РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
6 ноември 2014 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за регистрация на фигуративна марка на Общността, изобразяваща вълнообразна линия — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Липса на придобит чрез използване отличителен характер — Член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 — Член 76 от Регламент № 207/2009 — Член 75 от Регламент № 207/2009“
По дело T‑53/13,
Vans, Inc., установено в Сайпръс, Калифорния (Съединени щати), за което се явява M. Hirsch, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява Ó. Mondéjar Ortuño, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решение на пети апелативен състав на СХВП от 14 ноември 2012 г. (преписка R 860/2012‑5) относно заявката за регистрация като марка на Общността на фигуративен знак, изобразяващ вълнообразна линия,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: A. Dittrich, председател, J. Schwarcz и V. Tomljenović (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 31 януари 2013 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 7 май 2013 г.,
като има предвид, че в едномесечния срок от уведомяването на страните за приключването на писмената фаза на производството не е постъпило искане от тях за насрочване на съдебно заседание, и като съответно на основание член 135а от Процедурния правилник на Общия съд реши въз основа на доклада на съдията докладчик да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Искания на страните
7 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени изцяло обжалваното решение и да върне делото на апелативния състав,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
8 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По първото правно основание, свързано по-специално с нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009
[…]
12 Следва да се припомни, че както следва от съдебната практика, съгласно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 проверителите и апелативните състави на СХВП трябва да пристъпват към служебна проверка на фактите. От това следва, че на компетентните органи на СХВП може да се наложи да основават решенията си на факти, на които заявителят не се е позовал (решение от 23 януари 2014 г., Novartis/СХВП (CARE TO CARE), T‑68/13, EU:T:2014:29, т. 22, вж. в този смисъл също решение от 22 юни 2006 г., Storck/СХВП, C‑25/05 P, Rec., EU:C:2006:422, т. 50, 51 и 54). Освен това от постоянната съдебна практика следва, че СХВП нарушава член 76 от Регламент № 207/2009, ако откаже да вземе предвид доводи или доказателства, представени навременно от страните (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2005 г., Focus Magazin Verlag/СХВП — ECI Telecom (Hi-FOCuS), T‑275/03, Rec., EU:T:2005:385, т. 43; и решение от 10 юли 2006 г., La Baronia de Turis/СХВП — Baron Philippe de Rothschild (LA BARONNIE), T‑323/03, Rec., EU:T:2006:197, т. 68).
13 В настоящия случай с доводите си жалбоподателят изтъква по същество две оплаквания, първото от които е свързано с липсата на надлежна проверка на доказателствата, посочени в точка 10 по-горе, а второто — с непълнота на мотивите.
14 Що се отнася до първото оплакване, свързано с липсата на надлежна проверка на посочените в точка 10 по-горе доказателства, на първо място, следва да се отбележи, че от обжалваното решение по никакъв начин не следва, че апелативният състав е отказал да вземе предвид някой довод или някое доказателство, представени от жалбоподателя.
15 На второ място, по отношение на документите, представени от жалбоподателя в приложения 5 и 6 към становището от 27 януари 2012 г., следва да се отбележи, че от точки 14—16 от обжалваното решение е видно, че апелативният състав ги е взел предвид и ги е отхвърлил. По-специално от точка 16 от обжалваното решение следва, че апелативният състав е отчел възприетите в съдебната практика критерии (вж. точка 84 по-долу) и ги е приложил спрямо посочените от жалбоподателя регистрации на марка на Общността, за да ги отхвърли поради обстоятелството, че той не е обвързан от предходни или неправилни решения на СХВП. След този анализ и от съображения за изчерпателност, както показва употребата на израза „освен това“, апелативният състав неправилно е изтъкнал, че посочените регистрации са можели да се основат на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009.
16 Вярно е, че при анализа на тези документи апелативният състав е допуснал грешка, като в точка 16 от обжалваното решение е посочил, че регистрациите на марка на Общността са можели да се основат на придобиване на отличителен характер чрез използване по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009. Въпреки това тази грешка, която впрочем е свързана с довод, изтъкнат за изчерпателност при разглеждането на представените от жалбоподателя документи, не може да представлява нарушение на член 76 от Регламент № 207/2009, а е материалноправна грешка, чиито евентуални последици ще бъдат изследвани в точки 84—88 по-долу.
17 Всъщност, дори да се приеме, че е извършена повърхностна проверка на доказателствата, в каквато жалбоподателят упреква апелативния състав в случая, такава проверка не може да представлява нарушение на процесуалната разпоредба на член 76 от Регламент № 207/2009. Неправилната преценка на представени от дадена страна доказателства може евентуално да представлява нарушение на приложимата в случая материалноправна разпоредба.
