Дело T-447/05
Société des plantations de Mbanga SA (SPM)
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обща организация на пазарите — Банани — Режим на вноса на банани с произход от страните от АКТБ на територията на Европейския съюз —Регламент (ЕО) № 2015/2005 — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Недопустимост“
Резюме на определението
1. Жалба за отмяна — Правен интерес
(член 233 ЕО)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично
(член 230, четвърта алинея ЕО; Регламент № 2015/2005 на Комисията)
3. Европейски общности — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Актове с общо приложение
(член 230, четвърта алинея ЕО, член 234 ЕО, член 235 ЕО, член 241 ЕО и член 288, втора алинея ЕО)
1. Допустимостта на жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е обусловена от изискването това лице да има правен интерес. Подобен интерес предпоставя, че отмяната на оспорвания акт сама по себе си може да има правни последици, което не може да се изключи в случая, когато даден регламент не се прилага спрямо определена категория икономически оператори, които са установени в трета страна и не упражняват никаква стопанска дейност на територията на държавите-членки.
В действителност съгласно член 233 ЕО институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението, като така последната може да бъде задължена да възстанови предишното положение на жалбоподателя или да направи необходимото, за да не се приеме идентичен акт.
2. Ето защо съответната институция е длъжна да направи необходимото, така че приетият акт, който е предназначен да замени отменения акт, да не е засегнат от същите незаконосъобразности като установените в отменителното решение. При тези условия отмяната на даден акт, по съображение че той не отчита положението на определена категория икономически оператори, която отмяна поражда задължение за приелата акта институция да предприеме необходимите за изпълнение на решението мерки, може да има последици за правното положение на такъв икономически оператор.
(вж. точки 52—54, 57 и 59)
3. При определени обстоятелства разпоредбите на нормативен акт, какъвто е регламентът, които се прилагат спрямо всички заинтересовани икономически оператори, може да засягат лично някои от тях. При подобна хипотеза даден общностен акт може едновременно да притежава както нормативен характер, така и характер на решение по отношение на някои заинтересовани икономически оператори.
Не е такова обаче положението с Регламент № 2015/2005 относно вноса през януари и февруари 2006 г. на банани с произход от страните от АКТБ в рамките на тарифната квота, предоставена с Регламент (ЕО) № 1964/2005 относно митническите ставки за банани, по отношение на независим производител на банани, установен в трета страна, който не упражнява никаква стопанска дейност на територията на държавите-членки и не разполага с данни за минал момент във връзка с общностния режим на внос, приложим до 31 декември 2005 г.
4. На първо място, посоченият регламент всъщност засяга жалбоподателя само поради обективното му качество на предприятие, което произвежда и търгува с банани от АКТБ, по същия начин, както всеки друг независим оператор, който е установен в страна от АКТБ и упражнява същата дейност — качество, което е недостатъчно, за да се заключи, че той е лично засегнат от въпросния регламент. На второ място, възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко са или дори кои са правните субекти, спрямо които се прилага дадена мярка, по никакъв начин не налага тези субекти да се считат за лично засегнати от въпросната мярка, след като е установено, че прилагането се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в оспорвания акт. На трето място, констатацията, че към момента на приемане на въпросния регламент Комисията е трябвало, доколкото обстоятелствата в случая са позволявали това, да отчете евентуалните отрицателни последици на същия, по-конкретно за заинтересованите предприятия, по никакъв начин не освобождава жалбоподателя от задължението да докаже, че е засегнат от атакувания регламент поради фактическо положение, което го отграничава от всички други лица.
(вж. точки 66, 69, 71 и 77)
5. С членове 230 ЕО и 241 ЕО от една страна, и от друга — с член 234 ЕО, Договорът създава завършена система от правни средства за защита и от производства, предназначена да гарантира контрола за законосъобразност на актовете на институциите, като го поверява на общностните съдилища. В тази система физическите или юридическите лица, които предвид изискванията за допустимост по член 230, четвърта алинея ЕО не могат непосредствено да оспорват общностни актове с общо приложение, имат право в зависимост от случая инцидентно да изтъкват недействителността на такива актове пред общностните съдилища съгласно член 241 ЕО или пред националните юрисдикции и да искат от последните, които нямат правомощие да установяват недействителността на тези актове, да отправят в тази връзка преюдициално запитване до Съда.
Фактът, че няма никакво ефективно правно средство за защита, не може да обоснове изменение по съдебен ред на системата на правните средства за защита и на производствата, установена с горепосочените членове. Допустимостта на жалба за отмяна пред общностния съд не зависи от това дали съществува правно средство за защита пред национална юрисдикция, което допуска проверката за действителност на акта, чиято отмяна се иска. В никакъв случай този факт не може да позволи да се обяви за допустима жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, което не отговаря на изискванията на член 230, четвърта алинея ЕО.
6. Освен това обстоятелството, че не се допуска частноправен субект да подаде жалба за отмяна на мерките, които оспорва, не означава лишаване от достъп до правосъдие, тъй като остава открита възможността да се предяви иск за извъндоговорна отговорност по член 235 ЕО и по член 288, втора алинея ЕО, ако характерът на мерките може да обвърже отговорността на Общността.
(вж. точки 81—83)