Language of document : ECLI:EU:T:2020:406

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

9 септември 2020 година(*)

„Извъндоговорна отговорност — Сътрудничество за развитие — Изпълнение на бюджета на Европейския съюз при непряко управление — Решение, с което се спира възможността за жалбоподателя да сключва с Комисията нови договори за делегиране при непряко управление — Незаконосъобразност — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Искане за издаване на разпореждане — Просрочие — Изменение на естеството на поисканото обезщетение — Недопустимост“

По дело T‑381/15 RENV

International Management Group (IMG), установена в Брюксел (Белгия), за която се явяват L. Levi и J.‑Y. de Cara, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват J. Baquero Cruz и J. Norris, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на решението на Комисията, съдържащо се в нейното писмо от 8 май 2015 г., да не сключва с него нови договори за делегиране при непряко управление „докато няма абсолютна сигурност относно [неговото] качество на международна организация“,

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: R. da Silva Passos, председател, L. Truchot (докладчик) и M. Sampol Pucurull, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 март 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Факти в основата на спора

 Представяне на жалбоподателя

1        Според устава му, както фигурира в преписката, жалбоподателят, International Management Group (IMG), е учреден на 25 ноември 1994 г. като международна организация с наименование „International Management Group — Infrastructure for Bosnia and Herzegovina“ и седалище в Белград (Сърбия), за да могат участващите във възстановяването на Босна и Херцеговина държави да разполагат с образувание за тази цел. Оттогава жалбоподателят постепенно разширява дейността си, а впоследствие, на 13 юни 2012 г., сключва с Кралство Белгия споразумение за седалище.

2        В рамките на своята дейност жалбоподателят сключва няколко договора с Европейската комисия, в приложение по-конкретно на описания по-долу начин на изпълнение на бюджета на Европейския съюз, известен като „при непряко или съвместно управление“, предвиден от финансовите правила на Съюза (наричани по-нататък „договорите за делегиране при непряко управление“).

 Начин на съвместно управление с международни организации (непряко управление)

3        Непрякото управление е начин на изпълнение на бюджета на Съюза, който произтича от членове 53 и 53г от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 на Съвета от 13 декември 2006 г. (ОВ L 390, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 137), и от член 43 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 478/2007 на Комисията от 23 април 2007 г. (ОВ L 111, 2007 г., стр. 13) (наричан по-нататък, заедно с Регламент № 1605/2002, „финансовите правила от 2002 г.“).

4        Член 53 от Регламент № 1605/2002 предвижда:

„Комисията изпълнява бюджета в съответствие с разпоредбите на членове 53а—53г по някой от следните начини:

a)      централизирано;

б)      посредством споделено или децентрализирано управление, или

в)      посредством съвместно управление с международни организации“.

5        Член 53г от този регламент гласи:

„1.      Когато Комисията изпълнява бюджета посредством съвместно управление, определени задачи по изпълнението се делегират на международни организации […]

[…]

2.      Отделните споразумения, сключени с международни организации за отпускане на финансиране, съдържат подробни разпоредби за изпълнението на задачите, възложени на такива международни организации

[…]“.

6        Член 43, параграф 2 от Регламент № 2342/2002 има следния текст:

„Посочените в член 53г от Регламент [№ 1605/2002] международни организации са:

a)      международни организации [по международното публично право], създадени с междуправителствени спогодби, и създадени от тях специализирани агенции;

[…]“.

7        Регламент № 1605/2002 е заменен, считано от 1 януари 2013 г., от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1). Член 212, буква a) от Регламент № 966/2012 обаче предвижда по-конкретно че членове 53 и 53г от Регламент № 1605/2002 продължават да се прилагат за всички задължения, поети до 31 декември 2013 г.

8        Регламент № 2342/2002 е заменен, с действие от 1 януари 2013 г., от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент № 966/2012 (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1) (наричан по-нататък, заедно с Регламент № 966/2012, „финансовите правила от 2012 г.“).

9        Регламент № 966/2012 е влязъл в сила на 27 октомври 2012 г., в съответствие с член 214, първа алинея от него. Той се прилага от 1 януари 2013 г., съгласно втора алинея от този член, без да се засягат отделните дати на прилагане, предвидени за някои разпоредби от посочения регламент.

10      Сред последните разпоредби е член 58, озаглавен „Методи на изпълнение на бюджета“ и приложим към ангажиментите, договорени считано от 1 януари 2014 г., параграф 1 от който има следния текст:

„Комисията изпълнява бюджета по следните начини:

a)      пряко („пряко управление“), чрез службите си […]

б)      чрез споделено управление с държавите членки („споделено управление“); или

в)      непряко („непряко управление“), […] като възлага задачи по изпълнението на бюджета на:

i)      трети държави или определените от тях органи;

ii)      международни организации и агенциите им;

[…]“.

11      Член 43 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012, озаглавен „Специфични разпоредби за непрякото управление с международни организации“, предвижда следното в параграф 1:

„Международните организации, посочени в член 58, параграф 1, буква в), подточка ii) от Регламент [№ 966/2012] са:

a)      международни организации [по международното публично право], създадени с междуправителствени спогодби, и специализирани агенции, създадени от такива организации;

[…]“.

 Разследването на OLAF и последващите действия, предприети по него

12      На 17 февруари 2014 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) уведомява Комисията, в съответствие с член 7, параграф 6 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от OLAF, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (OВ L 248, 2013 г., стр. 1), че е започнала разследване (разследване OF/2011/1002) на правното положение на жалбоподателя като „международна организация“ по смисъла на финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г.

13      На 9 декември 2014 г. OLAF съставя своя окончателен доклад (наричан по-нататък „докладът на OLAF“), който е получен от Комисията на 15 декември 2014. Докладът на OLAF съдържа поредица от препоръки за административни и финансови последващи действия.

14      В доклада си OLAF приема по същество, че жалбоподателят не е „международна организация“ по смисъла на финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г. и че той дори може да няма статут на юридическо лице. Поради това OLAF препоръчва на Комисията да наложи административни и финансови санкции на жалбоподателя и да пристъпи към възстановяването на сумите, които са му били платени.

