ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
29 август 2016 година
Съединени дела F‑106/13 DEP и F‑25/14 DEP
DD
срещу
Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)
„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“
Предмет: Искане за определяне на съдебните разноски, подадено от DD след постановяване на решение на Съда на публичната служба от 8 октомври 2015 г., DD/FRA (F‑106/13 и F‑25/14, EU:F:2015:118, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑742/15 P)
Решение: Определя общия размер на подлежащите на възстановяване съдебни разноски по дела F‑106/13 и F‑25/14, които Агенцията на Европейския съюз за основните права трябва да възстанови на г‑н DD, както следва: от една страна, сумата от 20 643 eur разноски за възнаграждения на адвокатите на жалбоподателя, ведно с дължимия върху тази сума ДДС, и от друга страна, сумата от 79,80 eur разноски за влак и за такси, направени от жалбоподателя за пътуването на адвокатите му до Люксембург за участие в съдебното заседание. Върху посочените в точка 1 суми се начислява лихва за забава, считано от датата на съобщаването на настоящото определение до датата на реалното плащане, в размер, изчислен въз основа на определения от Европейската централна банка лихвен процент за основните ѝ операции по рефинансиране, в сила в първия ден от месеца на падежа на плащането, увеличен с два пункта
Резюме
1. Съдебно производство — Съдебни разноски — Спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Липса на изискване за отказ на осъдената да заплати съдебните разноски страна, противопоставен на искане за възстановяване
(член 106, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Фактори, които следва да се вземат предвид
(член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Разходи, направени в рамките на досъдебната фаза — Изключване
(член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
4. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Разходи за път и престой на другите лица, освен адвокатите на страните — Условия за възстановяване
(член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
5. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Преценка с оглед главно на общия брой работни часове, обективно необходими за целите на съдебното производство
(член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
6. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Мораторни лихви
(член 106 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Според член 106, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, ако възникне спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски, Съдът на публичната служба се произнася с неподлежащо на обжалване определение по искане на заинтересованата страна, след изслушване на становището на другата страна.
Така, за да се избегне лишаването от полезно действие на предвиденото в тази разпоредба производство, в което Съдът на публичната служба се произнася окончателно относно съдебните разноски за производството пред него, не може да се приеме, че спор по смисъла посочения член е налице само когато адресатът на искане за възстановяване на съдебните разноски, което е направила спечелилата делото страна, ѝ противопоставя изричен и пълен отказ.
(вж. т. 31 и 32)
Позоваване на:
Общ съд — определения от 25 март 2014 г., Marcuccio/Комисия, T‑126/11 P-DEP, EU:T:2014:171, т. 13 и от 11 декември 2014 г., Longinidis/Cedefop, T‑283/08 P-DEP, EU:T:2014:1083, т. 13
2. Според член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба за подлежащи на възстановяване съдебни разноски се считат „необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-конкретно разходите за път и престой, и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат“. От тази разпоредба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до разходите, направени за целите на производството през този съд, и от друга страна, до разходите, които са били необходими за тази цел.
В това отношение съдът на Съюза е оправомощен да определя не дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Когато се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.
Когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.
При определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Съдът на публичната служба взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяване на определението за определяне на съдебните разноски, включително необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски.
(вж. т. 35—38)
Позоваване на:
Общ съд — определение от 23 март 2012 г., Kerstens/Комисия, T‑498/09 P-DEP, EU:T:2012:147, т. 15
Съд на публичната служба — определения от 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑14/08 DEP, EU:F:2009:149, т. 22, от 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 23 и 24 и от 27 септември 2011 г., De Nicola/ЕИБ, F‑55/08 DEP, EU:F:2011:155, т. 41
3. В контекста на определянето на съдебните разноски, освен при изключителни обстоятелства, хонорарите за адвокатски услуги във фазата на досъдебното производство не представляват подлежащи на възстановяване съдебни разноски.
(вж. т. 39)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение от 28 октомври 2010 г., Cerafogli/EЦБ, F‑23/09, EU:F:2010:138, т. 63
4. Разходите за път и престой, направени от други лица, освен адвокатите на жалбоподателя, подлежат на възстановяване само ако присъствието на тези лица е било необходимо за нуждите на производството.
(вж. т. 40)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — определение от 8 юли 1998 г., определение Eugénio Branco/Комисия, T‑85/94 (92) и T‑85/94 (122) (92), EU:T:1998:156, т. 24 и цитираната съдебна практика
5. Съдът на Съюза не е обвързан от разбивката на разноските, представена от страната, която иска възстановяване на разноски, а трябва единствено да вземе предвид общия брой работни часове, които могат да изглеждат обективно необходими за нуждите на производството.
(вж. т. 45)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — определения от 26 април 2010 г. Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 29 и от 25 октомври 2012 г., Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, F‑50/09 DEP, EU:F:2012:147, т. 21
6. По силата на член 106 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба констатирането на задължение за заплащане на мораторна лихва върху сумата на съдебните разноски, които съответната страна е осъдена от този съд да понесе, и определянето на приложимия лихвен процент са въпроси от изключителната компетентност на Съда на публичната служба.
(вж. т. 61)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — определение от 24 октомври 2014 г., Marcuccio/Комисия, F‑14/10 DEP, #EU:F:2014:240, т. 32