РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

22 ноември 2023 година(*)

„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Преструктуриране на Banco Popular Español — Решение на ЕСП, с което се отказва да се предостави обезщетение на акционерите и кредиторите, които са засегнати от действията по преструктуриране — Право на собственост — Право на изслушване — Право на ефективни правни средства за защита — Оценка на разликата в третирането — Независимост на оценителя“

По съединени дела T‑302/20, T‑303/20 и T‑307/20,

Antonio Del Valle Ruíz, с местожителство в Мексико (Мексико), и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението(1), представлявани от B. Fernández García, J. Álvarez González и P. Rubio Escobar, адвокати,

жалбоподатели по дело T‑302/20,

подпомагани от

Aeris Invest Sàrl, установено в Люксембург (Люксембург), представлявано от R. Vallina Hoset и M. Varela Suárez, адвокати,

встъпила страна по дело T‑302/20,

José María Arias Mosquera, с местожителство в Мадрид (Испания), и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението(2), представлявани от Fernández García, Álvarez González и Rubio Escobar,

жалбоподатели по дело T‑303/20,

Calatrava Real State 2015, SL, установено в Мадрид, представлявано от Fernández García, Álvarez González и Rubio Escobar,

жалбоподател по дело T‑307/20,

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от M. Fernández Rupérez, A. Lapresta Bienz, L. Forestier и J. Rius Riu, в качеството на представители, подпомагани от H.‑G. Kamann, F. Louis, V. Del Pozo Espinosa de los Monteros и L. Hesse, адвокати,

ответник,

подпомаган от

Кралство Испания, представлявано от A. Gavela Llopis,

встъпила страна по съединени дела T‑302/20, T‑303/20 и T‑307/20,

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се по време на разискванията от: M. van der Woude, председател, G. De Baere (докладчик), G. Steinfatt, K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,

секретар: P. Nuñez Ruiz, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 7 септември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбите си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите г‑н Antonio Del Valle Ruíz и 36 други физически или юридически лица, чиито имена са посочени в приложението, г‑н José María Arias Mosquera и 28 други физически или юридически лица, чиито имена са посочени в приложението, както и Calatrava Real State 2015, SL, искат да бъде отменено Решение SRB/EES/2020/52 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 17 март 2020 г. относно това дали е необходимо да се предоставя обезщетение на акционерите и кредиторите, които са засегнати от действията по преструктуриране на Banco Popular Español, SA (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателите са физически и юридически лица, които са били акционери в Banco Popular Español (наричана по-нататък „Banco Popular“), преди по отношение на нея да бъде приета схема за преструктуриране.

3        На 7 юни 2017 г. изпълнителната сесия на ЕСП приема Решение SRB/EES/2017/08 за приемане на схема за преструктуриране на Banco Popular (наричана по-нататък „схемата за преструктуриране“) на основание Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).

4        Преди приемането на схемата за преструктуриране, на 23 май 2017 г. вследствие на процедура за възлагане на обществена поръчка ЕСП ангажира дружеството Deloitte Réviseurs d’Entreprises за оценител (наричано по-нататък „дружеството оценител“) във връзка с подготовката за евентуално преструктуриране на Banco Popular. След провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка в условията на конкуренция във връзка с рамков договор за многократно предоставяне на услуги, подписан от ЕСП с шест дружества, сред които е и дружеството оценител, с последното дружество е сключен конкретен договор. Съгласно конкретния договор задачата на дружеството оценител включва извършването на оценка на Banco Popular преди евентуалното преструктуриране, както и оценка на разликата в третирането, предвидена в член 20, параграфи 16—18 от Регламент № 806/2014, след евентуалното преструктуриране.

5        На 5 юни 2017 г. ЕСП приема първата оценка на основание член 20, параграф 5, буква а) от Регламент № 806/2014, чиято цел е да предостави доказателства, позволяващи да се определи дали са изпълнени условията за започване на процедура по преструктуриране, определени в член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014.

6        На 6 юни 2017 г. дружеството оценител предоставя на ЕСП втора оценка (наричана по-нататък „оценка 2“), изготвена в приложение на член 20, параграф 10 от Регламент № 806/2014. Целта на оценка 2 е да се оцени стойността на активите и пасивите на Banco Popular, да се направи преценка за подхода към акционерите и кредиторите, в случай че спрямо Banco Popular се провежда обичайно производство по несъстоятелност, както и да се предоставят данни, позволяващи да се вземе решението относно подлежащите на прехвърляне акции и инструменти на собственост и даващи възможност на ЕСП да определи търговските условия за целите на инструмента за продажба на стопанска дейност.

7        В схемата за преструктуриране ЕСП, като приема, че предвидените в член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014 условия са изпълнени, решава да започне спрямо Banco Popular процедура по преструктуриране. ЕСП решава да обезцени и да преобразува капиталовите инструменти на Banco Popular съгласно член 21 от Регламент № 806/2014 и да приложи инструмента за продажба на стопанска дейност по силата на член 24 от Регламент № 806/2014 посредством прехвърлянето на акциите на купувач.

8        ЕСП решава да обезсили 100 % от акциите на Banco Popular, да преобразува и обезцени цялата главница на инструменти на допълнителния капитал от първи ред, които са издадени от Banco Popular, и да преобразува цялата главница на инструменти на капитала от втори ред, които са издадени от Banco Popular, в „нови акции II“. След прозрачен и открит процес на продажба, проведен от испанския орган за преструктуриране Fondo de Reestructuración Ordenada Bancaria (FROB, Фонд за организирано преструктуриране на банковите институции, Испания), „новите акции II“ са прехвърлени на Banco Santander SA срещу заплащането на покупна цена от едно евро. На 28 септември 2018 г. вследствие на сливане чрез поглъщане Banco Santander става универсален правоприемник на Banco Popular.

9        На 7 юни 2017 г. Европейската комисия приема Решение (ЕС) 2017/1246 за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular (ОВ L 178, 2017 г., стр. 15).

10      На 14 юни 2018 г. дружеството оценител предава на ЕСП предвидената в член 20, параграфи 16—18 от Регламент № 806/2014 оценка на разликата в третирането, извършена с цел да се определи дали акционерите и кредиторите биха получили по-добро третиране, ако по отношение на институцията в процедура на преструктуриране бъде образувано обичайно производство по несъстоятелност (наричана по-нататък „оценка 3“). На 31 юли 2018 г. дружеството оценител изпраща на ЕСП допълнение към тази оценка, с което поправя някои технически грешки.

11      В оценка 3 дружеството оценител оценява третирането, което засегнатите акционери и кредитори биха получили, ако спрямо Banco Popular бъде образувано обичайно производство по несъстоятелност към момента на приемане на схемата за преструктуриране. То извършва това оценяване в рамките на сценарий за ликвидация, като прилага Ley 22/2003 Concursal (Закон 22/2003 за несъстоятелността) от 9 юли 2003 г. (BOE, бр. 164 от 10 юли 2003 г., стр. 26905).

12      Дружеството оценител посочва, че хипотетичният сценарий за ликвидация е бил изготвен въз основа на неодитирана финансова информация от 6 юни 2017 г. или ако такава не е била на разположение, на информация от 31 май 2017 г. То приема, че образуването на 7 юни 2017 г. на обичайно производство по несъстоятелност за Banco Popular би довело до ликвидация, която не е планирана. За да оцени стойностите на реализиране на активите, дружеството оценител взема предвид три алтернативни времеви сценария за ликвидация — с продължителност 18 месеца, 3 години и 7 години, всеки от които включва най-добра и най-лоша хипотеза. То стига до заключението, че във всяка от тези хипотези за засегнатите акционери и подчинените кредитори не се очаква никакво възстановяване на суми в рамките на обичайно производство по несъстоятелност и че следователно не е налице разлика в третирането в сравнение с третирането, произтичащо от действието по преструктуриране.

13      На 6 август 2018 г. ЕСП публикува на своята интернет страница съобщението си от 2 август 2018 г. за предварителното решение дали трябва да бъде предоставено обезщетение на акционерите и кредиторите, които са засегнати от действията по преструктуриране на Banco Popular, и за стартирането на процедурата на право на изслушване (SRB/EES/2018/132) (наричано по-нататък „предварителното решение“), както и неповерителна версия на оценка 3. На 7 август 2018 г. в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано уведомление във връзка със съобщението на ЕСП (ОВ C 277 I, 2018 г., стр. 1).

14      В предварителното решение ЕСП приема, че от оценка 3 е видно, че няма разлика между третирането, което действително са получили засегнатите акционери и кредитори поради преструктурирането на Banco Popular, и това, от което те биха се ползвали, ако спрямо нея бъде образувано обичайно производство по несъстоятелност към датата на преструктурирането. В предварителното решение ЕСП приема, че не е длъжен да изплати обезщетение на засегнатите акционери и кредитори съгласно член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 806/2014.

15      За да може да вземе окончателно решение по въпроса дали трябва да бъде предoставено обезщетение на засегнатите акционери и кредитори, ЕСП ги приканва да заявят пред него интереса си да упражнят правото си на изслушване с оглед на предварителното решение в съответствие с член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

16      ЕСП посочва, че процедурата на право на изслушване ще протече на два етапа.

17      На първия етап, етапа на регистрация, засегнатите акционери и кредитори се приканват да изразят интерес за упражняване на правото си да бъдат изслушани, като използват създадения за целта онлайн формуляр за регистрация, който е достъпен до 14 септември 2018 г. След това ЕСП трябва да провери дали всяка проявила интерес страна има статут на засегнат акционер или кредитор. Заинтересованите засегнати акционери и кредитори трябва да представят доказателство за своята самоличност и доказателство, че към 6 юни 2017 г. притежават един или повече капиталови инструменти на Banco Popular, които са обезценени или преобразувани и прехвърлени в рамките на преструктурирането.

18      На втория етап, етапа на консултация, засегнатите акционери и кредитори, които са изразили интерес за упражняване на правото си да бъдат изслушани през първия етап, и чийто статут е потвърден от ЕСП, могат да представят своите коментари по предварителното решение, към което е приложена оценка 3.

19      На 16 октомври 2018 г. ЕСП обявява, че допуснатите акционери и кредитори ще бъдат поканени да представят своите писмени коментари по предварителното решение от 6 ноември 2018 г. нататък. На 6 ноември 2018 г. ЕСП изпраща на допуснатите акционери и кредитори уникална лична връзка, която дава интернет достъп до формуляр, който им позволява да представят до 26 ноември 2018 г. коментари по предварителното решение и по неповерителната версия на оценка 3.

20      След етапа на консултация ЕСП разглежда релевантните коментари на засегнатите акционери и кредитори по предварителното решение. Той иска от дружеството оценител да му предостави документ, съдържащ неговата оценка на релевантните коментари по оценка 3, и да разгледа дали оценка 3 остава валидна в светлината на тези коментари.

21      На 18 декември 2019 г. дружеството оценител предоставя на ЕСП своята оценка, озаглавена „Пояснителен документ относно оценката на разликата в третирането“ (наричан по-нататък „пояснителният документ“). В пояснителния документ дружеството оценител потвърждава, че стратегията и различните подробни хипотетични сценарии за ликвидация в оценка 3, както и приложените методологии и извършените анализи остават валидни.

22      На 17 март 2020 г. ЕСП приема обжалваното решение. Съобщение за това решение е публикувано на 20 март 2020 г. в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 91, 2020 г., стр. 2).