15      На 8 май 2015 г. Комисията изпраща на жалбоподателя писмо (наричано по-нататък „писмото от 8 май 2015 г.“), с което го уведомява за действията, които възнамерява да предприеме вследствие на доклада на OLAF.

16      В писмото от 8 май 2015 г., на първо място, Комисията посочва по-конкретно че е приела препоръката на OLAF за засилени одити, както и за действия по мониторинг, и че по отношение на жалбоподателя е бил подаден сигнал за проверка в системата за ранно предупреждение (наричана по-нататък „СРП“).

17      На второ място, Комисията отбелязва, че няма да иска възстановяване на средствата, които са били отпуснати на жалбоподателя по договор при пряко управление, и че не възнамерява въз основа на наличните доказателства да иска принудително събиране на средствата, отпуснати на жалбоподателя при непряко управление. Така според Комисията сключените с жалбоподателя договори, по които изпълнението е започнало, ще продължат да се изпълняват, така че тя ще плати сумите, дължими на жалбоподателя като насрещна престация за дейностите, действително извършени от него. Същевременно Комисията уточнява, че вече започналото изпълнение на договори ще бъде предмет на „задълбочен мониторинг“ и на „подходящи допълнителни мерки“ за защита на финансовите интереси на Съюза.

18      На трето място, Комисията посочва, че „докато няма абсолютна сигурност относно качеството [на жалбоподателя] на международна организация“, нейните служби няма да сключват с него нови договори за делегиране при непряко управление.

 Предходни производства пред Общия съд и пред Съда

19      На 14 юли 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑381/15. Тази жалба цели по същество отмяната на писмото от 8 май 2015 г., доколкото в него Комисията, от една страна, разпорежда засилване на мерките за одит и контрол, както и сигнал за проверка в СРП, и от друга страна, не му признава качеството на международна организация по смисъла на финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г. Освен това жалбоподателят иска обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

20      Комисията иска жалбата да бъде отхвърлена изцяло или частично като недопустима, и, при условията на евентуалност, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

21      С решение от 2 февруари 2017 г., IMG/Комисия (T‑381/15, непубликувано, наричано по-нататък „първоначалното съдебно решение“, EU:T:2017:57), Общият съд:

–        констатира, че е отпаднало основанието за произнасяне по жалбата в частта, в която жалбоподателят иска отмяна на вписването му за сигнал за проверка в СРП,

–        отхвърля жалбата като недопустима в частта ѝ, която се отнася, от една страна, до засилване на мерките за одит и контрол, и от друга страна, до допълнителните мерки за защита на финансовите интереси на Съюза, като се има предвид, че не става въпрос за обжалваеми актове,

–        отхвърля жалбата за отмяна в останалата ѝ част като неоснователна,

–        отхвърля иска за обезщетение.

22      На 11 април 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Съда жалба, регистрирана под номер C‑184/17 P, срещу първоначалното съдебно решение. Той моли Съда:

–        „да отмени [първоначалното съдебно решение],

–        в резултат на това, да уважи неговите искания пред първата инстанция, както са направени, и следователно:

–        да отмени решението на Комисията от 8 май 2015 г. да не [му] признае качеството на международна организация по смисъла на финансовия регламент,

–        да осъди ответника да поправи имуществените и неимуществените вреди, оценени съответно на 28 милиона евро и на [едно] евро,

–        […]“.

23      Освен че иска отхвърлянето на главната жалба, Комисията подава и насрещна жалба, с която иска от Съда, от една страна, да отмени първоначалното съдебно решение в частта му, с която Общият съд е отхвърлил нейните възражения за недопустимост, и от друга страна, да се произнесе с окончателно решение по спора, като отхвърли жалбата като недопустима.

24      С решение на председателя на Съда от 20 март 2018 г. дело C‑184/17 P е съединено с дело C‑183/17 P, което има за предмет жалба, подадена от жалбоподателя срещу съдебното решение от 2 февруари 2017 г., International Management Group/Комисия (T‑29/15, непубликувано, EU:T:2017:56), с което Общият съд е отхвърлил неговата жалба за отмяна на решението на Комисията да превъзложи на друг субект вместо на жалбоподателя изпълнението при непряко управление на програма за развитие на търговията за Мианмар/Бирма.

25      В решение от 31 януари 2019 г., International Management Group/Комисия (C‑183/17 P и C‑184/17 P, наричано по-нататък „въззивното решение“, EU:C:2019:78), Съдът решава следното:

„1)      Отменя [решение] от 2 февруари 2017 г., InternationalManagementGroup/Комисия (T‑29/15, непубликувано, EU:T:2017:56) и [първоначалното съдебно решение].

[…]

3)      Отменя решението на Европейската комисия да не сключва повече нови договори за делегиране при непряко управление с [жалбоподателя], съдържащо се в писмото ѝ от 8 май 2015 г.

4)      Връща дело T‑381/15 на Общия съд на Европейския съюз за произнасяне по искането за обезщетение [на жалбоподателя] във връзка с евентуално причинените на това образувание вреди с посоченото в точка 3 от този диспозитив решение на Комисията.

5)      Отхвърля насрещните жалби.

6)      Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски по дела C‑183/17 P, C‑184/17 P и T‑29/15.

7)      Не се произнася по съдебните разноски по дело T‑381/15“.

 Производство и искания на страните след отмяната и връщането за ново разглеждане

26      С писма от 6 февруари 2019 г. секретариатът на Общия съд приканва страните да представят в съответствие с член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд писмените си становища относно по-нататъшния ход на производството (наричани по-нататък „становищата относно по-нататъшния ход на производството“). Жалбоподателят и Комисията представят в секретариата на Общия съд тези становища в определения за това срок.

27      С писма от 26 април 2019 г. секретариатът на Общия съд приканва страните да представят допълнителни писмени становища в съответствие с член 217, параграф 3 от процедурния правилник (наричани по-нататък „допълнителните писмени становища“). Жалбоподателят и Комисията представят в секретариата на Общия съд своите допълнителни писмени становища в определения за това срок, както е удължен вследствие на искане, подадено за тази цел от жалбоподателя.

