РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
9 септември 2010 година(*)
„Лекарствени продукти за хуманна употреба — Процедура по обозначаване на лекарствени продукти сираци — Заявление за обозначаване на лекарствен продукт „Специален течен екстракт от Chelidonii radix“ („Ukrain“) като лекарствен продукт сирак — Решение на Комисията, с което се отказва обозначаването като лекарствен продукт сирак“
По дело T‑74/08
Now Pharm AG, установено в Люксембург (Люксембург), за което се явяват първоначално адв. C. Kaletta и адв. I.-J. Tegebauer, впоследствие адв. Kaletta, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н B. Schima и г‑жа M. Šimerdová, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C (2007) 6132 на Комисията от 4 декември 2007 г., с което се отхвърля заявлението за обозначаване на лекарствения продукт „Специален течен екстракт от Chelidonii radix“ като лекарствен продукт сирак въз основа на Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 година за [лекарствените продукти] сираци (ОВ L 18, 2000 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 233),
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: г‑н M. Vilaras, председател, г‑н M. Prek (докладчик) и г‑н V. M. Ciucă, съдии,
секретар: г-жа K. Andová, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 април 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 С цел да се предостави възможност за ефикасно лечение на пациентите, които страдат от редки заболявания в Европейската общност, Европейският парламент и Съветът приемат Регламент (EО) № 141/2000 от 16 декември 1999 година за [лекарствените продукти] сираци (ОВ L 18, 2000 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 233). Този регламент, в сила от 22 януари 2000 г., въвежда система за насърчаване на фармацевтичните предприятия да инвестират в изследването, разработката и пускането на пазара на лекарствени продукти, предназначени за диагностиката, предпазването от или лечението на редки заболявания.
2 Член 3, параграф 1 от Регламент № 141/2000 предвижда следното:
„Лекарствен продукт получава обозначение като лекарствен продукт сирак, когато неговият възложител може да докаже:
a) че той е предназначен за диагностика, предпазване или лечение на заболяване, което е животозастрашаващо или с риск от хронично инвалидизиране на не повече от пет души на десет хиляди души в Общността към момента на подаване на заявлението, или
че то[й] е предназначе[н] за диагностика, предпазване или лечение, в рамките на Общността, на животозастрашаваща, силно инвалидизираща болест или тежко и хронично заболяване и че е малко вероятно, п[ри] липсата на насърчителни мерки, продажбата на този лекарствен продукт в Общността да донесе достатъчна печалба, за да се оправдае необходимото инвестиране,
и
б) че не съществува задоволителен метод за диагностика, предпазване или лечение на това заболяване, разрешен в Общността, или ако съществува такъв, че въпросният лекарствен продукт ще бъде от съществена полза за засегнатите от това заболяване“.
3 Процедурата по обозначаване, предвидена в член 5 от Регламент № 141/2000, в редакцията му, приложима към фактите по случая, е следната:
„1. С цел получаване на обозначение на определен лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак възложителят подава заявление в [Европейската агенция по лекарствата] на всеки етап от разработката на лекарствения продукт преди подаването на заявление за разрешително за продажба.
2. Заявлението се придружава от следните данни и документи:
a) име или наименование […] и постоянен адрес на възложителя;
б) активни съставки на лекарствения продукт;
в) предлагани терапевтични показания;
г) доказателство, че критериите по член 3, параграф 1 са изпълнени, както и описание на етапа на разработка, включително предвижданите показания.
3. Комисията, съгласувано с държавите членки, Агенцията и заинтересованите среди, установява подробните насоки за формата на представяне на заявленията [за обозначаване], както и за съдържанието на тези заявления.
4. Агенцията проверява валидността на заявлението и подготвя кратък доклад на вниманието на [Комитета за лекарствените продукти сираци]. Тя може, ако е необходимо, да изиска от възложителя да допълни сведенията и документите, представени в подкрепа на заявлението.
5. Агенцията следи за това комитетът да излезе със становище [в срок от] деветдесет дни от получаването на валидно заявление.
6. За формулирането на такова становище комитетът се стреми да постигне консенсус. Ако не може да се постигне консенсус, становището се приема с мнозинство от две трети от членовете на комитета. Становището може да се получи чрез писмена процедура.
7. Ако от становището на комитета произтича, че заявлението не отговаря на критериите, определени в член 3, параграф 1, Агенцията незабавно уведомява за това възложителя. [В срок от д]еветдесет дни от получаването на становището възложителят може да представи подробни основания за обжалване, които Агенцията предава на комитета. Комитетът се произнася относно необходимостта от преразглеждане на своето становище на следващото заседание.
8. Агенцията незабавно предава окончателното становище на комитета на Комисията, която постановява решение [в срок от] тридесет дни от получаването на това становище. Когато в изключителни случаи проектът за решение не съответства на становището на комитета, решението се постановява съгласно процедурата, предвидена в член 73 от Регламент (ЕИО) № 2309/93 [на Съвета от 22 юли 1993 година за установяване на общностни процедури за предоставяне на разрешение и за контрол върху лекарствените продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция за оценка на лекарствените продукти]. Решението се съобщава на възложителя и се уведомяват Агенцията и компетентните органи на държавите членки.
9. Обозначеният лекарствен продукт се вписва в общностния регистър на лекарствените продукти сираци.
[…]“
4 Член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 847/2000 на Комисията от 27 април 2000 година за установяване на разпоредбите за прилагане на критериите за обозначаване на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак и за определяне на понятията „подобен лекарствен продукт“ и „клинично превъзходство“ (OВ L 103, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 5 ) гласи:
„За целите на прилагането на член 3 от Регламент […] № 141/2000 за лекарствените продукти сираци:
— „съществена полза“ е важно предимство от клинична гледна точка или голям принос за грижите за пациента“.
5 Освен това Комисията на Европейските общности приема известие относно Регламент № 141/2000 (OВ C 178, 2003 г., стр. 2), чиято точка A 4 гласи следното:
„[…]
Съществената полза се описва в Регламент […] № 847/2000 […] като „важно предимство от клинична гледна точка или голям принос за грижите за пациента“. Възложителят се приканва да докаже съществената полза спрямо разрешен съществуващ към момента на обозначаването лекарствен продукт или метод. Тъй като клиничният опит, свързан с въпросния лекарствен продукт сирак, може да е малък или несъществуващ, доказването на съществената полза може да се основава на хипотези за полза, изказани от възложителя. При всички положения Комитетът за лекарствените продукти сираци (Committee on Orphan Medicinal Products – COMP) е длъжен да прецени дали тези хипотези се подкрепят от налични данни и/или доказателства, представени от възложителя.
При всички положения хипотезата за съществена полза трябва да се обоснове от възложителя чрез представянето на доказателства и/или данни, които трябва да се разгледат с оглед на особените характеристики на заболяването и на съществуващите методи […]“
6 Освен това член 10, параграф 1 от вътрешния правилник на Комитета за лекарствените продукти сираци към Европейската агенция по лекарствата (EMEA) (наричан по-нататък „Комитетът“) (COMP/8212/00 Rev 2) от 8 декември 2004 г. гласи:
„Ако счетат за необходимо, Комитетът и сформираните от него работни групи могат се подпомагат от експерти по отношение на научни и технически аспекти. Експертите се подбират от списъка с европейски експерти“.
7 На последно място, член 11, параграфи 2 и 3 от вътрешния правилник на Комитета предвижда:
„2. Членовете на Комитета и на работните групи, както и посочените в различни членове на настоящия вътрешен правилник експерти, не могат да имат какъвто и да било пряк интерес във фармацевтичната промишленост, който може да засегне безпристрастността им. Те са длъжни да действат в обществен интерес и при пълна независимост и декларират ежегодно финансовите си интереси. Всички непреки интереси във връзка с фармацевтичната промишленост се вписват в публично достъпен регистър към EMEA. Освен това декларациите за интереси на членовете на Комитета се оповестяват на интернет страницата на EMEA.
3. В началото на всяко заседание членовете на Комитета и на работните групи (както и експертите, които участват в заседанието) декларират дали имат какъвто и да било специален интерес, който може да се разглежда като засягащ независимостта им, що се отнася до точките от дневния ред. Тези декларации се оповестяват публично“.
Обстоятелства, предхождащи спора
8 Жалбоподателят, Now Pharm AG, разработва лекарствен продукт „Специален течен екстракт от Chelidonii radix“ (наричан по-нататък „Ukrain“), предназначен за лечение на рак на панкреаса. Той представя този лекарствен продукт като вещество, извлечено от змийско мляко (Chelidonium majus), което се прилага интравенозно и се натрупва в първичния тумор и метастазите за няколко минути, става флуоресцентно при лазерно лъчение за ясно разграничаване на болните от здравите тъкани и унищожава раковите клетки, без да уврежда здравите тъкани.