23      В обжалваното решение ЕСП приема, че дружеството оценител е независимо в съответствие с изискванията, предвидени в член 20, параграф 1 от Регламент № 806/2014 и глава IV от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1075 на Комисията от 23 март 2016 година за допълнение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти за определяне на съдържанието на плановете за възстановяване, плановете за преструктуриране и плановете за преструктуриране на група, минималните критерии, по които компетентният орган трябва да оценява плановете за преструктуриране и плановете за преструктуриране на група, условията за вътрешногрупова финансова подкрепа, изискванията към независимите оценители, договорното признаване на правомощията за обезценяване и преобразуване, изискванията за процедурите за уведомяване и съдържанието на уведомленията и съобщението за спиране, както и оперативното функциониране на колегиите за преструктуриране (ОВ L 184, 2016 г., стр. 1).

24      В раздел 5 „Оценка 3“ от обжалваното решение ЕСП обобщава съдържанието на оценка 3 и приема, че тя е в съответствие с приложимата правна уредба и е достатъчно мотивирана и пълна, за да бъде основание за решение по член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 806/2014. Той приема, че в оценка 3 се оценяват необходимите данни, предвидени в член 20, параграф 17 от Регламент № 806/2014 и в Делегиран регламент (ЕС) 2018/344 на Комисията от 14 ноември 2017 година за допълнение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточняват критериите във връзка с методологията за оценяване на разликите в третирането при режим на преструктуриране (ОВ L 67, 2018 г., стр. 3).

25      В дял 6 от обжалваното решение ЕСП представя „коментарите, предоставени от засегнатите акционери и кредитори, както и тяхната оценка“. В раздел 6.1 „Оценка на релевантността“ от обжалваното решение ЕСП обяснява, че някои от тези коментари, които не се отнасят нито до предварителното му решение, нито до оценка 3, не са релевантни, тъй като не попадат в обхвата на процедурата на право на изслушване. В раздел 6.2 от обжалваното решение той извършва „проверка на релевантните коментари“, представени от засегнатите акционери и кредитори, свързани с независимостта на дружеството оценител и със съдържанието на оценка 3, групирани по теми.

26      ЕСП приема, че от оценка 3 във връзка с пояснителния документ и изводите, изложени в раздел 6.2 от обжалваното решение, е видно, че няма разлика между третирането, на което действително са били подложени засегнатите акционери и кредитори, и третирането, от което биха се ползвали, ако спрямо Banco Popular бъде образувано обичайно производство по несъстоятелност към датата на преструктурирането.

27      Въз основа на това ЕСП приема следното:

„Член 1

Оценяване

С цел да се определи дали следва да се предостави обезщетение на акционерите и кредиторите, засегнати от действията по преструктуриране на Banco Popular […], оценката на разликата в третирането в рамките на преструктурирането, предвидена в член 20, параграф 16 от Регламент № 806/2014, се изготвя в съответствие с приложение I към настоящото решение, заедно с пояснителния документ […], съдържащ се в приложение II към настоящото решение.

Член 2

Обезщетяване

Акционерите и кредиторите, засегнати от действията по преструктуриране на Banco Popular […], нямат право на обезщетение от Единния фонд за преструктуриране на основание член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 806/2014.

Член 3

Адресат на решението

Адресат на това решение е FROB в качеството му на национален орган за преструктуриране по смисъла на член 3, параграф 1, точка 3 от Регламент № 806/2014“.

 Искания на страните

28      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди ЕСП и Кралство Испания да заплатят съдебните разноски.

29      ЕСП иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

30      По дело T‑302/20 встъпилата страна Aeris Invest Sàrl моли Общия съд:

–        да обяви жалбата за допустима,

–        да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

31      Кралство Испания моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

32      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват пет основания. Първото основание се отнася до нарушение на член 15, параграф 1, буква ж) от Регламент № 806/2014. Второто основание се отнася до нарушение на член 20, параграф 16 от Регламент № 806/2014. Третото основание се отнася до нарушение на правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2 от Хартата. Четвъртото основание се отнася до нарушение на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата. Петото основание се отнася до нарушение на правото на собственост, закрепено в член 17 и член 52, параграф 1 от Хартата, както и в член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

33      В самото начало следва да се отбележи, че съдебната практика очертава обхвата на упражнявания от Общия съд контрол както в случаите, в които обжалваният акт се основава на преценка на сложни факти от научен и технически характер, така и когато става въпрос за сложни икономически преценки.

34      От една страна, що се отнася до случаи, при които органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално при преценката на много сложни факти от научен и технически характер при определяне на обхвата и естеството на приеманите от тях мерки, контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до проверка дали упражняването на това право не е опорочено поради явна грешка или поради злоупотреба с власт и също дали тези органи явно не са превишили пределите на правото си на преценка. В такъв контекст съдът на Съюза всъщност не може да замени със своята преценка на фактите от научен и технически характер преценката на единствените органи, на които Договорът за функционирането на ЕС е възложил тази задача (вж. решения от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, EU:C:2011:504, т. 60 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 105 и цитираната съдебна практика).

35      От друга страна, във връзка с това юрисдикциите на Съюза упражняват върху направените от органите на Съюза сложни икономически преценки ограничен контрол, който по необходимост се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт. В рамките на този контрол съдът на Съюза не може да замести преценката на компетентния орган на Съюза със своята икономическа преценка (вж. решения от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 66 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 106 и цитираната съдебна практика).

36      Тъй като решенията на ЕСП, чиято цел е да се определи дали трябва да се предостави обезщетение на акционерите и кредиторите, засегнати от действията по преструктуриране, предприети по отношение на даден субект, се основават на преценка на много сложни факти от научен и технически характер, следва да се приеме, че принципите, изведени от посочената в точки 35 и 36 по-горе съдебна практика, се прилагат за контрола, който Съдът следва да упражни.

37      Макар на ЕСП да е призната свобода на преценка в икономическата и техническата област, това не означава, че съдът на Съюза трябва да се въздържа от контрол върху направеното от ЕСП тълкуване на данните от икономическо естество, на които се основава решението му. Всъщност, както Съдът е постановил, дори в случай на сложни преценки съдът на Съюза трябва да провери не само фактическата достоверност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (вж. решения от 11 ноември 2021 г., Autostrada Wielkopolska/Комисия и Полша, C‑933/19 P, EU:C:2021:905, т. 117 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 108 и цитираната съдебна практика).

38      В това отношение, за да се докаже, че ЕСП е допуснал явна грешка в преценката на фактите, годна да обоснове отмяна на обжалваното решение, представените от жалбоподателя доказателства трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност преценката на фактите, възприета в това решение (вж. по аналогия решения от 7 май 2020 г., BTB Holding Investments и Duferco Participations Holding/Комисия, C‑148/19 P, EU:C:2020:354, т. 72, и от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 109 и цитираната съдебна практика).

39      Следователно основание, изведено от твърдение за явна грешка, трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства обжалваната преценка може все пак да се приеме за вярна или валидна (вж. решения от 27 септември 2018 г., Spiegel-Verlag Rudolf Augstein и Sauga/ЕЦБ, T‑116/17, непубликувано, EU:T:2018:614, т. 39 и цитираната съдебна практика, и от 25 ноември 2020 г., BMC/Съвместно предприятие „Чисто небе 2“, T‑71/19, непубликувано, EU:T:2020:567, т. 76 и цитираната съдебна практика).

40      Освен това от постоянната съдебна практика следва, че когато институциите разполагат с такова право на преценка, спазването на предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административното производство е от още по-съществено значение. Сред тези предоставени от правния ред на Съюза гаранции в административното производство е по-конкретно принципът на добра администрация, закрепен в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, към който се включва задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни. Само по този начин съдът на Съюза може да провери дали са налице фактическите и правните обстоятелства, от които зависи упражняването на правото на преценка (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14).

 По първото основание: нарушение на член 15, параграф 1, буква ж) от Регламент № 806/2014

41      Жалбоподателите твърдят, че приложеният към жалбите им експертен доклад показва, че оценка 3 се основава на неправилни предположения и използва критерии, които не са адаптирани към оценката на Banco Popular. Те посочват, че съдържащият се в този доклад анализ представлява основание за 19 оспорвания на оценка 3, които са изложени в жалбата.

42      Жалбоподателите твърдят, че в приложения към жалбите експертен доклад се констатира въз основа на направената в него оценка, че дружественият капитал на Banco Popular е възлизал на около 5,974 милиарда евро към датата на преструктурирането и че следователно те биха получили по-добро третиране в рамките на обичайно производство по несъстоятелност, отколкото в рамките на преструктурирането.

43      ЕСП изтъква, че това основание е недопустимо, доколкото жалбоподателите посочват 19 грешки в оценка 3 под формата на 19 твърдения, състоящи се от едно изречение, които са твърде общи и сами по себе си са неразбираеми и могат да бъдат разбрани само при използване на приложения към жалбите експертен доклад. В подкрепа на тези твърдения в жалбите не са изложени нито доводи, нито факти.

44      Съгласно член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд в исковата молба или жалбата трябва да се посочат предметът на спора и кратко изложение на изтъкнатите основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни.

45      Съгласно постоянната съдебна практика, за да е допустим(а) искът или жалбата, е необходимо съществените фактически и правни обстоятелства, на които се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към определени пасажи от приложени към нея доказателства, общото препращане към други, макар и приложени към исковата молба или жалбата документи, не може да компенсира липсата на съществена част от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата искова молба или жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби. Освен това Общият съд не е длъжен да изследва и установява в приложенията основанията и доводите, на които би могъл/могла да се основава искът или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция (вж. решения от 3 март 2022 г., WV/ЕСВД, C‑162/20 P, EU:C:2022:153, т. 68 и 70 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 299 и цитираната съдебна практика).

46      Следва да се отбележи, че в първото основание, както посочва ЕСП, жалбоподателите само формулират 19 твърде общи твърдения относно някои преценки на дружеството оценител в оценка 3. Първите шест твърдения се отнасят до сценария за ликвидация на Banco Popular, а другите — до оценката на различни класове активи, извършена в оценка 3.

47      Жалбоподателите само посочват, че тези твърдения са обосновани от анализа, съдържащ се в приложения към жалбите експертен доклад. Така те препращат общо към приложения към жалбите експертен доклад, който съдържа 87 страници и включва 76 страници приложения, като по никакъв начин не се позовават на частите от експертния доклад, които са в основата на всяко от посочените 19 твърдения.

48      Същото се отнася и за извода на жалбоподателите, че от свързания с тях експертен доклад е видно, че те биха получили по-добро третиране в рамките на обичайно производство по несъстоятелност, отколкото в рамките на преструктурирането.

49      Съгласно цитираната в точка 46 по-горе съдебна практика обаче Общият съд не трябва да изследва дали в този експертен доклад има доказателства, обосноваващи всяко от тези твърдения. В този смисъл следва да се отбележи, че изложението на настоящото основание не дава възможност на Общия съд да се произнесе, ако е необходимо, без да разполага с други данни, и че възможността приложенията да се използват за подробно излагане на твърдение, което не е достатъчно ясно и точно представено в исковите молби или жалбите, би противоречала на тяхната изцяло доказателствена и документална функция. Поради това следва да се отхвърлят като недопустими доводите, които препращат общо към приложния към жалбите експертен доклад.

50      От това следва, че въз основа на съдържанието на жалбите Общият съд не е в състояние да установи точно доводите, за които би могъл да приеме, че обосновават това основание.

51      От това следва, че това основание просто е посочено, без да е подкрепено с доводи, противно на правилото, предвидено в член 76, буква г) от Процедурния правилник, и трябва да се отхвърли като недопустимо.

