РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

7 февруари 2013 година(*)

„Дъмпинг — Внос на разтвори на урея и амониев нитрат с произход от Русия — Искане за преразглеждане при изтичане на срока на действие на мерките — Искане за междинно преразглеждане — Допустимост — Нормална стойност — Експортна цена — Членове 1 и 2 и член 11, параграфи 1—3 от Регламент (ЕО) № 384/96 (понастоящем членове 1 и 2 и член 11, параграфи 1—3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009)“

По дело T‑84/07

EuroChem Mineral and Chemical Company OAO (EuroChem MCC), установено в Москва (Русия), за което се явяват първоначално P. Vander Schueren и Б. Евтимов, avocats, впоследствие Евтимов и г‑н D. O’Keeffe, solicitor,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н J.‑P. Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представители, подпомагани от G. Berrisch, avocat,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват г‑н H. van Vliet и г‑жа K. Talabér-Ritz, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет жалба за отмяна на Регламент (ЕО) №º1911/2006 на Съвета от 19 декември 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на разтвори на урея и амониев нитрат с произход от Алжир, Беларус, Русия и Украйна след преразглеждане с оглед изтичане на срока съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 (ОВ L 365, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 51, стр. 205),

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г‑н L. Truchot, председател, г‑н H. Kanninen (докладчик) и г‑жа M. E. Martins Ribeiro, съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 декември 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Основната антидъмпингова уредба се съдържа в Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен (наричан по-нататък „основният регламент“) (заменен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51, поправки в ОВ L 7, 12.1.2010 г., стр. 22 и в ОВ L 36, 10.2.2011 г., стр. 20).

2        Член 1, параграфи 1 и 2 от основния регламент (понастоящем член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1225/2009) гласи:

„1.      Антидъмпингово мито може да се прилага за [всеки дъмпингов продукт], чието пускане в свободно обращение в Общността причинява вреда.

2.      Един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа“.

3        Съгласно член 2 от основния регламент (понастоящем член 2 от Регламент № 1225/2009):

„1.      Нормалната стойност се определя на основата на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.

Когато обаче износителят в страната на износа не произвежда или не търгува с[ъс] сходен продукт, нормалната стойност се определя на основата на цените на други продавачи или производители.

Цените по сделки между страни, които се считат за съдружници или които прилагат компенсационни споразумения помежду си, не се считат за част от обичайните търговски условия и не могат да служат като основа за определяне на нормалната стойност, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни.

[…]

2.      Продажбите на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар, се използват за определяне на нормалната стойност, ако тези продажби съставляват 5 или повече на сто от обема на продажбите на разглежданата стока в Общността.

[Въпреки това по]-нисък обем на продажбите може да се използва, ако, например, цените при такъв обем се считат за представителни за съответния пазар.

3.      Когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради [особе]ната пазарна ситуация [тези продажби не позволяват] да се направи точно сравнение, нормалната стойност на сходен продукт се определя на основата на разходите за производство в страната на произхода, [увеличени с] обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и реализиране на печалба, или на основата на експортните цени, при обичайни търговски условия, при износ за съпоставима трета страна, при условие че тези цени са представителни. Може да се смята, че съществува особена пазарна ситуация за въпросния продукт по смисъла на предходното изречение, по-конкретно, когато цените са изкуствено занижени, когато има значителна бартерна търговия или, когато съществуват нетърговски споразумения за преработка.

[…]

5.      Разходите се определят [обикновено] въз основа на счетоводните книги, водени от разследваното лице, при условие че тези книги са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна и е видно, че те отразяват достоверно разходите, свързани с производството и реализацията на разглежданата стока. Ако разходите, свързани с производството и продажбата на продукта обект на проверката, не са добре отразени в документите на заинтересованата страна, те се коригират или установяват на базата на разходите на други производители или износители в същата държава или, когато такава информация не е на разположение или не може да се използва, на всяка друга приемлива основа, включително информация от други представителни пазари.

Вземат се предвид всички предоставени доказателства за подходящо разпределение на разходите, при условие че [се докаже], че т[ова разпределение е било използвано постоянно в миналото]. При липса на друг по-подходящ метод с предимство се прилага разпределението на разходите на основата на оборота. Разходите се коригират с извънредните разходи, направени във връзка с бъдещо и/или текущо производство, освен ако тези разходи не са включени вече в разпределението на разходите по настоящата точка.

Когато за част от периода, необходим за възстановяването им, разходите са повлияни от използването на нови производствени мощности, изискващи значителни допълнителни инвестиции или от нисък коефициент на използваемост на мощности, в резултат на операции по въвеждането, извършени изцяло или отчасти през разследвания период, средните разходи за етапа на въвеждане се определят съгласно гореспоменатите правила за разпределяне на разходите към края на етапа на въвеждане и се включват на този етап, за съответния период, в размера им в среднопретеглените разходи по точка 2 от параграф 4. Продължителността на етапа на въвеждане се определя в зависимост от обстоятелствата, характерни за разглеждания производител или износител, но не може да превишава необходимия начален етап от срока за покриване на разходите. Коригирането на разходите за разследвания период може да отчита информация, отнасяща се до етапа на въвеждане, продължаващ и след разследвания период, ако тази информация бъде предоставена преди провеждането на проверки на място и в рамките на три месеца от започване на разследването.

6.      Размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата се определят на основата на действителните данни за производството [и] продажбите на сходен продукт при обичайни търговски условия, като данните се предоставят от разследвания износител или производителя. Когато тези размери не могат да бъдат определени на основата на тези данни, те могат да се определят на основата на:

а)      среднопретеглените действителни суми на други производители или износители, по отношение на които се провежда разследване на производството и продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на произхода;

б)      действителните суми, приложими за разглеждания износител или производител, при обичайни търговски условия, по отношение на производството и продажбите на стоки от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода;

в)      всеки друг обоснован метод, при условие че размерът на определената чрез него печалба не превишава печалбата, обичайно реализирана от други износители или производители при продажба на стоки от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода.

7.      a)     В случай на внос от страни без пазарна икономика нормалната стойност се определя на основата на цената или [конструираната] стойност в трета страна с пазарна икономика, или цената от такава трета страна към други страни, включително Общността, или ако това не е възможно, на всяка друга разумна основа, включително и цената, действително платена или платима в Общността за подобни продукти, подходящо коригирана, ако е необходимо, за да се включи разумен марж на печалба.

Избира се подходяща трета страна с пазарна икономика по неподлежащ на съмнение начин, като се взема предвид всяка надеждна информация, предоставена в момента на избора. Вземат се предвид и [сроковете]; когато е уместно, се използва трета страна с пазарна икономика, обект на същото разследване.

[…]

10.      Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едн[а] и същ[а] […] търгов[ска фаза] по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на [цените]. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се правят съответни намаления — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди [и] се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Корекции, които дублират вече извършените, не се допускат, особено при отчитане на отстъпки, рабати, количества и [фази] на търговията […]

[…]

и)      Комисионни възнаграждения

Корекция се прави за разлики в комисионните възнаграждения, заплащани във връзка с разглежданите продажби. Терминът „комисио[н]и“ се приема, че включва надценката, получена от търговеца на продукта или на подобен продукт, ако функциите на този търговец са подобни на тези на агент, работещ на базата на комисио[н]а.

[…]“.

4        Член 11, параграфи 1—3 и 5 от основния регламент (понастоящем член 11, параграфи 1—3 и 5 от Регламент № 1225/2009) предвижда следното:

„1.      Антидъмпинговите мита са в сила в степента и за времето, които са необходими, за да се неутрализира ефектът от причиняващия вреда дъмпинг.

2.      Срокът на действие на антидъмпинговите мита изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред едновременно преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, освен ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него […]

3.      При наличие на основания на преразглеждане може да се подлага и необходимостта от продължаване на действието на мерките — по инициатива на Комисията или по искане на държава членка — или, в случаите когато е изминал разумен период от най-малко една година от налагането на окончателните мерки, по искане на износител, вносител или производител от Общността, като искането следва да съдържа достатъчно доказателства в подкрепа на необходимостта от подобно междинно преразглеждане.

Процедура по междинно преразглеждане започва, когато искането съдържа достатъчно доказателства, че продължаване на действието на мярката не е вече необходимо за компенсиране на дъмпинга и/или че няма вероятност причиняването на вреда да продължи или да се повтори, ако мярката се отмени или измени или че действащата мярка не е или вече не е достатъчна за неутрализиране на дъмпинга, който причинява вреда […]

[…]

5.      Разпоредбите от настоящия регламент по отношение на започването и провеждането на разследвания се прилагат при всички процедури по преразглеждането в съответствие с параграфи 2, 3 и 4, с изключение на онези от тях, които определят срокове. Всяко преразглеждане се провежда във възможно най-кратък срок и обикновено завършва до 12 месеца от датата на започването му […]“.

