РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)

12 декември 2007 година(*)

„Конкуренция — Картели в сектора на витаминните продукти — Холин хлорид (витамин B4) — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство — Глоби — Възпиращо действие — Повторност на нарушението — Сътрудничество по време на административното производство — Едно-единствено непрекъснато нарушение“

По съединени дела T‑101/05 и T‑111/05,

BASF AG, установено в Ludwigshafen (Германия), за което се явяват г‑н N. Levy, barrister, г‑н J. Temple-Lang, solicitor, и адв. C. Feddersen, avocat,

жалбоподател по дело T‑101/05,

UCB SA, установено в Брюксел (Белгия), за което се явяват адв. J. Bourgeois, адв. J.‑F. Bellis и адв. M. Favart, avocats,

жалбоподател по дело T‑111/05,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват по дело T‑101/05 г‑н A. Whelan и г‑н F. Amato и по дело T‑111/05, първоначално г‑жа O. Beynet и г‑н Amato, впоследствие от г‑н X. Lewis и г‑н Amato, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна или за намаляване на глобите, наложени на жалбоподателите с Решение 2005/566/ЕО на Комисията от 9 декември 2004 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (Преписка COMP/E-2/37.533 — Холин хлорид) (резюме в ОВ L 190, 2005 г., стр. 22),

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪДНА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),

състоящ се от: г‑н A. W. H. Meij, изпълняващ функциите на председател, г‑н N. J. Forwood и г‑н S. Papasavvas, съдии,

секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 февруари 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалвано решение

1        С Решение 2005/566/ЕО от 9 декември 2004 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (Преписка COMP/E-2/37.533 — Холин хлорид) (резюме в ОВ L 190, 2005 г., стр. 22, наричано по-нататък „Решението“) Комисията констатира, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) с участието си в група от споразумения и съгласувани практики относно определянето на цени, подялбата на пазари и съгласувани действия срещу конкуренти в сектора на холин хлорида в ЕИП (член 1 от Решението).

2        Относно засегнатия продукт Комисията уточнява, че холин хлоридът е част от групата на водоразтворимите витамини B комплекс (витамин B4). Той се използва главно в производството на фуражи (за птици и свине) като хранителна добавка. Предлага се на пазара или във воден разтвор от 70 % или в прахообразно състояние под формата на дехидратирани зърнени продукти или силициев двуокис със съдържание от 50—60 %. Частта от холин хлорида, която не се използва за хранителна добавка за животни, се рафинира за получаване на продукт с по-голяма чистота (фармацевтично качество). Освен производителите, пазарът на холин хлорид засяга, от една страна, преработвателите, които купуват продукта от производителите в течна форма и го преработват в холин хлорид върху носител за сметка на производителя или за своя сметка, а от друга страна, дистрибуторите.

3        От съображение 3 от Решението става ясно, че след като през април 1999 г. получава заявление за освобождаване от или намаляване на санкции от страна на американския производител Bioproducts, Комисията започва разследване в сектора на холин хлорида на световно ниво. Разследването се отнася за периода от 1992 г. до края на 1998 г. В съображение 45 от Решението Комисията посочва, че на 25 ноември и на 3 и 16 декември 1998 г. канадският производител Chinook вече е бил установил контакт с нея относно въпросния картел, но по това време тя не е започнала разследване.

4        Що се отнася до ЕИП, въпросният картел започва по смисъла на съображение 64 от Решението на две различни, но тясно свързани равнища: световно и европейско. На световното равнище в периода между юни 1992 г. и април 1994 г. производителите Bioproducts (Съединени щати), Chinook (Канада), Chinook Group Limited (Канада), DuCoa (Съединени щати), пет дружества от групата Akzo Nobel (Нидерландия) и жалбоподателите участват (пряко или непряко) в антиконкурентни дейности. По същество тези дейности са имали за предмет увеличаване на цените в световен мащаб, по-специално в ЕИП, и контрол на преработвателите, по-специално в ЕИП, с цел да се гарантира, че последните няма да застрашат договорените увеличения и да разпределят световните пазари посредством оттеглянето на северноамериканските производители от европейския пазар в замяна на оттеглянето на европейските производители от северноамериканския пазар. Комисията установява провеждането на девет срещи на картела в световен мащаб между юни 1992 г. (в град Мексико, Мексико) и април 1994 г. (в Johor Bahru, Малайзия). Най-важната среща била състоялата се в Ludwigshafen (Германия) през ноември 1992 г.

5        Единствено европейските производители (BASF AG, UCB SA и пет дружества от групата Akzo Nobel) били участвали в срещите за прилагане на картела на европейско равнище, който продължава от март 1994 г. до октомври 1998 г. Комисията установява петнадесет свързани с това срещи от март 1994 г. (в Schoten, Белгия) до октомври 1998 г. (в Брюксел, Белгия или в Aix-la-Chapelle, Германия). Според съображение 65 от Решението тези срещи са послужили за продължаване на сключеното на световното равнище споразумение. Те имали за цел редовното увеличаване на цените в цялото ЕИП, придружено с подялба на пазарите и разпределяне на индивидуалните клиенти, както и контрола на преработвателите в Европа с цел поддържане на високо ниво на цените.

6        Според преценката на Комисията всички световни и европейски договорености са се вписвали, що се отнася до ЕИП, в рамките на глобален проект, който определял насоките на действие на членовете на картела и ограничавал тяхното индивидуално търговско поведение с оглед на преследване на единствена икономическа антиконкурентна цел, а именно да се нарушат нормалните конкурентни условия в ЕИП. Ето защо според Комисията сключените на световно и европейско ниво договорености следва да се считат за едно-единствено комплексно и непрекъснато нарушение относно ЕИП, в което северноамериканските производители са участвали през определено време и европейските производители през целия разглеждан период.

7        Относно идентифицирането на адресатите на Решението Комисията уточнява в съображение 166 от него, че пет дружества от групата Akzo Nobel (наричани по-нататък заедно „Akzo Nobel“), BASF, Bioproducts, Chinook, DuCoa и UCB трябва да поемат отговорността за нарушението. В замяна на това Решението не е адресирано до Ertisa, испанско дружество, притежаващо 50 % от испанския пазар, тъй като в съображение 178 от Решението Комисията преценява, че доказателствата били като цяло недостатъчни, за да бъде то държано отговорно за твърдените факти.

