РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

11 юли 2013 година

Дело F‑86/12

Daria Haupt-Lizer

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание EPSO/AD/60/06 — Продължаване на валидността на списъка с резерви поради отпуск по майчинство и отпуск за отглеждане на дете — Принцип на равно третиране на мъжете и жените — Дискриминация, основана на пола“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Haupt-Lizer основно иска отмяна на решението от 17 октомври 2011 г. да не се продължава след 31 декември 2011 г. валидността на списъка с резерви от конкурс на общо основание EPSO/AD/60/06

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑жа Haupt-Lizer понася своите съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Назначаване — Конкурс — Правно естество на отношенията, съществуващи между кандидатите, успешно издържали конкурс, и организиращата конкурс на общо основание институция — Приложимост на националното право — Изключване

(член 27 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Равно третиране — Искане за продължаване на валидността на списък с резерви поради отпуск по майчинство и отпуск за отглеждане на дете на успешно издържал конкурс кандидат — Отхвърляне — Дискриминация, основана на пола — Липса

(Директива 2006/54 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 92/85 на Съвета и Директива 96/34 на Съвета)

1.      Отношенията на институциите с кандидатите, които успешно са издържали конкурс, организиран в приложение на член 27 от Правилника, не могат да се уреждат от разпоредбите на националното право.

(вж. точка 45)

2.      От разпоредбите на правото на Съюза относно отпуска по майчинство и отпуска за отглеждане на дете не следва, че лице, което е упражнило правото си на единия или другия вид отпуск, би могло да изисква от потенциален работодател да спре по отношение на него процедурите, в които то участва. Следователно успешно издържалите конкурс кандидати не могат да се позовават на обстоятелството, че упражняването на тези права им е попречило обективно да предприемат действия, за да бъдат назначени от институция на Съюза.

В това отношение освен по специални медицински причини, свързани с бременността и раждането, обстоятелството, че една жена е в отпуск по майчинство, не представлява пречка последната да участва в процедура за назначаване. Като е ограничил на две седмици около раждането периода, пред който една жена има задължение да не работи, законодателят на Съюза не е възнамерявал да приеме презумпция за невъзможност съответното лице да извършва каквито и да е действия с професионален характер през останалите седмици от отпуска по майчинство. Всъщност, макар една жена да има право да реши да се посвети изключително на детето си по време на своя отпуск по майчинство, то тя не може да използва като претекст своя личен избор, за да твърди, че е била жертва на дискриминация, основана на пола.

Освен това, що се отнася до отпуска за отглеждане на дете, обстоятелството, че лицето упражнява своето право на този отпуск, не е пречка то да вземе участие в процедура за назначаване в рамките на Съюза. Това важи в още по-голяма степен, тъй като — поради това че възможността да вземат отпуск за отглеждане на дете, е отворена както за жените, така и за мъжете — упражняването от дадено лице на неговото право на отпуск за отглеждане на дете не може да доведе до пряка дискриминация, основана на пола.

(вж. точки 46, 49—53 и 55)

Позоваване на:

Съд — 30 юни 1998 г., Brown, C‑394/96, точка 22 ; 27 октомври 1998 г., Boyle и др., C‑411/96, точка 58 ; 19 ноември 1998 г., Høj Pedersen и др., C‑66/96, точка 33 ; 18 март 2004, Merino Gómez, C‑342/01, точка 32 ; 18 ноември 2004 г., Sass, C‑284/02, точка 32