5        Съображения 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1972/2002 на Съвета от 5 ноември 2002 година за изменение на основния регламент (ОВ L 305, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 30, стр. 38) гласят:

„(3)      Член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 постановява, inter alia, че в случаите, когато поради особена пазарна ситуация продажбите на подобен продукт не позволяват надлежно сравнение, нормалната стойност се изчислява на базата на производствените разходи в страната на произхода, увеличени с умерена сума за разходите за продажби, общите и административните разходи и [реализиране на] печалба, или на базата на износните цени, практикувани в обичайни [търговски условия], за подходяща трета страна, при условие че тези цени са представителни. Благоразумно е да се осигури разяснение относно това за какви обстоятелства би могло да се смята, че представляват особена пазарна ситуация, при която продажбите на подобен продукт не позволяват надлежно сравнение. Такива обстоятелства могат, например, да настъпят поради наличието на бартерна търговия и други нетърговски споразумения за преработка или поради други пазарни пречки. В резултат, пазарните сигнали не могат нормално да отразяват предлагането и търсенето, което на свой ред може да окаже влияние върху съответните разходи и цени и може също така да има за резултат местни цени, които не съответстват на цените на световния пазар или на цените на други представителни пазари. Очевидно, всякакво разяснение дадено в този контекст не може да е изчерпателно по своя характер, предвид широкото разнообразие от възможни особени пазарни ситуации, които не позволяват надлежно сравнение.

(4)      Уместно е да се дадат известни насоки относно това какво да се прави, ако, съгласно член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96, документите не отразяват в приемлива степен разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, и по-конкретно в ситуации, при които поради особена пазарна ситуация продажбите на подобния продукт не позволяват надлежно сравнение. При такива обстоятелства съответните данни следва да се получат от източници, които не са повлияни от такива деформации. Такива източници могат да бъдат разходите на други производители или износители в същата държава или, когато не се разполага с такава информация или тя не може да бъде използвана, всяка друга приемлива база, включително информация от други представителни пазари. Съответните данни могат да се използват или за коригиране на определени точки от отчетните документи на заинтересованата страна или, когато това не е възможно, за установяване на разходите на тази страна“.

6        Член 2.2.1.1 от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „антидъмпинговото споразумение от 1994 г.“), което се намира в приложение 1A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), гласи:

„За целите на параграф 2 обикновено разходите следва да се изчисляват въз основа на официални документи, съхранявани от износителя или производителя, който е обект на разследване, при условие че тези официални документи съответстват на общоприетите принципи на счетоводство в страната износител и в достатъчна степен отразяват разходите, свързани с производството и продажбата на разглежданата стока. Властите следва да имат предвид всички налични доказателства за правилното разпределение на разходите, включително и доказателствата, предоставени от износителя или производителя в хода на разследването, при условие че това разпределение е било използвано в миналото от износителя или производителя, по-конкретно по отношение определянето на съответни амортизационни и преоценъчни периоди, отпуснатите средства за капиталовложения и други разходи за развитие. Освен ако вече не е отразено в разпределението на разходите по настоящата подточка, разходите съответно се коригират относно тези невъзвръщаеми части, които благоприятстват бъдещото и/или настоящото производство, или за обстоятелства, при които разходите по време на разследването са повлияни от действия, свързани с пускането в експлоатация на предприятия“.

 Обстоятелства, предхождащи спора

7        На 18 септември 2000 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 1995/2000 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временните мита върху вноса на разтвори на урея и амониев нитрат с произход от Алжир, Беларус, Литва, Русия и Украйна, и за прекратяване на антидъмпинговата процедура по отношение на вносни стоки с произход от Словашката република (ОВ L 238, стр. 15). Срокът на действие на мерките, наложени върху вноса на разтвори на урея и амониев нитрат (наричани по-нататък „SUNA“ или „разглежданият продукт“) с произход от Литва, изтича след разширяването на Европейския съюз, осъществено на 1 май 2004 г.

 Относно искането за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки

8        На 20 юни 2005 г., вследствие на публикуването на 17 декември 2004 г. на известие за предстоящо изтичане на срока на действие на някои антидъмпингови мерки и на някои изравнителни мерки (ОВ C 312, стр. 5), Комисията на Европейските общности е сезирана с искане за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент. Искането е подадено от Европейската асоциация на производителите на изкуствени торове.

9        След като установява, след обсъждане с консултативния комитет, че съществуват достатъчно доказателства, за да започне преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими за вноса на SUNA с произход от Алжир, Беларус, Русия и Украйна, на 22 септември 2005 г. Комисията публикува известие за започване на преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент (ОВ C 233, стр. 14).

10      Разследването за вероятността от продължаване или повторна поява на дъмпинга обхваща периода от 1 юли 2004 г. до 30 юни 2005 г. (наричан по-нататък „период на разследване в рамките на преразглеждането“). Изследването на тенденциите, които имат значение за оценката на вероятността от продължаване или повторна поява на вредата, обхваща периода от 2002 г. до края на периода на разследване на преразглеждането.

11      На заинтересованите страни е дадена възможност да представят становищата си в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на срока, определен в известието за започване. Изслушани са всички заинтересовани страни, поискали това и показали, че съществуват специални причини за тяхното изслушване.

12      На 19 декември 2006 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 1911/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на SUNA с произход от Алжир, Беларус, Русия и Украйна след преразглеждане с оглед изтичане на срока съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент (ОВ L 365, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 51, стр. 205) (наричан по-нататък „обжалваният регламент“). Съгласно последния Съветът решава да запази антидъмпинговите мерки, приложими за внос на SUNA с произход по-специално от Русия. В това отношение той налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на смеси на урея и амониев нитрат във воден или амонячен разтвор, попадащи под код по КН 3102 80 00, с произход по-специално от Русия. Жалбоподателят, производител износител в Русия, е едно от предприятията, за които се отнася това антидъмпингово мито.

13      Съображения 58—63 от обжалвания регламент гласят следното:

„(58)      Беше проучено дали разходите, свързани с производството и продажбите на разглеждания продукт, са достатъчно отразени в документите на разглежданите страни. По отношение на разходите за газ бе установено, че вътрешната цена на газта, платена от руските производители, е около една пета от износната цена на природен газ от Русия. В това отношение всички налични данни сочат, че вътрешните цени на газта в Русия са регулирани цени, които са много по-ниски от пазарните цени, плащани на нерегулираните пазари за природен газ. По тази причина, както е предвидено в член 2, параграф 5 от основния регламент, разходите на газта на руските производители бяха коригирани на основата на информация от други представителни пазари. Коригираната цена бе основана на средната цена на руския газ, когато се продава за износ на германско-чешката граница ([Вайдхаус]), без транспортните разходи. [Вайдхаус], който е основният център за продажба на руски газ за [Европейския съюз], който е също и най-големият пазар за руски газ и има цени, които [разумно] отразяват разходите, може да се приеме за представителен пазар по смисъла на член 2, параграф 5 от основния регламент.

(59)      Конструирането на нормалната стойност бе направено на основата на производствените разходи на изнесения вид продукт, след корекция на разходите за газта, посочени в съображение 58, плюс разумна сума за ПОиА разходите [(продажбените, общите и административните разходи)] и за печалбите, в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(60)      […] ПОиА разходите и печалбата не можеха да бъдат установени на основата на заглавната част на член 2, параграф 6, първо изречение от основния регламент, тъй като свързаните производители нямаха представителни вътрешни продажби на разглеждания продукт [при] обичайн[и за тях търговски условия]. Член 2, параграф 6, буква а) от основния регламент не можеше да бъде приложен, тъй като само тези двама производители са обект на разследването. Член 2, параграф 6, буква б) също бе неприложим, тъй като производствените разходи за продукти, които спадат към същата обща категория стоки, също трябва да бъдат коригирани по отношение на разходите за газта, по причини, указани в съображение 58 по-горе. Тъй като бе невъзможно да се установи големината на необходимата корекция за всички продукти, които спадат към същата обща категория стоки, продавани на вътрешния пазар, по същия начин бе невъзможно да се установи маржът на печалбите след тази корекция. По тази причина, ПОиА разходите и печалбата бяха установени в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент.

