РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
25 януари 2022 година(*)
„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2012/19/ЕС — Отпадъци от електрическо и електронно оборудване — Задължение за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците от фотоволтаични панели — Обратно действие — Принцип на правната сигурност — Неправилно транспониране на директива — Отговорност на държавата членка“
По дело C‑181/20
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република) с акт от 12 март 2020 г., постъпил в Съда на 24 април 2020 г., в рамките на производство по дело
VYSOČINA WIND a.s.
срещу
Чешка република — Ministerstvo životního prostředí,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, Aл. Арабаджиев (докладчик), A. Prechal, K. Jürimäe, C. Lycourgos, E. Regan, N. Jääskinen, I. Ziemele и J. Passer, председатели на състави, М. Ilešič, T. von Danwitz, M. Safjan, A. Kumin и N. Wahl, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за VYSOČINA WIND a.s., от M. Flora, advokát,
– за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и L. Dvořáková, в качеството на представители,
– за германското правителство, от J. Möller и S. Heimerl, в качеството на представители,
– за Европейския парламент, от C. Ionescu Dima и O. Hrstková Šolcová, както и от W. D. Kuzmienko, в качеството на представители,
– за Съвета на Европейския съюз, от A. Maceroni и M. Moore, в качеството на представители, за Европейската комисия, от L. Haasbeek и P. Ondrůšek, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 юли 2021 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13 от Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 197, 2012 г., стр. 38).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между предприятие, което експлоатира слънчева електроцентрала — VYSOČINA WIND a. S., и Чешката република — Ministerstvo životního prostředí (Министерство на околната среда, Чешка република), по повод на искане за обезщетение, подадено от това дружество за вредите, които то твърди, че е претърпяло поради твърдяното неправилно транспониране на Директива 2012/19.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2002/96/ЕО
3 Член 7, параграф 3 от Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (ОВ L 37, 2003 г., стр. 24) предвижда, че държавите членки, гарантират, че за определяне на целите за оползотворяване на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) производителите или третите страни, действащи от тяхно име, запазват данни относно масата на ОЕЕО, техните компоненти, материали и вещества, когато те влизат („input“) и излизат („output“) от съоръженията за обработка и/или когато влизат („input“) в съоръжение за оползотворяване или рециклиране.
4 Член 9 от тази директива е озаглавен „Финансиране с оглед ОЕЕО от потребители, различни от домакинства“ и гласи:
„Държавите членки гарантират, че до 13 август 2005 г. поемането на разходите за събиране, обработка, оползотворяване и съобразено с околната среда изхвърляне на ОЕЕО от продукти, идващи от потребители, различни от домакинства, и пуснати на пазара след 13 август 2005 г. се осигурява от производителите.
За ОЕЕО от продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г. (стари отпадъци), поемането на разходите по управление се осигурява от производителите. Държавите членки могат, като алтернатива, да вземат мерки тези потребители, които не са домакинства, да поемат част или изцяло отговорността за това финансиране.
Производителите и потребителите, които не са домакинства, могат, без да нарушават настоящата директива, да сключат споразумения, с които се уговорят методите на финансиране“.
5 Член 13 от Директива 2002/96, изменен с Директива 2008/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година (ОВ L 81, 2008 г., стр. 65), предвижда:
„Приемат се всички изменения, които са необходими за адаптирането към научния и техническия прогрес на член 7, параграф 3, приложение IБ (по-специално с оглед на възможното прибавяне на осветителни тела в домакинствата, електрически лампи с нажежаема жичка и фотоволтаични продукти, като соларни панели), приложение II (по-специално като се вземат предвид новите технически разработки за обработване на ОЕЕО) и приложения III и IV. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 14, параграф 3.
Преди да се изменят приложенията, [Европейската] комисия, inter alia, се консултира с производителите на електрическо и електронно оборудване, с тези, които го рециклират, с операторите по обработката и с екологичните организации, както и с асоциациите на работодателите и потребителите“.
Директива 2003/108/ЕО
6 Съгласно съображение 3 от Директива 2003/108/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8 декември 2003 година за изменение на Директива 2002/96 (ОВ L 345, стр. 106; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 40, стр. 133):
„В съответствие със съвместната декларация Комисията е проучила финансовото отражение върху производителите, произтичащо от действителната формулировка на член 9 от Директива 2002/96/ЕО, като установи, че задълженията за обратно приемане на ОЕЕО, пуснати на пазара в миналото, създава задължение с обратно действие, за което не са предвидени разпоредби, и което евентуално може да изложи някои производители на твърде високи икономически рискове“.
7 Директива 2003/108 заменя член 9 от Директива 2002/96 със следния текст:
„1. Държавите членки гарантират, че до 13 август 2005 г. финансирането на разходите за събирането, обработката, повторната употреба, възстановяването и рециклирането и разумното изхвърляне на ОЕЕО от потребители, различни от частните домакинства, пуснати на пазара преди 13 август 2005 г., се поема от производителите.
Държавите членки гарантират, че до 13 август 2005 г. за ОЕЕО от продукти, пуснати на пазара преди 13 август 2005 г. (исторически отпадъци), финансирането на разходите за управление е такова, както е определено в третата и четвъртата алинея.
За историческите отпадъци, които се заместват с нови еквивалентни продукти или с нови продукти, изпълняващи същата функция, финансирането на разходите се обезпечава от производителите на такива продукти при доставката им. Възможно е, във вид на алтернативно решение, държавите членки да обезпечат потребителите, различни от частните домакинства, също да бъдат принудени да поемат частична или пълна отговорност за такова финансиране.