8        В член 3 от Решението Комисията нарежда на предприятията адресати да прекратят незабавно посочените в член 1 от Решението нарушения, доколкото не са го направили, и да се въздържат занапред от констатираните действия или неправомерни поведения, както и от всяка друга мярка, която има същия или еквивалентен предмет или ефект.

9        Относно налагането на глоби Комисията приема, че северноамериканските производители (Bioproducts, Chinook и DuCoa) са прекратили своето участие в извършване на нарушението най-късно на 20 април 1994 г., след срещата в Johor Bahru (вж. точка 4 по-горе). Според съображение 165 от Решението Комисията не е притежавала доказателства, които да показват, че е имало други срещи или контакти, в които северноамериканските производители са участвали и посредством които са определили цените за ЕИП или СА потвърдили своя първоначален ангажимент да не извършват износ към Европа. Тъй като първият акт на Комисията относно това нарушение е с дата от 26 май 1999 г., или повече от пет години след прекратяване на участието на северноамериканските производители, Комисията не им налага никаква глоба в съответствие с член 1 от Регламент (ЕИО) № 2988/74 на Съвета от 26 ноември 1974 година относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност (ОВ L 319, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 78) и на член 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

10      В замяна на това, тъй като участието на европейските производители е продължило до 30 септември 1998 г., Комисията им налага глоби с общ размер от 66,34 милиона евро.

11      Размерът на глобите е определен от Комисията в приложение на нейните насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), както и на нейното известие за намаляване и освобождаване от отговорност в случаите на картел (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството от 1996 г.“).

12      В съображение 187 от Решението Комисията посочва общите критерии, въз основа на които тя определя размера на глобите. Тя изразява своето намерение да взема предвид всички обстоятелства в конкретния случай, в частност тежестта и продължителността на нарушението, да придава достатъчно възпиращ характер на глобата, да преценява във всеки отделен случай ролята, изпълнявана от всяко участващо в нарушението предприятие, да отчита по-специално евентуалните утежняващи или смекчаващи отговорността обстоятелства и при необходимост да прилага Известието относно сътрудничеството.

13      Що се отнася до тежестта на нарушението, Комисията отчита неговото естество (определяне на цените, подялба на пазарите, разпределяне на клиентите, съгласувани действия срещу конкурентите), конкретното отражение на нарушението върху пазара поради факта на неговото осъществяване, както и размера на съответния географски пазар (цялото ЕИП), за да стигне до извода, че предприятията — адресати на Решението, са извършили много тежко нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (съображения 190—198 от Решението). Според Насоките тази степен на тежест оправдава налагането на глоба над 20 милиона евро. В съображение 199 от Решението Комисията обаче обявява, че тя ще вземе предвид относително ниската стойност на пазара на холин хлорид в ЕИП (52,6 милиона евро през 1997 г., която е последната пълна година на нарушението).

14      С оглед на определяне на началния размер на глобите Комисията обявява, че ще пристъпи към различно третиране на участващите дружества, за да отчете различията в техния ефективен икономически капацитет сериозно да навредят на конкуренцията. Така, като се отчита фактът, че нарушението е започнало на световното равнище с участието на северноамерикански дружества, които по-специално са се съгласили да се оттеглят от европейския пазар, Комисията приема, че при определяне на значимостта на всяко едно от тях следва да се имат предвид световните пазарни дялове на участващите в нарушението предприятия (съображения 200 и 201 от Решението).

15      Така въз основа на притежаваните през 1997 г. световни пазарни дялове Комисията класира Chinook в първата категория с пазарен дял от 19,3 %, DuCoa във втората категория с пазарен дял от 16,3 %, UCB, Bioproducts и Akzo Nobel в третата категория с пазарни дялове съответно 13,4 %, 12,2 % и 12 % и BASF в четвъртата категория с пазарен дял от 9,1 %. Въз основа на това класиране началните размери били определени на 12,9 милиона евро за UCB и на 9,4 милиона евро за BASF. Тези начални размери са изчислени въз основа на началния размер за първата категория от 20 милиона евро (съображения 201 и 202 от Решението).

16      С оглед на осигуряване на достатъчно възпиращо действие въз основа на оборота на жалбоподателите за 2003 г. (3 милиарда евро за UCB и 33,4 милиарда евро за BASF) Комисията умножава началния размер на глобата на BASF по 2 (съображение 203 от Решението).

17      След това за всеки жалбоподател Комисията увеличава така определения след прилагането на възпиращите фактори начален размер с 10 % за всяка пълна година на нарушението и с 5 % за всеки допълнителен период от шест месеца или повече от шест месеца, но по-малко от една година. Тъй като нарушението е продължило най-малко пет години и единадесет месеца (от 13 октомври 1992 г. до 30 септември 1998 г.), Комисията увеличава началните размери с 55 %. Така основните размери на наложените глоби са определени на 29,14 милиона евро за BASF и на 20 милиона евро за UCB (съображения 206 и 207 от Решението).

18      Срещу BASF е прието утежняващо отговорността обстоятелство на повторност, поради факта че то вече два пъти е било обект на забранителни решения за същия вид антиконкурентно поведение. Става въпрос за Решение 69/243/ЕИО на Комисията от 24 юли 1969 година относно производство по член [81 ЕО] (IV/26.267 — Оцветители) (ОВ L 195, стр. 11) и за Решение 94/599/ЕО на Комисията от 27 юли 1994 година относно производство по член [81 ЕО] (IV/31.865 — PVC) (ОВ L 239, стр. 14). Това обстоятелство довежда до увеличаване с 50 % на основния размер на наложената на BASF глоба, който достига 43,71 милиона евро (съображения 208 и 219 от Решението).

19      След като отхвърля серия от изтъкнати от жалбоподателите доводи за смекчаващи отговорността обстоятелства, изведени от ранно прекратяване на нарушението, от неприлагането на споразуменията, от дългата продължителност на разследването, от кризисното положение на сектора и от дисциплинарните мерки, предприети срещу участващите в нарушението работници с оглед на прилагане на програма за привеждане в съответствие, Комисията намалява наложената на UCB глоба за ефективно сътрудничество извън рамките на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. По-специално именно UCB е информирало Комисията на 26 юли 1999 г. за съществуването на нарушението на европейското равнище, посочвайки девет срещи, състояли се между март 1994 г. и октомври 1998 г., докато Комисията е разполагала само със сведения относно световното равнище на картела. Този факт довежда до намаляване с 25,8 % на основния размер на глобата, така че той възлиза на 14,84 милиона евро (съображения 218 и 219 от Решението).