(61)      […] ПОиА разходите и печалбата бяха установени на основата на среднопретеглените ПОиА разходи и печалбата за същите трима северноамерикански производители. Следва да се отбележи, че така установената сума за печалба не превишаваше печалбата, реализирана от руските производители за продажбите на продукти от същата обща категория на техния вътрешен пазар.

(62)      Бе установено, че износните продажби на двама производители, които оказаха съдействие, са били на основата на споразумение за представителство посредством двама свързани търговци, единият със седалище в Швейцария, а другият на Британските Вирджински острови. Последният е прекратил дейността си в началото на 2005 г. Износната цена бе установена на основата на износните цени, които са действително платени или платими на първия независим клиент в САЩ, техния главен износен пазар.

(63)      Данните, получени от двамата свързани търговци, показаха, че износните цени за трети страни са по-ниски от конструираната нормална стойност в Русия. В действителност разследването установи, че общо тази ценова разлика по време на [периода на разследване в рамките на преразглеждането] е между 2 % и 6 %. Това може да означава, че има вероятност от повторна поява на дъмпинга [при] износ за Общността, в случай че мерките бъдат отменени“.

 Относно искането за частично междинно преразглеждане, подадено от жалбоподателя

14      На 1 август 2005 г. Комисията също е сезирана, съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент, с искане за частично междинно преразглеждане на мерките, приети с Регламент № 1995/2000. Това искане е подадено от двама производители износители от Русия, Novomoskovskiy Azot (наричано по-нататък „NAK“) и Nevinnomyssky Azot (наричано по-нататък „Nevinka“), като и двете са дъщерни дружества на жалбоподателя (наричани по-нататък заедно „жалбоподателят“). В подкрепа на искането си жалбоподателят посочва две събития, които според него са показателни, а именно предоставянето на Руската федерация на статут на пазарна икономика през 2002 г. и разширяването на Европейския съюз с десет нови държави членки на 1 май 2004 г.

15      С писмо от 10 август 2005 г. Комисията отговаря на жалбоподателя, като иска от него да представи изчисление на пълния дъмпинг на базата на списъци, сделка по сделка, на всички продажби на разглеждания продукт на вътрешния пазар и за износ, както и информация за съответните производствени разходи, подкрепена с ползваната оправдателна документация.

16      В своя отговор от 9 септември 2005 г. жалбоподателят представя изчисление на дъмпинга в табличен формат. На 27 октомври 2005 г. жалбоподателят представят други документи, допълнителни таблици и оправдателна документация.

17      С писмо от 16 декември 2005 г. жалбоподателят се оплаква от забавянето при разглеждането на неговото искане и на 23 декември 2005 г. Комисията му обяснява, че това забавяне се е дължало на липсата на достатъчно представени документи.

18      На 16 март 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателя писмо, приканващо го да представи някои липсващи данни.

19      Жалбоподателят изпраща информация на 12 май, 31 октомври и 23 ноември 2006 г., преди на 19 декември 2006 г. Комисията да започне междинното преразглеждане с публикуването на известие за започване в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 311, стр. 51). След като обсъжда въпроса с консултативния комитет, Комисията приема, че искането съдържа на пръв поглед достатъчно доказателства.

20      Преразглеждането е ограничено по обхват до проучване на дъмпинга по отношение на жалбоподателя. Разследването на дъмпинга обхваща периода от 1 октомври 2005 г. до 30 септември 2006 г.

21      Изслушани са всички заинтересовани страни, които изявяват желание и показват, че има специални причини да бъдат изслушани.

22      На 10 март 2008 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 238/2008 за прекратяване на частичното междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент относно антидъмпинговото мито върху вноса на SUNA с произход от Русия (ОВ L 75, стр. 14). Посоченото преразглеждане е прекратено без изменение на действащите мерки.

 Производство и искания на страните

23      Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 13 март 2007 г.

24      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент, по-специално член 1 от него, по отношение на жалбоподателя и свързаните с него дружества, както са определени в съображение 14, букви а) и б) от посочения регламент,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

25      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

26      След като на 3 юли 2007 г. Комисията подава молба за встъпване, с определение на председателя на трети състав на Общия съд от 7 септември 2007 г. тя е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на Съвета.

27      След представянето от жалбоподателя на допълнителен документ в съдебното заседание, на 3 януари 2012 г. Съветът предава в секретариата на Общия съд становище, в което оспорва релевантността на този документ.

28      С писмо от 31 януари 2012 г. секретариатът на Общия съд уведомява страните, че устната фаза на производството е приключена.

 От правна страна

29      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две правни основания, изведени съответно от нарушение на членове 1 и 2 от основния регламент и от нарушение на член 11, параграфи 1 и 3 от същия регламент.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на членове 1 и 2 от основния регламент

30      С първото си правно основание жалбоподателят изтъква нарушение на членове 1 и 2 от основния регламент. Той разделя това правно основание на три части, в рамките на които поддържа по същество, на първо място, че за изчисляването на нормалната стойност е прието неправилно, че разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, не са отразени достоверно в неговите счетоводни документи и че поради това е следвало да се пристъпи към коригиране. На второ място той посочва, че извършената корекция на цената на руския газ е била изчислена неправилно въз основа на цената във Вайдхаус (Германия) и че от размера на тази корекция не е било приспаднато износното мито от 30 %, приложимо към руския газ. На трето място той поддържа, че са били неправилно приспаднати от неговата експортна цена за първия независим клиент комисионите на свързаните дружества, които са част от съставлявания от него един-единствен стопански субект.

31      В самото начало е необходимо да се напомни, че когато Съветът и Комисията (наричани по-нататък „институциите“) приемат по силата на основния регламент конкретни антидъмпингови мерки, те разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат (Решение на Съда от 7 май 1991 г. по дело Nakajima/Съвет, C‑69/89, Recueil, стр. I‑2069, точка 86, Решение на Съда от 29 май 1997 г. по дело Rotexchemie, C‑26/96, Recueil, стр. I‑2817, точка 10, Решение на Общия съд от 28 септември 1995 г. по дело Ferchimex/Съвет, T‑164/94, Recueil, стр. II‑2681, точка 131, Решение на Общия съд от 5 юни 1996 г. по дело NMB France и др./Комисия, T‑162/94, Recueil, стр. II‑427, точка 72, Решение на Общия съд от 18 септември 1996 г. по дело Climax Paper/Съвет, T‑155/94, Recueil, стр. II‑873, точка 98, Решение на Общия съд от 25 септември 1997 г. по дело Shanghai Bicycle/Съвет, T‑170/94, Recueil, стр. II‑1383, точка 63 и Решение на Общия съд от 17 юли 1998 г. по дело Thai Bicycle/Съвет, T‑118/96, Recueil, стр. II‑2991, точка 32).

32      От това следва, че контролът на съдилищата на Съюза върху тази преценка трябва да се ограничи до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, приети, за да бъде направен оспорваният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (Решение на Съда от 7 май 1987 г. по дело NTN Toyo Bearing и др./Съвет, 240/84, Recueil, стр. 1809, точка 19, Решение на Съда от 7 май 1987 г. по дело Nippon Seiko/Съвет, 258/84, Recueil, стр. 1923, точка 21, Решение на Съда от 14 март 1990 г. по дело Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, C‑156/87, Recueil, стр. I‑781, точка 63, Решение по дело Rotexchemie, точка 31 по-горе, точка 11, Решение по дело Climax Paper/Съвет, точка 31 по-горе, точка 98, Решение по дело Shanghai Bicycle/Съвет, точка 31 по-горе, точка 64 и Решение по дело Thai Bicycle/Съвет, точка 31 по-горе, точка 33).

 По първата част от първото правно основание

33      В рамките на тази първа част жалбоподателят цели да установи, че за изчисляването на нормалната стойност институциите неправилно са възприели принципа на коригиране, както и метод, предназначен за страните без пазарна икономика, което противоречало не само на член 2, параграф 5 от основния регламент, но и на тази разпоредба, разглеждана във връзка с другите разпоредби на членове 1 и 2 от основния регламент (първо твърдение за нарушение), както и на разпоредбите на антидъмпинговото споразумение от 1994 г. (второ твърдение за нарушение).

–       По първото твърдение за нарушение

34      Според жалбоподателя текстът на член 2, параграф 5 от основния регламент позволява на институциите да установят, че основните разходи за производство и продажба са надлежно регистрирани и осчетоводени в документите на производителите. За сметка на това той не предвиждал, че институциите могат да проверяват дали тези разходи са разумни спрямо равнището на цените на друг пазар. Текстът на член 2, параграф 5 от основния регламент не означавал, че е необходимо да се проверява „достоверността“ на основните елементи на разходите за производство и продажба на разглеждания продукт с оглед на цените или стойностите на подобни суровини, изнасяни за Европейския съюз или намиращи се на нерегулираните пазари на трети страни.

