РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)

16 октомври 2014 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства — Приложимост на Регламент (ЕО) № 2580/2001 към положения на въоръжен конфликт — Възможност орган на трета държава да бъде квалифициран като компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931/ОВППС — Фактическа основа на решенията за замразяване на средства — Позоваване на терористични актове — Необходимост от решение на компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931“

По съединени дела T‑208/11 и T‑508/11

Liberation Tigers of Tamil Eelam (LTTE), установена в Herning (Дания), за която се явяват V. Koppe, A. M. van Eik и T. Buruma, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват G. Étienne и E. Finnegan, в качеството на представители,

ответник,

подпомаган от

Кралство Нидерландия, за което се явяват, по дело T‑208/11, първоначално M. Bulterman, N. Noort и C. Schillemans, впоследствие, както и по дело T‑508/11, C. Wissels, M. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,

встъпила страна по дела T‑208/11 и T‑508/11,

от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явяват първоначално S. Behzadi-Spencer, H. Walker и S. Brighouse, впоследствие S. Behzadi-Spencer, H. Walker и E. Jenkinson в качеството на представители, подпомагани от M. Gray, barrister,

встъпила страна по дело T‑208/11,

и от

Европейска комисия, за която се явяват първоначално F. Castillo de la Torre и S. Boelaert, впоследствие F. Castillo de la Torre и É. Cujo, в качеството на представители,

встъпила страна по дела T‑208/11 и T‑508/11,

с първоначален предмет, по дело T‑208/11, искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 83/2011 на Съвета от 31 януари 2011 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 610/2010 (ОВ L 28, стр. 14) и, по дело T‑508/11, искане за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 687/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на регламенти за изпълнение (ЕС) № 610/2010 и (ЕС) № 83/2011 (ОВ L 188, стр. 2), доколкото тези актове се отнасят до организацията жалбоподател,

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),

състоящ се от: F. Dehousse (докладчик), изпълняващ функцията на председател, I. Wiszniewska-Białecka, E. Buttigieg, A. M. Collins и I. Ulloa Rubio, съдии,

секретар: S. Spyropoulos, администратор,

след съдебното заседание от 26 февруари 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Фактически обстоятелства и производство

1        На 27 декември 2001 г. Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179), Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169), както и за създаване на списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент №°2580/2001 (ОВ L 344, стр. 83).

2        На 29 май 2006 г. Съветът приема Решение 2006/379/ЕО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2005/930/ЕО (ОВ L 144, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 5, стр. 97). С това решение Съветът включва организацията жалбоподател, Liberation Tigers of Tamil Eelam (LTTE), в списъка за замразяване на средства, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 (наричан по-нататък „списъкът за замразяване на средства“). Впоследствие организацията жалбоподател остава в този списък.

3        На 31 януари 2011 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 83/2011 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент № 610/2010 (OВ L 28, стр. 14). Организацията жалбоподател остава в списъка, приложен към Регламент за изпълнение № 83/2011.

4        На 11 април 2011 г. организацията жалбоподател подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑208/11, с която иска отмяна на Регламент за изпълнение № 83/2011 в частта, която се отнася до нея.

5        С писмо от 30 май 2011 г., Съветът изпраща на организацията жалбоподател мотивите, поради които е предвидено тя да бъде оставена в списъка за замразяване на средства при следващото преразглеждане на последния.

6        С отделни актове, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 28 юли, 2 и 3 август 2011 г., Кралство Нидерландия, Европейската комисия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия подават молби да встъпят в производство по дело T‑208/11 в подкрепа на исканията на Съвета. След като изслушва страните, председателят на втори състав на Общия съд уважава тези молби с определение от 16 септември 2011 г.

7        На 18 юли 2011 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 687/2011 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на регламенти за изпълнение (ЕС) № 610/2010 и № 83/2011 (ОВ L 188, стр. 2). Организацията жалбоподател остава вписана в списъка, приложен към Регламент за изпълнение № 687/2011.

8        С писмо от 19 юли 2011 г. Съветът изпраща на организацията жалбоподател мотивите, поради които е оставена в този списък.

9        С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 септември 2011 г. и допълнена на 19 октомври 2011 г., вписана под номер T‑508/11, организацията жалбоподател иска отмяна на Регламент за изпълнение № 687/2011 в частта, която се отнася до нея.

10      С актове, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 9 и 17 януари 2012 г., Кралство Нидерландия и Комисията подават молби да встъпят в производство по дело T‑508/11 в подкрепа на исканията на Съвета. След като изслушва страните, председателят на втори състав на Общия съд уважава тези молби с определение от 9 март 2012 г.

11      С писмо от 18 ноември 2011 г. Съветът изпраща на организацията жалбоподател мотивите, поради които е предвидено тя да бъде оставена в списъка за замразяване на средства при следващото преразглеждане на последния.

12      На 22 декември 2011 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1375/2011 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 687/2011 (ОВ L 343, стр. 10). Организацията жалбоподател остава вписана в списъка, приложен към Регламент за изпълнение № 1375/2011.

13      С писмо от 3 януари 2012 г. Съветът изпраща на организацията жалбоподател мотивите, поради които е оставена в този списък.

14      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 27 февруари 2012 г., организацията жалбоподател подава молба за съединяване на дела T‑208/11 и T‑508/11 и за изменение на исканията ѝ по настоящите жалби, така че те да бъдат насочени срещу Регламент за изпълнение № 1375/2011, и предлага доказателства.

15      С актове от 24 и 25 май 2012 г. Комисията, Съветът и Кралство Нидерландия представят становищата си по молбата за изменение на исканията и по предложените доказателства.

16      След като изслушва страните, председателят на втори състав на Общия съд съединява дела T‑208/11 и T‑508/11 с определение от 15 юни 2012 г.

17      На 25 юни 2012 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 542/2012 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 1375/2011 (OВ L 165, стр. 12). Организацията жалбоподател остава вписана в списъка, приложен към Регламент за изпълнение № 542/2012.

18      С писмо от 26 юни 2012 г. Съветът изпраща на организацията жалбоподател мотивите, поради които е оставена в този списък.

19      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 19 юли 2012 г., организацията жалбоподател подава молба за изменение на исканията ѝ по настоящите жалби, така че те да бъдат насочени срещу Регламент за изпълнение № 542/2012.

20      След като писмата от 27 февруари и 19 юли 2012 г. са приложени към преписката като молби за изменения на исканията и по покана на Общия съд на 2 август 2012 г. организацията жалбоподател представя писмен акт за изменение на исканията ѝ по настоящите жалби, така че те да бъдат насочени срещу Регламенти за изпълнение № 1375/2011 и № 542/2012.

21      С актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 5 и 6 септември 2012 г., Обединеното кралство, Комисията и Съветът представят писмените си становища относно акта за изменение на исканията.

22      На 10 декември 2012 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1169/2012 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 542/2011 (OВ L 337, стр. 2). Организацията жалбоподател остава вписана в списъка, приложен към Регламент за изпълнение № 1169/2012.

23      На 7 февруари 2013 г. организацията жалбоподател подава писмен акт за изменение на исканията ѝ по настоящите жалби, така че те да бъдат насочени срещу Регламент за изпълнение № 1169/2012.

24      С актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 21 февруари, 12 и 13 март 2013 г., Комисията, Съветът и Обединеното кралство представят писмените си становища относно този акт за изменение на исканията.

25      На 25 юли 2013 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 714/2013 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 1169/2012 (OВ L 201, стр. 10). Организацията жалбоподател остава вписана в списъка, приложен към Регламент за изпълнение № 714/2013.

26      На 22 август 2013 г.организацията жалбоподател подава писмен акт за изменение на исканията ѝ по настоящите жалби, така че те да бъдат насочени срещу Регламент за изпълнение № 714/2013.

27      С актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 9, 17 и 25 септември 2013 г., Комисията, Кралство Нидерландия, Обединеното кралство и Съветът представят писмените си становища относно този акт за изменение на исканията.

28      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който вследствие на това са разпределени настоящите дела.

29      С решение от 13 ноември 2013 г. Общият съд препраща настоящите дела до шести разширен състав.

30      С писмо от 15 януари 2014 г. Общият съд поканва страните да отговорят на някои въпроси. Страните изпълняват това искане с актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 6 февруари 2014 г.

31      На 10 февруари 2014 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 714/2013 (OВ L 40, стр. 9). Организацията жалбоподател остава вписана в списъка, приложен към Регламент за изпълнение № 125/2014.

32      На 18 февруари 2014 г. организацията жалбоподател подава писмен акт за изменение на исканията ѝ по настоящите жалби, така че те да бъдат насочени срещу Регламент за изпълнение № 125/2014.

33      На 25 февруари 2014 г., тъй като един от членовете на състава е възпрепятстван да заседава, на основание на член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на състава.

34      По време на съдебното заседание от 26 февруари 2014 г. Кралство Нидерландия, Обединеното кралство, Съветът и Комисията, посочват, че не възразяват срещу изменението на исканията, поискано на 18 февруари 2014 г.

35      На 22 юли 2014 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение № 125/2014 (OВ L 217, стр. 1). Организацията жалбоподател остава вписана в списъка, приложен към Регламент за изпълнение № 790/2014, въз основа на изменение на мотивите.

36      На 20 август 2014 г. организацията жалбоподател подава писмен акт за изменение на исканията ѝ по настоящите жалби, така че те да бъдат насочени срещу Регламент за изпълнение № 790/2014.

37      С актове, постъпили в секретариата на Общия съд на 23 и 25 септември 2014 г., Съветът и Кралство Нидерландия представят писмените си становища относно този акт за изменение на исканията.

 Искания на страните

38      Организацията жалбоподател иска от Общия съд:

–        да отмени Регламенти за изпълнение № 83/2011, № 687/2011, № 1375/2011, № 542/2012, № 1169/2012, № 714/2013, № 125/2014 и № 790/2014 (наричани по-нататък „обжалваните регламенти“), доколкото се отнасят до нея,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

39      Съветът, подкрепян по дело T‑208/11 от Кралство Нидерландия, Обединеното кралство и Комисията, а по дело T‑508/11 — от Кралство Нидерландия и Комисията, иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбите като неоснователни,

–        да осъди организацията жалбоподател да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

40      Организацията жалбоподател изтъква по същество седем основания, от които шест общо по дела T‑208/11 и едно по дело T‑508/11.

41      Шестте общи за двете жалби основания са следните: първото основание е неприложимост на Регламент № 2580/2001 към конфликта между организацията жалбоподател и правителството на Шри Ланка, второто, неправилна квалификация на организацията жалбоподател като терористична организация по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, третото, липса на решение, взето от компетентен орган, четвъртото, липса на преразглеждане, каквото изисква член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, петото, нарушение на задължението за мотивиране, шестото, нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита. Седмото основание, изтъкнато в жалбата по дело T‑508/11, е нарушение на принципите на пропорционалност и на субсидиарност.

 По първото основание, изведено от твърдението за неприложимост на Регламент № 2580/2001 към конфликта между организацията жалбоподател и правителството на Шри Ланка

 Доводи на страните

42      Организацията жалбоподател поддържа, че Регламент № 2580/2001 не е приложим към положения на въоръжен конфликт, тъй като според нея въоръжените конфликти, а оттам и действията, извършени в рамките на тези конфликти, са предмет единствено на международното хуманитарно право.

43      Организацията жалбоподател била — както личало от историческия преглед на фактите — страна във въоръжен конфликт с въоръжените сили на правителството на Шри Ланка, целящ самоопределянето на тамилския народ и „освобождаването му от подтисничеството“ на това правителство. С оглед на организацията и на функционирането на въоръжените сили на организацията жалбоподател, членовете на въоръжените ѝ сили отговаряли на всички изисквания на международното право за признаване на статут на комбатанти (бойци). Този статут им предоставял имунитет за законните военни действия по смисъла на правото на въоръжените конфликти, а по отношение на евентуални незаконосъобразните действия те носели отговорност само по това право, което изключвало прилагането на каквато и да било правна уредба за борба срещу тероризма. Тъй като законните военни действия не можели да се квалифицират като незаконосъобразни съгласно националното право, извършването им изключвало прилагането на Обща позиция 2001/931, член 1, параграф 3 от която изключвал от приложното ѝ поле действията, които не представляват престъпления по смисъла на националното право.

44      Поради това включването на организацията жалбоподател в списъка за замразяване на средства представлявало намеса на трета страна във въоръжен конфликт в нарушение на принципа на ненамеса на международното хуманитарно право.