28      В допълнителното си писмено становище Комисията иска производството да бъде спряно по силата на член 69 от процедурния правилник до датата, на която тя извърши преоценката на правния статут на жалбоподателя в рамките на изпълнението на въззивното решение.

29      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 12 юли 2019 г., жалбоподателят възразява срещу искането на Комисията за спиране на производството. С решение на председателя на седми състав на Общия съд от 16 юли 2019 г. това искане е отхвърлено.

30      В съответствие с член 106, параграф 2 от Процедурния правилник, на 24 юли 2019 г. Комисията подава искане да бъде изслушана в съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

31      След промяна на състава на Общия съд, на основание член 27, параграф 3 от процедурния му правилник председателят на Общия съд с решение от 16 октомври 2019 г. разпределя делото на нов съдия докладчик, който е включен в новия седми състав.

32      По предложение на съдията докладчик Общият съд (седми състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от неговия процедурен правилник, поставя въпроси на страните, на които те трябва да отговорят писмено преди съдебното заседание. Страните отговарят на тези въпроси в предоставения им срок.

33      В отговора си на въпросите на Общия съд Комисията посочва, че жалбоподателят е сезирал Съда с искане за тълкуване на въззивното решение, и приканва Общия съд да спре производството до произнасянето на Съда по посоченото искане.

34      С решение от 28 февруари 2020 г. председателят на седми състав на Общия съд отхвърля направеното от Комисията искане за спиране на производството.

35      С определение от 9 юни 2020 г., International Management Group/Комисия (C‑183/17 P-INT, непубликувано, EU:C:2020:447), Съдът отхвърля искането за тълкуване като явно недопустимо.

36      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 12 март 2020 г.

37      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

–        да осъди Комисията да поправи причинените имуществени и неимуществени вреди,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

38      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли предявения от жалбоподателя иск за обезщетение като частично недопустим и във всички случаи като неоснователен,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По предмета на спора след отмяната и връщането на делото за ново разглеждане

39      В съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд страните потвърждават, че предметът на настоящия спор не надхвърля поправянето на вредите, произтичащи от решението на Комисията, съдържащо се в писмото от 8 май 2015 г., отменено от Съда, да не сключва с жалбоподателя нови договори за делегиране при непряко управление, „докато няма абсолютна сигурност относно [статута му] на международна организация“ (наричано по-нататък „спорното решение“). Тези изявления на страните са отбелязани в протокола от съдебното заседание.

 По допустимостта

40      В становището си по по-нататъшния ход на производството жалбоподателят иска от Общия съд, що се отнася до поправянето на имуществените вреди:

–        „да осъди Комисията да [му] предостави […] обем на дейност от 68,5 милиона евро […], за да компенсира претърпяната загуба на дейност [между 2015 г. и 2019 г.]“,

–        да разпореди на Комисията „да действа в този смисъл за ограничен период от време, който [той] счита за разумно да се определи на [три] години“,

–        „да придружи разпореждането си с осъждане на Комисията да плати лихви за забава, изчислени в размер на 3,5 %, считано от 1 януари 2021 г., и приложими към обема на дейности от 68,5 милиона [евро], който не е поверен на жалбоподателя към 31 декември 2020 г.“,

–        да осъди Комисията да му заплати сумата от 6,841 милиона евро, заедно с лихва за забава, изчислена при годишен лихвен процент от 3,5 %, състояща се от следните суми:

–        2,45 милиона евро „за възстановяване на резервите“, що се отнася както до намаляването на съществуващите между края на 2014 г. и края на 2018 г. резерви, така и до допълнителните резерви, които жалбоподателят нормално би могъл да натрупа,

–        3 милиона евро за „непреки разходи“, от които жалбоподателят щеше да се ползва, ако Комисията беше сключила с него договори за делегиране при непряко управление за 42,5 милиона евро, като се уточнява, че подобна вреда би изчезнала, ако бъдат сключени такива споразумения вследствие на разпоредените от Общия съд мерки,

–        120 000 EUR за обезщетения при уволнение на персонала;

–        516 000 EUR за възстановяване на персонала;

–        305 000 EUR за възстановяване на информационните функционалности,

–        150 000 EUR за възстановяване на другите оперативни разходи,

–        300 000 EUR за комуникационна кампания, необходима за възстановяване на доброто име и международното реноме на жалбоподателя.

41      Що се отнася до неимуществените вреди, от една страна, жалбоподателят иска като обезщетение да му бъде изплатена сумата от 10 милиона евро, ведно с лихва в размер на законния лихвен процент от 3,5 % годишно, считано от 8 май 2015 г.

42      От друга страна, той иска от Общия съд да разпореди на Комисията, като поправяне на вреди по справедливост:

–        „да публикува прессъобщение, в което [последната] отбелязва напълно ясно и публично [факта], че [жалбоподателят] действително е международна организация по смисъла на финансовия регламент и на международното право“,

–        „да признае, че вследствие на това [жалбоподателят] има пълен достъп до системата за делегиране на средства, запазена за международните организации и други оправомощени органи“,

–        „да поеме отговорността за публикуването на първа страница на посочените от [жалбоподателя] вестници и списания на сериозни статии, с които обвиненията и слуховете, на които [той] е бил предмет, да бъдат формално опровергани“.

43      Първо, Комисията изтъква, че исканията на жалбоподателя Общият съд да ѝ отправи разпореждания са недопустими, тъй като не са били подадени в първоначалната жалба, и че жалбоподателят не може да изменя естеството на претенциите си в рамките на производството, провеждано след връщането на делото за ново разглеждане след отмяна.  Що се отнася до исканията за издаване на разпореждания относно имуществените вреди, Комисията добавя, че съдът на Съюза не трябва да навлиза в прерогативите на административния орган и следователно не може да отправя задължителни указания до институциите. По-нататък, поисканите от жалбоподателя разпореждания противоречали на принципа на добро финансово управление и на свободата на преценка, която Комисията имала при избора на подробните правила за изпълнение на бюджета на Съюза.

