Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. RICHARD DE LA TOUR
представено на 7 май 2024 година(1)
Дело C-4/23 [Mirin](i)
M.-A.A.
срещу
Direcţia de Evidenţă a Persoanelor Cluj, Serviciul stare civilă
Direcţia pentru Evidenţa Persoanelor şi Administrarea Bazelor de Date din Ministerul Afacerilor Interne,
Municipiul Cluj-Napoca,
при участието на:
Asociaţia Accept,
Consiliul Naţional pentru Combaterea Discriminării
(Преюдициално запитване, отправено от Judecătoria Sectorului 6 Bucureşti ( Първоинстанционен съд на 6-та община на Букурещ, Румъния)
„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 21, параграф 1, ДФЕС — Право на свободно движение и пребиваване в държавите членки — Гражданин, пребиваващ в Обединено кралство, който е гражданин на тази държава и на държава членка — Отказ на органите в тази втора държава да впишат в акта му за раждане законно направени в първата държава промени на собственото име и пола — Национална правна уредба, която допуска изменение на акт за гражданското състояние единствено на основание окончателно съдебно решение — Последици от излизането на Обединено кралство от Европейския съюз“
I. Въведение
1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2 ДЕС, членове 18, 20 и 21, както и на членове 1, 7, 20, 21 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз(2).
2. Запитването е отправено в рамките на спор между лице, гражданин на Румъния, и националните органи на тази държава членка, които отговарят за воденето на регистрите за гражданско състояние и за управлението на личния идентификационен номер(3), поради отказа им да признаят и впишат в акта му за раждане новото му собствено име и полова идентичност(4), придобити(5) в Обединеното кралство, на което това лице също е гражданин.
3. Това дело предоставя на Съда възможност да уточни обхвата на своите решения относно признаването на личния статут на гражданите на Съюза, основани на член 21 ДФЕС, в границите на компетентността на държавите членки в областта на гражданското състояние и правното положение на лицата.
II. Правна уредба
А. Споразумението за оттегляне
4. Четвърта и осма алинея от преамбюла на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия(6), прието на 17 октомври 2019 г. и влязло в сила на 1 февруари 2020 г., одобрено с Решение (ЕС) 2020/135 на Съвета от 30 януари 2020 г.(7), гласят:
„като припомнят, че съгласно член 50 от ДЕС във връзка с член 106а от Договора за Евратом и при спазване на реда и условията, определени в настоящото споразумение, правото на Съюза и на Евратом в своята цялост престава да се прилага спрямо Обединеното кралство от датата на влизане в сила на настоящото споразумение,
[...]
„като имат предвид, че е в интерес както на Съюза, така и на Обединеното кралство да се определи преходен период или период на изпълнение, през който [...] правото на Съюза, включително международните споразумения, да се прилага за и във Обединеното кралство, и като общо правило, със същото действие както по отношение на държавите членки, за да се избегнат смущения в периода, през който споразумението(споразуменията) относно бъдещите отношения ще бъдe (бъдат) договорено(и)“.
5. Съгласно член 126 от Споразумението за оттегляне, озаглавен „Преходен период“, включен в неговата четвърта част, която се отнася до „[п]реход[а]“:
„Определя се преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото споразумение и приключва на 31 декември 2020 г.“.
6. Член 127 от това споразумение, озаглавен „Обхват на прехода“ в параграф 1, първа алинея и параграф 6 предвижда:
„1. Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.
[...]
6. Освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период всяко позоваване на държавите членки в правото на Съюза, приложимо съгласно параграф 1, включително както то е въведено и приложено от държавите членки, се разбира като включващо Обединеното кралство“.
Б. Румънското право
7. Член 9 от Legea nr. 119/1996 privind actele de stare civilă (Закон № 119/1996 за актовете за гражданско състояние)(8) от 16 октомври 1996 г. (наричан по-нататък „Закон № 119/1996“), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:
„В случай че длъжностно лице по гражданско състояние или служител, изпълняващ тези функции, откаже да състави документ или да отрази вписване, което е от неговата компетентност, неудовлетвореното лице може да предяви иск пред компетентния съд в съответствие със закона“.
8. Член 43 от този закон предвижда:
„В актовете за раждане, а при необходимост и в актовете за брак или смърт, се отразяват вписвания относно настъпилите промени в гражданското състояние на лицето в следните случаи:
[...]
f) смяна на името;
[...]
i) смяна на пола след окончателно съдебно решение“.
9. Съгласно член 57, параграф 1 от посочения закон:
„Заличавания, допълнения или изменения на актовете за гражданско състояние и съдържащата се в тях информация може да се извършват само по силата на окончателно съдебно решение“.
10. В приложение на членове 1, 2, 10 и сл. от Закон № 119/1996, органите, които отговарят за воденето на регистрите за гражданско състояние, издават удостоверения за раждане, брак или смърт въз основа на актовете за гражданско състояние, които съхраняват, без да ги възпроизвеждат изцяло.
11. Член 4, параграф 2, буква l) от Ordonanța Guvernului nr. 41/2003 privind dobândirea și schimbarea pe cale administrativă a numelor persoanelor fizice (Постановление № 41/2003 на Министерския съвет относно придобиването и промяната по административен ред на собствено и фамилно име на физическите лица)(9) от 30 януари 2003 г. гласи:
„Исканията за промяна на името се считат за основателни в следните случаи:
[...]
l) когато лицето е получило одобрение за промяна на пола чрез съдебно решение, което е окончателно и не подлежи на отмяна, и е поискало да носи съответното за пола име, представяйки официален медицински документ, в който се посочва неговият пол“.