45      В репликите си организацията жалбоподател поддържа, че следва да се направи ясно разграничение между въоръжен конфликт и тероризъм. На първо място, не се поставял въпросът дали дадено събитие притежава характеристиките на терористичен акт, а дали е налице въоръжен конфликт, в който случай се прилагало само международното хуманитарно право. Хуманитарното право не забранявало въоръжените конфликти и убийствата, извършени в контекста на война и без нарушение на правото на въоръжените конфликти били оправдаеми. Следователно квалификацията като терористично на самоубийствено нападение срещу щаб на вражеските сили, направена от Съвета в настоящия случай, представлявала криминализиране на военно действие, което обаче било допустимо от гледна точка на международното хуманитарно право.

46      В подкрепа на доводите си организацията жалбоподател изтъква освен това решение на Rechtbank’s-Gravenhague (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) от 21 октомври 2011 г., както и решение на Tribunale di Napoli (съд на Неапол, Италия) от 23 юни 2011 г., в които се установявало, че тя е страна във въоръжен конфликт по смисъла на международното право, и се отхвърляла квалификацията ѝ като терористична.

47      Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на организацията жалбоподател. Той припомня, че съгласно международното право квалификацията на въоръжен конфликт не изключва прилагането на международни правни норми в областта на борбата срещу тероризма, когато са били извършени терористични актове — борба, в която Европейският съюз участвал активно в подкрепа на мерките, приети от Съвета за сигурност на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“). Международното хуманитарно право не изключвало прилагането на специални конвенции относно борбата срещу тероризма. Определението за терористичен акт, дадено в Обща позиция 2001/931, оставало валидно независимо от обстоятелствата, при които са извършени терористичните актове. Съветът оспорва твърдението на организацията жалбоподател, че квалификацията на положението в Шри Ланка може да я освободи от прилагането на международното законодателство относно борбата срещу тероризма.

48      Съветът поддържа позицията си в своите дуплики. По отношение на решението на Rechtbank’s-Gravenhague Съветът изтъква, че то е било отменено от въззивната инстанция и че Общият съд не може да свърже с това решение последици в областта на тълкуването на международното хуманитарно право и на европейското право, както твърди организацията жалбоподател.

49      Комисията счита, че организацията жалбоподател греши по отношение на твърдяната несъвместимост на въоръжените конфликти и терористичните актове. Не съществувал принцип на имунитет на комбатантите за терористични актове, извършени по време на въоръжен конфликт. Организацията жалбоподател не била доказала твърдението си, че действията, за които е упреквана в изложението на мотивите на обжалваните регламенти, представляват законни военни действия. Комисията изтъква, че организацията жалбоподател неправилно твърди, че за терористичните актове, извършени в рамките на въоръжен конфликт, се прилага само хуманитарното право. Институциите на Съюза разполагали с широко право на преценка в областта на управлението на външните отношения на Съюза и относно обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при налагането на мярка за замразяване на средства. Съюзът изготвял списък на терористичните организации, за да ги лиши от източниците им на финансиране, независимо от евентуалния им статут на страна във въоръжен конфликт. Този подход съответствал на възгледите на Съюза, които впрочем били широко възприети в световен мащаб, че терористичните актове са осъдителни и трябва да бъдат премахнати, независимо дали са извършени в мирно време или по време на въоръжен конфликт.

50      Поради това не било от особено значение да се определи точното естество на конфликта между организацията жалбоподател и правителството на Шри Ланка — дали е въоръжен или не, дали е вътрешен или международен и дали представлява освободителна война.

51      Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на ненамеса, Комисията отбелязва, че този принцип е установен в полза на държавите и само те могат да се позовават на него, а не и „въстанически групи“. Обстоятелството, че само организацията жалбоподател е вписана в списъка за замразяване на средства, а не и правителството на Шри Ланка, представлявало довод за целесъобразност, който не може да бъде взет предвид от Общия съд. Що се отнася до позоваването на член 6, параграф 5 от Допълнителен протокол към женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер (Допълнителен протокол IІ) от 8 юни 1977 г., то било ирелевантно.

52      Комисията, както и другите встъпили страни оспорват релевантността или основателността на направените от организацията жалбоподател позовавания на решенията на Rechtbank’s-Gravenhague и Tribunale di Napoli.

53      Очевидно било, че отговорът на въпроса дали определено нападение има терористичен характер не зависи от политическата кауза, в името на която то е било извършено, а от използваните средства и методи. Правото на въоръжените конфликти не предвиждало изключение от забраната за терористични актове и нито една норма на хуманитарното право не забранявала приемането на мерки като замразяването на средства, които имат за цел да преустановят финансирането на тероризма, независимо от мястото на извършване на терористичните актове.

 Съображения на Общия съд

54      С настоящото основание организацията жалбоподател поддържа по същество, че в случаите на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право — какъвто според нея е и настоящият случай — единствено последното се прилага към извършените в рамките на този конфликт незаконосъобразни действия, което изключвало прилагането на правото, организиращо предотвратяването на тероризма и борбата срещу него. Организацията жалбоподател представлявала освободително движение, което води въоръжен конфликт с „потисническо правителство“. Включването ѝ в списъка за замразяване на средства представлявало нарушение на принципа на ненамеса на международното хуманитарно право и Съветът неправилно бил приложил спрямо нея разпоредбите на правото на Съюза в областта на тероризма.

55      В подкрепа на своите доводи организацията жалбоподател се позовава на различни текстове на международното право и на правото на Съюза.

56      Обратно на твърденията на организацията жалбоподател обаче приложимостта на международното хуманитарно право към положение на въоръжен конфликт и към действията, извършени в рамките на последния, не предполага неприложимост по отношение на тези действия на дадена правна уредба относно тероризма. Това важи както за приложимите в случая разпоредби на правото на Съюза, по-конкретно Обща позиция 2001/931 и Регламент № 2580/2001, така и за изтъкнатите от организацията жалбоподател разпоредби на международното право.

57      На първо място, що се отнася до правото на Съюза, действително следва да се отбележи, че наличието на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право не изключва прилагането на разпоредбите на Съюза относно тероризма към евентуалните терористични актове, извършени в този контекст.

58      Всъщност, от една страна, Обща позиция 2001/931 не прави никакво разграничение по отношение на приложното ѝ поле в зависимост от това дали съответният акт е извършен в рамките на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право. От друга страна, както правилно отбелязва Съветът, целите на Съюза и на държавите членки са борбата срещу тероризма под каквато и да било форма, в съответствие с целите на действащото международно право.

59      Именно с оглед на изпълнението на равнището на Съюза на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност от 28 септември 2001 г., която предвижда, че „необходимостта от борба с всички средства съгласно Хартата на Организацията на обединените нации срещу заплахите пред международния мир и сигурност, предизвикани от терористичните актове“ и че „държавите членки трябва да обогатяват международното сътрудничество, като вземат допълнителни мерки, за да предотвратят и премахнат на тяхна територия с всички законови средства финансирането и подготовката на всякакви терористични актове“, Съветът приема Обща позиция 2001/931 (вж. съображения 5—7 от тази обща позиция) и след това — в съответствие с последната — Регламент № 2580/2001 (вж. съображения 3, 5 и 6 от този регламент).

60      Що се отнася, на второ място, до международното право, на което се позовава организацията жалбоподател, следва да се отбележи, че макар да е безспорно, че въоръжен конфликт може да доведе до действия, които по естеството си съответстват на терористични актове, международното хуманитарно право изрично квалифицира такива актове като „терористични актове“, които му противоречат.

61      Член 33 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно закрила на цивилните лица във време на война предвижда изрична забрана за всяка мярка на тероризъм. В същия смисъл допълнителни протоколи І и ІІ от 8 юни 1977 г. към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с международен и немеждународен характер, които протоколи имат за цел да осигурят по-добра защита на посочените жертви, предвиждат забрана на терористичните актове по всяко време и навсякъде (член 4, параграф 2 от допълнителен протокол II) и забрана за актовете на насилие или заплахите с насилие, чиято основна цел е да тероризират цивилното население (член 51, параграф 2 от допълнителен протокол I и член 13, параграф 2 от допълнителен протокол II).

62      От гореизложените съображения следва, че извършването на терористични актове от страна на участниците във въоръжен конфликт е предвидено изрично и осъдено като такова в международното хуманитарно право.

63      Следва освен това да се добави, че наличието на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право изглежда не изключва прилагането на специалните разпоредби на международното право относно тероризма наред с разпоредбите на международното хуманитарно право относно нарушенията на правото на война в случай на терористичен акт, извършен в рамките на посочения конфликт.

64      Така Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, подписана в Ню Йорк на 9 декември 1999 г. (наричана по-нататък „Нюйоркската конвенция от 1999 г.“) предвижда изрично хипотезата на терористични актове, извършени в рамките на въоръжен конфликт по смисъла на международното право. Тя инкриминира в член 2, параграф 1, буква b) „всяко […] действие, целящо да причини смъртта или нанесе тежки телесни повреди на цивилно лице или на всяко друго лице, което не взема активно участие във враждебни действия по време на въоръжен конфликт, когато смисълът на такова действие по своя характер и контекст се състои в това да се заплаши население или насилствено да се принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на някакво действие“.

65      Тази конвенция потвърждава, че дори в рамките на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право може да има терористични актове, които са преследвани като такива, а не като военни престъпления. Такива са актовете, които имат за цел да причинят смъртта или да нанесат тежки телесни повреди на цивилни лица.

66      Доводът a contrario на организацията жалбоподател, че член 2, параграф 1, буква b) от Нюйоркската конвенция от 1999 г. изключвал от приложното ѝ поле всеки акт, насочен срещу лице „което […] взема активно участие във враждебни действия по време на въоръжен конфликт“, не поставя по никакъв начин под въпрос тази констатация.

67      Следователно организацията жалбоподател неправилно поддържа, че в международното право понятията за въоръжен конфликт и за тероризъм са несъвместими.

68      Що се отнася до евентуалното обстоятелство, че терористичните актове са извършени от „бойци за свобода“ или от страна на освободителни движения, участващи във въоръжен конфликт срещу „потисническо правителство“, от гореизложените съображения следва също така, че това обстоятелство е неотносимо. Подобно изключение от забраната за терористични актове в рамките на въоръжените конфликти не намира основание в правото на Съюза, нито в международното право. При осъждането на терористичните актове последните не правят никакво разграничение с оглед на качеството на извършителя на акта или на преследваната от него цел.

69      Що се отнася до позоваването от страна на организацията жалбоподател на принципа на ненамеса, който според нея Съветът бил нарушил с включването ѝ в списъка за замразяване на средства, следва да се отбележи, че този принцип на обичайното международно право, наричан още принцип на въздържане от намеса, се отнася до правото на всяка суверенна държава да извършва действията си без външна намеса и следва пряко от принципа на равен суверенитет на държавите (вж. решения на Международния съд, Военни и паравоенни дейности в Никарагуа и срещу нея (Никарагуа/Съединени американски щати) от 26 ноември 1984 г. — относно компетентността и допустимостта, CIJ Recueil 1984 г., стр. 392, точка 73, и от 27 юни 1986 г. — по същество, CIJ Recueil 1986, стр. 96, точка 202). Както отбелязва Съветът, този принцип на международното право е установен в полза на суверенните държави, а не в полза на групи или движения. Следователно, обратно на твърденията на организацията жалбоподател, включването в списъка за замразяване на средства на дадено движение, макар и освободително, което се намира в положение на въоръжен конфликт със суверенна държава, поради участието му в терористична дейност, не представлява нарушение на принципа на ненамеса.

70      По-нататък, не може да бъде приет доводът на организацията жалбоподател, че намесата на Съюза произтичала от дискриминационния характер на позицията на Съюза, изразяващ се в приемане на ограничителни мерки само по отношение на организацията жалбоподател, а не и спрямо Демократична социалистическа република Шри Ланка.

71      Всъщност законосъобразността на мерките, приети от Съвета срещу определена група на основание на Обща позиция 2001/931, зависи от това дали тази институция се е съобразила в решението си с установените в тази обща позиция изисквания, а не от това дали ограничителни мерки биха могли евентуално да се приложат за други страни. Обща позиция 2001/931 и прилагането ѝ от страна на Съвета не са насочени към това да се определи дали някоя от страните в конфликт между дадена държава и определена група има право, а към борбата срещу тероризма. В този контекст, предвид широкото право на преценка, признато на институциите на Съюза в областта на управлението на външните отношения на Съюза (вж. в този смисъл решения от 28 октомври 1982 г., Faust/Комисия, 52/81, Rec, EU:C:1982:369, т. 27, от 16 юни 1998 г., Racke, C‑162/96, Rec, EU:C:1998:293, т. 52 и от 27 септември 2007 г., Ikea Wholesale, C‑351/04, Rec, EU:C:2007:547, т. 40; определение от 6 септември 2011 г., Mugraby/Съвет и Комисия, T‑292/09, EU:T:2011:418, т. 60), няма основание да се проверява, за целите на настоящия спор, дали е можело да бъдат приети ограничителни мерки по отношение на Демократична социалистическа република Шри Ланка на основание на правото на Съюза. Във всички случаи, дори да се допусне, че Демократична социалистическа република Шри Ланка е извършила укорими действия, които биха могли да обосноват предприемането на определени действия от страна на Съюза, следва да се отбележи, че принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (решения от 9 юли 2009 г., Melli Bank/Съвет, T‑246/08 и T‑332/08, Rec, EU:T:2009:266, т. 75 и от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, Rec, EU:T:2009:401, т. 56 и 59).