Финансирането на разходите за останалите исторически отпадъци се обезпечава от потребителите, различни от частните домакинства.
2. Възможно е производителите и потребителите, различни от частните домакинства, без да се накърнява настоящата директива, да сключат споразумения, в които да са формулирани други методи за финансиране“.
Директива 2008/98/ЕО
8 Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 2008 г., стр. 3) определя понятието „отпадък“ в член 3, точка 1 от нея като „всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи“.
9 Член 14 от тази директива гласи:
„1. В съответствие с принципа „замърсителят плаща“, разходите за управление на отпадъците се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците.
2. Държавите членки могат да решат, че разходите за управление на отпадъците се понасят частично или изцяло от производителя на продукта, от който произтичат отпадъците, както и че дистрибуторите на такъв продукт могат да поделят помежду си тези разходи“.
Директива 2012/19
10 Директива 2012/19 отменя Директива 2002/96.
11 Съображения 9, 12 и 23 от Директива 2012/19 гласят следното:
„(9) Настоящата директива се прилага за всички видове [електрическо и електронно оборудване (EEО)], използвано от потребителите, и ЕЕО за професионална употреба. Настоящата директива се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза относно безопасността и здравните изисквания, с което се защитават всички, които са в контакт с ОЕЕО, и специалното законодателство на Съюза за управление на отпадъците […] и законодателството на Съюза в областта на дизайна на продуктите […]. Целите на настоящата директива могат да бъдат постигнати, без в приложното ѝ поле да се включват големи неподвижно монтирани инсталации като нефтени платформи, системи за транспортиране на багаж на летищата или асансьори. Въпреки това всяко оборудване, което не е специално проектирано и инсталирано като част от такива инсталации и което може да изпълнява функциите си дори ако не бъде част от съответните инсталации, следва да бъде включено в приложното поле на настоящата директива. Това се отнася например за оборудване като осветителни тела или фотоволтаични панели.
[…]
(12) Регулирането чрез настоящата директива на отговорността на производителя е едно от средствата за насърчаване на проектирането и произвеждането на ЕЕО, при което напълно се взема предвид и се улеснява неговата поправка, възможно подобрение, повторна употреба, демонтиране и рециклиране.
[…]
(23) […] Държавите членки следва да насърчават производителите да поемат пълната отговорност за събирането на ОЕЕО, по-специално като финансират това събиране по цялата верига от отпадъци, […] в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. За да има максимален ефект от принципа за отговорност на производителя, всеки производител следва да е отговорен за финансиране управлението на отпадъците от неговата собствена продукция. Производителят следва да може да избира да изпълни това задължение индивидуално или чрез колективна схема за събиране. Всеки производител, който пуска на пазара продукти, осигурява финансови гаранции, за да предотврати преминаването на тежестта на разходите за управление на ОЕЕО от продукти, чиито производители вече не са на пазара, върху обществото или върху останалите производители. Отговорността за финансирането на управлението на стари отпадъци се разпределя между всички съществуващи производители чрез колективни схеми за финансиране, в които участват пропорционално всички производители, съществуващи на пазара при възникването на разходите. […] За оборудване с дълъг жизнен цикъл, което понастоящем попада в приложното поле на настоящата директива, като например фотоволтаични панели, следва да се използват по възможно най-добрия начин съществуващите системи за събиране и оползотворяване, при условие че те отговарят на изискванията, установени с настоящата директива“.
12 Член 1 от тази директива пояснява, че тя „определя мерки за опазване на околната среда и здравето на човека чрез предотвратяване и намаляване на вредните въздействия от образуването и управлението на [ОЕЕО], както и чрез намаляване на отрицателните въздействия от използването на ресурсите и повишаване на ефикасността от такова използване, в съответствие с членове 1 и 4 от Директива [2008/98], като с това допринася за постигането на устойчиво развитие“.
13 Член 2, параграф 1 от Директива 2012/19 предвижда:
„Настоящата директива се прилага за [EEО], както следва:
a) от 13 август 2012 г. до 14 август 2018 г. (преходен период) при условията на параграф 3 за ЕЕО, попадащо в категориите, изброени в приложение I. В приложение II се съдържа примерен списък на ЕЕО, което попада в категориите, изброени в приложение I;
б) от 15 август 2018 г. при условията на параграфи 3 и 4 за всички видове ЕЕО. Всички видове ЕЕО се класифицират в рамките на категориите, изброени в приложение III. Приложение IV съдържа неизчерпателен списък на ЕЕО, което попада в категориите, изброени в приложение III (отворено приложно поле)“.
14 Член 3, параграф 1, буква а) от тази директива определя „електрическо и електронно оборудване“ или „ЕЕО“ като „оборудване, което е зависимо от електрически ток или електромагнитни полета, за да функционира правилно, както и оборудване за генериране, пренос и измерване на такъв ток и полета и проектирано за употреба с напрежение не повече от 1000 волта за променлив ток и 1500 волта за постоянен ток“.
15 Освен това съгласно член 3, параграф 1, буква д) от същата директива „отпадъци от електрическо и електронно оборудване“ или „ОЕЕО“ са „електрическо и електронно оборудване, представляващо отпадък по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [2008/98], включително всички компоненти, монтажни възли и резервни части, които са част от продукта по време на освобождаването от отпадъка“.
