Language of document : ECLI:EU:T:2022:727

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

30 ноември 2022 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу PKK — Замразяване на средства — Обща позиция 2001/931/ОВППС — Приложимост към въоръжен конфликт — Терористична група — Факти, на които се основават решенията за замразяване на средства — Решение, взето от компетентен орган — Орган на трета държава — Преразглеждане — Пропорционалност — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Изменение на жалбата“

По съединени дела T‑316/14 RENV и T‑148/19

Kurdistan Workers’ Party (PKK), представлявана от A. van Eik и T. Buruma, avocates,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, представляван от S. Van Overmeire и B. Driessen,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, представлявана от T. Ramopoulos, J. Norris, J. Roberti di Sarsina и R. Tricot,

встъпила страна по дело T‑316/14 RENV,

като другите страни в производството са:

Френска република, представлявана от A.‑L. Desjonquères, B. Fodda и J.‑L. Carré,

и

Кралство Нидерландия, представлявано от M. Bulterman и J. Langer,

встъпили страни в производството по обжалване,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise, P. Nihoul, R. Frendo и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,

секретар: I. Kurme, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството по дело T‑148/19, по-специално:

–        решението от 26 юли 2019 г., с което се допуска встъпването на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия,

–        измененията на исканията на жалбоподателя от 7 октомври 2019 г., 13 март и 29 септември 2020 г.,

предвид решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316) за връщане на дело T‑316/14 RENV на Общия съд за ново разглеждане,

предвид разпределянето на дела T‑148/19 и T‑316/14 RENV на четвърти разширен състав,

предвид решението от 8 февруари 2022 г. за съединяване на дела T‑148/19 и T‑316/14 RENV за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството,

предвид определението от 25 март 2022 г. за заличаване на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от дела T‑148/19 и T‑316/14 RENV като встъпила страна,

предвид изложеното в съдебното заседание от 31 март 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си по дело T‑316/14 RENV, подадена на основание член 263 ДФЕС, жалбоподателят, Kurdistan Workers’Party (PKK), иска отмяна на:

–        Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 на Съвета от 10 февруари 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 714/2013 (OВ L 40, 2014 г., стр. 9),

–        Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 (OВ L 217, 2014 г., стр. 1),

–        Решение (ОВППС) 2015/521 на Съвета от 26 март 2015 година за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение 2014/483/ОВППС (ОВ L 82, 2015 г., стр. 107),

–        Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/513 на Съвета от 26 март 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение № 790/2014 (OВ L 82, 2015 г., стр. 1),

–        Решение (ОВППС) 2015/1334 на Съвета от 31 юли 2015 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение 2015/521 (ОВ L 206, 2015 г., стр. 61),

–        Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1325 на Съвета от 31 юли 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2015/513 (OВ L 206, 2015 г., стр. 12),

–        Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2425 на Съвета от 21 декември 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2015/1325 (OВ L 334, 2015 г., стр. 1),

–        Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 на Съвета от 12 юли 2016 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2015/2425 (OВ L 188, 2016 г., стр. 1),

–        Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 на Съвета от 21 март 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 (OВ L 23, 2017 г. стр. 3),

–        Решение (ОВППС) 2017/1426 на Съвета от 4 август 2017 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/154 (ОВ L 204, 2017 г., стр. 95),

–        Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 на Съвета от 4 август 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2017/150 (OВ L 204, 2017 г., стр. 3) в частта, в която тези актове се отнасят до него.

2        С жалбата си по дело T‑148/19, която също е подадена на основана член 263 ДФЕС, жалбоподателят иска отмяна на:

–        Решение (ОВППС) 2019/25 на Съвета от 8 януари 2019 година за изменение и актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/1084 (OВ L 6, 2019 г., стр. 6),

–        Решение (ОВППС) 2019/1341 на Съвета от 8 август 2019 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение 2019/25 (ОВ L 209, 2019 г., стр. 15), и

–        Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1337 на Съвета от 8 август 2019 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/24 (OВ L 209, 2019 г., стр. 1),

–        Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/19 на Съвета от 13 януари 2020 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1337 (OВ L 81, 2020 г. стр. 1),

–        Решение (ОВППС) 2020/1132 на Съвета от 30 юли 2020 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2020/20 (OВ L 247, 2020 г., стр. 18), и

–        Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1128 на Съвета от 30 юли 2020 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2020/19 (OВ L 247, 2020 г., стр. 1), в частта, в която тези актове се отнасят до него.

I.      Обстоятелствата по спора

3        PKK е създадена през 1978 г. и започва въоръжена борба срещу турското правителство за признаване на правото на кюрдите на самоопределение.

4        На 28 септември 2001 г. Съветът за сигурност на Обединените нации приема Резолюция 1373(2001), регламентираща широкообхватните стратегии за борба с тероризма, и по-специално борбата с финансирането на тероризма.

5        Тъй като счита, че за прилагането на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Обединените нации е необходимо действие от страна на Европейския съюз, на 27 декември 2001 г. Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, 2001 г., стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179). По-специално член 2 от Обща позиция 2001/931 предвижда замразяване на средствата и на другите финансови активи или икономически източници на лицата, групите и образуванията, участващи в извършването на терористични действия и изброени в списъка, приложен към Общата позиция.

6        Отново на 27 декември 2021 г., за да приложи на равнището на Съюза мерките, описани в Обща позиция 2001/931, Съветът приема Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, 2001 г., стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169), както и Решение 2001/927/ЕО за създаване на списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 (ОВ L 344, 2001 г., стр. 83). Името на жалбоподателя не е включено в този първоначален списък.

7        На 2 май 2002 г. Съветът приема Обща позиция 2002/340/ОВППС за актуализиране на Обща позиция 2001/931 (ОВ L 116, 2002 г., стр. 75). Приложението към Обща позиция 2002/340 актуализира списъка с лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Обща позиция 2001/931, като включва в него по-специално името на жалбоподателя, както следва: „Кюрдска работническа партия (РКК)“

8        Отново на 2 май 2002 г. Съветът приема Решение 2002/334/ЕО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2001/927/ЕО (ОВ L 116, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 5, стр. 97). Това решение включва името на жалбоподателя в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, по същия начин както това е направено в приложението към Обща позиция 2002/340.

9        В приложение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 тези актове са редовно актуализирани. Името на жалбоподателя винаги е фигурирало в списъците с групите и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, посочени в цитираните по-горе актове (наричани по-нататък „спорните списъци“), въпреки оспорването пред Общия съд и отмяната от него на няколко решения и регламенти, към които са приложени тези списъци. От 2 април 2004 г. името на образуванието, включено в спорните списъци, е „Кюрдска работническа партия (PKK) (известна също като KADEK и като KONGRA-GEL).

10      Така ограничителните мерки, прилагани спрямо жалбоподателя, са оставени в сила по-специално с актовете, приети през 2014 г., а именно Регламент за изпълнение № 125/2014 и Регламент за изпълнение № 790/2014, с актовете, приети между 2015 г. и 2017 г., а именно Решение 2015/521, Регламент за изпълнение 2015/513, Решение 2015/1334, Регламент за изпълнение 2015/1325, Регламент за изпълнение 2015/2425, Регламент за изпълнение 2016/1127, Решение 2017/1426 и Регламент за изпълнение 2017/1420, както и с актовете, приети през 2019 г. и 2020 г., а именно Решение 2019/25, Решение 2019/1341, Регламент за изпълнение 2019/1337, Регламент за изпълнение 2020/19, Решение 2020/1132 и Регламент за изпълнение 2020/1128.

11      В изложенията на мотивите към приетите през 2014 г. актове Съветът описва PKK като образувание, което участва в извършването на терористични действия и което от 1984 г. досега е извършило множество такива действия. Той посочва, че терористичната дейност на PKK продължава, въпреки няколкото едностранно обявени от PKK примирия в частност след 2009 г. В това отношение Съветът пояснява, че извършените от PKK терористични действия включват бомбени атентати, ракетни нападения, използване на експлозиви, убийства и отвличания на турски граждани и чуждестранни туристи, вземане на заложници, нападения срещу турските сили за сигурност и въоръжени сблъсъци с тях, нападения срещу петролни съоръжения, срещу обществения транспорт, срещу турски дипломатически, културни и търговски обекти в различни страни, изнудване на живеещи в чужбина турски граждани, а също и други престъпни деяния, чрез които финансира дейностите си. Като пример, Съветът изготвя списък с 69 инцидента, настъпили в периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г., квалифицирани като терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

12      Съветът добавя, че по отношение на PKK са издадени решения на компетентни национални органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, като в тази връзка посочва, от една страна, заповед на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 29 март 2001 г. за забрана на PKK по силата на UK Terrorism Act 2000 (Закон на Обединеното кралство за борба с тероризма от 2000 г.), допълнена със заповед от 14 юли 2006 г., в която се приема, че KADEK и KONGRA-GEL са други наименования на PKK, и от друга страна, решения на правителството на Съединените американски щати, приети на непосочени от Съвета дати, които квалифицират PKK като „чуждестранна терористична организация“ (foreign terrorist organisation, наричана по-нататък „FTO“) по силата на член 219 от US Immigration and Nationality Act (Закон за имиграцията и гражданството на САЩ) и като „изрично обозначен световен терорист“ (specially designated global terrorist, наричан по-нататък „SDGT“) по силата на Executive Order no 13224 (Президентски декрет № 13224). Съветът се позова и на решения на турските съдилища по сигурността, постановени между 1990 г. и 2006 г.

13      В изложенията на мотивите към актовете, приети между 2015 г. и 2017 г., Съветът посочва, че оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци се основава на вече взетите предвид решения на органите на Обединеното кралство (2001 г. и 2006 г.) и на Съединените щати (1997 г. и 2001 г.), допълнени с решение на органите на Обединеното кралство от 3 декември 2014 г., с което се потвърждава забраната на PKK, с решение от 2 ноември 2011 г. на Tribunal de grande instance de Paris (Първоинстанционен съд Париж, Франция), с което кюрдският културен център Ahmet Kaya е осъден за участие в престъпна група с цел подготовка на терористично действие и за финансиране на тероризъм, което съдебно решение е потвърдено на 23 април 2013 г. от Сour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) и на 21 май 2014 г. — от Cour de сassation (Касационен съд, Франция), както и с преразглеждане, извършено от органите на Съединените щати и приключило на 21 ноември 2013 г., с който се потвърждава квалифицирането на РКК като „чуждестранна терористична организация“.

14      Изложенията на мотивите към актовете, приети през 2019 г. и 2020 г., възпроизвеждат предходните мотиви и ги допълват по-специално с Решение 2019/1341 и Регламент за изпълнение 2019/1337, в които се посочва, че органите на Съединените щати продължават да считат PKK за „чуждестранна терористична организация“ след преразглеждане, приключило на 5 февруари 2019 г.

II.    Искания на страните

15      Жалбоподателят иска от Общия съд да отмени Регламент за изпълнение № 125/2014, Регламент за изпълнение № 790/2014, Решение 2015/521, Регламент за изпълнение 2015/513, Решение 2015/1334, Решение 2015/1325, Регламент за изпълнение 2015/2425, Регламент за изпълнение 2016/1127, Регламент за изпълнение 2017/150, Решение 2017/1426 и Регламент за изпълнение 2017/1420 (дело Т‑316/145 RENV), както и Решение 2019/25, Решение 2019/1341, Регламент за изпълнение 2019/1337, Регламент за изпълнение 2020/19, Решение 2020/1132 и Регламент за изпълнение 2020/1128 (дело T‑148/19) в частта, в която се отнасят до него. По дело T‑148/19 той иска също така, при условията на евентуалност, Общият съд да разпореди на Съвета да приеме по-малко ограничителна мярка от включването в спорните списъци. Накрая той иска Съветът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

16      Съветът, подкрепян от Комисията по дело T‑316/14 RENV, иска жалбите да бъдат отхвърлени и жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

А.      По допустимостта

17      Тъй като в съдебното заседание Съветът се отказва да оспорва правото на двете лица, които са подписали пълномощните, издадени на адвокатите, подписали писмените становища на жалбоподателя, да представляват жалбоподателя, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание, остава само възражението му за недопустимост, повдигнато срещу трите изменения на жалбата по дело T‑148/19, които се отнасят до Регламент за изпълнение 2019/1337, Регламент за изпълнение 2020/19, Решение 2020/1132 и Регламент за изпълнение 2020/1128.

18      Съветът твърди по-специално, че тези актове не изменят и не заменят актовете, чиято отмяна вече е била поискана, и поради това не отговарят на изискванията по член 86, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

19      Тъй като същото основание за недопустимост може да се приложи и към решения 2015/521, 2015/1334 и 2017/1426, които се оспорват по дело T‑316/14 RENV, Общият съд разглежда служебно това възражение за недопустимост, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалба (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 139—145 и цитираната съдебна практика), и поставя въпрос на страните в това отношение.

20      В отговор на този въпрос жалбоподателят признава, че жалбите му са недопустими, що се отнася до решения 2015/521, 2015/1334 и 2017/1426 (дело T‑316/14 RENV) и до Решение 2020/1132, както и до регламенти за изпълнение 2019/1337, 2020/19 и 2020/1128 (дело T‑148/19), което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

21      Всъщност член 86, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че когато акт, чиято отмяна се иска, е заменен или изменен с друг акт, който има същия предмет, жалбоподателят може преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство.

22      В настоящия случай обаче решения 2015/521, 2015/1334 и 2017/1426 не удължават действието и не заменят единствения акт, предмет на жалбата по дело T‑316/14 RENV, а именно Регламент за изпълнение № 125/2014, заменен с Регламент за изпълнение № 790/2014, оспорен с първото изменение на тази жалба. Единствената цел на тези решения е да изменят списъка, предвиден в Обща позиция 2001/931, която се основава на Договора за ЕС, докато регламентите за изпълнение изменят списъка, предвиден в Регламент № 2580/2001, който се основава по-специално на член 301 ЕО (понастоящем след изменението член 215 ДФЕС), който има за цел да приложи на равнището на Съюза ограничителните мерки, предвидени в решенията в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), а преди това общите позиции. Така, макар решенията в областта на ОВППС и регламентите за изпълнение по принцип да се приемат в един и същ ден и да съдържат един и същ списък на засегнати лица, групи и образувания, те са отделни актове.

23      Освен това Регламент за изпълнение 2019/1337, Регламент за изпълнение 2020/19, който го отменя, както и Регламент за изпълнение 2020/1128, който отменя последния, не удължават действието и не заменят единствения акт, предмет на жалбата по дело T‑148/19, а именно Решение 2019/25, заменено с Решение 2019/1341, посочено в първото изменение на тази жалба. В това отношение може да се отбележи, че доколкото решенията в областта на ОВППС оказват влияние върху приемането на регламентите, приети на основание член 215 ДФЕС, във всички случаи Съветът ще трябва, съгласно член 266 ДФЕС, да изведе последиците от евентуалната отмяна на решенията в областта на ОВППС за регламентите за изпълнение, с които те се прилагат (вж. в този смисъл решение от 28 май 2013 г., Trabelsi и др./Съвет, T‑187/11, EU:T:2013:273, т. 121).

24      Освен това Решение 2020/1132, предмет на третото изменение на жалбата по дело T‑148/19, отменя, както е видно от заглавието му, Решение (ОВППС) 2020/20 на Съвета от 13 януари 2020 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение 2019/1341 (ОВ L 8I, 2020 г., стр. 5), което не се оспорва нито в жалбата, нито в измененията на жалбата, поради което не може да се приеме, че са изпълнени условията, предвидени в член 86 от Процедурния правилник (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 141 и 142). Ако се приеме, че искането за отмяна на Решение 2020/1132 е допустимо, с мотива че това решение изменя списъка, предвиден в Обща позиция 2001/931, на същото основание като Решение 2019/25 и Решение 2019/1341, това би означавало — противно на изискванията за процесуална икономия и за правна сигурност, които обосновават добавянето в Процедурния правилник, влязъл в сила през 2015 г., на разпоредба, посветена на измененията на жалбата (вж. обяснителните мотиви към член 86 от новия процедурен правилник) — да се разшири обхватът на член 86, параграф 1, който се отнася до изменението на „акта, чиято отмяна се иска“, а не до всички „актове със същия предмет“.

25      От това следва, че жалбите по настоящото дело трябва да се обявят за недопустими в частта, в която се иска отмяната на решения 2015/521, 2015/1334 и 2017/1426 (дело T‑316/14 RENV), на Решение 2020/1132, както и на регламенти за изпълнение 2019/1337, 2020/19 и 2020/1128 (дело T‑148/19).

26      Може да се добави, че нищо не е пречело на жалбоподателя да оспори законосъобразността на тези актове като подаде жалба за отмяна срещу тях в частта, която се отнасят до него (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2020 г., Kande Mupompa/Съвет, T‑170/18, EU:T:2020:60, т. 37).

27      От това следва, че жалбите по настоящото дело ще бъдат разгледани по същество, доколкото се отнасят до:

–        регламенти за изпълнение № 125/2014 и № 790/2014 (наричани по-нататък „актовете от 2014 г.“),

–        регламенти за изпълнение 2015/513, 2015/1325, 2015/2425, 2016/1127, 2017/150 и 2017/1420 (наричани по-нататък „актовете от 2015—2017 г.“),

–        решения 2019/25 и 2019/1341 (наричани по-нататък „решенията от 2019 г.“).