72      Също така неправилно организацията жалбоподател изтъква Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно борбата срещу тероризма (ОВ L 164, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 252), и по-конкретно съображение 11 от същото, съгласно което това рамково решение не урежда „[д]ействията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт, които се уреждат от международното хуманитарно право, в смисъла на тези понятия съгласно това право, както и действията на въоръжените сили на държава при изпълнение на техните официални задължения, доколкото те се регулират от други норми на международното право“, за да оспори приложимостта на Регламент № 2580/2001 към терористичните актове, извършени в рамките на въоръжен конфликт. Организацията жалбоподател добавя, че Рамково решение 2002/475 се придружава от изявление на Съвета, което изрично изключва от приложното поле на това рамково решение въоръжената съпротива, като тази, която са водили различни европейски движения за съпротива по време на Втората световна война.

73      От една страна, Регламент № 2580/2001 е приет в изпълнение не на Рамково решение 2002/475, което се отнася до наказателното право, а на Обща позиция 2001/931. Ето защо Рамково решение 2002/475 не може да определя обхвата на Регламент № 2580/2001.

74      От друга страна, Обща позиция 2001/931, като и Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност, която тя изпълнява на равнището на Съюза, не съдържат разпоредби, сходни на съображение 11 от Рамково решение 2002/475.

75      От това следва, че позоваването от страна на организацията жалбоподател на Рамково решение 2002/475 и на придружаващо го изявление на Съвета е неотносимо.

76      Освен това следва да се приеме, по примера на Комисията, че липсата в Обща позиция 2001/931 на съображение, което да е сходно на съображение 11 от Рамково решение 2002/475, следва да се тълкува най-много като изразяваща волята на Съвета да не предвиди никакво изключение от прилагането на разпоредбите на Съюза, когато става въпрос за предотвратяване на тероризма чрез борба срещу финансирането му. Тази липса на изключения съответства на Нюйоркската конвенция от 1999 г., която също не съдържа разпоредби като тази в съображение 11 от Рамково решение 2002/475.

77      Що се отнася до позоваването от страна на организацията жалбоподател на Препоръката на Европейския парламент относно ролята на Съюза в борбата срещу тероризма (2001/2016 (INI) (ОВ C 72 E, 2002 г., стр. 135), следва да се отбележи, че то се отнася до документ, който няма обвързваща сила. Освен това тази препоръка не узаконява извършването на терористични актове от страна на освободителни движения. В едно от съображенията на тази препоръка Парламентът се ограничава до това да направи разграничение между терористичните актове, извършени в рамките на Съюза — чиито държави членки са правови държави — и „актовете на съпротива в трети страни срещу държавни структури, самите те използващи терористични методи“ [неофициален превод].

78      Що се отнася до позоваването от страна на организацията жалбоподател на член 6, параграф 5 от Допълнителен протокол ІІ към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (вж. точка 61 по-горе), то е неотносимо. Всъщност тази разпоредба, съгласно която „[п]ри приключване на военните действия [с немеждународен характер] управляващите власти се стремят да предоставят възможно най-широка амнистия за лицата, участвали във въоръжения конфликт“, се отнася до наказателното преследване, което може да бъде предприето от съответното правителство по-специално срещу сражавалите се срещу него членове на въоръжени групи, докато Регламент № 2580/2001 не се отнася да такова преследване и до налагане на наказания, а до превантивните мерки, които Съюзът взима в областта на тероризма.

79      Що се отнася до текста „дефинирани като престъпления по смисъла на националното право“, съдържащ се в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, от който организацията жалбоподател прави заключение, че Съюзът признава в общата си позиция имунитет срещу прилагането на мерките за замразяване на средства в случаите на законни военни действия, следва да се констатира, че този текст действително се отнася до имунитета на комбатантите във въоръжените конфликти по отношение на законосъобразните военни действия — имунитет, формулиран по сходен начин в Допълнителни протоколи І и ІІ (вж. точка 61 по-горе), както следва: „никой не може да бъде обвинен или осъден за престъпление поради действие или бездействие, което не е съставлявало престъпление съгласно националното или международното право, на което той е бил подвластен към момента на извършване на деянието“ (член 75, параграф 4, буква c) от Допълнителен протокол І и член 6, параграф 2, буква c) от Допълнителен протокол II).

80      Следователно наличието на този текст в Обща позиция 2001/931 не променя с нищо факта, че Регламент № 2580/2001 е приложим спрямо терористични актове, които винаги представляват незаконосъобразни военни действия, когато са извършени в рамките на въоръжени конфликти.

81      От всички гореизложени съображения следва, че обратно на твърденията на организацията жалбоподател, Регламент № 2580/2001 е приложим спрямо терористични актове, извършени в рамките на въоръжените конфликти.

82      Ето защо организацията жалбоподател не може да се позовава на наличието на въоръжен конфликт, който я противопоставял на правителството на Шри Ланка, за да изключи приложимостта на Обща позиция 2001/931 спрямо нея за евентуални терористични актове, които е извършила в този контекст.

83      Следователно настоящото основание трябва да се отхвърли.

 По третото основание, изведено от липса на решение, взето от компетентен орган

 Доводи на страните

84      Организацията жалбоподател отбелязва, че освен списък на вменените ѝ нападения, мотивите на обжалваните регламенти съдържат позоваване на британски и индийски решения. Тя твърди, че нито един от тези елементи на мотивите не може да представлява решение на компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931.

85      Що се отнася, на първо място, до списъка на нападенията, вменени на организацията жалбоподател, той очевидно не представлявал решение на компетентен орган. Това обаче не било пречка да се отбележи, че този списък и вменената в него отговорност не са доказани, и следователно не можели да служат за основание за оставянето на организацията жалбоподател в списъка за замразяване на средства.

86      Що се отнася, на второ място, до британските решения, посочени в мотивите на обжалваните регламенти, това не били решения на компетентни органи. Доколкото не представлявали осъждане за релевантни актове в контекста на Обща позиция 2001/931, тези решения можели да служат за правно основание само ако се отнасят до започване на разследване или преследване и ако се основават на сериозни и достоверни доказателства или улики. Такива обаче не били британските решения за квалифициране на организацията жалбоподател като терористична и за замразяване на средства, които решения имали по-скоро административен, а не наказателноправен характер. Само решения, които са част от наказателно производство, можели да се използват като основание за решение да включване в списъка за замразяване на средства. Единственият случай на решения с наказателноправен характер, които се приемат за основание за включване в списъка за замразяване на средства, се отнасял до решенията на Съвета за сигурност, посочени в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

87      Организацията жалбоподател добавя, че съответните британски органи не са компетентни органи, доколкото нито един от тях не е съдебен орган, при условие че в Обединеното кралство имало съдебни органи, компетентни в областта, до която се отнася член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

88      При условията на евентуалност, в случай че Общият съд приеме, че британските решения са равностойни на започване на разследване или на преследване, или на осъждане за извършването на терористичен акт, организацията жалбоподател поддържа, че тези решения не се основават на сериозни и достоверни доказателства или улики. В това отношение мотивите на обжалваните регламенти не уточнявали основанията на британските решения. Организацията жалбоподател отбелязва, че квалифицирането ѝ от страна на британските органи не било извършено индивидуално, а „вкупом“ заедно с 20 други групи.

89      Що се отнася, на трето място, до индийските решения, организацията жалбоподател по същество счита, че предвид принципа на лоялно сътрудничество, освен решенията на Съвета за сигурност, само решенията на национален орган на държава членка могат да се считат за решения на компетентен орган. Приемането на противното щяло да попречи на прилагането на системата от санкции на Съюза, да „подкопае“ главната роля на държавите членки и да накара Съвета да се довери на информация с произход от трети държави, които не са длъжни да зачитат принципа на лоялно сътрудничество и чиито решения той не може да приеме за съобразени с нормите на Съюза относно закрилата на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита.

90      При условията на евентуалност, в случай че Общият съд приеме, че Съветът е можел да се основе на решение на орган на трета държава, организацията жалбоподател твърди, че разглежданите индийски решения не могат да се считат за решения на компетентни органи. Също като британските решения, те не били равностойни на започване на разследване или на преследване, нито на осъждане, и имало индийски юрисдикции, компетентни в областта на тероризма.

91      Впрочем, макар индийското право да предвиждало възможност за всяко сдружение, което е обявено за незаконосъобразно, да се обърне към съд, за да може последният да се произнесе по основателността на тази квалификация, организацията жалбоподател не била получила такава възможност, а мотивите не решението за оставяне на организацията жалбоподател в приетия от Съюза списък за замразяване на средства не посочвали нищо в това отношение, нито каквото и да било обстоятелство, от което да личи, че определенията на индийското правителство наистина са решения, приети от компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931.

92      При условията на евентуалност спрямо предходното, в случай че Общият съд приеме индийските решения за равностойни на започване на разследване или на преследване, или на осъждане за терористичен акт, организацията жалбоподател поддържа, че тези решения не се основават на сериозни и достоверни доказателства или улики. В това отношение изложението на мотивите на обжалваните регламенти не пояснявало по никакъв начин кои са основанията на посочените индийски решения. Съветът не можел просто да се позове на решения на национални органи, без да гарантира, че това са решения по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Това важало на още по-силно основание, когато става въпрос за решение, взето от държава, която не е членка на ЕС.

93      На последно място, индийските органи не можели да се считат за надежден източник на информация, тъй като били възприели „пристрастна позиция“ в конфликта, противопоставящ организацията жалбоподател на правителството на Шри Ланка.

94      Според организацията жалбоподател доводът на защитата, че първата трябвало да оспори пред националните юрисдикции фактите, възпроизведени в мотивите на решенията за оставянето ѝ в списъка за замразяване на средства, не бил съобразен с обстоятелството, че Съветът от своя страна не е доказал как посочените национални решения са разгледали въпросните факти и са ги вменили на организацията жалбоподател. Доводът, че Съветът не трябвало да представя допълнителни доказателства, тъй като мярката на Съюза имала административен, а не наказателноправен характер, бил неоснователен. Освен това организацията жалбоподател не била длъжна да предявява искове в националната правна система на всяка държава, в която са приети решения, на които Съветът основава собственото си решение.

95      Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на организацията жалбоподател.

96      Що се отнася до списъка с нападения, възпроизведен в мотивите на решението за оставяне на организацията жалбоподател в списъка за замразяване на средства, Съветът оспорва твърдението, че той трябва да представи допълнителни доказателства относно вменяването на тези действия на организацията жалбоподател. Съветът твърди, че ако организацията жалбоподател желае да оспори съществуването на фактите, за които е упреквана, тя трябва да направи това пред националните юрисдикции на държавите, които са приели първоначално мерки срещу нея.

97      Що се отнася до британските решения, Съветът оспорва довода, че те не представляват решения на компетентни органи поради изтъкнатия мотив, че с тях не започва разследване, нито преследване, или че не се основават на сериозни и достоверни доказателства или улики. Съветът оспорва също така довода, че съответните британски органи не били съдебни органи. Той твърди, че Обща позиция 2001/931 не изисква националното решение да има наказателноправен характер. По отношение на преценката на доказателствата и уликите, основали националното решение, принципът на лоялно сътрудничество задължавал Съвета да възприеме, доколкото е възможно, преценката на компетентните национални органи, тъй като от първостепенно значение за Съвета били установяването и оценката му на риска съответните средства да бъдат използвани за финансиране на тероризма при липса на мярка за замразяване на средства. Обстоятелството, че националният орган бил административен, а не съдебен, не било определящо.

98      По-конкретно, по отношение на решението на Secretary of State for the Home Departement (министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство, наричан по-нататък „Home Secretary“) от 29 март 2001 г., Съветът припомня, че Общият съд вече е постановил, че става въпрос за решение на компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931. Съветът припомня, че това решение е прието от Home Secretary на основание раздел 3(3)(a) от UK Terrorism Act 2000, който му предоставя компетентност, след одобрение от страна на парламента, да забрани всяка организация, за която счита, че „участва в терористична дейност“.

99      Само по себе си това решение на Home Secretary било достатъчно, за да обоснове решението на Съвета, без дори да е необходимо да се разглежда решението на UK Treasury (министърът на финансите на Обединеното кралство, наричан по-нататък „UK Treasury“) от 6 декември 2001 г. относно замразяването на средства, което е посочено в мотивите от 15 ноември 2010 г., стоящи в основата на Регламент за изпълнение № 83/2011, и което впоследствие било пропуснато, тъй като в Обединеното кралство вече не е имало отделни решения за замразяване на средства. Съветът отбелязва, че съдържанието на това решение е било възпроизведено по-късно в последващо решение от 7 октомври 2009 г., което има същия характер и последици за замразяване на средства, и счита, че също като решението на Home Secretary това решение представлява решение на компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931.