9 Жалбоподателят е получил разрешение за пускане на пазара на „Ukrain“ в няколко държави извън Европейския съюз. За сметка на това той подчертава, че подобно разрешение му е отказано в Австрия през 2002 г. въз основа на експертиза на професор H. W.
10 На 6 февруари 2007 г. жалбоподателят подава заявление до EMEA за обозначаване на „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак.
11 На 31 май 2007 г. в съответствие с член 5, параграф 6 от Регламент № 141/2000 Комитетът дава отрицателно становище и препоръчва да се откаже обозначаването на „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак. Той приема, че „Ukrain“ не отговаря на условията, предписани от член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 141/2000 и че не е доказано съгласно член 3, параграф 1, буква б) от същия регламент, че „Ukrain“ е от съществена полза за лицата, страдащи от съответното заболяване, за което Общността е разрешила задоволителен метод на лечение. На 25 юни 2007 г. жалбоподателят подава жалба срещу това становище съгласно член 5, параграф 7 от Регламент № 141/2000. На 6 септември 2007 г. той представя подробни основания за посочената жалба.
12 На 10 октомври 2007 г. Комитетът дава окончателно отрицателно становище съгласно член 5, параграф 8 от Регламент № 141/2000. Комитетът приема, че „Ukrain“ отговаря на условията, предписани от член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 141/2000, но че жалбоподателят не е доказал, че „Ukrain“ е от съществена полза за лицата, страдащи от съответното заболяване, в сравнение с вече съществуващите задоволителни методи за лечение на заболяването съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 141/2000. Следователно Комитетът поддържа отрицателното становище от 31 май 2007 г. и препоръчва да се откаже обозначаването на „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак, предназначен за лечение на рака на панкреаса.
13 С решение от 4 декември 2007 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), за което жалбоподателят е уведомен на 5 декември 2007 г., Комисията възприема препоръката на EMEA, дадена в становището ѝ от 10 октомври 2007 г., и отхвърля заявлението за обозначаване на „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак, предназначен за лечение на рака на панкреаса.
Производство и искания на страните
14 Настоящата жалба е подадена от жалбоподателя в секретариата на Общия съд на 6 февруари 2008 г.
15 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (пети състав) решава да започне устната фаза на производството.
16 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 28 април 2010 г.
17 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да се произнесе отново по заявлението на жалбоподателя от 6 февруари 2007 г. предвид становището на Общия съд от правна страна,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
18 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По исканията за осъждане на Комисията да се произнесе отново по заявлението на жалбоподателя от 6 февруари 2007 г. предвид становището на Общия съд от правна страна
19 Тъй като в рамките на предоставената му с Договора компетентност за отмяна общностният съд няма право да дава разпореждания на общностните институции, подобни искания са недопустими.
По исканията за отмяна
20 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания за отмяна. В рамките на първото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 3, параграф 1 от Регламент № 141/2000. Второто правно основание се основава на твърдението за липса на квалификация и безпристрастност на един от консултираните от Комитета експерти. На последно място, с третото си правно основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е опорочено поради явни грешки в преценката.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 1 от Регламент № 141/2000
– Доводи на страните
21 Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 3, параграф 1 от Регламент № 141/2000, който предвижда условията за получаване на обозначение на определен лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак.
22 На първо място, жалбоподателят изтъква, че за да се достигне до заключението, че „Ukrain“ не води до важно предимство за лицата, страдащи от рак на панкреаса, спрямо разрешените понастоящем методи за лечение, Комисията всъщност се е основала на критерий, предвиден в член 8, параграф 3, буква в) от Регламент № 141/2000, а именно критерият за клинично превъзходство. Жалбоподателят обаче отбелязва, че този критерий се изисква единствено когато възложителят на лекарствения продукт сирак поиска разрешение за пускане на същия на пазара. Той счита, че за да получи обозначение на „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак, е достатъчно да докаже наличието на съществена полза, а не клиничното превъзходство на посочения лекарствен продукт.
23 Жалбоподателят поддържа по-специално, че условията, предвидени в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 141/2000, сред които условието за съществена полза, са изпълнени и че следователно „Ukrain“ трябва да се обозначи като лекарствен продукт сирак. Всъщност той отбелязва, че от една страна, „Ukrain“ е насочен към лечение на рядко заболяване, а именно рак на панкреаса, и от друга страна, че този лекарствен продукт сам по себе си е от съществена полза, тъй като е токсичен единствено за раковите, а не и за здравите клетки, удължава живота на страдащите от рак на панкреаса лица и представлява крайно средство за пациентите, за които разрешеното лечение би имало твърде токсични ефекти.
24 В подкрепа на тези съображения жалбоподателят подчертава, че е представил много предклинични изследвания и четири клинични изследвания (изследването на Zemskov от 2002 г., това на Gansauge от 2002 г., на Aschhoff от 2003 г. и на Gansauge от 2007 г.) на Комитета при заявлението за обозначаване на лекарствения продукт сирак в основанията, представени през септември 2007 г. в подкрепа на подадената от него жалба през юни 2007 г., и при представянето на становището му на заседание на EMEA през октомври 2007 г. Тези изследвания допринасяли за изясняване на подробностите на механизма на действие на „Ukrain“ и водели до извода, че никое друго вещество няма толкова благоприятни свойства за лечението на рака.
25 В това отношение жалбоподателят опровергава най-напред изследване (Panzer от 2000 г.), в което се заключава, че „Ukrain“ е токсичен и за нормалните клетки. Той изтъква, от една страна, че авторите на това изследване не са изразили мнение относно явните противоречия между това изследване и по-ранните изследвания, а от друга — че никое по-късно изследване не е потвърдило това заключение.
26 По-нататък жалбоподателят отбелязва, че „пилотното“ клинично изследване, финансирано със средства на германски университет, а именно изследването Gansauge от 2007 г., позволява да се докаже, че за рака на панкреаса „Ukrain“ не е ефикасен само in vitro, а има и значителни клинични предимства по отношение на ефикасност и толерантност спрямо традиционните терапии. В съчетание с вече разрешения лекарствен продукт „Gemcitabine“ „Ukrain“ удължава средно със 120 дни живота на пациентите.
27 Жалбоподателят добавя, че „Ukrain“ е получил статут на лекарствен продукт сирак в Съединените американски щати и в Австралия въз основа на същите документи като предоставените на Комисията и че откривателят на „Ukrain“ е бил номиниран за Нобелова награда през 2005 г. и за алтернативна Нобелова награда през 2007 г.
28 На последно място, жалбоподателят отбелязва, че не е имало пряко сравними клинични прегледи между „Ukrain“ и други лекарствени продукти, използвани за лечение на рака на панкреаса, но че той се опира на непреки сравнения между съчетанието на „Gemcitabine“ и на „Ukrain“, и това на „Gemcitabine“ и на „Erlotinib“. Той подчертава, че процентът на преживяемост е значително по-висок в първия случай и че четирите клинични изследвания разкриват явен по-висок процент на преживяемост в случай на прилагане само на „Ukrain“ или в съчетание на последния и на „Gemcitabine“, отколкото в случай на прилагане единствено на последния лекарствен продукт. Той прави извод, че тези предварителни данни доказват засилената клинична ефикасност на „Ukrain“.
29 На второ място, жалбоподателят изтъква твърдение за нарушение, изведено от факта, че изискванията на Комисията по отношение на доказването на съществената полза са прекомерни. Той сочи, че условията, наложени от Комитета към клиничните изследвания от фаза II, които е представил, всъщност съответстват на равнището на обичайните изисквания за клинични изследвания от фаза III, които се използват в рамките на общностната процедура за предоставяне на разрешение за пускане на пазара на лекарствения продукт сирак. С други думи Комитетът разгледал проведените за „Ukrain“ „пилотни“ изследвания като изследвания от фаза III. В това отношение жалбоподателят подчертава, че въпросите, поставени на експертите N. и K., назначени в рамките на производството по обжалване, могат да се поставят единствено в рамките на процедура за предоставяне на разрешение за пускане на пазара.
