Language of document : ECLI:EU:T:2018:146

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

15 март 2018 година(*)

„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз „La Mafia SE SIENTA A LA MESA“ — Абсолютно основание за отказ — Противоречие с обществения ред или добрите нрави — Член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2017/1001)“

По дело T‑1/17

La Mafia Franchises, SL, установено в Сарагоса (Испания), за което се явява I. Sempere Massa, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

Италианска република, за която се явява G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от D. Del Gaizo, avvocato dello Stato,

с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 27 октомври 2016 г. (преписка R 803/2016‑1) относно производство по обявяване на недействителност между Италианската република и La Mafia Franchises,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: S. Gervasoni, председател, L. Madise и R. da Silva Passos (докладчик), съдии,

секретар: I. Dragan, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 2 януари 2017 г.,

предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 7 април 2017 г.,

предвид писмения отговор на Италианската република, подаден в секретариата на Общия съд на 6 април 2017 г.,

след съдебното заседание от 22 ноември 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        На 30 ноември 2006 г. La Honorable Hermandad, SL, чийто правоприемник е жалбоподателят, подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен и на свой ред заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).

2        Марката, чиято регистрация се иска, е следната фигуративна марка:

Image not found

3        Стоките и услугите, за които е поискана регистрацията, спадат към класове 25, 35 и 43 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят за всеки от тези класове на следното описание:

–        клас 25: „Обувки (с изключение на ортопедични), облекло, тениски, каскети“;

–        клас 35: „Консултантски услуги в областта на търговското управление и организация; подпомагане на търговското управление; консултации в областта на търговското управление; консултации при управление на сделки; услуги, свързани с предоставяне на помощ при стопанисването на търговско предприятие под режим на франчайзинг; рекламни услуги; услуги по предоставяне на франчайзинг във връзка с ресторантьорство (хранене) и кафенета-ресторанти“;

–        клас 43: „Ресторантьорски услуги (хранене), барове, кафенета, кафене-ресторанти“.

4        Заявката за марка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 24/2007 от 11 юни 2007 г. Спорната марка е регистрирана на 20 декември 2007 г. под № 5510921.

5        На 23 юли 2015 г. Италианската република подава до EUIPO искане за обявяване на спорната марка за недействителна за всички стоки и услуги, за които е регистрирана.

6        В подкрепа на искането за обявяване на недействителност е изтъкнато основанието, посочено в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 2017/1001). Италианската република твърди по същество, че спорната марка противоречи на обществения ред и добрите нрави, тъй като словният елемент „mafia“ препраща към престъпна организация, и че използването му в посочената марка за означаване на веригата ресторанти на жалбоподателя, освен че предизвиква дълбоко негативни чувства, има за последица „манипулиране“ на положителния образ на италианската гастрономия и омаловажаване на негативния смисъл на този елемент.

7        С решение от 3 март 2016 г. отделът по отмяна уважава искането за обявяване на недействителност.

8        На 29 април 2016 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на отдела по отмяна.

9        С решение от 27 октомври 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на EUIPO потвърждава, че спорната марка противоречи на обществения ред и отхвърля жалбата.

10      В самото начало апелативният състав уточнява, че противоречието на спорната марка с обществения ред трябва да се прецени с оглед на възприятието от съответните потребители, намиращи се на територията на Европейския съюз или на част от тази територия, като регистрацията на марка на Европейския съюз трябва да бъде отменена, ако съществува основание за отмяна само в една част от Съюза.