20      Относно прилагането на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Комисията уточнява в съображение 220 от Решението, че всички жалбоподатели са ѝ сътрудничили на различни етапи от производството.

21      В отговор на искане за предоставяне на информация с дата от 26 май 1999 г. BASF (първият от тримата европейски производители, който доброволно е предал доказателства) предоставя на 15 юни 1999 г. доклад, чиято част Ж се е отнася до холин хлорида. Тъй като поставените въпроси обаче не се отнасят до този продукт, Комисията приема в съображение 221 от Решението, че частта Ж от посочения доклад трябва да се квалифицира като доброволно предаване на доказателства по смисъла на точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Същото важи за представените на 23 юни 1999 г. от BASF документи, които са съдържали данни относно срещата в Ludwigshafen (съображение 221 от Решението).

22      Относно преценката на стойността на тези данни Комисията подчертава, че вече представените от Chinook и Bioproducts доказателства са били сами по себе си явно достатъчни, за да представляват решаващо доказателство по смисъла на точка Б от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Всъщност представените на 7 май 1999 г. от Bioproducts доказателства били тези, които накарали Комисията да изпрати на 22 юни 1999 г. искане за предоставяне на информация, отнасяща се по-специално до холин хлорида. Независимо от ограничената си стойност с оглед на наличните вече данни, все пак част Ж от доклада на BASF би могла да се счита за елемент, потвърждаващ нарушението на световно ниво по смисъла на точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Относно европейските договорености Комисията подчертава, че BASF се е ограничило да заяви, че въпреки усилията на европейските производители никакво действащо споразумение не е било сключено или приложено. Що се отнася до съобщение на BASF от 16 юли 1999 г., то не е съдържало елементи, позволяващи да се потвърди извършването на нарушението, и при всички случаи представлявало отговор на искането за предоставяне на информация от 22 юни 1999 г. Накрая, Комисията посочва, че съобщение на BASF от 4 ноември 2002 г. в отговор на искането за сведения от 30 август 2002 г. се е оказало само с много ограничена стойност като информация за две срещи. Освен това, след като получава изложението на възраженията, BASF информира Комисията, че не оспорва действителността на фактите. Въз основа на тези елементи Комисията предоставя на BASF намаление с 20 % от размера на глобата, която в противен случай щяла да му бъде наложена (съображения 221—226 от Решението).

23      Относно UCB Комисията признава, че предоставените на 26 юли 1999 г. данни (вж. точка 19 по-горе) представляват действителен значим принос за установяване на извършването на нарушението на европейско равнище, макар че не е предоставен нито един документ, датиращ от периода 1995—1998 г. В замяна на това Комисията не приема, че допълнителното съобщение от 21 септември 1999 г. е от подобно значение. Освен това оспорването на участието на световно ниво в картела е накарало Комисията да откаже предоставяне на намаление поради неоспорване на действителността на фактите. Поради тези съображения въз основа на точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Комисията предоставя на UCB намаление от 30 % от размера на глобата, която в противен случай би му наложила (съображения 227—231 от Решението).

24      При приключване на това производство наложените глоби са определени, както следва:

–        34,97 милиона евро на BASF,

–        10,38 милиона евро на UCB.

 Производство и искания на страните

25      Жалбоподателите подават настоящите жалби в секретариата на Първоинстанционния съд на 25 февруари (дело T‑111/05, UCB/Комисия) и на 1 март 2005 г. (дело T‑101/05, BASF/Комисия).

26      Akzo Nobel, което също е адресат на Решението, подава жалба срещу него в секретариата на Първоинстанционния съд на 2 март 2005 г. (заведена с входящ номер T‑112/05).

27      С писмо от 25 юли 2006 г., изпратено в отговор на писмен въпрос, BASF информира Първоинстанционния съд за своя отказ от първото и седмото правно основание.

28      С определение от 7 септември 2006 г., след изслушване на страните председателят на втори състав на Първоинстанционния съд разпорежда делата T‑101/05, T‑111/05, както и дело T‑112/05 да бъдат съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение в съответствие с член 50 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

29      Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия поставя писмен въпрос на страните.

30      След изслушване на страните по този въпрос в съдебното заседание, Първоинстанционният съд решава да раздели дело T‑112/05 от дела T‑101/05 и T‑111/05 за целите на съдебното решение в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.

31      По дело T‑101/05 BASF моли Първоинстанционния съд:

–        да отмени наложената с Решението глоба или да намали съществено нейния размер,

–        да осъди Комисията да понесе съдебните разноски и другите направени от него разноски по настоящото дело,

–        да разпореди всяка мярка, която счита за подходяща.

32      По дело T‑111/05 UCB моли Първоинстанционния съд:

–        да отмени Решението или поне да отмени глобата или да намали съществено нейния размер,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

33      Комисията моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

1.     Предварителни бележки

34      BASF посочва пет правни основания, с които се оспорва преценката на Комисията относно, първо, възпиращото значение на наложената глоба, второ, увеличението на нейния размер на основание повторността на нарушението, трето, неговото сътрудничество по време на административното производство, четвърто, общото намаление, което трябвало да му се предостави независимо от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., и пето, квалифицирането на световните и европейски договорености като едно-единствено непрекъснато нарушение.

35      От своя страна UCB посочва три правни основания, изведени от грешка при квалифицирането на световните и европейски договорености като едно-единствено непрекъснато нарушение, от погрешно прилагане на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. и при условията на евентуалност от нарушение на това известие, дори в случай че Първоинстанционният съд приеме световните и европейски договорености за представляващи едно-единствено непрекъснато нарушение.

36      Най-напред следва да се разгледат първите четири правни основания на BASF, след което да се прецени основателността на доводите, изтъкнати в подкрепа на общото правно основание относно характера на нарушението като едно-единствено и непрекъснато и накрая да се анализират второто и трето правно основание на UCB.

