Дело T‑462/12
Pilkington Group Ltd
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Административно производство — Европейски пазар на автомобилно стъкло — Публикуване на решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Отхвърляне на молба за поверително третиране на данни, за които се твърди, че са обхванати от търговска тайна — Задължение за мотивиране — Поверителност — Професионална тайна — Оправдани правни очаквания“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 15 юли 2015 г.
1. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на служителя по изслушването, с което се отхвърля молба за поверително третиране на сведения, подадена в рамките на производство по прилагане на правилата на конкуренцията
(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 296 ДФЕС; член 28, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 8 от Решение 2011/695 на Комисията)
2. Конкуренция — Административно производство — Професионална тайна — Служител по изслушването — Компетентност, ограничена в рамките на молбата на засегнатото предприятие — Приемане на тази молба от Комисията — Последици — Обвързана компетентност на служителя по изслушването — Невъзможност за разкриване на информация, квалифицирана като поверителна
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 28, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета, член 28, параграф 2; член 8 от Решение 2011/695 на Комисията)
3. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Решение на Комисията, с което се установява нарушение или се налага глоба — Задължение за публикуване — Обхват
(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 339 ДФЕС;член 28 и член 30, параграфи 1 и 2 ДФЕС)
4. Конкуренция — Административно производство — Професионална тайна — Определяне на сведенията, обхванати от професионалната тайна — Критерии
(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 339 ДФЕС; членове 28 и 30 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
5. Конкуренция — Административно производство — Професионална тайна — Определяне на сведенията, обхванати от професионалната тайна — Критерии — Вземане предвид на поверителността на някои сведения, защитени чрез изключение от правото на достъп до документи — Граници
(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 339 ДФЕС; член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; член 27, параграф 2, членове 28 и 30 от Регламент № 1/2003 на Съвета; членове 6, 8, 15 и 16 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
6. Конкуренция — Административно производство — Професионална тайна — Определяне на сведенията, обхванати от професионалната тайна — Историческа информация — Изключване — Граници
(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 339 ДФЕС; член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
7. Конкуренция — Административно производство — Професионална тайна — Определяне на сведенията, обхванати от професионалната тайна — Право да се публикуват сведения, които вече са предоставени на конкурентите в замяна на незаконно споразумение — Вземане предвид на интереса на увредените от нарушението лица, като се улесняват исковете им за обезщетение
(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 339 ДФЕС; член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
8. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Решение на Комисията, с което се установява нарушение или се налага глоба — Задължение за публикуване — Обхват — Право на публикуване на по-пълен вариант от изискуемия минимум — Промяна в подхода на Комисията, що се отнася до степента на детайлност на публикуваните сведения — Нарушение на принципите на равно третиране и на оправданите правни очаквания — Липса
(членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 339 ДФЕС; член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Съгласно член 8, параграф 2 от Решение 2011/695 относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция, служителят по изслушването е оправомощен да установи, че информацията може да бъде разкрита било защото не представлява търговска тайна или друга поверителна информация, било защото счита, че е налице първостепенен интерес от нейното разкриване. В резултат на това изводът, че оспорената информация може да бъде разкрита, трябва да бъде мотивиран чрез посочване на съображенията, поради които служителят по изслушването е приел, че тя не представлява търговска тайна или друга поверителна информация или, ако случаят е такъв, че разкриването ѝ е от първостепенен интерес.
В този контекст фактът, че един или повече мотиви, на които почива отказът да се признае поверителният характер, се използват за цяла серия от сведения, които според служителя по изслушването разкриват общи характеристики, е без значение за пълнотата на мотивите, стига обжалваното решение да позволява да се разберат основанията за изводите на служителя по изслушването. Ако въпросните мотиви не са валидни по отношение на едно или повече сведения, ще бъде засегната основателността на мотивите, а не това дали те са достатъчни като съществено формално изискване.
Също така, обстоятелството, че служителят по изслушването не е формулирал отделна преценка за всяко съображение на решението, което засяга молбата, не означава, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви, ако заинтересованото лице е било поставено в положение да може да оспори впоследствие законността на анализа на служителя по изслушването и ако съдът на Съюза разполага с необходимите елементи, за да може да формулира преценката си в това отношение.
(вж. т. 22, 23 и 27)
2. От член 8, параграфи 1 и 2 от Решение 2011/695 относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция, следва, че компетентността на служителя по изслушването, когато е сезиран от предприятие, което се противопоставя на разпространяването на сведения относно нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза, е ограничена от молбата, с която е сезиран, и че той няма възможност да оспори решенията на Комисията, когато те съдържат приемане на молбата за поверително третиране.
(вж. т. 31 и 34)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 42 и 43)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 44 и 45)
5. В контекста на комбинирания прочит на разпоредбите на член 4 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, на член 27, параграф 2 и член 28, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и на членове 6, 8, 15 и 16 от Регламент № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 ЕО и 82 ЕО съобразяването на член 4 от Регламент № 1049/2001 по начин, така че да се забрани на Комисията да публикува всякакви сведения, с мотива че тази институция била в правото си да откаже, по силата на последната разпоредба, достъпа до документите, в които се съдържа тази информация, позовавайки се на обща презумпция, би изпразнило член 30 от Регламент № 1/2003 от съдържанието му. От една страна, този подход би имал за последица да лиши Комисията от възможността да публикува дори основното съдържание на решението си, доколкото то задължително трябва да оповести елементи от преписката по разследването. От друга страна, то би имало за практическа последица да обърне доказателствената тежест, която в областта на поверителното третиране е върху предприятието, което иска такова третиране, след като би било достатъчно последното да изтъкне общата презумпция, на която институциите могат да се позовават, и фактически да задължи Комисията да докаже, че спорната информация може да бъде включена в публикувания вариант на решението ѝ.
Следователно обстоятелството, че при наличието на молба за достъп до цялата документация, посочена общо, съдържаща се в преписка относно нарушение на правилата на конкуренцията, Комисията може да се позове на обща презумпция, изведена от защитата на един от интересите, изброени в член 4 от Регламент № 1049/2001, не предопределя по никакъв начин обхвата на публикуването, което може да извърши тази институция съгласно член 30 от Регламент № 1/2003.
(вж. т. 46, 47 и 89)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 58)
7. След като предприятие, което е обект на разследване за нарушение на правилата на конкуренцията, е избрало да се откаже от поверителния характер на някои сведения, като ги предостави направо на конкурентите си, в замяна на незаконно споразумение относно бъдещото им поведение, което цели да отстрани несигурността, присъща на конкурентната среда, дължаща се именно на поверителния характер на този тип сведения, най-вече по отношение на конкурентите, това предприятие няма основание да поддържа, че публикуването на въпросните сведения в решението за установяване на това нарушение ще има за последица незаконно разширяване на кръга на лицата, които разполагат с тях, след като именно то ги е споделило направо с преките си конкуренти. В този контекст рискът въпросните сведения да се окажат в ръцете на конкурентите на въпросното предприятие, става безпредметен поради действията на самия жалбоподател. Доколкото широката общественост сама не разполага със средства, за да засегне търговските интереси на това предприятие, фактът, че въпросните сведения ще бъдат публично достъпни, е правно безразличен. Следователно Комисията може да включи такива сведения в публичния вариант на решението си, макар да не е било доказано, че това е стриктно необходимо за целите на съдебната защита на увредените от нарушението лица.
(вж. т. 59, 60, 66, 71, 81—84 и 88)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 77 и 78)