52      Освен това следва да се добави, че този извод не предопределя допустимостта на приложения към жалбите експертен доклад, нито изтъкнатите от жалбоподателите в другите основания доводи, които се основават на този доклад и са достатъчно обосновани.

 По второто основание: нарушение на член 20, параграф 16 от Регламент № 806/2014

53      Жалбоподателите твърдят, че ЕСП е нарушил две условия, предвидени в член 20, параграф 16 от Регламент № 806/2014.

54      Член 20, параграф 16 от Регламент № 806/2014 на Съвета гласи следното:

„За целите на оценката на това дали акционерите и кредиторите биха получили по-добро третиране, ако по отношение на институцията в режим на преструктуриране беше образувано обичайно производство по несъстоятелност, Съветът за преструктуриране гарантира, че оценката е извършена от независимо лице съгласно параграф 1, възможно най-скоро след като са били предприети действието или действията по преструктуриране“.

55      В първата част жалбоподателите твърдят, че в обжалваното решение не се определя дали бившите акционери на Banco Popular са щели да получат по-добро третиране в рамките на обичайно производство по несъстоятелност, като се има предвид, че обичайното производство по несъстоятелност е било приравнено на ликвидация. Във втората част те твърдят, че оценка 3 не е извършена от независимо лице.

 По първата част, свързана с определянето на съпоставителния сценарий

56      Жалбоподателите оспорват съпоставителния сценарий, използван в оценка 3, за да се установи третирането, което биха получили засегнатите акционери и кредитори, ако спрямо Banco Popular бъде образувано обичайно производство по несъстоятелност, а именно сценария за ликвидация. С първото твърдение за нарушение те твърдят, че приложимото законодателство дава предимство на решение, алтернативно на ликвидацията. С второто твърдение за нарушение, повдигнато при условията на евентуалност, те твърдят, че дори да се предположи, че е приложим сценарий за ликвидация, испанското законодателство не налага продажбата на активите поотделно или чрез портфейл.

–       По първото твърдение за нарушение, с което се оспорва използването на сценарий за ликвидация

57      Жалбоподателите, подкрепяни от Aeris Invest, твърдят, че ЕСП е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че хипотетичното третиране в рамките на обичайно производство по несъстоятелност предполага вземането предвид на сценарий за ликвидация. Те считат, че съгласно испанското законодателство споразумението с кредиторите е изходът, който трябва да се предпочете в рамките на производството по несъстоятелност.

58      Жалбоподателите твърдят, че в испанското законодателство споразумението с кредиторите се насърчава с редица мерки, целящи удовлетворяване на кредиторите чрез съдържащото се в правната сделка споразумение. Те считат, че ЕСП е тълкувал това законодателство по най-благоприятния за собствените си интереси начин, тъй като оценката на Banco Popular при сценарий за ликвидация е по-ниска от тази, която би била получена в рамките на споразумение с кредиторите.

59      В обжалваното решение ЕСП отбелязва, че съгласно член 15, параграф 1, буква ж) от Регламент № 806/2014 с оценка 3 трябва да се определи дали засегнатите акционери и кредитори са били третирани по по-неблагоприятен начин в рамките на преструктурирането, отколкото биха били третирани, ако Banco Popular се „ликвидира чрез обичайно производство по несъстоятелност“. Подобно на дружеството оценител в пояснителния документ (т. 5.1.5) ЕСП отбелязва, че Ley 11/2015 de recuperación y resolución de entidades de crédito y empresas de servicios de inversión (Закон 11/2015 за възстановяването и преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници) от 18 юни 2015 г. (BOE, бр. 146 от 19 юни 2015 г., стр. 50797), с който се транспонира Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190), изрично се предвижда, че разликата в третирането трябва да се оцени, като се предполага, че субектът е започнал производство по ликвидация.

60      На първо място, що се отнася до релевантните разпоредби на Регламент № 806/2014, следва да се припомни, че целта на предвидената в член 20, параграф 16 от този регламент оценка е да се определи дали акционерите и кредиторите биха получили по-добро третиране, ако по отношение на институцията в режим на преструктуриране е било образувано обичайно производство по несъстоятелност.

61      Съгласно член 20, параграф 17 от Регламент № 806/2014 с оценката по параграф 16 от същия член се определя разликата в третирането между действителното третиране, което са получили акционерите и кредиторите при преструктурирането на институция в режим на преструктуриране, и третирането, което биха получили, ако по отношение на субекта е било образувано обичайно производство по несъстоятелност към момента на вземане на решението за действието по преструктуриране.

62      Целта на тази оценка е да се приложи принципът за справедливо третиране на кредиторите, закрепен в член 15, параграф 1, буква ж) от Регламент № 806/2014, който предвижда, че „никой кредитор не понася по-големи загуби от загубите, които би понесъл, ако субект по член 2 се ликвидира чрез обичайно производство по несъстоятелност в съответствие със защитните механизми по член 29“.

63      В приложение на този принцип в член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 806/2014 се посочва, че ЕСП може да използва Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), за „да обезщети акционерите или кредиторите, ако съобразно оценката на стойността по член 20, параграф 5 те са понесли по-големи загуби, отколкото биха понесли съобразно оценката на стойността по член 20, параграф 16 при ликвидация чрез обичайното производство по несъстоятелност“.

64      Така от посочените по-горе разпоредби на Регламент № 806/2014 ясно следва, че позоваването в член 20, параграфи 16—18 от Регламент № 806/2014 на третирането, от което акционерите и кредиторите на субекта биха се ползвали, ако спрямо него е било приложено обичайно производство по несъстоятелност, се отнася до хипотетичното им третиране в случай на ликвидация на субекта.

65      Освен това съгласно член 4, параграф 1 от Делегиран регламент 2018/344 методологията за оценяване на третирането, което акционерите и кредиторите, по отношение на които са били извършени действия по преструктуриране, биха получили, ако към датата на решението за преструктуриране по отношение на дружеството е започнало обичайно производство по несъстоятелност, се ограничава до определяне на дисконтирания размер на очакваните парични потоци при обичайно производство по несъстоятелност. Факторите, които трябва да се вземат предвид при оценката на тези парични потоци, посочени в член 4, параграфи 4 и 5 от Делегиран регламент 2018/344, имат за цел да се определи стойността на активите в зависимост от това дали те се търгуват или не на активен пазар, в рамките на хипотетична продажба. В член 4, параграф 8 от Делегиран регламент 2018/344 се предвижда също, че хипотетичните постъпления, произтичащи от оценката, се разпределят между акционерите и кредиторите в съответствие с техния приоритетен ред съгласно приложимото законодателство в областта на несъстоятелността.

66      От това следва, че методологията за оценяване на третирането, което акционерите и кредиторите биха получили в рамките на хипотетично обичайно производство по несъстоятелност, определено в Делегиран регламент 2018/344, съответства на реализирането на активите на институцията и следователно на ликвидация съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 42 от Регламент № 806/2014.

67      Що се отнася до установения с Регламент № 806/2014 механизъм за обезщетяване на акционерите и кредиторите на субект, по отношение на който се прилага действие по преструктуриране, съображение 62 от този регламент гласи:

„Намесата в правата на собственост не следва да бъде прекомерна. Във връзка с това засегнатите акционери и кредитори не следва да понасят загуби, по-големи от тези, които биха понесли, ако субектът се ликвидира към момента на вземане на решението за преструктурирането му. В случай на частично прехвърляне на активи на институция в режим на преструктуриране към частен купувач или към мостова институция, остатъчната част от институцията в режим на преструктуриране следва да бъде ликвидирана чрез обичайното производство по несъстоятелност. За да се защитят акционерите и кредиторите на субекта по време на производството по ликвидация, те следва да имат право да получат плащане за вземанията си в не по-малък размер от този, който по изчисления биха получили при ликвидация на целия субект чрез обичайно производство по несъстоятелност“.

68      Съгласно член 20, параграф 18, букви а) и б) от Регламент № 806/2014 при оценката на разликата в третирането, предвидена в член 20, параграф 16 от същия регламент, се изхожда от хипотезата, че по отношение на институция в режим на преструктуриране, във връзка с който са извършени действие или действия по преструктуриране, е било образувано обичайно производство по несъстоятелност към момента на вземане на решението за действие по преструктуриране, както и от хипотезата, че действието или действията по преструктуриране не са извършени.

69      Следва също така да се припомни, че приемането на действие по преструктуриране по отношение на даден субект предполага, че са изпълнени условията по член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014, а именно че субектът е проблемен или има вероятност да стане проблемен, че не съществуват алтернативни мерки от страна на частния сектор или действия на надзорните органи, които биха могли да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задълженията от негова страна, и че действието по преструктуриране е необходимо в обществен интерес. Съгласно член 18, параграф 5 от Регламент № 806/2014 дадено действие по преструктуриране се приема за действие в обществен интерес, ако то е необходимо за постигането и съответства на една или повече от целите на преструктурирането и ако ликвидацията на субекта чрез обичайно производство по несъстоятелност не би постигнала тези цели на преструктурирането в същата степен.

70      Следователно действието по преструктуриране представлява алтернатива на ликвидацията на даден субект, когато това се изисква от обществения интерес.

71      Съгласно член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 806/2014, с който се прилага посоченият в член 15, параграф 1, буква ж) от същия регламент принцип, на акционерите и кредиторите се признава правото в процедура за преструктуриране да получат като плащане или обезщетение за своите вземания размер, не по-малък от сумата, която по изчисления биха получили при ликвидация на цялата институция или предприятие при обичайното производство по несъстоятелност (вж. по аналогия решение от 5 май 2022 г., Banco Santander (Банково преструктуриране на Banco Popular), C‑410/20, EU:C:2022:351, т. 48).

72      От това следва, че за да се установи разликата в третирането, се извършва сравнение между действителното третиране, което са получили засегнатите акционери и кредитори поради преструктурирането, и оценяването на тяхното положение в хипотеза, при която не е било извършено действие по преструктуриране, а именно хипотезата, в която субектът е бил ликвидиран.

73      На второ място, що се отнася до приложимото национално законодателство, при сравнението с третирането, което засегнатите акционери и кредитори биха получили, ако по отношение на институцията се е провело обичайно производство по несъстоятелност, се препраща към националното производство, което би се приложило към тази институция, ако по отношение на нея не се е предприело действие по преструктуриране.

74      В това отношение в член 4, параграф 3 от Делегиран регламент 2018/344 се посочва:

„Оценителят взема предвид следното при определянето на дисконтирания размер на очакваните парични потоци при обичайно производство по несъстоятелност:

а)      приложимото право в областта на несъстоятелността и практиката в съответната юрисдикция, които могат да повлияят върху фактори, като например очаквания период за продажба или процента на събиране на вземанията;

[…]“.

75      Ето защо Aeris Invest няма основание да твърди, че испанското право не е приложимо по отношение на определянето на съпоставителния сценарий за Banco Popular.

76      Както обаче посочва Кралство Испания, като е регламентирал оценяването на разликата в третирането, испанският законодател не е предвидил друга хипотеза освен предвиждащата ликвидация чрез обичайното производство по несъстоятелност.

77      В това отношение Real Decreto 1012/2015 por el que se desarrolla la Ley 11/2015 y por el que se modifica el Real Decreto 2606/1996, de 20 de diciembre, sobre fondos de garantía de depósitos de entidades de crédito (Кралски указ 1012/2015 за прилагане на Закон 11/2015 и за изменение на Кралски указ 2606/1996 от 20 декември 1996 г. относно фондовете за гарантиране на депозитите в кредитни институции) от 6 ноември 2015 г. (BOE, бр. 267 от 7 ноември 2015 г., стр. 105911), с който се транспонира Директива 2014/59, съдържа специални разпоредби относно оценяването на разликата в третирането.