11      На следващо място, апелативният състав приема, че предвид неговата големина и разположението му в спорната марка словният елемент „la mafia“ е доминиращ в тази марка. Апелативният състав подчертава, че мафията е престъпна организация, на която италианското правителство противодейства чрез специално законодателство и мерки за прилагане. Освен това апелативният състав припомня, че борбата с организираната престъпност е важна цел и на институциите на Съюза. Апелативният състав уточнява още, че EUIPO като агенция на Съюза трябва да поддържа строга позиция по делата, в които се нарушават принципите и основните ценности на европейското общество, поради което е длъжна да откаже регистрация поради противоречие с обществения ред на всяка марка на Европейския съюз, за която може да се приеме, че подкрепя или е в полза на престъпна организация. Вследствие на това разглеждане апелативният състав е приел, от една страна, че спорната марка очевидно поощрява престъпната организация, известна под името мафия, и от друга страна, като цяло словните елементи на спорната марка отправят послание на симпатия и омаловажаване на словния елемент „mafia“, като по този начин се изопачава сериозността му.

12      На последно място, апелативният състав е потвърдил, че спорната марка не следва да получи закрила от EUIPO и че този извод не може да бъде повлиян от факта, че словният елемент „mafia“ е използван често в литературата и в киното, нито от факта, че други марки на Европейския съюз, съдържащи този елемент, са регистрирани от EUIPO.

 Искания на страните

13      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да обяви спорната марка за действителна,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

14      EUIPO и Италианската република молят Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта на документите, представени за първи път пред Общия съд

15      EUIPO оспорва допустимостта на приложения A.7, A.8 и A.9 към жалбата, както и допустимостта на изображенията и връзките, посочени в точки 44, 46 и 54 от същата жалба и които препращат към уебсайтове. В действителност тези документи не били представени на нито един етап от производството пред EUIPO.

16      В това отношение, следва да се посочи, че с оглед предмета на жалбата, предвидена в член 65 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 72 от Регламент № 2017/1001), функцията на Общия съд в рамките на това обжалване не е да преразгледа фактическите обстоятелства в светлината на представените за първи път пред него документи (вж. в този смисъл решения от 24 ноември 2005 г., Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 19 и от 9 февруари 2017 г., International Gaming Projects/EUIPO — adp Gauselmann (TRIPLE EVOLUTION), T‑82/16, непубликувано, EU:T:2017:66, т. 16].

17      В конкретния случай, както признава жалбоподателят в съдебното заседание, документите, посочени в точка 15 по-горе, са представени за първи път в производството по обжалване пред Общия съд. Следователно тези документи следва да бъдат отхвърлени като недопустими, без да е необходимо да се разглежда доказателствената им сила.

 По същество

18      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 52, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква a) от Регламент № 2017/1001) във връзка с член 7, параграф 1, буква е) от посочения регламент.

19      С това основание, на първо място, жалбоподателят твърди, че както организацията, известна с името мафия, така и нейните членове не фигурират в списъка на лицата и терористичните групи, приложен към Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 г. за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, 2001 г., стр. 93), на което се позовават насоките за разглеждане на EUIPO, за да се разясни забраната за регистрация на марки на Европейския съюз поради противоречие с обществения ред, съдържаща се в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

20      По-нататък жалбоподателят счита, че съгласно практиката на EUIPO и съдебната практика марката на Европейския съюз трябва да се анализира в цялост. Позоваването, което спорната марка съдържа към словния елемент „mafia“, не е достатъчно, за да се заключи, че марката се възприема от средния потребител като насочена към насърчаване или подкрепа на тази престъпна организация. Обратно, други елементи в състава на тази марка навеждат по-скоро на това, че тя се възприема като вид пародия или споменаване на филма от сагата „Кръстникът“.

21      Освен това жалбоподателят твърди, че стоките и услугите, обозначени със спорната марка, не са „съобщителни“ услуги, т.е. насочени към това да бъдат използвани като услуги за предаване на послание към трето лице. Следователно спорната марка не била регистрирана с цел обида, шокиране или агресия. Широката общественост, напротив, разбирала, че спорната марка е регистрирана за обозначаване на верига от ресторанти, чиято концепция не препраща към престъпна организация, а към филма от сагата „Кръстникът“, и по-специално семейните ценности и корпоративността, която тези филми представят сценично.