2.     По първото посочено от BASF правно основание, изведено от нарушение на Регламент № 17 и Регламент № 1/2003, както и на Насоките, поради увеличението на размера на глобата със 100 % с възпираща цел

 Доводи на страните

37      В своята жалба BASF посочва три твърдения за нарушения, насочени срещу увеличаването на размера на глобата с възпираща цел. Първо, това увеличаване било в противоречие с Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204/62; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) и с Регламент № 1/2003, както и с произтичащите от Насоките оправдани очаквания. Второ, Комисията не била разгледала дали увеличаване на това основание е било необходимо с оглед на поведението на BASF. Трето, това увеличаване било несъвместимо с приложението на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

38      По време на съдебното заседание BASF се отказва от първото и третото твърдение за нарушение по настоящото правно основание. В рамките на второто твърдение за нарушение то изтъква, че преди да увеличи глобата с възпираща цел, Комисията е длъжна да прецени дали такова увеличаване е необходимо за въпросното предприятие с оглед на вероятността за повторност на нарушението от негова страна. Големината на предприятието била фактор, който няма значение за целите на този преценка. За сметка на това други фактори можели да послужат за указание относно бъдещото поведение на предприятие. Голямо предприятие би имало по-малка нужда от възпиране например поради излагането му на групови санкции или поради евентуални последствия, засягащи неговата борсова стойност. Не можело необходимостта от възпиращо действие да се преценява въз основа на глобалните размери на предприятие, а трябвало да се основава на неговото конкретно поведение. Комисията обаче мотивирала споменатото увеличаване само със споменаване на световния оборот на BASF.

39      Като се има предвид, че окончателният размер на глобата бил това, което позволявало да се определи дали санкцията може да разубеди предприятието от бъдещо извършване на нарушения, BASF поддържа, че необходимостта от увеличаване на глобата с възпираща цел трябвало да се преценява в края на изчисляването на глобата, а не на междинен стадий. Освен това подобно увеличаване на размера на глобата трябвало да се обясни (в изложението на възраженията и в решението) с позоваване на поведението на всяко дружество. Освен това Комисията била длъжна да отчита глобите, които въпросното предприятие е трябвало да плати в трети страни в момента на приемане на решението за подобно правонарушение. BASF добавя, че Комисията погрешно налага увеличаване на размера на глобата въз основа на дейностите на други напълно независими пазари. BASF подчертава, че никакво допълнително увеличение с цел възпиращо действие не се е налагало в неговия случай. Всъщност след Решение 2003/2/ЕО на Комисията от 21 ноември 2001 година относно производство за прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (Преписка COMP/E-1/37.512 — „Витамини“) (ОВ L 6, 2003 г., стр. 1) BASF предприело безпрецедентни постъпки, за да следи в бъдеще да не се повтори никакво незаконно поведение от този род, което то обяснило в своя отговор на изложението на възраженията. Неговото сътрудничество по време на административното производство, както и глобите, които е трябвало да плати в трети страни след преписката „Витамини“, свидетелствали за липсата на всякаква необходимост от възпиращо действие. Решението обаче не съдържало елементи, които можели да опровергаят доводите на BASF.

40      Според BASF, ако Комисията поддържа, че възпиращото действие представлява компонент от тежестта на нарушението, а не елемент от индивидуалното поведение на всяко предприятие, тя обаче не обяснява защо на някои предприятия, а на други не, се налагат увеличения на глобите с възпираща цел. BASF добавя, че като се има предвид миналото и взаимовръзката между настоящото дело и преписката „Витамини“, точка 39 по-горе, Решение 2003/2 не трябвало да се счита за релевантно при изчисляване на глобата на BASF или за преценка на въпроса за възпиращото действие, тъй като Комисията не е обяснила защо не е разгледала всичките свързани с витамините картели в рамките на едно-единствено решение.

41      В отговор на довода на Комисията, според който презумпцията за невиновност пречела да се направи преценка на бъдещото неправомерно поведение, BASF подчертава, че релевантният въпрос е дали предприятие, което съзнава незаконния характер на своето поведение и приема мерки срещу неговото повтаряне, има нужда от допълнително възпиращо действие. Това разглеждане нямало връзка с презумпцията за невиновност.

42      Комисията оспорва основателността на настоящото правно основание.

 Съображения на Първоинстанционния съд

43      Следва да се напомни, че предвидените санкции в член 15 от Регламент № 17 и в член 23 от Регламент № 1/2003 имат за цел да накажат неправомерните поведения, както и да предотвратят тяхното възобновяване. Следователно възпирането представлява цел на глобата (Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, наричано по-нататък „Решение по дело Vitamines“, точки 218 и 219).

44      Тази цел се споменава в точка 1 A от Насоките, според която „е […] необходимо […] да се определи глоба в размер, който гарантира, че тя има сериозен възпиращ ефект“.

45      Освен това възпиращото значение на глобите представлява един от елементите, в зависимост от които трябва да се установи тежестта на нарушенията (Решение на Съда от 17 юли 1997 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, C‑219/95 P, Recueil, стр. I‑4411, точка 33).

46      В конкретния случай следва да се изтъкне, че за да приложи на BASF увеличение на началния размер на глобата, Комисията не пристъпва към преценка на вероятността за повторно извършване на нарушението от това предприятие. Всъщност, както е видно от съображение 203 от Решението (вж. точка 16 по-горе), тя взема предвид единствено размера на това предприятие.

47      При все това следва да се счита, че липсата на преценка на вероятността за повторно извършване на нарушението от страна на BASF с нищо не накърнява законността на това увеличение. Всъщност добре установена съдебна практика признава значимостта на размера на предприятията като фактор, който да се вземе предвид при определяне на размера на глобата. Този елемент може да се използва като показател за влиянието, което съответното предприятие е можело да упражнява върху пазара (вж. Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точки 233—236 и посочената съдебна практика).

48      Относно стадия, на който трябва да се прецени необходимостта от прилагането на коефициент за гарантиране на възпиращото действие на глобата, достатъчно е да се посочи, че изискванията за възпиране трябва да лежат в основата на целия процес по определяне на размера на глобата, а не на един-единствен стадий от него (Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 238).

49      Относно необходимостта от прилагане на такъв коефициент в обстоятелствата по конкретния случай е важно да се посочи, че през 2003 г. BASF е реализирало общ оборот от 33,4 милиарда евро, което свидетелства за значителния размер на това предприятие, който далеч надхвърля размерите на UCB и Akzo Nobel.

50      От изложеното дотук произтича, че Комисията не нарушава Регламент № 17 и Регламент № 1/2003. Освен това тя не се отклонява от предвиденото в Насоките, като приема, че с оглед на размера на BASF е било необходимо с цел възпиращо действие да се удвои началният размер от 9,4 на 18,8 милиона евро.