Б.      По същество

28      По дело T‑316/14 RENV в становището си относно решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316), жалбоподателят посочва, че поддържа всички основания, изложени в жалбата му по дело T‑316/14, с изключение на първото основание, от което се е отказал по време на съдебното заседание, предхождащо постановяването на решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788), отменено от Съда при обжалването. Жалбоподателят изтъква осем основания в подкрепа на жалбата си пред Общия съд. Първото от тези основания, което е оттеглено от жалбоподателя, е изведено от нарушение на международното право на въоръжените конфликти както с актовете от 2014 г. и с актовете от 2015—2017 г., така и с Обща позиция 2001/931 и с Регламент № 2580/2001, второто основание е изведено от неправилното квалифициране на жалбоподателя като терористична група по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, третото — от липсата на решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, четвъртото — от нарушение на членове 4 и 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като актовете от 2014 г. и актовете от 2015—2017 г. са основани отчасти на информация, получена чрез изтезания или лошо отношение, петото — от липсата на преразглеждане в съответствие с изискванията на член 1, параграф 1 от Обща позиция 2001/931, шестото — от нарушение на принципите на пропорционалност и на субсидиарност, седмото — от нарушение на задължението за мотивиране, и осмото — от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита.

29      По дело T‑148/19 жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата си, изведени, първото, от погрешното квалифициране на жалбоподателя като терористична група по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, второто — от липсата на решение, взето от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, третото — от липсата на преразглеждане в съответствие с изискванията на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, четвъртото — от нарушение на принципите на пропорционалност и на субсидиарност, петото — от нарушение на задължението за мотивиране, и шестото — от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита.

30      Поради сходството между шест от основанията, изтъкнати по двете дела, тези основания следва да се разгледат заедно, като се прави разграничение между дело T‑316/14 RENV и дело T‑148/19 само когато това се налага от конкретните доводи, изтъкнати в подкрепа на тези основания, и от някои разлики между обжалваните актове.

31      Тези основания са изведени главно от нарушение на член 1 от Обща позиция 2001/931, като трябва да се уточни, че тази обща позиция е релевантният в случая текст, включително при анализа на обжалваните регламенти за изпълнение, които формално се основават единствено на Регламент № 2580/2001, тъй като целта на последния регламент е да приложи мярката за замразяване на средства на терористи и терористични организации в държавите членки въз основа на съдържащите се в общата позиция принципи и определения за терористични действия и на списъците, изготвени от Съвета по силата на общата позиция. Член 1, параграфи 3, 4 и 6 гласи:

„3.      За целите на настоящата обща позиция „терористично [действие]“ означава едно от следните умишлени действия, които могат сериозно да увредят дадена държава или международна организация, като се отчитат тяхната природа и контекст, и които са дефинирани като престъпления по смисъла на националното право, когато са извършени с цел:

i)      сериозно заплашване [на] населението; или

ii)      неправомерно принуждаване на правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на каквото и да е действие; или

iii)      сериозно да дестабилизира или разруши основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена страна или международна организация, като:

a)      застраши живота на лице, което може да доведе до неговата смърт;

б)      застраши физическата неприкосновеност на дадено лице;

в)      отвлече или вземе лица за заложници;

г)      причини мащабно разрушение на правителствени или обществени сгради/съоръжения, транспортна система, инфраструктурно средство, включително информационна система, неподвижна платформа, намираща се на континенталния шелф, обществено място или частна собственост, което може да застраши човешки живот или да причини големи икономически загуби;

д)      завладее самолет, кораби или други средства за обществен транспорт и транспорт на стоки;

е)      произвежда, притежава, придобива, превозва, доставя или използва оръжия, експлозиви или на ядрени, биологични или химически вещества, както и извършва изследователска работа и разработва биологични и химически оръжия;

ж)      разпространява опасни вещества или причинява пожари или наводнения, които представляват заплаха за човешкия живот;

з)      намесва се или разстройва снабдяването с вода, енергия или с който и да е друг основен природен източник, което представлява заплаха за човешкия живот;

и)      заплашва с извършването на което и да е от действията, изброени в букви от а) до з);;

й)      ръководи терористична група;

к)      участва в дейността на терористична група, включително чрез предоставянето на информация или на материални средства, или посредством финансирането на дейността ѝ по какъвто и да е начин, със съзнанието, че това участие допринася за криминалната дейност на групата.

За целите на настоящия параграф „терористична група“ означава структурирана група, състояща се от повече от две лица, създадена за определен срок и действаща съгласувано за осъществяването на терористични действия. „Структурирана група“ означава група, която не се формира случайно, за осъществяването на незабавно терористичен акт и в която не е необходимо да има формално разпределение на ролите на нейните членове, продължителност на членството в нея или да има развита структура.

4.      Списъкът в приложението се изготвя на базата на прецизна информация или материал в съответното дело, [от които е видно], че е взето решение от компетентните органи по отношение на засегнатите лица, групи или обр[а]зувания, независимо дали [то е решение, основано на сериозни и достоверни доказателства или улики, за] възбуждането на разследвания или преследване […] на терористично действие, опит да се извърши, участ[ие във] или подпом[агане на] такова действие или [е] присъда за такива [деяния]. Лицата, групите, или [образуванията], определени от Съвета за сигурност на Обединените нации като свързани с тероризма или срещу които е разпоредено налагането на санкции, могат да бъдат включени в този списък.

За целите на настоящия параграф „компетент[ен орган]“ означава съдеб[ен орган, или ако съдебните органи не са компетентни] в областта, попадаща в обхвата на настоящия параграф, [еквивалентен на тях компетентен орган] в тази област.

[…]

6.      Имената на лицата и образуванията в списъка от приложението се преглеждат през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца, за да се гарантира, че съществуват основания да бъдат [оставени] в списъка“.

32      От съдебната практика по тълкуването на тези разпоредби от Обща позиция 2001/931 следва, че производството, което може да доведе до приемането на мярка за замразяване на средства въз основа на тази обща позиция, протича на две равнища — национално и европейско (вж. в този смисъл решения от 14 март 2017 г., A и др., C‑158/14, EU:C:2017:202, т. 84 и от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 203 и 204). Първо, компетентният национален орган трябва да приеме по отношение на заинтересуваното лице решение съобразно дефиницията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Второ, Съветът трябва да вземе единодушно решение за включването на заинтересованото лице в списъка за замразяване на средства въз основа на прецизна информация или материал в съответното дело, от които е видно, че е взето решение от компетентния национален орган (решения от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 117 и от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 131).

33      Всъщност, тъй като самият Съюз не разполага с възможност да провежда разследвания за участието на дадено лице в терористични действия, изискването за наличие на предварително решение на национален орган служи да установи наличието на сериозни и достоверни доказателства или улики за участието на засегнатото лице в терористични действия, които националните органи са счели за надеждни и въз основа на които са предприели най-малкото мерки за разследване. Така от това, че се изисква да е налице национално решение, както и че се споменават „прецизна информация“ и „сериозни и достоверни доказателства или улики“, следва, че член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 има за цел да защити засегнатите лица, като гарантира, че тяхното включване в списъка за замразяване на средства се извършва само въз основа на достатъчно солидна фактическа база и че посочената обща позиция се стреми да постигне тези цели чрез изискването за решение, прието от национален орган (решения от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 68 и 69 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 24).

34      Няколко са последиците от тази специфична форма на сътрудничество между Съвета и държавите членки в рамките на борбата с тероризма, въведена с Обща позиция 2001/931.

35      Първата последица е, че в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 е предвидено, че първоначалното включване на лице или образувание в списъка за замразяване на средства предполага наличието на национално решение, издадено от компетентен орган. Такова условие обаче не е предвидено в член 1, параграф 6 от тази Обща позиция по отношение на преразглеждането на включването.

36      Втората последица е, че предметът на тежест на доказване на това, че замразяването на средства на лице, група или образувание е правно обосновано, която се носи от Съвета, е относително ограничен в производство пред институциите на Съюза. Всъщност специфичната форма на сътрудничество, установена между държавите членки и Съвета в областта на борбата с тероризма, задължава тази институция да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган (решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 133 и 134, от 4 декември 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑284/08, EU:T:2008:550, т. 53 и от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 282).

37      Това задължение на Съвета да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган се отнася главно до националните присъди, взети предвид при първоначалното включване съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. По-конкретно, Съветът не е длъжен да проверява истинността на фактите, приети за установени в националните присъди, обосновали първоначалното включване, или кой носи отговорност за тези факти. Всъщност такова едно задължение на Съвета за проверка на фактите, които са в основата на национално решение, обосновало първоначалното включване в списъците за замразяване на средства, несъмнено би подкопало системата на две равнища, която е характерна за посочената обща позиция, тъй като преценката на истинността на тези факти от Съвета може да влезе в противоречие с преценката и констатациите на съответния национален орган, а това противоречие би било още по-нецелесъобразно, тъй като Съветът не разполага непременно с всички факти и доказателства, които се съдържат в преписката на националния орган (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 240—242 и цитираната съдебна практика). Освен това трябва да се припомни, че гаранцията за засегнатите лица, че включването им в списъка за замразяване на средства се основава на достатъчно солидна фактическа база, почива именно на изискването да е налице решение, взето от национален орган, и на доверието, което институциите на Съюза имат в извършената от посочения национален орган оценка на доказателствата и уликите (вж. т. 33 по-горе).

38      За сметка на това, що се отнася до фактите, на които се позовава Съветът, за да докаже, че продължава да е налице риск от участие в терористична дейност в съответствие с член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, независимо дали тези факти са установени с национално решение, взето от компетентен орган, или чрез други източници, Съветът е този който трябва да докаже в случай на оспорване верността на фактическите констатации, посочени в актовете за оставяне в списъците, а съда на Съюза — да провери дали те отговарят на действителността, което налага да се проверят както истинността на съответните факти, така и квалификацията им като факти, които обосновават прилагането на ограничителни мерки спрямо съответното лице (вж. в този смисъл решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 52—55 и цитираната съдебна практика).

39      Освен това, както припомня и Съдът в решението си от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 60—62 и 78—80 и цитираната съдебна практика), Съветът продължава да носи задължение за излагане на мотиви както по отношение на инцидентите, приети за установени в решенията, взети предвид съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, така и по отношение на инцидентите, приети за установени в последващи национални решения, или инцидентите, които Съветът самостоятелно е взел предвид, без да се позовава на такива решения.

40      От това следва, че по отношение на всеки от оспорените актове следва да се прави разграничение според това дали се основават на решенията на компетентните национални органи, обосновали първоначалното включване на жалбоподателя, или се основават на последващи решения на тези национални органи или на факти, които Светът самостоятелно е приел за установени. Такова разграничение се налага в още по-голяма степен, тъй като тези два вида основания се уреждат от различни разпоредби на Обща позиция 2001/931, като първите попадат в обхвата на член 1, параграф 4, а вторите — в обхвата на член 1, параграф 6 от тази позиция.

41      В случая обаче актовете от 2014 г. се основават, от една страна, на самостоятелния анализ на Съвета на редица инциденти, изброени в изложенията на мотивите, и от друга страна, на решения на органите на Обединеното кралство, на Съединените щати и на Турция. За разлика от това актовете от 2015—2017 г. и решенията от 2019 г. се основават само на решения на някои национални органа, а именно на органите на Обединеното кралство, на Съединените щати и на Франция. Следва да се уточни също, че някои от националните решения, които са били взети предвид, са обосновали първоначалното включване на жалбоподателя, а други решения, приети впоследствие, са били взети предвид от Съвета при преразглеждането на включването на името на жалбоподателя.

42      Следователно шестте сходни основания срещу обжалваните актове трябва да се разгледат в светлината на тези предварителни съображения, с уточнението, че специфичното основание по дело T‑316/14 RENV, изведено от нарушение на членове 4 и 51 от Хартата и насочено само срещу актовете от 2014 г., ще бъде разгледано заедно с основанието, изведено от нарушението на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 (вж. т. 166 и 175 по-долу). Така по-долу ще бъде анализирано дали тези актове са в съответствие с член 1, параграф 3 (първо основание), с член 1, параграф 4 (второ основание) и с член 1, параграф 6 (трето основание) от Обща позиция 2001/931, както и с принципа на пропорционалност (четвърто основание) — доколкото в съдебното заседание жалбоподателят уточнява и това е отбелязано в протокола, че въпросното основание е изведено единствено от нарушението на този принцип, но не и на принципа на субсидиарност — със задължението за мотивиране (пето основание), и накрая, с правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя (шесто основание), като се започне с анализа на второто основание, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

1.      По основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931

43      Най-напред трябва да се припомни, че член 1 от Обща позиция 2001/931 провежда разграничение между първоначалното включване на лице или образувание в списъка за замразяване на средства, предвидено в параграф 4, от една страна, и оставянето в този списък на вече включено в него лице или образувание, предвидено в параграф 6, от друга страна. Докато първоначалното включване на лице или образувание в списъка за замразяване на средства предполага наличието на първоначално решение, взето от компетентен орган, такова условие не съществува за оставянето на името на това лице или образувание в списъка, тъй като по същество оставянето е продължение на първоначалното вписване и предполага, че продължава да е налице рискът от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, който първоначално е констатиран от Съвета въз основа на националното решение, послужило като основание за първоначалното включване (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 59—61 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 37—39).

44      От това следва, от една страна, че когато Съветът продължава да се позовава на национално решение на компетентен орган при вземането на решение по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 за оставяне на името на лице или образувание, основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, е относимо в подкрепа на жалба срещу такова решение (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 229 и 230), което впрочем не се оспорва от Съвета. В това отношение може да се добави, че Съдът не е поставил под въпрос тази относимост, приемайки в решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 38), че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е анализирал решенията за оставяне в списъците само в светлината на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931. Всъщност Съдът се е произнесъл по направения от Общия съд анализ на задължението за мотивиране на Съвета, като е приел по същество, че спазването на това задължение за мотивиране трябва да бъде разгледано в светлината на елементите по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 и че Общият трябва да анализира всички други основания, включително основанията, изведени от нарушение на член 1, параграфи 3 и 4 от посочената обща позиция.

45      От това следва, от друга страна, че в случая това основание ще бъде разгледано само по отношение на националните решения, обосновали първоначалното включване на жалбоподателя през 2002 г., а именно:

–        заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 29 март 2001 г.,

–        решенията на правителството на Съединените щати от 8 октомври 1997 г. и 31 октомври 2001 г.

46      Доводите относно френските съдебни решения, постановени след първоначалното включване на жалбоподателя, както и доводите, с които се оспорват решенията относно действията, предприети след горепосочените решения, приети от органите на Обединеното кралство през 2014 г. и от органите на Съединените щати през 2013 г. и 2019 г., а така също и фактите, които Съветът самостоятелно е приел за установени, обаче ще бъдат разгледани при анализа на правното основание, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.

47      Същото важи и за доводите относно съдебните решения на турските съдилища по сигурността, посочени в изложенията на мотивите на актовете от 2014 г. Всъщност, макар да е възможно някои пасажи от тези изложения на мотивите да доведат до объркване — доколкото в тях се споменават присъди на PKK от турските съдилища по сигурността, някои от които отпреди 2002 г., а след изброяването на тези присъди формално се заключава, че са налице решения, взети на основание на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 — от общия извод относно преразглеждането на спорните вписвания, в който се споменава само запазването в сила на решенията на Обединеното кралство и на Съединените щати, може да се заключи, че само последните решения са били взети предвид за целите на горепосочената разпоредба от общата позиция, което се потвърждава от Съвета в писмената му защита и се признава от жалбоподателя в репликата му.

а)      По решението на Обединеното кралство

48      Жалбоподателят оспорва, че заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 29 март 2001 г. може да се квалифицира като решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, като изтъква доводи, които са изведени от понятието „компетентен орган“, от белезите, които трябва да са налице, за да се докаже, че е било взето такова решение и от датите на инцидентите, които са приети за установени в тази заповед.

1)      По квалификацията на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство като „компетентен орган“

49      Жалбоподателят счита, че министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство не може да бъде квалифициран като „компетентен орган“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Всъщност министърът не бил съдебен, а административен орган. Неговите заповеди имали характера на административни актове и не били приети в резултат на производство пред няколко инстанции, като характерното за присъдите по наказателни дела. Освен това налаганите с тези заповеди забрани били за неограничен срок и не подлежали на периодично преразглеждане. Също така министърът на вътрешните работи разполагал с широко право на преценка, тъй като правомощията на парламента на Обединеното кралство били ограничени до извършването на колективна преценка на съответните организации, но той нямал достъп до поверителната информация, взета предвид от министъра.

50      Най-напред следва да се припомни, че Общият съд неколкократно е приемал, че заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 29 март 2001 г. представлява решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 (вж. в този смисъл решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 144 и 145, от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 106, от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 258—285, от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 71—96, от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypte/Съвет, T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 108—133 и от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 112).

51      Всъщност съгласно съдебната практика, макар член 1, параграф 4, втора алинея от Обща позиция 2001/931 да отдава предпочитание на решенията на съдебни органи, той не изключва възможността да се вземат предвид решения на административни органи, когато, от една страна, националното право действително възлага на тези органи компетентност да приемат ограничителни решения срещу свързани с тероризма групировки и когато, от друга страна, макар и да са чисто административни, тези органи могат да се считат за „еквивалентни“ на съдебни органи (решения от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 107, от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 259, от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 72, от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypte/Съвет, T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 111 и от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 114).

52      Административните органи могат да се считат за еквивалентни на съдебните органи, когато техните решения подлежат на обжалване по съдебен ред както от фактическа, така и от правна страна (вж. в този смисъл решения от 23 октомври 2008 г., People's Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 145, от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 260, от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 73, от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypt/Съвет, T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 112 и от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 115).

53      Следователно обстоятелството, че юрисдикциите на съответната държава притежават компетентност в областта на преследването на тероризма, не означава, че Съветът не може да вземе предвид решенията на националния административен орган, на който е възложено приемането на ограничителни мерки в областта на тероризма (решения от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 108, от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 261, от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 74, от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypte/Съвет, T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 113 и от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 116).

54      Както обаче е видно от изложението на мотивите на актовете от 2015—2017 г. и на решенията от 2019 г., заповедите на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство подлежат на обжалване пред Proscribed Organisations Appeal Commission (Апелативна комисия за забранените организации, Обединено кралство, наричана по-нататък „POAC“), която се произнася, като по фактически, така и по правни въпроси, прилагайки принципите, които уреждат съдебния контрол, и всяка страна може да обжалва решението на POAC по правен въпрос пред апелативна юрисдикция, ако получи разрешението на самата POAC, или в противен случай — това на апелативната юрисдикция (вж. в този смисъл решения от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 262, от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 75, от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypte/Съвет, T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 114 и от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 117).