22      На последно място, жалбоподателят поддържа, че много марки на Европейския съюз и италиански марки, съдържащи думата „мафия“, са надлежно регистрирани и пораждат действие. По-специално, за да подкрепи тази теза, жалбоподателят посочва две решения на апелативния състав на EUIPO, които според него имат сходства с настоящото дело, а именно решение от 13 януари 2012 г. по преписка R 1224/2011‑4 относно заявка за марка на Европейския съюз MAFIA II и решение от 7 май 2015 г. по преписка R 2822/2014‑5 относно заявка за марка на Европейския съюз CONTRA-BANDO.

23      EUIPO и Италианската република оспорват всички доводи.

24      В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 52, параграф 1, буква а) от същия регламент марките, които противоречат на обществения ред или на добрите нрави, се обявяват за недействителни.

25      Общият интерес, който е в основата на това абсолютно основание за отказ, е да се избегне регистрацията на знаци, които биха засегнали обществения ред или добрите нрави при използването им на територията на Съюза (решения от 20 септември 2011 г., Couture Tech/СХВП (изображение на герба на СССР), T‑232/10, EU:T:2011:498, т. 29 и от 26 септември 2014 г., Brainlab/СХВП (Curve), T‑266/13, непубликувано, EU:T:2014:836, т. 13). Регистрацията на дадена марка като марка на Европейския съюз се препятства от това абсолютно основание за отказ, особено ако е дълбоко обидно (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2011 г., PAKI Logistics/СХВП (PAKI), T‑526/09, непубликувано, EU:T:2011:564, т. 12).

26      Преценката за наличието на абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, не може да се основава на възприятието от тази част от съответните потребители, които не намират нищо шокиращо, нито впрочем на възприятието от част от съответните потребители, които лесно могат да бъдат обидени, а трябва да бъде направена въз основа на критериите на разумен индивид със средни прагове на чувствителност и толерантност (вж. в този смисъл, решения от 5 октомври 2011 г., PAKI, T‑526/09, непубликувано, EU:T:2011:564, т. 12, от 9 март 2012 г., Cortés del Valle López/СХВП (¡Que buenu ye! HIJOPUTA), T‑417/10, непубликувано, EU:T:2012:120, т. 21 и от 14 ноември 2013 г., Efag Trade Mark Company/СХВП (FICKEN LIQUORS), T‑54/13, непубликувано, EU:T:2013:593, т. 21).

27      Освен това за целите на разглеждането на основанието за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, съответните потребители не могат да бъдат ограничавани до потребителите, към които пряко са насочени стоките и услугите, чиято регистрация се иска. В действителност следва да се отчита фактът, че знаците, обхванати от това основание за отказ, биха шокирали не само потребителите, за които са предназначени стоките и услугите, обозначени със знака, но и други хора, които, без да са засегнати от посочените стоки и услуги, ще бъдат изложени спонтанно на присъствието на този знак в ежедневието си (вж. решения от 14 ноември 2013 г., Efag Trade Mark Company/СХВП (FICKEN), T‑52/13, непубликувано, EU:T:2013:596, т. 19 и цитираната съдебна практика и от 26 септември 2014 г., Curve, T‑266/13, непубликувано, EU:T:2014:836, т. 19 и цитираната съдебна практика).

28      Също така следва да се припомни, че потребителите, които се намират на територията на Съюза, по дефиниция са на територията на една държава членка и че знаците, които могат да бъдат възприети от съответните потребители като противоречащи на обществения ред или на добрите нрави, не са едни и същи във всички държави членки по-специално поради причини от езиково, историческо, социално или културно естество (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2011 г., Изображение на герба на СССР, T‑232/10, EU:T:2011:498, т. 31—33).

29      Ето защо следва да се приеме, че за прилагането на абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, трябва да се вземат предвид не само обстоятелствата, които са общи за всички държави — членки на Съюза, но и обстоятелствата, които са специфични за държави членки, взети поотделно, и които могат да повлияят на възприятието от съответните потребители, намиращи се на територията на тези държави (решение от 20 септември 2011 г., Изображение на герба на СССР, T‑232/10, EU:T:2011:498, т. 34).