44      Второ, Комисията отбелязва, че сумата от 6,841 милиона евро, която жалбоподателят иска тя да му плати, съответства отчасти на видове вреди, различни от посочените в производството преди отмяната и връщането на делото за ново разглеждане. Жалбоподателят бил изменил предмета на спора по начин, несъвместим с правилата, уреждащи производството пред Общия съд. Комисията обаче признава, че искането за плащане на сумата от 3 милиона евро, формулирано като „пакети непреки разходи“, не представлява ново искане.

45      Трето, Комисията подчертава, че в жалбата си жалбоподателят е поискал символично плащане от едно евро като обезщетение за неимуществени вреди. Според Комисията, макар жалбоподателят да е уточнил, че това искане е подадено „при условие да се конкретизира“, той не е обяснил причините, поради които тази вреда занапред щяла да достигне размер от 10 милиона евро. Комисията отбелязва, че доказателствата, представени от жалбоподателя в приложение към становището му относно по-нататъшния ход на производството, в подкрепа на новото му искане, са статии в периодичния печат, предхождащи подаването на първоначалната жалба, без жалбоподателят да е обосновал закъснението при представянето на тези документи. Поради това съгласно член 85 от Процедурния правилник тези доказателства били недопустими.

46      В писмените си отговори на въпросите на Общия съд (вж. т. 32 по-горе) относно повдигнатите от Комисията в допълнителното писмено становище възражения за недопустимост жалбоподателят поддържа най-напред че вредите, чието поправяне иска, и тези, посочени в жалбата, са идентични. Той се бил ограничил да уточни исканията си, да измени предявените размери и да конкретизира вредата, свързана с неговото „възстановяване“. Относно неимуществените вреди жалбоподателят подчертава, че искането му за символично плащане на едно евро е било подадено „при условие да се конкретизира“.

47      Като се позовава по-специално на решение от 10 май 2006 г., Galileo International Technology и др./Комисия (T‑279/03, EU:T:2006:121), жалбоподателят изтъква по-нататък, че съдебната практика вече е признала, че в рамките на иск за обезщетение страната може да поиска от Общия съд да отправи до институцията ответник разпореждане за действие или бездействие. Той подчертава, че ограничаването на правото на преценка на дадена институция при определянето на мерките за изпълнение на възложената ѝ задача за предоставяне на обществена услуга е характерно за разпореждането. Принципът на разделение на властите, на който се позовава Комисията, допуска съдът да ограничи правомощията на администрацията. Освен това според жалбоподателя неговото искане оставя на Комисията свобода на преценка по отношение на начина, по който тя възнамерява да определи обема на дейността от 68,5 милиона евро, която следва да му бъде възложена.

48      Накрая, жалбоподателят уточнява, че исканията в точка 40 по-горе, от първо до трето тире, са заместили искането за обезщетение, с което е сезирал Общия съд в хода на производството преди отмяната и връщането на делото за ново разглеждане и с което е целял да му бъде присъдена сумата от 14 милиона евро годишно за 2015 г. и 2016 г.

49      На първо място, що се отнася до исканията на жалбоподателя, съдържащи се в точка 40 по-горе, от първо до трето тире, във връзка с поправянето в натура на имуществените вреди, и в точка 42 по-горе, от първо до трето тире, във връзка с поправянето в натура на неимуществените вреди, следва да се припомни, че съгласно член 76, буква д) от Процедурния правилник ищецът или жалбоподателят е длъжен да посочи исканията си в жалбата или исковата молба. Така по принцип само изложените в първоначалната жалба или искова молба искания могат да бъдат взети предвид, а основателността на иска или жалбата трябва да се преценява единствено с оглед на съдържащите се в първоначалната искова молба или жалба искания (решение от 24 октомври 2018 г., Epsilon International/Комисия, T‑477/16, непубликувано, EU:T:2018:714, т. 45; вж. в този смисъл и решения от 8 юли 1965 г., Krawczynski/Комисия, 83/63, EU:C:1965:70, стр. 785, и от 25 септември 1979 г., Комисия/Франция, 232/78, EU:C:1979:215, т. 3).

50      Член 84, параграф 1 от Процедурния правилник позволява въвеждането на нови правни основания, стига те да почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. От съдебната практика следва, че a fortiori това условие се прилага при всяко изменение на исканията и че ако в писмената фаза на производството не са установени правни или фактически обстоятелства, могат да бъдат взети предвид единствено исканията в жалбата (решения от 13 септември 2013 г., Berliner Institut für Vergleichende Sozialforschung/Комисия, T‑73/08, непубликувано, EU:T:2013:433, т. 43 и от 24 октомври 2018 г., Epsilon International/Комисия, T‑477/16, непубликувано, EU:T:2018:714, т. 46).

51      Тези принципи са приложими в настоящото производство след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, при положение че то представлява частично продължение на същия спор, започнал с подаването на жалбата (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г., Kakol/Комисия, T‑641/16 RENV и T‑137/17, непубликувано, EU:T:2018:958, т. 70).

52      От това следва, че макар да може да се приеме, че поради изтеклото след подаването на жалбата време жалбоподателят адаптира на този етап от производството размерите, визирани в първоначалните му искания за обезщетение, при условие че обясни причините за това, все пак е изключена възможността той да измени самото естество на поисканото поправяне на вредите (вж. в този смисъл решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 224, и от 11 януари 2002 г., Biret et Cie/Cъвет, T‑210/00, EU:T:2002:3, т. 48 и 49; в този смисъл и по аналогия вж. също решение от 8 март 1990 г., Schwedler/Парламент, T‑41/89, EU:T:1990:19, т. 34).

53      В случая следва да се констатира, че в първоначалната си жалба жалбоподателят не е предявил пред Общия съд исканията за разпореждане за действие или бездействие, споменати в точка 40, от първо до трето тире, и в точка 42, от първо до трето тире по-горе, които той формулира в становището си относно по-нататъшния ход на производството. Подобни претенции не се съдържат и в репликата или в протокола от съдебното заседание, проведено пред Общия съд на 20 октомври 2016 г., което съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник представлява официален документ. Всъщност от жалбата, от репликата и от посочения протокол следва, че в хода на производството преди връщането на делото за ново разглеждане жалбоподателят е поискал като символично обезщетение за неимуществени вреди плащането на едно евро и обезщетение за имуществени вреди в размер на 14 милиона евро годишно, считано от приемането на спорното решение (вж. т. 22 по-горе).