12. Член 131, параграф 2 от методологията, одобрена с Hotărârea Guvernului nr. 64/2011 pentru aprobarea Metodologiei cu privire la aplicarea unitară a dispozițiilor în materie de stare civilă (Решение № 64/2011 на Министерския съвет относно одобряването на методология за еднаквото прилагане на разпоредбите в областта на гражданското състояние) от 26 януари 2011 г. гласи:
„Личният идентификационен номер се определя въз основа на данните, съдържащи се в акта за раждане относно пола и датата на раждане“.
13. Този личен идентификационен номер се вписва в актовете за гражданско състояние“(10).
14. Съгласно румънската правна уредба относно издаването на лични карти и паспорти(11) в тези документи се вписват по-специално фамилното име, собственото име, полът и личният идентификационен номер на притежателите им. Промените на тези данни, настъпили в чужбина, не могат да породят действие в Румъния без преди това да бъдат регистрирани от службите по гражданско състояние при издаването или на паспорт в случай на промяна на фамилното или собственото име, или на карта за самоличност в случай на промяна на данните за семейното положение. Съгласно член 19, буква i) от Извънредно постановление № 97/2005 на Министерския съвет, при промяна на пола обществената служба, отговаряща за гражданската регистрация, издава нов документ за самоличност.
В. Правото на Обединеното кралство
15. Съгласно член 2, параграф 1 и член 3 от Gender Recognition Act 2004 (Закон от 2004 г. за признаване на пола) в редакцията му, приложима към спора в главното производство(12), лице на възраст над 18 години, желаещо да получи законно признаване на пола, който е декларирало, се обръща към Комисията по признаване на пола, която разглежда представените от него доказателства за издаване на удостоверение за признаване на пола(13). Става въпрос, от една страна, за диагноза за джендър дисфория, поставена от специализиран в тази област лекар или психолог, и от друга страна, за клетвена декларация, че е живяло като лице от придобития пол в продължение най-малко на две години и възнамерява да живее като лице от придобития пол до края на живота си.
16. Съгласно член 9, параграф 1 от този закон издаването на окончателно удостоверение за признаване на пола, води до пълно признаване за всички цели на придобития от заявителя пол. То обаче не може да се използва като средство за удостоверяване на самоличността(14).
17. В приложение на Enrolment of Deeds (Change of Name) Regulations 1994 (Правилник от 1994 г. за регистрирането на актове (промяна на името)(15), гражданин на Британската общност на нациите може да промени своето име или собствено име само със заявление, а именно „Deed poll“, което за навършили 18 години лица може да бъде регистрирано в секретариата на High Court of Justice (England & Wales), King’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение, Обединено кралство). В този случай то се публикува във в-к „The London Gazette“. Тази регистрация не е задължителна, тъй като доказателството за промяна на името може да се извърши с всички правни средства.
III. Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси
18. Ищецът(16), румънски гражданин, при раждането си на 24 август 1992 г. в Клуж-Напока (Румъния) е регистриран като лице от женски пол.
19. След като се премества в Обединеното кралство с родителите си, ищецът получава британско гражданство по натурализация на 21 април 2016 г. Оттогава той притежава двойно гражданство, румънско и британско.
20. На 21 февруари 2017 г. чрез процедурата „Deed Poll“ ищецът променя името и обръщението пред името му: от обръщение към лице от женски пол на обръщение към лице от мъжки пол.
21. След започването на процедурата ищецът променя редица документи, издадени от британските власти, а именно свидетелството си за управление на МПС и паспорта си.
22. На 29 юни 2020 г. ищецът получава „Gender Recognition Certificate“ (GRC) в Обединеното кралство, акт, с който се потвърждава мъжката му полова идентичност.
23. През май 2021 г. ищецът се обръща към Службата за гражданско състояние Клуж, с искане, въз основа на двата получени в Обединеното кралство документа, а именно „Deed Poll“ и GRC, в акта му за раждане да бъдат отразени вписвания относно промяната на собственото му име, пола и личния идентификационен номер, така че да съответства на лице от мъжки пол, и за издаване на ново удостоверение за раждане, съдържащо тези нови данни.
24. Поради отказа на тази служба, на 14 септември 2021 г. ищецът сезира Judecătoria Sectorului 6 București (Първоинстанционен съд на Шеста община на Букурещ, Румъния) запитващата юрисдикция, със същите искания в рамките на подаден иск срещу Службата за гражданско състояние Клуж, Дирекция „Гражданска регистрация и администриране на бази данни“ към Министерство на вътрешните работи и община Клуж-Напока.
25. Ищецът изтъква, че иска от запитващата юрисдикция да разпореди привеждане в съответствие на неговия акт за раждане с окончателно признатата му полова идентичност в Обединеното кралство. Той иска да бъде приложено пряко правото на Съюза, и по-специално на правото на всеки гражданин на Съюза да се движи и да пребивава свободно на територията на Съюза, за да може да упражнява това право без пречки, като разполага с документ за пътуване, който съответства на неговата мъжка полова идентичност. Според него задължението за провеждане на ново съдебно производство в Румъния, насочено пряко към получаване на одобрение за промяната на пола, го излага на риска да бъде постановено решение, противоположно на взетото от органите на Обединеното кралство, при условие, че Европейският съд по правата на човека(17) е постановил, че процедурата в Румъния не е ясна и предвидима(18).