30 На трето място, жалбоподателят изтъква твърдение за нарушение, изведено от нарушение на принципа на равно третиране. Той счита, че Комитетът му е наложил по-строги изисквания по отношение на критериите, които да изпълни, и по отношение на изследванията и документацията, които да представи, за да получи обозначение на Ukrain като лекарствен продукт сирак, отколкото изискванията, наложени на възложителите на други медикаментозни лечения като химерно антитяло срещу мезотелин и „Nimuzuteb“. Според жалбоподателя възложителите на последните са получили „разрешение за лекарствен продукт сирак“, без от тях да са поискани толкова задълбочени изследвания, както поисканите от Комисията изследвания за „Ukrain“.
31 В този смисъл жалбоподателят изтъква, че Комисията е взела предвид неподходящи данни. Всъщност той счита, че обжалваното решение изхождало по-скоро от „пазарна политика“, отколкото от избор, основан на установените критерии. Следователно той твърди, че Комисията е нарушила основната цел на Регламент № 141/2000, която е да благоприятства за развитието на лечението на редките заболявания.
32 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и иска настоящата жалба да се отхвърли.
– Съображения на Общия съд
33 В самото начало следва да се отбележи, че процедурата относно лекарствените продукти сираци се провежда в две отделни фази. Първата фаза се отнася до обозначаването на лекарствения продукт като лекарствен продукт сирак, а втората фаза — до предоставянето на разрешение за пускане на пазара на обозначения като сирак лекарствен продукт и до свързаната с това търговска изключителност.
34 Що се отнася до процедурата по обозначаване като лекарствен продукт сирак, член 3 от Регламент № 141/2000 предвижда критериите, на които трябва да отговаря лекарственият продукт, за да бъде обозначен по този начин. Възложителят на лекарствения продукт сирак трябва по-специално да докаже, че не съществува задоволителен и разрешен в Общността метод за диагностика, предпазване от или лечение на заболяването, касаещо лекарствения продукт, за който е подадено заявление за обозначаване като лекарствен продукт сирак. Ако все пак подобен метод съществува, законодателят е предвидил възможността като лекарствен продукт да се обозначи всеки потенциален лекарствен продукт, предназначен за лечението на същото заболяване, при условие че неговият възложител докаже, че споменатият лекарствен продукт е от съществена полза за страдащите от това заболяване пациенти.
35 Що се отнася до съществената полза, следва да се припомни, че тя се описва в Регламент № 847/2000 като „важно предимство от клинична гледна точка или голям принос за грижите за пациента“.
36 Що се отнася до втората фаза на процедурата, а именно фазата за предоставяне на разрешение за пускане на пазара на лекарствения продукт сирак, тя настъпва едва след като съответният лекарствен продукт бъде обозначен като лекарствен продукт сирак.
37 В случая обжалваното решение е прието по време на първата фаза на процедурата, а именно фазата на обозначаване на „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак. Също така е безспорно между страните, че на пазара вече са разрешени лекарствени продукти, предназначени за лечението на карцинома на панкреаса, и че следователно жалбоподателят трябва да докаже, че неговият лекарствен продукт е от съществена полза за страдащите от това заболяване пациенти.
38 В това отношение следва да се констатира, че изтъкнатата от жалбоподателя съществена полза се състои във факта, че „Ukrain“ действа единствено по отношение на раковите клетки и следователно не е токсичен за здравите клетки, че позволява удължаване на живота на пациентите, страдащи от рак на панкреаса, и че представлява крайно средство за пациентите, които вече не понасят токсичните ефекти на други лекарствени продукти.
39 Твърденията за нарушения в първото правно основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 1 от Регламент № 141/2000, трябва да се разгледат с оглед на тези съображения.
40 С първото твърдение за нарушение жалбоподателят по същество поддържа, от една страна, че доказването на съществена полза не изисква сравнителен анализ между лекарствения продукт, за който е поискано обозначението като лекарствен продукт сирак, и съществуващите методи за лечение, но че подобно доказване трябва да се извърши по отношение на свойствените качества на лекарствения продукт. От друга страна, той подчертава, че „Ukrain“ притежава именно свойствени качества и по този начин е от съществена полза.
41 От член 3, параграф 1 от Регламент № 141/2000, както и от определението за „съществена полза“, посочено в член 3, параграф 2 от Регламент № 847/2000, недвусмислено е видно, че доказването на посочената съществена полза се изисква единствено в специалната хипотеза, в която вече е било дадено разрешение за задоволителен метод за диагностика, предпазване от или лечение на съответното заболяване.
42 Всъщност съгласно член 3, параграф 1, буква а), първа алинея и буква б) от Регламент № 141/2000 възложителят на лекарствен продукт, за който е било поискано обозначение като лекарствен продукт сирак, е длъжен да докаже, че последният е предназначен за диагностика, предпазване от или лечение на рядко заболяване и че все още не съществува задоволителен метод за диагностика, предпазване от или лечение на това заболяване, който да е бил разрешен. За сметка на това възложителят на потенциален лекарствен продукт, който цели лечение на рядко заболяване, за което подобен задоволителен метод за диагностика, предпазване или лечение вече съществува, трябва не само да докаже съгласно същия член 3, параграф 1, буква a), първа алинея, че въпросният лекарствен продукт действително е предназначен за диагностика, предпазване от или лечение на рядкото заболяване, но и съгласно споменатия член 3, параграф 1, буква б), че потенциалният лекарствен продукт ще е от съществена полза за страдащите от споменатото заболяване пациенти.
43 Следователно определянето на съществената полза се вписва в сравнителен анализ със съществуващ и разрешен метод или лекарствен продукт. Всъщност „важното предимство от клинична гледна точка“ и „големият принос за грижите за пациента“, които осигуряват на потенциалния лекарствен продукт сирак качеството му на съществена полза, могат да се определят единствено при сравнение с видовете лечение, които вече са били разрешени.
44 Това тълкуване се потвърждава от известието на Комисията относно Регламент № 141/2000 (вж. точка 5 по-горе), в което се посочва, че „[в]ъзложителят се приканва да докаже съществената полза спрямо разрешен съществуващ към момента на обозначаването лекарствен продукт или метод“.
45 От обжалваното решение, и по-специално от приложеното към него становище на Комитета, съставляващо неразделна част от решението, е видно, че обозначението „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак е било отказано поради съображението, че не е била доказана съществената полза на последния по отношение на методите за лечение на рака на панкреаса, които са разрешени понастоящем. Следователно проверката от Комисията на „Ukrain“ и съществуващите лекарствени продукти правилно е била извършена от сравнителна гледна точка, стигайки до извода, че няма доказателства за съществената полза на първия в сравнение с вторите.
46 При положение че, както бе изложено по-горе, доказването на съществената полза се вписва в сравнителен анализ със съществуващ и разрешен метод или лекарствен продукт, Комисията не е нарушила член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 141/2000, като е приела, че жалбоподателят е трябвало да докаже, че „Ukrain“ е от съществена полза в сравнение с вече разрешените лекарствени продукти в Съюза и че следователно доказателствата за подобно предимство не могат да се съберат при ограничаване единствено до свойствените качества на „Ukrain“, без да се сравнят с тези на разрешените методи.
47 В резултат на това жалбоподателят неправилно поддържа, че Комисията е трябвало да ограничи проверката си относно „Ukrain“ до въпроса дали той сам по себе си осигурява важно предимство от клинична гледна точка или голям принос за грижите за пациентите, без да прави сравнение със съществуващите и разрешени методи на лечение. Също така той неоснователно изтъква, че единствено поради факта че е вписала преценката си на съществената полза в рамките на сравнителния анализ между „Ukrain“ и вече разрешените лекарствени продукти, Комисията е приложила условието за клинично превъзходство, предвидено в член 8, параграф 3 от Регламент № 141/20000.
48 С второто твърдение за нарушение жалбоподателят изтъква, че изискванията на Комисията по отношение на доказването на съществената полза са прекомерни, тъй като става въпрос за обичайно предвидените от член 8, параграф 3 от Регламент № 141/2000 изисквания за доказване на клиничното превъзходство на съответния лекарствен продукт. Той счита по-специално, че наложените от Комисията условия за клиничните изследвания от фаза II, които е представил, съответстват на равнището на обичайните изисквания за клинични изследвания от фаза III, които се използват в рамките на общностната процедура за предоставяне на разрешение за пускане на пазара на лекарствения продукт сирак. В това отношение жалбоподателят подчертава, че въпросите, поставени на експертите N. и K., назначени в рамките на производството по обжалване, могат да се поставят единствено в рамките на процедура за предоставяне на разрешение за пускане на пазара.
