Дело T‑304/11

Alumina d.o.o.

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на зеолит A на прах с произход от Босна и Херцеговина — Нормална стойност — Представителност на продажбите на вътрешния пазар — Марж на печалбата — Обичайни търговски условия“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 30 април 2013 г.

1.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Конструирана стойност — Фактори, които трябва да се вземат предвид — Прилагана при обичайните търговски сделки цена — Праг на представителност на продажбите на вътрешния пазар — Взаимодействие между тези два фактора

(член 2, параграфи 2, 3 и 6 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

2.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Конструирана стойност — Фактори, които трябва да се вземат предвид — Прилагана при обичайните търговски сделки цена — Продажби при такива условия — Понятие

(член 2.1 от Споразумението за прилагане на член VI на Общото споразумение по митата и търговията, „антидъмпинговото споразумение от 1994 г.“; член 2, параграфи 1, 3, 4 и 6 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

3.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Конструирана стойност — Отчитане на рискова премия, с която се увеличава цената при продажбите на определен клиент — Изкуствено изменение на продажната цена — Липса на корекция — Невалидност на изчисляването на нормалната стойност, както и на констатацията за наличие на дъмпинг

(член 2, параграфи 2, 3, 6 и 10, буква к) от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

1.      По принцип при определяне на нормалната стойност на стока въпросът за представителността на продажбите на вътрешния пазар по смисъла на член 2, параграф 2 от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009, който въвежда количествен критерий, е отделен от въпроса дали те са били осъществени при обичайни търговски условия по смисъла на член 2, параграфи 3 и 6 от посочения регламент, който въвежда качествен критерий, свързан с характера на продажбите, разглеждани сами по себе си. Все пак, доколкото обемът на продажбите на вътрешния пазар представлява фактор, който може да повлияе на ценообразуването, двата критерия могат да взаимодействат, когато например вътрешният пазар е толкова ограничен, че цените не се формират от търсенето и предлагането. Въпреки това тази възможност за взаимодействие не означава, че когато прагът на представителност от 5 % не е достигнат, продажбите на вътрешния пазар не следва да се считат за извършени при обичайни търговски условия. Действително не би могло да се изключи като цяло, че въпреки ниския обем продажби на вътрешния пазар същите са извършени при обичайни търговски условия, ако все пак отразяват обичайни действия от страна на участващите в тях оператори.

(вж. точки 24 и 25)

2.      При определяне на нормалната стойност на стока понятието „обичайни търговски условия“ има за цел да изключи положенията, при които продажбите на вътрешния пазар са сключени по-специално при условия, при които определен продукт се продава на цена, по-ниска от разходите за производство, или се извършват сделки между съдоговорители, които са съдружници или са сключили компенсаторно споразумение. Видно от член 2, параграф 1, трета алинея и от член 2, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009, тези обстоятелства са примери за продажби, за които може да се приеме, че не са извършени при обичайни търговски условия.

В този контекст понятието за продажби при обичайни търговски условия е обективно по обхват и може да се използва не само от институциите, за да неутрализират практики, които могат да прикриват дъмпинга или неговите мащаби, но и от съответните оператори при наличие на обстоятелства, засягащи обичайния характер на разглежданите сделки.

Следователно институциите са задължени да изключат от изчисляването на нормалната стойност продажбите, които не са извършени при обичайни търговски условия, независимо дали продажната цена е по-висока или по-ниска от цената, която би се практикувала при такива условия, каквато и да е причината, поради която сделката не се осъществява при обичайни търговски условия и каквото и да е значението от това изключване във връзка с извода относно наличието на дъмпинг или неговите мащаби, както установява апелативният орган на Световната търговска организация във връзка с член 2.1 от Споразумението за прилагане на член VI на общото споразумение по митата и търговията от 1994 г.

(вж. точки 27—30)

3.      При определяне на нормалната стойност на стока рискова премия, с която се увеличава цената при продажбите на определен клиент в страната, представлява насрещна престация за риска, който доставчикът поема, като продава стоки на този клиент и му дава срок за плащане. Тази премия следователно не е част от стойността на продаваната стока, нито пък е свързана с нейните характеристики, а дължи съществуването и размера си на идентичността на клиента и на преценката на финансовия му капацитет от неговия доставчик. Следователно отчитането на подобна премия при конструирането на нормалната стойност въвежда в изчисляването фактор, който не е предназначен за установяването на цената, на която стоката би се продавала в страната на произход, а се отнася изключително до финансовия капацитет на конкретния национален купувач.

В този смисъл включването на такава премия за риск при изчисляването на маржа на печалба, установен за целите на конструирането на нормалната стойност, отчита елемент, който не отразява част от стойността на продаваната стока, който в този смисъл изкуствено увеличава изчислената нормална стойност, поради което резултатът не отразява възможно най-точно, освен ако впоследствие се приложи подходяща корекция на основание член 2, параграф 10, буква к) от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009, онази продажна цена на стоката, която би била налице, ако въпросната стока се продаваше в страната на произход при обичайни търговски условия. Порокът, свързан с отчитането на премията за риск, засяга валидността на изчисляването на нормалната стойност, установена за целите на преценката дали е налице дъмпинг, и поради това предпоставя извода относно наличието на подобна практика, поради което може да засегне валидността на самия извод.

(вж. точки 36, 38 и 39)