51      Що се отнася до приетите от BASF мерки с цел предотвратяване на повторно извършване на нарушението, оказаното сътрудничество и понесените в трети страни осъждания, следва да се провери до каква степен тези обстоятелства са изисквали намаляване на глобата от страна на Комисията в рамките на преценката на изискванията за възпиращо действие по отношение на BASF.

52      Относно приетите от BASF мерки с цел предотвратяване на повторно извършване на нарушението следва да се констатира, че независимо от значимостта на мерките за привеждане в съответствие с правото на конкуренцията, не може да се повлияе върху реалното съществуване на извършеното нарушение. Затова приемането на програма за съобразяване от съответното предприятие не задължава Комисията да предостави намаляване на глобата поради това обстоятелство (Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точки 266 и 267). При тези обстоятелства трябва да бъде отхвърлено и твърдението, според което след наложените с Решение 2003/2 глоби BASF е нямало нужда да бъде възпирано в рамките на своите дейности, свързани с холин хлорида. Всъщност налагането на глоба на BASF за различни антиконкурентни дейности, насочени към други витаминни продукти, също не оказва влияние върху реалното съществуване на извършеното нарушение и поради това не задължава Комисията да предостави намаление на това основание.

53      Относно понесените осъждания в трети страни следва да се изтъкне, че целта на възпиращото действие, което Комисията има право да преследва при определяне на размера на глобата, е да се гарантира спазването от предприятията на определените с Договора правила на конкуренцията при развиване на техните дейности вътре в Общността или в ЕИП. От това следва, че възпиращият характер на глоба, наложена поради нарушение на общностните правила на конкуренцията, не може да се определи нито само в зависимост от особеното положение на осъденото предприятие, нито в зависимост от спазването от него на съществуващите в трети страни извън ЕИП правила на конкуренцията (вж. Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 269 и цитираната съдебна практика).

54      Що се отнася до сътрудничеството на BASF по време на административното производство, Комисията признава реалното съществуване на това сътрудничество и го възнаграждава в рамките на приложението на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. (вж. в този смисъл Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 268). Следователно въпросът дали евентуално това сътрудничество е заслужавало по-съществени намаления на глобата трябва да се разгледа в рамките на третото правно основание.

55      Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли.

3.     По второто посочено от BASF правно основание, изведено от нарушение на принципите на правната сигурност и на пропорционалността с увеличаването с 50 % на размера на глобата поради повторност на нарушението, както и поради погрешно изчисляване на това увеличение

 Доводи на страните

56      В началото BASF изтъква, че Регламент № 17 и Регламент № 1/2003 не предоставят ясна правна основа за увеличаване на размера на глобата поради повторност на нарушението. Като се има предвид, че нарушенията, заради които на BASF е наложена глоба през 1969 г. и през 1994 г., нямали никакво влияние върху тежестта или продължителността на нарушението, което е предмет на Решението, вземайки предвид тези осъждания, Комисията нарушавала принципа на правната сигурност. От Регламент № 2988/74, от член 25 от Регламент № 1/2003, както и от принципа на правната сигурност произтичало, че санкцията за повторност на нарушението трябвало да бъде подчинена на правилата за давността, с цел да се предотвратят абсурдни резултати като неналагане на глоба на северноамериканските производители поради погасителна давност на тяхното поведение на съучастник през 1994 г., докато BASF е санкционирано за нарушение, извършено през 1964 г. Като цяло било ирационално едно дружество да не може да бъде санкционирано за нарушение, извършено преди пет години, но да може да бъде санкционирано за нарушение, чиято погасителна давност е изтекла отдавна. Според BASF, ако Насоките са непълни, тъй като не предвиждат период, след изтичането на който предходно нарушение не би трябвало повече да бъде вземано предвид като повторност, то в замяна на това законодателствата на държавите-членки предвиждат подобно ограничение. BASF счита, че ако Решение 69/243 (вж. точка 18 по-горе) не е взето предвид в рамките на увеличаването на глобата поради повторност на нарушението, следва или да се приеме, че това увеличаване е погрешно или че Комисията също е на мнение, че извършено преди четиридесет години нарушение не може да се взема предвид.

57      При липса на разпоредба, предвиждаща давностен срок за вземане предвид на предходни нарушения при определяне на наличието на повторност на нарушението, според BASF Комисията е длъжна да използва своето правомощие за преценка по разумен и пропорционален начин при ясно определени и релевантни обстоятелства. BASF изтъква, че тази теза се налага на по-силно основание, когато предходното нарушение е извършено в отдалечен период, когато общностното право на конкуренцията е било слабо познато и разбирано. BASF подчертава, че второто решение, посочено от Комисията при определяне на повторността, е било прието през 1994 г. и се отнасяло до периода 1980—1984 г. Комисията обаче не можела да се възползва от бавния си процес на вземане на решения, за да посочи толкова стари нарушения при определяне на повторността. Освен това в Решение 2003/2 Комисията не налагала увеличение на глобата поради повторност на нарушението, което би било правилно.

58      Освен това според BASF констатацията за наличие на повторност на нарушението въз основа на поведение отпреди повече от двадесет години предполага, че двете нарушения са от един и същи вид, което е изключено, ако те засягат различни пазари. Такъв бил обаче конкретния случай, като се има предвид, че оцветителите (визирани в Решение 69/243), PVC (визирано в Решение 94/599) и холин хлоридът спадат към напълно различни пазари.

59      При всички случаи изчислението на въпросното увеличение било незаконно, поради това че в съответствие с точки 226 и 229 от Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия (T‑220/00, Recueil, стр. II‑2473) Комисията трябвало да го приложи към началния размер от 9,4 милиона евро, преди да пристъпи към всякакво друго увеличение, свързано с размера на предприятието или с възпиращото действие (вж. точка 15 по-горе), а не към основния размер от 29,14 милиона евро (вж. точки 17 и 18 по-горе).

60      Най-напред Комисията подчертава, че при изчисляването на глобата тя не е взела предвид участието на BASF в картела за витамините, който е довел до приемане на Решение 2003/2. Тя изтъква също, че Решение 94/599 е било прието по време на периода на извършване на нарушението, свързано с холин хлорида. Освен това именно липсата на поправяне на поведението на съответното предприятие е това, която утежнява неговата отговорност в рамките на решението за констатиране на ново нарушение, независимо от изтеклото време между първото нарушение и приемането на свързаното с него решение. Комисията не разбира защо фактът, че предходните нарушения на BASF засягат пазари, различни от този на холин хлорида, можел да опорочи въпросното увеличение, като се има предвид по-специално, че естеството на всички тези нарушения е подобно.