49 Това твърдение за нарушение не може да се приеме. Всъщност следва да се припомни, както се указва в известието на Комисията относно Регламент № 141/2000 (вж. точка 5 по-горе), че като се има предвид, че клиничният опит, свързан с потенциалния лекарствен продукт, до който се отнася заявлението за обозначаване като лекарствен продукт сирак, може да е малък или несъществуващ, доказването на съществената полза може да се основава на хипотези за полза, изказани от възложителя, които трябва да се подкрепят от налични данни и/или доказателства, представени от последния.
50 Така заявлението за обозначаване може според случая да се основава на предварителни данни от предклинични изследвания, а именно изследвания върху клетки и/или животни, а не върху човешки същества, или — когато съществуват — данни от клинични изследвания, тоест изследвания върху човека. Макар предклиничните изследвания да могат, като прогноза, да осигурят интересна информация за съществената полза от потенциален лекарствен продукт в сравнение с други разрешени вещества, клиничните изследвания са още по-полезни за тази цел. Всъщност подобни изследвания се извършват in vivo и поради това представляват най-добрия възможен източник на информация. Ако клиничните изследвания водят до изводите, че съответният лекарствен продукт не е от съществена полза, то предклинични изследвания in vitro не могат a priori да поставят под въпрос тези изводи. Възможно е все пак да възникне хипотеза, в която правдоподобността на клиничните изследвания трябва да се разглежда предпазливо поради опорочаващи ги методологически проблеми. Подобни изследвания не поставят окончателно под въпрос качествата на лекарствения продукт. Ето защо в подобно положение е напълно възможно позоваване на предклиничните изследвания за целите на преценката на евентуалното наличие на съществена полза от съответния лекарствен продукт.
51 В случая жалбоподателят основава заявлението си за обозначаване на „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак върху четири клинични изследвания и върху други доказателства като предклинични изследвания.
52 На първо място, що се отнася до клиничните изследвания, в обжалваното решение се посочват множество методологически проблеми, които не позволяват на тези изследвания да се придаде достатъчна научна достоверност. Поради споменатите методологически проблеми Комитетът иска от жалбоподателя да му предостави пълните оригинални протоколи от изследванията, за да могат евентуално да се разсеят съмненията относно последните. Жалбоподателят не успява да предостави тази документи и EMEA не успява да ги получи въпреки исканията в този смисъл до авторите на изследванията. Следователно Комитетът изготвя становището си въз основа на наличните предадени му документи.
53 В това отношение следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Комисията налага за клиничните изследвания от фаза II условия, които обичайно се изискват за изследвания от фаза III. Всъщност Комисията отбелязва, че двете евентуално несигурни изследвания поставят множество проблеми от гледна точка на равновесието им, че липсата на пълен протокол и на пълнота на резултатите не позволяват обективна оценка на последните, че двете други изследвания също разкриват множество проблеми от методологическо естество, че средната продължителност на преживяемостта, посочена в четирите доклада, варира от 8,1 до 33,8 месеца и че подобни разлики могат да се дължат по-скоро на изтъкнатите методологически грешки, отколкото на ефекта от лечението с „Ukrain“. По този начин Комисията разкрива единствено липсата на яснота в методите, използвани в извършените на фаза II изследвания. Следователно жалбоподателят в никакъв случай не доказва, че условията, наложени от Комитета за клиничните изследвания от фаза II, които е представил, всъщност съответстват на равнището на обичайните изисквания за клинични изследвания от фаза III.
54 На второ място, при положение че Комисията е приела, че поради съмнения относно тяхната научна правдоподобност представените от жалбоподателя четири клинични изследвания не са доказателство, че „Ukrain“ е от съществена полза за пациентите, страдащи от рак на панкреаса, следва да се провери дали Комисията е трябвало да вземе предвид други изтъкнати от жалбоподателя фактори, които могат да докажат подобна полза.
55 На първо място, жалбоподателят се позовава на поредица предклинични изследвания, от които е видно, че никой друг продукт няма толкова благоприятни свойства за лечението на рака колкото „Ukrain“. Комисията обаче правилно отбелязва, без жалбоподателят сериозно да го оспорва, че тези изследвания се отнасят до различни от рака на панкреаса заболявания. Както обаче подчертава Комисията, жалбоподателят не привежда доказателства, които да установяват, че резултатите от тези изследвания са приложими и към рака на панкреаса. Освен това жалбоподателят не представя никакъв довод, който да може да постави под съмнение обосноваността на мотивите в обжалваното решение, според които поради липса на сравнение със съществуващите терапевтични методи предклиничните изследвания не са достатъчни, за да се установи, че „Ukrain“ е от съществена полза.
56 По-нататък следва да се констатира, че жалбоподателят не успява да докаже явно погрешния характер на съображенията на Комисията относно цитотоксичността на „Ukrain“. Всъщност, от една страна, от обжалваното решение е видно (вж. стр. 40 и 41 от приложението), че Комисията основава заключението си на научно изследване (Panzer от 2000 г.), поставящо под съмнение избирателната цитотоксичност на „Ukrain“. От друга страна, обстоятелството, че жалбоподателят поддържа, че това изследване е в противоречие с други научни изследвания, сред които и изследването Panzer от 1998 г., далеч не обезсилва обосноваността на съждението на Комисията, а по-скоро доказва наличието на научна несигурност по този въпрос. Следователно Комисията не може да бъде упреквана, че е взела предвид тази научна несигурност. В допълнение, съгласие с доводите на жалбоподателя би подтикнало Общия съд да сравни обосноваността в научен план на всяко от изтъкнатите от страните изследвания, което би надхвърлило обхвата на неговия контрол в тази област.
57 Освен това фактът, че „Ukrain“ е получил статут на лекарствен продукт сирак в Съединените американски щати и в Австралия, не е достатъчен да постави под въпрос заключенията на Комисията относно липсата на съществена полза. Всъщност приложими са само разпоредбите на Съюза, предвиждащи критериите за обозначаване на лекарствени продукти сираци, така че фактът, че „Ukrain“ отговаря на критериите за обозначаване на лекарствени продукти сираци в други страни, е ирелевантен в това отношение.
58 На последно място, жалбоподателят не може да изведе довод от факта, че откривателят на „Ukrain“ е бил номиниран за Нобелова награда за 2005 г. и за алтернативна Нобелова награда за 2007 г., за да постави под съмнение обосноваността на обжалваното решение. Всъщност Комисията изобщо не поставя под въпрос научните качества на откривателя на „Ukrain“, а откроява множество научно-методологически проблеми, които предизвикват съмнение относно правдоподобността на медицинските изводи, съдържащи се в клиничните изследвания.
59 Жалбоподателят изтъква трето твърдение за нарушение, изведено от нарушение на принципа на равно третиране. Той твърди, че Комисията е допуснала нарушение, като е използвала — за да оцени „Ukrain“ — критерии за преценка, различни от налаганите на възложителите на други медикаментозни лечения като „Nimuzuteb“ и химерно антитяло срещу мезотелин, и сочи, че наложените на споменатите възложители изисквания за получаване на обозначение за лекарствен продукт сирак не били толкова високи.
60 Освен това жалбоподателят поддържа, че спрямо него е извършена дискриминация, тъй като Комисията е взела предвид неподходящи данни, които не се изисквали в рамките на процедури по обозначаване на лекарствени продукти сираци, свързани с други фармацевтични лечения. Той изтъква, че обжалваното решение изхожда по-скоро от „пазарна политика“, отколкото от избор, основаващ се на установените критерии. Комисията твърди, че последният довод е въведен за първи път в репликата и съобразно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд е недопустим.
61 Общият съд счита, че твърдението за нарушение на принципа на равно третиране, трябва да се отхвърли. Всъщност, от една страна, както бе разкрито по-горе, критериите, на които се позовава Комисията, са правилни. От друга страна, дори да се предположи, че в рамките на процедурата по обозначаване на други лекарствени продукти като лекарствени продукти сираци са били приложени погрешни критерии, жалбоподателят не може да изтъква валидно това обстоятелство, при положение че принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело SCA Holding/Комисия, T‑327/94, Recueil, стр. II‑1373, точка 160, Решение от 27 февруари 2002 г. по дело Streamserve/СХВП (STREAMSERVE), T‑106/00, Recueil, стр. II‑723, точка 67 и Решение от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 367).
62 Освен това, що се отнася до довода, изведен от факта, че Комисията е взела предвид неподходящи данни, които не са били изисквани в рамките на други процедури по обозначаване на лекарствени продукти сираци, той следва да се отхвърли, без да е необходимо да се даде отговор на въпроса дали е допустим.
