Жалба, подадена на 9 юли 2021 г. — HB/Комисия

(Дело T-408/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: HB (представители: L. Levi и M. Vandenbussche, avocates)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да обяви жалбата за допустима и основателна;

с оглед на това

да отмени решенията на Комисията от 5 май 2021 г., връчени на 10 май 2021 г., относно събирането съответно на (i) 4 241 507 EUR (поръчка TACIS/2006/101-510) (главница) или 4 674 256,92 EUR (главница заедно с лихвата за забава към 30 април 2021 г.) и на (ii) 1 197 055,86 EUR (поръчка CARDS/2008/166-429) (главница) или 1 298 608,85 EUR (главница заедно с лихвата за забава към 30 април 2021 г.), от които следва да се приспаднат 399 825 EUR;

да разпореди възстановяването на всички суми, евентуално събрани от Комисията въз основа на това решение, заедно с лихвите за забава, изчислени според лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен със 7 пункта;

да разпореди символичното изплащане на едно евро като обезщетение, без да се изключва възможността тази сума да се промени в хода на производството;

да осъди Комисията да заплати всички разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на своята жалба.

Първото основание е изведено от липсата на компетентност на Комисията да приеме обжалваните решения, от липсата на правно основание и от нарушения принцип на защита на оправданите правни очаквания. Според жалбоподателя Комисията не е имала компетентност да приеме обжалваните решения с изпълнителна сила, за да събере претендираните спрямо него вземания, тъй като сключеният между тях договор не съдържа арбитражна клауза, която да предоставя на съдилищата на Съюза компетентност при спорове по въпроси на договорното право.

Второто основание е изведено от нарушаването на финансовия регламент, доколкото Комисията изобщо не е имала вземане към жалбоподателя и при всички случаи не е имала никакво установено вземане.

Третото основание е изведено от нарушаването на съществените процесуални правила, на задължението за полагане на грижа и на принципа на безпристрастност, предвиден в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Според жалбоподателя, за да се обоснове откриването на процедура по събиране, в обжалваното решение се твърди, че той не е отговорил на дебитното известие, на напомнителното писмо и на официалното уведомително писмо. По този начин обаче ответникът не е пояснил, от една страна, че жалбоподателят е оспорил това последно писмо, а от друга страна, не е споменал, че белгийският съд е констатирал своята компетентност да разгледа подадения пред него иск във връзка с двата договора. В допълнение жалбоподателят отбелязва, че ответникът не е спазил също задължението си за мотивиране, тъй като не е изложил доводите, поради които в случая е взел своето решение. Накрая жалбоподателят счита, че Комисията не е разгледала задълбочено и безпристрастно всички относими към случая обстоятелства.

____________