55      При тези обстоятелства трябва да се приеме, че заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г. е приета от административен орган, който е еквивалентен на съдебен орган, и следователно от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 (вж. в този смисъл решения от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 263, от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:636, т. 76, от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypt/Съвет, T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 115 и от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 118).

56      Следва да се отбележи също, че съгласно съдебната практика член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 не изисква решението на компетентния орган да е взето в рамките на наказателно производство stricto sensu, при условие че предвид целите, преследвани от Обща позиция 2001/931, предмет на въпросното национално производство е борбата с тероризма в широк смисъл чрез приемането на превантивни или репресивни мерки (вж. в този смисъл решения от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 269—271, от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 82—84, от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypt/Съвет, T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 119—121 и от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 119).

57      В случая заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г. предвижда мерки за забрана срещу организации, считани за терористични, и следователно се вписва, както изисква съдебната практика, в рамките на национално производство, с което основно се цели налагането спрямо РКК на превантивни или репресивни по вида си мерки в контекста на борбата с тероризма (вж. в този смисъл решения от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 115, от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 272 и 273, от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2018:138, т. 84, от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypt/Съвет, T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 121 и от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 120).

58      От гореизложеното следва, че обжалваните актове не могат да бъдат отменени, с мотива че за да включи името на жалбоподателя в спорните списъци, в изложенията на мотивите на тези актове Съветът се е основал на заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г., който е административен орган и решенията му нямат наказателноправен характер.

59      Останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на настоящото основание, не оборват този извод.

60      Първо, що се отнася до твърдението, че не е налице производство пред няколко инстанции, каквито са съдебните производства, от текста на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 не следва, че за да послужи като основание за включване в списъка, съответното национално решение трябва да е постановено в резултат на такова производство (решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 124).

61      При всички положения производството, в резултат на което министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство издава заповеди за забрана, се провежда на няколко етапа. Най-напред за издаването на забраната е необходимо този орган стриктно да разгледа доказателствата, обосноваващи разумното убеждение, че организацията участва в терористична дейност. Тези доказателства включват данни, получени от публични източници и от разузнавателни служби. Освен това заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство се издава след провеждане на консултации с цялото правителство, а така също и с разузнавателните служби и с полицейските органи. Накрая, заповедта за забрана подлежи на контрол и одобрение от двете камари на парламента на Обединеното кралство в рамките на процедурата по ратификация (решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 125—128).

62      Второ, що се отнася до твърдението, че забраната, установена със заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство, е за неограничен срок, от една страна, следва да се подчертае, че обстоятелството, че тази заповед не подлежи на ежегодно преразглеждане не е пречка Съветът да се позове на заповедта, за да включи посоченото в нея образувание в списъците за замразяване на средства, тъй като по силата на задължението си за преразглеждане Съветът трябва да провери дали към датата, на която възнамерява да остави това образувание в посочените списъци, това решение, други решения или последващи фактически обстоятелства продължават да обосновават това включване (решение от 24 ноември 2021 г. по дело LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 131).

63      От друга страна, съгласно член 4 от Закона на Обединеното кралство за тероризма от 2000 г. забранена организация или лице може да подаде писмена молба до министъра на вътрешните работи с искане последният да прецени дали е целесъобразно изваждането му от списъка на забранените организации, а съгласно член 5 от Закона на Обединеното кралство за тероризма от 2000 г., ако министърът отхвърли тази молба, молителят може да обжалва отказа пред POAC, чиито решения сами по себе си също подлежат на обжалване (решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 132).

64      От това следва, че макар Законът на Обединеното кралство за тероризма от 2000 г. да не предвижда, че заповедите за забрана, издадени от министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство, подлежат на ежегодно преразглеждане, тези заповеди нямат неограничено действие.

65      Трето, що се отнася до твърдението, че министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство има широка свобода на преценка при забраната на терористични организации, трябва да се подчертае, че той издава заповедите за забрана не въз основа на политически съображения, а в приложение на разпоредбите на националното право, които съдържат определение на терористичните действия, както следва от член 3 от Закона на Обединеното кралство за тероризма от 2000 г. Противно на това, което поддържа жалбоподателят по отношение на тази разпоредба, обстоятелството, че в нея се посочва, че министърът на вътрешните работи забранява дадено образувание, когато „смята, че то участва в терористични действия“, има отношение към степента на доказване, която се изисква за включване в списъка (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2016 г., Al-Ghabra/Комисия, T‑248/13, EU:T:2016:721, т. 112—119) и е малко вероятно то да позволи извършването на дискреционна преценка, тъй като изискуемата степен на убеденост, а оттам и на прецизност на мотивите, е по-висока от обикновеното наличие на подозрения (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2016 г., Al-Ghabra/Комисия, T‑248/13, EU:T:2016:721, т. 114 и115).

66      Може да се добави, че при всички положения широкото право на преценка на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство е ограничено от парламентарния контрол и одобрение, на които подлежат неговите проектозаповеди. Така Общият съд вече е имал повод да приеме, именно във връзка с проектозаповедите на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство, първо, че всички членове на Камарата на общините — една от двете камари на Парламента на Обединеното кралство, която трябва да ратифицира проектозаповедта — получават резюме на фактите, свързани с всяка от изброените в проектозаповедта организации, което предполага, че Камарата на общините може да извърши индивидуална проверка, второ, че дебатите в Камарата на общините действително се отнасят до отделни организации, както впрочем личи от позициите, които са били заети по отношение на РКК по време на парламентарните дебати, довели до ратифицирането на заповедта от 2001 г., и които в случая са били възпроизведен от жалбоподателя в жалбата, и трето, че Камарата на общините във всички случаи си запазва свободата да откаже да одобри проектозаповедта (решение от 16 октомври 2014 г., T‑208/11 и T‑508/11, LTTE/Съвет на ЕС:T:2014:885, т. 122; в този смисъл вж. също решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 136 и 137).

67      От гореизложеното следва, че трябва да се отхвърлят всички доводи, с които се оспорва квалифицирането на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство като „компетентен орган“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

2)      По „прецизната информация или материал[ите] в съответното дело, [от които е видно], че е взето решение от [компетентен орган]“

68      По същество жалбоподателят упреква Съвета, че не е представил прецизна информация или материали от съответното дело, от които да е видно, че заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство представлява решение, взето от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Според писменото становище на жалбоподателя този упрек се състои от три оплаквания. Първо, Съветът не посочил причините, поради които счита, че министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство е „компетентен орган“. Второ, обжалваните актове не съдържали описание на мотивите, на които се основава заповедта от 2001 г. Трето, обжалваните актове не уточнявали и причините, поради които Съветът е приел, че съответните деяния попадат в обхвата на понятието за терористично действие по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

69      Що се отнася до първото оплакване, следва да се констатира, че то представлява формална критика на спазването на задължението за мотивиране (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 329—333) и че поради това то ще бъде разгледано при отговор на основанието, изведено от нарушение на това задължение (вж. т. 221—224 по-долу).

70      Що се отнася до другите две оплаквания, най-напред е полезно да се припомнят пасажите от изложенията на мотивите на обжалваните актове, посветени на заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г.

71      В актовете от 2014 г. Съветът посочва, че вземайки предвид подготовката и участието на РKK в извършването на терористични действия, министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство е забранил РKK като организация, която е замесена в терористични действия. От там, след като се позовава и на други национални решения, Съветът стига до извода че са взети решения от компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 (изложение на мотивите, стр. 4).

72      В актовете от 2015—2017 г. и в решенията от 2019 г., чиито мотиви са идентични по този въпрос, Съветът посочва, че се е основал на факта, че съществуват решения, които той квалифицира като решения на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, сред които заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г., Съветът уточнява, че е разгледал фактите, на които се основават тези решения, и е приел, че те се покриват с понятията „терористични действия“ и „групи и [образувания], участващи в извършването на терористични действия“ по смисъла на член 1, параграфи 2 и 3 от Обща позиция 2001/931 (изложение на мотивите, т. 1—6). Освен това в приложение A към изложението на мотивите, отнасящо се до посочената заповед, Съветът посочва по-специално че заповедта е издадена през 2001 г., тъй като тогавашният министър на вътрешните работи на Обединеното кралство е имал причини да вярва, че PKK е извършила и участвала в терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 (т. 3, 4 и 16). Той уточнява, че въпросните терористични действия включват терористични атаки, приписвани на PKK от 1984 г. насам, и че в началото на 90‑те години на миналия век, за да засили натиска върху турското правителство, РКК е провела терористична кампания срещу западните интереси и инвестиции, включваща отвличането на западни туристи, както и през 1993—1994 г. нападението на рафинерия и атентати срещу туристически обекти, довели до смъртта на чуждестранни туристи. Той отбелязва, че макар да изглежда, че PKK се е отказала от тази кампания между 1995 г. и 1999 г., през този период тя е продължила да заплашва с извършването на нападения срещу турски туристически обекти. Съветът посочва, че според него тези деяния са извършени с оглед на постигането на целите, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея, подточки i) и ii) от Обща позиция 2001/931, и спадат към насилствените действия, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея, подточка iii), букви a), в), г), е), ж) и и) от Обща позиция 2001/931 (т. 16).

73      По-нататък, следва да се припомни, че от съдебната практика следва, че „прецизна[та] информация или материали[те] по съответното дело“, изисквани от член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, трябва да показват, че по отношение на съответните лица или образувания е взето решение на национален орган, което отговаря на дефиницията по тази разпоредба, така че те да могат да идентифицират това решение, но информацията или материалите не трябва да се отнасят до съдържанието на посоченото решение (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 148 и цитираната съдебна практика).

74      От това следва, че в случая може да се приеме, че в актовете от 2014 г. Съветът е предоставил „[достатъчно] прецизна информация“ относно заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г. по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, тъй като е посочил точната дата на тази заповед, нейният автор и нейното правно основание, в случая Законът на Обединеното кралство за тероризма от 2000 г.

75      Същото се отнася и за актовете от 2015—2017 г. и за решенията от 2019 г., които съдържат същите данни за точната дата, автора и правното основание на заповедта от 2001 г.

76      От това следва, че трябва да се отхвърлят всички доводи, с които се оспорва спазването от Съвета на изискванията за предоставяне на „прецизна информация или материал от делото, [от които да е видно], че е взето решение от компетентен орган“ по силата на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

3)      По датата на терористичните действия, на основание на които министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство е забранил РKK

77      Критиката, че заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г. се основава на твърде стари събития, за да може валидно да се вземе предвид съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, е отправена само по дело T‑148/19.

78      В самото начало следва да се уточни, че както правилно посочва жалбоподателят, „времевият диапазон“, който трябва да се прецени в конкретния случай, обхваща времето между инцидентите, които са били взети предвид в заповедта от 2001 г., и датата на издаване тази заповед.

79      Всъщност, тъй като този довод е изтъкнат в подкрепа на основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, тук следва да се разгледа само квалифицирането на заповедта от 2001 г. като „решение на компетентен орган“ по смисъла на тази разпоредба по-специално с оглед на датата на инцидентите, които са били взети предвид в тази заповед (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Sharpston по дело Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2016:723, т. 80), а времето, което е изтекло между посочените в заповедта инциденти и издаването на тази заповед, от една страна, и решенията за запазване на вписването, оспорвани по настоящото дело, от друга страна, ще бъде разгледано в рамките на основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.

80      Що се отнася до преценката в случая на разглеждания времеви диапазон, може да се констатира, че последните факти, които са били взети предвид в заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г., описана в решенията от 2019 г., и които се изразяват в отправянето на заплахи за извършване на нападения срещу турски туристически обекти, са от периода от 1995 г. до 1999 г. (вж. т. 72 по горе). Освен това следва да се припомни, че Съветът не е длъжен да проверява истинността на фактите, които са приети за установени в националните осъдителни присъди, и са обосновали първоначалното включване (вж. т. 37 по-горе), като е заповедта от 2001 г. Всъщност съгласно трайно установената съдебна практика тази заповед трябва да се приравни на осъдителна присъда, тъй като е окончателна, в смисъл че след нейното издаване не трябва да се провежда последващо разследване, и има за предмет забраната на съответните лица или образувания в Обединеното кралство, с наказателноправни последици за лицата, които поддържат в по-голяма или по-малка степен връзка с тях (вж. решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 155 и 156 и цитираната съдебна практика).

81      От това следва, че въпреки че жалбоподателят оспорва съществуването на въпросните заплахи за нападения, като твърди, че изложенията на мотивите не съдържат никакви доказателства или доводи в подкрепа на тези заплахи, последните могат да бъдат взети предвид в конкретния случай. От това следва също, че между последните факти, които са били взети предвид (1999 г.), и датата на издаване на заповедта от 2001 г. са изтекли приблизително две години. Времеви диапазон от по-малко от пет години обаче не се счита за прекомерен (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 208 и цитираната съдебна практика).

82      При това положение член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 не е нарушен с оглед на отчетената в съответствие с тази разпоредба дата на инцидентите, които са приети за установени в заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г.

83      Ето защо от гореизложено следва, че оплакванията срещу това, че обжалваните актове се основават на заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г., трябва да бъдат отхвърлени.

б)      По решенията на Съединените щати

84      Жалбоподателят оспорва, че решенията на органите на Съединените щати от 1997 г. и от 2001 г. могат да се квалифицират като решения на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, като се позовава на доводи, изведени от понятието „компетентен орган“ и от белези, които доказват, че са били приети такива решения.

85      В това отношение следва да се припомни вече постоянната съдебна практика, съгласно която понятието „компетентен орган“ по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 не се ограничава до органите на държавите членки, а по принцип може да обхване и органи на трети държави (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 22, от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 244 и от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 43).

86      Това тълкуване е оправдано, от една страна, от текста на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, който не ограничава понятието „компетентни органи“ до органите на държавите членки, и от друга страна, от целта на тази обща позиция, приета в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, която от своя страна има за цел засилване на борбата с тероризма на международна равнище чрез системно и тясно сътрудничество на всички държави (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 23, от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет, T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966, т. 245 и от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 44).

87      Отново по силата на постоянната съдебна практика обаче, преди да се основе на решение на орган на трета държава, Съветът трябва да провери дали това решение е прието при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 24 и 31 и от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет, T‑308/18, EU:T:2019:557, т. 58).

88      Ето защо най-напред трябва да се разгледат доводите на жалбоподателя, с които се оспорва извършването на тази проверка, в конкретния случай от Съвета. В това отношение трябва да се уточни, че необходимостта от извършване на тази проверка произтича по-специално от целта на предвиденото в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 изискване първоначалното включване на лице или образувание в списъка за замразяване на средства да се основава на решение, прието от компетентен орган. Всъщност с това изискване се цели да бъдат защитени съответните лица и образувания, като се гарантира, че първоначалното им включване в този списък ще се извърши само въз основа на достатъчно солидни факти (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 68). Тази цел може обаче да бъде постигната само ако решенията на третите държави, на които се основава Съветът при първоначалното включване на лица или образувания в посочения списък, са приети при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 26).

89      В настоящия случай в приложение В към изложенията на мотивите, отнасящо се до квалифицирането на PKK като FTO и като SDGT от органите на Съединените щати, което е идентично в актовете от 2015—2017 г. и в решенията от 2019 г., Съветът посочва по-специално, че решението за квалифициране на РКК като FTO е прието на 8 октомври 1997 г., а решението за квалифициране като SDGT — на 31 октомври 2001 г. (т. 3 и 4).

90      По-нататък Съветът изтъква, че квалифицирането като FTO подлежи на служебно преразглеждане след пет години от държавния секретар на Съединените щати, ако междувременно тази квалификация не е била предмет на искане за оттегляне. Самото засегнато образувание може да поиска оттеглянето на квалификацията на всеки две години, като представи доказателства, от които става ясно, че обстоятелствата, въз основа на които е било квалифицирано като FTO, действително са се променили. Държавният секретар на Съединените щати и United States Congress (Конгрес на Съединените щати, Съединени американски щати) също могат да оттеглят служебно квалифицирането като FTO. Освен това засегнатото образувание може да предяви съдебен иск срещу квалифицирането като FTO пред Circuit Court of Appeals for the District of Columbia (Федерален апелативен съд на окръг Колумбия, Съединени щати). Колкото до квалифицирането като SDGT, Съветът изтъква, че то не подлежи на периодично преразглеждане, но може да бъде оспорено пред федералните съдилища (т. 8—11 от приложение В към изложението на мотивите). Освен това Съветът констатира, че квалифицирането на жалбоподателя като FTO и като SDGT не е било оспорено пред американските съдилища и не е предмет на висящо съдебно производство (т. 11 и 12 от приложение В към изложението на мотивите). Като взема предвид производствата по преразглеждане и описанието на наличните средства за обжалване, Съветът приема, че приложимото американско законодателство гарантира спазването на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (т. 13 от приложение В към изложението на мотивите).

91      Общият съд обаче вече е имал повод да постанови — в няколко решения, с които се произнася по изложения на мотивите, идентични с приложените към актовете от 2015—2017 г. и към решенията от 2019 г. — че тези изложения не са достатъчни, за да се констатира, че Съветът е направил необходимата проверка за спазването в Съединените американски щати на принципа на зачитане на правото на защита (решения от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 54—65, от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypte/Съвет, T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 93—104 и от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет, T‑308/18, EU:T:2019:557, т. 65—76). Освен това Съдът е постановил — в единственото решение, постановено в производство по обжалване, в което се произнася по основание, с което се критикува анализът, направен от Общия съд, на позоваването от страна на Съвета на американските решения (решение от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет, T‑308/18, EU:T:2019:557) — че тези критики са недопустими и че анализът на Общия съд в обжалваното съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо (решение от 23 ноември 2021 г., Съвет/Hamas, C‑833/19 P, EU:C:2021:950, т. 36—40 и 82).