26. Румънските власти ответници твърдят, че искът има за цел признаването на неговия нов личен социален статут вследствие на промените, настъпили в чужбина. Съгласно член 43, буква i) от Закон № 119/1996 обаче при промяна на пола данните относно промените в гражданското състояние се вписват в актовете за раждане въз основа на окончателно съдебно решение.
27. В това производство е привлечен за участие в процеса Consiliul Nacouronal pentru Combaterea Discriminării (Национален съвет за борба с дискриминацията, Румъния) и е уважено искането за встъпване на Asociația Accept (сдружение Accept) в подкрепа на ищеца.
28. Най-напред запитващата юрисдикция се позовава на релевантната практика на Съда, по-специално на решения от 2 октомври 2003 г., Garcia Avello(19), от 14 октомври 2008 г., Grunkin и Paul(20), от 8 юни 2017 г., Freitag(21), и от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“(22), за да изрази след това съмнения относно съответствието на националната правна уредба с правата, свързани с гражданството на Съюза, доколкото тя задължава заинтересованото лице да поведе ново съдебно производство в една от държавите членки, чийто гражданин е, дори когато въпросното лице е приключило успешно производство, независимо от неговия административен или съдебен характер, в друга държава членка, на която също е гражданин.
29. Накрая, тази юрисдикция счита, че изходът на делото в главното производство зависи и от изясняването на последиците от оттеглянето на Обединено кралство от Европейския съюз. По-специално, в случай на положителен отговор на първия ѝ въпрос, следва да се уточни дали държава членка е длъжна да признае правните последици от процедурата за смяна на пола, извършена в държава, която по времето на образуване на това производство е била държава членка, но към момента на приключването на посоченото производство вече е напуснала Европейския съюз.
30. При тези обстоятелства Judecătoria Sectorului 6 București (Първоинстанционен съд на 6-та община на Букурещ), решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Възпрепятства ли фактът, че член 43, буква i) и член 57 от [Закон № 119/1996] не признават промените в актовете за гражданско състояние, свързани с пола и собственото име, направени от транссексуален мъж с двойно гражданство (румънско и на друга държава членка) в друга държава членка чрез законова процедура за признаване на пола, и изисква от румънския гражданин да проведе изцяло отделно съдебно производство в Румъния срещу местната служба по гражданско състояние и публичния регистър, за което производство [ЕСПЧ] е постановил, че не е ясно и предвидимо [дело X и Y срещу Румъния], и което може да доведе до решение, противоположно на взетото от другата държава членка, упражняването на правото на гражданство на Съюза (член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз) и/или на правото на свободно движение и пребиваване на гражданите на Съюза (член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз) в условия на достойнство, равенство пред закона и недискриминация (член 2 от Договора за Европейския съюз; член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 1, 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз), като същевременно се зачита правото на личен и семеен живот (член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)?
2) Оказва ли излизането на [Обединеното кралство] от Европейския съюз влияние върху отговора на горния въпрос, по-специално (i) когато процедурата за промяна на гражданското състояние е започнала преди Брексит и е приключила по време на преходния период, и (ii) поради последиците от Брексит дадено лице може да се възползва от правата на европейско гражданство, включително от правото на свободно движение и пребиваване, само въз основа на румънските документи за самоличност или за пътуване, в които същото фигурира като лице от женски пол и име, за разлика от вече законно признатата полова идентичност?“.
31. Писмени становища представят ищецът и сдружението Accept, община Клуж-Напока, румънското, германското, гръцкото, унгарското, нидерландското и полското правителство, както и Комисията. Ищецът и сдружението Accept, германското, унгарското, нидерландското и полското правителство, както и Комисията отговарят на въпросите за устен отговор, поставени от Съда в съдебното заседание от 23 януари 2024 г.
IV. Анализ
32. Преюдициалното запитване се отнася до искане за вписване в акт за раждане на промяна на собственото име и на пола въз основа на актове, регистрирани в Обединеното кралство, единият, преди оттеглянето на тази държава от Съюза, а другият, преди края на предвидения в Споразумението за оттегляне преходен период. Ищецът, гражданин на Обединеното кралство, където пребивава, и на Румъния, където е роден, изтъква, че изготвянето на документ за пътуване в съответствие с половата му идентичност ще му позволи да упражни правото си на свободно движение и пребиваване в Съюза в качеството си на гражданин на Съюза.
33. Така запитващата юрисдикция иска да установи, от една страна, основателността с оглед на правото на Съюза на отказа да се признаят на гражданин на Съюза за целите на актуализирането на акта му за раждане промените в самоличността му, направени в държава, в която тогава е било приложимо правото на Съюза. От друга страна, тя иска от Съда да уточни какви последици трябва да бъдат изведени от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза.
А. По връзката с правото на Съюза на положение, при което гражданин на Съюза иска вписването на половата му идентичност в акта за раждане
34. При сегашното състояние на правото на Съюза няма правна уредба или съдебна практика, които да уреждат въпросите, свързани с актуализирането в държавата членка по месторождение на гражданин на Съюза на данните в актовете за гражданско състояние, свързани с пола или половата идентичност въз основа на издадени актове или на решения, взети в друга държава членка.
35. Всъщност следва да се припомни, първо, че не е приложим нито един регламент в областта на сътрудничеството по граждански дела. Гражданското състояние на лицата е изрично изключено от приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(23) и от това на Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела(24). Предметът на спора не попада и в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000(25).
