РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
14 април 2011 година
Дело F-82/08
Nicole Clarke и др.
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Публична служба — Срочно наети служители — Член 8 от УРДС — Клауза за прекратяване на договора, в случай че даден служител не е вписан в списъка с резерви от даден конкурс — Конкурси на общо основание OHIM/AD/02/07 и OHIM/AST/02/07 — Увреждащ акт — Принцип на добросъвестно изпълнение на договорите — Задължение за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Езикови изисквания — Липса на компетентност на EPSO — Директива 1999/70/ЕО — Полагане на труд за определен срок“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Clarke, г‑жа Papathanasiou и г‑жа Periañez-González, срочно наети служители на СХВП, искат по-конкретно, от една страна, отмяна на решенията на СХВП от 7 март 2008 г., с които се отхвърлят техните искания, насочени по същество към отмяна на съдържащата се в договорите им клауза, която предвижда изискването за успешно участие в конкурс на общо основание, и към получаването на декларация от СХВП, че техният трудов договор за неопределено време ще се запази, и от друга страна, осъждане на СХВП да плати обезщетение
Решение: Отменя решението на директора на отдел „Човешки ресурси“ на СХВП от 19 декември 2007 г. и решенията на СХВП от 7 март 2008 г., доколкото с последните решения се отхвърлят съответните искания на жалбоподателите клаузата за прекратяване, съдържаща се в техните договори за срочно наети служители, да не се прилага по отношение на конкурси OHIM/AD/02/07 и OHIM/AST/02/07. Осъжда СХВП да заплати на всеки от жалбоподателите сумата от 2 000 EUR като обезщетение за вреди. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. СХВП понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от жалбоподателите.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Жалба срещу решение за недопускане до изпитите в конкурс — Възможност за позоваване на нередовност на обявлението за конкурс
(член 90, параграф 2 и член 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Условия за допустимост — Разглеждане съгласно условията, предвидени в Правилника
(член 230, четвърта алинея ЕО; член 263, четвърта алинея ДФЕС; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Клауза в договор за срочно нает служител, която обуславя запазването на трудовото правоотношение от вписването на служителя в списъка с резерви за назначения от даден конкурс на общо основание — Включване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Организация на службите — Възлагане на едни и същи функции за постоянните и за срочните длъжности — Допустимост
(член 2, букви а) и б) от Условията за работа на другите служители)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Трансформиране на срочен договор в договор за неопределено време и включване на клауза за прекратяване в случай че служителят не е вписан в списъка с резерви за назначения от даден конкурс на общо основание — Изменение, което се разглежда като подновяването на срочен договор
(приложение, клауза 3, точка 1 към Директива 1999/70; член 2, буква а) и член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители)
6. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Договори за неопределено време, придружени с клауза за прекратяване, приложима само в случай че служителят не е вписан в списъка с резерви за назначения, съставен в резултат от конкурс на общо основание — Обявление за конкурс, което предвижда много по-намален брой свободни работни места от броя на посочените договори — Неприложимост на клаузата
7. Длъжностни лица — Конкурс — Условия за допускане — Равно третиране — Изискване за специфични езикови познания — Допустимост
8. Длъжностни лица — Конкурс — Организация — Условия и ред за допускане — Право на преценка на органа по назначаване — Съдебен контрол — Граници
(член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
9. Европейска служба за подбор на персонал (EPSO) — Провеждане на конкурсите за назначаване на длъжностни лица — Роля на EPSO — Оказване на съдействие на конкурсната комисия — Допълваща роля спрямо тази на конкурсната комисия — Функции по подбор на персонал — Липса
1. Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника както предварителната административна жалба, така и жалбата по съдебен ред трябва да бъдат подадени срещу увреждащ акт, пораждащ обвързващи правни последици, които могат да засегнат пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като променят съществено неговото правно положение.
По отношение на обявлението за конкурс, като се има предвид особеното естество на процедурата по назначаване, която представлява сложна административна дейност, включваща редица много тясно свързани решения, жалбоподателят има право да се позовава на нарушения при провеждането на конкурса, в това число и на такива, до които се стига поради самия текст на обявлението за конкурса, когато подава жалба срещу последващо индивидуално решение, каквото например е решението за недопускане до изпитите. Срещу обявление за конкурс по изключение също може да се подаде жалба за отмяна, когато поставя условия, изключващи кандидатурата на жалбоподателя, и поради това представлява увреждащо го решение по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника.
