РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

12 декември 2014 г.

Дело T‑512/13 P

AN

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Психически тормоз — Член 22а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица — Пропуск при произнасянето — Изопачаване на фактите“

Предмет:      Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 11 юли 2013 г. по дело AN/Комисия (F‑111/10, СбПС, EU:F:2013:114), с която се иска отмяната на това решение.

Решение:      Отменя решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав), AN/Комисия (F‑111/10, СбПС, EU:F:2013:114), тъй като Съдът не се е произнесъл по правното основание, изведено от нередовността на разследването, заведено под номер CMS 07/041. Отхвърля жалбата в останалата част. Отхвърля жалбата, подадена от AN до Съда на публичната служба по дело F‑111/10. AN понася собствените си разноски и половината от направените от Европейската комисия разноски за производството пред Съда на публичната служба и за настоящата инстанция. Комисията понася половината от собствените си разноски за производството пред Съда на публичната служба и за настоящата инстанция.

Резюме

Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Разкриване на факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност или на сериозно неизпълнение на задълженията — Защита на длъжностното лице, съобщило тези факти — Обхват

(член 22а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

Член 22а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица предвижда, че длъжностното лице, съобщило на основание параграф 1 от същия член информация за факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност, или за поведение, което може да разкрива сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Съюза, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, при условие че е действало добросъвестно. В това отношение допуснати в хода на административно производство нередности могат да представляват неблагоприятни последици по смисъла на посочената разпоредба, дори ако това производство бъде прекратено без последствия и следователно без акт с неблагоприятни последици. Наистина, независимо от резултата от административното производство, не може поначало да се изключи възможността конкретните обстоятелства във връзка с такова разследване, по-специално самите крайни, неуместни или обидни действия по отношение на длъжностното лице, срещу което е било образувано производството, да доведат до неблагоприятни последици за съответното длъжностно лице. Следователно целта на член 22а, параграф 3 от Правилника не е само да защити лицето, съобщило за опасността, от започване на неоправдано разследване, но и да го предпази от всякакви имуществени или неимуществени неблагоприятни последици, понасяни в хода на разследване, дори ако е имало основание за започване на разследване. Фактът, че административно производство не е образувано въз основа на направено от длъжностно лице искане за съдействие, не се отразява на тази констатация.

Все пак всички допуснати в хода на административно разследване нередности не представляват непременно неблагоприятни последици по смисъла на посочения член. Наистина такава преценка, която предполага наличието на достатъчно сериозни факти, зависи от характерните за всяко дело обстоятелства.

(вж. точки 30, 33, 34 и 64)