36. Освен това, макар законодателят на Съюза да е предприел мерки, за да улесни движението на актовете за гражданско състояние, той не е разгледал тяхното действие, както следва от заглавието на Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012(26). Този регламент, чието правно основание е по-специално член 21, параграф 2 ДФЕС, предвижда многоезични удостоверения и общо освобождаване от легализация в рамките на Съюза. Въпросът за актуализирането на националните регистри за гражданско състояние не е бил уреден, независимо че е бил поставен в точка 4 от Зелената книга на Комисията „По-малко административни процедури за гражданите: насърчаване на свободното движение на официални документи и признаването на действието на актовете за гражданско състояние“(27).
37. Второ, трайно установената практика на Съда в областта на гражданското състояние се отнася само до фамилното и собственото име, вписани в актовете за гражданско състояние. Съдът е постановил, че макар правилата, уреждащи вписването на тези елементи от самоличността на дадено лице, да са от компетентността на държавите членки, при упражняване на тази компетентност последните все пак трябва да спазват правото на Съюза и особено разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата, призната на всеки гражданин на Съюза, да се движи и да пребивава на територията на държавите членки(28).
38. Трето, Съдът е припомнил, че „правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака и произхода, са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност. В този смисъл държавите членки са свободни да предвидят или не в своето национално право брака между лица от един и същ пол и качеството им на родители. При упражняването на тази компетентност обаче всички държави членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-конкретно разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се движи и да пребивава на територията на държавите членки, като за целта признаят гражданското състояние на лицата, установено в друга държава членка съгласно правото на последната“(29).
39. В този смисъл, според тази постоянна съдебна практика връзка с правото на Съюза съществува по отношение на лицата, които са граждани на държава членка и пребивават законно на територията на друга държава членка(30). Следователно всеки гражданин на Съюза в такова положение може да се позовава на свързаните с това качество права, и по-специално на предвидените в член 21, параграф 1 ДФЕС, включително — в съответните случаи — пред своята държава членка по произход(31).
40. В случая е безспорно, че в качеството си на гражданин на Съюза ищецът е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в държава членка, различна от неговата държава членка по произход, в съответствие с член 21 ДФЕС и че е получил гражданството на първата.
41. Освен това този ищец се позовава в своята държава членка по произход на права, придобити след като е упражнил свободата си на движение в Обединеното кралство, което по това време е било държава — членка на Съюза. Накрая, след като тази държава вече няма това качество, той възнамерява да може да се движи свободно на територията на Съюза с румънски документи за самоличност и за пътуване в качеството си на гражданин на Съюза единствено поради своето румънско гражданство(32).
42. Следователно положението на ищеца попада в приложното поле на правото на Съюза. Може ли обаче този анализ да бъде поставен под въпрос от обстоятелството, че той е предявил правата си в Румъния след оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза?
Б. По последиците от Споразумението за оттегляне
43. На първо място, следва да се припомни, че:
– на 31 януари 2020 г. Обединеното кралство се оттегли от Съюза и от Европейската общност за атомна енергия, и
– съгласно член 2, буква д) във връзка с член 126 от Споразумението за оттегляне това споразумение предвижда преходен период от 1 февруари 2020 г. — датата на влизане в сила на това споразумение — до 31 декември 2020 г. Съгласно член 127, параграф 1, първа алинея от посоченото споразумение, освен ако в него не е предвидено друго, през този период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство.
44. На второ място, следва да се посочи, че:
– нито една от разпоредбите на споразумението за оттегляне не предвижда изключение от посочения в член 127 принцип относно разпоредби на правото на Съюза, които да са приложими в главното производство, и
– в случая последиците от упражняването на свободата на движение в Обединеното кралство, настъпили съответно преди оттеглянето на тази държава членка от Съюза и края на преходния период, са предмет на претенции в друга държава членка. Всъщност на 21 февруари 2017 г., вследствие на процедура по „Deed Poll“, собственото име на ищеца в главното производство и обръщението към него са променени, а на 29 юни 2020 г., по време на преходния период, е издаден GRC, тоест акт, потвърждаващ мъжката му полова идентичност.
45. Според мен от това следва да се заключи, че издаденото по време на преходния период GRC трябва да се разглежда в съответната държава членка като официален документ на друга държава членка(33) в съответствие с правото на Съюза, приложимо към датата на разглеждане на заявлението.
46. Тази квалификация не може да зависи от края на преходния период и следователно от датата, на която заинтересованото лице се позовава на последиците от акта(34). Ето защо твърдяното от ищеца ограничение на свободата на движение(35) във връзка с отказа за актуализиране на неговия акт за раждане по принцип може да се преценява с оглед на разпоредбите на член 21 ДФЕС.
47. Така с двата си въпроса, които според мен следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 21 ДФЕС, както и членове 7 и 45 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат органите на държава членка да откажат да признаят и впишат в акта за раждане на гражданин на тази държава членка, който е и британски гражданин, собственото име и половата идентичност, които са били законно декларирани и придобити в Обединеното кралство, при положение, че тази държава все още е била членка на Съюза към момента на подаване на първата декларация и че правото на Съюза все още е било приложимо към момента на второто събитие, тъй като разпоредба на националното право обвързва възможността за постигането на такова вписване с признаването на промяната на пола от съд на първата държава членка.
48. Ето защо следва да се определи какви последици в областта на гражданското състояние могат да бъдат изведени от спорните актове съгласно правото на Съюза.