78      В член 10, параграф 2 от Кралски декрет 1012/2015 се предвижда, че при оценката трябва да се определи третирането, което акционерите и кредиторите биха получили, ако към момента на приемане на решението за преструктуриране по отношение на субекта, спрямо който се прилага преструктуриране, е започнало производство по ликвидация.

79      В това отношение в член 10, параграф 3, буква а) от Кралски декрет 1012/2015 се посочва, че оценяването се основава на хипотезата, че субектът, по отношение на който са предприети действия по преструктуриране, ще бъде ликвидиран в рамките на производството по несъстоятелност към момента на вземане на решението за преструктуриране.

80      Така в рамките на преценката за разликата в третирането вследствие на решение за преструктуриране на FROB испанското право предвижда, че съпоставителният сценарий е сценарий за ликвидация на субекта, като се вземат предвид разпоредбите на Закон 22/2003 относно ликвидацията.

81      В това отношение, както отбелязва Кралство Испания, посоченото в членове 148 и 149 от Закон 22/2003 понятие „ликвидация“ се състои в реализирането на имуществото и правата на предприятието в несъстоятелност, за да се удовлетворят кредиторите с полученото, и съответства на определението в член 3, параграф 1, точка 42 от Регламент № 806/2014.

82      Освен това член 100 от Закон 22/2003 относно споразуменията с кредиторите е включен в дял V от този закон, озаглавен „Етапи на ликвидация или на споразумението с кредиторите“. От това следва, че Закон 22/2003, който е общ закон за несъстоятелността, предвижда, че споразумението с кредиторите представлява решение, което е алтернативно на ликвидацията след приключване на общия етап на производството по несъстоятелност. В това отношение жалбоподателите признават, че съгласно разпоредбите на Закон 22/2003 споразумението с кредиторите и ликвидацията представляват две взаимно изключващи се разрешения.

83      Ето защо, като предвижда изрично, че разликата в третирането трябва да се преценява, като се вземе предвид хипотезата, при която субектът е в етапа на ликвидация, Кралски декрет 1012/2015 изключва възможността за прилагане на алтернативното решение, състоящо се в сключване на споразумение с кредиторите.

84      От това следва, че противно на твърденията на жалбоподателите, в приложимите разпоредби от испанското законодателство се предвижда, че разликата в третирането трябва да се определи въз основа на сценарий за ликвидация. Ето защо жалбоподателите и Aeris Invest неправилно твърдят, че приложимата правна уредба позволява да се предвиди съпоставителен сценарий, при който се взема предвид сключване на споразумение с кредиторите.

85      Следователно твърдението на жалбоподателите и на Aeris Invest, че решението за сключване на споразумение с кредиторите би било предпочетено в рамките на обичайното производство по несъстоятелност в Испания, не е релевантно.

86      От това следва, че жалбоподателите и Aeris Invest неправилно твърдят, че ЕСП е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че хипотетичното третиране в рамките на обичайно производство по несъстоятелност предполага вземането предвид на сценарий за ликвидация.

87      Ето защо първото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

–       По второто твърдение за нарушение, с което се оспорва продажбата на активите поотделно или чрез портфейл

88      Жалбоподателите изтъкват, че дори да се предположи, че е необходимо да се предвиди сценарий за ликвидация, ЕСП е нарушил приложимото законодателство, тъй като прилагането на производството по ликвидация не предполага непременно продажба на активите поотделно или чрез портфейл, което представлява използваната от дружеството оценител в оценка 3 методология. Закон 22/2003 давал предимство на запазването и продължаването на стопанската дейност на предприятията и следователно на продажбата им в тяхната цялост или по производствени единици.

89      Жалбоподателите и Aeris Invest твърдят, че Banco Popular би могла да продължи дейността си предвид състоянието на нейната ликвидност и факта, че лицензът ѝ за банкова дейност не е бил отнет.

90      Жалбоподателите препращат към приложения към жалбите експертен доклад, съгласно който резултатът от ликвидацията на Banco Popular чрез продажбата на цялата институция или по производствени единици би довел до това дружественият капитал на Banco Popular да е по-голям от посочения в оценка 3, и от него следвало, че те биха получили по-добро третиране в рамките на обичайно производство по несъстоятелност, отколкото третирането, което са получили в рамките на преструктурирането.

91      В случая следва да се припомни, че в хипотеза, при която схемата за преструктуриране не е била приета, алтернативата се състои в ликвидацията на Banco Popular чрез обичайно производство по несъстоятелност (решение от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 421).

92      В това отношение в обжалваното решение ЕСП посочва, че в съответствие с оценка 3, с оглед на обстоятелствата по случая, и по-специално на неспособността на Banco Popular да плати дълговете си на падежа, откриването на обичайно производство по несъстоятелност към датата на преструктурирането би довело до ликвидация на Banco Popular, което означава ускорена реализация на активите без задължително съблюдавана минимална цена и плащане на нетната реализируема стойност на кредиторите в съответствие с реда на вземанията, установен със Закон 22/2003.

93      Следва също да се отбележи, че доводът на жалбоподателите, че в съпоставителния сценарий на действието по преструктуриране не се приема непременно хипотезата за ликвидация на Banco Popular, вече е бил изтъкнат от някои засегнати акционери и кредитори в рамките на процедурата на право на изслушване.

94      В обжалваното решение ЕСП посочва, че те са твърдели или че би могло да се намери решение от страна на частния сектор, или че съпоставителният сценарий е трябвало да се основе на продажбата на Banco Popular като действащо предприятие, тъй като към датата на приемане на схемата за преструктуриране горепосочената банка все още е осъществявала дейност на пазара. По-специално, ЕСП посочва, че някои засегнати акционери и кредитори твърдят, че кредиторите биха могли да сключат споразумение (споразумение с кредиторите), което би попречило на ликвидацията на Banco Popular. Други засегнати акционери и кредитори отбелязват, че испанското производство по несъстоятелност предвижда възможност за приемане на предварително решение във връзка с несъстоятелността, при което жизнеспособните активи на субекта се отделят и продават като действащо предприятие. Те твърдят, че това решение е трябвало да бъде разгледано от дружеството оценител при определянето на стратегията за ликвидация, тъй като би позволило по-добре да се запази стойността за целите на франчайзинга на Banco Popular.

95      ЕСП отбелязва, че без да се засягат изискванията, предвидени в Регламент № 806/2014 и в приложимото национално право, в пояснителния документ дружеството оценител е обяснило причините, поради които в случая на Banco Popular не е било възможно да се извърши продажба като действащо предприятие (чрез производство по приемане на предварително решение във връзка с несъстоятелността или по друг начин), нито да се сключи споразумение с кредиторите. В това отношение дружеството оценител е посочило, от една страна, че с оглед на положението във връзка с ликвидността на Banco Popular към датата на преструктурирането и на оценката на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно това дали Banco Popular е проблемна или има вероятност да стане проблемна, последната не би могла да продължи дейността си, докато се водят преговори, пораждащи значителна загуба на стойността. ЕСП добавя, че писмо от 6 юни 2017 г. на генералния директор на Banco Popular потвърждава извода, че положението във връзка с ликвидността на Banco Popular не ѝ позволява да продължи дейността си. От друга страна, дружеството оценител е приело, че лицензът за банкова дейност на Banco Popular е отнет, тъй като са изпълнени предвидените в испанското законодателство условия за отнемането му. То посочва, че за приемането на депозитите на клиентите, които са от съществено значение за продължаването на дейността на Banco Popular или за продажбата ѝ като действащо предприятие, е необходим лиценз за банкова дейност.

96      ЕСП добавя, че дружеството оценител е посочило в пояснителния документ, че в Закон 22/2003 не се предвижда създаването на „добра банка“ и на „лоша банка“ и че във всеки случай прилагането на горепосочения закон би изисквало време, с което тогава не се е разполагало.

97      ЕСП стига до заключението, че дружеството оценител е извършило подходящо оценяване на сценария за ликвидация, използван в оценка 3.

98      Жалбоподателите и Aeris Invest твърдят, че съпоставителният сценарий за ликвидация е трябвало да се основе на хипотезата, че Banco Popular е била в състояние да продължи дейността си.

99      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 20, параграфи 17 и 18 от Регламент № 806/2014 третирането, което засегнатите акционери и кредитори биха получили, ако спрямо Banco Popular бъде образувано обичайно производство по несъстоятелност, трябва да се определи към момента на приемане на схемата за преструктуриране.

100    Така, предвиденият в оценка 3 съпоставителен сценарий за ликвидация трябва да се определи с оглед на положението на Banco Popular към датата на преструктурирането, а именно когато то е проблемно или има вероятност да стане проблемно.

101    Всъщност следва да се припомни, че в схемата за преструктуриране ЕСП е приел, че са изпълнени предвидените в член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014 условия и че в Решение 2017/1246 Комисията е одобрила схемата за преструктуриране, като е приела, че тя е в съответствие с разпоредбите на Регламент № 806/2014. Така че към датата на приемане на схемата за преструктуриране, първо, Banco Popular е била проблемна или е имало вероятност да стане проблемна, второ, не са съществували други мерки, които биха могли да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задълженията на Banco Popular, и трето, в обществен интерес е било необходимо да се извърши преструктуриране под формата на инструмент за продажба на стопанската дейност на Banco Popular.

102    Следва обаче да се отбележи, че доводите на жалбоподателите и на Aeris Invest, че дружеството оценител е трябвало да предвиди сценарий за ликвидация, при който се взема предвид хипотезата, при която Banco Popular е била в състояние да продължи дейността си, са в противоречие с фактическите обстоятелства, установени към датата на преструктурирането, както и с решението по отношение на Banco Popular да се проведе процедура по преструктуриране.

103    Всъщност, ако се приеме, че Banco Popular е била в състояние да продължи дейността си към датата на преструктурирането, това би поставило под въпрос обстоятелството, че предвидените в член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014 условия са били изпълнени към датата на приемане на схемата за преструктуриране, и следователно би означавало да се оспори нейната законосъобразност. Достатъчно е обаче да се отбележи, че схемата за преструктуриране не е предмет на настоящото производство по обжалване.

104    От това следва, че жалбоподателите не могат основателно да твърдят, че ЕСП е допуснал явна грешка, като е одобрил преценката на дружеството оценител, че тъй като към датата на преструктурирането Banco Popular не е била в състояние да продължи дейността си, не е било възможно прилагането на съпоставителен сценарий, при който се взема предвид хипотезата за продължаващо дейността си предприятие.

105    При всички положения доводите на жалбоподателите и на Aeris Invest, с които се цели да се установи, че към датата на преструктурирането Banco Popular би могла да продължи дейността си, предвид състоянието на нейната ликвидност и факта, че лицензът ѝ за банкова дейност не е бил отнет, не могат да бъдат приети.

106    На първо място, жалбоподателите и Aeris Invest твърдят, че Banco Popular би могла да продължи дейността си, като се има предвид състоянието на нейната ликвидност.

107    В това отношение, първо, Aeris Invest изтъква, че ЕСП е нарушил задължението си да разгледа наличната информация относно извънредното ликвидно улеснение, което ЕЦБ е разрешила и което е позволило на Banco Popular да разполага с достатъчно ликвидни средства.

108    Следва да се припомни, че съгласно член 20, параграф 18 от Регламент № 806/2014, за да се изготви съпоставителният сценарий, в оценка 3 се изхожда от хипотезата, че към момента на приемане на схемата за преструктуриране по отношение на Banco Popular е образувано обичайно производство по несъстоятелност и че не е извършено действие по преструктуриране, като не се взема под внимание евентуалното предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа.