100    По повод на решението, прието от индийското правителство през 1992 г. на основание на индийския Unlawful Activities Act (Закон за незаконосъобразните дейности) от 1967 г., изменен през 2004 г., Съветът твърди, че има компетентност да приема мерки за замразяване на средства въз основа на решения, приети от компетентни органи на трети държави, било по предложение на държава членка в този смисъл, направено след първоначална преценка на съответния случай, било по предложение на самата трета засегната държава. Съветът посочва, че в тези случаи той проверява дали съответните решения са приети при зачитане на основните принципи, уреждащи защитата на човешките права, принципите на правовата държава, принципа на презумпцията за невиновност, правото на справедлив процес и правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление или нарушение. Това било направено в настоящият случай.

101    В своята дуплика Съветът поддържа по същество позицията си и същевременно препраща по отношение на британските решения към информацията, предоставено в писменото становище при встъпване на Обединеното кралство. Той добавя, че има информация, че индийските власти са прилагали забранителни мерки срещу организацията жалбоподател без прекъсване, като последното по време решение влязло в сила на 14 май 2010 г. за период от две години и било потвърдено със съдебен акт на 12 ноември 2010 г. Следователно организацията жалбоподател продължавала да бъде част от списък в Индия в качеството на терористична организация.

102    В становището си при встъпване Обединеното кралство твърди, че решенията на Home Secretary и UK Treasury очевидно отговарят на необходимите условия, за да бъдат квалифицирани като решения на компетентни органи. По отношение на индийското решение Обединеното кралство се присъединява към позицията на Съвета, че то следва да се квалифицира като решение на компетентен орган.

 Съображения на Общия съд

103    Освен първата правилна забележка, че списъкът с деяния, който се съдържа в началото на мотивите на обжалваните регламенти, не представлява решение на компетентен орган, организацията жалбоподател поддържа, че британските и индийските решения, посочени в същите мотиви, не са решения на компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4, втора алинея от Обща позиция 2001/931.

104    По отношение на общото възражение, че разглежданите британски и индийски органи не са компетентни, тъй като не били съдебни органи, доколкото в тези страни съществували съдебни органи с компетентност в областта на тероризма, това възражение следва да се отхвърли поради изложените по-долу съображения.

105    Както Общият съд вече е имал възможност да постанови във връзка с решение на нидерландски административен орган (постановление за санкции („Sanctieregeling“) в областта на тероризма, прието от нидерландските министри на външните работи и на финансите), само по себе си обстоятелството, че това решение има административен, а не наказателноправен характер, не е определящо, доколкото текстът на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 предвижда изрично, че несъдебен орган също може да бъде квалифициран като компетентен по смисъла на тази разпоредба (решение от 9 септември 2010 г., Al-Aqsa/Съвет, T‑348/07, Rec, EU:T:2010:373, т. 88, наричано по-нататък „решение „Al-Aqsa T‑348/07“). В решението си, постановено в рамките на производство по жалба срещу посоченото по-горе решение Al-Aqsa T‑348/07 (EU:T:2010:373), Съдът е потвърдил по същество, че Sanctieregeling може да се счита за решение на компетентен орган (решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет, C‑539/10 P и C‑550/10 P, Rec, EU:C:2012:711, т. 66—77, наричано по-нататък „решение „Al-Aqsa C‑539/10 P“).

106    В по-ранно съдебно решение, отнасящо се до решение на Home Secretary, Общият съд е приел, че с оглед на релевантното национално законодателство последното решение изглежда представлява решение на компетентен национален орган, отговарящо на определението по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 (решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, Rec, EU:T:2008:461, т. 144 и 145, последно изречение, наричано по-нататък „решение „PMOI T‑256/07“; в този смисъл вж. също решение „Al-Aqsa T‑348/07“, точка 105 по-горе, EU:T:2010:373, т. 89, in fine).

107    Следователно, макар член 1, параграф 4, втора алинея от Обща позиция 2001/931 да съдържа позоваване на решенията на съдебни органи, той с нищо не изключва възможността да се вземат предвид решения на административни органи, когато, от една страна, националното право действително възлага на тези органи компетентност да приемат ограничителни решения срещу свързани с тероризма групировки и когато, от друга страна, макар и да са чисто административни, тези органи все пак могат да се считат за „еквивалентни“ на съдебни органи.

108    Следователно изтъкнатото от организацията жалбоподател обстоятелство, че британските и индийските юрисдикции притежават компетентност в областта на преследването на тероризма, не означава, че Съветът не може да вземе предвид решенията на националния административен орган, на който е възложено приемането на ограничителни решения в областта на тероризма.

109    В това отношение следва да се отбележи, че организацията жалбоподател не твърди, че разглежданите решения на британските и индийските органи са приети от органи, които не са оправомощени съгласно националното право на съответните държави.

110    От гореизложените съображения следва, че общото възражение на организацията жалбоподател (вж. точка 104 по-горе) трябва да се отхвърли.

111    По-нататък организацията жалбоподател твърди, че доколкото посочените в мотивите на обжалваните регламенти национални решения не съдържат осъждане, те могат да послужат за правно основание само ако се отнасят до започване на разследване или преследване и се основават на сериозни и достоверни доказателства или улики. Такива обаче не били въпросните национални решения, които нямали наказателноправен характер, а били по-скоро административни решения за квалифициране на организацията жалбоподател като терористична и за замразяване на средствата ѝ. Само решенията, които попадат в рамките на наказателноправни производства, можели да послужат за основание на решение за включване в списъка за замразяване на средства. Единственият случай на решения с наказателноправен характер, които се приемат за основание за включване в списъка за замразяване на средства, се отнасял до решенията на Съвета за сигурност, посочени в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

112    С тези доводи организацията жалбоподател твърди по същество, че единствено решенията с наказателноправен характер могат да представляват решения на компетентни органи по смисъла на Обща позиция 2001/931. Освен това организацията жалбоподател твърди, че сами по себе си решенията за включване в даден списък не могат да се приемат за достатъчни.

113    Следва да се припомни, че Обща позиция 2001/931 не изисква националното решение да се вписва в рамките на наказателно производство stricto sensu, дори случаят най-често да е такъв. Предвид обаче на целите, преследвани от Обща позиция 2001/931, в рамките на изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност, предмет на въпросното национално производство все пак трябва да е борбата с тероризма в широк смисъл. Тези съображения на Общия съд, изведени в решение по дело „Al-Aqsa T‑348/07“, точка 105 по-горе (EU:T:2010:373, т. 98 и 100), са потвърдени по същество в решение „Al-Aqsa C‑539/10 P“, точка 105 по-горе (EU:C:2012:711, т. 70), като Съдът е приел, че защитата на засегнатите лица не е поставена под въпрос, ако взетото от националния орган решение не е част от производство, чиято цел е да наложи наказателни санкции, а се вписва в производство, чийто предмет са превантивни мерки.

114    Общият съд е постановил също така, че за да може Съветът валидно да се позове на решение за „възбуждането на разследвания или преследване“, то трябва да бъде част от национална процедура, с която пряко и основно се цели налагането спрямо заинтересованото лице на превантивна или репресивна мярка в контекста на борбата с тероризма и предвид участието му в същия. Общият съд пояснява, че това изискване не е изпълнено от решение на национален съдебен орган, който се произнася само субсидиарно и инцидентно относно възможното участие на заинтересованото лице в такава дейност в рамките на оспорване, свързано например с гражданскоправни права и задължения (решение от 30 септември 2009 г., Sison/Съвет, T‑341/07, Rec, EU:T:2009:372, т. 111, наричано по-нататък „решение „Sison T‑341/07“).

115    В настоящия случай следва да се отбележи, че макар решенията, приети от британските (а именно Home Secretary и UK Treasury) и индийските органи действително да не представляват решения за „възбуждането на разследвания или преследване за терористичен акт“ или за „осъждане за такива действия“ в тесен наказателноправен смисъл, те все пак водят до забрана на организацията жалбоподател в Обединеното кралство и до замразяване на средствата ѝ, както и до забраната ѝ в Индия и следователно ясно се вписват в рамките на национални производства, с които пряко и основно се цели налагането спрямо организацията жалбоподател на превантивни или репресивни по вида си мерки в контекста на борбата с тероризма.

116    В това отношение и обратно на твърденията на организацията жалбоподател, обстоятелството, че разглежданите национални решения не съответстват точно на текста на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, само по себе си не дава никакво основание да се заключи, че Съветът не е можел да вземе предвид тези решения.

117    Ето защо организацията жалбоподател неправилно твърди, че единственият случай на решения с наказателноправен характер, които се приемат за основание за включване в списъка за замразяване на средства, се отнасял до решенията на Съвета за сигурност, посочени в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Целта на последното изречение на член 1, параграф 4, първа алинея от тази обща позиция е само да предостави на Съвета възможност да включи още лица или организации в списъка, наред с тези, които може да включи на основание на решенията на компетентните национални органи.

118    Несъмнено действията на разглежданите административни органи водят в крайна сметка до включване в даден списък. Само по себе си обаче това обстоятелство не означава, че тези органи не са преценили поотделно всяка една от засегнатите групи преди включването ѝ в посочените списъци, нито че тези преценки непременно са произволни или необосновани. Следователно от значение е не дали действието на съответния орган води до включване в списък на лица, групи или образувания, участващи в терористична дейност, а дали извършването му е съпроводено от достатъчно гаранции, които да дават възможност на Съвета да се основе на това действие, за да обоснове собственото си решение за включване в съответния списък.

119    При това положение и освен разгледаните по-горе общи възражения, трябва да се определи дали в конкретния случай съответните административни органи, а именно Home Secretary и UK Treasury, от една страна, и индийското правителство, от друга страна, са можели да бъдат приети за компетентни органи по смисъла на Обща позиция 2001/931.

120    Що се отнася, най-напред, до Home Secretary, следва да се отбележи, че Общият съд вече е имал възможност да приеме, че с оглед на релевантното национално законодателство този административен орган представлява компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 (решение „PMOI T‑256/07“, точка 106 по-горе, EU:T:2008:461, т. 144).

121    Освен вече изтъкнатите и отхвърлени от Общия съд общи доводи (вж. точки 104—118 по-горе), организацията жалбоподател не представя нито един довод в обратния смисъл, освен този, че била квалифицирана като терористична организация в Обединеното кралство едновременно с 20 други групи и че Камарата на общините на Обединеното кралство нямала друга възможност, освен да приеме или отхвърли изцяло представения ѝ от Home Secretary списък, без да може да разгледа конкретното положение на всяка организация.

122    Все пак представеното от организацията жалбоподател извлечение от дебатите на Камарата на общините от 13 март 2001 г. във връзка с проект за наредба, представен ѝ за одобрение от Home Secretary на 28 февруари 2001 г., не показва Камарата на общините да е била лишена от възможността да разгледа поотделно положението на всяка една от организациите, обхванати от посочения проект за наредба. От една страна, всички членове на Камарата на общините са получили кратко описание на фактите по отношение на всяка една от организациите, включени в проекта за наредба, което означава, че е била налице възможност за индивидуална преценка от страна на Камарата на общините. От друга страна, дебатите на Камарата на общините действително са могли да обхванат отделни организации, по-конкретно „Революционна организация „Седемнадесети ноември“. На последно място, що се отнася до обстоятелството, че мерките, предложени на Камарата на общините за одобрение, са ѝ представени под формата на една-единствена наредба, а не на отделни наредби за всяка една от засегнатите организации, не предполага невъзможност за ефективна индивидуална проверка, доколкото Камарата на общините във всички случаи остава свободна да откаже да одобри проекта.

123    От гореизложените съображения следва, че качеството на Home Secretary на компетентен орган не е поставено под въпрос от доводите на организацията жалбоподател.

124    Същото важи, по-нататък, и що се отнася до UK Treasury, който орган впрочем е посочен от Съвета само в мотивите на Регламент за изпълнение № 83/2011 и повече не е посочван в мотивите на по-късните регламенти. Освен това в рамките на настоящата жалба организацията жалбоподател не е повдигнала специално възражение срещу качеството на компетентен орган на UK Treasury, с изключение на посочените в точки 104—118 по-горе общи доводи, които вече бяха отхвърлени от Общия съд.

125    На последно място, по отношение на индийското правителство, организацията жалбоподател все пак изтъква подробни доводи. Тя счита главно че предвид принципа на лоялно сътрудничество, който съществувал само в отношенията между Съюза и държавите членки, орган на трета държава не можел да се приеме за компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931.

126    Доводът, че по принцип орган на трета държава не може да се счита за компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931, трябва да се отхвърли поради изложените по-долу съображения.