В. Относно признаването в областта на гражданското състояние в една държава членка на промени на собственото име и пола, направени в друга държава членка
49. Като се имат предвид условията за признаване в една държава членка на действието на официалните документи, издадени в друга държава членка, отбелязвам, на първо място, че запитващата юрисдикция приема за установено, че разглежданите в главното производство актове, които не са нито актове за гражданско състояние, нито съдебни решения, са валидни и биха могли да породят в областта на гражданското състояние същите последици, свързани със самоличността на ищеца(36), като признатите от британските органи, които са издали нов паспорт и свидетелство за управление на МПС вследствие на декларирането на промяна на собственото име и на обръщението към лицето („Deed Poll“), като по отношение на GRC не е направено никакво уточнение(37).
50. На второ място, що се отнася до искането за актуализиране на акта за раждане на гражданин на Съюза, следва да се вземат предвид решенията на Съда в областта на гражданското състояние, отнасящи се единствено до отказа на органите на държава членка да признаят собственото име или придобитото име, при обстоятелства, аналогични на тези в главното производство, на гражданин на тази държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и е гражданин и на друга държава членка, като собственото или фамилното име се определят съгласно действащите в последната държава членка правила(38).
51. Съдът е приел, най-напред, че „собственото и фамилното име на едно лице са част от неговата самоличност и личен живот, чиято защита е предвидена в член 7 от [Хартата], както и в член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)“. Съдът е приел също, че макар член 7 от Хартата да не споменава това изрично, собственото и фамилното име на лицето несъмнено засягат неговия личен и семеен живот, тъй като са начин за личностно самоопределяне и указват връзката с дадено семейство(39).
52. По-нататък Съдът приема, че отказът да се признае името на гражданин на Съюза, получено законно в друга държава членка, може да възпрепятства упражняването на уреденото в член 21 ДФЕС право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки поради объркване и неудобства, до които може да доведе използването на две различни имена за едно и също лице при доказването както на неговата самоличност, така и на естеството на семейните му връзки(40).
53. Накрая, когато националното право съдържа други правни основания за промяна на името по искане на заинтересованото лице, Съдът е постановил, че за да се считат за съвместими с правото на Съюза, те не трябва да правят невъзможно или прекомерно трудно реализирането на правата, предоставени с член 21 ДФЕС. Освен това при липсата на уредба на Съюза в областта на промяната на фамилното име, правилата, предвидени в националното право трябва да спазват принципа на равностойност(41).
54. В тези решения, основани на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, от което се ползва всеки гражданин на Съюза, Съдът се произнася в полза на съгласуването в една държава членка на актовете за гражданско състояние с име или собствено име, придобито в друга държава членка, било съгласно правилата за определяне на името(42), било вследствие на доброволна промяна(43).
55. Логиката в основата на тази съдебна практика е тази на автоматичното признаване, в контекста на взаимно доверие между държавите членки и с цел да се гарантира свободното движение на съответното лице в тези държави, на придобито в друга държава членка фамилно или собствено име, а не логиката на административен или съдебен акт. Следователно тази логика е различна от тази за признаването на последиците на чуждестранен акт или съдебно решение по методите на международното частно право(44), които биха обосновали изготвянето на специални правила на основания, различни от член 21 ДФЕС(45).
56. При тези условия следва да се определи при какви условия тази съдебна практика може да се приложи, като се разграничат разглежданите в главното производство актове, след като Съдът вече се е произнесъл по автоматичното признаване на ново собствено име.
1. Промяната на собственото име
57. В случая, що се отнася до промяната на собственото име, направена от ищеца в Обединеното кралство преди признаването на половата му идентичност, е безспорно, че собственото име, което фигурира в британския паспорт и в свидетелството за управление на моторно превозно средство на ищеца, не е идентично с това, вписано в регистъра за гражданско състояние и в румънските административни документи. Както по делото, по което е постановено решение Bogendorff(46), и a fortiori в случай на избор на ново собствено име, свързано с това в последващата декларация за полова идентичност, няма никакво съмнение, че разликата в собствените имена, носени от едно и също лице, може да доведе до сериозни неудобства за него от административен, професионален и частен характер.
58. Следователно отказът на органите на държава членка да признаят собственото име, придобито в друга държава, тогава членка на Съюза, представлява ограничение на свободите, признати на всеки гражданин на Съюза с член 21 ДФЕС.
59. Нито запитващата юрисдикция, нито румънското правителство посочват конкретен мотив, който би могъл да обоснове отказа да се признае и впише в акта за раждане на ищеца собственото име, което той е придобил в Обединеното кралство, извън признаването на половата идентичност, на което се противопоставят компетентните румънски органи(47). Впрочем тази юрисдикция не посочва никаква специална разпоредба относно промяната на собственото име, различна от тази, свързана с промяната на пола. Освен това тя не е предоставила никаква информация относно процедура за признаване на чуждестранно решение в съответствие с правото на Съюза в областта на фамилното или собственото име(48).
60. Освен това при обстоятелствата по делото в главното производство обвързването на признаването на новото собствено име с признаването на половата идентичност не е съобразено с принципа на ефективност и не гарантира защитата на правата, които ищецът черпи от правото на Съюза, и по-специално от член 21 ДФЕС(49). Накрая, запитващата юрисдикция не би могла да приеме съображения, свързани с обществения ред или равното третиране, за да откаже промяната на собственото име(50).
61. Ето защо считам, че с оглед на тези обстоятелства няма никаква трудност, що се отнася до актуализирането на акта за раждане на ищеца, да се отдели признаването на промяната на собственото име от признаването на промяната на пола, макар да изглежда, че собственото име е свързано с различен пол от този, с който социологически се свързва полът, вписан при раждането.
