РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
16 април 2008 година
Дело F-73/07
Frantisek Doktor
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Уволнение в края на изпитателния срок“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Doktor иска по-конкретно отмяната на Решение на Съвета от 24 октомври 2006 г. за уволнението му след изтичане на изпитателния срок и осъждане на институцията да го обезщети за професионалните, финансовите и моралните вреди, причинени му от това уволнение
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася собствените си съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Назначаване — Изпитателен срок — Предмет
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация
(член 34, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Назначаване — Изпитателен срок — Индивидуален план за усвояване на работата — Оценка по време на изпитателния срок — Оценка в края на изпитателния срок — Изготвяне със закъснение
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Равно третиране — Длъжностни лица и длъжностни лица в изпитателен срок
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
1. Независимо че предвиденият в член 34 от Правилника изпитателен срок не може да бъде приравнен на период на обучение, въпреки това през този период на заинтересованото лице задължително трябва да бъде дадена възможност да докаже способностите си. Това условие отговаря на изискванията за добра администрация и за равно третиране, както и на задължението на администрацията за полагане на грижа — отражение на равновесието между взаимните права и задължения, които Правилникът въвежда в отношенията между публичната власт и служителите на публична служба. То означава на практика, че на длъжностното лице в изпитателен срок трябва да бъдат осигурени не само подходящи материални условия, но също и съобразени с естеството на упражняваните функции инструкции и съвети, за да бъде в състояние да се приспособи към специфичните изисквания на заеманата от него длъжност.
(вж. точка 31)
Позоваване на:
Съд — 12 декември 1956 г., Mirossevich/Върховен орган, 10/55, Recueil, стp. 365, 387 и сл.; 15 май 1985г., Patrinos/ИСК, 3/84, Recueil, стp. 1421, точки 20 и 21
Първоинстанционен съд — 5 март 1997 г., Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, Recueil FP, стp. I‑A‑35 и II‑97, точка 95
Съд на публичната служба — 18 октомври 2007 г., Krcova/Съд, F‑112/06, все още непубликувано в Сборника, точка 48
2. Задължението за полагане на грижа, което администрацията има към своите служители, отразява равновесието между правата и задълженията, които Правилникът въвежда в отношенията между публичната власт и служителите на публична служба. Това задължение, както и принципът на добра администрация налагат по-конкретно, когато се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, органът на публичната власт да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му и при това той трябва да отчита не само интереса на службата, но също и този на съответното длъжностно лице. От член 34, параграф 3, трета алинея от Правилника ясно личи, че администрацията има възможност, а не задължение да премести на друга работа длъжностното лице в изпитателен срок, чийто изпитателен срок тя решава да продължи. Ако се приеме, че задължението за полагане на грижа води до преобразуването на тази възможност в задължение за администрацията, това задължение би променило равновесието между създадените с Правилника права и задължения в отношенията между публичната власт и служителите на публична служба, а неговата цел е да отрази споменатото равновесие.
(вж. точки 41 и 42)
Позоваване на:
Съд — 4 февруари 1987 г., Maurissen/Сметна палата, 417/85, Recueil, стp. 551, точка 12
3. Нарушение на процедурата може да опорочи даден акт само ако се установи, че без това нарушение посоченият акт би могъл да има различно съдържание. Не представлява такова нарушение закъснение с няколко седмици при съставянето на индивидуален план за усвояване на работата на длъжностно лице в изпитателен срок, нито на междинната оценка през изпитателния му срок, за която се твърди, че е била връчена със закъснение от един месец и половина, която впрочем няма юридически последици и чието изготвяне не е сред предвидените в Правилника задължения на органа по назначаването, нито закъснението при изготвянето на оценката в края на изпитателния срок, тъй като такова нарушение, с оглед на изричните изисквания на Правилника, колкото и да е нежелателно, не е от естество да се отрази на валидността на оценката.
(вж. точки 47, 48, 50, 51 и 53)
Позоваване на:
Съд — 30 май 1973 г., De Greef/Комисия, 46/72, Recueil, стp. 543, точки 21—25; 25 март 1982 г., Munk/Комисия, 98/81; Recueil, стp. 1155, точка 8; Patrinos/ИСК, посочено по-горе, точка 19
Първоинстанционен съд — 5 март 2003 г., Staelen/Парламент, T‑24/01, Recueil FP, стp. I‑A‑79 и II‑423, точка 53
4. Принципът на равно третиране не допуска две категории лица, във фактическото и правното положение на които няма съществена разлика, да бъдат третирани по различен начин. Между правното и фактическото положение на длъжностните лица и на длъжностните лица в изпитателен срок обаче има съществени различия. По-конкретно, фактическото положение на длъжностното лице в изпитателен срок не е сравнимо с това на длъжностното лице, изпълняващо служебните си задължения от години. Нещо повече, атестационните доклади на длъжностните лица и оценката в края на изпитателния срок на длъжностното лице в изпитателен срок имат различни функции, тъй като оценката в края на изпитателния срок е предназначена главно за преценяване на годността на длъжностното лице в изпитателен срок да изпълнява задачите, които се включват в служебните му задължения, и да бъде назначено като длъжностно лице, докато първата функция на атестационния доклад е да осигури на администрацията периодична възможно най-пълна информация за условията, при които длъжностното лице изпълнява задълженията си по служба.
(вж. точка 86)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 май 1996 г., Dimitriadis/Сметна палата, T‑326/94, Recueil FP, стp. I‑A‑217 и II‑613, точки 83 и 84; 21 февруари 2006 г., V/Комисия, T‑200/03 и T‑313/03, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑15 и II‑A‑2‑57, точка 176