Жалба, подадена на 25 септември 2013 г. — Испания/Комисия

(Дело T-515/13)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: N. Díaz Abad, Abogado del Estado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени обжалваното решение и

да осъди институцията ответник да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу Решение C (2013) 4426 окончателен на Комисията от 17 юли 2013 г. относно системата за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг, известна като испанска система „лизинг срещу данък“ (Държавна помощ SA.21233 (11/C) (ex NN/11, ex CP 137/06). В това решение се приема, че мерките, произтичащи от член 115, алинея 11 от преработения текст на Ley del Impuesto sobre Sociedades (amortización anticipada de activos arrendados) (Закон за корпоративното облагане (предварителна амортизация на активи, отдадени на лизинг), от прилагането на системата за облагане според тонажа по отношение на предприятията, плавателните съдове и дейностите, които не отговарят на изискванията, и от член 50, алинея 3 от Reglamento del Impuesto de Sociedades (Правилник за корпоративното облагане), представляват държавна помощ за икономическите групировки, което е несъвместима с вътрешния пазар.

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага две правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 107 ДФЕС, тъй като не е изпълнено нито едно от условията за квалифициране на мерките, разглеждани в обжалваното решение, като държавни помощи, доколкото изобщо не е налице елемент на селективност в предимство, което се предоставя на всички потенциални инвеститори във всички икономически сектори, без да са наложени предварителни условия; конкуренцията също не е нарушена, нито застрашена, тъй като не може да се счита, че предимство, което е предоставено на разположение на всички без никаква дискриминация (по-специално основана на гражданство) благоприятства или може да благоприятства конкурентното положение на някои сектори или предприятия във вреда на конкурентите им, след като всеки инвеститор може да участва в структурите, наречени SEAF и да се ползва от предимствата, които предоставя посочената система. Следователно не се засяга и търговията между държавите членки, доколкото съдружниците (или акционерите) в дружество не упражняват никаква дейност на пазара.Второто правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е изведено от нарушение на принципите на равно третиране, на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, тъй като съгласно член 14 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО помощите не следва да се възстановяват.