62. Освен това считам, че при това положение, за да се прецени обхватът на решение за автоматично признаване на ново собствено име, следва да се надхвърли фактическият контекст, в който е сезиран Съдът, и да се предвиди, че подобно признаване може да има последици спрямо други актове за гражданско състояние, като тези на членовете на семейството на съответното лице, в които фигурира собственото име, предхождащо промяната, а именно акт за брак или акт за съжителство или още акт за раждане на дете.
63. Считам, че когато правната уредба в областта на гражданското състояние предвижда това, признаването на ново собствено име трябва да има действие без резерви, още повече че не променя самоличността на съответните трети лица, за разлика от признаването на промяна на името, което би могло да е избрано или придобито от съпруга или предадено на децата. Обратно, поради липса на последващо актуализиране това би довело до несъответствие между актовете за гражданско състояние, което би възпрепятствало упражняването на правата по член 21 ДФЕС, когато членовете на семейството желаят да се ползват от тях въз основа на семейните връзки, които те трябва да докажат.
64. Ето защо според мен обхватът на отговора на Съда не следва да се ограничава до акта за раждане на съответното лице. Така като цяло член 21 ДФЕС би трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска органите на държава членка да откажат вписването в регистър за гражданско състояние на собственото име, придобито от гражданин на тази държава членка в друга държава членка, на която той също е гражданин, на основание на разпоредба на националното право, съгласно която такова вписване е обусловено от признаването на промяната на пола от съд на първата държава членка.
2. Промяната на пола
65. В случая неразгледаният досега въпрос, който Съдът е приканен да разреши, е дали практиката му в областта на гражданското състояние относно трансграничните последици от придобиването на име в държава членка може да се приложи във всички аспекти.
а) Аналогия с практиката на Съда относно името
66. Предварително следва да се подчертае, че макар в решение от 26 юни 2018 г. MB (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и възраст)(51) Съдът да е уточнил, че „правото на Съюза да не засяга компетентността на държавите членки в областта на гражданското състояние и на правното признаване на промяната на пола на лицата“(52), делото, по което е постановено това решение, няма за предмет правното признаване в една държава членка на половата идентичност, придобита в друга държава членка(53).
67. Ето защо следва да се реши дали единствено практиката на Съда относно признаването по право в държава членка на промяната на елемент от самоличността на гражданин на Съюза, а именно неговото име, с оглед на вписването му в регистрите за гражданско състояние в друга държава членка, следва да се прилага при същите условия, когато става въпрос за посочването на пола в акта за раждане.
68. На първи етап от анализа би могло да се наложи утвърдителен отговор, като се използва същата формулировка като тази в решение Freitag(54), поради три причини.
69. На първо място, в повечето държави членки(55), посочването на пола е съставна част от самоличността на лицето, каквито са фамилното и собственото име(56). Собственото име най-често е свързано с пола, вписан в акта за раждане(57), както понякога и фамилното име(58).
70. По-нататък, основанията за признаване на ново фамилно или собствено име за целите на вписването им в регистрите за гражданско състояние, а именно изискванията, произтичащи от член 21 ДФЕС и от правото на зачитане на личния живот, чиято защита е закрепена в член 7 от Хартата, както и в член 8 от ЕКПЧ(59), налагат гражданин на Съюза да не бъде лишен от най-съществената част от правата, които му предоставя неговият статут, при това във всички аспекти на неговата самоличност.
71. Освен това подобно разрешение е в съответствие с вече постоянната практика на ЕСПЧ, която се основава на член 8 от ЕКПЧ и се отнася до зачитането на половата идентичност(60).
72. Разбира се, този Съд не се е произнасял по случаи на признаване на решения за промяна на името или на пола(61), но многократно е потвърждавал, че зачитането на личния или семейния живот поражда позитивното задължение на държавата да го гарантира, като приеме мерки за признаване както на промяната на фамилното или собственото име(62), така и на половата идентичност(63) и за извеждане на последиците от това в областта на гражданското състояние.
73. Следва също да се констатира, че 25 от 27-те държави членки предвиждат процедури за промяна на гражданското състояние, така, че правната идентичност при раждане да може да бъде променена в резултат на индивидуален избор, свързан с пола(64), което потвърждава уместността на предложеното решение въз основа на принципите, посочени в точка 70 от настоящото заключение, по аналогия със съдебната практика, свързана с името.
74. Ще добавя, че липсата на правна уредба в държава членка, която има за предмет признаването на декларацията за промяна на пола, според мен не представлява пречка от гледна точка на член 21 ДФЕС поради позитивното задължение, произтичащо от практиката на ЕСПЧ(65), и аналогията, която може да се направи с решение Grunkin и Paul. В това решение Съдът се произнася по признаването на фамилното име на дете, съставено от фамилните имена на бащата и майката, при условие, че германското право не предвижда такова двойно фамилно име(66).
75. Накрая, що се отнася до разгледаните от Съда основания за ограничаване на свободата на движение, той се произнася по-специално по целта при доброволните промени на имената да се възпрепятства заобикалянето на националното право в областта на гражданското състояние на лицата, когато свободното движение и произтичащите от него права се упражняват единствено с тази цел. По този повод той напомня, че в точка 24 от решение от 9 март 1999 г., Centros(67), той вече е постановил, че всяка държава членка има правото да предприема мерки, с които да попречи на опитите на някои свои граждани, като злоупотребяват с предоставените от Договора възможности, да заобикалят прилагането на тяхното национално право, и че е недопустимо правните субекти да се позовават на правните норми на Съюза с цел злоупотреба или измама(68).