16 Съгласно член 4 от посочената директива:
„Без да се засягат изискванията на законодателството на Съюза относно правилното функциониране на вътрешния пазар и относно проектирането на продукти, […] държавите членки насърчават сътрудничеството между производителите и извършващите рециклирането и мерките в подкрепа на проектирането и производството на ЕЕО, в частност с оглед улесняване на повторната употреба, разглобяването и оползотворяването на ОЕЕО, техните компоненти и материали. […]“.
17 Член 12 от Директива 2012/19 е озаглавен „Финансиране във връзка с ОЕЕО от домакинствата“ и предвижда в параграф 4, че ЕЕО, получено от продукти, пуснати на пазара преди 13 август 2005 г. или на тази дата, трябва да се счита за „стари отпадъци“.
18 Член 13 от тази директива, озаглавен „Финансиране във връзка с ОЕЕО от потребители, различни от домакинства“, гласи следното:
„1. Държавите членки гарантират, че производителите поемат финансирането на разходите за събирането, третирането, повторната употреба, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от потребители, различни от домакинства, получени от продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г.
За старите отпадъци, които се заместват с нови равностойни продукти или с нови продукти, изпълняващи същата функция, финансирането на разходите се поема от производителите на такива продукти при доставката им. Възможно е като алтернативно решение държавите членки да предвидят потребителите, различни от домакинствата, също да бъдат принудени да поемат частична или пълна отговорност за такова финансиране.
Финансирането на разходите за останалите стари отпадъци се поема от потребителите, различни от домакинствата.
2. Производителите и потребителите, различни от домакинствата, могат, без да се засяга настоящата директива, да сключат споразумения, в които да се предвидят други методи за финансиране“.
19 Член 24, параграф 1 от посечената директива гласи следното:
„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива до 14 февруари 2014 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на посочените разпоредби“.
20 В приложение I към Директива 2012/19, озаглавено „Категории ЕЕО, попадащи в приложното поле на настоящата директива през преходния период, предвиден в член 2, параграф 1, буква а)“, се посочват фотоволтаичните панели. Те се посочват отново и в приложение II към тази директива, съдържащо примерен списък на ЕЕО, попадащи в категориите, изброени в посоченото приложение I, както и в приложение IV към тази директива, в което се съдържа неизчерпателен списък на ЕЕО, което попада в категориите, изброени в приложение III към същата директива.
Чешкото право
21 Чешката република изпълнява задълженията си, произтичащи от първоначалната Директива 2002/96, като по-специално приема zákon č. 85/2001 Sb., o odpadech a o změně některých dalších zákonů (Закон № 185/2001 за отпадъците и за изменение на някои други закони, наричан по-нататък „Законът за отпадъците“).
22 На 30 май 2012 г. в този закон е добавен нов член 37р, с който се въвежда механизъм за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели. Съгласно този член лицата, експлоатиращи слънчеви електроцентрали, са длъжни да правят вноски за рециклирането, с които да финансират разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, които са пуснати на пазара не по-късно от 1 януари 2013 г. За тази цел е предвидено задължение за тези лица най-късно до 30 юни 2013 г. да сключат договор, с който да се гарантира колективна система на финансиране, за да може най-късно на 1 януари 2019 г. да бъде осигурено посоченото финансиране. Що се отнася до фотоволтаичните панели, пуснати на пазара след 1 януари 2013 г., това задължение е възложено на производителите.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
23 VYSOČINA WIND осъществява дейност със слънчева електроцентрала, въведена в експлоатация през 2009 г. и оборудвана с фотоволтаични панели, пуснати на пазара след 13 август 2005 г., но преди 1 януари 2013 г.
24 Съгласно задължението по член 37р от Закона за отпадъците това дружество участва във финансирането на разходите, свързани с управлението на отпадъците от фотоволтаични панели, и на това основание през 2015 г. и 2016 г. заплаща вноски в общ размер на 1 613 773,24 чешки крони (CZK) (около 59 500 EUR).
25 Тъй като счита, че това задължение е пряка последица от неправилното транспониране на Директива 2012/19 от страна на Чешката република и че заплащането на тези вноски представлява вреда, VYSOČINA WIND предявява иск за обезщетение срещу тази държава членка пред Obvodní soud pro Prahu 10 (Районен съд Прага 10, Чешка република). Ищецът счита по-специално, че член 37р от Закона за отпадъците противоречи на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19, който задължава производителя на ЕЕО, а не съответния потребител да финансира разходите, свързани с управлението на отпадъците от фотоволтаични панели, пуснати на пазара след 13 август 2005 г.
26 С решение от 6 април 2018 г. този съд уважава иска изцяло. Чешката република обжалва това решение пред Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република), който отхвърля въззивната жалба като неоснователна с решение от 14 ноември 2018 г. Според този съд от текста на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 ясно следва, че производителите трябва да поемат финансирането на разходите, свързани с управлението на отпадъците от фотоволтаични панели, пуснати на пазара след 13 август 2005 г., макар че член 37р от Закона за отпадъците не е в съответствие с тази директива, тъй като продължава да възлага това задължение на потребителите.
