Language of document : ECLI:EU:T:2015:1004

Съединени дела T‑515/13 и T‑719/13

Кралство Испания и др.

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Корабостроене — Данъчни разпоредби, приложими за някои споразумения, въведени за финансирането и придобиването на плавателни съдове — Решение, с което помощта се обявява за частично несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното частично възстановяване — Жалба за отмяна — Лично засягане — Допустимост — Предимство — Селективен характер — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (седми състав) от 17 декември 2015 г.

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията с адресат държава членка, с което се установява частичната несъвместимост на помощ с вътрешния пазар — Жалба на предприятие, ползвало се от индивидуална помощ, която е отпусната съгласно тази схема и трябва да бъде възстановена — Допустимост

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Правен интерес, установен за един жалбоподател — Твърдение за липса на правен интерес на друг жалбоподател — Допустимост на жалбата

(член 263 ДФЕС)

3.      Право на Европейския съюз — Тълкуване — Актове на институциите — Мотивиране — Отчитане при тълкуването на разпоредителната част

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Изключение от общата данъчна система — Мярка, благоприятстваща определен вид инвестиция — Операция, открита при едни и същи условия за всяко предприятие без разграничение — Липса на селективен характер

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Изключение от общата данъчна система — Мярка с общ характер, приложима без разграничение за всички икономически оператори — Твърдение за дискреционни правомощия при предоставянето на данъчното предимство — Липса на селективен характер

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

6.      Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Липса или непълнота на мотивите — Служебно разглеждане от съда

(членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС)

7.      Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Непълнота на мотивите — Основание, което може да бъде изложено на всеки етап от производството

(членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС; член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

8.      Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията за констатиране на несъвместимостта на помощ с вътрешния пазар — Задължение за мотивиране — Обхват — Окачествяване на нарушението на конкуренцията и на засягането на търговията между държавите членки

(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 296 ДФЕС; член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 85—89)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 90)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 94)

4.      При преценката на селективния характер на държавна мярка в областта на държавните помощи наличието на дерогация или изключение от референтната рамка не позволява само по себе си да се установи, че спорната мярка поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки по смисъла на член 107 ДФЕС, доколкото тази мярка явно е достъпна за всички предприятия.

Всъщност обстоятелството, че разглежданите данъчни облекчения са предоставени вследствие на инвестиране в конкретен актив при изключване на други активи или други видове инвестиции, не ги прави селективни по отношение на инвеститорите, доколкото операцията е открита при едни и същи условия за всяко предприятие без разграничение.

По тази начин, когато на всяко предприятие е предоставено предимство при същите условия вследствие на извършването на определен вид инвестиране, достъпно за всеки оператор, това предимство има общ характер по отношение на тези оператори и не представлява държавна помощ в полза на последните.

(вж. т. 140—143, 146—148, 155 и 180)

5.      В областта на държавните помощи данъчното предимство, от което може да се ползва всяко предприятие вследствие на извършването на определен вид инвестиране, достъпно за всеки икономически оператор, не може да се счита за селективно въз основа на твърдени дискреционни правомощия на данъчната администрация, доколкото тези правомощия обхващат de jure и de facto само определянето на вида операция, по която може да се ползват разглежданите данъчни облекчения.

(вж. т. 160 и 163)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 177 и 183)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 183)

8.      В областта на държавните помощи задължението за мотивиране изисква да се посочат съображенията, поради които Комисията приема, че разглежданата мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение дори в случаите, когато от обстоятелствата, при които е предоставена помощта, е видно, че тя може да засегне търговията между държавите членки и да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията, Комисията трябва най-малкото да посочи тези обстоятелства в мотивите на решението си.

Освен това, когато някои специфични обстоятелства изискват това, Комисията трябва да мотивира по-задълбочено решението си, като даде релевантни указания относно предвидимите последици от помощта върху конкуренцията и търговията между държавите членки.

В това отношение съдържащата се в решението на Комисията констатация, че инвеститорите извършват дейност в различните сектори на икономиката и че предимствата укрепват тяхната позиция на съответните пазари, представлява общо твърдение, което може да се приложи за всеки вид подпомагане от държавата, без да се основава на специфично обстоятелство, което да изяснява защо има опасност спорните мерки да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията на пазарите, на които извършват дейност инвеститорите.

Впрочем при специфичните обстоятелства на система, която позволява на корабоплавателни предприятия да закупуват плавателни съдове, построени от корабостроителници на държава членка, на намалени цени и води до загуба на договори за корабостроене от членовете на конкурентните групи корабостроителници, Комисията следва да предостави повече указания, даващи възможност да се разбере как предимството, задържано от инвеститорите, а не от корабоплавателните компании или от корабостроителниците, може да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията и да засегне търговията по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС на пазарите, на които те извършват дейност.

(вж. т. 192, 193, 198, 200, 204 и 207)