Language of document : ECLI:EU:C:2018:750

Дело C51/17

OTP Bank Nyrt.
и
OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt.

срещу

Teréz Ilyés
и
Emil Kiss

(Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Ítélőtábla)

„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Неравноправни клаузи — Директива 93/13/ЕИО — Приложно поле — Член 1, параграф 2 — Задължителни законови или подзаконови разпоредби — Член 3, параграф 1 — Понятие „договорна клауза[, която] не е индивидуално договорена“ — Клауза, включена в договора след сключването му вследствие на намеса на националния законодател — Член 4, параграф 2 — Съставяне на клауза на ясен и разбираем език — Член 6, параграф 1 — Служебно разглеждане от националния съд на неравноправния характер на дадена клауза — Договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2018 г.

1.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Неравноправна клауза по смисъла на член 3 —Клауза, която не е индивидуално договорена — Понятие — Договорна клауза, изменена с национална разпоредба, приета след сключването на договора с цел да замени нищожна клауза — Включване

(член 3, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

2.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Изключване на договорните клаузи, отразяващи императивни законови или подзаконови разпоредби — Клауза, налагаща валутен курс и вмъкната след сключването на договора с цел да замени съдържаща се в него нищожна клауза — Неприложимост на директивата — Клауза относно валутния риск, необхваната от законовите или подзаконовите разпоредби — Приложимост на Директивата

(член 1, параграф 2 от Директива 93/13 на Съвета)

3.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Клаузи, определящи основния предмет на договора, или отнасящи се до цената или до възнаграждението и доставяните като насрещна престация услуги или стоки — Клауза относно валутния риск, включена в договор за заем, сключен в чуждестранна валута — Включване — Условия — Задължение за изпълнение на изискванията за разбираемост и прозрачност — Изисквана степен на информираност — Обхват

(член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на Съвета)

4.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Приложно поле — Клаузи, определящи основния предмет на договора, или отнасящи се до цената или до възнаграждението и доставяните като насрещна престация услуги или стоки — Клауза относно валутния риск, включена в договор за заем, сключен в чуждестранна валута — Включване — Условия — Задължение за изпълнение на изискванията за разбираемост и прозрачност — Момент, който се взема предвид при преценката на изпълнението на това задължение — Сключване на договора — Отражение на отмяната на някои клаузи в по-късен момент от националния законодател — Липса

(член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на Съвета)

5.        Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Задължение за националния съд да прецени служебно дали клауза в разглеждан от него договор е неравноправна — Обхват

(член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 на Съвета)

1.      Посоченото в член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори понятие „договорна клауза[, която] не е индивидуално договорена“, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща по-конкретно договорна клауза, изменена със задължителна национална законодателна разпоредба, приета след сключването на договор с потребител с цел да замени съдържаща се в посочения договор нищожна клауза.

В конкретния случай, поради това че разглежданите в главното производство клаузи са били наложени от националния законодател, е очевидно, че страните по договора не са ги договорили индивидуално.

(вж. т. 48 и 49; т. 1 от диспозитива)

2.      Член 1, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че приложното поле на тази директива не обхваща клаузите, отразяващи задължителни разпоредби на националното право, които са вмъкнати след сключването с потребител на договор за заем с цел да заменят нищожна клауза в него, налагайки фиксиран от Националната банка валутен курс. В това отношение Съдът вече е постановил, че член 1, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага към посочените в договор между потребител и продавач или доставчик условия, които са определени с национална правна уредба (вж. в този смисъл определение от 7 декември 2017 г., Woonhaven Antwerpen, C‑446/17, непубликувано, EU:C:2017:954, т. 31).

При все това клауза относно валутния риск като разглежданата в главното производство не е изключена от посоченото приложно поле по силата на тази разпоредба. Всъщност, както беше припомнено в точка 54 от настоящото решение, член 1, параграф 2 от Директива 93/13 се тълкува стриктно. Така фактът, че някои клаузи, отразяващи законодателни разпоредби, не попадат в приложното поле на тази директива, не означава, че валидността на други клаузи, посочени в същия договор и които не са визирани от законодателни разпоредби, не би могла да се преценява от националния съд с оглед на посочената директива.

За договорните клаузи, отнасящи се до въпроса за валутния риск и които не са обхванати от тези законодателни изменения, от практиката на Съда следва, че подобни клаузи спадат към член 4, параграф 2 от Директива 93/13, избягвайки единствено преценката на техния неравноправен характер, ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че са били изразени от продавача или доставчика на ясен и разбираем език (решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 43).

Освен това фактът, че по този начин условията относно разликата между курс „купува“ и курс „продава“ са изключени от приложното поле на Директива 93/13 по силата на член 1, параграф 2 от нея, не пречи изискванията, произтичащи от член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива, както и от практиката на Съда, припомнена в точки 32—34 от решение от 31 май 2018 г., Sziber (C‑483/16, EU:C:2018:367), да остават приложими за всички останали въпроси, обхванати от тази директива, и по-конкретно за процесуалните правила, позволяващи да се гарантира спазването на правата, които правните субекти черпят от посочената директива.

(вж. т. 63, 66 и 68—70; т. 2 от диспозитива)

3.      Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорната клауза да бъде съставена на ясен и разбираем език, задължава финансовите институции да предоставят на заемателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. В това отношение това изискване означава, че потребителят разбира клауза относно валутния риск едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват, в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното обезценяване на националната валута спрямо чуждестранната валута, в която е сключен заемът, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите си задължения.

(вж. т. 78; т. 3 от диспозитива)

4.      Член 4 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че налага ясният и разбираем характер на договорните клаузи да се преценява чрез позоваване към момента на сключването на договора на всички обстоятелства около това сключване, също както и на всички останали клаузи на договора, независимо от обстоятелството, че в един по-късен момент националният законодател е обявил или презумирал тези клаузи за неравноправни и вследствие на това за недействителни.

От текста на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 следва, че когато въпросната клауза се отнася до определянето на основния предмет на договора, за преценката дали тази клауза е съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4, параграф 2 от същата директива, следва да се вземат предвид по-конкретно всички клаузи на договора, които са били посочени в него в момента на сключването му, при положение че именно в този момент потребителят решава дали да се обвърже договорно с условия, изготвени предварително от продавача или доставчика.

(вж. т. 80 и 83; т. 4 от диспозитива)

5.      Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато разполага с необходимите за това правни и фактически данни, националният съд има задачата да извърши служебна преценка, вместо потребителя в качеството му на ищец, на евентуално неравноправния характер на договорна клауза.

Това задължение на националния съд е считано за необходимо за осигуряването на ефективна защита на потребителя, в частност предвид немалкия риск той да не познава правата си или да среща затруднения при упражняването им (вж. в този смисъл решение от 17 май 2018 г., Karel de Grote — Hogeschool Katholieke Hogeschool Antwerpen, C‑147/16, EU:C:2018:320, т. 31 и цитираната съдебна практика).

(вж. т. 88 и 91; т. 5 от диспозитива)