127    На първо място, от съображения 5 и 7 от Обща позиция 2001/931 личи, че тя е приета в рамките на изпълнението на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност, в която Съветът за сигурност е приел, че „всички държави трябва да вземат необходимите мерки, за предотвратяване на терористични актове, по-конкретно като осигурят бързо оповестяване на другите държави чрез обмен на информация“ (точка 2, буква b) от Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност) и „пълна взаимопомощ при разследвания и други производства, свързани с финансирането или подпомагането на терористични актове, включително помощ за събиране на намиращите се в тези държави доказателства, които са необходими за производството“ (точка 2, буква f) от Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност). В своята резолюция Съветът за сигурност освен това призовава „всички държави […] да обменят информация в съответствие с международното и национално право и да си сътрудничат по административни и съдебни въпроси с цел превенция на терористични актове“ (точка 3, буква b) от Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност).

128    Следва да се напомни, че както Съдът е постановил, ако приемането на обща позиция задължава Съюза в рамките на Договора да вземе мерките, които се налагат от тази обща позиция, това задължение предполага, когато става въпрос за прилагане на резолюция на Съвета за сигурност, приета на основание глава VII от Устава на Организацията на обединените нации, че при изготвянето на тези мерки Съюзът трябва надлежно да отчете съдържанието и целите на съответната резолюция, както и съответните задължения във връзка с такова прилагане, произтичащи от Устава на Организацията на обединените нации (решение от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Rec, EU:C:2008:461, т. 296; вж. също решение от 13 март 2012 г., Melli Bank/Съвет, C‑380/09 P, Rec, EU:C:2012:137, т. 55).

129    Предвид целите на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност, а именно засилване на борбата срещу тероризма на световно равнище чрез систематично и тясно сътрудничество между всички държави, както и на факта, че Обща позиция 2001/931 е приета за изпълнението на тази резолюция, тезата, която организацията жалбоподател изтъква, въпреки че тази обща позиция не съдържа никакво предварително ограничение с оглед на националността на компетентни органи, не е съобразена нито с текста, нито с целта на посочената обща позиция и следователно е несъвместима с изпълнението на резолюцията на Съвета за сигурност на равнището на Съюза.

130    Освен това следва да се отбележи, че съображение 6 от Регламент № 2580/2001 предвижда, че „[този] регламент е мярка, необходима на общностно равнище, и е допълнение към административните и съдебните процедури по отношение на терористичните организации в Европейския съюз и трети страни“.

131    На второ място следва да се приеме, че доводът на организацията жалбоподател почива на неправилно разбиране на функцията на принципа на лоялно сътрудничество в рамките на създадения с Обща позиция 2001/931 режим и на приемането от страна на Съвета на ограничителни мерки.

132    Съгласно член 4, параграф 3 ДЕС отношенията между държавите членки и институциите на Съюза се уреждат чрез взаимни задължения за лоялно сътрудничество (решение „Sison T‑341/07“, точка 114 по-горе, EU:T:2009:372, т. 94).

133    Както установява съдебната практика, в контекста на прилагането на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, принципът на лоялно сътрудничество поражда за Съвета задължението да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган, поне когато това е съдебен орган, по-конкретно относно съществуването на „сериозни и достоверни доказателства или улики“, на които се основава решението му (решение Sison T‑341/07, точка 114 по-горе, EU:T:2009:372, т. 95).

134    Следователно, обратно на твърдението на организацията жалбоподател, този принцип не се отнася до въпроса за квалификацията на даден национален орган като компетентен по смисъла на Обща позиция 2001/931, а само до обхвата на задълженията на Съвета по отношение на решенията на такъв орган, когато последният е орган на държава членка.

135    Обстоятелството, че принципът на лоялно сътрудничество наистина се прилага само в отношенията между Съюза и държавите членки, следователно не означава, че орган на трета държава не може да бъде квалифициран като компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931 и че Съвет не може при необходимост да се основе на преценките на този орган.

136    От гореизложените съображения следва, че главният довод на организацията жалбоподател, а именно че с оглед на неприложимостта на принципа на лоялно сътрудничество в отношенията между Съюза и трети държави квалифицирането на орган на трета държава като компетентен орган било по принцип недопустимо, трябва да се отхвърли. Всъщност целта, преследвана с Обща позиция 2001/931, води до обратното заключение.

137    При все това обаче, с оглед на даденото от Общия съд тълкуване на разпоредбите на Обща позиция 2001/931, доколкото установеният от последната механизъм води до възможност за Съвета да включи дадено лице в списъка за замразяване на средства въз основа на решение на национален орган, проверката за наличие на решение на национален орган, което отговаря на определението по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, е съществено условие, предхождащо приемането от страна на Съвета на собственото му решение за замразяване на средства (вж. в този смисъл решение „Sison T‑341/07“, точка 114 по-горе, EU:T:2009:372, т. 93).

138    Това условие, изведено от Общия съд в контекста на решения на органи на държави — членки на Съюза, изглежда още по-важно в случаите на решения, приети от органи на трети държави. Всъщност, за разлика от държавите членки, много трети държави не са обвързани от изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и нито една от тях не е подчинена на разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз.

139    Ето защо, преди да се основе на решение на орган на трета държава, Съветът трябва да провери внимателно дали релевантната правна уредба на тази държава предоставя гаранции за правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, равностойни на тези на равнището на Съюза. Необходимо е освен това да не са налице данни, че третата държава на практика не спазва тази правна уредба. Всъщност в този случай наличието на правна уредба, която формално отговаря на горепосочените условия, не позволява да се приеме, че е изпълнено условието за компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931.

140    Следва да се добави, че ако гарантираната от правната уредба на третата държава защита и тази на равнището на Съюза не са равностойни, признаването на качеството на компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/9331 на национален орган на третата държава ще доведе до различно третиране на лицата, до които се отнасят мерките на Съюза за замразяване на средства, в зависимост от това дали националните решения, на които се основават тези мерки, са решения на органи на трети държави или на органи на държави членки.

141    Трябва да се констатира, както посочва организацията жалбоподател, че мотивите на обжалваните регламенти не съдържат нито един елемент, който да позволи да се приеме, че Съветът е извършил такава внимателна проверка на равнището на закрила на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита по отношение на индийската правна уредба. Посочените мотиви са ограничени в Регламенти за изпълнение № 83/2011—№ 125/2014 до следните съображения:

„С оглед на участието на [LTTE] при извършването на терористични актове, индийското правителство забранява LTTE през 1992 г. по силата на Unlawful Activities Act 1967 (Закон за незаконосъобразните дейности от 1967 г.) и впоследствие ги включва в списъка на терористичните организации, съдържащ се в приложение към Unlawful Activities Prevention (Amendment) Act 2004 (Закон (изменение) за предотвратяване на незаконосъобразните дейности от 2004 г.).

Поради това решенията, взети по отношение на [LTTE], се считат за решения на компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931“.

142    Обратно, по отношение на британските органи, които са органи на държава — членка на Съюза, Съветът констатира, след като посочва приложимата правна уредба, че решенията на тези органи са предмет на периодично преразглеждане от страна на правителствена комисия (пета алинея от мотивите на отделните обжалвани регламенти) или могат да се обжалват по съдебен ред (шеста алинея от мотивите от 25 август и 15 ноември 2010 г.). По отношение на индийските органи (трета държава) обаче Съветът не представя никаква преценка на гарантираното от индийската правна уредба равнище на закрила на правото на защита и на правото на съдебна защита.

143    В това отношение не е убедително твърдението на Съвета по време на съдебното заседание, че липсата на преценка на равнището на закрила, що се отнася до индийските органи, се дължала на обстоятелството, че обжалваните регламенти се отнасяли до преразглеждане, а не до първоначалното включване в списъка, във връзка с което били изложени по-подробни мотиви, отразяващи по-задълбочена първоначална преценка на индийската правна уредба.

144    На първо място, на това твърдение се противопоставя фактът, че специалните мотиви, отнасящи се до британските органи, са възпроизведени във всички последователни обжалвани регламенти. На второ място, Съветът не представя, в подкрепа на твърдението си, мотивите на регламента за първоначално включване в списъка, които били по-подробни, нито твърди, а още по-малко доказва, че е съобщил тези мотиви на организацията жалбоподател. Ако твърдението на Съвета бъде доказано, това ще доведе най-малкото до нарушение на правото на защита, доколкото в този случай мотивите, които са били съобщени на организацията жалбоподател, ще се окажат непълни. На трето място, трябва да се припомни, че въпреки превантивния им характер мерките за замразяване на средства могат да окажат значително отрицателно въздействие върху засегнатите лица и групи (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013, Комисия/Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, Rec, EU:C:2013:518, т. 132 и цитираната съдебна практика). Следователно както приемането, така и продължаването на тези мерки трябва да се основават на достатъчно солидни и подробни мотиви.

145    Що се отнася до Регламент за изпълнение № 790/2014, мотивите за оставяне в списъка са допълнени от указанията, че раздели 36 и 37 от Unlawful Activities Act 1967 съдържат разпоредби относно обжалването по съдебен и административен ред на списъка и че решението за забрана на LTTE като незаконна организация е предмет на периодично преразглеждане от страна на министъра на вътрешните работи на Индия. Съветът добавя, че последното преразглеждане е извършено на 14 май 2012 г. и че след преразглеждането от съда, установен по силата на Unlawful Activities Act 1967, определянето на LTTE като незаконна организация е потвърдено от министъра на вътрешните работи на Индия на 11 декември 2012 г. Съветът посочва, че съобщения за тези решения са били публикувани в официалния вестник на Индия.

146    Що се отнася до третите държави, както личи от съображенията, изложени в точки 138—140 по-горе, именно Съветът трябва внимателно да провери дали релевантната правна уредба на съответната трета държава гарантира по отношение на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита закрила, равностойна на гарантираната на равнището на Съюза. В това отношение само по себе си позоваването на законодателни разпоредби и на периодичен преглед от страна на министъра на вътрешните работи не е достатъчно, за да се приеме, че е налице внимателна проверка на гаранциите, предоставени от съответната трета държава по отношение на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита.

147    От гореизложените съображения следва, че с оглед на мотивите на обжалваните регламенти не може да се приеме, че преди да остави организацията жалбоподател в списъка за замразяване на средства, Съветът е проверил внимателно дали разглежданата трета държава разполага с правна уредба, която гарантира зачитането на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита в степен, съответстваща на гаранциите на равнището на Съюза.

148    Това важи особено поради факта че в мотивите на обжалваните регламенти не са посочени индийски разпоредби, и по-конкретно Prevention of Terrorism Act (POTA) (Закон за превенцията на тероризма). Защитата заявява, но a posteriori пред Общия съд, че тези разпоредби са релевантни, тъй като определяли приложимото производство за забрана на групи, за които е прието, че нарушават индийските закони относно незаконосъобразните дейности. Този пропуск в мотивите на обжалваните регламенти потвърждава липсата на внимателна проверка, изключително важна, когато става въпрос за решения на органи на трети държави.

149    Тази липса на внимателна проверка в стадия на приемането на обжалваните регламенти и следващото от това нарушение на задължението за мотивиране не могат да бъдат отстранени чрез позоваванията и обясненията, които Съветът изтъква за първи път пред Общия съд.

150    Във връзка със съображенията, изложени в точка 139, второ изречение по-горе, следва да се отбележи, че нито Съветът, нито някоя от встъпилите в негова подкрепа страни дават отговор на посочените в жалбата и възпроизведени в репликата доводи, че отмяната на POTA през 2004 г. е резултат от това, че този текст е довел до произволни задържания, случаи на изтезания и изчезнали лица и екзекуции без съдебен процес, и че последвалите законодателни промени не са отстранили тези проблеми.

151    Поради това, докато посочените в мотивите на обжалваните регламенти британски органи правилно са квалифицирани от Съвета като компетентни органи, същото не може да се приеме по отношение на индийските органи, при така изложените мотиви на обжалваните регламенти.

152    Ето защо настоящото основание следва да се уважи в частта, която се отнася до индийските органи, и да се отхвърли по отношение на британските органи.

153    На следващо място следва да се разгледат съдържащите се в жалбата упреци на организацията жалбоподател срещу следвания от Съвета подход и мотивите му за оставянето на последната в списъка за замразяване на средства, като се започне по-конкретно с разглеждането на твърдението, че вменяването на отговорност на организацията жалбоподател за посочените в мотивите на обжалваните регламенти насилствени действия не почивало на достатъчна фактическа и правна основа.

154    За тази цел четвъртото, петото и шестото основание следва да бъдат разгледани заедно с второто основание.

