РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
14 декември 2018 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Реформа на Правилника — Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 — Видове длъжности — Преходни мерки, приложими по отношение на класирането във видовете длъжности — Член 31 от приложение XIII към Правилника — Асистенти в преход — Повишаване на основание член 45 от Правилника, разрешено само в кариерния поток, съответстващ на заемания вид длъжност — Достъп до вида длъжност „старши асистент“ (AST 10) само по реда на процедурата по член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника — Равно третиране — Загуба на възможност за повишаване в степен AST 10 — Оправдани правни очаквания“
По дело T‑525/16
GQ, длъжностно лице на Европейската комисия, и други длъжностни лица на Европейската комисия, чиито имена са изброени в приложение(1) и за които се явяват T. Bontinck и A. Guillerme, адвокати,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват първоначално J. Currall и G. Gattinara, впоследствие G. Gattinara и C. Berardis-Kayser и накрая G. Gattinara и G. Berscheid, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Европейски парламент, за който се явяват първоначално M. Dean и N. Chemaï, а впоследствие J. Steele, L. Deneys и J. Van Pottelberge, в качеството на представители,
и от
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват първоначално M. Bauer и E. Rebasti, а впоследствие M. Bauer и R. Meyer, в качеството на представители,
встъпили страни,
с предмет искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решенията на Комисията, с които компетентният орган по назначаването на тази институция класира жалбоподателите във вида длъжност „асистент в преход“, вследствие на което те губят възможността си за повишаване в по-високата степен, считано от 1 януари 2014 г., потвърдени с решението на посочения орган от 3 юли 2014 г. за отхвърляне на жалбите, които жалбоподателите подават по административен ред между 11 и 28 март 2014 г.,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: I. Pelikánová, председател, P. Nihoul и J. Svenningsen (докладчик), съдии,
секретар: M. Marescaux, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание на 17 октомври 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства по спора
1 GQ и останалите седем жалбоподатели, чиито имена са изброени в приложение, са длъжностни лица на Европейската комисия във функционална група „асистенти“ (AST) от степен AST 9.
2 Съгласно раздел А от приложение I към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му, приложима от 1 май 2004 г. до 31 декември 2013 г. (наричан по-нататък „Правилникът от 2004 г.“), длъжностните лица във функционална група „асистенти“, класирани съгласно член 5 от посочения правилник, могат да бъдат повишавани от степен AST 1 до степен AST 11 съгласно член 45 от посочения правилник — процедура, която „се изразява в назначаване на длъжностното лице на следващата по-висока степен във функционалната група, към която то принадлежи“ и при която „се избират само длъжностни лица, които са прослужили най-малко две години в своята степен, след сравнително съпоставяне на заслугите на отговарящите на условията за повишаване длъжностни лица“. Така при действието на този правилник длъжностно лице, заемащо длъжност „асистент“ от степен AST 9, отговаря на условията за повишаване в степен AST 10, а впоследствие в степен AST 11 съгласно член 45 от същия правилник.
3 Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15) влиза в сила на 1 ноември 2013 г. Съображения 17, 18 и 19 от този регламент гласят следното:
„(17) Съветът поиска от Комисията да проучи и представи подходящи предложения по член 5, параграф 4, приложение I, раздел А и член 45, параграф 1 от Правилника за персонала [от 2004 г.] с цел да се установи ясна връзка между отговорности и степен и в контекста на повишаването да се наблегне повече на равнището на отговорностите при съпоставянето на постигнатото в работата.
(18) Като се има предвид това искане, уместно е повишаването в по-висока степен да зависи от личната отдаденост, подобряването на уменията и компетентностите, както и от изпълнението на задължения, чиято важност обосновава назначаването на длъжностното лице на тази по-висока степен.
(19) Кариерният поток във функционални групи [„администратори“ (AD) и „асистенти“ (AST)] следва да бъде преструктуриран по такъв начин, че най-високите степени да бъдат запазени за ограничен брой длъжностни лица, които поемат отговорности от най-високо равнище. Поради това повишаването на администраторите може да достига само до степен AD 12, освен ако те са назначени на конкретен пост над тази степен, а степени AD 13 и 14 следва да бъдат запазени за персонала, чиито функции са свързани със значителни отговорности. По същия начин, длъжностните лица от степен AST 9 могат да бъдат повишавани в степен AST 10 само в съответствие с процедурата по член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника за персонала“.
4 Член 5, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица в редакцията му, приложима от 1 януари 2014 г. (наричан по-нататък „новият правилник“ или „Правилникът“), гласи:
„В приложение I, раздел А [от новия правилник] се съдържа таблица на видовете длъжности, въз основа на която, след консултация с Комитета по правилника за персонала, органът по назначаването на всяка институция може да определя по-подробно задълженията и правомощията, свързани с всеки вид длъжност“.
5 От раздел А, точка 2 от приложение I към новия правилник, озаглавен „Видове длъжности във всяка функционална група съгласно предвиденото в член 5, параграф 4“, в частта, отнасяща се до функционална група AST, е видно, че:
– новоназначените длъжностни лица във вида длъжност „асистент“ могат да бъдат повишавани от степен AST 1 до степен AST 9,
– новоназначените длъжностни лица във вида длъжност „старши асистент“ могат да бъдат повишавани от степен AST 10 до степен AST 11.
6 Съгласно раздел А, точка 2 от приложение I към новия правилник, „асистентът“ „[и]звършва[…] административни, технически или обучителни дейности, изискващи известна степен на самостоятелност, по-специално по отношение на прилагането на правила и правилници или общи указания или като личен асистент на член на институцията, на началника на кабинета на член на институцията или на (заместник) генерален директор или ръководител на равностойно равнище“. „Старши асистентът“ от своя страна „[и]звършва[…] административни, технически или обучителни дейности, изискващи висока степен на самостоятелност и поемане на значителна отговорности по отношение на управлението на персонала, изпълнението на бюджета или политическото координиране“.
7 От друга страна, член 45 от Правилника от 2004 г. е изменен, като в текста на тази разпоредба в новия правилник е добавено следното изречение: „Освен ако се прилага процедурата, предвидена в член 4 и член 29, параграф 1 [от Правилника], длъжностните лица могат да бъдат повишавани само ако заемат длъжност, която съответства на един от видовете длъжности, определени в приложение I, раздел А, за следващата по-висока степен“.
8 В рамките на преходните мерки, предмет на приложение XIII към новия правилник, член 31 от посоченото приложение гласи:
„1. Чрез дерогация от раздел А, точка 2 от приложение I за длъжностните лица на служба към 31 декември 2013 г. се прилага следната таблица на видовете длъжности във функционална група AST:
Старши асистент в преход | AST 10 — AST 11 |
Асистент в преход | AST 1 — AST 9 |
Административен асистент в преход | AST 1 — AST 7 |
Служител с помощни функции в преход | AST 1 — AST 5 |
2. Считано от 1 януари 2014 г., органът по назначаването класира длъжностните лица, които към 31 декември 2013 г. са на служба във функционална група AST, по видове длъжности, както следва:
а) Длъжностните лица, които към 31 декември 2013 г. са в степен AST 10 или AST 11, се класират като „Старши асистент в преход“.
б) Длъжностните лица извън обхвата на буква а), които преди 1 май 2004 г. са били в предишната категория B или които преди 1 май 2004 г. са били в предишните категории С или D и са станали част от функционална група AST без ограничения, както и длъжностните лица от група AST, назначени след 1 май 2004 г., се класират като „Асистент в преход“.
в) Длъжностните лица извън обхвата на букви а) и б), които преди 1 май 2004 г. са били в предишната категория C, се класират като „Административен асистент в преход“.
г) Длъжностните лица извън обхвата на букви а) и б), които преди 1 май 2004 г. са били в предишната категория D, се класират като „Служител с помощни функции в преход“.
3. Класирането по длъжност е валидно до момента на възлагане на длъжностното лице на нова функция, която съответства на друг вид длъжност. Административните асистенти в преход и служителите с помощни функции в преход могат да бъдат класирани като „Асистент“ по смисъла на раздел A от приложение I,[…] единствено в съответствие с процедурата, установена в член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника за персонала. Повишаване се допуска само в рамките на кариерните потоци, съответстващи на всеки вид длъжност, посочен в параграф 1.