61      Относно принципа на правната сигурност Комисията изтъква, че при налагане на глобите тя се съобразява с общопризнати правила, какъвто е принципът на пропорционалността, но в съответствие със съдебната практика също и с характерните за налагането на санкции правила, каквито са признаването на обстоятелства, които могат да утежнят или смекчат отговорността на виновния. Не може предприятие да изисква прилагането на смекчаващи отговорността обстоятелства и в същото време да отхвърля по принцип възможността да се отчитат също утежняващи отговорността обстоятелства за целите на изчисляването на глобата. Впрочем повторността на нарушението е изрично спомената в раздел 2, първо тире от Насоките като утежняващо отговорността обстоятелство и BASF също е било уведомено за това в точка 217 от изложението на възраженията.

62      Относно давността на предходните нарушения Комисията отбелязва, че съдебната практика е потвърдила увеличение с 50 % от основния размер поради повторност на нарушение, довело до приемане на решение двадесет години по-рано, което ѝ дава право в настоящия случай да взема предвид Решение 94/599. Впрочем според Комисията това последно решение е достатъчно, за да се наложи спорното увеличение, дори и без да се държи сметка на Решение 69/243. Освен това фактът, че предходните конкретни нарушения не са взети предвид като утежняващи отговорността обстоятелства при изчисляване на глобата в рамките на Решение 2003/2, не пречи на Комисията да направи това в рамките на последващо решение.

63      Относно твърдението за нарушение, изведено от погрешно изчисляване на увеличението, Комисията подчертава, че BASF смесва началния размер (вж. точка 15 по-горе) с основния размер на глобата, така както той е определен в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението (вж. точка 17 по-горе). Именно върху този последен размер трябва да се прилага всяко увеличаване поради утежняващи отговорността обстоятелства в съответствие с Решение по дело Cheil Jedang/Комисия, точка 59 по-горе, което Комисията твърди, че е направила в случая.

 Съображения на Първоинстанционния съд

64      Още в началото следва да се отхвърли доводът на BASF, според който признаването на повторност на нарушението предполага, че нарушенията се отнасят до един и същ пазар на продукти. Всъщност достатъчно е Комисията да е изправена пред две нарушения, попадащи в приложното поле на една и съща разпоредба от Договора за ЕО.

65      По-нататък следва да се посочи, че член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 представляват съответната правна основа, по силата на която Комисията може да налага глоби на предприятия и сдружения от предприятия за нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО. Съгласно тези разпоредби при определяне на размера на глобата трябва да се вземат предвид продължителността и тежестта на нарушението. Тежестта на нарушението се определя в зависимост от много други данни, по отношение на които Комисията има свобода на преценка. Отчитането на утежняващите отговорността обстоятелства при определянето на глобата е съвместимо със задачата на Комисията да гарантира спазването на правилата на конкуренцията (Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точки 24 и 25).

66      Освен това анализът на тежестта на извършеното нарушение трябва да отчита евентуалното наличие на повторност (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 91 и Решение на Съда по дело Groupe Danone/Комисия, точка 65 по-горе, точка 26), като последната може да оправдае съществено увеличение на основния размер на глобата (Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 293). В светлината на тази съдебна практика следва да се отхвърлят твърденията на BASF, според които, от една страна, тези предходни нарушения нямали никакво влияние върху тежестта на въпросното нарушение, а от друга страна, липсвала ясна правна основа за прилагане на увеличението поради повторност на нарушението.

67      Относно твърдението за нарушение, изведено от претендирано задължение за признаване на ограничение във времето на възможността да се отчита евентуална повторност, следва да се посочи, че липсата на максимален срок за установяване на наличието на повторност в Регламент № 17 и в Регламент № 1/2003 или в Насоките не нарушава принципа на правната сигурност. Всъщност установяването и преценката на характеристиките, специфични за повторността на нарушението, са част от правото на преценка, с което Комисията разполага при избора на факторите, които да се вземат предвид с цел определяне на размера на глобите. В тази връзка Комисията не би могла да бъде обвързана от евентуален давностен срок за подобна констатация. В това отношение следва да се напомни, че повторността е важен елемент, който Комисията следва да подложи на преценка, като се има предвид, че отчитането му има за цел да поощри предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид данните, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително времето, което е изтекло между разглежданите нарушения (Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 65 по-горе, точки 37—39).

68      В конкретния случай решенията, които Комисията посочва, за да мотивира преценката си относно повторността на нарушението (вж. точка 18 по-горе), доказват, че BASF е нарушило правилата в областта на конкуренцията през периода 1964—1967 г. (определяне на процентно повишаване на цените и на условията за неговото прилагане в сектора на оцветителите) и през периода от август 1980 г. до май 1984 г. (определяне на „целеви“ цени и на „целеви“ квоти и планиране на съгласувани инициативи, целящи да повишат нивото на цените и да следят за неговото прилагане).

69      Следва да се счита, че последното от тези нарушения само по себе си може да оправдае прилагането на увеличение с 50 % от основния размер на наложената на BASF глоба (вж. в този смисъл Решение по дело Michelin/Комисия, точка 66 по-горе, точка 293).

70      При всички случаи Първоинстанционният съд подчертава, че упражняването на неговата пълна юрисдикция може да оправдае представянето и отчитането на допълнителни данни, които не се споменават в решението по същия начин, както това се изисква по силата на предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело KNP BT/Комисия, C‑248/98 P, Recueil, стр. I‑9641, точка 40).

71      В рамките на това следва да се вземе предвид фактът, че BASF е обект и на Решение 86/398/ЕИО на Комисията от 23 април 1986 година относно прилагането на член [81 ЕО] (IV/31.149 — Полипропилен) (ОВ L 230, стр. 1). В резултат на Решение на Първоинстанционния съд от 17 декември 1991 г. по дело BASF/Комисия (T‑4/89, Recueil, стр. II‑1523) на BASF се налага глоба от 2,125 милиона ECU за участието му в споразумения и съгласувани практики с цел определяне на търговска политика, фиксиране на целеви цени и договаряне на мерки за тяхното постигане, увеличение на цените и подялба на пазара от края на 1978 г. или от началото на 1979 г. до ноември 1983 г. Запитана по време на съдебното заседание, Комисията не може да обясни грешката в това решение, макар че тя фигурира в точка 29 от изложението на възраженията.

