Дело C‑209/13

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща система на данък върху финансовите сделки — Разрешаване на засилено сътрудничество съгласно член 329, параграф 1 ДФЕС — Решение 2013/52/ЕС — Жалба за отмяна поради нарушение на членове 327 ДФЕС и 332 ДФЕС и на обичайното международно право“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 30 април 2014 г.

1.        Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Недвусмислена формулировка на исканията на жалбоподателя

(член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

2.        Европейски съюз — Засилено сътрудничество — Решение за разрешаване на засилено сътрудничество — Жалба за отмяна на това решение — Съдебен контрол — Граници

(член 20 ДЕС; член 326—334 ДФЕС)

3.        Европейски съюз — Засилено сътрудничество — Създаване на данък върху финансовите сделки — Решение 2013/52 — Липса на разпоредби в това решение относно принципите на данъчно облагане и разходите, свързани с това сътрудничество — Невъзможност да се разгледа въздействието на това решение върху неучастващите държави членки при липса на установяване на принципите на данъчно облагане във връзка с този данък

(Решение 2013/52 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 30—32)

2.        В рамките на жалба за отмяна, насочена срещу решение на Съвета, което има за цел разрешаването на засилено сътрудничество на основание на член 329 ДФEС, контролът на Съда се състои във въпроса дали това решение е валидно самò по себе си от гледна точка по-специално на разпоредбите, съдържащи се в член 20 ДЕС, както и в членове 326—334 ДФЕС, които определят материалноправните и процесуалноправните условия във връзка с предоставянето на такова разрешение.

Този контрол не може да се смесва с контрола, който може да бъде упражнен в рамките на следваща жалба за отмяна спрямо акт, приет с оглед на осъществяването на разрешеното засилено сътрудничество.

(вж. точки 33 и 34)

3.        Решение 2013/52 за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки има за цел да разреши на единадесет държави членки да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на създаването на обща система на данъка върху финансовите сделки (наричан по-нататък „ДФС“) при спазване на съответните разпоредби на Договорите.

В това отношение, от една страна, принципите на данъчно облагане („принцип на контрагента“ и „принцип на мястото на издаване“) изобщо не са съставни елементи на това решение. От друга страна, обжалваното решение не съдържа никаква разпоредба във връзка с въпроса за разходите, свързани с осъществяването на разрешеното с него засилено сътрудничество.

Освен това и независимо дали понятието „разходи, свързани с осъществяването на дадено засилено сътрудничество“ по смисъла на член 332 ДФЕС обхваща разходите за взаимна помощ и за административно сътрудничество, не може да се разглежда въпросът за евентуалното въздействие на бъдещия ДФС върху административните разходи на неучастващите държави членки, докато не бъдат окончателно установени принципите на данъчно облагане във връзка с този данък в рамките на осъществяването на засиленото сътрудничество, разрешено с това решение.

(вж. точки 36—38)