92      Всъщност принципът на зачитане на правото на защита изисква адресатите на решения, които засягат осезаемо интересите им, да имат възможност да представят надлежно становището си по повод на обстоятелствата, сочени срещу тях и лежащи в основата на спорните решения. В случая на мерки, насочени към вписването на имената на лица или образувания в списък за замразяване на средства, този принцип предполага мотивите за тези мерки да бъдат съобщени на тези лица или образувания едновременно или непосредствено след приемането на мерките (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет, T‑308/18, EU:T:2019:557, т. 65 и 66 и цитираната съдебна практика).

93      Що се отнася до законодателството на Съединените щати, в което се урежда квалифицирането като SDGT и което е в основата на решението от 2001 г., в общото описание на това законодателство, представено от Съвета в изложенията на мотивите, не се посочва никакво задължение на органите на Съединените щати да съобщят на заинтересованите лица мотивите, или дори да публикуват тези решения, поради което не може да се приеме, че принципът на правото на защита е бил спазен (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет, T‑308/18, EU:T:2019:557, т. 69 и 70).

94      Що се отнася до законодателството, което урежда квалифицирането като FTO и което е в основата на решението от 1997 г., то предвижда, че съответните решения се публикуват във федералния регистър. От изложението на мотивите обаче не следва, че освен разпоредителната част на тези решения, в публикацията се съдържат каквито и да било мотиви — както впрочем е видно и от извлеченията от федералния регистър, приложени към писмената защита по дело T‑316/14 RENV — или че тези мотиви са съобщени на жалбоподателя по какъвто и да било начин (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет, T‑308/18, EU:T:2019:557, т. 71—75). Спомената в изложенията на мотивите „административната преписка“ от 2013 г. или от 2019 г. на държавния департамент на Съединените щати относно PKK, с която разполагат органите на Съединените щати, всъщност е с много по-късна дата от решенията на Съединените щати от 1997 г. и 2001 г. и нищо не сочи, че тя съдържа данни относно тези решения и техните мотиви. Освен това Съветът не уточнява условията за достъп до тази административна преписка, а само твърди, при това само в писменото си становище, че жалбоподателят не е упражнил правото си на достъп до посочената преписка.

95      Подобно публикуване на диспозитива на решението от 1997 г. във федералния регистър, а следователно и самото посочване на това публикуване в изложенията на мотивите, обаче не е достатъчно, за да се констатира, че Съветът е направил необходимата проверка за спазването в Съединените американски щати на принципа на правото на защита (решение от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет, T‑308/18, EU:T:2019:557, т. 76).

96      От това следва, че в случая — подобно на постановеното от Общият съд в решенията му от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет (T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 65), от 10 април 2019 г., Gamaa Islamya Egypte/Съвет (T‑643/16, EU:T:2019:238, т. 104) и от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет (T‑308/18, EU:T:2019:557, т. 76) — трябва да се приеме, че решенията на Съединените щати не могат да служат за основание на актовете от 2015—2017 г. и на решенията от 2019 г. като решения на компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, без да е необходимо да се разглежда въпросът за спазването на правото на ефективна съдебна защита.

97      Що се отнася до актовете от 2014 г., те a fortiori са опорочени от същата непълнота, тъй като в изложения на мотивите на тези актове Съветът само споменава съдебния или административен контрол, на който могат да бъдат подложени съответните решения, без да посочва никакво задължение за органите на Съединените щати да съобщят мотиви на заинтересованите лица или дори да публикуват тези решения. Освен това може да се отбележи, че когато се позовава на решенията на Съединените щати в актовете от 2014 г., Съветът дори не посочва датата на тези решения, поради което тези актове също не отговарят на изискванията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 за предоставяне на прецизна информация за вземането на решение от компетентен орган (вж. т. 74 и 75 по-горе).

98      От гореизложеното следва, че основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, трябва да бъде уважено, доколкото обжалваните актове се основават на решенията на Съединените щати от 1997 г. и от 2001 г., но отхвърлено, доколкото тези актове се основават на заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г.

2.      По основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931

99      Като се има предвид, че основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, бе уважено по отношение на решенията на Съединените щати от 1997 г. и от 2001 г., настоящото основание няма да се разглежда в частта, в която с него се оспорва квалифицирането като терористични действия на инцидентите, приети за установени в тези решения.

100    По дело T‑316/14 RENV и дело T‑148/19 жалбоподателят излага два вида доводи в подкрепа на основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, като с някои от тях се оспорва общо това, че действията, извършени в рамките на въоръжен конфликт с цел самоопределение, преследват терористична цел, а с други се оспорват по-специално посочените в тази разпоредба терористични цели, преследвани с някои от действията, посочени в изложенията на мотивите. Освен това само по дело T‑148/19 жалбоподателят поддържа, че той не може да бъде квалифициран като „терористична група“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, тъй като не е структурирана група, действаща съгласувано за осъществяването на терористични действия.

101    Тъй като по дело T‑148/19 Съветът оспорва както допустимостта, така и относимостта на настоящото основание, най-напред трябва да се разгледат тези аспекти, преди да се направи анализ по същество.

а)      По допустимостта на основанието

102    Съветът твърди, че настоящото основание е недопустимо, тъй като не е подкрепено с никакви доказателства.

103    Това възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.

104    Всъщност по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим в производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут и на член 76, буква г) от Процедурния правилник, всяка искова молба или жалба трябва да посочва информация за предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания. Съгласно постоянната съдебна практика това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантирането на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да е допустим(а) искът или жалбата, е необходимо основните фактически и правни елементи, на които се основава, да следват поне обобщено, но съгласувано и разбираемо, от текста на самия иск или жалба За целта е необходимо по-специално жалбоподателят да представи доводи в подкрепа на повдигнатото основание, които да позволяват както на ответника, така и на съда на Съюза, да разберат това основание и да му отговорят (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2018 г., BSCA/Комисия, T‑818/14, EU:T:2018:33, т. 94—96 и цитираната съдебна практика).

105    Жалбоподателят обаче не е длъжен да представя доказателства в подкрепа на изтъкнатото от него основание, тъй като въпросът дали това основание е подкрепено с доказателства, e от значение за преценката на основанието по същество и липсата на такива доказателства може да доведе до отхвърляне на основанието по същество. Споменаването в посочената по-горе съдебна практика на „фактическите обстоятелства“, които трябва да се включат накратко в исковата молба или жалбата, всъщност се отнася до фактическите твърдения, които позволяват исковата молба или жалбата да бъде разбрана, независимо дали тези фактически твърдения са доказани (вж. т. 104 по -горе).

106    В случая обаче жалбоподателят е представил подробни доводи в подкрепа на първото основание, на което са посветени повече от 60 точки от жалбата по дело T‑148/19, нещо, което Съветът впрочем не оспорва и дори се съобразява с него, като отговаря подробно на всеки от изтъкнатите от жалбоподателя доводи в подкрепа на основанието. Следователно основанието е допустимо.

б)      По относимостта на основанието

107    Жалбоподателят твърди, че не е структурирана група, действаща съгласувано за осъществяването на терористични действия. PKK била едновременно i) структурирана партия в рамките на многопластов „комплекс“, ii) самият „комплекс“ и iii) кюрдско социално движение, а в решенията от 2019 г. Съветът не посочвал ясно коя от тези реалности е искал да остави в спорните списъци. Според жалбоподателя обаче нито „комплексът“, който включва множество партии и други форми на независимо организирани групи, нито кюрдското социално движение, чиито членове жалбоподателят не контролира нито пряко, нито косвено, могат да се считат за структурирана група, а още по-малко за терористична група. Що се отнася до PKK като партия в рамките на „комплекса“, макар да била достатъчно структурирана, тя не извършвала, нито имала за цел да извършва терористични действия.

108    Съветът счита, че това оплакване, изтъкнато в подкрепа на настоящото основание, е неотносимо, тъй като от текста на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 следвало, че квалифицирането като „терористична група“, и по-специално квалифицирането като „група“ по смисъла на тази разпоредба, не било условие за прилагане на тази обща позиция.

109    От текста на Обща позиция 2001/931 действително следва, че квалифицирането като „терористична група“ по смисъла на член 1, параграф 3, втора алинея от тази обща позиция, тоест като „структурирана група, състояща се от повече от две лица, създадена за определен срок и действаща съгласувано за осъществяването на терористични действия“, не е общо условие за прилагане на посочената обща позиция.

110    Всъщност, както се посочва в член 1, параграф 2 от Обща позиция 2001/931, тя се прилага както за физически лица, така и за групи и образувания, но последните не са посочени поотделно в списъка, приложен към общата позиция и към решенията от 2019 г., в чиято първа точка се изброяват „[физическите] лица“, а във втората — „групите и [образуванията]“. Определението за „терористична група“ по член 1, параграф 3, втора алинея от Обща позиция 2001/931 има за цел единствено да изясни две конкретни терористични цели, а именно „[ръководенето] на терористична група“ (член 1, параграф 3, първа алинея, буква й) от Обща позиция 2001/931) и „[участието] в дейността на терористична група“ (член 1, параграф 3, първа алинея, буква к) от Обща позиция 2001/931), които не изчерпват приложното поле на тази обща позиция и които впрочем не са били приети за установени от Съвета в решенията от 2019 г. във връзка с PKK (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 253).

111    От това следва, че тъй като съгласно изискванията на Обща позиция 2001/931 жалбоподателят е бил включен в спорните списъци като „група и образувание“ и тъй като той не оспорва квалификацията си като „образувание“, е без значение, както той твърди, че PKK не представлява „терористична група“.

112    Ето защо настоящото основание трябва да се отхвърли като неотносимо в частта, в която се оспорва квалифицирането на жалбоподателя като „терористична група“.

113    Следва да се уточни обаче — в отговор на твърдението на Съвета, че той не е длъжен да проверява квалификацията на фактите, извършена от компетентния национален орган — че Съветът има такова задължение и че следователно доводите на жалбоподателя са относими, доколкото с тях се оспорва резултатът от проверката на това дали действията, взети предвид от националните органи, съответстват на определението за терористично действие, установено в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

114    Всъщност, както следва от текста на член 1, параграф 4, първа алинея от Обща позиция 2001/931, в който се говори по-специално за „осъждане“ за „терористично действие, опит да се извърши, участва или подпомогне такова действие“, Съветът трябва да провери дали действията, които са приети за установени от националните органи, действително съответстват на терористични действия, както са определени в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 191). Тази проверка е още по наложителна, тъй като, както е видно от някои оплаквания на жалбоподателя, определенията за терористично действие са различни в отделните държави и не съответстват непременно във всички аспекти на определението в Обща позиция 2001/931.

115    Когато обаче в хода на производството пред Съвета съответното образувание не оспорва обстойно, че националното решение се отнася до терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, Съветът не е длъжен да се произнася по-подробно по този въпрос, а е достатъчно да посочи в изложенията на мотивите, че е проверил дали основанията за решенията на компетентните национални органи попадат в обхвата на определението за тероризъм в Обща позиция 2001/931 (вж. в това отношение решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 162 и 163 и цитираната съдебна практика).

116    Следва също да се уточни, че проверката, която Съветът трябва да извърши съгласно член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, се отнася само до инцидентите, които са били приети за установени в решенията на националните органи, обосновали първоначалното включване на съответното образувание. Всъщност, както следва от решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет (T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 168 и 276), когато при преразглеждане на списъците за замразяване на средства съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 оставя името на дадено образувание в тези списъци, Съветът трябва да докаже не че това образувание е извършило терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3 от посочената обща позиция, а че продължава да е налице риск то да участва в такива действия, което не означава непременно, че то извършва такива действия.

117    Ако обаче може да се приеме, че PKK е извършила терористични действия след първоначалното ѝ включване в списъка, това a fortiori обосновава оставянето ѝ в списъка.

118    От гореизложеното следва, че основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, е неотносимо, доколкото се отнася до квалифицирането на жалбоподателя като „терористична група“ и до действията, които са били приети за установени за целите на оставянето на името му в спорните списъци при преразглежданията, извършвани от Съвета съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, но е относимо, доколкото с него се оспорва квалификацията на инцидентите, приети за установени в решенията на националните органи, обосновали първоначалното му включване в списъка.

в)      По съществото на основанието

1)      По доводите, че посочените в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 цели трябва да се тълкуват в светлината на легитимния въоръжен конфликт за самоопределение на кюрдския народ

119    Най-напред следва да се подчертае, че макар да се е отказал от първото си основание по дело T‑316/14 RENV, изведено от нарушение на международното право на въоръжени конфликти (вж. т. 28 по-горе), жалбоподателят поддържа доводите си, че при тълкуването и прилагането на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 трябва да се вземе предвид наличието на въоръжен конфликт.

120    Така жалбоподателят отрича, че действията, в които го упреква Съветът, са извършени с терористична цел и се позовават на въоръжения конфликт между него и Република Турция. Според жалбоподателя било особено важно да се вземе предвид контекстът, в който се вписват обжалваните актове, а именно легитимният въоръжен конфликт за самоопределение на кюрдския народа, воден между PKK на турските власти, тъй като по принцип по силата на международното право използването на насилие е разрешено по време на въоръжен конфликт. Всъщност в съответствие с член 3, параграф 5 ДЕС и член 21 ДЕС член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 трябвало да се тълкува в светлината на международното право относно самоопределението, международното хуманитарно право или основните ценности като демокрацията и правовата държава.

121    По този начин жалбоподателят оспорва, че действията, в които е упрекнат, преследват терористичните цели и подчертава необходимостта от провеждане на разграничение между извършването на дадено действие и извършването му с терористична цел. По-конкретно той не възнамерявал нито да дестабилизира, нито да унищожи турската държава, а само се опитвал да я подобри и да я накара да се съобразява в по-голяма степен с демократичните принципи, приети в рамките на Съюза, сред които основното право на самоопределение. Освен това той целял да принуди турското правителство да приеме по-добра позиция по отношение на кюрдите, поради което усилията му не можели да се считат за неоправдани. Накрая, жалбоподателят поддържа, че нито едно от действията, в които е упрекнат, не е било насочено срещу цивилното население, а само срещу легитимни военни цели, макар понякога да е причинявало жертви и сред цивилното население.

122    В това отношение следва да се припомни, че от практиката както на Съда, така и на Общия съд следва, че наличието на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право не изключва прилагането на разпоредбите на правото на Съюза относно предотвратяването на тероризма, като тези в Обща позиция 2001/931, към евентуалните терористични действия, извършени в този контекст (решение от 14 март 2017 г., A и др., C‑158/14, EU:C:2017:202, т. 97 и 98; вж. също решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 294 и цитираната съдебна практика).

123    Всъщност, от една страна, Обща позиция 2001/931 не прави никакво разграничение по отношение на приложното си поле в зависимост от това дали съответният акт е извършен в рамките на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право. От друга страна, целите на Съюза и на неговите държави членки са борбата срещу тероризма под каквато и да било форма в съответствие с целите на действащото международно право (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 58).

124    Впрочем жалбоподателят не оспорва приложимостта на Обща позиция 2001/931 в случай на въоръжен конфликт, а по същество счита, че разпоредбите на тази позиция би трябвало да се тълкуват, като се отчита легитимността на въоръжения конфликт, воден от него срещу турските власти за правото на самоопределение на кюрдския народ.

125    Трябва да се признае, както прави жалбоподателят, че обичайният принцип на самоопределение, припомнен по-специално в член 1 от Устава на Организацията на обединените нации, подписан в Сан Франсиско на 26 юни 1945 г., е принцип на международното право, приложим за всички несамоуправляващи се територии и за всички народи, които все още не са получили независимост (вж. в този смисъл решени от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario, C‑104/16 P, EU:C:2016:973, т. 88 и от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет, T‑308/18, EU:T:2019:557, т. 217).

126    Без да се заема становище по прилагането му по настоящото дело, нито по легитимността на използването на въоръжена сила за постигането на самоопределение, следва да се приеме, че този принцип не означава, че за да упражнят правото си на самоопределение, даден народ или жителите на определена територия могат да използват способите, посочени в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 (решения от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет, T‑308/18, EU:T:2019:557, т. 218 и от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 299).

127    Всъщност Общият съд вече е имал повод да постанови, че едно изключение от забраната за терористични действия в рамките на въоръжените конфликти в полза на освободителни движения, които участват във въоръжен конфликт срещу „потисническо правителство“, не намира основание в правото на Съюза, нито в международното право. При осъждането на терористичните действия разпоредбите на международното право — и по-специално Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 28 септември 2001 г., Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно закрилата на цивилните лица във време на война, допълнителните протоколи I и II към Женевските конвенции от 8 юни 1977 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с международен и немеждународен характер, както и Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, подписана в Ню Йорк на 9 декември 1999 г. — не е правят никакво разграничение с оглед на качеството на извършителя на акта или на преследваните от него цели (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 68).

128    Освен това следва да се отбележи, че в настоящия случай жалбоподателят се позовава само на една разпоредба, в случая от правото на Съюза, която подкрепя конкретно твърдението му, че е налице изключение от забраната на терористични действия в рамките на въоръжените конфликти за самоопределение, а именно Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002. година относно борбата срещу тероризма (ОВ L 164, 2002 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 252), и по-специално съображение 11 от това рамково решение, съгласно което то не урежда „[д]ействията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт, които се уреждат от международното хуманитарно право, в смисъла на тези понятия съгласно това право, както и действията на въоръжените сили на държава при изпълнение на техните официални задължения, доколкото те се регулират от други норми на международното право“. Жалбоподателят добавя, че Рамково решение 2002/475 е придружено от изявление на Съвета, което изрично изключва от приложното поле на това рамково решение въоръжената съпротива, като тази, която са водили различни европейски движения за съпротива по време на Втората световна война.