54      По-нататък, жалбоподателят потвърждава последните претенции, когато в рамките на подадената от него жалба срещу първоначалното съдебно решение иска от Съда да уважи исканията му, направени в първоинстанционното производство (вж. т. 22 по-горе). Съдът приема, че не са налице условията, за да може самият той да се произнесе по искането на жалбоподателя за обезщетение, поради което делото следва да се върне на Общия съд по този въпрос. Исканията за поправяне на вреди, с които го е сезирал жалбоподателят, обаче не са същите като тези, които той прави в настоящото производство след отмяната и връщането на делото за ново разглеждане.

55      Впрочем що се отнася до исканията на жалбоподателя, споменати в точка 40 по-горе, от първо до трето тире, свързани с поправянето в натура на имуществените вреди, следва да се отбележи и че съгласно съдебната практика от член 340, втора алинея ДФЕС и от член 268 ДФЕС, които не изключват присъждането на поправяне на вредите в натура, произтича, че съдът на Съюза е компетентен да налага на Съюза всякаква форма на поправяне, която съответства на общите за държавите членки основни принципи на правото в областта на извъндоговорната отговорност, включително, ако то съответства на тези принципи, поправяне в натура, при необходимост под формата на разпореждане за извършване на действие или за бездействие (решения от 10 май 2006 г., Galileo International Technology и др./Комисия, T‑279/03, EU:T:2006:121, т. 62 и 63 и от 8 ноември 2011 г., Idromacchine и др./Комисия, T‑88/09, EU:T:2011:641, т. 81).

56      В случая обаче разпорежданията, поискани от жалбоподателя, с цел да постигне, за максимален срок от три години, сключване на договори за делегиране при непряко управление за сума в размер на 68,5 милиона евро, не позволяват да се гарантира спазването на принципа на добро финансово управление, който е общ принцип на правото на Съюза, посочен по-специално в член 310, параграф 5 ДФЕС и в член 317, първа алинея ДФЕС. Всъщност, ако Комисията беше задължена от съда да сключи с жалбоподателя посочените по-горе договори за делегиране при непряко управление, при упражняване на правото си на преценка и при спазване на принципите на добра администрация и на добро финансово управление тя не би била в състояние занапред да определи нито размера на бюджета на Съюза, който следва да се посвети на определени видове проекти, нито най-подходящия начин на изпълнение на посочения бюджет, нито — в случай на непряко управление — партньора, който е най-подходящ за конкретен проект.

57      Освен това приемането от Общия съд на разпореждания за припомнените по-горе цели предрешавало резултата от преценката на Комисията, след отмяната на спорното решение с въззивното решение, относно статута на жалбоподателя на международна организация по смисъла на релевантните разпоредби от правото на Съюза. Тази преценка е необходима, за да се отговори на въпроса дали Комисията може да възложи на жалбоподателя проекти за сътрудничество за развитие чрез сключването на договори за делегиране при непряко управление.

58      Изложените в точка 57 по-горе съображения се прилагат и по отношение на посочените в точка 42 по-горе, от първо до трето тире, искания на жалбоподателя за разпореждане, целящи по същество да се постигнат публични изявления от страна на Комисията, с които се признава статутът на международна организация на жалбоподателя и правото му да сключва с нея договори за делегиране при непряко управление.

59      Вследствие на това исканията на жалбоподателя, споменати в точка 40, от първо до трето тире, и в точка 42, от първо до трето тире по-горе, трябва да се отхвърлят като недопустими.

60      На второ място, що се отнася до искането на жалбоподателя, фигуриращо в точка 40, четвърто тире по-горе, следва да се отбележи, че посочените в това искане суми съответстват на видове имуществени вреди, различни от посочените в производството преди отмяната и връщането на делото, както е видно от точки 53 и 54 по-горе, с изключение на сумата от 3 милиона евро, предявена като „пакети непреки разходи“. Следователно искането на жалбоподателя за поправяне на тези нови видове вреди е недопустимо на този етап от производството.

61      Що се отнася до сумата от 3 милиона евро, съответстваща на „пакети непреки разходи“, тя се отнася, както страните потвърждават в съдебното заседание, до „непреките разходи“, посочени в член 14.4 от документа, озаглавен „Общи условия, приложими към споразуменията за сътрудничество на Европейския съюз с международни организации“, който се съдържа в приложение към становището на Комисията относно по-нататъшния ход на производството. Тази разпоредба предвижда, че избраният субект може да получи фиксиран процент от допустимите реални разходи, който е ограничен до 7 % като непреки разходи, за покриване на общите административни разходи на този субект. Сумата от 3 милиона евро, поискана на този етап от производството, е резултат по същество от прилагането на този процент към сумата от 42,5 милиона евро, на която жалбоподателят е оценил стойността на договорите за делегиране при непряко управление, който той е могъл да сключи с Комисията между 2015 г. и 2019 г., ако не беше прието спорното решение.

62      При положение че както признава Комисията в съдебното заседание (вж. т. 44 по-горе), сумата от 3 милиона евро съответства на адаптирането на искане във връзка с имуществените вреди, което е било сред тези, чието поправяне жалбоподателят е поискал в производството преди отмяната и връщането на делото, искането за плащане на тази сума е допустимо.

63      На трето място, що се отнася до искането за поправяне на неимуществени вреди, оценени на стойност 10 милиона евро (вж. т. 41 по-горе), първо, трябва да се отбележи, че когато е поискал като поправяне на същите вреди символичното присъждане на едно евро, жалбоподателят е уточнил, че това искане е формулирано „при условие да се конкретизира“. Следва обаче да се констатира, че тъй като поисканата сума на етапа на настоящото производство след отмяната и връщането на делото за ново разглеждане вече не може да се квалифицира като символична, жалбоподателят е променил естеството на искането си за поправяне на твърдените неимуществени вреди.

64      Второ, следва да се разгледа възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията по отношение на доказателствата, представени от жалбоподателя в приложение към становището му относно по-нататъшния ход на производството (вж. т. 45 по-горе).