63 Всъщност жалбоподателят не установява какъв друг критерий освен съществената полза е приложила Комисията и не доказва, че политиката на последната е била да поставя в по-благоприятно положение някои фармацевтични предприятия в ущърб на други. Напротив, от обжалваното решение е видно, че Комисията само е изискала, съобразно предписанията на член 3, параграф 1 от Регламент № 141/2000, доказателства, че „Ukrain“ е от съществена полза. По този начин изискването за съществена полза изобщо не изхожда от „пазарна политика“, а по-скоро се явява критерий, изхождащ от приложимото законодателство.
64 С оглед на всичко изложено по-горе правното основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 1 от Регламент № 141/2000, трябва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от липсата на квалификация и безпристрастност на професор H. W.
– Доводи на страните
65 Жалбоподателят поддържа, на първо място, че професор H. W., който е назначен за експерт в процедурата по обозначаване на „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак, не е квалифициран да даде становище относно посочения лекарствен продукт, поради съображението, че не е специалист онколог.
66 На второ място, жалбоподателят изтъква, че професор H. W. вече е дал отрицателно становище относно „Ukrain“ в рамките на две процедури относно същия лекарствен продукт в Австрия и че това поставя под съмнение научната му обективност по отношение на този лекарствен продукт.
67 Жалбоподателят изтъква редица доводи с цел да докаже липсата на безпристрастност на професор H. W. На първо място, той поддържа, че последният е пренебрегнал новите резултати от анализи, представени в неотдавнашни изследвания.
68 На второ място, той сочи, че професор H. W. нито е взел предвид, нито е уведомил Комисията за факта, че лечението с „Ukrain“ улеснява операцията по отстраняване на раковия тумор, че някои публикации, на които се основава, са противоречиви по отношение на твърдението за токсичност на „Ukrain“ и че това е единственото лечение, което може да се въвежда по интрамускулен път, без да доведе до некроза на тъканите.
69 На трето място, жалбоподателят указва, че е представил изследвания от фаза II, тоест т.нар „пилотни“ изследвания, които имат за цел да се провери дали ефикасността на „Ukrain“ in vitro върху много устойчивите клетки на рака на панкреаса може да се установи и клинично. Той упреква професор H. W., професор N. и професор K. в това, че са разгледали тези „пилотни“ изследвания като изследвания от фаза III, които се извършват обичайно единствено при подаване на заявление за разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт, обозначен като сирак.
70 Жалбоподателят отбелязва, че клиничните изследвания не представляват условие sine qua non за обозначаването на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак. Според него обаче за обосновка на отрицателното си становище Комитетът се е основал почти изключително на тези изследвания и на критиките, които е счел, че може да изрази по отношение на тях.
71 Освен това жалбоподателят изтъква, че критиките на професор H. W. по отношение на четирите клинични изследвания, които е представил, съответстват почти дословно на критиките, изразени в по-старата експертиза, направена за австрийското министерство на здравеопазването. Според него липсата на релевантност на тези критики се онагледява особено от два спорни коментара, направени по отношение на изследването Gansauge от 2002 г.
72 Жалбоподателят счита също, че твърдението на Комисията, че гласът на професор H. W. не е „взет предвид в решението“ е ирелевантно. Всъщност той изтъква, че използваните документи са били подбрани от професор H. W. и че нито консултираните в рамките на производството по обжалване експерти, нито Комисията са възприели преценка относно „Ukrain“, която да е различна от тази на професор H. W.
73 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и счита това правно основание за неоснователно.
– Съображения на Общия съд
74 Следва предварително да се припомни, че член 4, параграф 3 от Регламент № 141/2000 предвижда, че членовете на Комитета могат да се придружават от експерти.
75 Важно е също да се подчертае, че в сложна научна област като тази на лекарствените продукти сираци в повечето случаи Комисията потвърждава становищата на Комитета, тъй като не разполага с други достатъчни източници на информация в съответната област. Впрочем в този смисъл общностният законодател предвижда, че хипотезата на решение, което не съответства на становището на Комитета, представлява изключителен случай. Всъщност член 5, параграф 8 от Регламент № 141/2000 предвижда, че „[к]огато в изключителни случаи проектът за решение не съответства на становището на комитета, решението се постановява съгласно процедурата, предвидена в член 73 от Регламент […] № 2309/93“.
76 При тези обстоятелства трябва да се отбележи, от една страна, че Комитетът може да изпълнява задачите си единствено ако е съставен от лица, които притежават необходимите научни знания в съответните области, или ако се ползват от съветите на експерти, които притежават такива знания (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 22).
77 От друга страна, следва да се отбележи, че процедурата по обозначаване на лекарствени продукти сираци е административно производство, което изисква сложни научни оценки, за които Комисията разполага с широко право на преценка. Следователно в случая в още по-голяма степен се налага съобразяване с предоставените от общностния правен ред гаранции в административното производство, сред които е задължението да се разгледат внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни. Подобно задължение не може да бъде валидно изпълнено, ако становището на Комитета, на което се основава Комисията, е било дадено от пристрастни експерти.
78 Твърденията за нарушения на жалбоподателя следва да се разгледат, като се имат предвид тези съображения.
79 На първо място, що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от липсата на квалификация на експерта по фармакология професор H. W. да даде становище в тази област, следва да се отбележи, че жалбоподателят се основава главно на факта, че след като професор H. W. няма качеството на онколог, той не е специалист по ракови тумори. С това твърдение за нарушение по същество се поддържа, че единствено онколог е компетентен да даде научно относимо становище за „Ukrain“ и че като не се е допитала до специалист онколог, Комисията е допуснала явна грешка в преценката.
80 Общият съд обаче счита, че Комисията не е допуснала грешка в преценката както общо по отношение на избора на експерт фармаколог, така и конкретно по отношение на избора на професор H. W.
81 От една страна, Комитетът основателно е решил да се ползва от съветите на специалист фармаколог, за да прецени дали „Ukrain“ е от съществена полза за пациентите, страдащи от рак на панкреаса. Всъщност фармакологът изследва механизмите на взаимодействие между активното вещество и организма, в който то се развива, за да може впоследствие да използва тези резултати за терапевтични цели. В това отношение специалист фармаколог изглежда подходящ експерт за научно относимо становище относно ефектите на потенциален лекарствен продукт върху организма.
82 От друга страна, не може разумно да се оспорва, че професор H. W. има голям експертен опит по фармакология. Всъщност между страните няма спор, че той фигурира в списъка с европейски експерти, че в продължение на много години е бил директор на института по фармакология към австрийски университет и че между 1997 г. и 2000 г. е бил член на Комитета за лекарствени продукти — понастоящем Комитет за лекарствени продукти за хуманна употреба — към EMEA.
83 Освен това професор H. W. вече е бил консултиран като експерт в рамките на две процедури относно „Ukrain“ в Австрия. Поради тази причина разумно може да се допусне, че той има доказани знания относно въпросния потенциален лекарствен продукт.
84 Следователно фактът, че изборът на Комитета се е спрял на професор H.W., изглежда обоснован предвид качеството му на признат специалист по фармакология и предвид вече придобитите от него знания относно „Ukrain“.
85 От това следва, че твърдението, основано на липсата на квалификация на професор H.W. да даде становище относно „Ukrain“, трябва да се отхвърли.
86 На второ място, трябва да се разгледа твърдението за нарушение, изведено от липсата на безпристрастност на професор H.W.
87 На първо място, следва да се подчертае, че според установената съдебна практика, когато общностните институции разполагат с широко право на преценка, спазването на предоставените от общностния правен ред гаранции в административното производство е от още по-голямо значение. Сред тези гаранции е по-специално задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Technische Universität München, точка 76 по-горе, точка 14 и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑326/05 P, Сборник, стр. I‑6557, точка 77, Решение на Общия съд от 18 септември 1995 г. по дело Nölle/Съвет и Комисия, T‑167/94, Recueil, стр. II‑2589, точка 73).
88 Трябва също така да се припомни, че изискването за безпристрастност, което се прилага за общностните институции, се разпростира и за консултираните в това отношение експерти. По-специално, когато от експерт се търси становище относно ефектите на потенциален лекарствен продукт, от значение е той да изпълни задачата си при пълна безпристрастност (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 11 септември 2002 г. по дело Alpharma/Съвет, T‑70/99, Recueil, стр. II‑3495, точки 172, 183 и 211).