30      В конкретния случай, на първо място, следва да се отбележи, както прави апелативният състав в точка 24 от обжалваното решение, че спорната марка представлява комбиниран знак, съставен от черен фон с формата на квадрат, в чиято вътрешност се съдържат словните елементи „la mafia“ и „se sienta a la mesa“, изписани в бяло и придружени в задния план на изображението от червена роза.

31      Словният елемент „la mafia“ както заради пространството, което заема, така и поради централната си позиция в спорната марка се отличава от други елементи. Така другият словен елемент „se sienta a la mesa“ заема второстепенно място, тъй като е поставен под словния елемент „la mafia“ и е изписан с много по-малки букви. Същото се отнася и за червената роза, фигурираща на заден план спрямо словния елемент „la mafia“.

32      Следователно, апелативният състав не е допуснал грешка, като в точка 25 от обжалваното решение е посочил, че словният елемент „la mafia“ е доминиращ в спорната марка.

33      На второ място, следва най-напред да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че мафията не фигурира в списъка на терористичните организации, посочени в Обща позиция 2001/931, на която се позовават насоките за разглеждане на EUIPO (част Б, раздел 4).

34      Всъщност, от текста на член 1 от Обща позиция 2001/931 следва, че в съдържащия се в приложението към тази позиция списък се споменават единствено лицата, групите и образуванията, замесени в терористични актове. Този списък няма за цел да изброява лицата, групите и образуванията, участващи в други видове престъпни дейности, чието споменаване в заявена за регистрация марка също може да обоснове прилагането на абсолютното основание за отказ за регистрация, предвидено в член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009. Впрочем, както личи от самия текст на откъса от насоките за разглеждане на EUIPO, който се позовава на Обща позиция 2001/931, EUIPO специално е подчертала неизчерпателния характер на посочените в тези насоки примери за абсолютно основание за отказ съгласно член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

35      На следващо място, е важно да се отбележи, че словният елемент „la mafia“ се разбира в световен мащаб като споменаване на престъпна организация, чиито корени са в Италия и чиито дейности са се разпространили в държави, различни от Италианската република, по-специално в рамките на Съюза. Впрочем общоизвестно е, както установява апелативният състав в точка 26 от обжалваното решение, че тази престъпна организация използва сплашване, физическо насилие и убийство за осъществяването на дейността си, включваща по-специално незаконен трафик на наркотици, незаконен трафик на оръжия, изпиране на пари и корупция.

36      Общият съд счита, че тези престъпни дейности представляват нарушение на самите ценности, на които е основан Съюзът, по-специално ценностите на зачитане на човешкото достойнство и свобода, предвидени в член 2 ДЕС и в членове 2, 3 и 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тези ценности са неделими и съставляват духовното и моралното наследство на Съюза. Освен това организираната престъпност и дейностите, посочени в точка 35 по-горе, са особено тежки области на престъпност поради трансграничното им измерение, за които намесата на законодателя на Съюза е предвидена в член 83 ДФЕС. Всъщност, както изтъкват EUIPO и Италианската република, много усилия и много ресурси са вложени в борбата с мафията не само от италианското правителство, но също така и на равнището на Съюза, доколкото организираната престъпност представлява сериозна заплаха за сигурността в целия ЕС.

37      На последно място, словният елемент „la mafia“ се възприема по изключително негативен начин в Италия поради сериозното накърняване на сигурността в тази държава членка. Значението на борбата с мафията в Италия личи в действащите наказателни разпоредби в тази държава членка, на които се позовават EUIPO и Италианската република, със специална насоченост към членството или подкрепата за тази организация. Значението на борбата с мафията в Италия допълнително се потвърждава от присъствието на територията на тази държава на няколко публични органа, на които специално е възложена задачата да преследват и наказват незаконните дейности на мафията, както и частни сдружения, подпомагащи пострадалите от тази организация.