129    Обща позиция 2001/931, както и Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, която тази обща позиция прилага на равнището на Съюза, обаче не съдържат никаква разпоредба, която да е сходна със съображение 11 от Рамково решение 2002/475, а липсата на такова съображение в посочената обща позиция трябва да се тълкува именно като израз на волята на Съвета да не предвижда никакво изключение от прилагането на разпоредбите на общата позиция, когато става въпрос за предотвратяване на тероризма чрез борба срещу финансирането му (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 74—76).

130    От това следва, че позоваването от страна на жалбоподателя на Рамково решение 2002/475 и на придружаващо го изявление на Съвета е неотносимо.

131    Освен това трябва да се прави разграничение, от една страна, между целите, които желае да постигне даден народ или жителите на определена територия, и от друга страна, действията, които те извършват за постигането на тези цели. Всъщност посочените в член 1, параграф 3, първа алинея, подточки i)—iii) от Обща позиция 2001/931 „цели“ не са такива цели, които могат да се квалифицират като крайни или основополагащи. Както става ясно от използваните термини (заплашване, принуждаване, дестабилизиране или разрушаване), те се отнасят до самото естество на извършените действия, което води до извода, че член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931 се отнася само до „действия“, а не до „цели“ (вж. решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 300 и цитираната съдебна практика).

132    Ето защо, противно на поддържаното от жалбоподателя, преследваната с атаките срещу основните структури на турската държава цел (член 1, параграф 3, първа алинея, подточка iii) от Обща позиция 2001/931), а именно да се променят тези структури, така че да станат по-демократични, дори ако се окаже истинска, не следва да се взема предвид. Също така понятието „неправомерно“ (член 1, параграф 3, първа алинея, подточка ii) от Обща позиция 2001/931) трябва да се разбира като отнасящо се до неправомерния характер на упражнената принуда, по-специално чрез използваните принудителни средства, а не да се преценява през призмата на твърдения легитимен характер на целта, преследвана с упражняването на тази принуда. Накрая, що се отнася до заплашването на населението (член 1, параграф 3, първа алинея, подточка i) от Обща позиция 2001/931), по отношение на което жалбоподателят твърди, че воденият от него въоръжен конфликт за самоопределение на кюрдския народ е насочен само към военни цели, следва да се констатира, че този довод не се подкрепя от фактите, тъй като някои от действията, посочени в изложенията на мотивите, и по-специално нападенията срещу туристически обекти, са били насочени главно към цивилното население, което не е било само странична жертва (вж. по-специално т. 142 и 143 по-долу).

133    Накрая трябва да се подчертае, че от изложеното не може да се направи извод, че инструментът за предотвратяване на тероризма, какъвто е Обща позиция 2001/931, и в по-общ план цялата система от ограничителни мерки на Съюза са пречка за упражняването на правото на самоопределение на населението в потиснически държави. Всъщност Обща позиция 2001/931 и прилагането ѝ от Съвета не са насочени към определянето на това дали някоя от страните в конфликт между дадена държава и определена група има право, а към борбата с тероризма (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 71). В подобна хипотеза, като използва широкото право на преценка, признато на институциите на Съюза в областта на управлението на външните отношения на Съюза (вж. в този смисъл решения от 28 октомври 1982 г., Faust/Комисия, 52/81, EU:C:1982:369, т. 27, от 16 юни 1998 г., Racke, C‑162/96, EU:C:1998:293, т. 52 и определение от 6 септември 2011 г., Mugraby/Съвет и Комисия, T‑292/09, непубликувано, EU:T:2011:418, т. 60), Съветът е този, който трябва да реши по отношение на кои физически и юридически лица, свързани със съответната държава или с народа, който желае да упражни правото си на самоопределение, следва да се приемат ограничителни мерки.

134    Ето защо следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя относно вземането предвид на легитимния въоръжен конфликт за самоопределение на кюрдския народ при тълкуването на целите, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея от Обща позиция 2001/931.

135    От това следва, че трябва да се отхвърлят и всички доводи на жалбоподателя, с които се оспорват терористичните цели на някои от действията, в които е упрекнат, с мотива че са били извършени като ответен удар срещу турската армия.

2)      По оспорването на терористичния характер на целите, които се преследват с някои от приписваните на жалбоподателя действия

136    Най-напред следва да се отхвърли оплакването, изведено по същество от нарушение на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, тъй като Съветът не можел да основе обжалваните актове на инциденти, настъпили преди влизането в сила на Обща позиция 2001/931. Всъщност предвид чисто охранителния характер на предвиденото в Обща позиция 2001/931 замразяване на средства, което следователно не е наказателна или административна санкция (вж. решение от 7 декември 2010 г., Fahas/Съвет, T‑49/07, EU:T:2010:499, т. 67 и 68 и цитираната съдебна практика), този общ принцип на правото на Съюза, прогласен в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата, съгласно който „[н]икой не може да бъде осъден за действие […], което в момента на извършването му не е представлявало престъпление съгласно националното или международното право“, не е приложим в случая (вж. по аналогия решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 70—81).

137    Трябва да се отхвърли като неотносимо и оплакването, че някои от действията, които са били приети за установени от органите на Обединеното кралство, не мога да се квалифицират като престъпление по смисъла на законодателството на тази държава. Всъщност от специфичната форма на сътрудничество, установена между държавите членки и Съвета в областта на борбата с тероризма, и произтичащото от нея задължение на Съвета да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган, на която се основава решението му, следва, че Съветът трябва да се довери на този орган и по отношение на квалификацията по националното право на установените факти. Макар член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 да предвижда изискване за „дефиниран[е] като престъпления по смисъла на националното право“, тази квалификация попада изцяло в националната сфера и сама по себе си се извършва независимо от прилагането на посочената обща позиция.

138    Що се отнася до твърдението, че някои от вменените на PKK действия не отговарят на критериите, установени в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 за дефиниране на понятието „терористично действие“, най-напред трябва да се посочи, че противно на твърдяното от жалбоподателя, от критиките, изложени в подкрепа на настоящото основание и разгледани по-долу, е видно, че жалбоподателят е разполагал, що се отнася до инцидентите, за които твърди, че не могат да се квалифицират като терористични действия, с достатъчно данни, за да изтъкне доводи в подкрепа на своето твърдение. Освен това от констатацията на Съда в решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 62 и 80) може да се направи извод, че изложението на инцидентите, на които се основават актовете от 2014 г., както и изложението на инцидентите в актовете от 2015—2017 г., възпроизведено по идентичен начин в решенията от 2019 г., е достатъчно мотивирано, с изключение на инцидента от август 2014 г., така че жалбоподателят е разполагал с достатъчно данни, за да изложи доводи в подкрепа на твърдението си, че съответните инциденти не могат да се квалифицират като терористични действия.

139    По-нататък може да се приеме, че независимо от обстоятелството, че терористичният характер на преследваните от жалбоподателя цели се оспорва само по отношение на някои от действията, които са били приети за установени от Съвета, това оспорване не позволява да се поставят под въпрос преценките на Съвета.

140    Всъщност трябва да се подчертае, че всеки от видовете действия, посочени в член 1, параграф 3, първа алинея, букви а)—к) от Обща позиция 2001/931, може да има терористичен характер. За да се квалифицира като „терористично“, не е необходимо дадено действие да включва едновременно всичките единадесет елемента, посочени в тази разпоредба.

141    От това следва, че е без значение, както твърди жалбоподателят, че някои от приписваните му действия не са причинили смърт (буква а), не са включвали използването на огнестрелно оръжие (буква е), не са причинили мащабни разрушения (буква г) или не са довели до отвличане (буква в), тъй като, от една страна, не се оспорва, че тези действия са преследвали други терористични цели, които са сред посочените в член 1, параграф 3, буква в), и от друга страна, че други действия сред посочените са имали една или друга от тази цели.

142    По-конкретно, що се отнася до действията, които са били приети за установени от органите на Обединеното кралство през 2001 г., следва да се припомни, че Съветът посочва тези действия в изложенията на мотивите към актовете от 2015—2017 г. и в решенията от 2019 г. (т. 16 от приложение A към изложенията на мотивите) както следва:

–        отвличане на западни туристи, включително няколко граждани на Обединеното кралство, в началото на 90‑те години,

–        нападение на рафинерия през 1993—1994 г.,

–        между 1993 г. и 1994 г. кампания за нападения срещу туристически обекти, довела до смъртта на чуждестранни туристи, включително граждани на Обединеното кралство,

–        между 1995 г. и 1999 г. заплахи за нападения срещу турски туристически обекти.

143    Така, дори да се предположи, че, както поддържа жалбоподателят, не е доказано, че нападението на рафинерията през 1993—1994 г. е застрашило човешки живот съгласно член 1, параграф 3, първа алинея, буква г) от Обща позиция 2001/931, все пак не се оспорват нито споменатите в тази разпоредба мащабни разрушения, нито тяхната неизбежна последица, а именно големите икономически загуби, посочени, наред със застрашаването на човешкия живот, като една от двете възможни алтернативни последици от горепосочените разрушения. По същия начин, дори ако, както твърди жалбоподателят, той не носи отговорност за нападението на тази рафинерия, може да се отбележи, че органите на Обединеното кралство са приели за установени други действия през 2001 г. (вж. т. 142 по-горе), като жалбоподателят не оспорва нито участието си в тях, нито преследваната от тях терористична цел или цели, включително застрашаването на човешки живот. Накрая, жалбоподателят няма основание да твърди, че заплахите за извършване на нападения срещу турски туристически обекти между 1995 г. и 1999 г. се вписват в определението за терористични действия по член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, в чиято буква и) изрично се посочват „[заплахите за извършване] на […] действията, изброени в букви от а) до з)“, като например застрашаване на живота или разрушения.

144    Освен това следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, с които той оспорва квалифицирането на разглежданите действия като терористични, тъй като е налице разминаване между определението за терористично действие в законодателството на Обединеното кралство и определението по член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931. Всъщност въпросното национално законодателство, а именно Законът на Обединеното кралство за борба с тероризма от 2000 г., възприема същото двукомпонентно определение за терористични действия като съдържащото се в посочената обща позиция, като определя тези действия както чрез преследваните „цели“, така и чрез използваните за тези цели средства, а „целите“, също както и средствата до голяма степен съвпадат. При това положение е без значение, че в законодателството на Обединеното кралство критерият за тежест се свързва със средствата (говори се например за сериозното насилие, сериозната вреда), докато в Обща позиция 2001/931 този критерий се свързва с „целите“ (говори се например за сериозно заплашване на населението, сериозно дестабилизиране или разрушаване).

145    Що се отнася до действията, които са били приети за установени от органите на Обединеното кралство през 2014 г., за изчерпателност може да се отбележи (вж. т. 116 и 117 по-горе), че Съветът не е посочил конкретно преследваните с всяко от тях терористични цели, а само е изброил в едно общо заключение всичките цели (в случая посочените в член 1, параграф 3, първа алинея, букви а), в), г) и е)—и) от Обща позиция 2001/931) както на действията, които са били приети за установени през 2001 г., така и на действията, които са били приети за установени през 2014 г., които фигурират в изложенията на мотивите (т. 19 от приложение A). Ето защо са без значение за квалифицирането като терористично действие по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 доводите, с които се критикува Съветът за това, че е счел, че действията, които са били приети за установени през 2014 г., са застрашили човешки живот (член 1, параграф 3, първа алинея, буква а) от Обща позиция 2001/931), довели са до използването на огнестрелно оръжие (член 1, параграф 3, първа алинея, буква е) от Обща позиция 2001/931) или са причинили мащабни разрушения (член 1, параграф 3, първа алинея, буква г) от Обща позиция 2001/931), които покриват само три от седемте цели, за които е установено, че са били преследвани, а освен това трябва се уточни, че в решението на органите на Обединеното кралство от 2001 г. валидно е установено, че посочените в него действия преследват терористични цели (вж. т. 143 по-горе).

146    Следователно основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, трябва да се отхвърли.

3.      По основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931

147    Следва да се припомни, че при преразглеждане по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 Съветът може да остави името на съответното лице или образувание в списъка за замразяване на средства, ако стигне до извода, че продължава да е налице риск от участие на това лице или образувание в терористична дейност, обосновала първоначалното му включване в този списък, като в този смисъл оставянето на лицето или образуванието в списъка по същество е продължение на първоначалното му включване в този списък. За тази цел Съветът е длъжен да провери дали от момента на първоначалното включване фактическото положение не се е променило така, че вече да не позволява да се направи същият извод за участието на лицето или образуванието в терористична дейност (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 46 и 51 и цитираната съдебна практика, от 20 юни 2019 г., K.P., C‑458/15, EU:C:2019:522, т. 43 и от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 49).

148    Когато се проверява дали продължава да е налице риск от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, трябва надлежно да се вземе предвид каква е участта на националното решение, обосновало първоначалното включване на това лице или образувание в списъците за замразяване на средства, и по-специално дали това национално решение е отменено или оттеглено поради наличието на нови факти или доказателства, или поради промяна на преценката на компетентния национален орган (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 52 и от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 50).

149    Освен това сам по себе си фактът, че националното решение, обосновало първоначалното включване, остава в сила, може в светлината на изтеклото време и с оглед на промяната на обстоятелствата в конкретния случай да не е достатъчен, за да се направи извод за продължаващо наличие на риска от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност. В такъв случай, а именно ако националното решение, обосновало първоначалното включване, не е било преразгледано от компетентния национален орган, Съветът е длъжен, за да остави лицето или образуванието в списъка за замразяване на средства, да се основе на актуализирана преценка на положението и да отчете по-нови факти, които сочат, че този риск продължава да е налице (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 52, 62 и 72, от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 40 и 50, от 20 юни 2019 г., K.P., C‑458/15, EU:C:2019:522, т. 52, 60 и 61 и от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 51).

150    Условията, при които възниква това задължение за актуализиране, а именно изтеклото време и промяната на обстоятелствата в конкретния случай, са алтернативни, въпреки използването на съюза „и“ в цитираната в точка 149 по-горе съдебна практика. Така съдът на Съюза може да потвърди задължението за актуализиране на Съвета въз основа на изтеклото време, без да е необходимо да се позовава и на промяна в обстоятелствата през това време (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 32 и 33), като понякога дори посочва, че „само по себе си“ изтеклото време е обстоятелство, което обосновава тази актуализация (решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 176). Всъщност самото изтичане на значителен период от време може да е достатъчно основание за актуализиране на преценката на Съвета, когато трябва да се прецени дали продължава да е налице риск и съответно промяната на този риск във времето. Също така трудно може да се пренебрегне събитие, което бележи значителна промяна в обстоятелствата, дори то да е настъпило само няколко месеца след приемането на акта за оставяне в сила на вписването.

151    Когато необходимостта от актуализиране на преценката е обоснована от изтеклото време или от промяна на обстоятелствата в конкретния случай, за да актуализира преценката си, Съветът може да се основе не само на по-нови факти, установени с национални решения, взети от компетентни органи, но и на по-нови факти, установени чрез други източници, а следователно може да се основе включително на свои собствени изводи (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 52, 62 и 72, от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 40 и 50, от 20 юни 2019 г., K.P., C‑458/15, EU:C:2019:522, т. 52, 60 и 61 и от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 51).

152    В това отношение трябва да се посочи — в отговор на довода на жалбоподателя по дело T‑316/14 RENV, свързан с твърдяното задължение на националните органи за преразглеждане и с необходимостта Съветът да се основе на тези преразглеждания — че именно защото системата на ограничителни мерки, установена с Обща позиция 2001/931, не предвижда механизъм, който би позволил на Съвета при необходимост да разполага с национални решения, приети след първоначалното включване в списъка, за да може да извърши преразглежданията, които е длъжен да прави съгласно член 1, параграф 6 от тази обща позиция, не може да се приеме, че тази система изисква от Съвета да извършва преразглеждането единствено въз основа на такива национални решения, тъй като това неоснователно би ограничило способите, с които Съветът разполага за целта (решения от 26 юли 2017 г. по дело C‑599/14 P, Съвет/LTTE EU:C:2017:583, т. 63 и 64 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 45).

153    Освен това трябва да се припомни, че що се отнася до по-новите факти, на които се основава актуализираната преценка на положението, независимо дали са установени с национални решения или чрез други източници, съдът на Съюза е длъжен да провери, от една страна, дали е изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, и следователно дали изложените мотиви са достатъчно конкретни и точни, както и от друга страна, дали тези мотиви са подкрепени с факти, което предполага съдът да се увери — като част от контрола за материална законосъобразност на така мотивирания акт — че актовете почиват на достатъчно солидна фактическа база, и да провери фактическите твърдения в изложението на мотивите, които обосновават оставянето в списъците за замразяване на средства (в този смисъл вж. решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 118 и 119, от юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 70 и от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 52).

154    За целите на този съдебен контрол с жалбата си срещу оставянето на името му в спорния списък за замразяване на средства съответното лице или образувание може да оспори всички факти, на които се е основал Съветът, за да установи, че продължава да е налице риск от участие в терористична дейност, независимо дали тези факти са установени с национално решение, взето от компетентен орган, или чрез други източници. При оспорване Съветът трябва да докаже верността на посочените фактически констатации, а съдът на Съюза да провери дали съответните факти отговарят на действителността (вж. решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 71 и цитираната съдебна практика и решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 53). В това отношение е важно да се подчертае, че предвид системата за специално сътрудничество между Съвета и държавите членки, установена с Обща позиция 2001/931, и произтичащото от нея задължение за Съвета да се довери, доколкото е възможно, на преценката на националните органи, решенията на тези органи се ползват с особена доказателствена стойност и по този начин улесняват установяването на фактите от Съвета и проверката им от съда на Съюза, когато тези факти са установени предварително от компетентните национални органи.

155    В светлината на тези съображения следва да се провери дали актовете от 2014 г., актовете от 2015—2017 г., както и решенията от 2019 г. са били приети при спазване на изискванията на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, като се направи разграничение между тези три вида актове с оглед на различните факти, които са били взети предвид при актуализирането на преценката на Съвета в изложенията на мотивите към тях.