109    Достатъчно е обаче да се констатира, че към датата на приемане на схемата за преструктуриране посоченото от Aeris Invest извънредно ликвидно улеснение, което ЕЦБ е разрешила, не е било предоставено на Banco Popular от Централната банка на Испания. Следователно това извънредно ликвидно улеснение не може да бъде взето предвид в оценка 3, за да се прецени положението на Banco Popular, ако се приеме хипотезата, че към същата дата спрямо нея е образувано обичайно производство по несъстоятелност.

110    Второ, жалбоподателите и Aeris Invest считат, че за да твърди, че Banco Popular не би могла да продължи дейността си, ЕСП неправилно се е основал на извършеното от ЕЦБ оценяване за това дали Banco Popular е проблемна или има вероятност да стане проблемна, тъй като това оценяване е нямало задължителни последици и с него не се е предвиждало, че Banco Popular трябва да преустанови дейността си.

111    Следва да се припомни, че на 6 юни 2017 г., а именно в деня преди приемането на схемата за преструктуриране, ЕЦБ е приела оценката си за това дали Banco Popular е проблемна или има вероятност да стане проблемна. В тази оценка ЕЦБ приема, като взема предвид по-специално прекомерното теглене на влогове, бързината, с която банката е изчерпала паричните си средства, и неспособността ѝ да генерира други ликвидни средства, че съществуват обективни обстоятелства, сочещи, че Banco Popular вероятно в близко бъдеще няма да може да изплати дълговете си или другите си задължения на техния падеж. Въз основа на това ЕЦБ стига до извода, че Banco Popular е проблемна или при всички положения има вероятност да стане проблемна в близко бъдеще по смисъла на член 18, параграф 1, буква а) и параграф 4, буква в) от Регламент № 806/2014.

112    Достатъчно е да се отбележи, че направената от ЕЦБ констатация, че Banco Popular е проблемна или има вероятност да стане проблемна, представлява фактически елемент, който дружеството оценител и ЕСП могат да вземат предвид, за да преценят положението на Banco Popular към датата на преструктурирането ѝ. В допълнение, както посочва дружеството оценител в оценка 3, тази констатация освен това е потвърдена от управителния съвет на Banco Popular, който на 6 юни 2017 г. уведомява ЕЦБ, че е стигнал до извода, че банката има вероятност да стане проблемна.

113    Накрая, нито дружеството оценител, нито ЕСП твърдят, че оценката на ЕЦБ задължава Banco Popular да прекрати дейността си.

114    Трето, Aeris Invest твърди, че кризата с ликвидността на Banco Popular не е била такава, че да доведе до ликвидация, тъй като не е била образувана никаква преписка по разследване за неспазване на пруденциалните изисквания.

115    В това отношение, от една страна, следва да се припомни, че в схемата за преструктуриране ЕСП е констатирал, че на 12 май 2017 г. изискването за ликвидно покритие (Liquidity Coverage Requirement, LCR) на Banco Popular е преминало под минималния праг от 80 %, определен в член 460, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1). Aeris Invest обаче не оспорва този факт.

116    От друга страна, констатацията, че Banco Popular, с оглед на състоянието на своята ликвидност и на факта, че не е можела да изпълни задълженията си на падежа, вече не е била в състояние да продължи дейността си към датата на преструктурирането, не изисква националните органи да са приели конкретни мерки поради неспазването на изискванията за ликвидно покритие.

117    Следователно този довод е неотносим.

118    На второ място, жалбоподателите и Aeris Invest твърдят, че лицензът за банкова дейност на Banco Popular не ѝ е бил отнет.

119    В това отношение следва да се отбележи, че дружеството оценител е посочило в оценка 3 и в пояснителния документ, че лицензът за банкова дейност на Banco Popular е бил отнет на основание член 8 от Ley 10/2014 de ordenación, supervisión y solvencia de entidades de crédito (Закон 10/2014 за организацията, надзора и платежоспособността на кредитните институции) от 26 юни 2014 г. (BOE, бр. 156 от 27 юни 2014 г., стр. 49412). Тази разпоредба предвижда по-специално сред случаите, в които предоставеният на кредитна институция лиценз може да бъде отнет, първо, обстоятелството, че е нарушена възможността ѝ да изплаща средствата, които са ѝ били предоставени от вложителите, или че не предоставя гаранция, че може да изпълни задълженията си към кредиторите, и второ, факта, че е постановено съдебно решение за откриване на етапа на ликвидация в рамките на производството по несъстоятелност. Дружеството оценител посочва, че дори в малко вероятния случай, в който Централната банка на Испания не би предприела никакви действия за отнемане на лиценза за банкова дейност на Banco Popular, рискът от теглене на влогове и решението на ЕСП да не приложи правомощията си за преструктуриране, биха принудили ръководителите ѝ да подадат искане за откриване на производство по ликвидация, което би довело до посоченото отнемане на лиценза за банкова дейност.

120    Достатъчно е да се припомни, че към датата на преструктурирането както ЕЦБ, така и управителният съвет на Banco Popular са счели, че последната е проблемна или има вероятност да стане проблемна, което съгласно член 18, параграф 4, буква в) от Регламент № 806/2014 означава, че Banco Popular не може или съществуват обективни обстоятелства в подкрепа на констатацията, че в близко бъдеще няма да може да плати дълговете си или други задължения на техния падеж.

121    Жалбоподателите само твърдят, че положението на Banco Popular ѝ е позволявало да се справи с плащането на дълговете си, без да представят никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Освен това поради посочените в точка 110 по-горе мотиви Aeris Invest не би могло да се позове на разрешеното от ЕЦБ извънредно ликвидно улеснение, за да заяви, че Banco Popular е можела да изпълни задълженията си.

122    От това следва, че жалбоподателите и Aeris Invest нямат основание да твърдят, че положението на Banco Popular към датата на преструктурирането не съответства на първия случай, предвиден в член 8 от Закон 10/2014, посочен в точка 120 по-горе, и че ЕСП е допуснал явна грешка, като е приел, че лицензът за банкова дейност на Banco Popular следва да ѝ бъде отнет.

123    При това положение следва да се отхвърли като неотносим и доводът на Aeris Invest, че тъй като Banco Popular не е била на етапа на ликвидация съгласно испанското право, положението ѝ не е съответствало на втория случай, предвиден в член 8 от Закон 10/2014 относно започването на етапа на ликвидация.

124    От това следва, че жалбоподателите не могат да твърдят, че дружеството оценител е трябвало да извърши оценка на Banco Popular, като предвиди продажбата на цялата институция или по производствени единици, която предполага продължаване на дейността на предприятието.

125    Следователно жалбоподателите не са доказали, че дружеството оценител е допуснало грешка, като е използвало методология, основана на сценарий за ликвидация и на продажбата на активите поотделно или чрез портфейл.

126    Освен това жалбоподателите твърдят, че приложимата национална правна уредба разрешава стратегия от типа „добра банка/лоша банка“ и че според приложения към жалбите експертен доклад това е най-добрата стратегия за прилагане на принципа за справедливо третиране на кредиторите. Те посочват, че в този доклад техният експерт е предвидил ликвидация на банката по производствени единици в рамките на сценарий, който е подобен на обособяването на активи чрез създаването на две нови дружества — едно дружество, на което се прехвърля основната дейност с лиценза за банкова дейност, и едно дружество за управление на активи, към което се прехвърлят необслужваните активи. Ликвидацията на дружеството по производствени единици предполага, че тя се извършва като продължаващо дейността си предприятие с прехвърляне на лиценза за банкова дейност, който според експертния доклад не би трябвало да бъде отнет, и това би позволило по-кратък период на ликвидация и следователно намаляване на разходите.

127    Достатъчно е да се констатира, че този довод, както и приложеният към жалбите експертен доклад, доколкото в него се съдържа оценка на Banco Popular като продължаващо дейността си предприятие, е ирелевантен, доколкото се основава на погрешната хипотеза, че Banco Popular би могла да продължи дейността си.

128    При всички положения обстоятелството, че съдържащият се в експертния доклад на жалбоподателите резултат от оценката на стойността на активите на Banco Popular в случай на хипотетично обичайно производство по несъстоятелност не е в съответствие с преценките в оценка 3, извън хипотезата, при която жалбоподателите твърдят, че тези преценки са лишени от правдоподобност, е част от оспорване, което надхвърля ограничения контрол на Общия съд, предвиден в посочената в точки 35 и 36 по-горе съдебна практика (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 25 ноември 2020 г., BMC/Entreprise commune Clean Sky 2, T‑71/19, непубликувано, EU:T:2020:567, т. 78).

129    Всъщност приложеният към жалбите експертен доклад, доколкото съдържа оценка на Banco Popular, основаваща се на хипотезата за продължаващо дейността си предприятие, различна от възприетата в оценка 3, не може да лиши от правдоподобност хипотезите, възприети от дружеството оценител в тази оценка.

130    От това следва, че второто твърдение за нарушение трябва да се отхвърли, а оттам и първата част.

 По втората част, свързана с независимостта на дружеството оценител

131    В жалбите жалбоподателите твърдят, че ЕСП е нарушил член 20, параграф 16 от Регламент № 806/2014, тъй като не е гарантирал в достатъчна степен независимостта на дружеството оценител. Те твърдят, че като се има предвид, че на дружеството оценител е било възложено да извърши оценка 2, основателно е да се изрази съмнение за това, че при оценка 3 то е можело да се отклони от критериите и заключенията от оценка 2 относно анализа на разликата в третирането. Те отбелязват, че голяма част от оценка 3 следва оценка 2.

132    В съдебното заседание в отговор на въпроси на Общия съд жалбоподателите уточняват обхвата на доводите си. Жалбоподателите признават, че оценка 3 и симулацията на сценарий за ликвидация в оценка 2 се основават на различни данни, но отбелязват, че заключението, до което достига дружеството оценител, е едно и също, а именно че засегнатите акционери и кредитори нямат право на обезщетение. Те посочват, че в оценка 3 дружеството оценител е използвало същата методология като във втората част на оценка 2, която съдържа симулация на сценарий за ликвидация, а именно че е извършило оценка на стойността на активите по отделни портфейли, а не като при продължаващо дейността си предприятие. Те приемат, че Banco Popular е щяла да има много висока стойност, ако е била оценена като действащо предприятие.

133    Така от обясненията, дадени от жалбоподателите в съдебното заседание, е видно, че според тях е възможно да се изрази съмнение относно независимостта на дружеството оценител, доколкото в оценка 3 последното е оценило активите на Banco Popular по същата методология като използваната при симулацията на сценария за ликвидация в оценка 2, а именно според съпоставителния сценарий за ликвидация.

134    От анализа на първата част обаче следва, че като се имат предвид приложимите разпоредби и положението на Banco Popular към датата на преструктурирането, оценката на третирането, което засегнатите акционери и кредитори биха получили, ако спрямо Banco Popular е било образувано обичайно производство по несъстоятелност, може да се извърши само при сценарий за ликвидация и че оценяването ѝ като продължаващо дейността си предприятие не е било възможно.

135    От това следва, че всеки друг оценител, който би бил определен от ЕСП да извърши оценка 3, би могъл да използва единствено същата методология.

136    Следователно жалбоподателите нямат основание да твърдят, че фактът, че дружеството оценител е използвало една и съща методология при оценки 2 и 3, а именно оценка на Banco Popular в съответствие с хипотетичен сценарий за ликвидация, би могъл да докаже липсата на независимост на дружеството оценител.