18 На трето място, що се отнася до приложение 10 към жалбата до апелативния състав, следва да се отбележи, че този документ съдържа по-специално сведения относно обема на продажбите на жалбоподателя през 2010 г. и 2011 г. в някои държави членки, и по-конкретно в Бенелюкс, Чешката република, Дания и Швеция като част от Скандинавия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Полша и Обединеното кралство. Той съдържа още прогноза за продажбите през 2012 г. за тези държави членки. Така този документ цели да допълни съдържанието на клетвената декларация на директора по промоциите и мероприятията на жалбоподателя, представена пред проверителя и съдържаща, както апелативният състав посочва в точка 23 от обжалваното решение, повтаряйки неговите съображения, данни относно обема на продажбите, които не са разбити по държави, не посочват общия размер за Съюза и не се потвърждават от други документи като например фактури.
19 От обжалваното решение е видно, както изтъква жалбоподателят, че апелативният състав не се е произнесъл по посочения документ. Действително същият не е посочен в точка 21 от обжалваното решение сред допълнителните документи, представени от жалбоподателя пред апелативния състав, който не го споменава и в рамките на преценката на представените от жалбоподателя доказателства.
20 Следва обаче да се отбележи, че обстоятелството, че апелативният състав не възпроизвежда всички доводи на една от страните и всички представени от нея доказателства или не отговаря на всеки от тези доводи и доказателства, само по себе си не позволява да се заключи, че апелативният състав отказва да ги вземе предвид (решение от 9 декември 2010 г., Tresplain Investments/СХВП — Hoo Hing (Golden Elephant Brand), T‑303/08, Сб., EU:T:2010:505, т. 46).
21 В случая от обжалваното решение по никакъв начин не следва, че апелативният състав е отказал да вземе предвид документа, представен като приложение 10 към жалбата до него. По специално апелативният състав не е упрекнал жалбоподателя, че не е представил документа навреме, и не е отхвърлил същия като недопустим. Възможно е апелативният състав да не е обърнал внимание на факта, че приложение 10 към жалбата до него съдържа данни относно обема на продажбите на жалбоподателя в някои държави членки.
22 Въпреки това единствено този факт не може да представлява нарушение на процесуалната разпоредба на член 76 от Регламент № 207/2009. Той представлява неправилна преценка на представените от жалбоподателя доказателства, която евентуално би могла да доведе до нарушение на материалноправна разпоредба. Евентуалните последици от посочената неправилна преценка ще бъдат изследвани при разглеждането на правното основание, свързано с нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (вж. точка 107 по-долу).
23 На четвърто място, що се отнася до доказателството в приложение 2 към становището от 27 януари 2012 г., за което се твърди, че произхожда от независими източници, следва да се отбележи, че става въпрос за страница от списанието за мода „Elle“. На нея е изобразена фотография на манекен, носещ чифт произведени от жалбоподателя обувки със знака, чиято регистрация е поискана.
24 В това отношение следва да се приеме, че противно на твърденията на жалбоподателя, макар да не става въпрос за обява, налице е отнасящ се до него и публикуван в списание за мода рекламен материал, който му позволява да представи на потребителите своите стоки. Тъй като в точки 26 и 27 от обжалваното решение апелативният състав е разгледал всички рекламни материали, то той не може да бъде упрекнат, че не е взел предвид този документ. Следователно апелативният състав не е нарушил процесуалната разпоредба на член 76 от Регламент № 207/2009.
25 При всички положения, дори да се приеме, както твърди жалбоподателят, че този документ трябва да се счита за доказателство от независим източник, следва да се отбележи, че както по отношение на приложение 10 към жалбата до апелативния състав, от обжалваното решение по никакъв начин не следва, че последният е отказал да го вземе предвид. Така апелативният състав не е упрекнал жалбоподателя, че не е представил документа навреме, и не е отхвърлил същия като недопустим. Ето защо, дори да се предположи, че апелативният състав може да не го е забелязал, както бе посочено в точка 22 по-горе, единствено този факт не може да представлява нарушение на процесуалната разпоредба на член 76 от Регламент № 207/2009. Той би могъл да представлява неправилна преценка на представените от жалбоподателя доказателства, чиито евентуални последици ще бъдат изследвани при разглеждането на правното основание, свързано с нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (вж. точка 107 по-долу).
26 Затова следва да се приеме, че жалбоподателят не може да упреква апелативния състав в нарушение на процесуалната разпоредба на член 76 от Регламент № 207/2009. Ето защо доводите на жалбоподателя в това отношение следва да бъдат отхвърлени.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Vans, Inc. да заплати съдебните разноски.
Dittrich | Schwarcz | Tomljenović |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 ноември 2014 година.
Подписи