а)      По преразглеждането от Съвета на актовете от 2014 г. (дело T316/14 RENV)

156    От изложенията на мотивите на актовете от 2014 г. е видно, че за да остави името на жалбоподателя в спорните списъци, Съветът се е основал — с оглед на историята на терористичната дейност на РКК от 1984 г. нататък и едностранно обявените от нея примирия в частност след 2009 г. — не само на решенията на американските и турските органи отпреди 2009 г., но и на факта, че все още е в сила заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г., обосновала първоначалното включване на РКК в този списък, и на списък с 69 инцидента от периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г., които според Съвета представляват „терористични действия“ по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, за които отговаря РКК (вж. т. 11 и 12 по-горе).

157    Жалбоподателят твърди, че Съветът не е оставил името му в спорните списъци въз основа на актуализирана преценка на положението, както го задължавал член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931. Всъщност Съветът се позовавал само на остаряла информация от национални решения и не взел предвид предоставените от жалбоподателя многобройни актуални сведения относно започналия през 2012 г. мирен процес, последвалото го примирие, изтеглянето на войските му от турска територия и участието му в борбата с Даеш, довела до отправянето на няколко призива през 2014 г. за заличаване на името му от списъците на терористите.

158    Първо, трябва да се отбележи, че между приемането на заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2001 г. и приемането на актовете от 2014 г. е изтекъл значителен период от време, който сам по себе си обосновава необходимостта от актуализиране на преценката дали продължава да е налице риск от участие на РКК в терористична дейност.

159    Второ, може да се констатира, че през тринадесетгодишния период между приемането на заповедта от 2001 г. и на актовете от 2014 г. са настъпили няколко събития, които бележат промяна в обстоятелствата по смисъла на припомнената в точка 149 по-горе съдебна практика.

160    Така в актовете от 2014 г. се посочват няколко примирия, обявени едностранно от РКК през 2005 г., 2006 г. и „след 2009 г.“, както и „триетапна пътна карта“ за мир, изготвена от РКК през 2003 г. Макар да не фигурират в изложението на мотивите на актовете от 2014 г., трябва да се посочат и мирните преговори между РКК и турското правителство през 2012 г. и 2013 г., както и призивът за мир, отправен на 21 март 2013 г. от г‑н Абдуллах Йоджалан, основател и лидер на РКК, на които се позовава жалбоподателят (вж. т. 167 и 171 по-долу).

161    На този етап обаче участието на жалбоподателя в борбата с Даеш не представлява събитие, което бележи промяна в обстоятелствата, която да обосновава извършването на актуализация, тъй като според информацията в преписката тази борба е започнала през втората половина на 2014 г., тоест след приемането на актовете от 2014 г.

162    От това следва, че Съветът е бил длъжен да актуализира преценката си за това дали продължава да е налице риск от участие на жалбоподателя в терористична дейност.

163    За тази цел Съветът е изброил голям брой инциденти от периода между 14 ноември 2003 г. и 19 октомври 2011 г., сред които по-специално 17 инцидента между 17 януари 2010 г. и 19 октомври 2011 г. след едностранно обявеното от РКК примирие от 2009 г. нататък.

164    В това отношение най-напред следва да се отбележи, че в решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316) Съдът е постановил, че тази актуализация е била мотивирана в достатъчна степен и Общият съд е обвързан от тази преценка. Според Съда изложенията на мотивите към актовете от 2014 г. са дали възможност на РКК да се запознае със специфичните и конкретни причини, поради които Съветът е приел, че въпреки едностранно обявените от нея примирия след 2009 г. нататък, все още е налице риск от участие на тази организация в терористична дейност. Съдът уточнява, че данните в изложенията на мотивите са били достатъчни, за да осигурят възможност на РКК да разбере в какво е обвинявана, евентуално да оспори обвиненията, както и да позволят на Общия съд да упражни своя контрол (решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 61 и 62).

165    По-нататък следва да се отбележи също, че жалбоподателят е оспорил надлежно истинността или отговорността си само за някои от въпросните инциденти. Всъщност, макар от съдебната практика да следва, че от съответното физическо или юридическо лице не бива да се изисква за целите на това оспорване да доказва отрицателния факт на неправилността на тези мотиви (вж. решение от 22 април 2001 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 54 и цитираната съдебна практика), то поне трябва да посочи конкретно инцидентите, които оспорва (вж. в този смисъл решение от 6 март 2019 г., Hamas/Съвет, T‑289/15, EU:T:2019:138, т. 151 и цитираната съдебна практика). Жалбоподателят обаче оспорва конкретно само някои от 69‑те инцидента. Също така, като се има предвид горепосочената преценка на Съда, че Съветът е спазил задължението си за мотивиране, жалбоподателят не може под претекст, че въпросните инциденти не са били описани точно в изложенията на мотивите, да твърди, че не е могъл да ги оспори. Съветът не може да бъде упрекнат и в това, че не е посочил източниците на информация за инцидентите, на които се е позовал, тъй като той не е длъжен да посочва тези източници, понеже липсата на такава информация не пречи на образуванието да разбере причините, поради които е оставено в списъка за замразяване на средства, и понеже това образувание може да поиска достъп до документите на Съвета (вж. в този смисъл решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 64; вж. също решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 378—380 и цитираната съдебна практика). От това следва, че в настоящия случай жалбоподателят е оспорил само няколко от 17‑те инцидента, настъпили между 2010 г. и 2011 г.

166    Следователно може да се приеме, като се има предвид и правилното квалифициране на въпросните инциденти като терористични действия (вж. т. 116, 117 и 146 по-горе), че Съветът е изпълнил задължението си за актуализиране до 2011 г. От това следва също, че не е необходимо произнасяне по критиките, че Съветът се е позовал на заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2006 г. за забрана на KADEK и KONGRA-GEL и на съдебните решения на турските съдилища по сигурността, от които последните взети предвид, са от 2006 г.

167    Въпреки това между 2011 г. и 2014 г. — период, за който може да се счита, че сам по себе си не поражда нужда от актуализация (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 208 и цитираната съдебна практика) — г‑н Йоджалан отправя призив за мир и се провеждат мирни преговори между РКК и турските власти (вж. т. 160 по-горе), събития, които не се споменават нито в актовете от 2014 г. и в изложения на мотивите към тези актове, нито в писмата, с които тези актове са били съобщени на жалбоподателя.

168    Тези обстоятелства обаче показват промяна в обстоятелствата, която изисква извършването на актуализирана преценка на положението.

169    Най-напред, призивът за мир на г‑н Йоджалан не е изолирано изявление, а част от преговорите, започнали няколко месеца преди отправянето на този призив. В този смисъл не става въпрос просто за временно преустановяване или спиране на терористичните действия, което по дефиниция е едностранно, а за по-широкообхватни мирни преговори с двустранен характер, в рамките на които е обявено това преустановяване или спиране. При това положение е ирелевантна цитираната от Съвета съдебна практика относно заплахата, която може да продължи да представлява организация, която в миналото е извършвала терористични действия, въпреки спирането за по-кратък или по-дълъг период от време или дори привидното преустановяване на терористичната ѝ дейност (решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 112). Освен това, макар в точки 61 и 62 от решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316) Съдът да е постановил, че Съветът е мотивирал надлежно извода си, че въпреки обявеното примирие, продължава да е налице риск от участие на жалбоподателя в терористична дейност, както поддържа Съветът, той е стигнал до този извод, след като се е позовал на инциденти, настъпили след обявяване на примирието.

170    По-нататък, самите органи на Съюза, в случая висшите органи в областта на външната политика и политиката на сигурност, а именно върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и членът на Комисията, натоварен с въпросите на разширяването и с европейската политика за съседство, са признали нещо, което са квалифицирали като „мирен процес“. Всъщност в прессъобщение от 21 март 2013 г. върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и членът на Комисията, натоварен с въпросите на разширяването и с европейската политика за съседство, декларират съвместно задоволството си от призива на г‑н Йоджалан към ПKK да сложи оръжието и да се изтегли отвъд турските граници, насърчавайки всички страни да работят неуморно за постигането на мир и просперитет за всички граждани на Турция и оказвайки пълна подкрепа за мирния процес.

171    Накрая, може да се отбележи, че този процес е започнал повече от една година преди датата на първия акт от 2014 г. и повече от 18 месеца преди датата на втория акт от 2014 г., като нито в актовете от 2014 г., нито в преписката по делото има данни, които позволяват да се приеме, че този процес е приключил към датата на приемане на посочените актове.

172    Важно е да се уточни, че по този начин и в съответствие с решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 56, 57, 74 и 88) мълчанието на Съвета не трябва да се тълкува като липса на мотиви. От факта обаче, че Съветът изобщо не споменава да е разгледал или взел предвид горепосочените обстоятелства, може да се заключи, че извършеното преразглеждане не отговаря на изискванията на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.

173    Този анализ се потвърждава от факта, че в писмените си изявления Съветът не споменава изрично посочените обстоятелства, а само се позовава общо на изявленията за прекратяване на терористичните и въоръжените действия, като трябва да се подчертае, от една страна, че тези изявления не са единствените, за които става дума в случая, тъй като въпросното изявление на г‑н Йоджалан е част от мирния процес (вж. т. 169 по-горе), и от друга страна, че в миналото същите изявления са довели, във връзка с примирията от 2005 г. и от 2006 г., по-специално до това Съветът да провери дали РКК продължава да осъществява терористични действия след посочените примирия (вж. т. 160 и 163 по-горе), което не е направено след преговорите и изявленията от 2012 г. и 2013 г.

174    Освен това в това отношение е без значение изявлението на г‑н Йоджалан от 21 март 2015 г., в което той призовава за организиране на конгрес на кюрдите, който да вземе решение за прекратяване на въоръжената борба, на което се позовава Съветът в писменото си становище и което според него свидетелства за това, че преди тази дата не е било взето такова решение. Всъщност, макар да е възможно преценката на това дали продължава да е налице риск от участие в терористична дейност да предполага извършването на отчасти прогнозен анализ, тя не може да доведе до оспорване на постоянната съдебна практика, включително в областта на ограничителните мерки, по силата на която законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към датата на приемането му (вж. решения от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, C‑398/13 P, EU:C:2015:535, т. 22 и цитираната съдебна практика и от 4 септември 2015 г., NIOC и др./Съвет, T‑577/12, непубликувано, EU:T:2015:596, т. 112 и цитираната съдебна практика), поради което могат се вземат предвид само фактите, които са съществували към момента на приемане на обжалваните актове (вж. решение от 24 ноември 2021 г., Al Zoubi/Съвет, T‑257/19, EU:T:2021:819, т. 58 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

175    От това следва, че Съветът е нарушил член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, което означава, че трябва да се отменят актовете от 2014 г., без да е необходимо да се разглежда основанието, изведено от нарушение на членове 4 и 51 от Хартата, насочено единствено срещу вземането предвид на решенията на турските съдилища по сигурността (вж. т. 166 по-горе), нито следващите три основания, изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна на актовете от 2014 г.

б)      По преразглеждането от Съвета на актовете от 20152017 г. (дело T316/14 RENV)

176    Най-напред следва да се отбележи, че в изложенията на мотивите на актовете от 2015—2017 г. Съветът посочва нови обстоятелства, които според него обосновават оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци.

177    По-конкретно Съветът посочва едно ново решение на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 3 декември 2014 г., както и — наред с това, че за първи път посочва датите на решенията на органите на Съединените щати, които обосновават първоначалното включване (1997 г. и 2001 г.) — преразглеждането, извършвано от тези органи на 21 ноември 2013 г., и „административната преписка“ на Държавния департамент на Съединените щати също от 2013 г., като уточнява инцидентите, на които се основават съответните национални решения, и инцидентите, които са посочени в административната преписка. Освен това той за първи път се позовава на няколко френски съдебни решения, постановени между 2011 г. и 2014 г. Съветът също така посочва, че е проверил дали сред притежаваните от него данни има такива, които могат да обосноват изключването на името на РКК, и че след като не е намерил такива данни, е приел, че продължават да са налице причините, обосновали включването му в списъка (вж. т. 13 по-горе).

178    Жалбоподателят оспорва инцидентите, на които се основава решението на Обединеното кралство от 2014 г., и подчертава, че това решение не е прието в отговор на подадено от него искане за премахване на забраната, което означава, че не е било прието въз основа на всички релевантни данни. Що се отнася до решението на Съединените щати от 2013 г., той поддържа, че не е доказано, че административната преписка на Департамента на Съединените щати от същата дата е в основата на това решение. Що се отнася до френските съдебни решения от 2011 г., 2013 г. и 2014 г., жалбоподателят посочва, че не е бил страна в производствата, по които са постановени тези решения, че те не се основават на безпристрастни, обективни и реални доказателства, по-специално тъй като в голямата си част произтичат от предоставена от Турция информация, и че се основават на по-широко определение за терористично действие от това по Обща позиция 2001/931, както и на действия, приписвани на жалбоподателя, отпреди 2007 г. В становището си по решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316) жалбоподателят стига до извода, че констатацията на Общия съд, че френските съдебни решения не са достатъчно основание за оставяне на името му в спорните списъци, не се поставя под въпрос, тъй като не е оспорена в жалбата на Съвета. Накрая, жалбоподателят упреква Съвета, че не е взел предвид подробните и подкрепени с документи твърдения, представени в жалбата и в репликата му, че е важен партньор на коалиционните сили на Съединените щати и на Европа в борбата с Даеш.

179    При това положение следва да се установи дали тези нови обстоятелства позволяват да се приеме, че Съветът основателно е оставил името на жалбоподателя в спорните списъци, имайки предвид изтъкнатите от жалбоподателя доводи срещу това, като се започне с критиките срещу обстоятелството, че Съветът се е позовал на решението на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2014 г.

180    В актовете от 2015—2017 г. Съветът уточнява, че посоченото решение се основава на следните факти:

–        нападението през май 2014 г. на строежа на нов преден военен пост, при което са ранени двама войници,

–        нападението през август 2014 г. на електроцентрала и отвличането на трима китайски инженери (т. 17 от приложение A към изложението на мотивите),

–        обявяването от ПKK през октомври 2014 г., че ще прекрати мирните преговори с Република Турция, ако тя не предприеме действия срещу Даеш (т. 18 от приложение А към изложенията на мотивите).

181    Най-напред трябва да се подчертае, че решението на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2014 г. е прието от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, тъй като е прието от същия орган, който е приел заповедта от 2001 г. (вж. т. 67 по-горе). Следователно, макар Съветът да не е длъжен да се позовава на факти, установени с решения на компетентните национални органи, за да остави името на дадено образувание в списъците за замразяване (вж. т. 151 и 152 по-горе), трябва да се приеме, че когато той се позовава на такива решения за тази цел, установените с тях факти се ползват с особена доказателствена стойност (вж. т. 154 по-горе).

182    Следва също така да се припомни, че в решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316) Съдът е постановил, че позоваването на нападението от август 2014 г. не е достатъчно мотивирано, но че за сметка на това е достатъчно мотивирано позоваването на действията от май и октомври 2014 г. (т. 78—80). Съдът е постановил също, че доколкото в точка 103 от решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788) Общият съд отбелязва, че РКК е представила доводи, с които оспорва възможността да бъде смятана за отговорна за инцидентите, посочени във взетото от министъра на вътрешните работи решение за преразглеждане от 2014 г., описано в приложение A към актовете от 2015—2017 г., както и квалификацията им като терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931, с тези доводи се оспорват действителното съществуване на споменатите факти и правната им квалификация, което е начин не да се изтъкне неизпълнение от страна на Съвета на задължението му за мотивиране, а да се оспори материалната законосъобразност на тези актове и така да се задейства задължението на Съвета да докаже правилността на изтъкнатите мотиви (т. 81).

183    В настоящия случай от отговора на жалбоподателя на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, може да се констатира, че той оспорва само заплахата от прекратяване на мирните преговори, отправена през октомври 2014 г., като изтъква, че просто е предупредила турските власти за опасността от провал на мировите преговори, ако не предприемат действия срещу Даеш, но не ги е заплашвал с прекратяване на тези преговори. За разлика от това в протокола от съдебното заседание е отбелязано, че жалбоподателят признава, че носи отговорност за действията на кюрдските партизани от Силите за защита на народа (HPG), от което може да се заключи, че той вече не оспорва нападението от май 2014 г. Всъщност единственото възражение, което жалбоподателя отправя срещу това нападение в молбата си за изменение на жалбата, е, че отговорността за него се носи от HPG, а не от РКК.

184    Освен това, що се отнася до довода на жалбоподателя, че решението от 2014 г. не може да бъде взето предвид, тъй като искането за отмяна на забраната, в отговор на което е прието това решение, не е отправено от РKK, от съдебната практика следва, че трябва надлежно да се вземе предвид каква е участта на националното решение, обосновало първоначалното включване, и че в това отношение по-скоро е от значение евентуалната отмяна или оттегляне, или обратно, потвърждава това национално решение, поради наличието на нови факти или доказателства, или поради промяна или допълване на преценката, а не образуванието, което е поискало тази нова преценка (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 52 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 30). Това важи в още по-голяма степен в настоящия случай, тъй като министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство е основал решението си от 2014 г. на няколко нови терористични действия, извършени през 2014 г., поне едно от които не се оспорва от жалбоподателя (вж. т. 183 по-горе). Във всеки случай може да се отбележи, че в изложенията на мотивите (т. 12 от приложение A) Съветът посочва че самата РKK е искала три пъти (през 2001 г., 2009 г. и 2014 г.) без успех да бъде отменена забраната ѝ, от което може да се заключи, че компетентният орган е бил запознат, по-специално през 2014 г., с доводите и фактите, изтъкнати от РKK в подкрепа на искането ѝ.

185    От това следва, че тъй като нападението от май 2014 г. правилно е квалифицирано като терористично действие (вж. т. 135 и 145 по-горе), Съветът основателно е приел, че РKK е участвала в терористични действия до 13 май 2014 г. — датата на неоспореното терористично действие, което е прието за установено в решението на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2014 г. Освен това това действие е извършено след събитията от 2012 г. и 2013 г., за които е прието, че обосновават актуализирането на преценката на риска от участие в терористична дейност.