[…]“.
9 На 16 декември 2013 г. Комисията приема Решение C(2013) 8968 окончателен за определяне на общи разпоредби за изпълнение на член 45 от новия правилник, публикувано в Административни известия, бр. 55—2013 от 19 декември 2013 г. Съгласно член 3, второ тире от посочените общи разпоредби за изпълнение „[п]о отношение на дадено длъжностно лице може да бъде прието решение за повишаване [само] ако“ „към старта на процедурата по повишаване […] то заема длъжност, съответстваща на един от видовете длъжности за степента, в която може да бъде повишено, посочени в раздел А, член 30, параграф 1 от приложение I или в член 31, параграф 1 от приложение XIII към [новия] правилник“.
10 След влизането в сила на 1 януари 2014 г. на мерките, посочени в точки 3—9 по-горе, жалбоподателите са класирани във вида длъжност „асистент в преход“, което означава, че кариерният им поток се вписва между степените AST 1 и AST 9. Органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) на Комисията променя по този начин личните досиета на жалбоподателите в информационната система за управление на персонала, наречена „SysPer 2“ (наричана по-нататък „SysPer 2“), като отбелязва в тях, че същите са назначени на длъжност в рамките на такъв вид длъжност, вследствие на което, считано от 1 януари 2014 г., те вече не отговарят на условията за повишаване в по-високата степен AST 10.
11 Между 11 и 28 март 2014 г. всеки от жалбоподателите подава на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалба по административен ред срещу решенията на ОН, както с общо, така и с индивидуално приложение, с които се блокира всяка възможност за повишаване на жалбоподателите в степен AST 10 в рамките на годишната процедура по повишаване, предвидена в член 45 от Правилника.
12 С решения от 3 юли 2014 г., които са формулирани по идентичен начин, ОН отхвърля жалбите, подадени от жалбоподателите по административен ред.
Производство и искания на страните
13 На 17 октомври 2014 г. жалбоподателите подават в секретариата на Съда на публичната служба на Европейския съюз настоящата жалба, която е регистрирана под номер F‑111/14.
14 След изслушване на страните председателят на трети състав на Съда на публичната служба спира настоящото производство с решение от 26 ноември 2014 г. до влизането в сила на решенията, слагащи край на производствата по дела U4U и др./Парламент и Съвет (T‑17/14) и USFSPEI/Парламент и Съвет (T‑75/14).
15 На 10 декември 2014 г. и на 20 януари 2015 г. съответно Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент подават искания да бъдат допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията на основание член 86 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба. Те са уведомени, че молбите им ще бъдат разгледани при възобновяването на производството.
16 По реда на член 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за прехвърляне на Общия съд на компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители (ОВ L 200, 2016 г., стр. 137) настоящото дело е прехвърлено на Общия съд на етапа на производството, на който се намира към 31 август 2016 г., и занапред трябва да бъде разглеждано в съответствие с Процедурния правилник на Общия съд. Делото е регистрирано под номер T‑525/16 и разпределено на първи състав.
17 След обявяване на решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет (T‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489), а впоследствие на решение от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет (T‑75/14, EU:T:2017:813), и след констатацията, че тези решения не са обжалвани в срока, предвиден в член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, производството по настоящото дело е възобновено и поради това Комисията е приканена да представи писмена защита, което тя прави в предписания срок, а именно на 15 април 2018 г.
18 С решение от 17 април 2018 г. Парламентът и Съветът са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията на основание член 144 от Процедурния правилник.
19 На 29 и на 30 май 2018 г. съответно Парламентът и Съветът внасят писмените си становища, по които главните страни не представят становища.
20 На 30 май 2018 г. жалбоподателите внасят реплика в рамките на разрешеното от Общия съд второ представяне на писмени становища.
21 След подаването на искане по дело GM и др./Комисия (T‑539/16) за съединяването му с настоящото дело, страните са изслушани по този въпрос и не са повдигнали възражения в това отношение.
22 Писмената фаза на производството приключва с представянето на дуплика на 18 юли 2018 г.
23 С решение от 28 юни 2018 г., след изслушване на страните, настоящото дело е съединено с дела T‑526/16 (FZ и др./Комисия) и T‑540/16 (FZ и др./Комисия) за целите на устната фаза на производството.
24 Устните състезания на страните са изслушани в съдебното заседание на 17 октомври 2018 г. В съдебното заседание Общият съд приканва Комисията в срок от две седмици да му предостави някои данни за актуалния статут на жалбоподателите. След предаването на отговора на Комисията на 31 октомври 2018 г. и на писмените становища на жалбоподателите на 13 ноември същата година приключва устната фаза на производството.
25 Жалбоподателите искат от Общия съд:
– главно,
– да установи незаконосъобразността на член 45 от новия правилник и на приложение I към него, както и на свързаните с тях преходни мерки,
– да отмени решенията на ОН както с общо, така и с индивидуално приложение, за блокиране на всяка възможност за повишаването им в качеството им на длъжностни лица от степен AST 9, в рамките на годишната процедура по повишаване за 2014 г.,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,
– при условията на евентуалност,
– да отмени решенията както с общо, така и с индивидуално приложение, за блокиране на всяка възможност за повишаване на жалбоподателите в качеството им на длъжностни лица от степен AST 9 в рамките на годишната процедура по повишаване за 2014 г.,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
26 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
27 Парламентът иска от Общия съд да отхвърли „доводите на [жалбоподателите], с които се цели да се установи неприложимостта на член 45 от [новия] правилник[…]“.
28 Съветът иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на жалбата
29 В самото начало, като стига до извода, че жалбата е допустима, Комисията подчертава, че тя всъщност се отнася само до решенията на ОН за класиране на жалбоподателите във вида длъжност „асистент в преход“, влезли в сила на 1 януари 2014 г., и че от тази гледна точка жалбите по административен ред срещу този увреждащ ги акт са подадени в предвидените в Правилника срокове.
30 Тъй като наличието на увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 и на член 91, параграф 1 от Правилника е необходимо условие за допустимостта на всяка жалба на длъжностните лица срещу институцията, в която са назначени, при обстоятелствата в случая следва да се определи, на първо място, кои са актовете, които жалбоподателите желаят да оспорят с настоящата жалба, и да се прецени дали те представляват увреждащи ги актове (вж. в този смисъл решение от 28 април 2017 г., HN/Комисия, T‑588/16, непубликувано, EU:T:2017:292, т. 39 и определение от 16 юли 2015 г., FG/Комисия, F‑20/15, EU:F:2015:93, т. 43).
31 В това отношение, за разлика от случая на длъжностните лица, заемащи длъжността „администратор“, които могат да бъдат класирани в различни видове длъжности, например „старши администратор в преход“, „администратор в преход“, „администратор“, „съветник или равностойна длъжност“ или „началник на отдел или равностойна длъжност“ (вж. в този смисъл решения от 28 април 2017 г., HN/Комисия, T‑588/16, непубликувано, EU:T:2017:292, т. 40 и от 16 юли 2015 г., EJ и др./Комисия, F‑112/14, EU:F:2015:90, т. 43), в разглеждания случай ОН несъмнено е можел да класира длъжностните лица, които към 31 декември 2013 г. са заемали асистентска позиция от степен AST 9, само във вида длъжност „асистент в преход“, предвидена в член 31, параграф 2, буква б), от приложение XIII към новия правилник.
32 Въпреки това, както подчертава Комисията, дори когато ОН само прилага влезлите в сила нови разпоредби на Правилника, решението, с което тези разпоредби се прилагат за първи път, може да бъде счетено за увреждащ акт (вж. в този смисъл решения от 4 юли 1985 г., Agostini и др./Комисия, 233/83, EU:C:1985:291, т. 13 и от 20 юли 2017 г., Barnett и Mogensen/Комисия, T‑148/16 P, непубликувано, EU:T:2017:539, т. 47).