65      По силата на член 85, параграф 1 от Процедурния правилник доказателствата се представят и доказателствените искания се правят при първата размяна на писмени изявления. Според параграф 2 от този текст главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания в подкрепа на своите доводи и с репликата и дупликата, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано. Съгласно текста на параграф 3, по изключение главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано.

66      В случая жалбата е подадена в секретариата на Общия съд на 14 юли 2015 г., а репликата — на 13 май 2016 г. С две изключения обаче статиите в периодичния печат, съдържащи се в приложението, посочено в точка 64 по-горе, са с дата, предхождаща датата на подаване на жалбата. Първото изключение е статия, публикувана през август 2015 г., а второто — статия, която не е датирана, но чието съдържание дава да се разбере, че е публикувана през 2015 г.

67      Тъй като жалбоподателят не е обяснил причините, поради които не е представил тези статии в приложение към жалбата или поне към писмената реплика, предвидените в член 85 от Процедурния правилник условия не са изпълнени, поради което тези доказателства са недопустими.

68      С оглед на всички гореизложени съображения следва да се направи изводът, че настоящият иск за обезщетение е недопустим, освен в частта, в която се иска поправяне на имуществените вреди, които се твърди, че са претърпени като „пакети непреки разходи“, оценени на стойност 3 милиона евро, и за поправяне на неимуществени вреди, оценени в исковата молба на символичната стойност от едно евро.

 По същество

69      Съгласно установената съдебна практика Съюзът носи извъндоговорна отговорност по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС при наличието на съвкупност от условия, а именно противоправно поведение на институция на Съюза, наличие на вреда и причинно-следствена връзка между поведението на институцията и твърдяната вреда (вж. решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз, C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672, т. 147 и цитираната съдебна практика).

 По неправомерното поведение, в което е упрекната Комисията

70      Условието, свързано с неправомерността на поведението, в което се упрекват институциите, изисква да е установено наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти (вж. решение от 19 април 2007 г., Holcim (Deutschland)/Комисия, C‑282/05 P, EU:C:2007:226, т. 47 и цитираната съдебна практика).

71      Страните са на различни становища относно прилагането на този принцип към настоящия случай.

72      На първо място, жалбоподателят твърди, че релевантните разпоредби на финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г. предоставят права на посочените в тях международни организации. Сред тези права е по-специално правото на дадено образувание да бъде признато за международна организация, ако отговаря на условията, предвидени за тази цел в посочената правна уредба, както и реален шанс да му бъдат възложени задачи по изпълнението на бюджета и да получава съответните средства в рамките на непряко управление. Според жалбоподателя, след като веднъж е признала на дадено образувание статут на международна организация, Комисията повече не би могла да преразглежда този статут, който бил придобит в съответствие с международното право. Комисията била длъжна да спазва това право най-вече когато прилага разпоредби от правото на Съюза, които си служат с понятия, присъщи на международното право. Освен това жалбоподателят поддържа, че принципът на добра администрация не допуска възможност Комисията да постави под въпрос неговия статут на международна организация. В съдебното заседание, в отговор на въпрос на Общия съд, той уточнява, че този принцип задължава Комисията да разгледа внимателно и безпристрастно положението му в светлината на цялата относима информация.

73      На второ място, според жалбоподателя релевантните разпоредби на финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г. не оставят на Комисията никакво право на преценка, така че самото им нарушаване представлява достатъчно съществено нарушение.

74      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

75      В самото начало следва да се припомни, че страната, която иска да реализира отговорността на Съюза, трябва да докаже, че необходимите за тази цел условия са изпълнени, и по-конкретно условието, свързано с наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частни лица (вж. в този смисъл решения от 23 март 2004 г., Омбудсман/Lamberts, C‑234/02 P, EU:C:2004:174, т. 52, от 6 юни 2019 г., Dalli/Комисия, T‑399/17, непубликувано, обжалвано, EU:T:2019:384, т. 217, и от 18 ноември 2014 г., McCoy/Комитет на регионите, F‑156/12, EU:F:2014:247, т. 90).

76      В случая жалбоподателят правилно отбелязва, че когато в своите разпоредби относно непрякото управление финансовите правила от 2002 г. и 2012 г. си служат с термините „международни организации“ и „организации на международното публично право“, те заимстват тези понятия от международното право.

77      Съгласно постоянната практика на Съда разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на международното право (решения от 14 юли 1998 г., Bettati, C‑341/95, EU:C:1998:353, т. 20 и от 8 септември 2015 г., Philips Lighting Poland и Philips Lighting/Съвет, C‑511/13 P, EU:C:2015:553, т. 60).

78      Такъв е случаят с понятието за международна организация, което фигурира по-конкретно във Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., която кодифицира норми на международното обичайно право. Според съдебната практика тези правила обвързват институциите на Съюза и са част от правопорядъка на Съюза (решение от 16 юни 1998 г., Racke, C‑162/96, EU:C:1998:293, т. 46). Следва обаче да се уточни, че понятието за международна организация, заимствано от международното право, се съдържа във финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г. за цели, които, доколкото са присъщи за изпълнението на бюджета на Съюза, са специфични за правото на Съюза.

79      Следва да се отбележи, че когато изпълнява бюджета на Съюза, Комисията трябва преди всичко да се съобрази с принципа на добро финансово управление (вж. т. 56 по-горе).

80      От това следва, че когато разглежда въпроса дали ищецът е международна организация за целите на сключването на договори за делегиране при непряко управление, Комисията трябва не само да вземе предвид принципите на международното право относно международните организации, но и да вземе всички необходими мерки за защита на финансовите интереси на Съюза в съответствие с горепосочения принцип.

81      Така, дори да се предположи, както поддържа жалбоподателят, че в международното право е забранено да се поставя под въпрос признатият на дадено образувание статут на международна организация, с мотива че този статут е придобит окончателно, подобна забрана все пак не може да се приложи по отношение на Комисията, когато при изпълнение на задачата си по изпълнението на бюджета на Съюза прилага понятието за международна организация, съдържащо се във финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г., единствено за целите на тези правила.

