CURIA - Documents

Home > Search form > List of results > Documents

Start printing

Language of document : ECLI:EU:F:2012:188

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

12 декември 2012 година

Дело F‑90/11

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Бивше длъжностно лице — Социално осигуряване — Член 73 от Правилника — Общи правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания — Скала, приложена към правила относно осигурителното покритие — Процент на ПФПЗ — Тълкуване на скалата — Лекарска комисия — Задача — Принцип на колегиалност“

Предмет: Жалба, подадена на основание на член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която BS, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, иска по същество отмяна на решението от 20 декември 2010 г., с което органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) прекратява производството по член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), като приема, че липсват поражения върху физическото и психичното здраве (наричани по-нататък „ПФПЗ“)

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Комисията.

Резюме

1. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Отказ на един от членовете на лекарската комисия да подпише доклада — Процесуално нарушение — Липса — Условия

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 22, параграф 3 от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)

2. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Компетентност на лекарската комисия — Правни изводи — Изключване — Тълкуване на скалата за оценка на пораженията върху физическо и психично здраве — Допустимост

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 22, параграф 3, от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания и приложение В към тях)

3. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинско становище — Съдебен контрол — Граници

4. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Задължение за мотивиране на лекарската комисия — Обхват

5. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Задължение на лекарската комисия да отговори на въпросите, повдигнати в рамките на задачата, установени от органа по назначаването — Обхват — Граници

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 22, параграф 2 от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)

6. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Инвалидност — Понятие — Достатъчно сериозно влошаване на здравословното състояние — Включване

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 73 от приложение А към Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)

1. Докладът на лекарската комисия не е засегнат от съществено нарушение на процедурните правила само поради обстоятелството, че един от членовете ѝ е отказал да го подпише. При все това зачитането на принципа на колегиалност в работата на лекарската комисия изисква да се установи, че отказалият да подпише доклада неин член е получил възможност да изложи надлежно становището си пред другите двама членове на комисията.

(вж. точка 38)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 14 септември 2010 г., AE/Комисия, F‑79/09, точка 56 и цитираната съдебна практика

2. Член 22, параграф 3 от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания, предвидени в член 73 от Правилника, ограничава компетентността на лекарската комисия до чисто медицинските въпроси по преписката и я задължава да обяви, че няма компетентност да разгледа спор с правен характер.

За тази цел, за да оцени процента на пораженията върху физическото и психичното здраве (ПФПЗ) на осигурените лица, лекарската комисия прилага Европейската скала за медицинска оценка на ПФПЗ, съдържаща се в приложения А и В към посочените общи правила. В рамките на това прилагане обаче лекарската комисия задължително свързва направените от нея медицински констатации с правните категории, установени в скалата и в приложение В, което предполага предварително установяване и определяне на тези категории. Поради това присъща за дейността на лекарската комисия е квалификацията на медицинските констатации, които е направила, съгласно прилаганите от нея разпоредби на скалата и на приложение В. Ето защо компетентността ѝ не е изключена, доколкото тези действия безспорно се вписват в медицинския аспект на преписката.

Освен това именно органът по назначаването в крайна сметка одобрява или не извършеното от лекарската комисия тълкуване на скалата и на приложение В и по този начин следи да не се допусне правна несигурност, свързана с евентуални разлики при тълкуването, тъй като съставът на лекарските комисии винаги е различен.

(вж. точки 62, 64, 65 и 69)

3. Съдебният контрол не може да се разпростира спрямо медицинските преценки в тесен смисъл, които трябва да се приемат за окончателни, щом са извършени правомерно. Съдът на Съюза обаче е компетентен да провери дали медицинското становище съдържа мотивиране, позволяващо да се преценят съображенията, на които се основават заключенията, които становището съдържа, и дали е установена логическа връзка между медицинските констатации, които то съдържа, и направените в това становище заключения.

(вж. точка 72)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 27 юни 2000 г., Plug/Комисия, T‑47/97, точка 117

4. Лекарската комисия има за задача да даде становище по поставените ѝ медицински въпроси. С оглед на тази задача задължението ѝ за мотивиране се свежда само до това да обясни как е достигнала до приетите от нея медицински заключения въз основа на данните, с които разполага. Задължението ѝ за мотивиране не обхваща причините, поради които е приела, че има компетентност.

(вж. точка 77)

5. Лекарската комисия не може да се упреква, че не е отговорила подробно на всички въпроси, посочени във възложената ѝ задача, ако от преписката все пак личи, че чрез медицинските си заключения тя е предоставила на органа по назначаването всички необходими данни, за да може да приеме решение. Всъщност, макар разпоредбите на член 22, параграф 2 от Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания да предвиждат, че институцията определя задачата, която впоследствие възлага на лекарската комисия, те не предвиждат изрично задължение за лекарската комисия да отговори на всеки въпрос, посочен в определената ѝ задача.

В това отношение Общите правила възлагат на лекарската комисия широка по обхват задача да предостави на органа по назначаването всички медицински преценки, необходими за приемането на решение относно процента на пораженията върху физическото и психичното здраве. Освен това в рамките на възложената ѝ с общите правила задача лекарската комисия е длъжна да извърши обективна и независима преценка по медицинските въпроси, което предполага, че тя разполага с пълна свобода на преценка. Безспорно е, че когато получава доклада на лекарската комисия, на която е възложил задача, органът по назначаването може чрез допълнителна задача да уточни въпросите или да постави нови такива, за да получи необходимата му преценка, като в този случай лекарската комисия е длъжна да отговори ясно и точно на поставените от този орган въпроси. Дори при липса на въпроси относно конкретен аспект на задачата обаче лекарската комисия може да съобщи на органа по назначаването допълнителни медицински преценки, които могат да му бъдат полезни при приемането на решението.

(вж. точки 80—85)

Позоваване на:

Съд — 19 януари 1988 г., Biedermann/Сметна палата, 2/87, точка 19

Първоинстанционен съд — 9 юли 1997 г., S/Съд, T‑4/96, точки 41, 42 и 44

6. За инвалид по смисъла на член 73 от Правилника трябва да се счита лице, което след злополука или професионално заболяване е загубило изцяло или отчасти способността си да води нормален професионален живот. Поради това противоречи на установената с член 73 от Правилника цел за осигурителното покритие срещу такава инвалидност тълкуване на член 73 от Европейската скала за медицинска оценка на пораженията върху физическото и психичното здраве, съдържаща с в приложение А към Общите правила относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания, в смисъл, че всяко поражение на кожата, независимо от неговата тежест, може да доведе до пораженията върху физическото и психичното здраве от поне 5 %. Следователно могат да бъдат взети предвид само пораженията, които се характеризират с достатъчна степен на тежест.

(вж. точка 91)

Позоваване на:

Съд — 2 октомври 1979 г., B./Комисия, 152/77, точка 10