137    Ето защо втората част трябва да се отхвърли, а оттам и второто основание.

 По третото основание: нарушение на правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2 от Хартата

138    Жалбоподателите изтъкват, че макар ЕСП действително да е позволил на засегнатите акционери и кредитори да представят коментари преди приемането на обжалваното решение, той е ограничил правото им на изслушване, като е наложил формуляр, съдържащ седем рестриктивни въпроса, в които пространството за отговор е ограничено. Те твърдят, че ЕСП само привидно е изпълнил задължението си да изслуша засегнатите акционери и кредитори преди приемането на обжалваното решение, доколкото необходимостта да се отговори на формуляр, изготвен от ЕСП и съобразен с неговите интереси, представлява пречка за надлежното упражняване на правото на изслушване.

139    Те считат, че изготвеният от ЕСП формуляр не е позволил да се засегнат голям брой въпроси, и че фактът, че са имали възможност да представят всякакви допълнителни коментари във връзка с предварителното решение с използване на максимум 5000 символа, не е позволил представянето на критичен анализ на оценка 3 и на предварителното решение, още повече че не е било възможно прилагането на документи.

140    Следва да се припомни, че съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата правото на добра администрация включва правото на всяко лице да бъде изслушано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

141    Правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му. Освен това съгласно постоянната съдебна практика правото на изслушване преследва двойна цел. От една страна, то служи за разглеждането на преписката и за възможно най-точното и конкретно установяване на фактите и от друга страна, позволява да се гарантира ефективна защита на заинтересованото лице. Правото на изслушване цели в частност да гарантира, че всяко решение с неблагоприятни последици се взема при пълно познаване на фактите, и има по-конкретно за цел да позволи на компетентния орган да поправи грешка или на засегнатото лице да изтъкне свързани с личното му положение обстоятелства, които налагат решението да бъде прието, да не бъде прието или да има едно или друго съдържание (вж. решения от 21 октомври 2021 г., Парламент/UZ, C‑894/19 P, EU:C:2021:863, т. 89 и 90 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 325 и цитираната съдебна практика).

142    Както следва от самия ѝ текст, тази разпоредба е с общо приложение. От това следва, че правото на изслушване трябва да се зачита във всяко производство, което може да доведе до приемане на увреждащ акт, дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова формално изискване (вж. решения от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 67 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 326 и цитираната съдебна практика).

143    Предвид характера си на основен и общ принцип на правото на Съюза упражняването на правото на защита, което включва правото на изслушване, не може да бъде нито изключено, нито ограничено от дадена нормативна уредба и затова спазването му трябва да бъде осигурено както при пълна липса на специфична правна уредба, така и при наличие на уредба, която не отчита този принцип (вж. решение от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 327 и цитираната съдебна практика).

144    Най-напред, следва да се отбележи, че Регламент № 806/2014 не предвижда специална процедура за изслушване на акционерите и кредиторите, засегнати от действие по преструктуриране, преди да бъде прието решение дали да им бъде предоставено обезщетение съгласно член 76, параграф 1, буква д) от посочения регламент.

145    В случая обаче ЕСП е провел процедура на право на изслушване в приложение на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, която е открита за всички акционери и кредитори, засегнати от преструктурирането на Banco Popular, и има за цел да им даде възможност да представят коментари относно оценка 3 и предварителното решение, преди обжалваното решение да бъде прието.

146    В това отношение, както е припомнено в точка 144 по-горе, макар спазването на правото на изслушване да трябва да бъде гарантирано дори при липсата на правна уредба, която изрично да предвижда упражняването на това право, нито Регламент № 806/2014, нито член 41 от Хартата предвиждат специална процедура за прилагане на правото на изслушване. Следователно ЕСП е разполагал със свобода на преценка, за да организира процедурата, която счита за подходяща, за да позволи на засегнатите акционери и кредитори да упражнят правото си да бъдат изслушани, при условие че последните могат да упражнят ефективно и надлежно правото си.

147    Така при липсата на специални разпоредби във връзка с процедурата на правото на изслушване изборът на ЕСП да използва формуляр, за да получи коментарите на засегнатите акционери и кредитори, попада в рамките на неговата свобода на преценка при организирането на тази процедура.

148    Жалбоподателите не оспорват факта, че тази процедура е имала за цел да гарантира правото на изслушване на засегнатите акционери и кредитори преди приемането на обжалваното решение. Те не поставят под въпрос избора да се използва даден формуляр като метод за консултиране. Както следва от точки 17 и 100 от жалбата по дело T‑302/20 и от точки 18 и 101 от жалбите по дела T‑303/20 и T‑307/20, жалбоподателите упрекват ЕСП, че е ограничил упражняването на правото им на изслушване, доколкото този формуляр е ограничавал съдържанието и дължината на коментарите, които могат да бъдат представени по оценка 3 и предварителното решение, като следователно те не са разполагали с „пълна свобода“ при упражняването на това право.

149    Упражняването на правото на изслушване обаче може да бъде предмет на ограничения в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата, съгласно който:

„Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.

150    В това отношение съгласно постоянната съдебна практика основните права, като зачитането на правото на защита, включително правото на лицето да бъде изслушано, не представляват безусловни прерогативи и могат да бъдат предмет на ограничения, при условие обаче че последните действително отговарят на преследвани от разглежданата мярка цели от общ интерес и не съставляват с оглед на преследваната цел прекомерно и недопустимо засягане на така гарантираните права (вж. решения от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 207 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 337 и цитираната съдебна практика).

151    Освен това съгласно постоянната съдебна практика нарушението на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до различен резултат (вж. решения от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 105 и цитираната съдебна практика, и от 16 юни 2021 г., CE/Комитет на регионите, T‑355/19, EU:T:2021:369, т. 101 и цитираната съдебна практика).

152    Безспорно, не може да се изисква от жалбоподателя да докаже, че разглежданото решение е щяло да бъде различно, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, защото лицето е щяло да има възможност да се защити по-добре, ако не е било допуснато това процесуално нарушение (вж. решение от 4 май 2022 г., CRIA и CCCMC/Комисия, T‑30/19 и T‑72/19, EU:T:2022:266, т. 242 и цитираната съдебна практика).

153    Все пак наличието на нередовност, свързана с правото на защита, би могло да доведе до отмяна на обжалвания акт само доколкото съществува възможност административното производство да е довело поради тази нередовност до различен резултат, засягайки по този начин конкретно правото на защита на жалбоподателя (вж. решения от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 79 и цитираната съдебна практика, и от 4 май 2022 г., CRIA и CCCMC/Комисия, T‑30/19 и T‑72/19, EU:T:2022:266, т. 243 и цитираната съдебна практика).

154    В рамките на описаната в точки 16—21 по-горе процедура на право на изслушване засегнатите акционери и кредитори, които отговарят на критериите на етапа на регистрация, се приканват да попълнят формуляр, достъпен на уебсайта на ЕСП, който съдържа девет общи въпроса, а именно седем основни въпроса, един от които е разделен на три подвъпроса, които им позволяват да представят коментари по предварителното решение, както и по неповерителния вариант на оценка 3. По-специално, последният въпрос е отворен, като им позволява да представят коментари по всеки въпрос, свързан с предварителното решение, който не е включен във формуляра.

155    На първо място, жалбоподателите и Aeris Invest упрекват ЕСП, че не е разгледал някои коментари с мотива, че те „не попадат в обхвата на процедурата“.

156    В това отношение в раздел 6.1 „Оценка на релевантността“ от обжалваното решение ЕСП посочва, че като се има предвид, че засегнатите акционери и кредитори са изтъкнали редица обстоятелства, които нямат връзка с предварителното решение или с изложените в оценка 3 съображения в негова подкрепа, той най-напред е разгледал релевантността на тези коментари. Той приема, че подобни коментари не могат да повлияят на въпроса дали засегнатите акционери и кредитори биха получили по-добро третиране, ако спрямо Banco Popular е било образувано обичайно производство по несъстоятелност, че те излизат извън рамките на процедурата на право на изслушване и че няма да бъдат взети предвид.

157    По този начин ЕСП изброява коментарите, които счита за ирелевантни, сред които са тези относно положението на Banco Popular преди приемането на схемата за преструктуриране и относно факта, че тя не отговаря на условията за преструктуриране, коментарите във връзка с други елементи на схемата за преструктуриране и оценка 2, относно липсата на информация за схемата за преструктуриране и оценката на ЕЦБ за това дали Banco Popular е проблемна или има вероятност да стане проблемна, както и коментарите във връзка с прилагането на процедурата на право на изслушване, и по-специално относно характеристиките на формуляра.

158    От това следва, че противно на твърдяното от жалбоподателите и Aeris Invest, ЕСП е разгледал всички получени коментари и е обяснил в обжалваното решение по каква причина някои от тези коментари не са релевантни за целите на приемането на обжалваното решение.

159    Следва обаче да се констатира, че нито жалбоподателите, нито Aeris Invest посочват кои от коментарите, отхвърлени от ЕСП като ирелевантни, е трябвало да бъдат разгледани. Те не обясняват в каква степен тези коментари, доколкото не се отнасят нито до оценка 3, нито до предварителното решение, биха могли да окажат влияние върху съдържанието на обжалваното решение.

160    Във всеки случай, следва да се припомни, че целта на процедурата на право на изслушване е била да се получат коментари по предварителното решение и оценка 3, за да може ЕСП да приеме решение за евентуално обезщетяване на засегнатите акционери и кредитори. Съгласно член 20, параграф 17 от Регламент № 806/2014, припомнен в точка 62 по-горе, това решение се основава на сравнение между третирането, което действително са получили засегнатите акционери и кредитори поради преструктурирането, и това, от което те биха се ползвали, ако спрямо Banco Popular е било образувано обичайно производство по несъстоятелност към датата на преструктурирането.

161    Както следва от точки 100—104 по-горе, положението на Banco Popular към датата на преструктурирането представлява фактически елемент, който не може да бъде поставен под въпрос на етапа на определяне на правото на евентуално обезщетение на основание член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 806/2014. Поради това коментарите относно положението на Banco Popular преди преструктурирането не са били релевантни за целите на приемането на обжалваното решение.

162    Следователно ЕСП не може да бъде упрекнат, че е нарушил правото на изслушване на жалбоподателите, с мотива, че е отхвърлил ирелевантните коментари.

163    На второ място, жалбоподателите твърдят, че изготвеният от ЕСП формуляр не позволява да се обсъждат голям брой теми, като методологичния подход, независимостта на оценителя, формулираните от дружеството оценител хипотези, макроикономическия контекст, въздействието на ликвидацията на Banco Popular върху другите дружества от групата и обхвата на провизиите за правни рискове.

164    От една страна обаче, следва да се констатира, че посочените от жалбоподателите теми са обхванати от съдържащите се във формуляра въпроси. Всъщност въпрос № 1 препраща към точките от предварителното решение, които се отнасят до използваната в оценка 3 методология, въпрос № 3 препраща към точка 3.2 от предварителното решение, която се отнася до назначаването на дружество оценител, и по-специално до неговата независимост, въпрос № 4 се отнася изрично до хипотезите, формулирани от дружеството оценител, а въпрос № 6 се отнася до провизиите за правни рискове. Въпрос № 7 е отворен въпрос, който позволява на жалбоподателите да обсъдят макроикономическия контекст и отражението на ликвидацията на Banco Popular върху останалите дружества от групата.

165    От друга страна, от обжалваното решение и от пояснителния документ е видно, че ЕСП и дружеството оценител са анализирали коментари на засегнатите акционери и кредитори относно посочените от жалбоподателите теми. Следователно последните не могат да претендират, че формулярът не е позволявал тези теми да бъдат разгледани.