89 В това отношение член 10, параграф 1 от вътрешния правилник на Комитета предвижда, че за научни или технически аспекти Комитетът и работните групи, които е сформирал, могат се подпомагат от експерти, подбрани от списъка с европейски експерти. По силата на член 11, параграфи 2 и 3 от същия правилник членовете на Комитета и на работните групи, както и експертите не могат да имат какъвто и да било пряк интерес във фармацевтичната промишленост в състояние да засегне безпристрастността и независимостта им, и преди заседанията декларират всеки интерес, който може да се разглежда като засягащ независимостта им, що се отнася до точките от дневния ред.
90 Следва да се констатира, че професор H. W. е декларирал, че няма пряк или непряк интерес във фармацевтичната промишленост и че това не се поставя под съмнение от жалбоподателя. Ето защо следва да се приеме, че този експерт се е съобразил с изискванията за декларация по членове 10 и 11 от вътрешния правилник и не е изправен пред никакъв конфликт на интереси, който може да постави под съмнение безпристрастността му.
91 На второ място, жалбоподателят погрешно твърди, че единствено обстоятелството, че експертът H.W. вече е изготвил експертиза в рамките на две процедури относно „Ukrain“ само по себе си предполага, че той не може да участва в същото качество в административното производство, довело до приемането на обжалваното решение, без да наруши задължението за безпристрастност.
92 Всъщност единственото задължение, предвидено от вътрешния правилник на Комитета, чието неспазване би довело до съмнение относно безпристрастността на професор H. W., е това за липса на конфликт на интереси с фармацевтичната промишленост. Както обаче бе подчертано в точка 90 по-горе, изобщо не се поставя под съмнение, че споменатият експерт не е имал никакъв интерес, който да влиза в конфликт с предмета на задачата му за експертиза.
93 От задължението за безпристрастност не може да се изведе заключение за наличие на правна пречка даден експерт да се консултира в рамките на процедура за обозначаване на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак единствено поради съображението, че той вече е дал становище относно същия лекарствен продукт в рамките на друга национална процедура, проведена в държава членка на Съюза.
94 На трето място, жалбоподателят напразно се опитва да постави под съмнение безпристрастността на професор H. W., като се позовава на поредица обстоятелства в това отношение.
95 Най-напред, дори да се предположи, както поддържа жалбоподателят, че коментарите на професор H. W. съответстват почти дословно на коментарите в по-старата експертиза, направена за австрийското министерство на здравеопазването, това не доказва, че професор H. W. е бил пристрастен. Това би могло да означава, че според последния това е единственият научно допустим извод по отношение на „Ukrain“.
96 По-нататък, обратно на поддържаното от жалбоподателя, за да даде становището си, този експерт не е пренебрегнал представените от първия неотдавнашни изследвания. Всъщност от приложението към обжалваното решение е видно, че професор H. W. е взел предвид изследвания като тези на Aschhoff от 2003 г. и на Gansauge от 2007 г., които са направени след изготвените от него експертизи в рамките на две национални административни производства относно „Ukrain“ по искане на австрийското министерство на здравеопазването.
97 Освен това трябва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че безпристрастността на професор H. W. може да се постави под съмнение, тъй като той преднамерено взел предвид единствено отрицателните публикации за „Ukrain“. Дори да се предположи, че професор H. W. не е отбелязал в достатъчна степен положителните публикации за „Ukrain“, остава фактът, че той е изтъкнал достатъчно голям брой отрицателни данни, на чието единствено основание можело разумно да се даде отрицателно становище при пълна научна обективност по въпроса за съществената полза от „Ukrain“.
98 Освен това, що се отнася до довода, изведен от факта, че професор H. W., както и професор N. и професор K. разгледали клинични изследвания от фаза II като изследвания от фаза III, той следва да се отхвърли. Всъщност, както бе подчертано в точка 53 по-горе, Комисията разкрива единствено липсата на яснота в методите, използвани в извършените на фаза II изследвания.
99 Накрая следва да се отбележи, че обратно на това, което се опитва да намекне жалбоподателят, положителните данни от някои изследвания като явлението на „инкапсулация на тумора“ не са били скрити, а действително са били доведени до знанието на Комитета, така че членовете на последния са дали неблагоприятно становище при познаване на всички коментари и обяснения на жалбоподателя.
100 Следователно жалбоподателят не е доказал, че становището на професор H. W. е било продиктувано от съображения, които не са изцяло научни.
101 От всички изложени съображения следва, че правното основание, изведено от липсата на квалификация и безпристрастност на професор H. W., трябва да се отхвърли.
По третото правно основание, изведено от явни грешки в преценката на Комисията
– Доводи на страните
102 Жалбоподателят изтъква, че даденото от Комитета становище е погрешно.
103 На първо място, жалбоподателят подчертава, че механизмът на действие на „Ukrain“ е различен от разрешените лекарствени продукти и че тази причина е достатъчна, за да бъде обозначен като лекарствен продукт сирак. Всъщност той счита, че действието на „Ukrain“ е избирателно, тъй като не уврежда нормалните клетки и следователно не води да влошаване на качеството на живот на пациентите. Той сочи, че обратно на видовете традиционно лечение, въвеждането на „Ukrain“ по интрамускулен път не предизвиква некроза на тъканите. Освен това той поддържа, че „Ukrain“ удължава продължителността на живота на пациентите и подчертава по-специално, че в съчетание с „Gemcitabine“ „Ukrain“ удължава продължителността на живота на пациентите със 120 дни.
104 Жалбоподателят изтъква, че интересните резултати, получени от прилагането на „Ukrain“ на пациенти, са били изложени в заявлението за обозначаване на споменатия като лекарствен продукт сирак и се подкрепят от четири клинични изследвания, както и от много обещаващи предклинични изследвания. Що се отнася до клиничните изследвания, жалбоподателят подчертава, че от тях е видно, че преки сравнения между съчетанието на „Gemcitabine“ и на „Ukrain“, от една страна, и на съчетанието на „Gemcitabine“ и на „Erlotinib“, от друга страна, позволяват да се докаже засилената ефикасност на „Ukrain“. По отношение на предклиничните изследвания жалбоподателят подчертава, че макар разминаването между добри предклинични резултати и разочароващи клинични резултати да се наблюдава често, случаят на „Ukrain“ не е такъв. Следователно той счита, че тази данни е трябвало да му позволят да получи обозначение на „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак.
105 В това отношение и на второ място, жалбоподателят оспорва наличието на методологически проблеми, твърдяно от Комитета, експерта H. W. и експертите N. и K. в отговор на поставените от Комитета въпроси.
106 Що се отнася до изследването Zemskov от 2002 г., той оспорва твърдението, че в него не са били изяснени статистическите методи, като изтъква, че в това изследване се посочва кривата на Kaplan-Meier за преживяемост и че е бил приложен тест „log rank“. Що се отнася до изследването Aschhoff от 2003 г., той поддържа, че от него ясно е видно, че между август 1997 г. и декември 2003 г. са били набрани 28 пациенти, от които 21 не реагират на „Gemcitabine“, а 7 отказват химиотерапия, и че от това може да се изведе заключението, че поне 21 от 28 пациенти се намират в напреднал стадий и вече са изчерпали всички възможни терапевтични опции. По отношение на двете горепосочени изследвания той добавя, че малкият брой пациенти се обяснява с факта, че двете клиники, в които се извършват изследванията, не са специализирани в лечението на карцинома на панкреаса.
107 Що се отнася до изследването Gansauge от 2002 г., жалбоподателят поддържа, че прилаганите в рамките на това изследване критерии, позволяващи да се прецени стадият на болестта (staging) на пациентите, са международно признатите критерии на Международния съюз за борба с рака (UICC) и следователно същите са ясни.
108 Що се отнася до изследването Gansauge от 2007 г., жалбоподателят се позовава на факта, че тази публикация съдържа допълнителни данни относно предимството на добавъчната терапия, съчетаваща „Gemcitabine“ и „Ukrain“, и относно произтичащото от това съществено удължаване на преживяемостта.
109 В заключение жалбоподателят счита, че извършената от Комитета експертиза не е била изготвена обективно. В този смисъл той отбелязва, че някои представени научни публикации са били зле изтълкувани, дори пренебрегнати. Той поддържа, че твърдението, че е възможно „методологически нередности“ да са повлияли върху резултатите от анализите в полза на „Ukrain“, е неточно и неоснователно.
110 Комисията счита, че настоящото правно основание трябва да се отхвърли.