82      Несъществуването на такава забрана произтича и от въззивното решение, в което Съдът постановява следното:

„88      [С]ледва да се отбележи, че от член 53 и член 53г, параграф 1 от Регламент № 1605/2002, както и от член 58, параграф 1 от Регламент № 966/2012[…], следва, че Комисията може да изпълнява бюджета на Съюза именно като възлага задачи по изпълнението на бюджета на международни организации.

89      От тези разпоредби произтича, че когато Комисията смята да приеме решение, с което възлага задачи по изпълнението на бюджета на дадено образувание на това основание, тя има задължение да се увери, че то притежава качеството на международна организация.

90      Освен това, когато след приемането на решение, с което възлага задачи по изпълнението на бюджета на дадено образувание в качеството му на международна организация, Комисията приема решения като [спорното решение] въз основа на данни, които според нея могат да поставят под съмнение това качество, посочените решения трябва да са обосновани както от правна, така и от фактическа страна“.

83      Следователно според Съда и обратно на поддържаното от жалбоподателя, чиито доводи са припомнени в точка 72 по-горе, Комисията може да постави под въпрос статута на международна организация, който е признала на определени образувания за целите на сключването на договори за делегиране при непряко управление, стига това оспорване да е обосновано от фактическа и правна страна.

84      Вярно е, че с въззивното решение Съдът отменя първоначалното съдебно решение и спорното решение в частта му, в която Комисията, а след отхвърлянето на жалбата на жалбоподателя, Общият съд, са поставили под въпрос неговият статут на международна организация. Същевременно Съдът отбелязва следното:

„91      […] понятието „международна организация“, съдържащо се [във финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г.] включва наред с останалото и „организациите [по международното публично право], създадени с междуправителствени споразумения, и създадените от тях специализирани агенции“.

92      В случая се налага изводът, че Общият съд не е проверил законосъобразността на спорните решения с оглед на това определение, а се ограничава до това да заяви, че представените от [жалбоподателя] доводи и доказателства не поставят под въпрос съмненията на Комисията относно статута [на същия] като международна организация.

93      Това твърдение обаче е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като нито едно от обстоятелствата и доказателствата, на които набляга Общият съд, за да приеме, че съмненията на Комисията са основателни[…], не може да ги обоснове от правна страна.

94      Наистина, що се отнася до първото от тези обстоятелства, което е дали няколко от държавите, представяни от [жалбоподателя] като негови членове, действително са били такива, от констатациите на самия Общ съд се установява, че съмненията на Комисията по този въпрос засягат само „някои“ от членовете [на жалбоподателя] и по-точно, пет от тях от общо шестнадесет. Такива съмнения обаче, ако се предположи, че са основателни, в международното право не водят до лишаване на образуванието, на което тези държави не са или вече не са членове, от качеството на „международна организация“, още по-малко, когато, както в случая, съответните държави са едва малцинствена част от разглежданото образувание.

95      Що се отнася до второто обстоятелство, свързано със съществуването на съмнения във връзка с правомощията на лицата, представлявали някои държави при подписването на учредителния акт [на жалбоподателя], следва също да се отбележи, че това би могло евентуално да постави под съмнение валидността на акта на подписването в частност от тези държави на учредителния акт [на жалбоподателя], но не и валидността на самото създаване на същия, като се има предвид, че посочените евентуални нередовности на представителството се отнасят само до ограничен брой държави участнички.

[…]

97      С оглед на всички гореизложени съображения следва да се приеме, че второто основание, повдигнато от [жалбоподателя] и изведено от това, че […] Общият съд неправилно приема, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, нито явна грешка в преценката, като е обосновала приемането на [спорното решение] със съмненията, които продължава да има относно статута на същия на „международна организация“ по смисъла на финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г., следва да се уважи по същество […]

104      [К]акто следва от точки 92—96 от настоящото решение, [спорното решение е] незаконосъобразн[о], тъй като посочените от Комисията обстоятелства и доказателства в [негова] подкрепа не могат да поставят под съмнение качеството на [жалбоподателя] на международна организация по смисъла на финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г. Поради това [посоченото решение] следва да се отмен[и] изцяло“.

85      От тези мотиви следва, че Съдът е обосновал отмяната на решението на Общия съд и на решението на Комисията с грешката при прилагане на правото и с явната грешка в преценката, които тя е допуснала, като е поставила под съмнение статута на жалбоподателя на международна организация, единствено въз основа на обстоятелства, които от фактическа и правна страна не оправдават приемането на такова решение.

86      Тази преценка на Съда обаче няма отражение върху принципа, произтичащ от точки 89 и 90 от въззивното решение, че признаването от Комисията на статут на международна организация за целите на финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г. не е окончателно и при определени условия винаги може да бъде поставено под въпрос. Така от отмяната на решението на Общия съд и на решението на Комисията от Съда не следва, че посочените финансови правила предоставят на жалбоподателя право да остане признат като международна организация и следователно да може да сключва с Комисията нови договори за делегиране при непряко управление.

87      Трябва да се добави, че жалбоподателят не посочва поради какво точно установената от Съда в въззивното решение грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката представляват нарушение на разпоредби от правото на Съюза, съдържащи правна норма, чиято цел е да се предоставят права на частноправните субекти. Всъщност, след като припомня тези грешки и поддържа, че разпоредбите на финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г. относно „организациите по международното право“ предоставят права на тези организации, жалбоподателят основава исканията си на довода, че международното право не позволява на Комисията да преразглежда позицията, която е възприела в миналото — довод, който трябва да се отхвърли поради мотивите, изложени в точки 81—83 по-горе. Жалбоподателят не уточнява правните норми, които имат за цел да му предоставят права, които са били нарушени от Комисията, когато тя е основала решението си да не сключва с него нови договори за делегиране при непряко управление на съмнения, които Съдът счита за недостатъчно доказани.

88      При това положение следва да се констатира, че разпоредбите на финансовите правила от 2002 г. и от 2012 г. относно непрякото управление, в които се споменават международните организации, не са правни норми, имащи за цел да предоставят на образувания, на които Комисията е признала статут на международна организация, правото този статут да не бъде поставян под въпрос и че жалбоподателят не е доказал, че изразените от Комисията съмнения в обжалваното решение представляват неправомерност, която е от естество да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза.

