Жалба, подадена на 27 януари 2012 г. - Обединено кралство/ЕЦБ
(Дело T-45/12)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: K. Beal, Barrister и E. Jenkinson)
Ответник: Европейска централна банка
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
Да отмени публикуваното на 18 ноември 2011 г. от Европейската централна банка обявление на стандартите, доколкото с него се въвежда критерий за местонахождение, който трябва да се прилага за системите за клиринг посредством централни контрагенти; и
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания.
Първото правно основание е изведено от това, че ответникът не бил компетентен да публикува обжалвания акт по принцип или без да използва законодателен инструмент, като регламент, приет или от Съвета, или от самата Европейска централна банка (наричана по-нататък "ЕЦБ").
Второто правно основание е изведено от това, че с обжалвания акт de jure или de facto ще бъде наложено изискване за място на установяване на системите за клиринг посредством централни контрагенти, желаещи да извършват сделки по клиринг или плащане в евро, надвишаващи дневно определена сума. Обжалваният акт нарушава членове 48, 56 и/или член 63 ДФЕС, или само някои от тези членове, доколкото:
Системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в неучастващи в еврозоната държави членки, подобно на Обединеното кралство, ще бъдат длъжни да преместят своите центрове за управление и контрол в държави членки, които участват в Евросистемата. Те също ще бъдат длъжни да учредят повторно юридически лица, които са признати по вътрешното право на друга държава членка;
в случай, че подобни системи за клиринг посредством централни контрагенти не променят своето място на установяване, както се изисква, ще им бъде отказан достъпа до финансовите пазари на държавите членки от Евросистемата, при същите условия като системите за клиринг на централните контрагенти, установени в тези страни, или по принцип;
системите за клиринг посредством централни контрагенти, които не са местни лица, няма да имат право на улесненията, които предлагат ЕЦБ или националните централни банки (НЦБ) на Евросистемата при същите условия или по принцип; и
вследствие на това се ограничава или напълно забранява възможността на подобни системи за клиринг посредством централни контрагенти да предлагат услуги по клиринг и плащане в евро на потребители от Съюза.
Третото правно основание е изведено от това, че обжалваният акт нарушава членове 101 и/или 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС и член 13 ДЕС, доколкото:
с него действително се изисква всички клиринг сделки, които се извършват в евро и надвишават известно ниво, да се сключват от системите за клиринг посредством централните контрагенти, установени в държава членка от еврозоната;
с него действително се нарежда на НЦБ от евро зоната да не подхранват резервите в евро валута на системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в държави членки, които не са членове на еврозоната, ако те надвишават установените в това решение граници.
Четвъртото правно основание е изведено от това, че изискването системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в държави членки извън еврозоната, да приемат различна юридическа правосубектност и място на установяване е равнозначно на пряка или непряка дискриминация, основана на гражданството. С него се нарушава и общия принцип на ЕС на равенство, доколкото системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в различни държави членки, са предмет на различно третиране, което не е обективно обосновано.
Петото правно основание е изведено от това, че обжалваният акт нарушава членове II, XI, XVI и XVII от Общото споразумение по търговията с услуги (GATS) или само някои от тези членове.
Шестото правно основание е изведено от това, че без да поема доказателствената тежест във връзка с твърдението, че тези ограничения не са обосновани със съображения от обществен интерес (ЕЦБ е длъжна да обоснове своето мнение в полза на дерогация, ако такъв подход бъде възприет), Обединеното кралство твърди, че каквото и да е съображение от обществен ред, изтъкнато от ЕЦБ, няма да отговори на изискването за пропорционалност, доколкото съществуват по-малко ограничителни мерки за гарантиране на контрола на финансовите институции, които са установени в Съюза, но извън еврозоната.
____________