Дело C‑303/06

S. Coleman

срещу

Attridge Law и Steve Law

(Преюдициално запитване, отправено от

Employment Tribunal, London South)

„Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 1, член 2, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, както и член 3, параграф 1, буква в) — Пряка дискриминация, основана на увреждане — Тормоз, свързан с увреждане — Уволнение на служител без увреждания, но чието дете е с увреждания — Включване — Тежест на доказване“

Резюме на решението

1.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Обхват

(член 1 и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 на Съвета)

2.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана за тормоз — Обхват

(член 1 и член 2, параграфи 1 и 3 от Директива 2000/78 на Съвета)

1.        Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, и по-специално член 1 и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a) от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че предвидената от тях забрана за пряка дискриминация не се ограничава единствено до самите лица с увреждания. Всъщност утвърденият от тази директива принцип на равно третиране в областта на заетостта и професиите се прилага не към определена категория лица, а в зависимост от признаците, посочени в член 1 от нея.

Когато работодател третира служител без увреждания по-малко благоприятно, отколкото е, бил е или би бил третиран друг служител в сходно положение, и е доказано, че неблагоприятното третиране, на което е жертва този служител, се основава на увреждане на негово дете, за което той полага основната част от грижите, от които то се нуждае, подобно третиране противоречи на забраната за пряка дискриминация, съдържаща се в член 2, параграф 2, буква a) от тази директива.

(вж. точки 38, 50 и 56; точка 1 от диспозитива)

2.        Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, и по-специално член 1 и член 2, параграфи 1 и 3 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че предвидената от тях забрана за тормоз не се ограничава единствено до самите лица с увреждания. Съгласно посочения член 2, параграф 3 тормозът се приема като форма на дискриминация по смисъла на параграф 1 от същия член и утвърденият в тази директива принцип на равно третиране в областта на заетостта и професиите се прилага не към определена категория лица, а в зависимост от признаците, посочени в член 1 от нея.

Когато е доказано, че нежеланото поведение, представляващо тормоз, на който е жертва служител без увреждания, е свързано с увреждане на негово дете, за което той полага основната част от грижите, от които то се нуждае, подобно поведение противоречи на забраната за тормоз, съдържаща се в член 2, параграф 3 от тази директива.

(вж. точки 38, 58 и 63; точка 2 от диспозитива)