Дело T‑526/10
Inuit Tapiriit Kanatami и др.
срещу
Европейска комисия
„Търговия с тюленови продукти — Регламент (ЕО) № 1007/2009 — Правила за прилагане — Регламент (ЕС) № 737/2010 — Забрана за пускане на пазара на посочените продукти — Изключение в полза на инуитските общности — Възражение за незаконосъобразност — Правно основание — Субсидиарност — Пропорционалност — Злоупотреба с власт“
Резюме — Решение на Общия съд (седми състав) от 25 април 2013 г.
1. Съдебно производство — Разглеждане по същество преди разглеждането на допустимостта — Допустимост
2. Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Акт с общ характер, на който се основава обжалвания акт
(членове 263 ДФЕС и 277 ДФЕС)
3. Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Акт на Съюза, който има двойна цел или е съставен от две части — Позоваване на основната или преобладаващата цел или съставна част — Регламент относно търговията с тюленови продукти — Една-единствена цел, отнасяща се до подобряването на функционирането на вътрешния пазар — Липса на двойна цел или на две части
(членове 95 ЕО и 133 ЕО; член 3, параграф 1 от Регламент № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Сближаване на законодателствата — Мерки за подобряване на функционирането на вътрешния пазар — Правно основание — Член 95 ЕО — Приложно поле
(член 95 ЕО)
5. Сближаване на законодателствата — Търговия с тюленови продукти — Регламент № 1007/2009 — Правно основание — Член 95 ЕО — Подобряване на условията за функциониране на вътрешния пазар — Забрана за пускане на пазара на посочените продукти — Определящо значение на осигуряването на хуманно отношение към животните при избора на мерки за хармонизиране— Липса на последици
(член 95 ЕО; Регламент № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Право на Европейския съюз — Принципи — Принципи на субсидиарност и на пропорционалност — Прилагане към актове, приети с цел изграждането на вътрешния пазар — Контрол за спазването на посочените принципи — Критерии
(член 95 ЕО)
7. Сближаване на законодателствата — Търговия с тюленови продукти — Регламент № 1007/2009 — Правила за прилагане — Въвеждане на подробни изисквания за вноса и пускането на пазара на Съюза на посочените продукти — Злоупотреба с власт — Липса
(Регламент № 1007/2009 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 737/2010 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 20)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точка 24)
3. В рамките на системата от правомощия на Съюза изборът на правното основание на даден акт трябва да се основава на обективни критерии, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол. Сред тях по-специално са целта и съдържанието на съответния акт. Ако при проверката на акт на Съюза се установи, че той има двойна цел или че е съставен от две части, едната от които може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правно основание, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част. От друга страна, ако по изключение се установи, че съответният акт преследва едновременно няколко цели или е съставен от множество неразривно свързани съставни части, без една от тях да е второстепенна по отношение на другата или да е опосредена от нея, такъв акт трябва да бъде основан на съответните различни правни основания.
Това не е така при Регламент № 1007/2009 относно търговията с тюленови продукти, чиято единствена цел, посочена по-специално в последното изречение на неговия член 3, параграф 1, е да се гарантира ефективността на мерките, насочени към подобряване на функционирането на вътрешния пазар, без същевременно да се преследва цел, свързана с въвеждането на общата търговска политика. Следователно Регламент № 1007/2009 не може едновременно да има като правно основание членове 95 ЕО и 133 ЕО.
(вж. точки 27, 66, 67 и 72)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 28—30, 32 и 54)
5. Регламент № 1007/2009 относно търговията с тюленови продукти има за цел подобряването на условията за функциониране на вътрешния пазар и следователно е приет на основание член 95 ЕО.
Всъщност, когато съществуват препятствия за търговията или възникването им е вероятно в бъдеще — тъй като по отношение на определен продукт или категория продукти държавите членки са приели или са в процес на приемане на различаващи се мерки, които осигуряват различна степен на защита и по този начин възпрепятстват свободното движение на съответния продукт или продукти в Съюза — член 95 ЕО оправомощава законодателя на Съюза да се намеси, като приеме подходящите мерки при спазване, от една страна, на параграф 3 от посочения член и от друга страна, на правните принципи, посочени в Договора или изведени от съдебната практика, и по-специално на принципа на пропорционалност. В зависимост от обстоятелствата тези подходящи мерки може да се изразяват в задължение за всички държави членки да разрешат пускането на пазара на съответния продукт или продукти, в добавянето на определени условия към такова задължение за разрешаване, дори във временна или окончателна забрана за пускане на пазара на един или няколко продукта.
В това отношение, предвид приемането от държавите членки на нови правила, отразяващи нарастващото безпокойство на гражданите и потребителите по въпроса за хуманното отношение към тюлените, законодателят на Съюза правилно заключава, че ако не се предприеме действие на равнище на Съюза, е вероятно възникването на пречки пред търговията с продукти, които съдържат или е възможно да съдържат тюленови продукти, а дори може такива вече да има. Следователно законодателят на Съюза е действал с цел да хармонизира въпросните правила и по този начин да се предотвратят смущенията на вътрешния пазар на съответните продукти.
Впрочем, щом като условията за прилагане на член 95 ЕО като правно основание са изпълнени, обстоятелството, че при вземането на решението определящо е осигуряването на хуманно отношение към животните, не е пречка законодателят на Съюза да използва това правно основание.
(вж. точки 31, 33, 40, 41, 52 и 64)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 84 и 87—89)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 121—129)