Съединени дела T‑515/13 RENV и T‑719/13 RENV
Кралство Испания и др.
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (осми разширен състав) от 23 септември 2020 година
„Държавни помощи — Помощ, предоставена от испанските органи в полза на някои обединения по икономически интерес (ОИИ) и на техните инвеститори — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг за придобиването на плавателни съдове (испанска система „лизинг срещу данък“) — Решение, с което помощта се обявява за частично несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното частично възстановяване — Селективен характер — Задължение за мотивиране — Възстановяване на помощта — Равно третиране — Оправдани правни очаквания — Правна сигурност“
1. Съдебно производство — Встъпване — Встъпване в производството по връщане на делото за ново разглеждане на страна, която е встъпила само в производството по обжалване — Допустимост
(член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 64 и 65)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Данъчни мерки в полза на някои обединения по икономически интерес и на техните инвеститори — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг за придобиването на плавателни съдове — Система, основаваща се на получаването на предварително одобрение въз основа на неясни критерии, изискващи тълкуване от страна на данъчната администрация — Неясни критерии, които не могат да се считат за обективни — Дискреционен характер de jure на правната уредба — Включване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 81—102)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Засягане на търговията между държавите членки — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Данъчни мерки в полза на някои обединения по икономически интерес и на техните инвеститори — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг за придобиването на плавателни съдове — Пазар, отворен за търговия между държавите членки — Намаляване на цените, което може да наруши конкуренцията на пазара на придобиване и продажба на мореплавателни съдове
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 103—107)
4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи — Съдебен контрол
(член 296, параграф 2 ДФЕС; член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 118—132)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Данъчни мерки в полза на някои обединения по икономически интерес и на техните инвеститори — Мерки, подобни на друга схема, за която е издадено разпореждане за възстановяване — Различно третиране — Обективна обоснованост
(член 108 ДФЕС)
(вж. т. 139—146)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, отпусната в нарушение на процедурните правила по член 108 ДФЕС — Евентуални оправдани правни очаквания на получателите — Защита — Условия и граници — Изключителни обстоятелства — Отсъствие
(член 108 ДФЕС)
(вж. т. 155—176)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Принцип на правната сигурност — Условия и граници — Изключителни обстоятелства — Отсъствие
(член 108 ДФЕС)
(вж. т. 193—206)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Определяне на получателя на помощта — Критерий — Действително ползване
(член 108, параграф 2 ДФЕС)
(вж. т. 217—220)
Резюме
Испанската система за данъчно облагане, приложима към някои споразумения за финансов лизинг, сключени от корабостроителници, представлява схема за помощи
Предоставените на това основание неправомерни държавни помощи трябва да бъдат възстановени от получателите
През 2006 г. Европейската комисия е сезирана с няколко жалби във връзка с прилагането на испанската система „лизинг срещу данък“ (наричана по-нататък „STL“) по отношение на някои споразумения за финансов лизинг, доколкото тя позволява на корабоплавателните предприятия да се ползват от намаление на цената от 20 % до 30 % за покупката на плавателни съдове, построени от испански корабостроителници. Според Комисията целта на STL е да осигури данъчни предимства в полза на обединения по икономически интерес (наричани по-нататък „ОИИ“) и на участващите в тях инвеститори, които на свой ред прехвърлят част от тези предимства на корабоплавателните предприятия, закупили нов плавателен съд.
В спорното решение(1), което е прието през юли 2013 г., Комисията е приела, че STL представлява държавна помощ(2) под формата на селективно данъчно предимство, която е частично несъвместима с вътрешния пазар. Тъй като схемата за помощи е била приведена в действие от 1 януари 2002 г. в нарушение на задължението за уведомяване(3), Комисията е наложила задължение на националните органи да изискат възстановяване на помощите от инвеститорите, а именно от членовете на ОИИ.
През септември 2013 г. Кралство Испания, Lico Leasing, SA и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, SA (наричани по-нататък „жалбоподателите“) подават жалби за отмяна на спорното решение. В решението си от 17 декември 2015 г., Espagne и др./Комисия(4) (T‑515/13 и T‑719/13, EU:T:2015:1004), Общият съд приема, че предимството, получено от инвеститорите в ОИИ, не е селективно и че мотивите относно критериите за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията са недостатъчни. Поради това спорното решение е било отменено, без да е било необходимо произнасяне по останалите правни основания и доводи, изтъкнати от жалбоподателите. Съдът, сезиран с жалба от Комисията, с решението си от 25 юли 2018 г., Комисия/Испания и др.(5) (C‑128/16 P, EU:C:2018:591), отменя решението на Общия съд. Всъщност Съдът приема, че в анализа си на селективния характер на данъчните мерки Общият съд е приложил неправилно разпоредбите на Договора относно държавните помощи и противно на направения от него извод решението на Комисията не е опорочено от липса на мотиви. След като отбелязва, че Общият съд не се е произнесъл по всички изтъкнати пред него основания, Съдът приема, че фазата на производството не позволява да се постанови окончателно решение по спора, поради което връща делата на Общия съд за ново разглеждане.