76. В това отношение в областта на признаването на половата идентичност е необходимо да се вземе предвид фактът, че понастоящем правната уредба на държавите членки не е толкова консолидирана като уредбата относно промяната на името към момента, в който Съдът се е произнесъл(69). Някои държави членки предвиждат процедура за самоопределение(70), докато в други държави членки, с оглед на практиката на ЕСПЧ (71), изискванията за доказване са били изменени и дори премахнати(72).
77. Все пак това разнообразие от материални права, приложими в случай на промяна на пола, не може да доведе до приемане на сериозни основания за непризнаване на тази промяна(73). Що се отнася до пораждането на последици от правата, свързани с гражданството, това многообразие обосновава единствено по-голяма бдителност по отношение на условията, при които се упражняват тези права, с цел предпазването от всякакви злоупотреби.
78. Следователно, както бе посочено в съдебното заседание, за да се избегне опасността от злоупотреба, ми се струва уместно да се разчита на условията за пребиваване или за гражданство(74), които служат да се провери наличието на тесни връзки с държавата членка, в която е настъпила такава промяна(75).
79. Що се отнася до прилагането в главното производство на изложените по-горе принципи, ще отбележа, че единственото основание за отказа да се признае и впише без процедура в разглеждания акт за раждане промяната на пола вследствие на декларация за полова идентичност, изложена в преюдициалното запитване(76), е изведеното от наличието на други правни основания, позволяващи промяна на пола в Румъния.
80. Както обаче отбелязва запитващата юрисдикция, решение X и Y с/у Румъния(77) показва, че това национално производство не може да се счита за съвместимо с правото на Съюза, тъй като прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени с член 21 ДФЕС(78).
81. Ето защо с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство Съдът би могъл да приеме, както в предходните решения относно името на гражданин на Съюза, че отказът на румънските органи да признаят половата идентичност, придобита в Обединеното кралство, докато правото на Съюза все още е било приложимо, представлява необосновано ограничение на свободите, признати на всеки гражданин на Съюза с член 21 ДФЕС.
82. На втори етап от анализа обаче задължителната преценка на общия обхват на такова разрешение, базирано на същите основания като практиката на Съда относно името, поставя въпроса за евентуалните ограничения, които биха наложили специфичните последици в областта на личния статут от посочването на пола в акта за раждане.
б) Да се предвидят ли ограничения за прилагането на съдебната практика относно името?
83. Посочването на пола в акта за раждане има специфични последици по отношение на личния статут. Какви последици следва евентуално да се изведат с оглед на последните решения на Съда относно условията, при които актовете за гражданско състояние, издадени от една държава членка, трябва да пораждат действие в друга държава членка, а именно решения Coman и др. и Панчарево?
1) По специфичните последици от посочването на пола в актовете за гражданско състояние по отношение на личния статут
84. Що се отнася до гражданското състояние на лицата, декларацията за полова идентичност има последици, които името не поражда. Несъмнено промяната на името може да промени верижно имената на лицата, на които е било предадено или от които е избрано(79). За сравнение обаче декларацията за полова идентичност не може да се разглежда като волеизявление, което се ограничава до самоличността на съответното лице.
85. Всъщност тази декларация изменя както личния статут, така и семейното положение на заинтересованото лице. Така тя може да бъде изтъкната при упражняването на права, които остават свързани с разликата в пола (брак, произход, пенсиониране(80), здравеопазване, спортни състезания и др.).
86. Следователно, след като актуализирането на актовете за гражданско състояние е обосновано от целта да се гарантират правата, свързани със свободното движение на съответния гражданин и на членовете на неговото семейство(81), е необходимо да се постави въпросът, както при промяната на собственото име(82), относно верижните последици от такова вписване на призната в държава членка декларация за полова идентичност върху други актове за гражданско състояние, като например актовете за брак или актовете за раждане на деца, изготвени преди такава декларация(83) в същата държава членка или в други държави членки, както е видно от решения Coman и др. и Панчарево.
2) По последиците от признаването и вписването в регистър за гражданско състояние на декларацията за полова идентичност, придобита в друга държава членка
87. От решения Coman и др. и Панчарево стигам до извода, че Съдът следи за спазването на принципа, че правото на Съюза не засяга компетентността на държавите членки в областта на регистрирането на данни за гражданско състояние, които биха довели до признаване на института на брака между лица от един и същ пол или на връзка на произход, установена с двама родители от един и същ пол. В последния случай ясно се припомня липсата на задължение за държавите членки в областта на гражданското състояние(84).
88. Ето защо считам, че въпросът за последиците от признаването в една държава членка на актовете или решенията, свързани с посочването на пола, издадени в друга държава членка, е от различна перспектива спрямо разгледаната от Съда относно името(85).
89. Всъщност в решене Coman и др. макар Съдът да е приел, че задължението за държава членка да признае брака между лица от един и същ пол, сключен в друга държава членка в съответствие с нейното право, той е уточнил, че този брак трябва да бъде признат единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, но че това задължение не означава, че съответната държава членка трябва да предвиди в националното си право института на брака между лица от един и същ пол(86).
90. В решение Панчарево Съдът постановява, че органите на държава членка трябва да издадат на своя гражданин карта за самоличност или паспорт въз основа на акт за раждане, съставен в друга държава членка, независимо от съставянето на нов акт за раждане в национален регистър, като първият акт трябва да бъде признат(87).