72      С оглед на този елемент се налага изводът, че от 1964 г. до 1993 г. BASF се е намирало в положение на очевидно нарушение на правилата на конкуренцията в продължение на около 13 години. В резултат на това увеличението с 50 % на основния размер е подходящо.

73      Относно твърдението за нарушение, изведено от погрешното изчисляване на увеличението поради повторността на нарушението, то също трябва да се отхвърли, тъй като произтича от смесване от страна на BASF на понятията за начален размер и основен размер (вж. точки 15—17 по-горе). Всъщност според точка 229 от Решение по дело Cheil Jedang/Комисия, точка 59 по-горе, което BASF посочва в подкрепа на своето твърдение, процентите, съответстващи на увеличения или на намаления, които се налагат поради утежняващи или смекчаващи обстоятелства, трябва да се прилагат към основния размер на глобата, определен въз основа на тежестта и на продължителността на нарушението. Точно това обаче Комисията е направила в случая, както показва съображение 219 от Решението (вж. точки 17 и 18 по-горе). При всички случаи следва да се подчертае, че при обстоятелствата в конкретния случай методът на изчисляване, предложен от BASF, би довел до същия резултат.

74      Следователно второто правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

4.     По третото посочено от BASF правно основание, изведено от погрешно приложение на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

 Доводи на страните

75      BASF счита, че намалението с 20 %, което му е предоставено по точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. (вж. точка 22 по-горе), е твърде незначително в светлината на обхвата на неговото сътрудничество. В приложение на принципа на пропорционалността Комисията била длъжна да предостави намаления, пропорционални на сътрудничеството на всяко предприятие. Според постоянната практика на Комисията BASF имало право на намаление от 10 % поради факта на неоспорване на действителността на вменените му факти. От това следвало, че неговото ранно, пълно и доброволно сътрудничество под форма, различна от неоспорването на фактите, заслужавало много по-значително намаление от предоставените 10 %.

76      Всъщност Решението не предоставяло обективен и точен отчет на сътрудничеството на BASF, поради това че описвало неправилно съдържанието на някои съобщения, не споменавало нищо относно други съществени аспекти на това сътрудничество и така не позволявало на BASF да прецени направената от Комисията оценка по отношение на някои аспекти на сътрудничеството. Според BASF тези недостатъци свидетелстват и за нарушение на принципа на добро управление.

77      В подкрепа на своите твърдения BASF поддържа, че в Решението Комисията:

–        не се позовава на неговото писмо от 6 май 1999 г., с което то я информира за съществуването на незаконни споразумения в сектора на витамините, по повод на които властите на Съединените щати са започнали разследване, и иска среща, на която това да се обсъди подробно. BASF счита, че Комисията е загубила това писмо,

–        не се позовава на състояла се на 17 май 1999 г. среща, по време на която то описва серия от тайни споразумения и предоставя сведения, които са допринесли по същество за установяване на нарушението, сред които сключването, тогава предстоящо, на съдебна спогодба с властите на Съединените щати, подписано в крайна сметка на 19 май 1999 г. и отнасящо се също така за холин хлорида,

–        не се позовава на неговото писмо от 21 май 1999 г., с което то предоставя документи относно воденото в Съединените щати разследване. BASF счита, че Комисията е загубила това писмо,

–        погрешно представя неговото съобщение от 23 юли 1999 г.,

–        прави непълно описание на искането за предоставяне на информация от 26 май 1999 г. по такъв начин, че не признава доклада от 15 юни, както и съобщението от 23 юни 1999 г. за доброволно предоставени,

–        погрешно приема неговото съобщение от 16 юли 1999 г. за отговор на искането за предоставяне на информация от 22 юни 1999 г.

78      Невъзможно било да се обясни пропускането на писмото от 6 май 1999 г. и на срещата от 17 май 1999 г., тъй като в съображение 127 от Решение 2003/2 е направено позоваване на тях.

79      Загубата от страна на Комисията на съществени елементи от преписката ѝ попречила да получи пълна представа за сътрудничеството на BASF. Така последното не могло да открие в преписката на Комисията писмата от 6 и от 21 май 1999 г., нито посочване (под формата на докладни записки или протоколи, съставени от длъжностни лица на Комисията) на срещата от 17 май 1999 г.

80      Стойността на предоставените на Комисията данни не можела да се оспорва, поради това че последната не е приела представянето на допълнителни доказателства под формата по-специално на устни свидетелски показания, предложени от BASF, като настоявала да получи само писмени доказателства. Това настояване лишило BASF от възможността да представи важни сведения, което то е можело да направи писмено, ако Комисията беше изяснила своята теза в отговор на писмото от 6 май 1999 г. Това поведение на Комисията било в противоречие с принципа на добро управление.

81      Според BASF Комисията е трябвало да осигури съставянето на надлежен протокол от срещата от 17 май 1999 г. Дори стенографските бележки, запазени от отговарящото за преписката лице, показвали, че срещата била съществено важна и на нея били обсъдени подробно няколко сектора, сред които и този на холин хлорида, което Комисията не оспорвала. Пропускът тези бележки да бъдат включени в преписката относно холин хлорида също представлявал нарушение на принципа на добро управление.

82      BASF твърди, че по време на тази среща е предоставило сведения, които са допринесли по същество за установяване на нарушението (идентифициране на тайните споразумения, засегнати продукти и предприятия, продължителност, предстоящо сключване на съдебна спогодба с американското министерство на правосъдието по-специално относно холин хлорида). Това според BASF се доказва с декларация от 24 февруари 2005 г., съставена от неговия правен съветник г‑н J. Scholz, която то нарича „декларацията „Scholz“.

83      След събранието от 17 май 1999 г. BASF е считало, че е направило всичко, за да се ползва от възможно най-голямото намаление съгласно Известието за намаляване и освобождаване от отговорност от 1996 г. При тези обстоятелства BASF счита, че неговите последващи съобщения само потвърждавали под формата на писмено доказателство устно предадените сведения, поради което се налага писмените елементи да се считат за предадени по време на тази среща. Всички тези данни били предоставени доброволно, което Комисията не посочвала в Решението. Освен това Комисията не оспорвала, че данните по точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. могат да бъдат предадени устно.