33 Така, макар с оглед на текста на член 31, параграф 2 от приложение XIII към новия правилник те да са приети при упражняване на обвързана компетентност, решенията на ОН за класиране на жалбоподателите във вида длъжност „асистент в преход“, считано от 1 януари 2014 г., изразяващи се на практика във въвеждането, на 30 януари 2013 г., на бележка относно класирането в този вид длъжност в съответни им лични досиета в SysPer 2 (наричани по-нататък „обжалваните решения“), ги увреждат, тъй като ги лишават от възможност за повишаване в степен AST 10 (вж. в този смисъл решения от 28 април 2017 г., HN/Комисия, T‑588/16, непубликувано, EU:T:2017:292, т. 42 и цитираната съдебна практика и от 16 юли 2015 г., EJ и др./Комисия, F‑112/14, EU:F:2015:90, т. 45). Освен това те във всеки случай са обжалвани по административен ред в предвидения в член 90, параграф 2 от Правилника тримесечен срок.
34 При тези условия настоящата жалба трябва да бъде обявена за допустима в частта, с която се оспорват обжалваните решения. От друга страна, тъй като досъдебното производство търпи развитие, следва да се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решенията, с които се отхвърлят жалбите по административен ред на жалбоподателите, тъй като се предполага, че тези мотиви са в съответствие с мотивите на обжалваните решения (вж. в този смисъл решения от 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, EU:T:2009:485, т. 58 и 59 и от 16 януари 2018 г., SE/Съвет, T‑231/17, непубликувано, EU:T:2018:3, т. 22).
По искането за установяване на незаконосъобразността на някои разпоредби от Правилника
35 Що се отнася до отправеното до Общия съд искане за установяване на незаконосъобразността на член 45 от новия правилник и на свързаните с него преходни мерки, следва да се припомни, че в рамките на искане за отмяна на отнасящо се до него индивидуално решение длъжностно лице или служител несъмнено може, на основание член 277 ДФЕС, да повдигне възражение за незаконосъобразност на акта с общо приложение, въз основа на който е прието това решение. Всъщност единствено съдът на Съюза е оправомощен в съответствие с тази разпоредба да установява незаконосъобразността на акт с общо приложение и да урежда последиците от произтичащата от това неприложимост по отношение на обжалвания пред него индивидуален акт (решение от 27 октомври 2016 г., ЕЦБ/Cerafogli, T‑787/14 P, EU:T:2016:633, т. 49).
36 Установяването на незаконосъобразност от съда на Съюза съгласно разпоредбите на член 277 ДЕФС обаче няма действие erga omnes, тъй като, макар да води до незаконосъобразността на обжалваното индивидуално решение, то запазва в правния ред акта с общо приложение, без да засяга законосъобразността на другите актове, които са били приети въз основа на него и не са били оспорени в срока за обжалване (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 1974 г., Kortner и др./Съвет и др., 15/73—33/73, 52/73, 53/73, 57/73—109/73, 116/73, 117/73, 123/73, 132/73 и 135/73—137/73, EU:C:1974:16, т. 37 и 38 и от 27 октомври 2016 г., ЕЦБ/Cerafogli, T‑787/14 P, EU:T:2016:633, т. 53).
37 От това следва, че в рамките на искане за отмяна на индивидуален увреждащ акт съдът на Съюза несъмнено е компетентен инцидентно да установява незаконосъобразността на разпоредбата с общо приложение, на която е основан обжалваният акт. Той обаче не е компетентен да установява това в диспозитива на решенията си (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 2009 г., Ramaekers-Jørgensen/Комисия, F‑74/08, EU:F:2009:142, т. 37).
38 Следователно, както Комисията с основание поддържа, отправеното до Общия съд искане за установяване на незаконосъобразността на член 45 и на приложение I към новия правилник, както и на свързаните с тях преходни мерки, трябва да бъде обявено за явно недопустимо, доколкото не е повдигнато като възражение за незаконосъобразност, подадено на основание член 277 ДФЕС и целящо отмяната на обжалваните решения.
По искането за отмяна
39 В подкрепа на искането за отмяна жалбоподателите изтъкват, главно, две основания, а именно незаконосъобразност на член 45 и на приложение I към новия правилник, и второ, незаконосъобразност на тези разпоредби предвид липсата на преходни разпоредби, които да компенсират загубата на възможността за повишаване на длъжностните лица от степен AST 9. При условията на евентуалност те повдигат още две основания, а именно нарушение на посочения член и наличието на явна грешка в преценката, а второто — нарушение на задължението за мотивиране.
40 Подкрепяна от Парламента и Съвета, Комисията иска всички основания да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По първото основание — незаконосъобразност на член 45 и на приложение I към новия правилник
41 Според жалбоподателите предвидената в новия правилник уредба, а именно невъзможността длъжностните лица от степен AST 9, класирани във вида длъжност „асистент в преход“, да бъдат повишавани в по-висока степен на основание член 45 от новия правилник, тъй като не са на вид длъжност, даващ право да бъдат назначени в степен AST 10, нарушава принципа на равно третиране, правото на кариерно развитие и принципа на пропорционалност, както и задължението за полагане на грижа. В този контекст те считат, че при назначаването си са имали неограничена възможност да бъдат повишавани до степен AST 11. В този смисъл посоченият член и приложение I към новия правилник засягали придобитите им права. Поради това те повдигат възражение за незаконосъобразност на посочените разпоредби.
42 Подкрепяна от Парламента и Съвета, Комисията иска възражението за незаконосъобразност да бъде отхвърлено по същество.
43 Настоящото основание е разделено на шест части, които следва да бъдат разгледани последователно.
– По първата част от първото основание, отнасяща се до нарушение на принципите на равно третиране и на право на кариерно развитие
44 В подкрепа на първата част от първото основание жалбоподателите твърдят, че законодателят на Съюза е нарушил принципите на равно третиране и на право на кариерно развитие с оглед на член 5, параграф 5 от Правилника, съгласно който „[з]а длъжностните лица от една и съща функционална група се прилагат еднакви условия на назначаване и служебно развитие“.
45 От една страна, жалбоподателите считат, че като посочва в член 31, параграфи 1—3 от приложение XIII към новия правилник, в което се установяват „[п]реходни[те] мерки, приложими за длъжностните лица на Съюза“, че „[занапред] [п]овишаване се допуска само в рамките на кариерните потоци, съответстващи на всеки вид длъжност“, законодателят на Съюза нарушава принципите на равно третиране и на право на кариерно развитие, като ограничава жалбоподателите във вида длъжност „асистент в преход“, който не им позволява да бъдат повишени в степен AST 10, доколкото последната е запазена за длъжностните лица, заемащи преходния вид длъжност „[с]тарши асистент в преход“, предвиден в член 31, параграф 1 от посоченото приложение, или вида длъжност „[с]тарши асистент“, наскоро определен в раздел А, точка 2 от приложение I към новия правилник.
46 От друга страна, законодателят на Съюза нарушавал принципите на равно третиране и на право на кариерно развитие и с решението си да добави в член 45 от новия правилник следното изречение: „[о]свен ако се прилага процедурата, предвидена в член 4 и член 29, параграф 1 [от Правилника], длъжностните лица могат да бъдат повишавани само ако заемат длъжност, която съответства на един от видовете длъжности, определени в приложение I, раздел А, за следващата по-висока степен“.
47 Според жалбоподателите те са подложени на неравно третиране в сравнение с асистентите от степени, по-ниски от AST 9, доколкото последните продължавали да се ползват от механизма за повишаване, основаващ се на съпоставяне на заслугите във времето, докато в техния случай повишаването в степен AST 10 било възможно само съгласно процедурата по член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника, която не давала възможност за повишаване чрез доказване на заслугите във времето, тъй като се основавала преди всичко на оценката на уменията на длъжностните лица от степен AST 9, проявяващи интерес да бъдат назначени на свободна длъжност „старши асистент“.
48 Освен това жалбоподателите изтъкват, че докато асистентите от по-ниски степени, от AST 1 до AST 8, имат гаранции за повишаване с оглед на броя на повишенията, които ОН трябва да разрешава всяка година в рамките на институцията, те от своя страна нямали сигурност относно броя на свободните позиции за старши асистенти, които ОН ще реши да отпусне годишно съгласно процедурата по член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника. Освен това в рамките на процедурата по назначаване на такива длъжности ОН разполагал с по-голямо право на преценка, отколкото в рамките на процедурата по повишаване, по-специално предвид ненамесата на съвместния комитет по повишаването. Жалбоподателите добавят, че в рамките на посочената процедура по назначаване те се конкурирали не само с останалите асистенти на Комисията, както е при съпоставянето на заслугите съгласно процедурата по повишаване, а и с тези на другите институции, което намалявало шанса им да бъдат повишени.
