Жалба, подадена на 9 юни 2011 г. - Cemex и др./Комисия

(Дело T-292/11)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Cemex S.A.B. de C.V. (Monterrey, Мексико), New Sunward Holding BV (Амстердам, Нидерландия), Cemex España, SA (Мадрид, Испания), CEMEX Deutschland AG (Дюселдорф, Германия), Cemex UK (Egham, Обединено кралство), CEMEX Czech Operations s.r.o. (Прага, Чешка република), Cemex France Gestion (Rungis, Франция), CEMEX Austria AG (Langenzersdorf, Австрия) (представител: J. Folguera Crespo, abogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да отмени член 1 от Решението на Комисията от 30 март 2011 г.; при условията на евентуалност, да отмени частично тази разпоредба, като освободи жалбоподателите от задължението да предоставят информацията, посочена във въпросите в приложение I към Решението относно всичко, което надхвърля ограниченията, които нормите и принципите на правото на Европейския съюз налагат на Комисията.

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу Решението на Комисията от 30 март 2011 г. относно производство за прилагане на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета, прието във връзка с дело COMP/39520 - цимент и свързани продукти.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003: Твърди се в това отношение, че Комисията е надвишила ограниченията, установени в посочената разпоредба и съдебната практика на Съда за упражняването на нейните правомощия, стигайки включително дотам да изисква информация, за която Комисията знае, че не се намира у жалбоподателите. От друга страна, в искането за предоставяне се изисква от жалбоподателите не само да предоставят, но и да обработят, милиони данни с икономическо съдържание, като по този начин им се прехвърля задължението за разследване, което принадлежи на Комисията.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003:    според жалбоподателите Комисията изисква предоставянето на информация, която не е необходима за разследването на идентифицираните в обжалваното решение практики, за които се твърди, че са ограничителни: става въпрос за информация, която няма връзка с предмета на разследване, или за публична информация, за информация, която вече е предоставена в отговор на предходни искания, или става въпрос за задачи по обработката на данни.

3.    Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност: твърди се в това отношение, че Комисията е поискала от жалбоподателите да предоставят информация, чието събиране и обработване, освен че не е необходимо, в много случаи предполага прекомерна и несъразмерна тежест, като се налага и изключително кратък срок за оспорване и като се отказва поисканото удължаване на срока.

4.    Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 296 от ДФЕС, доколкото според жалбоподателите Комисията не е мотивирала достатъчно необходимостта и пропорционалността на поисканата информация.

5.    Петото правно основание е изведено от нарушение на принципа на правна сигурност, доколкото текстът на обжалваното решение е неясен и неточен.

6.    Шестото правно основание е изведено от неспазване на член 3 от Регламент (ЕИО) № 1/1958 относно определянето на езиковия режим на Европейската икономическа общност: в това отношение се твърди, че Комисията е отказала да изпрати обжалваното решение на дъщерните дружества, които са негови адресати, на езика на държавите членки, на чиято юрисдикция са подчинени, като по този начин съзнателно затруднява задачата по събиране на данни.

____________