(вж. точки 74 и 79)
Позоваване на:
Съд — 8 март 1988 г., Sergio и др./Комисия, 64/86, 71/86—73/86 и 78/86, точка 15; 11 август 1995 г., Комисия/Noonan, C‑448/93 P, точки 17—19
Първоинстанционен съд — 16 септември 1993 г., Noonan/Комисия, T‑60/92, точка 21; 13 юли 2000 г., Hendrickx/Cedefop, T‑87/99, точка 37
Съд на публичната служба — 2 юли 2009 г., Bennett и др./СХВП, F‑19/08, точка 65 и цитираната съдебна практика, и точка 66
2. За да прецени допустимостта на жалба на длъжностно лице, съдът не може да приложи, нито дори да черпи вдъхновение от условията, закрепени в член 230, четвърта алинея ЕО (понастоящем след изменението член 263, четвърта алинея ДФЕС), и в частност от изискването за лично засягане от обжалвания акт, защото тези условия уреждат в основни линии упражняването на правото на иск на физическите и юридическите лица срещу актове с общо приложение, като отчитат различни обстоятелства, годни да индивидуализират жалбоподателя. В съответствие със самостоятелния характер на производствата във връзка с публичната служба на Съюза спрямо общите производства по отмяна и за обезщетение, следва да се препрати към условията за допустимост, определени в Правилника.
(вж. точка 75)
Позоваване на:
Съд — 22 октомври 1975 г., Meyer-Burckhardt/Комисия, 9/75, точка 7; 17 февруари 1977 г., Reinarz/Комисия и Съвет, 48/76, точка 10; 7 октомври 1987 г., Schina/Комисия, 401/85, точка 9
3. Включването в договор за срочно нает служител на клауза за прекратяване, която обуславя запазването на трудовото правоотношение от вписването на името на съответния срочно нает служител в списъка с резерви за назначения от конкурс на общо основание, организиран от Европейската служба за подбор на персонал, е от естество да причини вреда на този служител, като се има предвид поне неговата несигурност дали ще фигурира в списъка с резерви за назначения, съставен в резултат от посочения конкурс. При тези условия решението на институцията, с което се отхвърля искането на съответния срочно нает служител клаузата за прекратяване, съдържаща се в договора му, да се счита за нищожна или във всеки случай да не се прилага спрямо него, що се отнася до даден конкурс, така че той да не бъде задължен да участва в този конкурс, е увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника.
(вж. точка 76)
4. По принцип нищо не забранява на администрацията да прикрепи едни и същи функции към постоянна длъжност или към временна длъжност, включена в щатното разписание.
Така администрацията не би могла да бъде упреквана, че е сключила договор за срочно нает служител на основание член 2, буква б) от Условията за работа на другите служители и впоследствие го е прекратила по взаимно съгласие, замествайки го с договор по смисъла на член 2, буква a) от споменатите условия, за да позволи на заинтересуваното лице да заеме длъжност, включена в щатното разписание и класифицирана от бюджетните органи като временна.
(вж. точки 113 и 115)
5. Дадена институция не е излязла извън ограниченията по член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители, като е изменила договора на срочно нает служител по смисъла на член 2, буква a) от посочените условия, за да заличи определения срок на договора и го замени с твърдяна безсрочност, както и за да включи в него клауза за прекратяване, в случай че служителят не бъде вписан в списъка с резерви за назначения от даден конкурс. Всъщност, щом като включването на клаузата не позволява посоченият договор да се квалифицира като договор за неопределено време, какъвто и да е текстът на договора, такава промяна трябва да се разглежда като първо подновяване, за определен срок, на договор за срочно нает служител за определен срок по смисъла на член 2, буква a) от посочените Условия.
Освен това, срокът на един договор, както е видно от клауза 3, точка 1 от Рамково споразумение за срочната работа, включено в приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), може да бъде определен не само чрез достигането на определена дата, но също и чрез завършването на специфична задача или настъпването на определено събитие, като например съставянето на списък с резерви за назначения от даден конкурс.
(вж. точки 113, 116, 117 и 126)
6. Като предлага на голям брой служители, успешно преминали вътрешните процедури по подбор, договор за неопределено време, в който има предвидена клауза за прекратяване, приложима единствено в случай че заинтересованото лице не бъде включено в списъка с резерви за назначения, изготвен след провеждане на конкурс на общо основание, ясно ангажирайки се по този начин да задържи заинтересованите постоянно на работа, при условие че фигурират в този списък с резерви, след което ограничава само до няколко броя на свободните места за заемане, и като ограничава броя на успешните кандидатури, вписани в списъците с подходящите кандидати, изготвени след провеждането на два конкурса, при това на общо основание, до точния брой места за заемане, институцията радикално и обективно намалява шансовете на всички заинтересувани лица да избегнат прилагането на клаузата за прекратяване и следователно изпразва от съдържание част от поетите от нея по отношение на срочно наетия ѝ персонал договорни задължения.