49 В това отношение следва да се припомни, че правната връзка между длъжностните лица и администрацията е от нормативен, а не от договорен характер (вж. в този смисъл решение от 19 март 1975 г., Gillet/Комисия, 28/74, EU:C:1975:46, т. 4). Така правата и задълженията на длъжностните лица могат във всеки момент да бъдат изменени от законодателя на Съюза и в този контекст законите, внасящи изменения в законодателна разпоредба, каквито са регламентите за изменение на Правилника, приети на основание член 336 ДФЕС, по принцип се прилагат, ако не е предвидено друго, спрямо бъдещите последици на положения, възникнали при действието на предишния закон, но не и при положения, възникнали и окончателно осъществени при действието на предишната правна норма, които създават придобити права (решения от 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, EU:C:2008:767, т. 60—62 и от 16 юли 2015 г., EJ и др./Комисия, F‑112/14, EU:F:2015:90, т. 58).
50 Впрочем съгласно съдебната практика в контекста на реформата на Правилника правото се смята за придобито само когато правопораждащият факт е възникнал преди законодателната промяна, а това не е така, когато правопораждащият факт на правото не се е осъществил при действието на измененото законодателство. Ето защо когато, както в разглеждания случай, до влизане в сила на новия правилник длъжностни лица само са отговаряли на условията за повишение и повишението е зависело от решение на ОН за повишаване в степен AST 10, което той още не е приел, в случая към 1 януари 2014 г., такива длъжностни лица не могат да се позовават на придобито право във връзка със запазването на възможност за повишение след тази дата (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, EU:C:2008:767, т. 63—65 и от 16 юли 2015 г., EJ и др./Комисия, F‑112/14, EU:F:2015:90, т. 59).
51 Освен това длъжностните лица не могат да се позовават на принципа за защита на оправданите правни очаквания, за да възразят срещу прилагането на новоприета правна разпоредба, особено в област, в която законодателят разполага с широко право на преценка (решение от 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, EU:C:2008:767, т. 91 и от 16 юли 2015 г., EJ и др./Комисия, F‑112/14, EU:F:2015:90, т. 60). Ето защо доводите на жалбоподателите, отнасящи се до нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и незачитане на уж придобитото им право на повишаване в степен AST 10, предвид поставянето на таван за професионалното им развитие, което било решено от законодателя и/или от Комисията и което произтичало от класирането им във вида длъжност „асистент в преход“, трябва да бъде отхвърлено.
52 По-нататък, следва да се подчертае, че с оглед на широкото право на преценка, признато на законодателя на Съюза, в съображение 19 от Регламент № 1023/2013 и в раздел А, точка 2 от приложение I към новия правилник същият е в правото си да прецени, че занапред степените AST 10 и AST 11 трябва да бъдат запазени за ограничен брой длъжностни лица, в конкретния случай само за асистентите, които поемат отговорности от високо равнище по смисъла на това съображение, а именно „значителн[и] отговорности по отношение на управлението на персонала, изпълнението на бюджета или политическото координиране“.
53 По-специално, противно на поддържаното от жалбоподателите, законодателят на Съюза може да прецени, че достъпът до длъжност от степен AST 10, наречена „старши асистент“, не би трябвало вече да се предоставя в процедурата за повишаване, предвидена в член 45 от Правилника от 2004 г., която съгласно съдебната практика има за цел да приспособи кариерата на длъжностните лица поради положените усилия и показаните заслуги, включително във времето (решения от 11 юли 2007 г., Konidaris/Комисия, T‑93/03, EU:T:2007:209, т. 91 и от 16 юли 2015 г., EJ и др./Комисия, F‑112/14, EU:F:2015:90, т. 72), а трябва занапред да се предоставя съгласно процедурата по назначаване, предвидена в член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника.
54 Всъщност тази процедура за заемане на свободна длъжност, предвидена в член 29, параграф 1 от Правилника, има за цел да намери — в интерес на службата, на институцията или на други институции — длъжностното лице, което е най-способно да изпълнява функциите, присъщи на длъжността, която следва да бъде заета. Впрочем с оглед на целта си за оптимизиране на публичните разходи и за постигане на съответствие между функции и степен, законодателят на Съюза може да прецени, че подобна процедура е годна в по-голяма степен да позволи на ОН да възложи най-важните и отговорни функции на ограничен брой длъжностни лица, които могат да докажат, че притежават най-подходящите професионални умения, в разглеждания случай на асистентите, способни да поемат значителни отговорности, изискващи висока степен на самостоятелност.
55 Освен това следва да се подчертае, че ОН разполага с широко право на преценка при организацията и структурирането на службите си и съответно на равнището на отговорност на задачите, които счита за необходимо да повери на своите длъжностни лица и служители (вж. решение от 28 април 2017 г., HN/Комисия, T‑588/16, непубликувано, EU:T:2017:292, т. 81 и цитираната съдебна практика), което предполага, че под контрола на бюджетния орган той има свободата да определя и оптимизира броя на старшите асистенти, от които действително се нуждае.
56 В това отношение, обратно на твърдяното от жалбоподателите, изменението на Правилника в частта, отнасяща се до кариерната структура на асистентите, не противоречи на запазването на член 5, параграф 5 в новия правилник, съгласно който „[з]а длъжностните лица от една и съща функционална група се прилагат еднакви условия на назначаване и служебно развитие“. Всъщност съгласно новата кадрова рамка, независимо от датата на назначаването им или на встъпването им в длъжност, за асистентите се прилагат еднакви условия на служебно развитие, а именно възможно развитие до степен AST 9 по реда на механизма за повишаване по член 45 от новия правилник и повишаване в по-висока от тази степен с цел поемане на функции, предполагащи високо равнище на отговорности, като тези на длъжност „старши асистент“, което е възможно само по реда на процедурата по член 4 и член 29, параграф 1 от новия правилник.
57 Що се отнася до принципа на право на кариерно развитие, следва да се припомни също че в правото на Съюза не е уреден изрично нито принцип на единство на кариерното развитие, нито принцип на кариерното развитие. За разлика от това в съдебната практика е изведено правото на кариерно развитие, като специална форма на приложимия за длъжностните лица принцип на равно третиране (решение от 5 март 2008 г., Toronjo Benitez/Комисия, F‑33/07, EU:F:2008:25, т. 87 и 88 и определение от 27 септември 2011 г., Lübking и др./Комисия, F‑105/06, EU:F:2011:152, т. 81 и 82).
58 В това отношение от член 5, параграф 5 от Правилника несъмнено следва, че „[з]а длъжностните лица от една и съща функционална група се прилагат еднакви условия на назначаване и служебно развитие“. От член 45 и от член 31, параграф 3 от приложение XIII към новия правилник, което има същата правна стойност като самия Правилник (вж. в този смисъл решения от 24 ноември 2010 г., Комисия/Съвет, C‑40/10, EU:C:2010:713, т. 61 и от 5 февруари 2016 г., Barnett и Mogensen/Комисия, F‑56/15, EU:F:2016:11, т. 68), обаче е видно, че законодателят на Съюза е решил, че считано от 1 януари 2014 г., „[о]свен ако се прилага процедурата, предвидена в член 4 и член 29, параграф 1, длъжностните лица могат да бъдат повишавани само ако заемат длъжност, която съответства на един от видовете длъжности, определени в приложение I, раздел А [от Правилника], за следващата по-висока степен“ и с други думи, че „[п]овишаване се допуска само в рамките на кариерните потоци, съответстващи на всеки вид длъжност, посочен в [член 31, параграф 1 от приложение XIII към Правилника]“.
59 Следователно, както е видно от съображение 19 от Регламент № 1023/2013, законодателят на Съюза е пожелал при прилагането на член 5, параграф 5 от Правилника, който изисква „еднакви условия на назначаване и служебно развитие“ за всички асистенти, да „преструктурира“ кариерния поток на асистентите, като предвиди два последователни кариерни потока за тях, първи от степен AST 1 до степен AST 9 и втори — запазен само за асистентите, поемащи отговорности от високо равнище, който дава достъп до най-високите степени във функционална група AST, а именно AST 10 и AST 11.