 По четвъртото, петото и шестото основание във връзка с второто основание

 Доводи на страните

155    Организацията жалбоподател твърди, че без да извърши сериозна проверка на развитието на производствата на национално равнище, както изисква член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, Съветът основал обжалваните регламенти не толкова на решения на компетентни органи, а на списък от действия, вменени пряко от него на организацията жалбоподател. Този списък не представлявал решение на компетентен орган. Вменената по този начин отговорност не почивала на достатъчна правна и фактическа основа (второто и четвъртото основание). Освен това мотивите на обжалваните регламенти съдържали твърде много пропуски, което пречело на организацията жалбоподател да организира ефикасно защитата си и не позволявало да се упражни съдебен контрол (петото и шестото основание).

156    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на организацията жалбоподател и твърди, че е извършил подробен преглед по същество, преди да приеме, чрез обжалваните регламенти, да остави организацията жалбоподател в списъка за замразяване на средства. Резултатите от този преглед представлявали политически въпрос, решението на който било изцяло от компетентността на законодателя. Съветът разполагал с широко право на преценка. Що се отнася до отчитането от негова страна на развитието на производствата на национално равнище, Съветът се позовава на две молби за отстраняване от списъка, подадени от организацията жалбоподател до Home Secretary през 2007 г. и 2009 г., които били отхвърлени. Съветът оспорва твърдението, че не е взел предвид развитието на положението в Шри Ланка след военното поражение на организацията жалбоподател през 2009 г. Той счита, че е изпълнил надлежно задължението си за мотивиране, и оспорва твърдението, че правото на защита на организацията жалбоподател е било нарушено. Що се отнася до фактите, вменени на последната, тя следвало да ги оспори на национално равнище, ако намери за необходимо. Впрочем това били общоизвестни факти, отдавна известни на организацията жалбоподател, но тя ги оспорвала едва пред Общия съд.

 Съображения на Общия съд

157    На първо място, следва да се припомни, че след като приеме решение за включване на определено лице или група в списъка за замразяване на средства въз основа на решение на компетентни национални органи, Съветът трябва да проверява периодично, поне веднъж на шест месеца, дали все още са налице основания за оставянето на заинтересованото лице в списъка.

158    Докато проверката на наличието на решение на национален орган, което отговаря на посочената в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 дефиниция, е съществено предварително условие за приемането от страна на Съвета на първоначално решение за замразяване на средства, проверката на последиците от това решение на национално равнище е необходима в контекста на приемането на последващо решение за замразяване на средства (решения от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, Rec, EU:T:2006:384, т. 117, наричано по-нататък „решението „OMPI T‑228/02“, и от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, EU:T:2007:207, т. 164). Когато се преразглежда оставането на дадено лице в спорния списък, е от значение въпросът дали от включването на това лице в посочения списък или от последното му преразглеждане фактическото положение се е променило така, че да не позволява вече да се направи същият извод за участието на това лице в терористични дейности (решение „Al-Aqsa C‑539/10“, точка 105 по-горе, EU:C:2012:711, т. 82).

159    На второ място, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви, които трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста, в който същия е приет, трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол за законосъобразност. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения (вж. решение „OMPI T‑228/02“, точка 158 по-горе, EU:T:2006:384, т. 141 и цитираната съдебна практика).

160    В контекста на приемането на решение за замразяване на средства на основание на Регламент № 2580/2001, мотивите на съответното решение трябва да се преценяват преди всичко с оглед на правните условия за прилагането на този регламент към конкретния случай, така както са установени в член 2, параграф 3 от същия регламент и чрез препращане било към член 1, параграф 4 било към член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, в зависимост от това дали става въпрос за първоначално или за последващо решение за замразяване на средства (решение „OMPI T‑228/02“, точка 158 по-горе, EU:T:2006:384, т. 142).

161    В това отношение Общият съд не може да приеме мотиви, които имат само обща и стереотипна формулировка, възпроизвеждаща текста на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и на член 1, параграф 4 или 6 от Обща позиция 2001/931. В съответствие с припомнените по-горе принципи Съветът е длъжен да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обоснованост на решението му, както и съображенията, поради които е решил да вземе това решение. В мотивите за подобна мярка трябва следователно да се посочат специфичните и конкретни причини, поради които Съветът смята, че релевантната правна уредба е приложима към заинтересованото лице (вж. решение „OMPI T‑228/02“, точка 158 по-горе, EU:T:2006:384, т. 143 и цитираната съдебна практика).

162    Следователно както мотивите на първоначално решение за замразяване на средства, така и мотивите на последващите решения следва да се позовават не само на правните изисквания за прилагането на Регламент № 2580/2001, по-специално на наличието на национално решение, взето от компетентен орган, но и на специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на своята оперативна самостоятелност Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземе мярка за замразяване на средства (решение „Sison T‑341/07“, точка 114 по-горе, EU:T:2009:372, т. 60).

163    На трето място, по отношение на упражнявания от него контрол Общият съд признава, че Съветът разполага с широко право на преценка на обстоятелствата, които следва да се вземат предвид с оглед на приемането на икономически и финансови санкции на основание членове 75 ДФЕС, 215 ДФЕС и 352 ДФЕС, в съответствие с обща позиция, приета в областта на общата външна политика и политика на сигурност. Това право на преценка засяга по-конкретно съображенията за целесъобразност, на които се основават такива решения (вж. решение „Sison T‑341/07“, точка 114 по-горе, EU:T:2009:372, т. 97 и цитираната съдебна практика). Същевременно, макар Общият съд да признава на Съвета широка свобода на преценка в тази област, това не означава, че Общия съд не трябва да упражнява контрол върху тълкуването на релевантните данни, извършено от тази институция. Действително съдът на Съюза трябва по-специално да провери не само фактическата точност на представените доказателства и тяхната достоверност и логическа последователност, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени ситуацията, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи. В рамките на този контрол обаче Общият съд не може да замени преценката на Съвета за целесъобразност със своята преценка (вж. решение „Sison T‑341/07“, точка 114 по-горе, EU:T:2009:372, т. 98 и цитираната съдебна практика).

164    На четвърто място, по отношение на правните и фактическите основания на решение за замразяване на средства в областта на тероризма, следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 списъкът за замразяване на средства се изготвя на базата на прецизна информация или документи от съответното дело, от които е видно, че въз основа на сериозни и убедителни доказателства или улики е взето решение от компетентен орган по отношение на засегнатите лица, групи или образувания, независимо дали става въпрос за започване на разследване или наказателно преследване на терористично действие, опит да се извърши, да се участва в или да се подпомогне такова действие, или става въпрос за осъждане за такива деяния.

165    Съдът припомня в своето решение „Al-Aqsa C‑539/10 P“, точка 105 по-горе (EU:C:2012:711), че от посочването в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на решение на „компетентен орган“, както и от споменатите „прецизна информация“ и „сериозни и убедителни доказателства или улики“ следва, че тази разпоредба има за цел да защити засегнатите лица, като гарантира, че Съветът ги включва в спорния списък само въз основа на достатъчно солидна фактическа база и че посочената обща позиция се стреми да постигне тези цели, като прибягва до изискването за решение, взето от национален орган (точка 68 от съдебното решение). Всъщност Съдът отбелязва, че Съюзът не разполага с възможност да провежда разследвания относно участието на дадено лице в терористични действия (точка 69 от съдебното решение).

166    В светлината на гореизложените съображения следва да се разгледат мотивите, които Съветът е възприел, за да обоснове обжалваните регламенти.

167    Тези мотиви започват с една алинея, в която Съветът най-напред описва организацията жалбоподател като „терористична група“, която е основана през 1976 г. и се сражава за независима тамилска държава в северната и източната част на Шри Ланка, на второ място, Съветът твърди, че организацията жалбоподател е извършила „определен брой терористични актове, включващи многократни нападения и заплашване на цивилното население, чести нападения срещу правителствени обекти, нарушаване на политическите процеси, отвличания и политически убийства“ [неофициален превод], и на трето място, изразява мнението, че „макар неотдавнашното военно поражение на LTTE да е отслабило значително структурите ѝ, тази организация вероятно възнамерява да продължи терористичните си нападения в Шри Ланка“ [неофициален превод] (първа алинея от мотивите на обжалваните регламенти).

168    На следващо място, Съветът съставя списък на „терористичните дейности“, които според него е извършила организацията жалбоподател, считано от август 2005 г. до април 2009 г. или — съгласно обжалваните регламенти — през юни 2010 г. (втора алинея от мотивите на обжалваните регламенти)

169    След като приема, че „тези действия се обхващат от член 1, параграф 3, точки а), б), в), е) и ж) от Обща позиция 2001/931 и са извършени с оглед на постигането на целите, посочени в член 1, параграф 3, подточки i) и iii) от същата обща позиция“ [неофициален превод], както и че „[LTTE] се обхваща от член 2, параграф 3, подточка ii) от Регламент № 2580/2001“ [неофициален превод] (трета и четвърта алинея от мотивите на обжалваните регламенти), Съветът посочва решения, които британските и индийските органи били приели през 1992 г., 2001 г. и 2004 г. срещу организацията жалбоподател (пета и шеста алинея от мотивите на Регламенти за изпълнение № 83/2011—125/2014), както и през 2012 г. (шеста и седма алинея от Регламент за изпълнение № 790/2014).

170    По отношение на британските решения, както и — само в мотивите на Регламент за изпълнение № 790/2014 — на индийските решения, Съветът се позовава на факта, че те са предмет на периодичен преглед или могат да бъдат обжалвани по административен или съдебен ред.

171    От тези съображения Съветът прави извод, че „по отношение на [LTTE] решенията са взети от компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931“ [неофициален превод] (седма алинея от мотивите на обжалваните регламенти).

172    На последно място, Съветът „констатира, че горепосочените решения […] все още са в сила, и […] приема, че мотивите, обосновали включването на [LTTE] в списъка [за замразяване на средства], остават валидни“ [неофициален превод] (осма алинея от мотивите на обжалваните регламенти). Съветът прави от това извод, че организацията жалбоподател трябва да бъде оставена в посочения списък (девета алинея от мотивите на обжалваните регламенти).

173    Следва най-напред да се отбележи, че макар списъкът на дейностите, съставен от Съвета във втора алинея от мотивите на обжалваните регламенти, да е от определящо значение при преценката дали е уместно да бъде продължено замразяването на средствата на организацията жалбоподател, доколкото този списък обосновава констатацията на Съвета за наличието на извършени от организацията жалбоподател терористични актове, нито едно от тези действия не е било разгледано в националните решения, посочени в пета и шеста алинея от мотивите на Регламенти за изпълнение № 83/2011—125/2014 и в шеста и седма алинея от Регламент за изпълнение № 790/2014.

174    Всъщност, що се отнася до Регламенти за изпълнение № 83/2011—125/2014, всички тези действия са последващи спрямо посочените в мотивите на тези регламенти национални решения и следователно не са могли да бъдат разгледани в последните.

175    Макар мотивите на Регламенти за изпълнение № 83/2011—125/2014 да уточняват, че посочените в тях национални решения продължават да бъдат в сила, те все пак не се позовават на по-нови национални решения и още по-малко на мотивите на такива решения.

176    Въпреки свързаните с това упреци на организацията жалбоподател срещу Съвета, последният не е представил по-ново решение на британските или на индийските органи, по отношение на което да е доказал, че е било на негово разположение към момента на приемането на Регламенти за изпълнение № 83/2011—125/2014, и от което да личи по-конкретно че действията, включени в съдържащия се в мотивите списък, действително са били разгледани и приети от тези органи.

177    Що се отнася до британската процедура, Съвет представя само решенията от 2001 г., посочени в мотивите на обжалваните регламенти. Той не представя последващи британски решения и още по-малко мотивите на тези решения. Без да ги представя и без да предоставя точна информация относно конкретните им мотиви, Съветът се позовава на едно решение на UK Treasury от 7 декември 2009 г., както и на решенията за отхвърляне на две жалби на LTTE, подадени през 2007 г. и 2009 г., с които се цели изваждането ѝ от британския списък за замразяване на средства.

178    Що се отнася до индийското съдебно решение от 12 ноември 2010 г., което Съветът представя в дупликите си, и до едно индийско съдебно решение от 7 ноември 2012 г., което последният посочва в отговора си от 6 февруари 2014 г. на въпросите на Общия съд, тези съдебни решения са неотносими предвид изложените в точки 138—140 по-горе съображения. Впрочем за изчерпателност следва да се отбележи, че тези решения не съдържат позоваване и още по-малко произнасяне относно което и да било от 24-те, впоследствие 21 действия, включени в списъка в мотивите на Регламенти за изпълнение № 83/2011—125/2014.

179    Що се отнася до Регламент за изпълнение № 790/2014, същите съображения като посочените в точка 178 по-горе важат по отношение на индийските решения от 2012 г. (включително съдебното решение от 7 ноември 2012 г.), посочени за пръв път в седма алинея от мотивите на този регламент.