Поради това клаузата за прекратяване не би могла да се прилага след приключването на конкурс на общо основание, открит за всички граждани на държавите членки, при наличие на списъци с подходящите кандидати, дотолкова намалени, че шансовете на засегнатите служители да избегнат нейното прилагане, са неразумно малки предвид поетия от институцията ангажимент по отношение на срочно наетия ѝ персонал. С други думи, освен ако се изопачи договорният ангажимент на администрацията, подобен списък с подходящите кандидати не влиза в предвижданията на клаузата за прекратяване.
(вж. точки 161 и 162)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — Bennett и др./СХВП, посочено по-горе, точка 116
7. Интересът на службата може да обоснове изискване кандидатите на даден конкурс да имат специфични езикови познания на определени езици на Съюза, като нивото на езиковите познания, което може да се изисква в рамките на процедура по назначаване, е това, което се явява съразмерно на реалните нужди на службата.
В това отношение, в рамките на вътрешното функциониране на институциите, система на пълен езиков плурализъм би създала големи трудности при управлението и би била икономически непоносима. Следователно доброто функциониране на институциите и органите на Съюза особено когато съответният орган разполага с ограничени ресурси, може обективно да обоснове ограничен избор на езици за вътрешна комуникация.
(вж. точки 172 и 173)
Позоваване на:
Съд — 19 юни 1975 г., Küster/Парламент, 79/74, точки 16 и 20; 29 октомври 1975 г., Küster/Парламент, 22/75, точки 13 и 17; заключение на генералния адвокат Poiares Maduro по Съд 15 март 2005 г., Испания/Eurojust, C‑160/03, точка 47
Първоинстанционен съд — 5 април 2005 г., Hendrickx/Съвет, T‑376/03, точка 26
Общ съд на Европейския съюз — 13 септември 2010 г., Испания/Комисия, T‑156/07 и T‑232/07, точка 75
Съд на публичната служба — Bennett и др./СХВП, посочено по-горе, точка 137
8. Органът по назначаването разполага с широко право на преценка при определяне на критериите във връзка с уменията, изисквани за длъжностите, които подлежат на заемане, и при уточняване, в зависимост от тези критерии и по-общо в интерес на службата, на условията и вида на организирания конкурс, и то с оглед на целта на всеки организиран в рамките на Съюза конкурс, която е — както е видно от член 27, първа алинея от Правилника — да осигури на институцията, както и на всеки орган, услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти. При тези условия контролът на съда на Съюза не би могъл да надхвърля проверката за явно неподходящ или непропорционален характер на организацията на изпитите с оглед на преследваната цел и на тази за отсъствието на грешка при прилагане на правото и на злоупотреба с власт.
Също така конкурсната комисия за даден конкурс или комисията по подбор, в рамките на вътрешна процедура, разполага с широко право на преценка относно правилата и подробното съдържание на изпитите. Съдът на Съюза може да санкционира това съдържание само когато то превишава очертаните в обявлението за конкурс предели или не е свързано с целите на изпита от конкурса или процедурата по подбор.
(вж. точки 181 и 182)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 5 февруари 1997 г., Petit‑Laurent/Комисия, T‑211/95, точка 54; 12 юни 1997 г., Carbajo Ferrero/Парламент, T‑237/95, точки 47 и 48
Съд на публичната служба — 15 април 2010 г., Matos Martins/Комисия, F‑2/07, точка 161, и цитираната съдебна практика
9. Независимо че естеството на поверените на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) задачи може да превърне тази междуинституционална служба във важен фактор при определянето и прилагането на политиката на Съюза в областта на подбора на персонал, нейната роля при провеждането на конкурси за назначаване на длъжностни лица — макар и значителна, доколкото оказва съдействие на конкурсната комисия — остава при всяко положение второстепенна спрямо ролята на последната, като EPSO не би могла да я замести.
При това положение конкурс, чиято предварителна фаза е проведена под изключителното наблюдение на EPSO, е опорочен от незаконосъобразност.
(вж. точки 199 и 204)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 15 юни 2010 г., Pachtitis/Комисия, F‑35/08, точка 58, обжалвано и понастоящем висящо пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑361/10 P