60 Както подчертава Съветът, като поставя изискването занапред длъжностните лица да могат да бъдат повишавани само ако заемат длъжност, която съответства на един от видовете длъжности за следващата по-висока степен, освен ако се прилага процедурата, предвидена в член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника, законодателят на Съюза предвижда ограничение, приложимо без разлика за всички функционални групи и в рамките на тези групи — за всички администратори и асистенти, независимо от датата на назначаването им или на встъпването им в длъжност.
61 Във всеки случай принципът на равно третиране, общ принцип на правото на Съюза, утвърден в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, приложим в правото на публичната служба на Съюза, е нарушен само когато две категории лица, във фактически и правни положения, които не се различават съществено, са третирани различно при класирането им и това различно третиране не е обективно обосновано. При прилагането на този принцип изследването на подлежащите на сравнение положения трябва да отчита всички характеризиращи ги обстоятелства (решение от 16 юли 2015 г., EJ и др./Комисия, F‑112/14, EU:F:2015:90, т. 65; в този смисъл вж. също решения от 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, EU:C:2008:767, т. 76 и от 15 ноември 2011 г., Nolin/Комисия, T‑58/11 P, EU:T:2011:664, т. 37 и 38).
62 Поради това следва да се прецени дали длъжностните лица от степен AST 9, класирани във вида длъжност „асистент в преход“, са в положение, сходно с това на длъжностните лица от по-ниски степени, от AST 1 до AST 8, които от своя страна могат да продължат да бъдат повишавани на основание член 45 от Правилника.
63 В това отношение следва да се припомни, че за разлика от случая с администраторите, що се отнася до асистентите на служба към 31 декември 2013 г., ОН разполага със свободата да преценява в кой вид длъжност трябва да бъдат класирани само асистентите от степени AST 1—AST 7, които могат да бъдат класирани в преходните видове длъжности „служител с помощни функции в преход“ (AST 1—AST 5), „административен асистент в преход“ (AST 1—AST 7) или „асистент в преход“ (AST 1—AST 9). От друга страна, що се отнася до длъжностните лица, които, подобно на жалбоподателите, при действието на Правилника от 2004 г. заемат вида длъжност „асистент“ и които към 31 декември 2013 г. са класирани в степен AST 9, те могат да бъдат класирани само във вида длъжност „асистент в преход“.
64 Що се отнася до длъжностните лица във функционална група „асистенти“ от степен AST 1—AST 8, обективно те не се намират в същото положение като длъжностните лица от степен AST 9, тъй като, за разлика от последните и въпреки че при действието на Правилника от 2004 г. всички са били класирани в един и същи вид длъжност, все още не са достигнали най-високата степен, предвидена за вида длъжност, в който могат да растат.
65 Впрочем съгласно съдебната практика принципът на равно третиране предполага, че всички длъжностни лица, повишени в една и съща степен, при равни заслуги трябва да имат равни възможности за повишаване в по-висока степен (вж. решение от 16 юли 2015 г., EJ и др./Комисия, F‑112/14, EU:F:2015:90, т. 70 и цитираната съдебна практика). Ето защо изискването и асистентите в преход, и асистентите да преминават процедурата по повишаване по член 45 от Правилника, за да достигнат максималната степен, предлагана в тези видове длъжности, и след като достигнат степен AST 9, всички те да преминават една и съща процедура, в случая тази по член 4 и член 29 от Правилника, за да получат достъп до длъжност от по-висока степен, в случая степен AST 10, чийто брой се определя от ОН в зависимост от потребностите му, е в съответствие с този принцип.
66 От съображения за изчерпателност Общият съд констатира, че положението на длъжностните лица от степен AST 9, повишени в степен AST 10 в рамките на назначение на основание член 29, параграф 1 от Правилника, на свой ред е различно от положението на длъжностните лица, които са отговаряли на условията за повишаване в степен AST 10 на основание член 45 от Правилника от 2004 г. и които са загубили тази възможност вследствие на избора на законодателя на Съюза в това отношение да запази асистентските длъжности от степен AST 10 и AST 11 за ограничен брой длъжностни лица, поемащи отговорности от най-високо равнище.
67 Във всеки случай жалбоподателите нито твърдят, нито доказват, че към 31 декември 2013 г. са поемали отговорности от най-високо равнище по смисъла на съображение 19 от Регламент № 1023/2013, или „значителн[и] отговорности по отношение на управлението на персонала, изпълнението на бюджета или политическото координиране“ по смисъла на раздел А, точка 2 от приложение I към Правилника.
68 С оглед на изложените дотук съображения първата част от първото основание следва да бъде отхвърлена.
– По втората част от първото основание, отнасяща се до нарушение на принципа на пропорционалност
69 В подкрепа на втората част от първото основание жалбоподателите изтъкват, че блокирането на професионалното им развитие до степен AST 9, което според тях следва от новите разпоредби на Правилника, било непропорционално с оглед на заявената от законодателя на Съюза цел за запазване на най-високите степени за ограничен брой длъжностни лица, които поемат отговорности от най-високо равнище. От една страна, подобна цел била вече изпълнена посредством блокирането на достъпа до степени AD 15 и AD 16 за администраторите при действието на Правилника от 2004 г., доколкото тези степени са запазени само за директорите и генералните директори. От друга страна, разглежданата в случая на жалбоподателите мярка не можела да се счита за годна да постигне твърдяната цел, тъй като ОН можел всяка година да преразглежда броя на степените, които да се считат за запазени за длъжностните лица, поемащи отговорности от високо равнище, и по този начин необосновано да намалява възможностите за професионално развитие на длъжностните лица от функционална група „асистенти“.
70 В това отношение следва да се припомни, че принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани с разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните цели. Що се отнася до съдебния контрол за спазването на тези условия, при упражняване на възложената му компетентност на законодателя на Съюза е признато широко право на преценка в областите, в които неговите действия предполагат той да направи избор както от политическо, така и от икономическо или социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Затова не е необходимо да се установява дали дадена мярка, приета в такава област, е била единствената възможна или най-добрата сред възможните мерки. Всъщност, когато законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка, какъвто е случаят, когато приема изменения на Правилника и на Условията за работа на другите служители на основание член 336 ДФЕС, законосъобразността на тази мярка от гледна точка на принципа на пропорционалност може да бъде засегната само ако тя е явно неподходяща с оглед на целта, която компетентните институции възнамеряват да постигнат (решение от 26 февруари 2016 г., Bodson и др./ЕИБ, T‑240/14 P, EU:T:2016:104, т. 116 и 117).
71 В конкретния случай, що се отнася до разпоредбите на реформата, влезли в сила на 1 януари 2014 г. и разглеждани в настоящото дело, изглежда, че легитимната цел, която законодателят на Съюза си е поставил, е да направи така, че повишаването да зависи в по-висока степен от личната отдаденост, подобряването на уменията и компетентностите, както и от изпълнението на задължения, чиято важност обосновава назначаването на длъжностното лице на тази по-висока степен.
72 Всъщност намерението на законодателя на Съюза е да се намери разрешение на незадоволителното положение, констатирано на практика в рамките на публичната служба на Съюза, а именно невъзможността за задължително установяване на ясна връзка между отговорностите и степента на длъжностните лица. В това отношение от доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 30 март 2011 година относно еквивалентността между старата и новата кариерна структура (COM(2011) 171 окончателен) е видно по-специално, че „[…] кариерна[та] структура [съгласно Правилника от 2004 г.] може да има по-голям ефект върху структурата на заплатите в рамките на отделите от първоначално предвиденото“ и че „[т]ака например не е невъзможно даден началник-отдел да получава по-малко от всички други длъжностни лица, които работят в отдела му, в това число и личния му асистент [; както и че н]ачалниците на отдели могат да бъдат назначавани на степен AD 9, докато администраторите могат да достигнат до степен AD 14 (т.е. пет степени по-високо в сравнение със само една степен по-високо, както беше по предишния Правилник за персонала), а секретарите/деловодителите могат да достигнат степен AST 11 (две степени по-високо от степента на назначаване на началниците на отдели)“.
73 Ето защо според законодателя на Съюза занапред в контекста на повишаването трябва да се наблегне повече на равнището на отговорностите при съпоставянето на постигнатото в работата. В крайна сметка от Регламент № 1023/2013 недвусмислено следва, че законодателят желае да прекрати предоставената с Правилника от 2004 г. възможност длъжностни лица неизбежно да бъдат повишавани в най-високите степени, без да може да се установи съответствие между възложените им отговорности и заеманата степен, в резултат на което става възможно длъжностни лица във функционална група „асистенти“ да получат степен AST 10 или AST 11, без непременно да поемат отговорности от високо равнище или по-големи такива.
