Съединени дела T‑426/10—T‑429/10 и T‑438/12—T‑441/12

(публикувани откъси)

Moreda-Riviere Trefilerías, SA и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Стопанска единица — Пряко участие в нарушението — Производна отговорност на дружествата майки — Правоприемство между предприятия — Комплексно нарушение — Едно-единствено продължено нарушение — Насоки от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите — Принципи за недопускане на прилагане с обратна сила и на законоустановеност на наказанията — Смекчаващи обстоятелства — Способност за плащане — Право на защита — Задължение за мотивиране — Искане за преоценка — Липса на промяна на фактическите обстоятелства — Писмо за отхвърляне — Недопустимост“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 2 юни 2016 г.

Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Решение на генералния директор на дирекция „Конкуренция“ на Комисията, постановено по искане за преоценка на способността за плащане на предприятия, на които е наложена глоба за нарушение на правилата на конкуренция — Подаване на това искане след решението на Комисията — Липса на нови и съществени факти — Недопустимост

(член 263 ДФЕС; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

При искане от предприятия, на които е била наложена глоба за нарушение на правилата на конкуренция, с което целят да им се предостави намаляване на размера на глобата поради отчитане на способността им за плащане по смисъла на точка 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, макар Комисията да няма основание да твърди, че само влошаването на финансовото положение би могло да обоснове представянето на ново искане от предприятието за преценка на способността му за плащане, все пак, когато единствената промяна спрямо разгледаното от Комисията фактическо положение при преценката ѝ на способността за плащане на дадено предприятие се състои в подобряване на неговото финансово положение, последното не може да отправи допустимо искане до Комисията тя да преразгледа предходното си становище. Следователно в такъв случай отхвърлянето от Комисията на това искане за преоценка не представлява акт, който може да бъде обжалван.

В този смисъл, когато администрацията получи искане за преразглеждане на по-рано прието решение, е необходимо да се прави разграничение между въпроса за разглеждането на фактическото и правното положение, в което се намира заинтересованото лице, и въпроса за преразглеждането на предходното решение. Администрацията е длъжна да пристъпи към преразглеждане на решението си само ако след разглеждането на положението на заинтересованото лице установи съществена промяна от фактическа или от правна страна на положението на последното. Напротив, при липса на съществена промяна на фактическите или на правните обстоятелства администрацията не е длъжна да пристъпи към преразглеждане на своите решения и становището, с което отхвърля дадено искане за преразглеждане, представено при такива обстоятелства, няма характер на решение, поради което жалбата срещу такова становище трябва да се отхвърли като недопустима, защото е насочена срещу акт, който не може да бъде обжалван. Преценката на администрацията, съгласно която заинтересованото лице не представя никакви нови факти и не доказва съществена промяна на своето фактическо и правно положение, обаче може да бъде предмет на контрол от страна на съда на Съюза.

(вж. т. 556 и 557)