38      Поради това апелативният състав правилно е приел, че словният елемент на спорната марка „la mafia“ пресъздава по очевиден начин сред съответните потребители името на престъпна организация, отговорна за особено тежки нарушения на обществения ред.

39      На трето място, жалбоподателят твърди по същество, че съответните потребители не възприемат в спорната марка каквато и да било възхвала на престъпната дейност на мафията, доколкото тази организация е повод за множество художествени творби, както книги, така и филми. Жалбоподателят добавя, че регистрацията на спорната марка няма за цел да шокира или да обижда, тъй като обозначените с нея стоки и услуги нямат за цел предаване на послание към трети лица, а само напомняне за филмовата сага „Кръстникът“. Той уточнява, че концепцията на ресторантите му е тематична и е свързана с тази сага и че спорната марка е придобила репутация в Испания.

40      В това отношение следва да се припомни, че когато даден знак има особено шокиращ или обиден характер, той трябва да се счита за противоречащ на обществения ред или на добрите нрави, независимо от вида на стоките и услугите, за които е регистриран (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2011 г., PAKI, T‑526/09, непубликувано, EU:T:2011:564, т. 15). Впрочем, видно от общия прочит на различните алинеи на член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1 от Регламент 2017/1001), същите се отнасят до присъщи качества на въпросната марка, а не до обстоятелства, свързани с поведението на лицето, което е заявило регистрацията на марката (решение от 9 април 2003, Durferrit/СХВП — Kolene (NU–TRIDE), T‑224/01, EU:T:2003:107, т. 76 и от 13 септември 2005, Sportwetten/СХВП — Intertops Sportwetten (INTERTOPS), T‑140/02, EU:T:2005:312, т. 28).

41      Така, от една страна, фактът, че регистрацията на спорната марка няма за цел да шокира или обижда, а само да напомни за филмовата сагата „Кръстникът“, е без значение за негативното възприемане на тази марка от съответните потребители. Впрочем нито един елемент от спорната марка не напомня пряко за тази сага.

42      От друга страна, придобитата репутация на спорната марка и концепцията на тематичните ресторанти на жалбоподателя, свързани с филмовата сага „Кръстникът“, не са присъщи качества на спорната марка и следователно също са без значение за целите на преценката дали спорната марка противоречи на обществения ред.

43      На следващо място, често пъти литературни или кинотворби могат да бъдат шокиращи или обидни за съответните потребители или част от тях с използваните и представени от тях теми (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2013 г., FICKEN LIQUORS, T‑54/13, непубликувано, EU:T:2013:593, т. 33). Съществуването на множество свързани с мафията книги и филми по никакъв начин не може да промени възприятието за извършените от тази организация престъпления.

44      На последно място, както по същество подчертава EUIPO в писмения си отговор, изобразената в спорната марка червена роза може да бъде възприета от голяма част от съответните потребители като символ на любовта и духа на съгласието в противовес на насилието, което характеризира действията на мафията.

45      Това противоречие се подсилва от наличието в спорната марка на изречението „se sienta a la mesa“. Всъщност това изречение означава „да седне на масата“ на испански език и може да се възприеме от голяма част от съответните потребители, разбиращи този език, като покана за споделяне на хранене. Следователно свързването на мафията с идеите за споделени моменти и разтоварване, предадени чрез споделянето на храненето, допринася за омаловажаване на незаконните дейности на тази престъпна организация.

46      Поради това, както изтъкват EUIPO и Италианската република, свързването на словния елемент „la mafia“ с другите елементи на спорната марка може да създаде като цяло позитивна представа за действията на мафията и по този начин да омаловажи възприятието за престъпните дейности на тази организация.

47      От изложеното по-горе следва, че спорната марка, разглеждана в нейната цялост, насочва към престъпна организация, създава цялостна положителна представа за тази организация и по този начин омаловажава тежките посегателства, извършени от посочената организация срещу основните ценности на Съюза, посочени в точка 36 по-горе. Спорната марка е от естество да шокира или да обиди не само пострадалите от тази престъпна организация и техните семейства, но и всяко лице, което на територията на Съюза е изложено на присъствието на посочената марка и има среден праг на чувствителност и толерантност.