74 С оглед на тази легитимна цел законодателят на Съюза може да прецени, без да наруши принципа на пропорционалност, че занапред степените AST 10 и AST 11, които дават право на особено високо възнаграждение, впрочем идентично на това на длъжностните лица във функционална група „администратори“ от степен AD 10 и AD 11, ще бъдат запазени само за асистентите, които са поели отговорности от високо равнище. Всъщност подобна мярка изглежда подходящо средство за преодоляване на констатираното разминаване между, от една страна, високата степен, до която стигат някои асистенти по реда на механизма за повишаване по член 45 от Правилника, основаващ се основно на заслугите във времето, а не на компетентностите и уменията на заинтересованите лица, и от друга страна, равнището на отговорностите, които са им възложени и които може да не са се променили с течение на времето.
75 Изтъкнатото от жалбоподателите обстоятелство, че при действието на Правилника от 2004 г., що се отнася до функционална група „администратори“, степените AD 15 и AD 16 са запазени само за директорите, е ирелевантно. Впрочем следва да се отбележи, че в рамките на реформата, влязла в сила през 2014 г., законодателят на Съюза е пожелал да премахне възможността до най-високите степени да се стига само по реда на механизма за повишаване по член 45 от новия правилник както за администраторите, които вече нямат достъп до степени AD 13 и AD 14 по реда на този опростен механизъм, така и за „асистентите“ или „асистентите в преход“, при които достъпът до степени AST 10 и AST 11 чрез обикновено повишаване занапред също е премахнат и е заменен с механизма за назначаване-повишаване в длъжност „старши асистент“ съгласно процедурата по член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника.
76 Предвид изложеното дотук втората част от първото основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
– По третата част от първото основание, отнасяща се до нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа
77 В рамките на третата част от първото основание жалбоподателите поддържат, че при приемането на обжалваните решения ОН не е взел предвид в достатъчна степен техните интереси и по този начин е нарушил както принципа на добра администрация, така и задължението си за полагане на грижа. Освен това те възразяват срещу факта, че занапред ще трябва отново да държат изпити за проверка на уменията им да изпълняват функциите на „старши асистент“, въпреки че не са сменяли функционалната група, че при наемането им ОН вече ги е подложил на подобни изпити за проверка на уменията и че са се доказвали в работата през цялата си професионална кариера.
78 Що се отнася до твърдяното от жалбоподателите нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа, трябва да се констатира, че тези принципи не позволяват на ОН да нарушава разпоредбите на Правилника, които са приети от законодателя на Съюза и които сами по себе си са задължителни за него, както и за всички останали органи по назначаването на другите институции, органи, служби и агенции на Съюза. По-специално, задължението за полагане на грижа не може да се тълкува в смисъл, че ОН е длъжен да компенсира загубата на възможността за повишаване в степен AST 10, наложена с решението на законодателя, чрез вътрешни мерки, целящи да се създадат повече длъжности за „старши асистенти“ от степен AST 10 и AST 11, тъй като подобен подход би означавал ОН директно да саботира волята на законодателя на Съюза, намалявайки желаното въздействие на мерките, които той е приел в рамките на реформата.
79 Всъщност от Регламент № 1023/2013 недвусмислено следва, че законодателят желае да прекрати предоставената с Правилника от 2004 г. възможност длъжностни лица неизбежно да бъдат повишавани в най-високите степени, без да може да се установи съответствие между възложените им отговорности и заеманата степен, в резултат на което става възможно длъжностни лица във функционална група „асистенти“ да получат степен AST 10 или AST 11, без непременно да поемат отговорности от високо равнище или по-големи такива.
80 При тези условия ОН може само да прилага разпоредбите на Правилника, тъй като при вземането на решенията за класиране на жалбоподателите във вида длъжност „асистент в преход“ на основание член 31, параграф 2 от приложение XIII към новия правилник, той не е разполагал с каквато и да било свобода на преценка.
81 Следователно, въпреки изтъкнатите от жалбоподателите трудности, засягащи възможността им, вече по-ограничена, да достигнат степен AST 10, с оглед на по-строгите и селективни правила за достъп до вида длъжност „старши асистент“, ОН не е в позиция да възпрепятства прилагането на новите разпоредби на Правилника в името на принципа на добра администрация или на задължението за полагане на грижа.
82 От това следва, че третата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.
– По четвъртата част от първото основание, отнасяща се до нарушение на придобити права
83 В подкрепа на четвъртата част от първото основание жалбоподателите изтъкват, че като премахва възможността да бъдат повишени в степен AST 10 съгласно процедурата по повишаване по член 45 от Правилника, законодателят на Съюза нарушава придобитото им право, съгласно което заслугите им трябва да бъдат съпоставени с тези на всички длъжностни лица от степен AST 9.
84 В това отношение е достатъчно да се припомни, че когато, както в разглеждания случай, до влизане в сила на новия правилник длъжностни лица само са отговаряли на условията за повишение и повишението е зависело от решение на ОН за повишаване в степен AST 10, което той още не е приел, в случая към 1 януари 2014 г., такива длъжностни лица не могат да се позовават на придобито право във връзка със запазването на възможност за повишение след тази дата (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, EU:C:2008:767, т. 63—65 и от 16 юли 2015 г., EJ и др./Комисия, F‑112/14, EU:F:2015:90, т. 59). По този въпрос съдебната практика на Международната организация на труда (МОТ), която няма отношение към Правилника, е ирелевантна (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2017 г., Arango Jaramillo и др./ЕИБ, T‑482/16 RENV, EU:T:2017:901, непубликувано, т. 113).
85 Освен това жалбоподателите нямат основание да твърдят, че ограничаването на достъпа до степен AST 10 до лицата, които след приключването на процедурата по член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника, са избрани да заемат длъжностите за „старши асистенти“, които предстои да се овакантят, „явно засяга основните условия за наемане, годни да повлияят на решението [им] да постъпят и да останат [на работа] в институциите“ на Съюза.
86 Всъщност съгласно новия правилник длъжностните лица от степен AST 9 не са лишени от достъп до степен AST 10, а само трябва да притежават качествата, които ОН изисква и които според него отговарят на очакванията към титулярите на такива длъжности с високо равнище на отговорности, за да могат да достигнат тази степен. Следователно не става дума за блокиране на професионалното им развитие, а както поддържа Съветът, за промяна на условията за повишаване в степени AST 10 и AST 11, които са най-високите във функционална група „асистенти“, в разглеждания случай след като бъдат избрани да заемат нова длъжност, която предполага реални високи отговорности, обосноваващи съответното високо равнище на заплащане. Така жалбоподателите запазват възможността си да участват в процедура по подбор на основание член 4 и член 29 от Правилника, за да заемат вида длъжност „старши асистент“, което ще им позволи отново да отговорят на условията за повишаване в степен AST 10 (вж. в този смисъл решение от 28 април 2017 г., HN/Комисия, T‑588/16, непубликувано, EU:T:2017:292, т. 86). Впрочем жалбоподателите са направили именно това и този подход е дал възможност на шестима от тях да бъдат назначени на длъжност „старши асистент“, която дава право на повишаване в степени AST 10 и AST 11.
87 Предвид изложеното дотук четвъртата част от първото основание следва да бъде отхвърлена.
– По петата част от първото основание, отнасяща се до неспазване на процентите, предвидени в член 9 от приложение XIII и в раздел Б от приложение I към новия правилник
88 В петата част от първото основание жалбоподателите изтъкват, че новите разпоредби на Правилника нарушават правилата и принципите, приложими по отношение на процентите на повишенията, предвидени в раздел Б от приложение I към новия правилник и в член 9 от приложение XIII към посочения правилник, доколкото те вече не могат да се ползват от тези проценти и следователно да разчитат на повишаване в степен AST 10.