180    Що се отнася до двете френски решения от 23 ноември 2009 г. и 22 февруари 2012 г. (едното в първоинстанционното, а другото във въззивното производство), на които Съветът се позовава в дупликата си по дело T‑508/11 и в които според него са били взети предвид някои от действията, включени в списъка в изложението на мотивите на обжалваните регламенти, трябва да се отбележи следното.

181    На първо място, тези решения не са посочени в мотивите на обжалваните регламенти, приети преди дупликата. Поради това те представляват недопустим опит за закъсняло мотивиране (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 2013 г., North Drilling/Съвет, T‑552/12, EU:T:2013:590, т. 26 и от 12 декември 2013 г., Nabipour и др./Съвет, T‑58/12, EU:T:2013:640, т. 36—39).

182    На второ място и от още по-съществено значение, въпросните френски решения не са посочени дори в обжалваните регламенти, приети след дупликата (Регламенти за изпълнение № 542/2012, № 1169/2012, № 714/2013, № 125/2014 и № 790/2014). Съветът не може да изтъква като „част от мотивите“ на наложените от него ограничителни мерки национални решения, на които не се е позовал в мотивите на обжалваните регламенти, приети след като се е запознал с посочените решения.

183    Изложените в точки 180—182 по-горе съображения важат и по отношение на едно германско решение, което Съветът посочва за първи път по време на съдебното заседание.

184    В дупликата си Съветът все пак твърди, че включените в списъка в изложението на мотивите действия „се вписват в общоизвестния контекст […] на конфликта в Шри Ланка, страна по който е организацията жалбоподател“ и че „тези контекстуални елементи, основани на общоизвестни събития, са предназначени да информират адресата на приетите превантивни мерки за мотивите, на които Съветът основава преценката си за терористичната заплаха, която първият представлява“ [неофициален превод]. В подкрепа на избора си да се позове на „контекстуални елементи“ Съветът изтъква решение „PMOI T‑256/07“, точка 106 по-горе (EU:T:2008:461, т. 90). В подкрепа на довода си, че действията, които е вменил на организацията жалбоподател, са общоизвестни, Съветът се позовава на статии от интернет.

185    Съветът добавя, че „така основаната на фактически обстоятелства мотивация няма за цел да замести евентуална преценка на съда, скрепена със сила на пресъдено нещо, относно гражданската или наказателна отговорност на извършителите на тези деяния, тъй като това не е нейният предмет“ [неофициален превод]. Според Съвета „освен общодостъпни, тези обстоятелства са били също така известни на организацията жалбоподател към датата на приемане на обжалваните регламенти“ [неофициален превод].

186    Тези доводи, в съчетание с липсата на каквото и да било позоваване в мотивите на обжалваните регламенти на решения на компетентни органи, които да са последващи спрямо вменените действия и да се отнасят до тях, ясно показват, че Съветът не е основал обжалваните регламенти на преценки, съдържащи се в решения на компетентни органи, а на информация, извлечена от пресата и от интернет.

187    С оглед обаче на съображенията, припомнени в точки 164 и 165 по-горе, Общата позиция 2001/931 изисква — за защитата на засегнатите лица и предвид липсата на възможност за самостоятелно разследване от страна на Съюза — фактическата основа на решение на Съюза за замразяване на средства в областта на тероризма да не почива на обстоятелства, които Съветът черпи от пресата или от интернет, а на конкретни доказателства, които са били разгледани и приети в решения на компетентни национални органи по смисъла на Обща позиция 2001/931.

188    Единствено такава надеждна фактическа основа позволява на Съвета да упражни впоследствие предоставеното му широко право на преценка при приемането на решения за замразяване на средства на равнището на Съюза, по-специално що се отнася до съображенията за целесъобразност, на които се основават тези решения.

189    От гореизложените съображения следва, че Съветът не се е съобразил с изискванията на Обща позиция 2001/931.

190    Освен това мотивите на обжалваните регламенти разкриват, че разсъжденията на Съвета противоречат на изискванията на тази обща позиция.

191    Така, вместо да приеме за фактическа основа на преценката си решения, приети от компетентни органи, които са взели предвид точно определени деяния и са основали на тях своите действия, след което да провери дали тези деяния наистина представляват „терористични актове“ и дали съответната група наистина е „група“ по смисъла на определението, дадено в Обща позиция 2001/931, за да реши въз основа на това и при упражняване на широкото си право на преценка дали да приеме решение на равнището на Съюза, Съветът е направил обратното по отношение на мотивите на обжалваните регламенти.

192    На практика той започва със собствените си преценки, като още в първото изречение квалифицира организацията жалбоподател като терористична —предрешавайки въпроса, на които тези мотиви следва да дадат отговор — и ѝ вменява поредица от насилствени действия, които е извел от пресата и от интернет (първа и втора алинея от мотивите на обжалваните регламенти).

193    В това отношение следва да се отбележи, че тази квалификация a priori не може да се обоснове с обстоятелството, че става въпрос за поредно преразглеждане на списъка за замразяване на средства, което следва предходни проверки. Без да се омаловажава миналото, преразглеждането на мярка за замразяване на средства по дефиниция предполага възможността съответното лице или група вече да не са терористи към момента на произнасянето на Съвета. Следователно Съветът може да направи извод само след като приключи преразглеждането.

194    На следващо място, Съветът констатира, че деянията, които е вменил на организацията жалбоподател, попадат в обхвата на определението за терористичен акт по смисъла на Обща позиция 2001/931 и че организацията жалбоподател представлява група по смисъла на тази обща позиция (трета и четвърта алинея от мотивите на обжалваните регламенти).

195    Едва в края на това изложение Съветът се позовава на решения на национални органи (пета и осма алинея от мотивите на обжалваните регламенти), които обаче са предходни спрямо вменените действия, най-малкото по отношение на Регламенти за изпълнение № 83/2011—125/2014.

196    Съветът не се опитва да покаже в мотивите на посочените регламенти за изпълнение, че в рамките на евентуални последващи национални решения за преразглеждане или в други решения на компетентни органи действително са били разгледани и приети конкретните действия, посочени в началото на тези мотиви. Съветът се ограничава в последните до това да цитира първоначалните национални решения и да посочи, че те все още са в сила. Едва в мотивите на Регламент за изпълнение № 790/2014 Съветът се позовава на национални решения, които са последващи спрямо конкретните действия, вменени на организацията жалбоподател, но отново без да докаже, че в тези решения — които впрочем са ирелевантни с оглед на съображенията, изложени в точки 138—140 по-горе — действително са били разгледани и приети конкретните действия, посочени в началото на въпросните мотиви.

197    Следователно е налице ясна разлика между настоящия случай и другите дела, поставили началото на съдебните спорове пред Общия съд във връзка с замразяване на средства в областта на тероризма след приемането на Обща позиция 2001/931 (дела Al-Aqsa/Съвет, Sison/Съвет и People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет).

198    Всъщност, докато в посочените първи дела от съдебната практика на Съюза в областта на тероризма фактическата основа на регламентите на Съвета почива на решенията на компетентни национални органи, в настоящия случай Съветът не се основава на обстоятелства, които преди това са били преценени от националните органи, а сам пристъпва към независима преценка и вменяване на фактите, като изхожда от материали в пресата и интернет. С тези си действия Съветът изпълнява функциите на „компетентен орган“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, което не съответства нито на компетентността му съгласно тази обща позиция, нито на възможностите му, както по същество отбелязва Съдът.

199    Следователно Съветът неоснователно се позовава (вж. точка 184 по-горе) по-специално на решение „PMOI T‑256/07“, точка 106 по-горе (EU:T:2008:461, т. 90). Всъщност в това дело действията, изброени в мотивите на решението за замразяване на средства, изпратено от Съвета на People’s Mojahedin Organization of Iran (наричана по-нататък „PMOI“), не се базират на независимата преценка на Съвета, а на преценките на компетентния национален орган. Както следва от точка 90 от решение „PMOI T‑256/07“, точка 106 по-горе (EU:T:2008:461), в представеното на съответната група (PMOI) изложение на мотивите от 30 януари 2007 г. са посочени терористични актове, за които PMOI носела отговорност, и се изтъква, че „компетентният национален орган е приел решение предвид на тези действия“. Следователно действията, които са изброени в предоставените на PMOI мотиви на Съвета от 30 януари 2007 г., са били предмет на преценка и вменени на тази група от страна на компетентния национален орган. За разлика от настоящия случай включването на тези действия в съответния списък не е резултат от самостоятелна преценка на Съвета.

200    По същия начин по дело T‑348/07, Al-Aqsa/Съвет, Общият съд е имал на разположение текста на решенията на компетентни органи, на които се позовават обжалваните регламенти, и е анализирал тези решения подробно. Общият съд е заключил, че Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че жалбоподателят е знаел, че събраните от него средства ще се използват за целите на тероризма (решение „Al-Aqsa T‑348/07“, точка 105 по-горе, EU:T:2010:373, т. 121—133). Така според констатациите на Общия съд фактическата основа, на която се е опрял Съветът, е напълно солидна и произтича пряко от констатациите на компетентните национални органи. От мотивите на решението от 11 юли 2007 г., Al-Aqsa/Съвет (T‑327/03, EU:T:2007:211) (точки 17—20 от решението) също ясно личи, че преценките, които обосновават мярката на Съюза за замразяване на средства, са изведени от фактически констатации, които не са направени от Съвета, а произтичат от решенията на компетентни национални органи.

201    Същото се наблюдава и по дело T‑341/07, Sison/Съвет, където преценките, обосноваващи мярката за замразяване на средства, са изведени от фактически констатации, които не са направени от Съвета, а произтичат от решения, скрепени със сила на пресъдено нещо и приети от компетентни национални органи, Raad van State (държавен съвет, Нидерландия) и Rechtbank (съд, Нидерландия) (решение „Sison T‑341/07“, точка 114 по-горе, EU:T:2009:372, т. 1, 88 и 100—105).

202    Следва да се добави, че фактическите обстоятелства в мотивите на обжалваните регламенти, а следователно и списъкът с действията, вменени от Съвета на организацията жалбоподател в настоящия случай, наистина не представлява „преценка на съд, скрепена със сила на пресъдено нещо“ — както се изразява Съветът (вж. 185 по-горе). При все това фактическите обстоятелства в мотивите на обжалваните регламенти имат определящо значение за преценката на Съвета по отношение на целесъобразността да остави организацията жалбоподател в списъка за замразяване на средства, а Съветът потвърждава, че тези мотиви всъщност се основават на информация, изведена от пресата и от интернет, а не от решения на компетентни органи.

203    Общият съд счита, че този подход противоречи на двустепенната система, установена от Обща позиция 2001/931 в областта на тероризма.

204    Макар Съдът да е постановил, че въпросът, който е от значение в случай на преразглеждане, е дали от включването на името на съответното лице в списъка за замразяване на средства или от последното му преразглеждане фактическото положение се е променило и вече не позволява да се направи същият извод за участието на това лице в терористични дейности (решение „Al-Aqsa C‑539/10“, точка 105 по-горе, EU:C:2012:711, т. 82), вследствие на което Съветът може, ако е необходимо и в рамките на широкото си право на преценка, да реши да остави определено лице в списъка за замразяване на средства при липса на промяна във фактическото положение, остава обстоятелството, че в рамките на двустепенната система за приемане на решения, установена с Обща позиция 2001/931, и при липсата на възможност за Съвета да провежда разследване всеки нов терористичен акт, включен от последния в мотивите при съответното преразглеждане, за да обоснове оставането на засегнатото лице в списъка за замразяване на средства, трябва да е бил предмет на проверка и на решение на компетентен орган по смисъла на тази обща позиция.

205    Съветът и Комисията неоснователно твърдят, че отговорността за липсата на позоваване в мотивите на обжалваните регламенти на конкретни решения на компетентни органи, в които да са разгледани и приети фактическите обстоятелства, възпроизведени в началото на посочените мотиви, се носи от организацията жалбоподател, която според тях е трябвало да обжалва на национално равнище ограничителните мерки, приети срещу нея.

206    От една страна, задължението на Съвета да основе решенията си за замразяване на средства в областта на тероризма на фактическа основа, изведена от решенията на компетентни органи, произтича пряко от установената с Обща позиция 2001/931 двустепенна система, потвърдена с решение „Al-Aqsa C‑539/10“, точка 105 по-горе (EU:C:2012:711, т. 68 и 69). Това задължение следователно не зависи от поведението на засегнатото лице или група. По силата на задължението за мотивиране, което представлява съществено процесуално изискване, Съветът трябва да посочи в мотивите на решенията си за замразяване на средства в кои решения на компетентни национални органи са разгледани конкретно и установени терористичните действия, които е използвал на свой ред като фактическа основа на собствените си решения.