35      Жалбоподателят поддържа освен това, че тълкуването на член 2, параграф 5 от основния регламент, разглеждан във връзка с другите разпоредби на член 1 и член 2, параграфи 1—6 от същия регламент, не позволява да се потвърди прилагането на корекция на цената на газта от институциите в конкретния случай.

36      В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва сам по себе си избора на Съвета да приложи разпоредбите на член 2, параграф 3 от основния регламент, за да изчисли нормалната стойност на разглеждания продукт.

37      Тази разпоредба посочва, от една страна, критериите за изключване на метода за определяне на нормалната стойност на основата на цените на вътрешния пазар на страната износител, и от друга страна, помощните методи за изчисляване на тази стойност.

38      В случая институциите са приложили метода, предвиден в член 2, параграф 3 от основния регламент, съгласно който нормалната стойност на продукта е изчислена на основата на разходите за производство в страната на произхода, увеличени с обосновани по размер разходи за продажба, общи и административни разходи и реализиране на печалба (наричана по-нататък „конструираната нормална стойност“).

39      Страните спорят относно определянето на разходите за производство на разглеждания продукт съгласно член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент. По-специално спорът се отнася до изчисляването на стойността, която представлява газа в производството на разглеждания продукт.

40      Не се спори, че газът представлява основната суровина за производството на разглеждания продукт и че цената на газа, ползвана от жалбоподателя за производството на посочения продукт, е била регулирана в Русия. Понесената от жалбоподателя стойност на газа сама по себе си не е спорна, тъй като Съветът не поддържа, че тази стойност е била различна от посочената в счетоводните книги на жалбоподателя. Той упреква Съвета, че не е изчислил нормалната стойност на разглеждания продукт на основата на тази стойност и че е използвал за това изчисление друга, по-висока цена на газа, взета от друг пазар, различен от вътрешния руски пазар.

41      От член 2, параграф 3, първо изречение във връзка с параграф 5, първа алинея, първо изречение от основния регламент следва, че за изчисляването на нормалната стойност на основата на разходите за производство разходите обикновено се определят въз основа на счетоводните книги, водени от разследваното лице.

42      Институциите поддържат, че втората от тези две разпоредби внася две уточнения, които могат да се представят като две условия, а именно, от една страна, че книгите трябва да се водят в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна, и от друга страна, че книгите трябва да отразяват достоверно разходите, свързани с производството и реализацията на разглеждания продукт. Второто условие позволявало на институциите да проверяват „достоверността“ на отчитането на разходите в счетоводните книги дори да са спазени общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна и при необходимост да извършват корекции, основавайки се на други източници на информация, различни от счетоводните книги, съгласно член 2, параграф 5, първа алинея, второ изречение от основния регламент.

43      Съветът не поддържа, че първото условие не е изпълнено в настоящия случай. За сметка на това той счита, че счетоводните книги на жалбоподателя не отразяват достоверно разходите, свързани с производството на разглеждания продукт, тъй като цената на газа била изкуствено занижена, много по-ниска от цените на газа, плащани на нерегулираните пазари. Поради това Съветът имал право съгласно член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент да коригира цената на газа на основата на информация от други представителни пазари.

44      Следователно е необходимо да се провери дали Съветът е можел да изключи действително понесената от жалбоподателя и посочена в отчетите му стойност на газа за производството на разглеждания продукт, с мотива че тази стойност според Съвета е била изкуствено занижена поради регулирането на цената на газа в Русия, и дали Съветът е можел в резултат на това да коригира тази стойност, като я увеличи, отчитайки цената на газа на пазар, който той счита за представителен.

45      В това отношение следва най-напред да се отбележи, че член 2, параграф 3, първо изречение от основния регламент предвижда метода за изчисляване на нормалната стойност, когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради особената пазарна ситуация тези продажби не позволяват да се направи точно сравнение.

46      Второто изречение на член 2, параграф 3 от основния регламент, което определя случаите на особена пазарна ситуация, е добавено с Регламент № 1972/2002. Съгласно това изречение съществува особена пазарна ситуация по-конкретно когато цените са изкуствено занижени, когато има значителна бартерна търговия или когато съществуват нетърговски споразумения за преработка.

47      От съображение 3 от Регламент № 1972/2002 следва, че включването на член 2, параграф 3, второ изречение от основния регламент има за цел да осигури разяснение относно това за какви обстоятелства би могло да се смята, че представляват особена пазарна ситуация, при която продажбите на подобен продукт не позволяват надлежно сравнение. Съгласно това съображение тези обстоятелства могат например да настъпят поради наличието на бартерна търговия и други нетърговски споразумения за преработка или поради други пазарни пречки. В резултат пазарните сигнали могат да не отразяват нормално предлагането и търсенето, което на свой ред може да окаже влияние върху съответните разходи и цени и да има за резултат местни цени, които не съответстват на цените на световния пазар или на цените на други представителни пазари.

48      Член 2, параграф 3, второ изречение от основния регламент предвижда, че съществува особена пазарна ситуация, по-конкретно когато цените на пазара в страната износител са изкуствено занижени.

49      В съдебното заседание Съветът твърди, че прилагането на метода на конструираната нормална стойност е било мотивирано от ниския обем сходни обичайни търговски сделки в Русия. Той уточнява, че логично е можело също да се приеме, че е имало особена пазарна ситуация, щом стойността на газа — основната суровина за производството на разглеждания продукт — е била регулирана и щом цената на природния газ е била фиксирана по изкуствено занижен начин на вътрешния пазар.

50      Следва да се отбележи, че член 2, параграф 3 от основния регламент посочва само критериите за изключване на методите за определяне на нормалната стойност, изчислена на базата на цената на продукта на вътрешния пазар на страната износител. Тази разпоредба не определя начините за изчисляването на производствените разходи за определянето на конструираната нормална стойност, тъй като това изчисляване се урежда от параграф 5 от същия член.

51      Член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент предвижда, че разходите за производство обикновено се определят въз основа на счетоводните книги, водени от разследваното лице. В този смисъл изчисляването на конструираната нормална стойност обикновено се извършва, като се използва информацията от посочените книги.

52      Член 2, параграф 5, втора и трета алинея от основния регламент съдържа специални разпоредби относно разпределението на разходите и разходите за въвеждане. Тези разпоредби предвиждат възможности за коригиране на разходите, вписани в счетоводните книги, като тези разходи могат да бъдат адаптирани и разпределени по различен начин при определени условия.

53      От член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент следва и че счетоводните книги на заинтересованата страна не се вземат като база за изчисляването на нормалната стойност, ако разходите, свързани с производството на продукт, обект на проверката, не са добре отразени в тези книги. В този случай съгласно второто изречение от посочената алинея разходите се коригират или установяват на базата на други източници на информация, различни от тези книги. Тази информация може да бъде получена от разходите, направени от други производители или износители, или когато последната информация не е на разположение или не може да се използва — от всеки друг приемлив източник на информация, включително информация от други представителни пазари.

54      В това отношение следва да се напомни, че второто изречение на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, отнасящо се до метода за изчисляване на посочената стойност, е добавено с Регламент № 1972/2002.

55      От съображение 4 от последния регламент следва, че включването на посоченото второ изречение има за цел да даде насоки относно това какво да се прави, ако документите не отразяват в приемлива степен разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, и по-конкретно в особени пазарни ситуации, при които продажбите на подобния продукт не позволяват надлежно сравнение. В такъв случай данните трябва да произхождат, съгласно същото съображение, от източници, които не са повлияни от такива деформации.

56      В същото съображение 4 от Регламент № 1972/2002 е уточнено, че е възможно да се използват разходите на други производители или износители в същата държава или, когато не се разполага с такава информация или тя не може да бъде използвана, всяка друга приемлива база, включително информация от други представителни пазари. От това съображение следва също, че съответните данни могат да се използват или за коригиране на определени точки от отчетните документи на заинтересованата страна, или, когато това не е възможно, за установяване на разходите на тази страна.

57      В настоящия случай Съветът поддържа пред Общия съд, че е имало особена пазарна ситуация, тъй като цената на газа — основната суровина за производството на разглеждания продукт — е била регулирана, поради което е била изкуствено занижена на вътрешния пазар. Жалбоподателят не оспорва факта, че цената на газа на руския пазар е била регулирана и че е представлявала значителна част от стойността на разглеждания продукт.

58      Предвид това, че цената на газа в Русия е била регулирана, действително следва да се приеме, че производствените разходи за разглеждания продукт са били повлияни от деформация на руския вътрешен пазар, що се отнася до цената на газа, тъй като тази цена не е резултат от пазарните механизми.