89 В това отношение трябва да се констатира, че тези доводи не могат да бъдат приети. Всъщност именно за да гарантира по-голямо съответствие между степени AST 10 или AST 11 и равнището на отговорност на длъжностните лица от тези степени, законодателят на Съюза премахва възможността достъпът до тях да става само по реда на механизма за повишаване по член 45 от Правилника, който преди това е гарантирал до известна степен автоматично, че всяка година определен брой асистенти от степен AST 9 ще бъдат повишавани в степен AST 10, без непременно да поемат отговорности от високо равнище или по-големи отговорности.
90 Ето защо е логично законодателят на Съюза да предвиди, че вследствие на това при действието на новия правилник броят на длъжностите за „старши асистенти“ от степен AST 10 няма да може да се определя в зависимост от процентите, приложими в рамките на процедурата по повишаване. Всъщност мярката, приета в контекста на реформата на Правилника, цели обратното — този впрочем ограничен брой вече да се определя от ОН в зависимост от действителните нужди от длъжностни лица на високо равнище в рамките на функционална група „асистенти“, а не автоматично.
91 Освен това, при положение че премахването на прилагането на процедурата по повишаване, предвидена в член 45 от Правилника, за целите на достъпа до степен AST 10 не противоречи на принципа на равно третиране, в настоящия случай не е необходимо да се проверява дали механизмите, които обикновено се прилагат за процедурата по повишаване, е трябвало да обхванат процедурата по член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника.
92 Впрочем, от една страна, преследваната с реформата на Правилника цел води до ограничаване на броя на длъжностите от степен AST 10 и AST 11 до длъжностните лица, поемащи отговорности на високо равнище, по-специално чрез изваждане на тези длъжности от общия механизъм за повишаване.
93 От друга страна, ОН има задължението да определя броя на позициите за старши асистенти, от които се нуждае, и профилите на уменията, които се търсят за тези позиции, и освен това да получи съответното разрешение от бюджетния орган да създаде такива позиции. Ако обаче законодателят на Съюза беше решил да задължи ОН всяка година да открива определен брой длъжности за старши асистенти от степен AST 10, това щеше косвено да доведе до повторно въвеждане на системата за повишаване, която от своя страна не позволява да се гарантира, че повишаването в най-високите степени, като степените AST 10 и AST 11, зависи от личната отдаденост, подобряването на уменията и компетентностите, както и от поемането на отговорности от високо равнище.
94 Тези съображения важат в още по-голяма степен за процентите, предвидени в раздел Б от приложение I към Правилника, които, както Комисията правилно подчертава, във всички случаи се предвижда да се прилагат само до 30 април 2011 г.
95 Предвид изложеното дотук петата част от първото основание трябва да бъде отхвърлена.
– По шестата част от първото основание, отнасяща се до нарушение на „договора“, сключен между синдикалните или професионалните организации и Съвета при приемането на предходната реформа на Правилника
96 В шестата част от първото основание жалбоподателите изтъкват, че като приемат Регламент № 1023/2013, законодателят на Съюза и Комисията, от една страна, нарушават споразумението, сключено между Съвета и синдикалните или професионалните организации (наричани по-нататък „СПО“) в рамките на предходната реформа на Правилника от 2004 г., и от друга страна, не изпълняват задължението си за надлежно съгласуване със СПО, и по-специално за ефективно консултиране с тях чрез запознаването им с необходимата информация. Впрочем, що се отнася по-специално до блокирането на професионалното развитие на асистентите от степен AST 9, не бил проведен диалог и в крайна сметка СПО били недостатъчно и зле информирани за промените, предвидени в рамките на реформата на Правилника. Въз основа на това жалбоподателите стигат до извода, че са нарушени членове 27 и 28 от Хартата на основните права.
97 В това отношение Общият съд вече е постановил, че споразумението, сключено между Съвета и СПО в контекста на приемането на реформата, довела до Правилника от 2004 г., се отнася единствено до тази реформа и съответно че последващото приемане на Регламент № 1023/2013 не може да представлява нарушение на това споразумение, тъй като приемането на подобен довод би означавало да се засегне компетентността на законодателя на Съюза, предвидена в член 336 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет, T‑75/14, EU:T:2017:813, т. 86—89).
98 Що се отнася до въпроса дали СПО са били информирани и консултирани в достатъчна степен в рамките на процедурата по приемане на новия правилник, включително с оглед на членове 27 и 28 от Хартата на основните права, Общият съд вече се е произнесъл подробно по него, като е дал изчерпателни отговори на твърденията за нарушение, формулирани в това отношение от редица СПО, в решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет (T‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 120—174) и от 16 ноември 2017 г., USFSPEI/Парламент и Съвет (T‑75/14, EU:T:2017:813, т. 96—124).
99 Впрочем при липса на съществен нов довод, различен от доводите, които самите СПО излагат подробно и подкрепят в делата, приключили с постановяването на двете решения, посочени в точка 98 по-горе, шестата част от първото основание следва да бъде отхвърлена със същите мотиви като изложените в тези две решения, в очакване на които беше спряно разглеждането на настоящото дело.
100 Предвид отхвърлянето на различните му части първото основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.
По второто основание — незаконосъобразност на член 31 от приложение XIII към новия правилник с оглед на липсата на преходни разпоредби, които да компенсират загубата на възможността за повишаване на длъжностните лица от степен AST 9
101 В рамките на второто основание жалбоподателите повдигат възражение за незаконосъобразност на член 31 от приложение XIII към новия правилник, доколкото той не установява преходен режим — за разлика от предвидения в член 30 от това приложение за функционална група „администратори“ — който да позволява на асистентите, по аналогия с режима, предвиден за администраторите, да бъдат класирани във видове длъжности, даващи право на повишаване в степен AST 10 или пък възможност за допълнително увеличаване на основните им заплати. Според жалбоподателите това представлявало нарушение на принципа на равно третиране на тези две функционални групи. Освен това по този начин били пренебрегнати оправданите правни очаквания на жалбоподателите относно приемането на преходни мерки.
102 Подкрепяна от Парламента и Съвета, Комисията иска основанието да бъде отхвърлено по същество.
103 В това отношение следва да се припомни, че принципът на равно третиране е нарушен, когато две категории лица, във фактически и правни положения, които не се различават съществено, са третирани различно и това различно третиране не е обективно обосновано. При прилагането на този принцип изследването на подлежащите на сравнение положения трябва да отчита всички характеризиращи ги обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, EU:C:2008:767, т. 76 и цитираната съдебна практика и от 15 ноември 2011 г., Nolin/Комисия, T‑58/11 P, EU:T:2011:664, т. 38).
104 Освен това, когато решенията в съответната област се вземат при упражняване на дискреция, както е например при определянето на преходни правила за гарантиране на справедлив преход от стария към новия режим на длъжностните лица, принципът на равенство е нарушен само когато съответната институция прокарва разграничения, които са произволни или явно неподходящи предвид целта на разглежданата правна уредба (решение от 20 март 2012 г., Kurrer и др./Комисия, T‑441/10 P—T‑443/10 P, EU:T:2012:133, т. 54).
105 В разглеждания случай трябва да се констатира, че с оглед на самото естество на функциите, които изпълняват, както и на минималните изисквания за достъп до тези функции, предвидени по-специално в член 5, параграф 3 от Правилника, длъжностните лица от функционална група „администратори“ и тези от функционална група „асистенти“ обективно и по същество се намират в различно правно и фактическо положение.
106 Поради това, с оглед на различното естество на функциите, изпълнявани от длъжностните лица във функционална група „администратори“ и от тези във функционална група „асистенти“, законодателят на Съюза не е длъжен да приема нито преходни мерки, нито мерки от едно и също естество за тези две функционални групи.
107 Следователно законодателят на Съюза запазва правото си, от една страна, да предвиди само администраторите на служба към 31 декември 2013 г. да могат да бъдат класирани в зависимост от задачите и отговорностите им съответно в различни видове длъжности, като „администратор“, „администратор в преход“, „старши администратор в преход“, „съветник или равностойна длъжност“ и „началник на отдел или равностойна длъжност“ съгласно равнището и естеството на техните отговорности. Впрочем при създаването на вида длъжност „старши асистент“ се изхожда от подобна логика. Доколкото обаче двете функционални групи не се намират в сходно положение, законодателят не е длъжен да предвиди за групата на асистентите възможност за класиране чрез дерогация, подобно на предвиденото в член 30, параграф 3 от приложение XIII към новия правилник, което се основава на поемането на „специални отговорности“ от някои администратори, определени като такива преди 31 декември 2015 г.