С решение от 23 септември 2020 г., Испания и др./Комисия (T‑515/13 RENV и T‑719/13 RENV), Общият съд отхвърля жалбите, подадени от жалбоподателите.
На първо място, Общият съд разглежда квалификацията на данъчните мерки като държавни помощи. В този контекст той проверява най-напред дали Комисията би могла да стигне до заключението, че предимствата, предоставени в рамките на системата STL, разглеждана като цяло, имат селективен характер. След като припомня съдебната практика относно селективността, произтичаща от дискреционните правомощия на националните администрации, когато те упражняват данъчните си правомощия(6), Общият съд отбелязва, че ползването на разглежданата система за данъчно облагане се предоставя от данъчната администрация в рамките на режим на предварително одобрение въз основа на неясни критерии, предполагащи тълкуване, по отношение на което няма никакви правила. Така данъчната администрация може да определи началната дата на амортизацията в зависимост от обстоятелства, определени по начин, който предоставя на администрацията значителна свобода на преценка. Според Общия съд наличието на посочените дискреционни аспекти е от естество да постави получателите в по-благоприятно положение спрямо други данъчнозадължени лица, които се намират в сходно фактическо и правно положение. По-специално възможно е други ОИИ при същите условия да не могат да се ползват от ранната амортизация. Освен това, за да отхвърли довода, че на практика е било давано одобрение на всички действащи във въпросния сектор ОИИ, Общият съд подчертава, че предвид дискреционния характер de jure на правната уредба, не е от голямо значение дали нейното прилагането de facto е било дискреционно или не. Въз основа на това Общият съд стига до извода, че тъй като една от мерките, позволяващи възползването от STL като цяло, е селективна, а именно одобрението на ранната амортизация, Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че като цяло системата е селективна. По-нататък Общият съд подчертава, че пазарът на придобиване и продажба на мореплавателни съдове е бил отворен за търговия между държавите членки и че намаление от 20—30 % от цената на плавателен съд създава опасност от нарушаване на конкуренцията на този пазар, на който извършват дейност ОИИ. По този начин са изпълнени условията относно опасността от нарушаване на конкуренцията и засягането на търговията в държавите членки. Поради това Общият съд отхвърля основанието, изведено от неправилната квалификация на мярката като държавна помощ.
На второ място, Общият съд разглежда възстановяването на неправомерните помощи и отхвърля изтъкнатите от жалбоподателите в това отношение различни основания. По-специално той отхвърля твърдението за нарушение на принципа на оправданите правни очаквания. Всъщност жалбоподателите не са успели да докажат, че са получили от Комисията конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, от които да следва, че разглежданата схема не попада в обхвата на понятието за държавна помощ. Освен това Общият съд констатира, че Комисията надлежно е взела предвид в спорното решение изискването за правна сигурност, поради което е ограничила във времето възстановяването на неправомерните помощи. Всъщност възстановяването на помощите е ограничено до помощите, предоставени след публикуването на решението относно френската GIE Fiscaux, с което се прекратява положението на правна несигурност, произтичащо от решението Brittany Ferries(7). В това отношение Общият съд констатира, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че с публикуването на това решение е била преустановена всякаква правна несигурност, тъй като в него схема, подобна на STL, е била квалифицирана като държавна помощ. Освен това Общият съд подчертава, че валидността на тази констатация не се поставя под въпрос от последващи обстоятелства като твърдяното бездействие на Комисията по отношение на разглежданата схема.
Накрая, Общият съд отхвърля и основанието, изведено от нарушение на принципите, приложими при възстановяване на помощите. Жалбоподателите оспорват спорното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяване на цялата помощ от инвеститорите (членовете на ОИИ), въпреки че част от данъчното предимство е прехвърлено на корабоплавателните предприятия. Всъщност Комисията е решила, че корабоплавателните предприятия не са получатели на помощта, така че разпореждането за възстановяване се отнася единствено и изцяло до инвеститорите, които са единствени получатели на цялата помощ поради данъчната прозрачност на ОИИ. Общият съд е приел, че Комисията не е допуснала грешка, като е разпоредила да бъде възстановена цялата помощ от инвеститорите, въпреки че те са прехвърлили част от предимството на други оператори, тъй като последните не се считат за получатели на помощта. Всъщност именно инвеститорите действително са се ползвали от помощта, тъй като приложимата правна уредба не ги задължава да прехвърлят част от помощта към трети лица.