27 Поради това Чешката република подава касационна жалба пред Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република), като поддържа, първо, че в резултат на това тълкуване се придава незаконосъобразно обратно действие на разпоредбата на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19. Второ, някои производители, пуснали на пазара фотоволтаични панели между 2005 г. и 2013 г., повече не упражнявали дейност, което препятствало осигуряването на финансиране за разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от посочените панели. Трето, Чешката република счита, че липсата на становище от страна на Комисията в рамките на процедурата EU pilot относно транспонирането в националното право на Директива 2012/19, както и липсата на образувано от тази институция срещу тази държава членка производство за установяване на неизпълнение на задължения, доказва обстоятелството, че тази държава членка транспонирала правилно Директива 2012/19, което потвърждава и Комисията по време на проведената на 1 октомври 2018 г. двустранна среща.
28 В този контекст запитващата юрисдикция иска да установи как следва да се тълкува член 13, параграф 1 от Директива 2012/19, при положение че, макар да е безспорно, че тази разпоредба изисква от държавите членки да задължават производителите да финансират разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, когато това са фотоволтаични панели, пуснати на пазара след изтичането на срока за транспониране на тази директива на 14 февруари 2014 г., а по отношение на „старите отпадъци“ от фотоволтаични панели, пуснати на пазара преди 13 август 2005 г., държавите членки могат да възложат това задължение на потребителите, се поставя все пак въпросът относно прилагането на това задължение за финансиране в хипотезата на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 14 февруари 2014 г.
29 Според запитващата юрисдикция преди всичко останало следва да се определи моментът, в който възниква задължението за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели. В това отношение тя споделя становището на ищеца в главното производство, че това задължение се счита за възникнало само след генерирането на отпадъците, а не както твърди Чешката република, с пускането на пазара на посочените панели. Следователно в материалното приложно поле на Директива 2012/19 попадали фотоволтаичните панели, пуснати на пазара преди изтичането на срока за транспониране на тази директива, тоест преди 14 февруари 2014 г., от които се получават отпадъци след тази дата, поради което наложеното с член 13, параграф 1 от посочената директива задължение нямало обратно действие.
30 На следващо място запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно правилното транспониране на Директива 2012/19 в чешкия правен ред, като има предвид, първо, че при приемането на Директива 2003/108, с която се изменя Директива 2002/96, самата Комисия установява, че вследствие на задължението за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от продукти, пуснати на пазара преди изтичането на срока за транспониране на последната директива, се създава задължение с обратно действие, което може да изложи производителите на твърде високи икономически рискове, и че тази констатация може да бъде приложена по сходен начин към фотоволтаичните панели, които Директива 2012/19 включват за първи път в приложното поле на законодателството на Съюза. Второ, вследствие на това се подкопавали оправданите правни очаквания на производителите на фотоволтаични панели, които не можели да предположат, че ще им бъде възложено подобно задължение за финансиране по отношение на отпадъците, получени от панели, които вече били пуснати на пазара в миналото и по отношение на които производителите нямали възможност да вземат предвид разходите за това финансиране при определянето на тяхната цена. Трето, налице била разлика в третирането между потребителите, които вече са изпълнили предвиденото в националното право задължение за финансиране преди изтичането на срока за транспониране на Директива 2012/19, и тези, които не са изпълнили това задължение. Четвърто, запитващата юрисдикция отбелязва, че Федерална република Германия, Република Гърция и Република Австрия също не са транспонирали посочената директива, запазвайки задължението за производителите да финансират разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от продукти, които са пуснати на пазара след 13 август 2005 г.
31 Накрая тя иска да установи дали националното законодателство не противоречи на правото на Съюза, тъй като след приемането на Директива 2012/19 договорите, които лицата, експлоатиращи слънчеви електроцентрали, са длъжни да сключат, за да осигурят финансирането на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, и в които договори се предвижда свързаните с това вноски да се заплащат на части, са запазени, въпреки че с посочената директива задължението за това финансиране е възложено на производителя.
32 При тези обстоятелства Nejvyšší soud (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 13 от Директива [2012/19] да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането от държава членка на задължение за финансиране на разходите за събиране, третиране, повторна употреба, оползотворяване и екологосъобразно обезвреждане на ОЕЕО от фотоволтаични панели, пуснати на пазара [не по-късно от] 1 януари 2013 г., на потребителите вместо на производителите им?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, има ли значение за оценката на предпоставките за отговорността на държавата членка за вредата, причинена на частноправен субект поради нарушаване на правото на Съюза, разглежданото в главното производство обстоятелство, че държавата членка сама е определила правилата за финансиране на разходите за отпадъците от фотоволтаични панели още преди приемането на Директива [2012/19], по силата на която фотоволтаичните панели попадат в приложното поле на правото на Съюза, а производителите са задължени да поемат съответните разходи, включително по отношение на панелите, които са пуснати на пазара преди изтичането на срока за транспониране на Директивата (и самото приемане на уредба на равнището на правото на Съюза)?“.
33 Съгласно член 61, параграф 1 от Процедурния му правилник Съдът приканва страните в главното производство и другите заинтересовани субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз да отговорят писмено на някои въпроси, отнасящи се по-специално до валидността на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
34 С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което налага задължение за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, които са пуснати на пазара не по-късно от 1 януари 2013 г., на потребителите на тези панели, а не на техните производители.
35 Преди всичко останало е необходимо да бъде констатирано, че макар този въпрос формално да се отнася единствено до тълкуването на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19, от мотивите към акта за преюдициално запитване следва, че запитващата юрисдикция иска да установи също дали тази разпоредба е валидна с оглед на евентуалното ѝ обратно действие. Тази юрисдикция подчертава по същество, че такова действие би могло да произтича от факта, че съгласно посочената разпоредба производителите трябва да поемат финансирането на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, когато тези отпадъци са получени от продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г. — датата, към която все още не е изтекъл определеният в тази директива срок за транспониране. Ето защо тази разпоредба можела да създаде задължение с обратно действие, което може да изложи производителите на сериозни икономически рискове.