207    От друга страна, доводът на Съвета и на Комисията в крайна сметка само потвърждава вече направената в точка 186 по-горе констатация, че Съвет не е основал обжалваните регламенти на преценки, съдържащи се в решения на компетентни органи, а на информация, която е събрал от пресата и от интернет. В това отношение изглежда парадоксално, че Съветът упреква организацията жалбоподател, че не е оспорила на национално равнище вменените ѝ фактически обстоятелства, който самият той не може да свърже с каквото и да било конкретно решение на компетентен орган.

208    На последно място, този довод изглежда най-малкото проблематичен, доколкото оставя впечатлението, че самите национални решения за замразяване на средства, на които Съветът реши да се основе в конкретната си практика по Обща позиция 2001/931, би могло да не са основани на конкретен терористичен акт, доколкото заинтересованата страна не ги е оспорила на национално равнище.

209    Също така Съветът и Комисията неоснователно оспорват задължението фактическата основа на регламентите за замразяване на средства да се извежда от решения на компетентни органи, с мотива че при липса на такива решения това би могло да доведе до неоснователно отписване на лица или групи от списъка за замразяване на средства. Съветът и Комисията изтъкват по-специално разликите с оглед на периодите от време между преразглежданията, които могат да съществуват в държавите членки, в сравнение с шестмесечния период, който се прилага на равнището на Съюза.

210    От една страна, тези твърдения също противоречат на изискванията на Обща позиция 2001/931 (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931), потвърдени с решение „Al-Aqsa C‑539/10“, точка 105 по-горе (EU:C:2012:711, т. 68 и 69), която налага за защитата на засегнатите лица и предвид липсата на възможност за самостоятелно разследване от страна на Съюза, фактическата основа на решение на Съюза за замразяване на средства в областта на тероризма да почива на доказателства, които са били разгледани конкретно и приети в решения на компетентни национални органи по смисъла на Обща позиция 2001/931. От друга страна, следва да се отбележи, че в двустепенната система на тази обща позиция и с цел да се гарантира ефикасността на борбата срещу тероризма, държавите членки следва да изпращат редовно до Съвета — а последният да събира — решенията на компетентни органи, приети в рамките на тези държави членки, както и мотивите на тези решения.

211    Освен това така необходимото предаване и събиране на решенията на компетентни органи съответства изцяло на обмена на информация, предвиден по-специално в точки 2, 3, 8 и 24 от документ, озаглавен „Working methods of the Working Party on implementation of Common Position 2001/931 on the application of specific measures to combat terrorism“ (Методи на работа на работната група за изпълнение на Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма), който се съдържа в приложение ІІ към Документ 10826/1/07 REV 1 на Съвета от 28 юни 2007 г.

212    При липса на възможност за собствено разследване, ако въпреки този обмен на информация не разполага с решение на компетентен орган по отношение на конкретно действие, което може да представлява терористичен акт, Съветът трябва да поиска от компетентен национален орган да направи преценка на съответното действие и да приеме решение.

213    За тази цел Съветът може да се обърне към 28-те държави — членки на Съюза, и по-специално към онези от тях, които евентуално вече са разглеждали положението на съответното лице или група. Той може да се обърне и към трета държава, която изпълнява необходимите условията по отношение на закрилата на правата на защита и на ефективна съдебна защита. Съответното решение, което с оглед на текста на Обща позиция 2001/931 трябва да представлява „[започване на наказателно] разследван[е] или преследване […], или [осъждане]“, не трябва непременно да е националното решение за периодично преразглеждане на включването на засегнатите лица или групи в националния списък за замразяване на средства. Дори в последния случай обаче наличието на разлика между установения на национално равнище период за преразглеждане и този, който е в сила на равнището на Съюза, не дава основание на съответната държавата членка да отложи поисканата от Съвета проверка на разглежданото фактическо обстоятелство. Както се имат предвид както двустепенната структура на установената от Обща позиция 2001/931 система, така и взаимните задължения за лоялно сътрудничество между държавите членки и Съюза, държавите членки, към които Съветът се е обърнал, трябва да изпълнят незабавно исканията на последния, целящи извършване на преценка и ако е необходимо, приемане на решение на компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931 във връзка с фактическо обстоятелство, което може да представлява терористичен акт.

214    С оглед на гореизложените съображения доводът, че изискването за решение на компетентен орган би могло да доведе до неоснователни отписвания от списъка за замразяване на средства, не е убедителен.

215    Следва освен това да се добави, че липсата на нов терористичен акт през определен шестмесечен период не означава, че Съветът трябва да извади съответното лице или група от списъка за замразяване на средства. Всъщност, както Общият съд вече е имал повод да установи, нищо в разпоредбите на Регламент № 2580/2001 и на Обща позиция 2001/931 не забранява налагането или оставянето в сила на ограничителни мерки срещу лица или образувания, които в миналото са извършвали терористични актове, независимо от липсата на доказателства, че понастоящем те извършват или участват в такива актове, ако това се оправдава от обстоятелствата (вж. в този смисъл решение „PMOI T‑256/07“, точка 106 по-горе, EU:T:2008:461, т. 107—113). Следователно задължението на Съвета да се основава само на решенията на компетентни органи, когато вменява нови терористични актове, не се противопоставя на правото му да остави засегнатото лице в списъка за замразяване на средства, дори когато то е преустановило терористичната си дейност в тесен смисъл, ако това се оправдава от обстоятелствата.

216    Колкото до изтъкнатата от Съвета и Комисията възможност да бъдат приети несъвместими с решенията на Съюза решения на компетентни органи, тя не може да представлява валидно основание за оспорване на задължението за извеждане на фактическата основа на решенията на Съюза от решения на компетентни органи с оглед на защитата на засегнатите лица и групи.

217    На последно място, обратно на твърденията на Съвета и Комисията, това задължение за извеждане на фактическата основа на регламентите за замразяване на средства от решения на компетентни органи не може да породи опасност от неоснователно оставяне на определено лице или група в списъка за замразяване на средства.

218    Всъщност, макар член 1, параграфи 1—4 и 6 от Обща позиция 2001/931 да не допуска Съветът да вземе предвид в мотивите за включване или оставяне на определено лице или група в списъка за замразяване на средства терористични актове (включващи опита да се извърши, участието в или подпомагането на такива актове), които не са били предмет на решение на компетентен орган (за започване на разследване или наказателно преследвани, или за осъждане за такива актове), Обща позиция 2001/931 не съдържа сходно задължение по отношение на изваждането от страна на Съвета на дадено лице или група от списъка за замразяване на средства. Това изваждане от списъка, което е благоприятно за съответното лице или група, не е подчинено на същите процесуални изисквания, независимо че в повечето случаи то следва благоприятно решение, прието на национално равнище, като например решение за прекратяване или спиране на разследване или на преследване за терористични актове, амнистия или решение за изваждане на лицето или на групата от националния списък.

219    От съображенията в точки 209—218 по-горе следва, че Съветът и Комисията неправилно поддържат, че задължението на Съвета да изведе фактическата основа на решенията си за замразяване на средства от решения на компетентни органи може да засегне политиката на Съюза за борба срещу тероризма.

220    Следва да се добави, че всички изложени по-горе съображения не излизат извън обхвата на ограничените контролни правомощия на Общия съд, който, без да поставя под въпрос широкото право на преценка на Съвета, упражнява контрол за спазването на процесуалните правила и за точното установяване на фактите. Впрочем именно поради това Общият съд е трябвало да направи проверка в решението „Sison T‑341/07“, точка 114 по-горе (EU:T:2009:372) и е установил, че фактическите твърдения срещу г‑н Sison, включени в изложението на мотивите за оставянето му в списъка за замразяване на средства, са били надлежно доказани от фактическите констатации, направени в решенията на нидерландските органи (Raad van State и Rechtbank), на които Съветът се позовава в същите мотиви (решение „Sison T‑341/07“, точка 114 по-горе, EU:T:2009:372, т. 87 и 88).

221    Обратно, в настоящия случай мотивите на обжалваните регламенти не съдържат позоваване на решение на компетентен орган, с чиито мотиви Общият съд би могъл да свърже фактическите обстоятелства, които Съветът е приел срещу организацията жалбоподател.

222    Освен това и отново във връзка с решение „Sison T‑341/07“, точка 114 по-горе (EU:T:2009:372), трябва да се отбележи, че макар да е установил по това дело, че включените в мотивите на регламентите на Съвета фактически констатации наистина са изведени от посочените в същите мотиви две нидерландски решения, Общият съд все пак е отказал да признае последните за решения на компетентни органи, с мотива че те не се отнасят до налагането на превантивна или репресивна мярка срещу заинтересованото лице в контекста на борбата с тероризма (решение „Sison T‑341/07“, точка 114 по-горе, EU:T:2009:372, т. 107—115).

223    Предвид че е отхвърлил по този начин фактически констатации, които все пак изхождат от компетентни органи, по съображение че решенията на тези органи не представляват „осъждане или започване на разследване или на наказателно преследване“, Общият съд не може, в настоящия случай, да предостави на статии от пресата — които във всички случаи не са посочени в мотивите на обжалваните регламенти — процесуалния и доказателствен статут, запазен от Обща позиция 2001/931 само за решенията на компетентни органи.

224    На последно място, Общият съд счита за подходящо да подчертае значението на гаранциите, предоставени от основните права в този контекст (вж. заключение Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, Rec, EU:C:2011:482, т. 235—238).

225    С оглед на всички гореизложени обстоятелства, от които следва, от една страна, че Регламент № 2580/2001 е приложим към случаите на въоръжен конфликт, и от друга страна, че Съветът е нарушил както член 1 от Обща позиция 2001/931, така и задължението за мотивиране, с оглед на липсата на позоваване в мотивите на решения на компетентни органи, свързани с вменените на организацията жалбоподател фактически обстоятелства, обжалваните регламенти следва да се отменят в частта, в която се отнасят до организацията жалбоподател.

226    Общият съд подчертава, че тези отмени са основани на нарушение на съществени процесуални правила и не съдържат никаква преценка по същество по въпроса за квалификацията на организацията жалбоподател като терористична група по смисъла на Обща позиция 2001/931.

227    Що се отнася до последиците във времето от отмяната на обжалваните регламенти, трябва да се напомни, че по силата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в отклонение от член 280 ДФЕС решенията на Общия съд, с които се отменя даден регламент, влизат в сила едва с изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от споменатия статут, или — ако в този срок е подадена жалба — от момента на отхвърлянето на последната. Следователно Съветът разполага със срок от два месеца, към който се прибавя срокът за отдалеченост от десет дни, считано от момента на връчване на настоящото решение, за да поправи установеното нарушение, като евентуално приеме нова ограничителна мярка срещу организацията жалбоподател.

228    При все това на основание член 264, втора алинея ДФЕС Общият съд може да запази временно правните последици на отменения акт (вж. в този смисъл решение Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 128 по-горе, EU:C:2008:461, т. 373—376 и решение от 16 септември 2011 г., Kadio Morokro/Съвет, T‑316/11, EU:T:2011:484, т. 39).

229    В настоящия случай Общият съд счита, че за да се избегне опасността от значително и необратимо засягане на ефикасността на ограничителните мерки и при отчитане на значителното отражение на разглежданите ограничителни мерки върху правата и свободите на организацията жалбоподател, правните последици от Регламент за изпълнение № 790/2014 следва да се запазят на основание на член 264 ДФЕС за период от три месеца, считано от постановяването на настоящото решение.

 По съдебните разноски

230    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубил делото, Съветът следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на организацията жалбоподател.

231    Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Кралство Нидерландия, Обединеното кралство и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)

реши:

1)      Отменя Регламенти за изпълнение (ЕС) на Съвета № 83/2011 от 31 януари 2011 година, № 687/2011 от 18 юли 2011 година, № 1375/2011 от 22 декември 2011 година, № 542/2012 от 25 юни 2012 година, № 1169/2012 от 10 декември 2012 година, № 714/2013 от 25 юли 2013 година, № 125/2014 от 10 февруари 2014 година и № 790/2014 от 22 юли 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламенти за изпълнение (ЕС) № 610/2010, № 83/2011, № 687/2011, № 1375/2011, № 542/2012, № 1169/2012, № 714/2013 и № 125/2014 в частта, в която тези актове се отнасят до Liberation Tigers of Tamil Eelam (LTTE).

2)      Запазва правните последици на Регламент за изпълнение № 790/2014 за период от три месеца, считано от постановяването на настоящото решение.

3)      Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на LTTE.

4)      Кралство Нидерландия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

Dehousse Wiszniewska-Białecka Buttigieg

Collins Ulloa Rubio

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 октомври 2014 година.

Подписи

Съдържание

Фактически обстоятелства и производство

Искания на страните

От правна страна

По първото основание, изведено от твърдението за неприложимост на Регламент № 2580/2001 към конфликта между организацията жалбоподател и правителството на Шри Ланка

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По третото основание, изведено от липса на решение, взето от компетентен орган

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По четвъртото, петото и шестото основание във връзка с второто основание

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.