89      Що се отнася до принципа на добра администрация, предвиден в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който жалбоподателят твърди, че е нарушен, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика той сам по себе си не предоставя права на частноправните субекти, освен когато представлява израз на конкретни права, като правото засягащите го въпроси да бъдат разгледани безпристрастно, справедливо и в разумен срок (решения от 4 октомври 2006 г., Tillack/Комисия, T‑193/04, EU:T:2006:292, т. 127, и от 29 ноември 2016 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, T‑103/12, непубликувано, EU:T:2016:682, т. 65; вж. в този смисъл и определение от 22 март 2010 г., SPM/Съвет и Комисия, C‑39/09 P, непубликувано, EU:C:2010:157, т. 65—67).

90      В настоящото производство обаче след отмяната и връщането на делото за ново разглеждане жалбоподателят се позовава на принципа на добра администрация в подкрепа на довода, че Комисията не може да постави под въпрос статута на международна организация, признат му от нея в миналото. В съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд жалбоподателят поддържа, че по силата на посочения принцип Комисията е трябвало да разгледа положението му внимателно и безпристрастно с оглед на цялата относима информация.

91      Трябва да се припомни, че Комисията е длъжна да се увери в статута на международна организация на субекта, с който сключва договор за делегиране при непряко управление, дори когато вече е сключила договор от същото естество с този субект, тъй като признаването на такъв статут не може да се счита за окончателно придобито (вж. т. 81, 83 и 86 по-горе). В изпълнение на принципа на добра администрация и на принципа на добро финансово управление (вж. т. 56 по-горе) Комисията не може да бъде упрекната, че не е сключила нови договори за делегиране при непряко управление с дадено образувание, когато статутът му на международна организация може да бъде поставен под въпрос вследствие на данни в този смисъл, доведени до знанието на тази институция.

92      Впрочем жалбоподателят не посочва точно поради каква причина грешката при прилагане на правото и явната грешка в преценката, довели Съда до отмяната на спорното решение, представляват нарушение на принципа на добра администрация, по-специално що се отнася до задължението на Комисията да действа безпристрастно, което отговаря на условията, посочени в припомнената в точка 89 по-горе съдебна практика, и което следователно би могло да ангажира отговорността на Съюза.

93      С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията е нарушила правна норма, която има за цел да предостави права на частноправни субекти.

94      При всички положения, дори да се предположи, че Комисията е извършила такова нарушение, за да бъде ангажирана отговорността на Съюза, трябва също така да се констатира, че това нарушение е достатъчно съществено.

95      Според съдебната практика достатъчно съществено нарушение предполага да е налице явно и значително неспазване от страна на съответната институция на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно сложността на ситуациите, които трябва да се уредят, степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на институцията на Съюза (вж. решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Cъвет, C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 33 и цитираната съдебна практика).

96      Жалбоподателят твърди (вж. т. 73 по-горе), че самото нарушение на разпоредбите на финансовите правила от 2002 г. и 2012 г. относно непрякото управление представлява достатъчно съществено нарушение, при положение че според него Комисията не разполага с никаква свобода на преценка, що се отнася до спазването на тези разпоредби.

97      Същевременно липсата на свобода на преценка, на която се позовава жалбоподателят, произтича от довода му, че международното право не допуска Комисията да поставя под въпрос статута на международна организация, който му е признала. След като този довод бе отхвърлен, трябва да се констатира, че жалбоподателят не доказва, че въпросът дали Комисията трябва да му признае посочения статут не е сложен. От изложеното следва, че в това отношение Комисията разполага със свобода на преценка.

98      При тези обстоятелства следва да се констатира, че първото условие за ангажиране на отговорността на Съюза не е изпълнено.

 Изводи

99      Съгласно постоянната съдебна практика кумулативният характер на трите условия за ангажиране на отговорността на Съюза означава, че ако едно от тях не е изпълнено, искът за обезщетение трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглеждат останалите условия (решения от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 14, от 30 април 2009 г., CAS Succhi di Frutta/Комисия, C‑497/06 P, непубликувано, EU:C:2009:273, т. 40 и от 22 май 2007 г., Mebrom/Комисия, T‑198/05, непубликувано, EU:T:2007:147, т. 34).

100    Вследствие на това настоящият иск за обезщетение в частта му, в която се иска поправяне на имуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял, в размер на 3 милиона евро като „пакети косвени разходи“, и за поправяне на неимуществена вреда в символичния размер на едно евро, трябва да се отхвърли като неоснователен.

101    С оглед на гореизложеното искът за обезщетение следва да бъде отхвърлен в неговата цялост.

 По съдебните разноски

102    Съгласно член 219 от Процедурния правилник в съдебните актове на Общия съд, постановени след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, той се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна.

103    Във въззивното решение обаче Съдът, без да се произнася по съдебните разноски по дело T‑381/15, се е произнесъл по съдебните разноски по дело C‑184/17 P (вж. т. 25 по-горе).

104    При това положение Общият съд следва да се произнесе по съдебните разноски по производствата пред него.

105    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Освен това по силата на член 137 от Процедурния правилник, когато липсва основание за произнасяне по същество, Общият съд определя съдебните разноски по своя преценка.

106    Първо, следва да се припомни, че в съответствие с въззивното решение, с което се отменя спорното решение, жалбоподателят е спечелил частично по исканията за отмяна, направени от него в жалбата пред Общия съд. Второ, посоченото решение не поставя под въпрос частичната липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество и частичната недопустимост на исканията на жалбоподателя за отмяна, посочени по-горе в точка 21, първо и второ тире. Трето, от точки 68 и 100 по-горе произтича, че исканията му за обезщетение трябва да бъдат отхвърлени.

107    При тези условия следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски по производствата пред Общия съд.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отхвърля иска за обезщетение.

2)      Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски по производствата пред Общия съд.

da Silva Passos

Truchot

Sampol Pucurull

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2020 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.