36 Все пак, ако при разпределянето между националните юрисдикции и Съда на функциите по прилагането на член 267 ДФЕС националните юрисдикции трябва да преценяват релевантността на поставените въпроси, за Съда остава задачата да извлече от всички изложени от националната юрисдикция данни аспектите от правото на Съюза, които предвид предмета на спора се нуждаят от тълкуване или от преценка на валидността (решение от 17 септември 2020 г., Compagnie des pêches de Saint-Malo, C‑212/19, EU:C:2020:726, т. 27 и цитираната съдебна практика).
37 Следователно, за да се даде изчерпателен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се разгледа и валидността на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 от гледна точка на принципа на правна сигурност, доколкото посочената разпоредба изисква финансирането на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, да се осигурява от производителите, що се отнася до отпадъците получени от панелите, пуснати на пазара след 13 август 2005 г. или на дата, предхождаща влизането в сила на тази директива.
38 Ето защо, на първо място, следва да се даде поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19. Ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което налага задължението за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, които са пуснати на пазара след 13 август 2005 г., не на техните производителите, а на потребителите, ще бъде необходимо, на второ място, да се разгледа валидността на посочената разпоредба.
39 В това отношение е важно да се припомни, първо, че съгласно постоянната съдебна практика тълкуването на разпоредба от правото на Съюза не може да има за резултат да лиши ясния и точен текст на тази разпоредба от всякакво полезно действие (решение от 6 септември 2012 г., Czop и Punakova, C‑147/11 и C‑148/11, EU:C:2012:538, т. 32 и цитираната съдебна практика). Поради това, след като смисълът на разпоредба от правото на Съюза следва недвусмислено от самия ѝ текст, Съдът не може да се отклонява от това тълкуване.
40 Съгласно член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 обаче държавите членки гарантират, че производителите поемат финансирането на разходите за събирането, третирането, повторната употреба, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от потребители, различни от домакинства, получени от продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г.
41 Съгласно определението в член 3, параграф 1, буква д) от тази директива в обхвата на понятието „ОЕЕО“ попада електрическото и електронното оборудване, представляващо отпадъци по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2008/98, включително всички компоненти, монтажни възли и резервни части, които са част от продукта по време на освобождаването от отпадъка.
42 Съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2012/19, по-специално, в преходния период от 13 август 2012 г. до 14 август 2018 г. тя се прилага за ЕЕО, попадащо в категориите, изброени в приложение I към нея, сред които изрично са посочени фотоволтаичните панели, които се посочват също в приложение II към тази директива, където се конкретизират тези категории ЕЕО, както и в съображения 9 и 23 от същата директива, където се подчертава по-специално, че продуктите с дълъг жизнен цикъл, като фотоволтаичните панели, понастоящем попадат в приложното поле на посочената директива.
43 По този начин, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 29 от представеното заключение, законодателят на Съюза е изразил намерението си недвусмислено фотоволтаичните панели да се считат за ЕЕО по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2012/19 и следователно да попадат в приложното поле на тази директива.
44 Поради това следва да се констатира, че член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 изисква държавите членки да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да възложат отговорността за финансирането на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, върху техните производители, а не върху потребителите, когато тези панели са пуснати на пазара след 13 август 2005 г.
45 Следователно, без да се засяга проверката на валидността, която се посочва в точка 38 от настоящото съдебно решение, член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска национално законодателство, което възлага финансирането на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, които са пуснати на пазара след 13 август 2005 г., на потребителите на тези панели, а не на техните производители.
46 Второ, предвид това тълкуване, както бе посочено в точки 37 и 38 от настоящото съдебно решение, е необходимо да се прецени и валидността на тази разпоредба.
47 В това отношение следва да се припомни, че принципът на правна сигурност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква правните норми да са ясни, прецизни и предвидими по-специално когато те могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията, за да могат правните субекти да установят недвусмислено какви са техните права и задължения и да действат съобразно с тях (вж. в този смисъл решения от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 161 и от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за риболов на средиземноморска риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 111 и цитираната съдебна практика). Освен това съгласно постоянната съдебна практика, макар принципът на правна сигурност да не допуска обратното действие на нова правна норма, тоест действие по отношение на положение, възникнало преди влизането на тази норма в сила, същият принцип изисква всяко фактическо положение, извън случаите, в които е налице изрично указание в обратен смисъл, обикновено да бъде преценявано от гледна точка на правните норми, които са действали по време на неговото съществуване (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2015 г., A2A, C‑89/14, т. 37 и от 26 март 2020 г., Hungeod и др., C‑496/18 и C‑497/18, EU:C:2020:240, т. 94 и цитираната съдебна практика).
48 Освен това новата правна норма се прилага незабавно по отношение на бъдещите последици от положение, създадено при действието на предходната норма, както и спрямо новите правни положения (решения от 15 януари 2019 г., E.B., C‑258/17, EU:C:2019:17, т. 50 и от 14 май 2020 г., Azienda Municipale Ambiente, C‑15/19, EU:C:2020:371, т. 57 и цитираната съдебна практика). Въпросът би могъл да стои обаче другояче, без да се засяга принципът на забрана на прилагането на правните актове с обратна сила, ако новата правна норма е придружена от особени разпоредби, които определят изрично условията за прилагането ѝ във времето (решения от 16 декември 2010 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C‑266/09, EU:C:2010:779, т. 32, от 26 март 2015 г., Комисия/Moravia Gas Storage, C‑596/13 P, EU:C:2015:203, т. 32 и от 15 януари 2019 г., E.B., C‑258/17, EU:C:2019:17, т. 50).