59      Освен това изтъкнатото от жалбоподателя тълкуване на член 2, параграф 5, първо изречение от основния регламент, целящо да се изчислят разходите за производство само на базата на счетоводните книги на заинтересованата страна, би означавало да се възпрепятства в крайна сметка прилагането на конструираната нормална стойност по-специално в случай, при който производствените разходи са повлияни от особена пазарна ситуация, макар такова прилагане да е предвидено изрично в член 2, параграф 3 от същия регламент.

60      Поради това институциите са имали основание да стигнат до извода, че една от точките в счетоводните книги на жалбоподателя не е можело да се разглежда като достоверна и че в резултат е следвало да се коригира, като се приложат други източници от пазари, които институциите са считали за по-представителни, и следователно да се извърши корекция на цената на газа.

61      Що се отнася до довода, че само член 2, параграф 7 от основния регламент допуска институциите да определят нормалната стойност не въз основа на данните, отнасящи се до цените и разходите в страната износител или в страната на произхода, а въз основа на данните, отнасящи се до цените и разходите в трета страна с пазарна икономика, жалбоподателят поддържа, че обхватът на посочената разпоредба е ограничен от изчерпателен списък на страни без пазарна икономика. Впрочем жалбоподателят отбелязва, че към датата на започване на разследването относно преразглеждането на мерките с изтичащ срок на действие по настоящото дело Руската федерация не е била в списъка на въпросните страни. Руската федерация е получила статут на пазарна икономика на национално равнище през 2002 г. и този статут представлявал необорима презумпция, че разходите на разследваните производители в тази страна били достатъчно достоверни, за да може нормалната стойност да се изчисли на основание по-специално на член 2, параграфи 3—6 от основния регламент.

62      В случая нормалната стойност не е била определена въз основа на член 2, параграф 7 от основния регламент, тъй като към момента на настъпване на фактите в настоящия случай Руската федерация не е била страна, посочена в член 2, параграф 7 от основния регламент, и към посочените факти е бил приложим член 2, параграфи 1—6 от същия регламент. Впрочем, както бе припомнено в точка 53 по-горе, член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент допуска при определени условия да се вземе предвид информация от други представителни пазари, различни от пазара на страната износител или страната на произход.

63      Жалбоподателят добавя, че предложеното от институциите тълкуване на член 2, параграф 5 от основния регламент би довело до редица противоречиви резултати.

64      От една страна, производителят, който се ползва от ниска цена на вътрешния пазар на основните суровини за своите продукти, би бил изправен пред дилема, а именно или да не увеличава своите цени, рискувайки да бъде разглеждан като вносител на дъмпингови продукти в Съюза, или да увеличи цените си, за да избегне всякакво антидъмпингово разследване, но рискувайки да има цени, които да станат прекомерно високи на вътрешния пазар. За да избегнат антидъмпинговото разследване, същите производители щели да бъдат принудени да впишат в своите счетоводни книги, в нарушение на националното си право, не действителната стойност на суровините за своите продукти, а средната стойност на тези суровини на чуждите нерегулирани пазари.

65      В това отношение, както правилно отбелязва Съветът, неговият подход и този на Комисията не задължават жалбоподателя да увеличи цената на своите продажби на вътрешния пазар. Възприетата антидъмпингова мярка в обжалваният регламент не ограничава възможностите на жалбоподателя да прилага цените, които желае, на руския пазар (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 декември 1997 г. по дело Ajinomoto и NutraSweet/Съвет, T‑159/94 и T‑160/94, Recueil, стр. II‑2461, точка 196).

66      От друга страна, според жалбоподателя разходите, свързани с производството на даден продукт в страна със статут на пазарна икономика, биха могли да бъдат разглеждани като твърде ниски в сравнение с разходите за еквивалентен продукт, констатирани в Съюза или в други чуждестранни пазари. Антидъмпинговото разследване, водено от институциите в конкретния случай, необосновано замествало правната уредба в областта на държавните помощи, и в частност Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 година относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 288, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 15, стр. 180).

67      В това отношение е необходимо да се припомни, че основният регламент и Регламент № 2026/97 целят, както следва от съображение 5 от последния регламент, да определят достатъчно подробно разпоредбите за прилагане на тези два инструмента на търговска защита.

68      Нищо обаче не сочи, че въпросът в конкретния случай, който се отнася до правна уредба, задължаваща Газпром да доставя в Русия природен газ на ниска цена, е трябвало да бъде разгледан само във връзка с държавните помощи. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил доказателства в този смисъл.

69      Освен това нищо не показва и че фактът, че въпросът евентуално може да бъде преценен от гледна точка на държавните помощи, сам по себе си е могъл да възпрепятства институциите да анализират настоящото дело и с оглед на разпоредбите на основния регламент.

70      Както отбелязва Съветът в съдебното заседание, Комисията и той вече са разглеждали определени положения едновременно във връзка с държавните помощи и с дъмпинга (вж. например Решение на Общия съд от 17 декември 2008 г. по дело HEG и Graphite India/Съвет, T‑462/04, Сборник, стр. II‑3685).

71      Още повече, както предвиждат член 14, параграф 1 от основния регламент и член 24, параграф 1 от Регламент № 2026/97, никой продукт не е предмет едновременно на антидъмпингови и изравнителни мита за целите на справянето с една и съща ситуация, която произлиза от дъмпинг или от експортно субсидиране.

72      От гореизложеното следва, че първото твърдение за нарушение е неоснователно.

–       По второто твърдение за нарушение

73      Жалбоподателят счита, че предмет на разпоредбите от основния регламент е прилагането на нормите на антидъмпинговото споразумение от 1994 г. и че институциите трябва да тълкуват и прилагат разпоредбите от основния регламент в съответствие с това споразумение.

74      В тази връзка от постоянната съдебна практика следва, че предвид характера и структурата на споразуменията за СТО по принцип те не попадат сред нормите, от гледна точка на които съдът на Съюза трябва да контролира законосъобразността на актовете на институциите на основание член 230, първа алинея ЕО (Решение на Съда от 9 януари 2003 г. по дело Petrotub и Republica/Съвет, C‑76/00 P, Recueil, стр. I‑79, точка 53 и Решение на Общия съд от 24 септември 2008 г. по дело Reliance Industries/Съвет и Комисия, T‑45/06, Сборник, стр. II‑2399, точка 87).

75      Все пак, когато Съюзът е възнамерявал да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО, или когато акт на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби на споразуменията за СТО, съдът на Съюза трябва да контролира законосъобразността на въпросния акт на Съюза в съответствие с нормите на СТО (Решение на Съда по дело Petrotub и Republica/Съвет, точка 74 по-горе, точка 54, Решение на Съда от 27 септември 2007 г. по дело Ikea Wholesale, C‑351/04, Сборник, стр. I‑7723, точка 30 и Решение по дело Reliance Industries/Съвет и Комисия, точка 74 по-горе, точка 88).

76      От съображение 5 от основния антидъмпингов регламент личи, че последният има по-специално за цел, доколкото е възможно, да транспонира в правото на Съюза новите и подробни правила, съдържащи се в антидъмпинговото споразумение от 1994 г., сред които в частност са и правилата относно изчисляването на дъмпинговия марж, като това е необходимо, за да се гарантира правилно и прозрачно прилагане на посочените правила (Решение по дело Petrotub и Republica/Съвет, точка 74 по-горе, точка 55).

77      Следователно Общността е приела основния регламент, за да се съобрази с международните си задължения по антидъмпинговото споразумение от 1994 г., и с член 2, параграф 5 от основния регламент е възнамерявала да изпълни конкретните задължения, произтичащи от член 2.2.1.1 от антидъмпинговото споразумение от 1994 г. (вж. в този смисъл Решение по дело Petrotub и Republica/Съвет, точка 74 по-горе, точка 56).

78      Оттук следва, че член 2, параграф 5 от основния регламент трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в светлината на член 2.2.1.1 от антидъмпинговото споразумение от 1994 г. (вж. в този смисъл Решение по дело Petrotub и Republica/Съвет, точка 74 по-горе, точка 57 и Решение по дело Reliance Industries/Съвет и Комисия, точка 74 по-горе, точка 91 и цитираната съдебна практика).