48      Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че спорната марка противоречи на обществения ред по смисъла на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, и следователно е потвърдил, че марката трябва да бъде обявена за недействителна в съответствие с член 52, параграф 1, буква а) от посочения регламент.

49      Този извод не се опровергава от позоваването от страна на жалбоподателя на няколко марки на Европейския съюз, включващи словния елемент „mafia“, и на решенията за MAFIA II и CONTRA-BANDO с цел да докаже, че спорната марка не противоречи на обществения ред. В действителност следва да се припомни, че съгласно съдебната практика решенията, които апелативните състави на EUIPO трябва да приемат въз основа на Регламент № 207/2009 относно регистрацията на даден знак като марка на Европейския съюз, спадат към упражняването на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Ето защо законосъобразността на посочените решения трябва да се преценява въз основа единствено на този регламент, а не на по-ранната практика по вземане на решения на апелативните състави (решения от 26 април 2007 г., Alcon/СХВП, C‑412/05 P, EU:C:2007:252, т. 65, от 24 ноември 2005 г., ARTHUR ET FELICIE, T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 71 и от 6 април 2017 г., Nanu-Nana Joachim Hoepp/EUIPO — Fink (NANA FINK), T‑39/16, EU:T:2017:263, т. 84). От това следва, че нито решенията на EUIPO, на които се позовава жалбоподателят, нито регистрацията от страна на Службата на марки, различни от спорната марка, съдържащи словния елемент „la mafia“, не могат да поставят под въпрос обжалваното решение.

50      Същото се отнася и за обстоятелството, изтъкнато от жалбоподателя, че в Италия са регистрирани няколко марки, съдържащи словния елемент „mafia“. Всъщност правният режим на Европейския съюз относно марките е автономна система, съставена от съвкупност от правила, която преследва специфични цели и чието прилагане е независимо от всички национални правни системи. Следователно годността на един знак да бъде регистриран като марка на Европейския съюз, трябва да се преценява само въз основа на релевантната правна уредба. Следователно EUIPO и според случая съдът на Съюза не са обвързани, макар че могат да ги вземат предвид, с решенията, постановени на равнището на държавите членки, дори когато тези решения са намерили приложение в хармонизираното национално законодателство на равнището на Съюза (вж. в този смисъл решения от 14 ноември 2013 г., FICKEN LIQUORS, T‑54/13, непубликувано, EU:T:2013:593, т. 46, от 15 юли 2015 г., Australian Gold/СХВП — Effect Management & Holding (HOT), T‑611/13, EU:T:2015:492, т. 60 и цитираната съдебна практика и от 27 юни 2017 г., Jiménez Gasalla/EUIPO (B2B SOLUTIONS), T‑685/16, непубликувано, EU:T:2017:438, т. 41 и цитираната съдебна практика). От това следва, че нито EUIPO, нито съдът на Съюза не могат да бъдат обвързани с националните решения за регистрация като тези, на които се позовава жалбоподателят, така че не е необходимо те да бъдат разглеждани (вж. в този смисъл решения от 12 февруари 2015 г., Compagnie des montres Longines, Francillon/СХВП — Cheng (B), T‑505/12, EU:T:2015:95, т. 86 и цитираната съдебна практика и от 27 юни 2017 г., B2B SOLUTIONS, T‑685/16, непубликувано, EU:T:2017:438, т. 41 и цитираната съдебна практика].

51      От това следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна, без да е необходимо произнасяне, от една страна, по възражението за недопустимост на жалбата в нейната цялост, повдигнатото от Италианската република, и от друга страна, по възражението за недопустимост на второто искане за обявяване на спорната марка за действителна, повдигнато от EUIPO.

 По съдебните разноски

52      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на EUIPO и Италианската република.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда La Mafia Franchises, SL да заплати съдебните разноски.

Gervasoni

Madise

da Silva Passos

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 март 2018 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.