49 По изключение резултатът може и да не е такъв, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 63 от представеното заключение, когато това се изисква от поставената цел от общ интерес и когато оправданите правни очаквания на засегнатите лица са надлежно зачетени (решения от 26 април 2005 г., „Goed Wonen“, C‑376/02, EU:C:2005:251, т. 33 и от 19 март 2009 г., Mitsui проверителя Co. Deutschland, C‑256/07, EU:C:2009:167, т. 32).
50 В настоящия случай от член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2012/19 следва, че тази директива се прилага за оборудването, посочено в приложение I към нея, където са включени и фотоволтаичните панели, считано от 13 август 2012 г., дата, която освен това съвпада с датата на влизането на тази директива в сила, и по-специално, в съответствие с член 26 от същата директива, на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз от 24 юли 2012 г. За сметка на това съгласно член 24, параграф 1 от същата директива държавите членки трябва да се съобразят с нейните разпоредби най-късно до 14 февруари 2014 г.
51 Ето защо правната норма, съдържаща се в член 13, параграф 1 от Директива 2012/19, се прилага ratione temporis само доколкото изброените в нея операции по събиране, третиране, оползотворяване и екологосъобразно обезвреждане на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, са извършвани от 13 август 2012 г. Всъщност, в случай че тези операции са били извършени преди тази дата, разглежданите панели повече не са били налични към посочената дата, а свързаните с посочените операции разходи вече са били направени към датата на влизане в сила на Директива 2012/19, макар че член 13, параграф 1 от тази директива не е можело да се приложи към тези операции.
52 Следователно в светлината на съдебната практика, цитирана в точки 47 и 48 от настоящото съдебно решение, следва да се определи дали прилагането на правната норма на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19, съгласно която производителите са длъжни да поемат финансирането на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от пуснати на пазара след 13 август 2005 г. фотоволтаични панели, когато тези панели са се превърнали или ще се превърнат в отпадъци, считано от 13 август 2012 г., е в състояние да засегне положение, възникнало преди тази директива да е влязла в сила, или, напротив, прилагането на тази норма следва да уреди бъдещите последици от дадено положение, възникнало преди влизането в сила на посочената директива.
53 В това отношение следва да се припомни, че съгласно правната уредба на Съюза, която е в сила преди приемането на Директива 2012/19, задължението за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, е уредено в член 14 от Директива 2008/98, който предоставя на държавите членки възможност да изберат да възложат поемането на разходите за това управление или на настоящите, или на предишните притежатели на отпадъците, или на производителя, или на дистрибутора на фотоволтаичните панели.
54 Следователно в хипотезата, в която преди приемането на Директива 2012/19 държава членка е избрала разходите, свързани с управление на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, да бъдат поемани от потребителите на тези панели, а не от техните производители, какъвто е случаят в Чешката република, влизането в сила на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19, заедно със задължението за транспониране на тази разпоредба в националния правен ред, както отбелязва генералният адвокат в точки 53 и 57 от представеното заключение, оказва въздействие върху положения, възникнали преди влизането в сила на тази директива.
55 Всъщност подобно изменение на разпределението на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, което съществува по силата на правната уредба, действаща към момента на пускането на тези панели на пазара и към момента на продажбата им на определена цена, на определена дата и в рамките на определена търговска сделка, които производителят не е могъл да промени a posteriori, не може да се счита, че съставлява прилагане на нова норма спрямо бъдещите последици от положение, създадено при действието на предходната норма, тъй като въпросните последици са вече сигурни във всичките им аспекти и следователно са настъпили, за разлика от тези, в основата на делото, по което е постановено решение от 14 май 2020 г., Azienda Municipale Ambiente (C‑15/19, EU:C:2020:371), което се отнася до изменение на периода на поддръжка на съответното депо за отпадъци след неговото закриване, като към датата на това изменение депото все е било в експлоатация.
56 Несъмнено валидността на разпоредба от правото на Съюза не може да зависи от състоянието на националното право. Когато обаче законодателят на Съюза първоначално предостави на държавите членки избор да определят как да разпределят разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от определени продукти, а впоследствие той реши да въведе норма, по силата на която тези разходи се поемат от производителите във всички държави членки, включително по отношение на продуктите, които те вече са пуснали на пазара към момент, в който посоченото предходно законодателство на Съюза е било в сила, трябва да се приеме, че тази норма се прилага с обратна сила по смисъла на цитираната в точка 47 от настоящото решение съдебна практика и следователно тя може да наруши принципа на правна сигурност.
57 При тези условия следва да се провери дали член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 с оглед на обстоятелството, че той се прилага към фотоволтаичните панели, пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и датата на влизане в сила на Директива 2012/19, тоест на 13 август 2012 г., и следователно урежда заварени положения към тази дата, отговаря на условията, които следват от припомнената в точки 48 и 49 от настоящото решение съдебна практика.