– Съображения на Общия съд
111 От значение е най-напред да се припомни, че на Комисията трябва да се признае широко право на преценка в областите, в които тя трябва да извършва сложни технически и/или научни преценки. В рамките на упражнявания от общностния съд съдебен контрол той трябва извърши проверка дали са спазени процесуалните правила, дали възприетите от Комисията факти са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти, както и дали не е налице злоупотреба с власт (вж. Решение по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, точка 87 по-горе, точка 76, Решение нa Общия съд от 26 ноември 2002 г. по дело Artegodan и др./Комисия, T‑74/00, T‑76/00, T‑83/00—T‑85/00, T‑132/00, T‑137/00 и T‑141/00, Recueil, стр. II‑4945, точка 201 и Решение на Общия съд от 3 септември 2009 г. по дело Cheminova и др./Комисия, T‑326/07, все още непубликувано в Сборника, точка 107).
112 По-нататък следва да се подчертае, че процедурата, въведена от член 5 от Регламент № 141/2000, се характеризира със съществената роля, която се отдава на обективната и задълбочена научна преценка от Комитета на ефекта на разглежданите потенциални лекарствени продукти. Всъщност, тъй като Комисията не е в състояние да извършва научна преценка на ефикасността и/или вредността на лекарствен продукт в рамките на процедура по заявление за обозначаване на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак, задължителната консултация с Комитета има за цел да ѝ осигури необходимите данни за научна преценка, за да може при пълно познаване на фактите да определи какви мерки са подходящи за осигуряване на високо равнище на защита на общественото здраве (вж. по аналогия Решение по дело Artegodan и др./Комисия, точка 111 по-горе, точка 198). Така, макар становището на този комитет да не обвързва Комисията, то има решаващо значение. В това отношение, както бе припомнено в точка 75 по-горе, от член 5, параграф 8 от Регламент № 141/2000 е видно, че хипотезата на решение, което не съответства на становището на Комитета, представлява изключителен случай.
113 На последно място от член 1 от обжалваното решение е видно, че обозначаването на „Ukrain“ като лекарствен продукт сирак за указанието „Лечение на рака на панкреаса“ е отказано поради причините, изложени в приложения към посоченото решение доклад на Комитета. Следователно трябва да се констатира, че в конкретния случай Комисията не се е отклонила от становището на Комитета, а напротив — присъединила се е към изложените в него констатации.
114 Следователно Общият съд счита, че контролът за явна грешка в преценката трябва да се упражнява върху всички съображения, които се съдържат в обжалваното решение, сред които и съображенията, към които то препраща, включително и приложението, което следователно е неразделна част от обжалваното решение.
115 Упражняването на контрола за явна грешка в преценката налага първо да се изброят съществените данни, които се съдържат в обжалваното решение. В рамките на четирите първи части на приложението към обжалваното решение Комисията излага, че за да докаже терапевтичните качества на „Ukrain“, жалбоподателят се основава на четири клинични изследвания: изследването на Zemskov от 2002 г., това на Gansauge от 2002 г., на Aschhoff от 2003 г. и на Gansauge от 2007 г. Тя обаче указва, че в тези четири изследвания, от които произтичат клиничните данни за рака на панкреаса, се наблюдават методологически и практически проблеми, които се отразяват сериозно на тяхната полезност за преценка на медицинската правдоподобност на изводите, и по-специално наличието на съществена полза.
116 В това отношение Комисията пояснява, че горепосочените четири изследвания са извършени върху общ брой от 190 пациенти, страдащи от рак на панкреаса, и че в тях се твърди, че е налице съществен ефект върху процента на преживяемост на пациентите, лекувани с „Ukrain“. Комисията обаче отбелязва, че две евентуално несигурни изследвания поставят множество проблеми от гледна точка на тяхното равновесие, което сериозно уврежда възможността за ясно тълкуване на резултатите и че липсата на пълен протокол и на пълнота на резултатите не позволяват обективна оценка на последните. По този повод Комисията пояснява, че EMEA напразно многократно е искала от жалбоподателя да ѝ представи тези изследвания. Освен това тя смята, че другите две изследвания също разкриват множество проблеми от методологическо естество. Комисията констатира, че посочената в четирите доклада средна продължителност на преживяемост варира от 8,1 до 33,8 месеца. Тя отбелязва, че жалбоподателят признава тези разлики и ги отдава на „разликите в използваните индивиди и доза“. От своя страна Комисията счита, че тези разлики могат да се дължат по-скоро на някои изтъкнати методологически грешки, отколкото на ефекта на лечението. Тя подчертава също, че в неотдавнашен независим анализ (Ernst and Schmidt, 2005 г.) на потенциалната ефикасност на „Ukrain“ в онкологията, публикуван в списание и предмет на разглеждане от специалистите в областта, се заключава, че методологическото качество на повечето от изследванията за „Ukrain“ е посредствено, че тълкуването на много опити е възпрепятствано от други проблеми, че много предупреждения пречат да се достигне до положително заключение и че спешно трябва да се извършат стриктни и независими изследвания.
117 Комисията счита, че наличната документация не включва никакво изследване от този вид и в това отношение подчертава, че когато други изследователи са се опитали да изучават „Ukrain“ в клиничен опит от фаза II, за да установят ефикасността му върху различни форми на рак, те са обявили, че не са могли да получат лекарствения продукт (Farrugia and Slevin, 2000 г.).
118 Освен това Комисията счита, че твърдението за съществена полза спрямо наличните методи за лечение, по-специално спрямо разрешените лекарствени продукти за лечение на същото заболяване („Gemcitabine“ и „Erlotinib“), не се подкрепят от достатъчно налични доказателства, като се имат предвид противоречивите предклинични доказателства, методологическите проблеми и липсата на възможност за възпроизвеждане, посочени в специализираната литература.
119 Поради съмненията по отношение на правдоподобността на публикуваните данни Комисията посочва, че е поискала от жалбоподателя да ѝ предаде оригиналните пълни протоколи от изследванията и докладите за изследванията, за да може да прецени предоставените данни в контекста на обосновката на твърденията за съществена полза. Тя констатира, че жалбоподателят не е успял да предостави тези документи и се е обосновал с факта, че четирите клинични изследвания, върху които се основават твърденията за съществена полза, принадлежат на изследователите, които са ги извършили. Комисията пояснява, че EMEA се е свързала с четиримата автори на въпросните клинични изследвания, искайки от тях информация относно методите и резултатите. Тя отбелязва, че предадената от д‑р Gansauge информация не съдържа нови данни и че по отношение на изследването Zemskov не е предадена никаква информация.
120 На последно място, Комисията указва, че жалбоподателят правилно подчертава, че подаването на тези данни не е задължително на стадия на обозначаването като лекарствен продукт сирак, но че е трудно да се приеме твърдението за съществена полза единствено въз основа на публикуваните в специализираната литература данни, като се имат предвид множеството методологически проблеми, които тези статии поставят.
121 В петата част на приложението към обжалваното решение Комисията указва, че в съответствие с член 5, параграф 7 от Регламент № 141/2000, жалбоподателят представя към датата 6 септември 2007 г. подробни основания за жалбата от 25 юни 2007 г. срещу отрицателното становище, дадено от Комитета на 31 май 2007 г. По-нататък Комисията припомня, че в рамките на производството по обжалване са назначени двама експерти — професор K. и професор N., имащи за задача да дадат отговор на три въпроса. Първият въпрос се отнася до това дали експертите са съгласни със становището на Комитета, според което наличните доказателства са недостатъчни, за да се установи, че „Ukrain“ е от съществена полза. Вторият въпрос се отнася до това дали експертите споделят гледната точка на Комитета относно наличието на методологически проблеми, опорочаващи четирите изследвания, изтъкнати от жалбоподателя. Що се отнася до третия въпрос, той е свързан с това дали подробните основания дават разяснения за проблемите, повдигнати в рамките на първото становище.
122 В приложението се указва, че експертите отговарят положително на първите два въпроса. Що се отнася до третия въпрос, те считат, че жалбоподателят не е представил никакво разяснение за повдигнатите в рамките на първото становище проблеми.
123 По-нататък в приложението Комисията посочва изчерпателните отговори, дадени на доводите на жалбоподателя, а оттам и причините, поради които не е доказано наличието на съществена полза.
124 С оглед на всички данни, съдържащи се в обжалваното решение и в приложението, което е неразделна част от него, на второ място следва да се определи дали изтъкнатите от жалбоподателя основания позволяват да се докаже, че са допуснати явни грешки в преценката.