186    Следователно Съветът основателно е актуализирал преценката си за риска от участие в терористична дейност до май 2014 г., което от гледна точка на „времевия диапазон“ от по-малко от пет години спрямо датата на актовете от 2015—2017 г., включително за последните действия, е достатъчно, за да се приеме, че преразглеждането по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 е извършено надлежно (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 208 и цитираната съдебна практика).

187    Този извод не се опровергава от факта, че от втората половина на 2014 г. жалбоподателят е участвал в борбата с Даеш — събитие, което според него бележи промяна в обстоятелствата, която обуславя актуализиране на преценката на Съвета (вж. т. 178 по-горе), и за което Съветът правилно е сметнал, че не трябва да взема предвид. Всъщност това участие съвпада с посоченото по-горе предупреждение, отправено до турските органи, макар това предупреждение да няма значението, което е посочено в актовете от 2015—2017 г. (вж. т. 183 по-горе). Следователно то не показва каквото и да било успокояване на отношенията между РKK и Република Турция и само по себе си не води до прекратяване на конфликта ѝ с тази държава и на действията, извършвани в този контекст, които могат да се считат за терористични. Следователно от това обстоятелство не може да се заключи, че е налице промяна, която може да задължи Съвета да се увери, че продължава да е налице риск от участие на РKK в терористична дейност.

188    От това следва, че основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, трябва да се отхвърли по отношение на актовете от 2015—2017 г., без да е необходимо да се разглеждат доводите, с които се критикува обстоятелството, че Съветът се е позовал на решенията на американските и френските органи, основани на инциденти отпреди 2014 г.

в)      По преразглеждането от Съвета на решенията от 2019 г. (дело T148/19)

189    Решенията от 2019 г. са почти идентични с актовете от 2015—2017 г. Освен това доводите на жалбоподателя срещу тези решения са сходни с доводите, с които се оспорва преразглеждането, довело до приемане на актовете от 2015—2017 г.

190    Единствената разлика между актовете от 2015—2017 г. и решенията от 2019 г. се отнася само до Решение 2019/1341, в което се споменава допълнителен инцидент от 23 октомври 2017 г., приписван на РKK. Става въпрос за нападението на турски военен автомобил със самоделно взривно устройство в провинция Хакари, при което е убит турски войни (т. 16, последно тире от изложението на мотивите). Това нападение е представено като посочено в административната преписка на органите на Съединените щати от 2019 г. Цитира се източникът на тази информация, а именно информационна агенция „Ройтерс“.

191    Най-напред следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че това нападение се е състояло, нито че е негов извършител, а само отхвърля квалификацията му като терористично действие по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 с неотносимия мотив, че действието е част от въоръжения конфликт между него и Република Турция (вж. т. 134 и 135 по-горе). Освен това споменаването на това нападение в Решение 2019/1341 е надлежно мотивирано (вж. т. 231 по-долу).

192    Също така трябва да се подчертае, че обстоятелството, че действията, за които се твърди, че са терористични и които са били използвани за целите на оставянето в спорните списъци, чието съществуване и носенето на отговорност за тях жалбоподателят не оспорва, са били установени от национален орган, който не може да бъде квалифицирани като компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931, не е пречка Съветът надлежно да се позове на тези действия при преразглеждането на риска от участие в терористична дейност. Всъщност при преразглеждането на основателността на включването на дадено образувание Съветът не е длъжен да се позове на обстоятелства, констатирани в решение на национален орган, който отговаря на критериите по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 (вж. в този смисъл решения от 4 септември 2019 г., Hamas/Съвет, T‑308/18, EU:T:2019:557, т. 150 и от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 143).

193    Ето защо, както следва от точка 96 по-горе, в случая обстоятелството, че органите на Съединените щати не могат да бъдат квалифицирани като компетентен орган, не е от решаващо значение. Не е от значение и обстоятелството, че както твърди жалбоподателят, от решенията от 2019 г. не става ясно дали, освен че фигурират в административната преписка на Съединените щати, разглежданите инциденти обосновават запазването на квалификацията му като терористична организация след преразглежданията, извършени от органите на Съединените щати.

194    Трябва също така да се отбележи, че за разлика от дело T‑316/14 RENV, с изключение на отвличането на трима китайски инженери, жалбоподателят не оспорва съществуването на действията, на които се основава решението на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство от 2014 г., или участието си в тях.

195    Трябва да се има предвид и констатираната от Съда непълнота на мотивите относно нападението на електроцентралата през август 2014 г., при което са били отвлечени трима китайски инженери (решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 78). Въпреки че в становището си по решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316) жалбоподателят не се е позовал на тази непълнота на мотивите по дело T‑148/19, става дума за абсолютна процесуална предпоставка и страните са получили възможност да представят становищата си по този въпрос.

196    От това следва, първо, що се отнася до Решение 2019/25, че последното действие, което е извършено от РКК и което Съветът основателно приема за установено и квалифицира като терористично (вж. т. 135 и 145 по-горе), е от май 2014 г., т.е. приблизително четири години и половина след посоченото решение, който времеви диапазон не налага извършването на актуализиране, както е видно от точка 167 по-горе.

197    Също така, това действие е извършено след събитията от 2012 г. и 2013 г., за които е било прието, че обосновават актуализирането на преценката за риска от участие в терористична дейност, която следователно може да се счита за правилно извършена в това отношение.

198    Също така, подобно на преценката, направена във връзка с актовете от 2015—2017 г., може да се приеме, че Съветът основателно е счел, че участието на ПKK в борбата с Даеш след нападението от май 2014 г. не представлява промяна в обстоятелствата, която го задължава да се увери, че продължава да е налице риск от участие на ПKK в терористична дейност (вж. т. 187 по-горе). Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че по дело T‑148/19 жалбоподателят твърди, че превръщането на турската държава в тоталитарна държава, която потиска кюрдския народ, представлява друга промяна в обстоятелствата и по този начин демонстрира, че продължава да изпитва враждебност по отношение на турските власти. Освен това, тъй като по същество се изтъква в подкрепа на доводите на РKK относно въоръжения конфликт между нея и Република Турция, това потисничество не отразява промяна, която сама по себе си предполага превръщането на РKK в по-мирна организация.

199    Същото се отнася и за изявленията на г‑н Йоджалан, че той има готовност за провеждане на политически преговори и че трябва да се постигне демократично решение, а не да се поддържат конфликтни отношения и да се прибягва до физическо насилие. Всъщност независимо от много по-малко тържествената и категоричната им формулировка в сравнение с горепосоченото изявление от 2013 г. и от обстоятелството, че РKK изобщо не се споменава в тях, тези изявления, направени пред адвокатите на г‑н Йоджалан, впоследствие станали публично достояние и датиращи от май до август 2019 г., са направени след Решение 2019/25.

200    Второ, що се отнася до Решение 2019/1341, последното действие, което е извършено от РКК и което Съветът основателно приема за установено и квалифицира като терористично (вж. т. 191 по-горе), е от 2017 г., т.е. по-малко от две години след това решение, което a fortiori е времеви диапазон, който не налага извършването на актуализиране на преценката дали продължава да е налице рискът от участие в терористична дейност.

201    Освен това, тъй като нападението от 2017 г. е доста след събитията от 2012 г. и 2013 г. и доста след като РКК започва да участва в борбата с Даеш, може да се приеме също, че това нападение обосновава решението на Съвета след преразглеждането да потвърди продължаващото наличие на риск от участие на РKK в терористична дейност и да остави в сила — с приемането на Решение 2019/1341 — спорното вписване, независимо от тези събития и от това участие. Що се отнася до горепосочените изявления на г‑н Йоджалан между май и август 2019 г., те са направени твърде скоро преди приемането на Решение 2019/1341 на 8 август 2019 г., за да обосноват още на този етап актуализиране на преценката на Съвета, тъй като не е изтекло достатъчно време, за да се анализират действията по преустановяване на насилието или започването на мирен процес, които са предприети след тези изявления.

202    От това следва, че Съветът е спазил изискванията на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 при преразглеждането в решенията от 2019 г. на въпроса дали продължава да е налице рискът от участие на ПKK в терористична дейност.

203    Така от гореизложеното следва, че основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, трябва да се уважи само по отношение на актовете от 2014 г., без да е необходимо да се разглежда основанието, изведено от нарушение на членове 4 и 51 от Хартата, повдигнато единствено срещу актовете от 2014 г. (вж. т. 175 по-горе), нито трите следващи основания, изтъкнати в подкрепа на искането за отмяна на тези актове. Основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, обаче трябва да се отхвърли по отношение на актовете от 2015—2017 г. и на решенията от 2019 г.

4.      По основанието, изведено от нарушаване на принципа на пропорционалност

204    Жалбоподателят изтъква, че оставянето на името му в спорните списъци представлява непропорционално средство за постигане на целта за борба с тероризма предвид промяната в обстоятелствата от 2002 г. насам и последиците от това включване в държавите членки, включително по отношение на свободата на изразяване и на събиране, по отношение на политическите действия на PKK и по отношение на кюрдите като цяло. Освен това жалбоподателят подчертава, че разглежданото включване, изглежда, е за неограничен срок и че съществуват по-малко ограничителни мерки за борба с тероризма.

205    Предвид констатираната незаконосъобразност на актовете от 2014 г., по съображения за процесуална икономия настоящото основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, ще бъде разгледано само във връзка с актовете от 2015—2017 г. и с решенията от 2019 г.

206    В това отношение следва да се припомни, че основните права, сред които правото на собственост, свободата на изразяване или правото на събиране, не се ползват с абсолютна защита в правото на Съюза. При използването на тези права могат да бъдат налагани ограничения, при условие, първо, че те са надлежно обосновани от преследвани от Съюза цели от общ интерес и второ, че не представляват, от гледна точка на тези цели, непропорционална или нетърпима намеса, която би могла да накърни тяхната същност (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 121 и цитираната съдебна практика).

207    Що се отнася до първото условие, установена съдебна практика е, че замразяването на средствата, финансовите активи и другите икономически ресурси на лицата и образуванията, идентифицирани съгласно правилата, предвидени в Регламент № 2580/2001 и Обща позиция 2001/931, като участници във финансирането на тероризма, преследва цел от общ интерес, при положение че се вписва в борбата срещу заплахата, която терористичните действия представляват за международния мир и сигурност (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 123 и цитираната съдебна практика).

208    Що се отнася до второто условие, трябва да се отбележи, че организационните мерки за замразяване на средства по принцип не се считат за несъразмерни, нетърпими или накърняващи същността на основните права или на някои от тях.

209    Всъщност този вид мерки са необходими в демократично общество за борба с тероризма (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 129 и цитираната съдебна практика). Освен това организационните мерки за замразяване на средства не са абсолютни, тъй като членове 5 и 6 от Регламент № 2580/2001 предвиждат възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за основни нужди или за да се платят определени задължения, и от друга страна, да се разреши, при определени условия, конкретно размразяване на средства, други финансови активи или други икономически източници (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 127 и цитираната съдебна практика).

210    Освен това замразяването на средства не представлява постоянна мярка, тъй като съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 оставянето на името на лицата и образуванията в списъците за замразяване на средства периодично се преразглежда, за да се гарантира, че от тези списъци ще бъдат заличени онези, които вече не отговарят на критериите, за да фигурират в тях (решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 129).

211    Ето защо в случая, доколкото бе прието, че в актовете от 2015—2017 г. (вж. т. 188 по-горе) и в решенията от 2019 г. (вж. т. 202 по-горе) Съветът правилно е преразгледал въпроса дали продължава да е налице риск от участие на жалбоподателя в терористична дейност, с оглед по-специално на твърдените от последния промени в обстоятелствата, може да се приеме, че принципът на пропорционалност е спазен.

212    Този извод не се поставя под съмнение от твърдението, че разглежданите мерки за замразяване на средства са неефективни и следователно неподходящи, тъй като не са предотвратили насилието срещу кюрдите и не са довели до мирно и демократично разрешаване на конфликта между кюрдите и турските власти. Всъщност не това е целта на актовете от 2015—2017 г. и на решенията от 2019 г., нещо, което впрочем е видно от някои от техните заглавия, възпроизвеждащи заглавието на Обща позиция 2001/931, както и от посочването на целта за борба с тероризма — цел, която впрочем не се оспорва от жалбоподателя нито по отношение на нейното съществуване, нито по отношение на нейната законосъобразност, която впрочем е потвърдена от припомнената в точка 207 по-горе съдебна практика.

213    Ирелевантни са и твърдените последици за кюрдите и по-общо за всяко лице, което желае да окаже подкрепа на кюрдите. Всъщност актовете от 2015—2017 г. и решенията от 2019 г. се отнасят само до борбата с тероризма и до РKK, която единствена е посочена в приложенията към тези актове и решения като страна, участваща в терористични действия. Следователно, дори действията, от които се оплаква жалбоподателят, извършени спрямо несвързани с него лица, като например арести или пречки за свободата на движение, да са доказани, без значение дали са извършени от органите на държавите членки, или от турските органи, за които освен това актовете от 2015—2017 г. и решенията от 2019 г. не са задължителни, не може да се счете, че тези действия са последица от споменатите актове и решения, с които само се налага замразяване на средства, и затова не може да се приеме, че те са непропорционални.

214    Що се отнася до довода на жалбоподателя, че борбата с тероризма би могла да се води с по-малко ограничителни мерки, той не обяснява в какво би трябвало да се изразяват тези мерки. Следователно Съдът не може да прецени дали тази мерки позволяват също толкова ефективно като замразяването на средства да се постигне преследваната с тях цел, а именно борбата с финансирането на тероризма (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 317 и 318).

215    От това следва, че основанието, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, трябва да се отхвърли, доколкото се отнася до актовете от 2015—2017 г. и до решенията от 2019 г.

5.      По основанието, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

216    Трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава съответния акт, така че заинтересованите лица да могат да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да преценят дали е обоснована, а компетентният съд да може да упражни контрол върху акта (вж. решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 47 и цитираната съдебна практика).

217    Така изискваните мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста, в който е приет. Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати от акта по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, могат да имат от получаване на разяснения. По-конкретно, не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, нито да съдържат подробен отговор на съображенията, формулирани от заинтересованото лице при консултациите с него преди приемането на акта, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 48 и цитираната съдебна практика).

218    Що се отнася по-специално до актовете, с които името на дадено лице или образувание се оставя в списък за замразяване на средства, когато преценява дали е изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, съдът на Съюза е длъжен да провери дали изложените мотиви са достатъчно конкретни и точни (вж. решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 52 и 56 и цитираната съдебна практика).

219    От изложеното по-горе следва, че за да изпълни задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС, в случая Съветът е трябвало да изложи достатъчно точни и конкретни мотиви, за да може жалбоподателят да се запознае с основанията за оставянето на името му в спорния списък, а Общият съд да може да упражни съответен контрол.

220    В подкрепа на основанието, изведено от нарушение на задължението за мотивиране на обжалваните актове, жалбоподателят повдига по същество шест оплаквания. С оглед на това, че основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, е уважено по отношение на решенията на органите на Съединените щати от 1997 г. и от 2001 г., както и с оглед на това, че основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от тази обща позиция, е уважено по отношение на актовете от 2014 г., не е необходимо да се разглеждат оплакванията, с които се оспорват мотивите на тези актове, нито оплакването, свързано с позоваването на посочените решения на Съединените щати. Така по-специално доколкото с едно от шестте си оплаквания жалбоподателят упреква Съвета, че не е изпълнил задължението си за мотивиране, като не е проверил дали правото на защита и правото на ефективна съдебна защита са били гарантирани от органите на Съединените щати при приемането на решенията им от 1997 г. и от 2001 г., по-долу ще бъдат разгледани само пет оплаквания в подкрепа на основанието, изведено от нарушение на задължението на Съвета за мотивиране, които се отнасят до актовете от 2015—2017 г. и до решенията от 2019 г.

221    Първо, жалбоподателят твърди, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране, като не е обяснил защо националните решения, на които се е основал, представляват решения по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

222    В решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет (T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 329 и 330) Общият съд приема, че Съветът не е длъжен да посочва защо националното решение, на което се основава, представлява решение на компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931, и че само ако тази квалификация е била подробно оспорена от засегнатото лице или образувание в хода на административното производство пред Съвета, какъвто не е настоящият случай, Съветът трябва да мотивира по-подробно взетите мерки.

223    Във всеки случай както в актовете от 2015—2017 г., така и в решенията от 2019 г. в раздел от изложенията на мотивите, посветен специално на „съответствие[то] с изискванията за компетентния национален орган съгласно Обща позиция 2001/931“, Съветът е изложил такива мотиви, припомняйки съдебната практика на Общия съд, който вече е имал възможност да разгледа такива решения на органите на Обединеното кралство в светлината на член 1, параграф 4 от посочената обща позиция и да заключи, че е налице такова съответствие (т. 3).

224    От това следва, че в случая първото оплакване, изведено от непълнота на мотивите, трябва да се отхвърли.

225    Второ, жалбоподателят твърди, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране, като не е посочил конкретните и точни мотиви, на които се основават националните решения, които са били взети предвид. Това второ оплакване се изтъква по отношение на всички решения, които са били взети предвид в актовете от 2015—2017 г., и само по отношение на решенията на Съединените щати от 2013 г. и 2019 г., които са били взети предвид в решенията от 2019 г.

226    Трето, жалбоподателят твърди, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране, като не е посочил конкретните и точни мотиви за оставянето на името му в списъците след преразглеждането. Това трето оплакване се изтъква само по отношение на актовете от 2015—2017 г.

227    Що се отнася до второто и третото оплакване, следва да се припомни, че в решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 76—89), в отговор на шестото и седмото основание за обжалване Съдът приема, че с изключение на един от взетите предвид инциденти, актовете от 2015—2017 г. са мотивирани в достатъчна степен, тъй като се основават на решението на Обединеното кралство от 2014 г. и тъй като оставят името на жалбоподателя в спорните списъци, а Общият съд е обвързан от тази преценка.