58 Безспорно с тази нова норма са приети и придружаващи я специални разпоредби, които определят по-специално условията за прилагането ѝ във времето по смисъла на посочената съдебна практика, тъй като тази норма изрично и недвусмислено се отнася до отпадъците, получени от фотоволтаични панели, пуснати на пазара след 13 август 2005 г. Все пак не може да се счита, че нова правна норма, която се прилага към заварени положения, е в съответствие с принципа за недопускане на обратно действие на правните актове, доколкото тя променя a posteriori и по непредвидим начин разпределението на разходите, които повече не могат да бъдат избегнати, тъй като в контекста на съответните търговски сделки операторите са могли обосновано да се позоват на предвиденото в действащата към онзи момент правна уредба разпределение на тези разходи, и по този начин тези оператори са лишавани от всякаква реална възможност да уредят действията, които те трябва да предприемат вследствие на влизането в сила на новата норма.
59 Освен това, доколкото съгласно посочената в точка 49 от настоящото решение съдебна практика следва, че прилагането с обратна сила на дадена нова норма може да бъде обосновано също когато това се изисква от поставената цел от общ интерес и когато оправданите правни очаквания на засегнатите лица са надлежно зачетени, е необходимо да се отбележи, че в настоящия случай прилагането с обратна сила на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 противоречи на прогласената в съображение 12 от тази директива цел, която следва да насърчи производителите при проектирането на техните продукти да вземат напълно предвид и да улесняват неговата поправка, възможно подобрение, повторна употреба, демонтиране и рециклиране. В действителност, както посочва германското правителство в отговорите си на поставените от Съда въпроси с искане за писмен отговор, постигането на тази цел изглежда трудно, тъй като при проектирането на фотоволтаичните панели производителите не са били в състояние да предвидят, че впоследствие те ще бъдат задължение да поемат финансирането на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от тези панели.
60 Що се отнася до обстоятелството, отбелязано от Парламента, Съвета на Европейския съюз и Комисията в отговорите им на поставените от Съда въпроси с искане за писмен отговор, съгласно член 13 от Директива 2002/96 фотоволтаичните панели евентуално биха могли да бъдат добавени в приложение IБ към тази директива в рамките на измененията, които са необходими за адаптирането на член 7, параграф 3 от тази директива към научния и техническия напредък с оглед на определянето на целите за оползотворяване на ОЕЕО, които производителите са били длъжни да постигнат, с това обстоятелство не може да се оборят изложените в точки 47—59 от настоящото решение съображения. Безспорно е, че още през 2002 г. в тази разпоредба се съобщава, че производителите на фотоволтаични панели вероятно ще бъдат задължени да поемат разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от панелите, пуснати на пазара, считано от дадена бъдеща дата, която ще бъде предвидена, доколкото е необходимо, в нова директива. С това обаче не може да се обоснове изводът, че тези производители е трябвало да очакват, че ще им бъде възложено предвиденото в член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 задължение за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от ЕЕО, по отношение на фотоволтаичните панели, които вече са били пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 13 август 2012 г.
61 При тези условия прилагането с обратна сила на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 нарушава принципа на правна сигурност.
62 Следователно трябва да се констатира невалидността на тази разпоредба, доколкото тя задължава производителите да финансират разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 13 август 2012 г.
63 С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, както следва:
– член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 е невалиден, доколкото тази разпоредба задължава производителите да финансират разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 13 август 2012 г.,
– член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което задължава потребителите на фотоволтаични панели, а не производителите на тези панели да финансират разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от посочените панели, пускани на пазара от 13 август 2012 г. — датата, на която влиза в сила тази директива.
По втория въпрос
64 С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че законодателството на държава членка, противоречащо на директива на Съюза, е прието преди приемането на тази директива, оказва влияние върху преценката на условията за ангажирането на отговорността на тази държава членка за причинената на частноправен субект вреда вследствие на нарушение на правото на Съюза.
65 В самото начало от акта за преюдициално запитване е видно, че този въпрос е поставен в хипотеза, в която член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 изисква задължението за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, да бъде възложено на производителите, що се отнася до панелите, пуснати на пазара не по-късно от 1 януари 2013 г. Също така, доколкото от отговора на първия въпрос на запитващата юрисдикция следва, че това задължение трябва да бъде въведено по отношение на фотоволтаичните панели, които са пускани на пазара след влизането в сила на Директива 2012/19, а именно от 13 август 2012 г., следва да се приеме, че с втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали обстоятелството, че противоречащото на правото на Съюза чешко законодателство относно управлението на отпадъците е прието, преди да бъде приета посочената директива, оказва въздействие върху преценката на условията относно ангажирането на отговорността на Чешката република за вредите, причинени на даден потребител на фотоволтаични панели, пуснати на пазара в периода между 13 август 2012 г. и 1 януари 2013 г.
66 От представената на Съда преписка по делото е видно, че както отбелязва генералният адвокат в точка 94 от представеното заключение, продължават да съществуват съмнения дали спорът в главното производство действително се отнася до фотоволтаични панели, пуснати на пазара в периода между 13 август 2012 г. и 1 януари 2013 г.
67 Следва да се припомни, че Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 2 юли 2020 г., Magistrat der Stadt Wien (Обикновен хомяк), C‑477/19, EU:C:2020:517, т. 40 и цитираната съдебна практика).
68 При това положение, тъй като не може да се изключи възможността VYSOČINA WIND действително да е придобило и използвало във въведената в експлоатация през 2009 г. слънчева електроцентрала фотоволтаични панели, пуснати на пазара в периода между 13 август 2012 г. и 1 януари 2013 г. — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери — за да се даде полезен отговор на тази юрисдикция, следва да се отговори на втория въпрос.