79      За тази цел трябва да се отбележи, на първо място, че жалбоподателят се позовава на един от последните проекти, предшестващи приемането на антидъмпинговото споразумение от 1994 г., който е предвиждал, що се отнася до разпоредбите, които са станали член 2.2.1.1 от посоченото споразумение, че „обикновено разходите следва[ло] да се изчисляват в съответствие с общоприетите принципи на счетоводство в страната износител, доколкото посочените принципи в достатъчна степен отразяват разходите, свързани с производството и продажбата на разглежданата стока“. От тази формулировка следвало, че първоначалната цел на член 2.2.1.1 от посоченото споразумение и следователно на член 2, параграф 5 от основния регламент е била разследващият орган да се увери, че разследваният производител прилага точни счетоводни правила, отразяващи обективно действителните разходи, понесени от разследвания производител, а не да проверява дали платените от производителя цени на суровините съответстват на цените на нерегулираните пазари.

80      Позоваването на проекта на дадена разпоредба обаче не е достатъчно да докаже, че намерението на авторите на посочената разпоредба е останало непроменено, особено ако е ясно, че формулировката на разпоредбата в окончателната ѝ редакция е различна от тази на съответната разпоредба на етап проект, както по същество правилно подчертава Съветът.

81      На второ място, очевидно е, че формулировката на разпоредбата на член 2.2.1.1 от антидъмпинговото споразумение от 1994 г. не се различава значително от текста на член 2, параграф 5, първа алинея, първо изречение от основния регламент, който посочва счетоводните книги да са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на страната износител и да отразяват достоверно разходите, свързани с производството и реализацията на разглеждания продукт.

82      Все пак, както правилно подчертава Съветът в съдебното заседание, разпоредбите на член 2, параграф 5, първа алинея, второ изречение от основния регламент не са посочени в антидъмпинговото споразумение от 1994 г. Следователно тълкуване в светлината на антидъмпинговото споразумение от 1994 г. изглежда не може да се приложи напълно, що се отнася до тези разпоредби, обхващащи положението, при което разходите за разглеждания продукт не са добре отразени в счетоводните книги.

83      Трябва да се добави, че нормите на СТО не определят израза „особена пазарна ситуация“, както е определен в член 2, параграф 3, второ изречение от основния регламент и който може да послужи за основа на институциите да преценят дали счетоводните книги отразяват достоверно разходите, в съответствие с член 2, параграф 5, първа алинея, второ изречение от основния регламент, както бе констатирано в точки 51—60 по-горе.

84      Следователно второто твърдение за нарушение не е основателно.

85      От всичко изложено по-горе следва, че първата част от първото правно основание не е обоснована.

 По втората част от първото правно основание

86      Жалбоподателят твърди, че има нарушение на член 2, параграф 5, първа алинея, второ изречение от основния регламент, явна грешка в преценката и липса на мотиви, тъй като с обжалвания регламент Съветът приложил корекцията на платената цена на газа въз основа на цената във Вайдхаус и не приспаднал от размера на корекцията износното мито от 30 %, приложимо към руския газ. Жалбоподателят оспорва в това отношение последните изречения от съображение 58 от обжалвания регламент.

87      Тези изречения гласят следното:

„[Р]азходите на газта на руските производители бяха коригирани на основата на информация от други представителни пазари. Коригираната цена бе основана на средната цена на руския газ, когато се продава за износ на германско-чешката граница ([Вайдхаус]), без транспортните разходи. [Вайдхаус], който е основният център за продажба на руски газ за ЕС, който пък е най-големият пазар за руски газ и има цени, които [разумно] отразяват разходите, може да се приеме за представителен пазар по смисъла на член 2, параграф 5 от основния регламент“.

88      Жалбоподателят счита, от една страна, че ако институциите бяха избрали различна основа, като експортната цена на руския газ за балтийските държави или който и да е представителен пазар с ценови равнища на газа най-близки до неговите ценови равнища на газ, дъмпинговият марж щял да бъде отрицателен или различен. Институциите по-скоро трябвало да изберат „приемлива основа“ по смисъла на член 2, параграф 5, второ изречение от основния регламент, отколкото цената във Вайдхаус.

89      Явната грешка в преценката се дължала най-напред на това, че представителните пазари, споменати от Комисията като възможни основи на корекцията (а именно Европейският съюз, Обединеното кралство, Съединените щати, Канада или Япония) имали най-високите цени на газ в света и не били близки до ценовите равнища на газ на жалбоподателя.

90      На следващо място, корекцията, отнасяща се до цената на газа, била приложена на основата на вътреобщностна цена, а именно германско-чешката граница, която отразява не само разходите за производство и за продажба на газ, но и вътреобщностния марж на печалба на платформата Вайдхаус. Приложената основа на корекцията означавала да се приеме, че за преимуществената част от своите общи производствени разходи жалбоподателят бил установен на германско-чешката граница и купувал газа директно на пазара на Вайдхаус. Поставянето на жалбоподателя в позиция, в която произвежда разглеждания продукт в Русия, плащайки износните мита и вътреобщностните маржове, обаче не представлявало „приемлива основа“ по смисъла на член 2, параграф 5 от основния регламент.

91      На последно място, пазарът във Вайдхаус отразявал единствено географското положение на Вайдхаус, а именно на пътя на основните руски газопроводи между Русия и Европейския съюз, и броя на договорите за доставка на газ, както и обема на договорения газ. Тези фактори не били релевантни, за да може цената на газа във Вайдхаус да се определи като „приемлива основа“.

92      Жалбоподателят счита, от друга страна, че Съветът допуснал и явна грешка в преценката и опорочил обжалвания регламент с липса на мотиви, тъй като отказал да приспадне 30-процентните износни мита върху руския газ, като същевременно приспаднал транспортните разходи, както следва от текста на съображение 58 от обжалвания регламент.

93      Според жалбоподателя следваната логика е непоследователна и противоречива, защото също както руските потребители не трябва да плащат транспорта на газа от Русия до Вайдхаус — поради което разходите за транспорт и разпределение на газа са приспаднати, — трябвало да бъде приспаднато и наложеното върху износа на газ от Русия мито от 30 %, което жалбоподателят никога не плаща за производството на разглеждания продукт в Русия.

94      Жалбоподателят добавя, че макар институциите да възнамерявали да санкционират режима на двойните цени, прилаган от руските органи в сектора на газа, това не трябвало да освобождава посочените институции от тяхното задължение да приложат корекцията на цената на газа на базата на „приемлива основа“ по смисъла на член 2, параграф 5 от основния регламент.

95      В тази връзка, що се отнася, на първо място, до избора на цената във Вайдхаус като референтна цена, е необходимо да се отбележи, че институциите не са длъжни да вземат предвид всички възможни референтни цени в рамките на дадена антидъмпингова процедура, но трябва да са готови да разгледат подробно евентуалните предложения, направени от страните, в случай на съмнение относно избора на референтната цена (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 октомври 1991 г. по дело Nölle, C‑16/90, Recueil, стр. I‑5163, точка 32).

96      В конкретния случай няма как да се приеме, че в обжалвания регламент Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е избрал цената във Вайдхаус, която изглежда разумна по няколко причини.

97      Както е отбелязано в съображение 58 от обжалвания регламент, Вайдхаус е основният център за продажба на руски газ в Съюза. От преписката следва, че Вайдхаус е германски град, разположен на пътя на основните руски газопроводи между Русия и Съюза, и предвид броя на сключените договори за снабдяване с газ, както и на обема на съответния газ, първо там пристига изнасяният от руските производители в Съюза газ.

98      Цената на договорения газ на това място следователно е цената, която руските продавачи фактурират на своите европейски клиенти, а не вътреобщностна цена, обратно на твърденията на жалбоподателя, изтъкнати в жалбата.

99      На следващо място, предвид обема на газ, за който става въпрос, и броя на сключените договори, нищо не показва, че цената на руския газ във Вайдхаус не е резултат от освободени от деформации пазарни механизми.

100    В съдебното заседание жалбоподателят представя Решение на Комисията от 8 юли 2009 година относно производство по член 81 ЕО (дело COMP/39.401 — E.ON/GDF) (ОВ C 248, стр. 5) в подкрепа на твърдението си, че санкционираният с това решение картел е повлиял върху данните, използвани от Комисията за изчисляване на корекцията в настоящото дело. Според жалбоподателя от посоченото решение следва, че цената на руския газ във Вайдхаус не е резултат от пазарни механизми.

101    Също в съдебното заседание Комисията изразява съмнения относно допустимостта на документ, представен на този етап на производството, макар Съветът да е оспорил само релевантността на подобен документ.