125 На първо място следва да се разгледа основанието на жалбоподателя, базирано на свойствата на „Ukrain“. Той поддържа, че за разлика от вече разрешените лекарствени продукти, предназначени за лечение на рака на панкреаса, действието на „Ukrain“ е избирателно, тъй като той не предизвиква разрушаване на здравите клетки и действа единствено върху раковите клетки, тъй като няма значително странично действие и удължава прогнозата за живот на пациентите. Макар да не трябва да се изключва, че в рамките на сравнение с качествата на разрешените лекарствени продукти подобни свойства могат да са от съществена полза по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 141/2000 за лицата, страдащи от карцином на панкреаса, трябва все пак да се констатира, че в случая под съмнение се поставя самата научна методология на изследванията, на които се основават тези заключения.
126 Ето защо следва да се провери дали доводите на жалбоподателя поставят под съмнение формулираните от експертите и от Комисията критики към различните изследвания, изтъкнати в подкрепа на заявлението.
127 На първо място, жалбоподателят оспорва констатациите на експерта K. в рамките на производството по обжалване, според които изследването Zemskov от 2002 г. и изследването Aschhoff от 2003 г. се характеризират с малък брой пациенти за много дълъг период. Той все пак твърди, че този малък брой пациенти се обяснява с факта, че двете клиники, в които се извършват изследванията, не са специализирани в лечението на карцинома на панкреаса. Подобно обяснение изобщо не позволява да се докаже, че по тази точка е била допусната каквато и да било грешка в преценката.
128 На второ място, следва да се определи дали, както поддържа жалбоподателят, изследванията, на които той се основава, не съдържат опорочаващи ги методологически проблеми.
129 Най-напред, що се отнася до изследването Zemskov от 2002 г., жалбоподателят оспорва твърдението, че в него не са били разяснени статистическите методи, като изтъква, че в това изследване се посочват кривите на преживяемост на Kaplan-Meier и че е бил приложен „log rank“ тест. Макар че несъмнено трябва да се констатира, че двата горепосочени статистически метода фигурират в изследването Zemskov, трябва все пак да се отбележи, че критиката на Комисията по отношение на липсата на статистически метод се отнася до фаза преди тези методи. Всъщност Комисията правилно приема, че за да може да се преценят споменатите криви на преживяемост на участниците в изследването, трябва да се укаже начинът, по който са били сформирани групите участници, както и критериите (възраст, пол и т.н.), свързани с участниците в различните групи. Комисията обаче констатира, без да има възражения от страна на жалбоподателя по този въпрос, че в изследването не се съдържа никаква информация в това отношение.
130 По-нататък, що се отнася до изследването Gansauge от 2002 г., жалбоподателят напразно поддържа, че приложените в това изследване критерии за „преценка на стадия на заболяването“ (staging) са признати от UICC. Всъщност по подобие на разкритото за изследването Zemskov от 2002 г. Комисията подчертава, че констатираният в това изследване методологически проблем е възникнал на по-ранна фаза. Тя посочва, че приложените от изследването критерии за включване са неясни, тъй като критериите, позволяващи преценка на стадия на болестта (staging) на пациентите, не са посочени преди включването в изследването и тъй като освен това не се посочва дали на всички пациенти е била направена ендоскопия. Комисията подчертава, че тази информация може да има последици върху преживяемостта на пациента независимо от прилаганото лечение.
131 Жалбоподателят указва единствено, че тези критерии са признати от UICC и не представя никакъв довод за оспорване на тази констатация. При тези обстоятелства следва да се приеме, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е счела, че съдържащите се в изследването Gansauge от 2002 г. изводи относно „Ukrain“ трябва да се разглеждат предпазливо и че те не доказват, че „Ukrain“ е от съществена полза за пациентите, страдащи от рак на панкреаса.
132 Освен това, що се отнася до изследването Aschhoff от 2003 г., Комисията посочва, че става въпрос за ретроспективно изследване и че критериите за включване и възлагане не са посочени, така че не е изключено „отклонение“, тоест методологическа грешка, която води до погрешни резултати. Съждението на жалбоподателя, че от изследването ясно е видно, че между август 1997 г. и декември 2003 г. са били набрани 28 пациенти, от които 21 не реагират на „Gemcitabine“, а 7 отказват химиотерапия, и че от това може да се заключи, че поне 21 от 28 пациенти вече са в напреднал стадий и са изчерпали всички терапевтични опции, не е достатъчно да постави под съмнение основателните резерви, които Комисията изразява по отношение на това изследване.
133 На последно място, що се отнася до изследването Gansauge от 2007 г., което се отнася до добавъчната терапия, съчетаваща „Gemcitabine“ и „Ukrain“, следва да се припомни, че според Комисията то не позволява нито да се отграничи ефектът на „Ukrain“ от този на „Gemcitabine“, нито да се установи дали лечението е ефикасно като цяло. Всъщност Комисията отбелязва, че няма „плацебо група“, която обикновено е необходима, когато не е налице разрешено лекарствено средство за добавъчна терапия, така че сравнението е извършено с исторически данни. Комисията пояснява, че всички пациенти, участващи в това изследване, имат добри проценти на резекция при хирургическа намеса и при това положение представляват група, която е предварително и стриктно подбрана, и за която прогнозата е по-добра. Без ни най-малко да оспорва становището на Комисията, жалбоподателят подчертава единствено, че в тази публикация се съдържат допълнителни данни за предимството на добавъчната терапия, съчетаваща „Gemcitabine“ и „Ukrain“, и за произтичащото от това съществено удължаване на продължителността на преживяемост. Подобни съображения не разкриват никаква явна грешка в преценката, която Комисията да е допуснала.
134 На второ място, трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от факта, че механизмът на действие на „Ukrain“ е различен от този на разрешените вещества и че единствено тази причина е достатъчна за извод, че е налице съществена полза. Както бе изложено в рамките на анализа на първото правно основание, доказването на съществената полза на „Ukrain“ не следва само от механизмите на действие на този лекарствен продукт, а предполага сравнение на последния с вече разрешените лекарствени продукти. Единствено фактът, че механизмът на действие на лекарствен продукт е различен от този на друг вече разрешен лекарствен продукт не означава сам по себе си, че първият лекарствен продукт е от съществена полза за страдащите от заболяването, за борба с което са предназначени двата лекарствени продукта. Всъщност, ако резултатите от използването на първия лекарствен продукт не се различават от получените чрез използването на втория, не е от голямо значение дали двата лекарствени продукта по същество достигат до едни и същи резултати чрез различни механизми на действие и при тази хипотеза не може да става въпрос за съществена полза, произтичаща от използването на първия лекарствен продукт.
135 Също така, що се отнася до направените от Комитета коментари в края на производството по обжалване, жалбоподателят напразно повтаря съображенията си относно факта, че свойствата на „Ukrain“ придават на споменатия лекарствен продукт съществена полза. Всъщност важно е да се подчертае, че както експертите, консултирани в рамките на първоначалното производство и на производството по обжалване, така и членовете на Комитета констатират сериозни методологически проблеми в четирите изследвания, на които се основава жалбоподателят. Поради тези методологически проблеми обаче Комисията преценява, че не може да отдаде обективна научна стойност на резултатите от тези изследвания. Следователно, като възпроизвежда единствено резултата от тези изследвания, жалбоподателят изобщо не доказва, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката.
136 В това отношение трябва да се отхвърлят и критиките, отправени от жалбоподателя срещу съдържащите се в обжалваното решение съображения за токсичност на лекарствения продукт. Всъщност Комисията се основава на изследването Panzer от 2000 г., за да изрази резерви по отношение на евентуалната избирателна цитотоксичност на съставките на „Ukrain“. Както бе подчертано в точка 56 по-горе, от една страна, в толкова сложна научна област подобна проблематика попада в обхвата на широкото право на преценка на Комисията. От друга страна, единствено фактът, че изводите от това изследване не са били потвърдени от други доклади, сам по себе си не доказва, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката.
137 Поради всички тези причини правното основание, изведено от явни грешки в преценката, трябва да се отхвърли.
138 Тъй като изтъкнатите от жалбоподателя правни основания за отмяна не са приети, настоящата жалба следва да се отхвърли.
По съдебните разноски
139 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Now Pharm AG да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2010 година.
Подписи
Съдържание
Правна уредба
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
От правна страна
По исканията за осъждане на Комисията да се произнесе отново по заявлението на жалбоподателя от 6 февруари 2007 г. предвид становището на Общия съд от правна страна
По исканията за отмяна
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 1 от Регламент № 141/2000
– Доводи на страните
– Съображения на Общия съд
По второто правно основание, изведено от липсата на квалификация и безпристрастност на професор H. W.
– Доводи на страните
– Съображения на Общия съд
По третото правно основание, изведено от явни грешки в преценката на Комисията
– Доводи на страните
– Съображения на Общия съд
По съдебните разноски