69 В този контекст е важно да се припомни, че Съдът многократно постановява, че в правото на Съюза се признава право на обезщетяване, при положение че са изпълнени три условия, а именно че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, че нарушението е достатъчно съществено и накрая, че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което носи отговорност държавата, и вредата, претърпяна от увредените лица (решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 51 и от 8 юли 2021 г., Koleje Mazowieckie, C‑120/20, EU:C:2021:553, т. 61).
70 Освен това от постоянната съдебна практика следва, че прилагането на припомнените в предходната точка условия, при които може да се ангажира отговорността на държава членка за вредите, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, за които тя отговаря, трябва по принцип да се прилагат от националните съдилища съобразно насоките, дадени от Съда за тяхното прилагане (решение от 29 юли 2019 г., Hochtief Solutions Magyarországi Fióktelepe, C‑620/17, EU:C:2019:630, т. 40 и цитираната съдебна практика).
71 В това отношение, що се отнася по-специално до второто от посочените условия, следва да се припомни, че за да определи дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, националният съд, който е сезиран с иск за обезщетение, следва да се отчете всички особености на случая, който е отнесен за разглеждане до него (решение от 29 юли 2019 г., Hochtief Solutions Magyarországi Fióktelepe, C‑620/17, EU:C:2019:630, т. 42).
72 В конкретния случай от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че повече от един месец преди приемането на Директива 2012/19, а именно на 30 май 2012 г., чешкият законодател е включил член 37р в Закона за отпадъците, като с него се закрепя отговорността на потребителите за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, пуснати на пазара не по-късно от 1 януари 2013 г. В този контекст запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали предвид факта, че Чешката република е изменила законодателството си относно управлението на отпадъците още преди приемането на Директива 2012/19, може да бъде ангажирана отговорността ѝ за противоречието на това национално законодателство с посочената директива.
73 За да се отговори на този въпрос, следва да се отбележи, че в член 24, параграф 1 самата Директива 2012/19 определя срок, а именно на 14 февруари 2014 г., след който трябва да влязат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да могат държавите членки да се съобразят с тази директива.
74 В това отношение, макар Директива 2012/19 да се прилага ratione temporis, считано от 13 август 2012 г., следва да се подчертае, че съгласно постоянната практика на Съда, след като посоченият в предходната точка срок цели по-специално да даде на държавите членки необходимото време за приемане на мерките за транспониране на дадена директива, тези държави не биха могли да бъдат упрекнати, че преди изтичането на този срок не са транспонирали в правния си ред тази директива. Това не променя факта, че докато тече срокът за транспониране на директивата, държавите членки трябва да приемат необходимите мерки, за да бъде постигнат предписаният от директивата резултат след изтичането на този срок (решения от 18 декември 1997 г., Inter-Environnement Wallonie, C‑129/96, EU:C:1997:628, т. 43 и 44 и от 27 октомври 2016 г., Милев, C‑439/16 PPU, EU:C:2016:818, т. 30 и 31).
75 От постоянната съдебна практика следва, че в срока за транспониране на директива държавите членки, адресати на същата, следва да се въздържат от приемане на разпоредби, които могат да застрашат сериозно постигането на предписания от нея резултат (вж. в този смисъл решения от 18 декември 1997 г., Inter-Environnement Wallonie, C‑129/96, EU:C:1997:628, т. 45 и от 13 ноември 2019 г., Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė, C‑2/18, EU:C:2019:962, т. 55).
76 В настоящото дело член 37р от Закона за отпадъците е приет още преди приемането и публикуването на тази директива в Официалния вестник на Европейския съюз, поради което в този момент срокът за транспониране все още не е бил започнал да тече, а посочената директива все още не е можела да породи правни последици по отношение на адресатите си, държавите членки.
77 Следователно Чешката република не може да бъде упрекната, че е действала в разрез със съдебната практика, припомнена в точка 75 от настоящото решение.
78 От това следва, че само по себе си включването на член 37р в Закона за отпадъците повече от един месец преди приемането на Директива 2012/19, с която разпоредба се установява отговорността на потребителите за финансиране на разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от фотоволтаични панели, които са пуснати на пазара не по-късно от 1 януари 2013 г., не може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.
79 С оглед на всички изложени съображения на втория въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че държава членка е приела законодателство, което противоречи на директива на Съюза, преди приемането на тази директива, не представлява нарушение на правото на Съюза, тъй като постигането на предписания от посочената директива резултат не може да се счита за сериозно застрашено, преди тя да е станала част от правния ред на Съюза.
По съдебните разноски
80 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) е невалиден, доколкото тази разпоредба задължава производителите да финансират разходите, свързани с управлението на отпадъците от фотоволтаични панели, пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 13 август 2012 г.
Член 13, параграф 1 от Директива 2012/19 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което задължава потребителите, а не производителите на фотоволтаични панели да финансират разходите, свързани с управлението на отпадъците, получени от посочените панели, пускани на пазара от 13 август 2012 г. — датата, на която влиза в сила тази директива.
2) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че държава членка е приела законодателство, което противоречи на директива на Съюза, преди приемането на тази директива, не представлява нарушение на правото на Съюза, тъй като постигането на предписания от посочената директива резултат не може да се счита за сериозно застрашено, преди тя да е станала част от правния ред на Съюза.
Подписи