228    Що се отнася до решенията от 2019 г. — чиито мотиви се оспорват като непълни, тъй като се основават на решенията на органите на Съединените щати, в случая на преразглежданията, извършени от тези органи през 2013 г. и 2019 г. — трябва да се направи разграничение между Решение 2019/25 и Решение 2019/1341.

229    Всъщност, що се отнася до Решение 2019/25, тъй като от разглеждането на основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, следва, че оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци с посоченото решение е в съответствие с тази разпоредба, независимо от това дали решенията на Съединените щати са взети предвид или не (вж. т. 196 и 198 по-горе), не е необходимо произнасяне по твърдението за непълнота на мотивите, което се отнася само до последните решения.

230    Що се отнася до Решение 2019/1341, тъй като отхвърлянето на основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, се основава по-специално на вземането предвид на нападението от 2017 г., прието за установено от органите на Съединените щати при преразглеждането през 2019 г. (вж. т. 191 и 200 по-горе), трябва да се провери дали мотивите относно това доказателство са достатъчни. В това отношение е важно да се уточни, че доколкото това обстоятелство е взето предвид на основание член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, е без значение, че то не е било прието за установено от компетентен орган, също като е без значение и това, че както изтъква жалбоподателят, от изложението на мотивите на Решение 2019/1341 не става ясно дали посоченият инцидент, като част от административната преписка на Департамента на Съединените щати от 2019 г., също е обосновал решението на органите на Съединените щати от 2019 г. да продължава да квалифицира жалбоподателя като терористична организация.

231    Що се отнася до деянията, които обосновават оставянето на името на жалбоподателя в списъците за замразяване на средства, спазването на задължението за мотивиране изисква да се уточни тяхното естество, точната им дата (ден) и мястото на извършването им, което може да бъде посочено и приблизително, като се посочи регионът или провинцията, а не непременно точният град (вж. в този смисъл решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 61, 62 и 78—80). Такива уточнения се съдържат в изложението на мотивите на Решение 2019/1341, в което се посочват естеството на въпросното нападение (нападение на турски военен автомобил със самоделно взривно устройство), датата (23 юни 2017 г.) и мястото на извършване (провинция Хакари). Следователно твърденията за непълнота на мотивите на Решение 2019/1341 трябва да се отхвърлят.

232    Четвърто, жалбоподателят твърди, че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране, като не е проверил дали разгледаните от националните органи действия могат да бъдат квалифицирани като терористични действия по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

233    Пето, задължението за мотивиране било нарушено, тъй като не била доказана релевантността — по-специално поради изтеклия период от време — на взетите предвид решения на Обединеното кралство и на Франция.

234    Що се отнася до последните две оплаквания, следва да се припомни, че предвиденото в член 296 ДФЕС задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения. Ето защо оплакванията и доводите, с които се оспорва обосноваността на акта, са ирелевантни, когато като основание за отмяна се изтъква липса или непълнота на мотивите (вж. решение от 18 юни 2015 г., Ipatau/Съвет, C‑535/14 P, EU:C:2015:407, т. 37 и цитираната съдебна практика; решение от 30 юни 2016 г., Al Matri/Съвет, T‑545/13, непубликувано, EU:T:2016:376, т. 143). В това отношение трябва да се уточни, че непълнотата на извършената от Съвета проверка представлява грешка, която засяга материалната законосъобразност на обжалвания акт (вж. в този смисъл решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 72).

235    В случая обаче с четвъртото и петото оплакване, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на основанието му, изведено от неспазване на задължението за мотивиране, всъщност се критикуват обхватът и съдържанието на преразглеждането, извършено от Съветът за целите на приемане на обжалваните решения, което впрочем личи от препращането от жалбоподателя към предходните му основания, изведени от грешки по същество.

236    Така въпросът дали Съветът е изпълнил задължението си да се увери, че действията, които са приети за установени от националните органи, съответстват на определението за терористично действие в Обща позиция 2001/931 (четвърто оплакване), бе разгледан при отговора на основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

237    Същото важи и за задълженията на Съвета да преразгледа спорните списъци и да вземе предвид за тази цел изтеклото време и националните решения, които са били приети след решенията, обосновавали първоначалното включване (пето оплакване), които бяха разгледани в рамките на основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, което бе частично уважено, като за целта не бе необходимо да се разглеждат френските решения.

238    От гореизложеното следва, че основанието, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, трябва да се отхвърли в основната си част, т.е. с изключение на мотивите относно инцидента от август 2014 г., приет за установен от органите на Обединеното кралство, които са счетени за непълни с решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316) (вж. т. 182 и 227 по-горе).

6.      По петото основание, изведено от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита

239    В подкрепа на това основание жалбоподателят излага три оплаквания. Първо, в нарушение на критериите, изведени в решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi (C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518), Съветът не му съобщил доказателствата, на които са се позовали органите на Обединеното кралство и на Съединените щати. Второ, Съветът не бил доказал, че правото на защита и правото на ефективна съдебна защита са били гарантирани пред американските и френските органи. Трето, жалбоподателят счита, че правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита са били нарушени и поради явното незачитане от страна на Съвета на решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788).

240    Що се отнася до първото оплакване, от постоянна съдебна практика следва, че когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на образуванието, на което е наложена ограничителна мярка, надлежно да изложи становището си по установените от Съвета обстоятелства в негов ущърб, принципът за спазване на правото на защита не изисква от тази институция по собствен почин да даде достъп до документите в преписката. Единствено по искане на заинтересованото лице Съветът е длъжен да даде достъп да всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка (вж. решение от 24 ноември 2021 г., LTTE/Съвет, T‑160/19, непубликувано, EU:T:2021:817, т. 367 и цитираната съдебна практика).

241    В случая, от една страна, жалбоподателят е получил достатъчно точна информация относно обстоятелствата, които са били приети за установени за целите на оставяне на името му в спорните списъци, в изложенията на мотивите към актовете от 2015—2017 г. и към решенията от 2019 г., а по съображения за процесуална икономия тук се разглеждат само тези актове и решения с оглед на установената незаконосъобразност на актовете от 2014 г. От друга страна, в отговор на поставен от Общия съд въпрос жалбоподателят представя във връзка с тези актове и решения само едно писмо от 6 март 2015 г., изпратено до Съвета преди приемането на актовете от 2015 г. Що се отнася до инцидентите, изведени от Съвета от решенията на органите на Обединеното кралство и на Съединените щати и приети за установени за целите на оставяне на името на жалбоподателя в спорните списъци — единствените инциденти, предмет на това основание, тъй като жалбоподателят може да оспори съществуването и отговорността си само за тези инциденти (вж. т. 37 и 80 по-горе) — в това писмо само се критикува липсата на допълнителни подробности (четвърти и шести параграф от писмото), която не позволява посочените инциденти да се квалифицират като терористични действия. Тази бележка обаче има отношение към въпроса за квалифицирането като терористични действия, а не към въпроса за отговорността за разглежданите инциденти или за това дали те действително са се случили, във връзка с който би било обосновано съобщаването на съответните доказателства. Освен това да се приеме, че тази бележка представлява, макар и имплицитно, искане за достъп, би означавало да се постави под въпрос принципът на предоставяне на достъп по изключение и при поискване, тъй като съобщаването по собствен почин на доказателствата по преписката се счита за прекомерно изискване (вж. в този смисъл решение от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 97).

242    От това следва, че в случая Съветът не е бил длъжен да съобщи на жалбоподателя релевантните доказателства, които не са били поискани от последния, поради което първото оплакване трябва да се отхвърли.

243    По отношение на второто оплакване може да се отбележи, че що се отнася до решенията на Съединените щати, това оплакване съвпада с изтъкнатото в подкрепа на основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, оплакване, че Съветът не е проверил дали тези решения са приети при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита. Тъй като последното оплакване бе уважено (вж. т. 96 по-горе), трябва да се уважи и настоящото оплакване, с което се отправя същият упрек към Съвета.

244    Що се отнася до френските решения, не е необходимо произнасяне по въпросното оплакване, тъй като Съдът може да се произнесе по жалбата по настоящото дело, без да взема предвид тези решения (вж. т. 188 по-горе).

245    Що се отнася до третото оплакване, повдигнато само по дело T‑148/19, с което се твърди, че Съветът не се е съобразил с решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788), следва да се уточни, че в отговор на поставен от Общия съд въпрос жалбоподателят посочва, че оплакването му може да се тълкува като основано на нарушение на член 266 ДФЕС, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание. Съветът не оспорва това тълкуване на оплакването.

246    Съгласно член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението за отмяна. Това задължение възниква за институцията от момента на постановяване на съдебното решение за отмяна, когато с него се отменят решения — какъвто е настоящият случай, тъй като сред актовете от 2014 г. и от 2015—2017 г., отменени с решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788), има няколко решения — за разлика от съдебните решения, с които се отменят регламенти, които съгласно член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз влизат в сила едва с изтичането на срока за обжалване или, ако бъде подадена жалба — с отхвърлянето ѝ.

247    По-конкретно по силата на член 266 ДФЕС установената в мотивите на решението за отмяна незаконосъобразност задължава институцията, която е автор на акта, да отстрани тази незаконосъобразност в акта, предназначен да замени отменения акт. Това задължение обаче може да има и други последици за тази институция, тъй като се отнася до разпоредба с конкретно съдържание в конкретна област, включително да изключи от новите текстове, които ще бъдат приети след решението за отмяна, всяка разпоредба със същото съдържание като тази, която е призната за незаконосъобразна (вж. в този смисъл решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199, т. 28 и 29).

248    Така към датата на приемане на решенията от 2019 г., за да изпълни задълженията си по член 266 ДФЕС, ако е възнамерявал да остави името на жалбоподателя в разглежданите списъци, Съветът е бил длъжен да приеме акт за ново включване в списъците в съответствие с мотивите на решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788). Съветът има такова задължение, като се имат предвид по-специално разглежданите в случая актове, чиито последици са ограничени до определен период от време, което означава, че Съветът не трябва да заменя отменения акт за съответния период (вж. в този смисъл решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199, т. 29), и които освен това, в случай на преразглеждане на въпроса дали продължава да е налице риск от участие в терористична дейност съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, често се характеризират с възпроизвеждането в следващите актове на мотивите на предходните актове, актуализирани при необходимост. Всъщност, ако не съществуваше такова задължение, постановената от съда на Съюза отмяна не би могла да попречи на това в последващите актове отново да се използват незаконосъобразни мотиви (вж. в този смисъл решение от 14 март 2017 г., Bank Tejarat/Съвет, T‑346/15, непубликувано, EU:T:2017:164, т. 31) и така би била лишена от полезно действие.

249    В настоящия случай обаче в решенията от 2019 г. Съветът е възпроизвел същите мотиви като тези, на които се е позовал в актовете от 2015—2017 г. и които са били обявени за незаконосъобразни с решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788). Вярно е, че Съветът е обжалвал това решение. Жалбата му обаче няма суспензивно действие по отношение на последиците от отмяната на спорните решения от Общия съд и не е била придружена от искане за спиране на изпълнението решението за отмяна, каквото Съветът е имал право да подаде. Подобен отказ на Съвета да изведе последиците от силата на пресъдено нещо може да подкопае доверието на правните субекти в спазването на съдебните решения.

250    В случая обаче неспазването от Съвета на задълженията му по член 266 ДФЕС не може да доведе до отмяна на решенията от 2019 г. Всъщност решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316) отменя решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788) по-специално в частта, в която това решение отменя актовете от 2015—2017 г. Предвид обратното действие на тази отмяна на решението на Съда, законосъобразността на решенията от 2019 г. вече не може да се оспорва на основание нарушение от страна на Съвета на решението от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788) (вж. в този смисъл определение от 14 април 2014 г., Manufacturing Support & Procurement Kala Naft/Съвет, T‑263/12, непубликувано, EU:T:2014:228, т. 37). Следователно третото оплакване трябва да се отхвърли.

251    Въпреки отхвърлянето на третото оплакване обаче, към датата на приемане на решенията от 2019 г. и на подаване на жалбата по дело T‑148/19 Съветът е бил длъжен да изведе последиците от незаконосъобразността, установена с решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788), и да не възпроизвежда мотивите, опорочени от тази незаконосъобразност, в изложенията на мотивите. Поради това жалбоподателят е могъл да счете, че има основание да подаде настоящата жалба, и това трябва да се отчете при възлагането на съдебните разноски.

252    От това следва, че настоящото основание трябва да се уважи единствено в частта, в която се твърди, че Съветът не е проверил дали решенията на органите на Съединените щати са приети при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита.

7.      Извод

253    При това положение от всичко гореизложено следва, че предвид факта, че основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, е уважено по отношение на актовете от 2014 г., тези актове трябва да бъдат отменени.

254    За разлика от това, частичната обоснованост на основанията, изведени от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, от нарушение на задължението за мотивиране и от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, не може да доведе до отмяна на актовете от 2015—2017 г. и на решенията от 2019 г. Всъщност съответните незаконосъобразности, било то на решенията на органите на Съединените щати от 1997 г. и 2001 г., или на инцидента от август 2014 г., за който е прието, че е извършен от РKK, не позволяват да се постави под съмнение преценката на Съвета, че продължава да е налице риск от участие на РKK в терористична дейност, която продължава да е надлежно обоснована с оставането в сила на заповедта на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство, както и, според случая, от други инциденти от 2014 г. или от деяние от 2017 г. (вж. т. 188 и 202 по-горе). Поради това следва да се отхвърли и искането по дело T‑148/19 Общият съд да разпореди на Съвета да приеме по-малко ограничителна мярка от включването в спорните списъци, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на това искане.

IV.    По съдебните разноски

255    Съгласно член 133 от Процедурния правилник Общият съд се произнася по съдебните разноски в съдебното решение, с което слага край на производството. Съгласно член 219 от посочения правилник, когато се произнася след отмяна и връщане от Съда на делото за ново разглеждане, Общият съд се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна. Накрая, съгласно член 134, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане, а ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

256    В случая с решение от 22 април 2021 г., Съвет/PKK (C‑46/19 P, EU:C:2021:316) Съдът отменя решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788) и не се произнася по съдебните разноски. Ето защо с настоящото решение Съдът следва да се произнесе по съдебните разноски по първоначалното производство пред Общия съд (дело T‑316/14), по производството по обжалване пред Съда (дело C‑46/19 P), по настоящото производство за ново разглеждане (дело T‑316/14 RENV), както и по съдебните разноски по дело T‑148/19.

257    От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбоподателят с основание иска отмяната на актовете от 2014 г., но исканията му във връзка с всички останали обжалвани актове са отхвърлени.

258    Що се отнася обаче до решенията от 2019 г., трябва да се припомни, че съгласно член 135, параграф 2 от Процедурния правилник Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство, по-специално ако прецени, че тя необосновано или злонамерено е причинила разходи на другата страна. Съгласно съдебната практика член 135, параграф 2 от Процедурния правилник следва да се приложи, когато с поведението си институция на Съюза е способствала за възникването на спора (вж. в този смисъл решение от 22 май 2019 г., Ertico — ITS Europe/Комисия, T‑604/15, EU:T:2019:348, т. 182 и цитираната съдебна практика). В случая, както следва от точка 249 по-горе, неспазването от страна на Съвета на задължението му да изведе последиците от установените с решение от 15 ноември 2018 г., PKK/Съвет (T‑316/14, EU:T:2018:788) незаконосъобразности при приемането на решенията от 2019 г. е могло да накара жалбоподателя да подаде жалба по дело T‑148/19.

259    Ето защо при справедлива преценка на всички обстоятелства жалбоподателят и Съветът следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски по всяко от производствата, посочени в точка 256 по-горе.

260    Накрая, съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това следва да се постанови, че Комисията, Френската република и Кралство Нидерландия понасят направените от тях съдебни разноски по производствата, в които са участвали.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 на Съвета от 10 февруари 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 714/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 в частта, в която се отнасят до Kurdistan Workers’ Party (PKK).

2)      Отхвърля жалбата по дело T316/14 RENV в останалата ѝ част.

3)      Отхвърля жалбата по дело T148/19.

4)      PKK и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски по дела T316/14, C46/19 P, T316/14 RENV и T148/19.

5)      Европейската комисия, Френската република и Кралство Нидерландия понасят направените от тях съдебни разноски.

Gervasoni

Madise

Nihoul

Frendo

 

      Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 ноември 2022 година.

Подписи


Съдържание


I. Обстоятелствата по спора

II. Искания на страните

III. От правна страна

А. По допустимостта

Б. По същество

1. По основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931

а) По решението на Обединеното кралство

1) По квалификацията на министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство като „компетентен орган“

2) По „прецизната информация или материал[ите] в съответното дело, [от които е видно], че е взето решение от [компетентен орган]“

3) По датата на терористичните действия, на основание на които министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство е забранил РKK

б) По решенията на Съединените щати

2. По основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931

а) По допустимостта на основанието

б) По относимостта на основанието

в) По съществото на основанието

1) По доводите, че посочените в член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931 цели трябва да се тълкуват в светлината на легитимния въоръжен конфликт за самоопределение на кюрдския народ

2) По оспорването на терористичния характер на целите, които се преследват с някои от приписваните на жалбоподателя действия

3. По основанието, изведено от нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931

а) По преразглеждането от Съвета на актовете от 2014 г. (дело T316/14 RENV)

б) По преразглеждането от Съвета на актовете от 2015—2017 г. (дело T316/14 RENV)

в) По преразглеждането от Съвета на решенията от 2019 г. (дело T148/19)

4. По основанието, изведено от нарушаване на принципа на пропорционалност

5. По основанието, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

6. По петото основание, изведено от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита

7. Извод

IV. По съдебните разноски


*      Език на производството: английски.