102    Без е необходимо произнасяне по допустимостта на посочения документ, тъй като Комисията е взела Решение E.ON/GDF (вж. точка 100 по-горе) след приемането на обжалвания регламент, достатъчно е да се констатира, че макар да се отнася до продажбите на газ с произход от Русия, то засяга само разглеждането на споразумение за подялба на пазарите в Германия и във Франция между E.ON и GDF за продажбите на газ на техните клиенти. Решението не обхваща разглеждането на пазара за износ на руски газ на едро за Съюза като цяло, нито на отношенията на E.ON и GDF с техния доставчик на руски газ.

103    На последно място, макар жалбоподателят да оспорва, че цената във Вайдхаус е много по-висока от тази на газа, продаван на руския вътрешен пазар, самият той признава в писмената реплика, че тя може да бъде по-ниска от цената на договорения газ в Обединеното кралство, в Съединените щати или в Канада. Следователно институциите не са избрали най-високата референтна цена на пазара. Освен това не е сигурно, че цената на газа за износ към балтийските държави не е сравнима с тази на газа, който преминава през Вайдхаус.

104    Що се отнася, на второ място, до решението да не се приспаднат експортните такси, събрани в Русия, а да се приспаднат само транспортните такси, жалбоподателят се позовава на три дела, по които са приети регламенти на Съвета и които свидетелствали за непоследователна и неправилна практика по приемане на решения от страна на последния.

105    Съветът отговаря, че в трите посочени от жалбоподателя дела Комисията и той са приспаднали само дължимите акцизи върху вътрешните продажби на газ, но не са приспаднали експортни такси. В това отношение той уточнява, че е посочено погрешно в съображение 31 от Регламент (ЕО) № 1891/2005 на Съвета от 14 ноември 2005 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 3068/92 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на калиев хлорид с произход от Беларус, Русия или Украйна (ОВ L 302, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 43, стр. 148), че митническите експортни такси са приспаднати от експортната цена на газа. Съветът посочва, че е бил информиран от Комисията, че фактически не е била извършена никаква корекция от този вид.

106    В това отношение, като се остави настрана Регламент № 1891/2005, който посочва в съображение 31 приспадане на митническите експортни такси, което на практика не е било извършено, изглежда, че тези такси не са били приспаднати в другите регламенти, на които се основава жалбоподателят.

107    Всъщност е видно от съображение 97 от Регламент (ЕО) № 954/2006 на Съвета от 27 юни 2006 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватска, Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и от Хърватска и Украйна (ОВ L 175, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 46, стр. 138), на което се позовава жалбоподателят, че направената корекция на разходите за газ е базирана на експортната цена на газа към страните от Западна Европа, без включени транспортни разходи и акцизи.

108    По същия начин, съгласно съображение 54 от Регламент (ЕО) № 1050/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на калиев хлорид с произход от Беларус и Русия (ОВ L 191, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 47, стр. 25) е направена корекция на цената на газа на основата на информация за експортната цена на газа без включени транспортни разходи, ДДС и акцизи.

109    Във всеки случай Съветът обосновава липсата на приспадане на експортните такси с факта, че определянето на цените от Газпром не е повлияно от размера на тези такси. В подкрепа на това твърдение Съветът представя в приложение B.2 към писмената защита данни, отнасящи се до промените в цените на руския газ, които показват, че тази цена изглежда в голяма степен не зависи от размера на експортните такси. Съветът добавя по-специално, че дружеството Газпром винаги се е опитвало да увеличи колкото е възможно цената на газа, който продава, и че определянето на тази цена не е било повлияно от размера на експортните такси, а само от цената, която клиентите на Газпром са били склонни да платят. В съдебното заседание Съветът повтаря своето становище, че е важна платената във Вайдхаус цена и не е от значение да се знае какво включва тази цена.

110    Впрочем става ясно, че жалбоподателят не е могъл да обясни, нито да докаже как определянето на цените от Газпром във Вайдхаус е могло да бъде повлияно от размера на експортните такси. Следователно трябва да се приеме, че Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, като не е приспаднал посочените такси от платената във Вайдхаус цена.

111    Освен това следва да се добави, че обстоятелството, че в две от посочените от жалбоподателя дела акцизите са били приспаднати и че в настоящото дело транспортните разходи също са били приспаднати, не оказва влияние върху въпроса дали е могло да бъде допусната явна грешка в преценката в настоящия случай, що се отнася до отказа да се приспаднат експортните такси.

112    На последно място, трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, изведени от липса на мотиви относно отказа да се приспадне 30-процентното износно мито върху руския газ, като същевременно са приспаднати транспортните разходи. Всъщност мотивите на обжалвания регламент трябва да се преценяват, като се отчитат по-специално съобщената на жалбоподателя информация и представените от него бележки в хода на административното производство (Решение на Общия съд от 4 март 2010 г. по дело Foshan City Nanhai Golden Step Industrial/Съвет, T‑410/06, Сборник, стр. II‑879, точка 127).

113    В настоящия случай на стр. 5 от писмото на Комисията от 12 декември 2006 г., изпратено до жалбоподателя по време на административното производство и представено в приложение A12 към жалбата, на жалбоподателя са указани причините, поради които не е било необходимо да се приспада 30-процентното износно мито върху руския газ, което освободило Съвета от необходимостта да повтаря тези обяснения в текста на обжалвания регламент, за да може да се придържа към фактическите и правните основания на посочения регламент.

114    Следователно втората част от първото правно основание не е обоснована.

 По третата част от първото правно основание

115    Жалбоподателят изтъква нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент и явна грешка в преценката, тъй като в обжалвания регламент Съветът е приспаднал от неговата експортна цена за първия независим клиент комисионите на свързаните дружества, които са част от съставлявания от него един-единствен стопански субект. Жалбоподателят оспорва в това отношение съображение 62 от обжалвания регламент, тъй като то възпроизвежда изводите на Комисията от 28 септември 2006 г., а именно да се приспаднат от експортната цена комисионите на дъщерните търговски дружества на жалбоподателя — Eurochem Moscou и Eurochem Trading GmbH.

116    Според жалбоподателя корекциите, изброени в член 2, параграф 10 от основния регламент, не са нито задължителни, нито автоматични и страната, която иска корекцията, носи тежестта на доказване.

117    В самото начало е необходимо да се припомни релевантният фактически контекст, в който институциите са приложили в конкретния случай член 2, параграф 10 от основния регламент, който предвижда, че сравнението между нормалната стойност и експортната цена се прави на една и съща търговска фаза по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време, и като се вземат под внимание други разлики, засягащи сравнимостта на цените.

118    За прилагането на посочената разпоредба Съветът изтъква, че жалбоподателят и неговите производствени дружества не са продавали разглеждания продукт направо на клиентите от Съединените щати. Той обяснява начина на извършване на продажбата, както следва. Производствените дружества — дъщерни дружества на жалбоподателя — сключвали с него договор за представителство, съгласно който той получавал комисиона върху продажбите на продукта. Жалбоподателят, в качеството си на комисионер правел така, че продуктът да бъде продаден от неговите производствени дружества на две търговски дружества, също негови дъщерни дружества, едното на Британските Вирджински острови, но прекратило дейността си през 2005 г, а другото в Швейцария. Тези търговски дружества продавали разглеждания продукт на първия независим клиент с надценка.

119    Макар жалбоподателят да посочва, че е оспорил тези изводи в хода на административното производство, оказва се, че е направил това единствено за да изтъкне, че всички свързани с него дружества, включително неговите производствени дружества и двете му търговски дружества, са били притежавани, контролирани и управлявани от един и същ акционер — той самият. Според него Eurochem Moscou и Eurochem Trading са упражнявали функции, идентични на напълно интегриран отдел по експортни продажби.

120    От съображения 59—62 от обжалвания регламент е видно, че нормалната стойност и експортната цена са били определени на равнище дистрибутор.

121    В това отношение, що се отнася до нормалната стойност, съображение 59 от обжалвания регламент посочва, както е изтъкнато по-горе, че тя е била конструирана на основата на производствените разходи на изнесения вид продукт, след корекция на разходите за газа, посочени в съображение 58 от същия регламент, плюс разумна сума за продажбените, административните и общите разходи, както и за печалбите. Съображение 61 от обжалвания регламент уточнява, че продажбените, административните и общите разходи, както и печалбите, са установени на основата на среднопретеглените стойности на трима северноамерикански производители и че така установената сума за печалба не е превишавала печалбата, реализирана от руските производители за продажбите на продукти от същата обща категория на техния вътрешен пазар.

122    Що се отнася до експортната цена, съображение 62 от обжалвания регламент посочва, че експортната цена е установена на основата на експортните цени, които са действително платени или платими на първия независим клиент в Съединените щати, основния експортен пазар на жалбоподателя.

123    Член 2, параграф 10 от основния регламент предвижда, че са възможни корекции.