108 От друга страна, законодателят на Съюза може също така да предвиди преходен режим като предвидения в член 30, параграфи 5—10 от приложение XIII към новия правилник единствено за администраторите от степен AD 12 и AD 13 с оглед на присъщи за тази функционална група съображения. В това отношение той може по-специално да вземе предвид факта, както посочва Съветът, че тази функционална група била най-силно засегната от предходната реформа на Правилника.
109 Във всеки случай, противно на твърденията на жалбоподателите, при съответните си назначения последните не са можели да имат оправдани очаквания, че професионалното им развитие непременно ще предполага увеличаване на възнаграждението, съответстващо на това за степен AST 10 или AST 11. Освен това те не могат да изискват от законодателя на Съюза да приеме преходен режим, който да е приложим конкретно за техните индивидуални положения.
110 Предвид изложеното дотук второто основание трябва да бъде отхвърлено.
По третото основание, изведено от нарушение на член 45 от Правилника и от явна грешка в преценката
111 В подкрепа на третото основание, повдигнато при условията на евентуалност, жалбоподателите се позовават на „нарушение на член 45 от Правилника и явна грешка в преценката“, което по същество е насочено срещу приетото от законодателя на Съюза съображение 19 от Регламент № 1023/2013. В това отношение те изтъкват, че при положение че „ядрото“ на системата за повишаване, предвидена в посочения член 45, не се променя с този регламент, законодателят на Съюза е длъжен да спазва принципите, залегнали в основата на тази система, и следователно не може да премахва възможността жалбоподателите да бъдат повишени в по-висока степен въз основа на сравнителна оценка на заслугите им. В този смисъл съображение 19 противоречало на член 45 от Правилника.
112 Подкрепяна от Парламента и Съвета, Комисията иска основанието да бъде отхвърлено по същество.
113 В това отношение следва да се припомни, че законодателят на Съюза може във всеки момент да измени Правилника с регламенти, приети на основание член 336 ДФЕС (вж. определение от 23 април 2015 г., Bensai/Комисия, F‑131/14, EU:F:2015:34, т. 40 и цитираната съдебна практика). Впрочем когато реши да направи това, той не може да бъде упрекват в нарушение на същия този правилник, доколкото именно той е автор и на Правилника, и на промените в него и следователно посоченият правилник не го обвързва, както биха го обвързвали текстове от по-висок ранг като Договора.
114 От друга страна и във всеки случай, дори да се предположи, че третото основание може да се разглежда като възражение за незаконосъобразност на съображение 19 от Регламент № 1023/2013, както и че това възражение е допустимо, макар че съгласно съдебната практика едно съображение само по себе си не може да бъде предмет на жалба за отмяна (определение от 17 септември 2014 г., Afepadi и др./Комисия, T‑354/12, непубликувано, EU:T:2014:798, т. 32), трябва да се констатира, че именно чрез приемането на това съображение, както и на изменението на член 45 и на член 31 от приложение XIII към новия правилник законодателят на Съюза ясно изразява желанието си да измени процедурата по повишаване по член 45 от Правилника от 2004 г., правейки я неприложима за длъжностните лица от степен AST 9, които занапред ще могат да достигат степен AST 10 само след процедура по назначаване на длъжност „старши асистент“ от тази степен на основание член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника. В това отношение, противно на поддържаното от жалбоподателите, законодателят изрично добавя в текста на член 45 от новия правилник изречение, с което изключва прилагането на тази процедура към положения като тези на жалбоподателите, при които длъжностните лица са достигнали най-високата степен, предвидена за заемания от тях вид длъжност.
115 Следователно третото основание следва да бъде отхвърлено.
По четвъртото основание — нарушение на задължението за мотивиране
116 В рамките на четвъртото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, жалбоподателите упрекват Комисията, че не е изпълнила задължението за мотивиране, като не е предоставила още обяснения, в допълнение към обясненията, изложени от законодателя на Съюза в съображения 17—19 от Регламент № 1023/2013, относно причините, поради които е счетено, че те не поемат отговорности от най-високо равнище и занапред могат да бъдат повишавани в степен AST 10 само съгласно процедурата по назначаване по член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника.
117 Подкрепяна от Парламента и Съвета, Комисията иска основанието да бъде отхвърлено по същество.
118 В това отношение следва да се припомни, че задължението за мотивиране, предвидено в член 25, втора алинея от Правилника, който просто възпроизвежда общото задължение, прогласено в член 296 ДФЕС, има за цел, от една страна, да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован, или евентуално има порок, който е основание за оспорване на валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт. От това следва, че по принцип мотивите трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение, както и че липсата на мотиви не може да бъде поправена с това, че мотивите на решението стават известни за заинтересованото лице в хода на производството пред Съда на Съюза (решения от 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, EU:C:1981:284, т. 22 и от 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, EU:C:2008:134, т. 50).
119 Все пак тези принципи трябва да се прилагат предвид развитието на досъдебното производство, при което административната жалба и нейното изрично или мълчаливо отхвърляне са неразделна част от сложна процедура, като изготвянето на акта, с който се определя окончателната позиция на институцията, приключва едва с приемането на отговора на ОН на административната жалба (вж. в този смисъл решение от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 33, 34 и 45).
120 В този контекст Общият съд припомня, че допълването на мотивите във фазата на приемане на решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред, е в съответствие с целта на член 90, параграф 2 от Правилника, съгласно който самото решение, постановено по жалбата по административен ред, трябва да бъде мотивирано. Всъщност логиката на тази разпоредба предполага, че в случай на недостатъчни мотиви или дори при липсата на такива органът, който трябва да се произнесе по административната жалба, не трябва да е обвързан само от мотивите на решението, предмет на обжалване по административен ред (решение от 7 юли 2011 г., Longinidis/Cedefop, T‑283/08 P, EU:T:2011:338, т. 72 и от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 35).
121 В разглеждания случай ОН не мотивира изрично обжалваните решения. Всъщност като цяло той се ограничава да приложи новите разпоредбите на Правилника, влезли в сила на 1 януари 2014 г., като в случая на жалбоподателите това предполага те да бъдат класирани във вида длъжност „асистент в преход“, което се изразява на практика в промяна на личните им досиета в SysPer 2, считано от тази дата.
122 В отговор на жалбите, които жалбоподателите подават по административен ред, ОН обаче обяснява, че подходът му е да приложи разпоредбите на Правилника, приети от законодателя на Съюза, без да разполага с право на преценка в това отношение, и подробно им разяснява предизвикателствата и условията за изпълнение на реформата на Правилника, влязла в сила през 2014 г. Подобни разяснения на ОН впрочем са достатъчни с оглед на задължението му за мотивиране, предвидено в член 25, втора алинея от Правилника, в качеството му на автор на обжалваните решения, приети при упражняване на обвързана компетентност.
123 Доколкото с настоящото основание жалбоподателите упрекват законодателя на Съюза, че е нарушил задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС, Съдът вече е постановил по-специално във връзка със съображения 17—19 от Регламент № 1023/2013, че мотивите за измененията на член 45, както и на приложения I и XIII към новия правилник, отнасящи се до кариерната структура на персонала, излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Парламента и на Съвета и така дават възможност на жалбоподателите да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Общия съд — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., U4U и др./Парламент и Съвет, T‑17/14, непубликувано, EU:T:2016:489, т. 182 и 183).
124 Освен това от новата кадрова рамка ясно следва, че само ако ОН реши, в зависимост от своите потребности, да създаде длъжности за „старши асистенти“ или да запълни свободни длъжности от този вид, длъжностните лица от степен AST 9 ще имат възможност, на основание член 4 и член 29 от Правилника, да заявят интереса си да бъдат назначени на длъжност от този вид и евентуално да бъдат избрани от ОН да я заемат чрез повишаване в тази длъжност от степен AST 10.
125 От изложените по-горе съображения следва, че четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено. Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.
По съдебните разноски
126 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
127 Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
128 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
129 Следователно Парламентът и Съветът трябва да понесат направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда GQ и останалите длъжностни лица на Европейската комисия, чиито имена са изброени в приложение, да заплатят съдебните разноски.
3) Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.
Pelikánová | Nihoul | Svenningsen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 декември 2018 година.
E. Coulon