91. В тези две решения Съдът вписва решението си в продължение на постоянната си практика относно трансграничните последици на дадено или избрано име. Той припомня компетентността на държавите членки в областта на гражданското състояние на лицата(88) и задължението за гарантиране на правата, произтичащи от член 21 ДФЕС, което в такъв случай налага признаването на брака между лица от един и същ пол(89) или на връзка на произход по отношение на родители от един и същ пол, регистрирана в друга държава членка(90). В последния случай с издадения в държава членка акт за гражданско състояние се установява наличието на връзки на произход единствено за целите на издаването на документ за пътуване от друга държава членка на нейните граждани(91), без никакви последици за воденето на регистрите за гражданско състояние на тази държава членка.
92. Следователно в светлината на посочените решения разрешението, което следва да се възприеме в областта на признаването и вписването в регистър за гражданско състояние на промяна на пола вследствие на декларация относно идентичността на пола, придобита в друга държава членка, основано на двойното изискване за лична самостоятелност(92) и за свободно движение на гражданите на Съюза(93) според мен трябва да предвиди определени ограничения.
93. Това разрешение би се състояло да се ограничи задължението за държавите членки да регистрират промяната на елементите на самоличност на дадено лице в зависимост от избрания пол само в неговия акт за раждане, а промяната може да има последици за други актове за гражданско състояние. Най-общо казано, отговорът на Съда до запитващата юрисдикция би ограничил действието в областта на гражданското състояние на принципите, изведени от член 21 ДФЕС, до онези елементи на самоличността на съответното лице(94), които служат по-специално за неговото придвижване на територията на Съюза, а именно за издаването на карта за самоличност или паспорт(95).
94. Посоченото разрешение би довело до това, че актуализирането на актовете за гражданско състояние относно членовете на семейството на съответното лице не е задължително по силата на правото на Съюза, тъй като това актуализиране би предполагало последващо признаване в регистрите за гражданско състояние на брака на лица от един и същ пол(96) или за произход, установени по отношение на родители от един и същ пол(97), което не може да бъде наложено на държавите членки съгласно правото на Съюза.
95. В такава перспектива вече посоченото от Съда средство за преодоляване на несъответствието между актовете за гражданско състояние на членовете на една двойка или на едно и също семейство, основано на член 21 ДФЕС, би могло да бъде адаптирано в смисъл, че декларацията за полова идентичност ще породи последици върху данните, извлечени от вече съществуващите актове за гражданско състояние, само при издаването на карта за самоличност, разрешение за пребиваване или паспорт, в съответствие с практиката на Съда в решения Coman и др. и Панчарево.
96. Това разрешение несъмнено не е задоволително с оглед на правото на зачитане на семейния живот и на висшия интерес на детето, тъй като транссексуалното лице трябва да може да докаже семейните си връзки, установени с актове за гражданско състояние. Всъщност считам, че макар да е възможно отделянето на издаването на административен документ от регистрирането на гражданското състояние, за да се напусне територията на държавата, на която лицето е гражданин, това не отговаря на изискването за живот без административни затруднения, ако този гражданин се завърне(98).
97. След като обаче признаването в държава членка на промяна, свързана със самоличността на гражданин на Съюза, настъпила в друга държава членка, се основава на член 21 ДФЕС, единствено държавите членки са компетентни да определят последиците в областта на гражданското състояние, които биха произтекли от постигането на съгласуваност между всички актове за гражданско състояние(99).
98. ЕСПЧ счита също, че трябва да се претеглят обществените интереси, които са засегнати в рамките на организацията на гражданското състояние(100) и признаването на половата идентичност на лицата(101). В това отношение трябва да се вземат предвид различните изисквания в държавите членки(102).
99. Ето защо считам, че член 21 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на държава членка да откажат да признаят и впишат без процедура в акта за раждане на гражданин на тази държава членка половата му идентичност, придобита в друга държава членка, на която той също е гражданин. Наличието в националното право на процедура за промяна на половата идентичност или пола не може да обоснове такъв отказ.
100. С оглед на всички изложени обстоятелства, свързани с промените на собственото име и пола, направени в друга държава членка, и с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство ще предложа на Съда отговор на въпросите на запитващата юрисдикция в областта на гражданското състояние, ограничен до акта за раждане на съответния гражданин на Съюза, формулиран общо и допълнен с уточнение относно липсата на последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза.
V. Заключение
101. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Judecătoria Sectorului 6 București (Първоинстанционен съд на 6-та община на Букурещ, Румъния) преюдициални въпроси по следния начин:
„1) Член 21 ДФЕС, както и членове 7 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допускат органите на държава членка да откажат да признаят и впишат в акта за раждане на гражданин на тази държава членка собственото име и половата идентичност, които са законно декларирани и придобити в друга държава членка, на която той също е гражданин.
Наличието на съдебно или административно производство за промяна на половата идентичност или пола не може да бъде пречка за такова автоматично признаване.
За сметка на това правото на Съюза не засяга компетентността на държавите членки да предвидят в националното си право последиците от това признаване и вписване по отношение на други актове за гражданско състояние, както и в областта на гражданското състояние на лицата, към които се отнасят правилата относно брака и произхода.
2) Фактът, че искането за признаване и вписване в регистър за гражданско състояние на промяната на собственото име и пола, придобити в Обединеното кралство, е подадено в държава — членка на Съюза, на дата, на която правото на Съюза вече не е било приложимо за Обединеното кралство, е без значение“.