Преюдициално запитване от Hessischen Verwaltungsgerichtshof (Германия), постъпило на 24 декември 2021 г. — TE, RU, представлявана по закон от TE/Stadt Frankfurt am Main
(Дело C-829/21)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Hessischer Verwaltungsgerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподатели: TE, RU, представлявана по закон от TE
Ответник: Stadt Frankfurt am Main
Преюдициални въпроси
1. В съответствие ли е член 38а, параграф 1 от Закона за пребиваването (Aufenthaltsgesetz, наричан по-нататък „AufenthG“) — който съгласно националното право трябва да се тълкува в смисъл, че мигриралият отново дългосрочно пребиваващ, трябва да има статут на дългосрочно пребиваващ в първата държава членка и към момента на подновяване на неговото разрешение за пребиваване — с разпоредбите на член 14 и следващите от Директива 2003/109/ЕО1 , които предвиждат само, че дългосрочно пребиваващият има право да пребивава повече от три месеца на територията на други държави членки, различни от държавата членка, която му е предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, при условие че са изпълнени останалите условия, установени в глава III от Директивата?
2. Съгласно разпоредбите на член 14 и следващите от Директива 2003/109/ЕО има ли право службата за чужденците, когато се произнася по заявление за подновяване по член 38а, параграф 1 от AufenthG, ако са изпълнени останалите условия за временно подновяване и чужденецът има по-специално постоянен и редовен доход, да установи с решение, което води до отнемане на правото на подновяване, че междувременно, т.е. след преместването си във втората държава членка, чужденецът е загубил статута си в първата държава членка съгласно член 9, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/109/ЕО? Представлява ли датата на последното административно или съдебно решение релевантната дата за посоченото решение?
3. При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:
Носи ли дългосрочно пребиваващият тежестта да докаже, че не е загубил правото си на пребиваване като дългосрочно пребиваващ в първата държава членка?
Ако отговорът е отрицателен: Има ли право национален съдебен или административен орган да провери дали безсрочно предоставеното разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ вече не е валидно, или това би противоречало на принципа на взаимно признаване на административните решения съгласно правото на Съюза?
4. Може ли липсата на доказателство за достатъчна жилищна площ да се противопостави на гражданка на трета страна, която е влязла в Германия от Италия с безсрочно разрешение за дългосрочно пребиваване и която има постоянни и редовни доходи, въпреки че Германия не се е възползвала от правото по член 15, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/109/ЕО и настаняването на гражданката на трета страна в социално жилище е било необходимо само поради обстоятелството, че докато не разполага с разрешение за пребиваване по член 38а от AufenthG, не ѝ се изплащат детски надбавки?
____________
1 Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225).