124    Съгласно съдебната практика обаче както от текста, така и от структурата на член 2, параграф 10 от основния регламент следва, че корекция на експортната цена или на нормалната стойност може да се извърши само за да се отчетат разликите по отношение на фактори, които се отразяват на цените, и следователно на тяхната сравнимост (Решение на Общия съд от 21 ноември 2002 г. по дело Kundan и Tata/Съвет, T‑88/98, Recueil, стр. II‑4897, точка 94). Иначе казано, основната цел на корекцията е да се възстанови симетрията между нормалната стойност и експортната цена.

125    В това отношение следва да се напомни, че член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент предвижда, че корекция се прави за разлики в комисионните възнаграждения, заплащани във връзка с разглежданите продажби. Второто изречение от посочената разпоредба уточнява, че терминът „комисиони“ включва и надценката, получена от търговеца на продукта или на подобен продукт, ако функциите на този търговец са подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиони.

126    Това второ изречение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент е добавено с член 1, параграф 5 от Регламент № 1972/2002. Съгласно съображение 6 от последния регламент основната цел на въвеждането на въпросното изречение е била да се поясни, в унисон с установената практика на институциите, че тези корекции е следвало също така да се правят, ако страните не действат на базата на взаимоотношение възложител—агент, но постигат същия икономически резултат, действайки като купувач и продавач.

127    Следователно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент позволява да се направи корекция не само на основание разликите в комисионните възнаграждения, платени за разглежданите продажби, но и на основание на надценката, получена от търговците на продукта, ако те изпълняват функции, подобни на тези на агент, работещ на базата на комисионни възнаграждения (Решение на Общия съд от 18 март 2009 г. по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, T‑299/05, Сборник, стр. II‑565, точка 281).

128    В конкретния случай следователно трябва да се разгледат съответните роли на жалбоподателя, неговите производствени дружества и неговите търговски дружества.

129    Жалбоподателят не оспорва, че са били плащани комисионни възнаграждения съгласно договор за представителство, отнасящ се до експортните продажби. Съветът подчертава, че този договор е бил същински договор за представителство, който дори предвиждал арбитражна клауза.

130    Жалбоподателят поддържа, че институциите не са доказали въздействието на такива комисионни възнаграждения върху сравнимостта между експортната цена и нормалната стойност.

131    Очевидно е обаче, че Съветът посочва, че заплащаните комисиони са представлявали компенсация за задачите, изпълнявани в рамките на функции, които са били подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиони, и че плащането им не е представлявало обикновено вътрешно преразпределение на печалбите, което не влияе върху сравнимостта на цените.

132    Не се оспорва, че разглежданият продукт е бил препродаван от търговското дружество, което определяло цена, включваща надценка, като по този начин изпълнявало ролята на търговец. Следва да се добави, че жалбоподателят не оспорва своята собствена роля, нито съответните роли на неговите производствени и търговски дружества, както са припомнени в точка 118 по-горе, освен за да изтъкне, че той и неговите дружества са съставлявали един-единствен стопански субект.

133    Жалбоподателят освен това се позовава на документ на Комисията, съдържащ информация, че всички експортни продажби на жалбоподателя са били извършени направо посредством свързани дружества. Това обаче не може да е достатъчно, за да се оспорят надлежно отношенията между въпросните дружества, както са установени от Съвета.

134    Следователно няма как да се приеме, че в конкретния случай е било извършено нарушение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент и е била допусната явна грешка в преценката относно прилагането на тази разпоредба.

135    Поради това третата част от първото правно основание е необоснована.

136    От всичко гореизложено следва, че първото правно основание трябва да се приеме за необосновано и поради това трябва да се отхвърли.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 11, параграфи 1 и 3 от основния регламент

137    С второто си правно основание жалбоподателят изтъква нарушение на член 11, параграфи 1 и 3 от основния регламент.

138    Той уточнява, що се отнася до нарушението на член 11, параграф 3 от основния регламент, че институциите трябвало да започнат, проведат и приключат междинно преразглеждане във връзка с преразглеждането на мерките с изтичащ срок на действие. Жалбоподателят представил достатъчно доказателства, когато подал своето искане за междинно преразглеждане на 1 август 2005 г. и при всяко положение, когато представил на Комисията данни в отговор на 9 септември и 27 октомври 2005 г. за изчисляването на дъмпинговия марж.

139    Жалбоподателят добавя, що се отнася до нарушението на член 11, параграф 1 от основния регламент, че в светлината на същите доказателства институциите неправилно приели обжалвания регламент и продължили антидъмпинговите мита на тяхното първоначално равнище. Той подчертава в това отношение, че продължените антидъмпингови мита са били определени съгласно методологии, предназначени за страни без пазарна икономика и въз основа на непременно по-ограничена промишленост на Съюза, тъй като Съюзът тогава бил съставен само от петнадесет държави членки.

140    Съветът твърди, че второто правно основание е недопустимо, тъй като според него основната претенция на жалбоподателя в рамките на това правно основание е, че Комисията и Съветът са пропуснали да започнат своевременно междинното преразглеждане на първоначалните мерки. Това правно основание нямало за цел да подкрепи искането на жалбоподателя за отмяна на обжалвания регламент.

141    При условията на субсидиарност Съветът се позовава на наличието на преклузивен срок. Той поддържа, че жалбоподателят не може повече да оспорва на този етап пропуска или отказа да се започне междинното преразглеждане, тъй като те станали окончателни. Съветът се основава на Решение на Съда от 9 март 1994 г. по дело TWD Textilwerke Deggendorf (C‑188/92, Recueil, стр. I‑833) и на Решение на Съда от 15 февруари 2001 г. по дело Nachi Europe (C‑239/99, Recueil, стр. I‑1197).

142    Жалбоподателят оспорва възражението за недопустимост, с мотива че неговото второ правно основание не се отнася само до късното започване на междинно преразглеждане, но и до запазването на антидъмпинговите мерки от обжалвания регламент. Той посочва, че Комисията никога не е отказала да открие междинното преразглеждане, тъй като дори го започнала на 19 декември 2006 г, което показвало, че жалбоподателят не е имал възможност нито да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие срещу твърдения пропуск да се започне такова преразглеждане, нито да подаде жалба за отмяна срещу твърдения отказ да се започне посоченото преразглеждане. Той добавя, че известията на Комисията за започването на разследванията не били актове, подлежащи на обжалване.

143    Във всеки случай жалбоподателят нямал възможността към датата на подаването на жалбата да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие, тъй като Комисията вече била извършила действия. Той нямал и възможността да подаде жалба за отмяна преди приемането на обжалвания регламент.

144    В това отношение следва да се посочи, че със своето второ правно основание жалбоподателят не оспорва отказа на Комисията да извърши междинно преразглеждане, тъй като това преразглеждане впрочем е открито с известие за започване, публикувано на 19 декември 2006 г. Жалбоподателят посочва, че за сметка на това оспорва запазването на антидъмпинговото мито, след като представил достатъчно доказателства в рамките на искането си за междинно преразглеждане.

145    Както обаче правилно отбелязва Съветът, ако отказът или пропускът на Комисията да започне своевременно междинно преразглеждане бе незаконосъобразен, това не би означавало, че тази незаконосъобразност опорочава законосъобразността на обжалвания регламент — единственият акт, чиято отмяна се иска в жалбата. Обжалваният регламент слага край на производството, започнато в резултат на искане за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действащи мерки, и не е отговор на искането на жалбоподателя за междинно преразглеждане, тъй като на това искане е отговорено с Регламент № 238/2008.

146    Следователно второто правно основание трябва да бъде обявено за недопустимо, тъй като е насочено към евентуална незаконосъобразност във връзка с искането за междинно преразглеждане, подадено от жалбоподателя.

147    Освен това е необходимо да се добави, че дори да се предположи, че посоченото правно основание се базира на обстоятелството, че институциите е трябвало да разгледат искането за преразглеждане съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент заедно с искането за преразглеждане съгласно параграф 3 от същия член, не се посочва как тази липса на разглеждане на исканията във връзка едно с друго би могло да засегне законосъобразността на обжалвания регламент. Жалбоподателят не доказва по-специално как това би променило съществото на спора, ако двете искания бяха съединени.

148    Следователно е необходимо второто правно основание да се отхвърли като недопустимо.

149    От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

150    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден, в съответствие с исканията на Съвета, да заплати направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени от Съвета.

151    По смисъла на член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда EuroChem Mineral and Chemical Company OAO (EuroChem MCC) да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Truchot Kanninen Martins Ribeiro

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 февруари 2013 година.

Подписи

* Език на производството: английски.