166    В това отношение, що се отнася до пояснителния документ, в точка 5.1 се дава отговор на коментарите относно използваната от дружеството оценител методология, и по-специално на коментарите относно хипотезите, възприети в оценка 3, в точка 5.2 се дава отговор на коментарите относно макроикономическия контекст, а в точка 5.3 се дава отговор на коментарите относно хипотетичната стратегия за ликвидация, използвана в оценка 3, и по-специално, що се отнася до различните приети хипотетични сценарии, в точка 5.11 се дава отговор на коментарите относно провизиите за правни рискове, а в точка 5.3.4 се дава отговор на коментарите относно въздействието на ликвидацията на Banco Popular върху нейните дъщерни дружества. Що се отнася до обжалваното решение, в раздел 6.2.1 се дава отговор на „коментарите относно независимостта на дружеството оценител“, а в раздел 6.2.2 се дава отговор на „коментарите относно съдържанието на оценка 3“, и по-специално на коментарите относно използваната от дружеството оценител методология и относно различните хипотези, формулирани в оценка 3, по-специално във връзка със сценариите за ликвидация. Например в този раздел ЕСП отговаря на коментарите относно макроикономическия сценарий, въздействието на ликвидацията на Banco Popular върху другите субекти от групата и във връзка с провизиите за правни рискове.

167    От това следва, че жалбоподателите не са доказали, че не са имали възможност да представят коментари по теми, които не са били предвидени в нито един от съдържащите се във формуляра въпроси и които са оказали влияние върху обжалваното решение.

168    На трето място, жалбоподателите твърдят, че формулярът е изготвен от ЕСП по начин, съобразен с неговите интереси, или че целта му е била да потвърди критериите и заключенията от оценка 3.

169    В това отношение Общият съд може само да констатира, че във формуляра въпросите са били формулирани неутрално, под формата на кратко представяне на съответната тема и препращане към съответните части от предварителното решение или оценка 3, последвано от покана до засегнатите акционери и кредитори да представят коментари или становища по тази тема.

170    На четвърто място, жалбоподателите и Aeris Invest твърдят, че ЕСП е нарушил правото им на изслушване, като е ограничил дължината на коментарите им до 5000 символа за всеки въпрос и като не е позволил да се прилагат документи.

171    В това отношение в обжалваното решение ЕСП посочва, че 2 855 засегнати акционери и кредитори са отговорили на формуляра, което съответства на около 23 822 коментара.

172    Коментарите, представени от засегнатите акционери и кредитори в хода на процедурата на право на изслушване в отговор на формуляра, обаче са анализирани подробно в раздел 6 от обжалваното решение и са накарали дружеството оценител да приеме пояснителния документ. Така, въпреки че дължината на коментарите във формуляра е била ограничена, ЕСП и дружеството оценител са представили обстоятелствени отговори на тях.

173    Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателите не посочват кои са коментарите, различни от направените от акционерите и кредиторите, засегнати в хода на процедурата на право на изслушване и на които ЕСП и дружеството оценител са отговорили, които поради размера на формуляра те са били възпрепятствани да изложат. Те също така не уточняват кои документи биха искали да имат възможност да приложат към формуляра.

174    От това следва, че доводът на жалбоподателите относно ограничаването на дължината на отговорите във формуляра е изцяло теоретичен и с него не може надлежно да се докаже, че при липсата на такова ограничение производството би могло да доведе до различен резултат.

175    Що се отнася до довода на Aeris Invest, че в отговор на формуляра не е възможно да се предложи алтернативен метод за оценяване, следва да се констатира, че този довод е неотносим. Всъщност целта на процедурата на право на изслушване е да се съберат коментари по предварителното решение и оценка 3, които могат да са от значение за решението, което предстои да бъде прието от ЕСП. Представянето на метод за оценяване, алтернативен на съдържащия се в оценка 3, само по себе си обаче не може да постави под въпрос валидността на последната, нито следователно да засегне законосъобразността на обжалваното решение.

176    Следователно третото основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото основание: нарушение на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата

177    Жалбоподателите твърдят, че ЕСП е нарушил правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата, тъй като е обявил за поверителни съществени части от оценка 3, което им е попречило да подадат настоящата жалба с необходимите гаранции, и е накърнило правото им на защита. Те упрекват ЕСП, че не е взел предвид информацията относно провизиите за правни рискове, посочени в оценка 3.

178    Жалбоподателите твърдят, че обстоятелствата, поради които ЕСП е приел схемата за преструктуриране, остават неизвестни, и че ЕСП продължава да пренебрегва съществена за тяхната защита информация, което ги е принудило да възложат изготвянето на експертен доклад в положение, по-неблагоприятно спрямо дружеството оценител, като последното би могло да получи информация, която не е била публично оповестена. Така ЕСП бил в привилегировано положение спрямо жалбоподателите и нарушил принципа на равни процесуални възможности.

179    ЕСП и Кралство Испания изтъкват, че това основание е недопустимо. ЕСП счита, че жалбоподателите оспорват решения, различни от обжалваното решение, които са ирелевантни за целите на настоящото производство. Кралство Испания счита, че това основание почива на общо твърдение, което не е обосновано.

180    На първо място, относно принципа на ефективна съдебна защита член 47, първа алинея от Хартата гласи, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия. От практиката на Съда следва, че ефективността на съдебния контрол, гарантиран в посочената разпоредба, изисква в частност заинтересованото лице да може да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да сезира компетентния съд с иск срещу определен субект (вж. решение от 29 април 2021 г., Banco de Portugal и др., C‑504/19, EU:C:2021:335, т. 57 и цитираната съдебна практика).

181    Както обаче бе посочено в точка 151 по-горе, от постоянната съдебна практика е видно, че основните права не са абсолютни и че спрямо тях могат да се налагат ограничения, при условие че те действително отговарят на преследваните от разглежданата мярка цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права (вж. решение от 13 септември 2018 г., UBS Europe и др., C‑358/16, EU:C:2018:715, т. 62 и цитираната съдебна практика).

182    Подобни ограничения могат да имат за цел по-конкретно да закрилят изискванията за поверителност или за професионална тайна, които могат да бъдат накърнени от достъпа до определена информация и до определени документи (вж. решение от 13 септември 2018 г., UBS Europe и др., C‑358/16, EU:C:2018:715, т. 63 и цитираната съдебна практика).

183    В случай на конфликт между, от една страна, интереса на лице, посочено в увреждащ го акт, да разполага с необходимата информация, за да може да упражни изцяло правото си на защита, и от друга страна, интересите, свързани със запазването на поверителността на информацията, попадаща в обхвата на задължението за професионална тайна, компетентните органи или юрисдикции следва с оглед на обстоятелствата в конкретния случай да намерят равновесие между тези противоположни интереси (вж. решение от 13 септември 2018 г., UBS Europe и др., C‑358/16, EU:C:2018:715, т. 69 и цитираната съдебна практика).

184    Следва да се отбележи, че член 88, параграф 5 от Регламент № 806/2014 гласи:

„Преди да бъде разкрита каквато и да било информация, Съветът за преструктуриране гарантира, че тя не съдържа поверителна информация, по-специално като оценява последиците, които разкриването ѝ би могло да има за обществения интерес по отношение на финансовата, паричната или икономическата политика, за търговските интереси на физически и юридически лица, както и за целите на инспекциите, разследванията и одитите. Процедурата за проверка на последиците от разкриване на информация включва извършването на конкретна оценка на последиците от всяко разкриване на съдържанието и данните на плановете за преструктуриране, посочени в членове 8 и 9 [от Регламент № 806/2014], на резултатите от оценките, извършени съгласно член 10 [от Регламент № 806/2014], или на схемата за преструктуриране, посочена в член 18 [от Регламент № 806/2014]“.

185    Първо, що се отнася до неоповестяването на определена информация относно провизиите за правни рискове, посочени в оценка 3, в обжалваното решение ЕСП изтъква, че за да публикува неповерителна версия на оценка 3, части от тази оценка е следвало да бъдат заличени съгласно член 88, параграф 5 от Регламент № 806/2014, за да се защити поверителната информация относно Banco Popular, която попада в обхвата на професионалната тайна. Той отбелязва, че заличаването на информация се е ограничило до конкретни оценки и твърдения в точка 4.9 от оценка 3, отнасяща се до провизиите за правни рискове, но информацията за естеството и източника на конкретните жалби и за прогнозните обобщени приходи от реализация на активите не е била заличена. ЕСП уточнява, че заличената информация въобще не представлява публична информация и в известна степен е прогнозна информация, като оповестяването ѝ би могло да засегне правото на защита на Banco Popular в рамките на висящи съдебни производства. ЕСП посочва, че въз основа на консултацията с Banco Popular и като претегля интересите на засегнатите акционери и кредитори и задължението си да не разкрива информация, попадаща в обхвата на професионалната тайна, той е заличил ограничено количество данни, съдържащи се в точка 4.9 от оценка 3.

186    Следва обаче да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват преценката на ЕСП, че съдържащите се в оценка 3 заличени данни относно провизиите за правни рискове попадат в обхвата на професионалната тайна и са поверителни. Те не поставят под въпрос задължението на ЕСП да защити поверителните данни, което следва от член 88, параграф 5 от Регламент № 806/2014.

187    Освен това жалбоподателите не изтъкват никакъв довод, от който да може да се установи, че интересът им да разполагат с тази информация, трябва да има предимство пред зачитането на професионалната тайна и че заличените данни в оценка 3 относно провизиите за правни рискове са необходими за разбирането на обжалваното решение или за упражняването на правото им на ефективна съдебна защита.

188    Второ, що се отнася до довода относно неоповестяването на определена информация относно схемата за преструктуриране, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателите не посочват каква информация те квалифицират като „съществена“.

189    Освен това жалбоподателите не обясняват в каква степен информацията относно схемата за преструктуриране, свързаната с нея преписка или обстоятелствата, довели до приемането ѝ, са релевантни за целите на оспорването на обжалваното решение.

190    От това следва, че доводът на жалбоподателите относно нарушението на правото на ефективни правни средства за защита трябва да се отхвърли.

191    На второ място, съгласно съдебната практика принципът на равни процесуални възможности, който е неразделна част от принципа на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, закрепен в член 47 от Хартата, доколкото, както по-специално принципът на състезателност, произтича от самото понятие за справедлив процес, предполага задължение за осигуряване на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна (вж. решения от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture Hungary, C‑189/18, EU:C:2019:861, т. 61 и цитираната съдебна практика, и от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 128 и цитираната съдебна практика).

192    Този принцип има за цел да осигури процесуалното равновесие между страните в съдебното производство, като гарантира равни права и задължения на тези страни, що се отнася по-специално до правилата относно събирането на доказателства и условията на състезателност пред съда, както и до правото на ефективни правни средства за защита на тези страни. За да бъдат спазени свързаните с правото на справедлив процес изисквания, е важно страните да са знаели и да могат да разискват при условията на състезателност както фактическите, така и правните обстоятелства, които са от решаващо значение за изхода на производството (вж. решение от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture Hungary, C‑189/18, EU:C:2019:861, т. 62 и цитираната съдебна практика).

193    Достатъчно е обаче да се отбележи, че тъй като процедурата, довела до приемането на обжалваното решение, не е съдебно производство, а административно, и ЕСП не е съд по смисъла на член 47 от Хартата, тази разпоредба не е приложима в случая и жалбоподателите нямат основание да се позовават на нарушение на принципа на равни процесуални възможности (вж. по аналогия решение от 11 май 2017 г., Deza/ECHA, T‑115/15, EU:T:2017:329, т. 213).

194    Във всеки случай, жалбоподателите не могат да претендират, че е трябвало да разполагат със същата информация като дружеството оценител, за да може да се извърши оценка от експерт. Всъщност оценка, извършена от посочен от жалбоподателите експерт, не е предвидена в Регламент № 806/2014 и резултатът от нея не може да бъде обвързващ за ЕСП. Следователно, що се отнася до достъпа до поверителна информация, жалбоподателите не могат да претендират за равно третиране между дружеството оценител и посочените от тях експерти и от това не биха могли да направят извод, че ЕСП се намира в привилегировано положение спрямо тях в настоящото производство.

195    От изложеното дотук следва, че четвъртото основание трябва да се отхвърли.

 По петото основание: нарушение на правото на собственост, закрепено в член 17 и член 52, параграф 1 от Хартата, както и в член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ

196    Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава правото на собственост на бившите акционери на Banco Popular, тъй като те не са получили справедливо обезщетение за загубата си. Те твърдят, че накърняването на правото им на собственост не отговаря на изискванията в член 17 от Хартата, тъй като то не е било посочено в „предвидените със закон случаи и условия“. Те считат, че макар законът да предвижда право на справедливо обезщетение, те не са го получили, макар че приложеният към жалбите експертен доклад доказвал, че бившите акционери на Banco Popular биха получили по-добро третиране в рамките на обичайно производство по несъстоятелност, отколкото третирането, което са получили в рамките на преструктурирането. Жалбоподателите считат, че без изплащането на сума в разумно съотношение със стойността на имуществото лишаването от собственост би представлявало нарушение на правото на собственост, закрепено в член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.

197    Следва да се припомни, че член 17, параграф 1 от Хартата предвижда следното:

„Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“.

198    Предвиденият в член 15, параграф 1, буква ж) от Регламент № 806/2014 принцип за справедливо третиране на кредиторите гласи, че никой кредитор не понася по-големи загуби от загубите, които би понесъл, ако субект, по отношение на който е предприето действие по преструктуриране, се ликвидира чрез обичайно производство по несъстоятелност.

199    Ако след оценката, извършена съгласно член 20, параграф 16 от Регламент № 806/2014, се установи, че акционерите или кредиторите са понесли по-големи загуби при преструктурирането от тези, които биха понесли при ликвидация чрез обичайно производство по несъстоятелност, член 76, параграф 1, буква д) от същия регламент предвижда, че ЕСП може да използва ЕФП, за да ги обезщети.

200    От това следва, че с Регламент № 806/2014 се въвежда механизъм, който има за цел да гарантира на акционерите или кредиторите на субекта, подлежащ на преструктуриране, справедливо обезщетение в съответствие с изискванията на член 17, параграф 1 от Хартата (решение от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570/17, EU:T:2022:314, т. 415).

201    В случая, за да докажат евентуално нарушение на правото им на собственост, произтичащо от обжалваното решение, жалбоподателите трябва да докажат, че ЕСП е допуснал явна грешка в преценката, като въз основа на оценка 3 е заключил, че засегнатите акционери и кредитори на Banco Popular не биха били третирани по-благоприятно в рамките на обичайно производство по несъстоятелност, отколкото в рамките на преструктурирането.

202    От отхвърлянето на първите четири основания обаче следва, че жалбоподателите не са доказали наличието на такава грешка.

203    Aeris Invest няма основание да твърди, че ЕСП е нарушил член 17 от Хартата, тъй като стойността на обезщетението, предоставяно въз основа на принципа за справедливо третиране на кредиторите, е изчислена въз основа на най-лошия възможен сценарий за акционерите, а именно производство по ликвидация на Banco Popular. Всъщност достатъчно е да се припомни, че от анализа на първата част от първото основание следва, че прилагането на съпоставителен сценарий за ликвидация е в съответствие с приложимите разпоредби.

204    Освен това в рамките на петото основание жалбоподателите само твърдят, че с приложения към жалбите експертен доклад се установява, че засегнатите акционери и кредитори биха получили по-добро третиране в рамките на обичайно производство по несъстоятелност, отколкото третирането, което са получили в рамките на преструктурирането.

205    В това отношение обаче е достатъчно да се припомни, че приложеният към жалбите експертен доклад, доколкото в него се съдържа оценка на Banco Popular като продължаващо дейността си предприятие, е ирелевантен, доколкото се основава на погрешната хипотеза, че Banco Popular би могла да продължи дейността си. Следователно във всички случаи с този доклад не може да се установи, че при съпоставителния сценарий на ликвидация съгласно обичайно производство по несъстоятелност кредиторите на Banco Popular са щели да бъдат третирани по-добре, отколкото в рамките на преструктурирането, и че това би довело до разлика в третирането, която налага обезщетение.

206    Освен това Aeris Invest изтъква, че за да се определи дали дадено обезщетение е достатъчно по смисъла на член 17 от Хартата, следва предвидената в Регламент № 806/2014 система за обезщетяване да се разгледа в своята цялост. От една страна, член 20, параграфи 11 и 12 от Регламент № 806/2014 предвиждал обезщетение, изчислено въз основа на нетната стойност на активите след окончателна оценка, а от друга страна, член 20, параграф 16 и член 76, параграф 1, буква д) от същия регламент предвиждали обезщетение на основание на принципа за справедливо третиране на кредиторите. Ставало дума за два допълнителни етапа, като обезщетението въз основа на принципа за справедливо третиране на кредиторите не би било пълно без обезщетение, изчислено въз основа на стойността на нетните активи. В случая обаче ЕСП е отхвърлил възможността за такова обезщетение предвид използвания инструмент за преструктуриране.

207    Както отбелязва ЕСП, този довод на Aeris Invest се основава на неправилно разбиране на Регламент № 806/2014. С член 20, параграф 12 от Регламент № 806/2014 не се установява механизъм за обезщетяване, а се предвижда изменение на действията по преструктуриране, ако последващата оценка, извършена на основание член 20, параграф 11 от същия регламент, води до резултат, различен от получения в рамките на временната оценка. Обезщетението по член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 806/2014 и мерките, предвидени в член 20, параграф 12 от същия регламент, имат различни цели и не представляват допълнителни мерки.

208    Освен това Съдът е постановил, че прилагането на инструмента за продажба на стопанска дейност, който представлява приетият по отношение на Banco Popular инструмент за преструктуриране, не е сред случаите, посочени в член 20, параграф 12 от Регламент № 806/2014, в които може да се изплати компенсация вследствие на последваща окончателна оценка (решения от 21 декември 2021 г., Aeris Invest/ЕСП, C‑874/19 P, EU:C:2021:1040, т. 81, и от 21 декември 2021 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/ЕСП, C‑934/19 P, EU:C:2021:1042, т. 92).

209    Във всеки случай, следва да се констатира, че Aeris Invest не обяснява в каква степен липсата на последваща окончателна оценка на основание член 20, параграф 11 от Регламент № 806/2014 би могла да промени съдържащата се в обжалваното решение преценка относно липсата на обезщетение въз основа на разликата в третирането, предвидено в член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 806/2014.

210    Следователно този довод не може да засегне валидността на обжалваното решение и е неотносим.

211    Накрая, противно на твърдяното от Aeris Invest, изчисляването на евентуалното обезщетение не е извършено на по-късна дата, която е твърде отдалечена във времето от отчуждаването. Всъщност съгласно член 20, параграф 18 от Регламент № 806/2014 в оценка 3 дружеството оценител изхожда от хипотезата, че ако схемата за преструктуриране не е била изпълнена, спрямо Banco Popular е щяло да се проведе обичайно производство по несъстоятелност към момента на приемане на схемата за преструктуриране. Следователно дружеството оценител не се е основало на стойност на Banco Popular след момента на преструктурирането.

212    Следователно жалбоподателите и Aeris Invest не са доказали, че решението на ЕСП да не им предостави обезщетение на основание член 76, параграф 1, буква д) от Регламент № 806/2014, представлява нарушение на правото им на собственост.

213    От изложеното дотук следва, че петото основание трябва да се отхвърли.

 По искането за събиране на доказателства

214    В жалбите си и в отговор на процесуално-организационно действие жалбоподателите искат от Общия съд да предприеме действие по събиране на доказателства на основание член 88, параграф 1 от Процедурния правилник, насочено към изслушването на автора на експертния доклад, приложен към жалбите.

215    Що се отнася до исканията за процесуално-организационни действия или за събиране на доказателства, отправени от страна по даден спор, следва да се припомни, че Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които той разполага по висящите пред него дела (вж. решения от 4 март 2021 г., Liaño Reig/ЕСП, C‑947/19 P, EU:C:2021:172, т. 98 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2022 г., Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/Комисия, T‑570, EU:T:2022:314, т. 435 и цитираната съдебна практика).

216    От практиката на Съда следва, че дори направеното с жалбата искане за разпит на свидетели да посочва точно фактите, за които следва да бъде разпитан свидетелят или да бъдат разпитани свидетелите, и съображенията за разпита им, Общият съд трябва да прецени относимостта на искането с оглед на предмета на спора и необходимостта от разпита на посочените свидетели (вж. решение от 26 януари 2017 г., Mamoli Robinetteria/Комисия, C‑619/13 P, EU:C:2017:50, т. 118 и цитираната съдебна практика, и решение от 22 октомври 2020 г., Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия, C‑702/19 P, EU:C:2020:857, т. 29).

217    В случая следва да се отбележи, че съдържащите се в преписката данни, както и обясненията, дадени в съдебното заседание, са достатъчни, за да позволят на Общия съд да се произнесе надлежно въз основа на направените в хода на производството искания, основания и доводи и предвид представените от страните документи.

218    От това следва, че искането на жалбоподателите за събиране на доказателства трябва да се отхвърли, както и жалбата в своята цялост.

 По съдебните разноски

219    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да понесат, освен собствените си разноски, и разноските на ЕСП, съгласно направеното от последния искане.

220    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски

221    Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от същия член, да понесе направените от нея съдебни разноски. В случая Aeris Invest, встъпила страна в подкрепа на жалбоподателите по дело T‑302/20, понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбите.

2)      Осъжда по дело T‑302/20 г‑н Antonio Del Valle Ruíz и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, по дело T‑303/20 — г‑н José María Arias Mosquera и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, и по дело T‑307/20 — Calatrava Real State 2015, SL, да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП).

3)      Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

4)      Aeris Invest Sàrl понася направените от него съдебни разноски.

van der Woude De Baere Steinfatt

Kecsmár       Kingston

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 ноември 2023 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Искания на страните

От правна страна

По първото основание: нарушение на член 15, параграф 1, буква ж) от Регламент № 806/2014

По второто основание: нарушение на член 20, параграф 16 от Регламент № 806/2014

По първата част, свързана с определянето на съпоставителния сценарий

– По първото твърдение за нарушение, с което се оспорва използването на сценарий за ликвидация

– По второто твърдение за нарушение, с което се оспорва продажбата на активите поотделно или чрез портфейл

По втората част, свързана с независимостта на дружеството оценител

По третото основание: нарушение на правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2 от Хартата

По четвъртото основание: нарушение на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата

По петото основание: нарушение на правото на собственост, закрепено в член 17 и член 52, параграф 1 от Хартата, както и в член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ

По искането за събиране на доказателства

По съдебните разноски

*      Език на производството: испански.

1      Списъкът на другите жалбоподатели е приложен само към връчения на страните текст на решението.

2      Списъкът на другите жалбоподатели е приложен само към връчения на страните текст на решението.