84      Относно доклада от 15 юни 1999 г. BASF подчертава, че той не бил предаден в отговор на искането за предоставяне на информация от 26 май 1999 г., а на искането за писмени доказателства, което Комисията изразила по време на срещата от 17 май 1999 г. Съставянето на посочения доклад започнало преди изпращането на това искане за предоставяне на сведения. Този факт освен това бил доказан от съобщението на BASF от 21 май 1999 г. Освен това този доклад предоставял сведения и относно витамините, които не били обект на искането от 26 май 1999 г., каквито са витамин D3 и каротеноидите. Именно искането на Комисията да получи писмен доклад било това, което предизвикало закъснение в предаването на информацията. При все това предложените от BASF разговори с неговите служители щели да бъдат ефикасно средство за събиране на необходимите доказателства. Съобщението от 23 юни 1999 г., което представлявало допълнение на доклада от 15 юни 1999 г., също било предоставено по инициатива на BASF. Това съобщение от 23 юни 1999 г. съдържало допълнителни доказателства, които Комисията не притежавала по това време и които се отнасяли до срещата в Ludwigshafen (вж. точка 4, по-горе). Освен това съобщението от 16 юли 1999 г. също допълвало поисканите по време на срещата от 17 май 1999 г. доказателства и трябвало да се счита за доброволно. То засягало изпълнението на въпросните договорености и предоставяло доказателства за тях. Съобщението от 4 ноември 2002 г. (вж. точка 22 по-горе) също съдържало серия от релевантни материали по-специално относно две срещи на картела.

85      При всички случаи направеното в Решението разграничение между доброволни и недоброволни съобщения било погрешно, като се има предвид, че едно искане на Комисията за предоставяне на информация не може да бъде определящо за минимизиране на сътрудничеството на предприятието по смисъла на точка Г, параграф 2, първо тире от Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

86      Така според BASF Комисията греши, като смята, че докладът от 15 юни 1999 г. и съобщенията от 23 юни, 16 юли 1999 г. и от 4 ноември 2002 г. не са допринесли по същество за установяване на нарушението. Комисията впрочем не обяснила защо е чакала шест седмици след изпращането на данните от Bioproducts (7 май 1999 г., вж. точка 22 по-горе), преди да изпрати искането за предоставяне на информация от 22 юни 1999 г. — дата, на която тя разполагала с всички елементи, предоставени на срещата от 17 май 1999 г. и в доклада от 15 юни 1999 г. В действителност представените от Bioproducts документи не съдържали нито подробна, нито изчерпателна информация, за разлика от предложените такива от BASF на 17 май и 15 юни 1999 г., в които се споменавали проведените събрания, както и имената на участниците, и които позволили на Комисията да започне своето разследване. Освен това предоставената от Chinook информация шест месеца преди писмените становища на Bioproducts и BASF (вж. точка 3 по-горе) имала ограничена стойност и отчасти била без значение, като поради тази причина Комисията не била започнала разследване по това време. При всички случаи именно срещата от 17 май 1999 г. била това, което подтикнало Комисията да поиска информация относно холин хлорида.

87      Комисията потвърждава, че предоставеното на BASF намаление с 20 % се разглежда като намаление от 10 % за неоспорване на действителността на фактите и намаление от 10 %, основано на съобщаването на доказателства. Впрочем тя оспорва основателността на твърденията на BASF.

 Съображения на Първоинстанционния съд

88      Точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. има следното съдържание:

„Г. Значително намаляване на размера на глобата

1.      Когато дадено предприятие сътрудничи, без да са налице всички изложени в точки Б и В условия, то може да се ползва с намаление от 10 % до 50 % от размера на глобата, която би била наложена при липса на сътрудничество.

2.      Такава хипотеза може да е налице, когато:

–        преди изпращане на изложението на възраженията предприятието предостави на Комисията информация, документи или други доказателства, които допринасят за потвърждаване на наличието на извършеното нарушение,

–        след получаване на изложението на възраженията предприятието уведоми Комисията, че не оспорва съществуването на фактите, върху които тя е основала обвиненията си.“ [неофициален превод]

89      Както това е споменато в точка Д, параграф 3 от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., последното поражда правни очаквания, на които се основават предприятията, желаещи да информират Комисията за съществуването на картел. С оглед на оправданите правни очаквания, които желаещите да сътрудничат на Комисията предприятия са могли да изведат от това известие, Комисията е длъжна да се съобразява с тях в преценката на сътрудничеството на въпросното предприятие при определяне на размера на наложената му глоба (вж. Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 488 и цитираната съдебна практика).

90      Освен това следва да се посочи, че за да може дадено предприятие да се ползва от намаление на глоба поради неговото сътрудничество по време на административното производство, то поведението му трябва да улесни задачата на Комисията, която се изразява в установяване и наказване на нарушенията на общностните правила на конкуренцията (Решение на Първоинстанционния съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T–38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 505).

91      Както е видно от самото съдържание на точка Г, параграф 2 от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., и в частност от въвеждащите думи „такава хипотеза може да е налице, когато […]“, Комисията разполага с право на преценка относно намаленията, които предоставя в приложение на това известие (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 394).

92      Впрочем намаление, основано на Известието относно сътрудничеството от 1996 г., би могло да бъде оправдано само когато предоставената информация и по-общо поведението на съответното предприятие могат в това отношение да се разглеждат като показващи действително сътрудничество от негова страна. Както произтича от самото понятие за сътрудничество, изложено в текста на Известието относно сътрудничеството от 1996 г., и по-специално от въведението и от точка Г, параграф 1 от това известие, всъщност може да бъде предоставено намаление въз основа на споменатото известие единствено когато поведението на съответното предприятие свидетелства за такъв дух на сътрудничество (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 91 по-горе, точки 395 и 396). Следователно не би могло да се счита като отражение на такъв дух на сътрудничество поведението на предприятие, което макар че не е било длъжно да отговаря на поставен от Комисията въпрос, е дало непълен и подвеждащ отговор (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело Комисия/SGL Carbon, C‑301/04 P, Recueil, стр. I‑5915, точка 69).

93      Основателността на настоящото правно основание следва да се прецени в светлината на тези съображения.

 По документа от 6 май 1999 г.

94      Важно е да се посочи, че документът от 6 май 1999 г. отразява, без да дава подробности, водените в Съединените щати разследвания по-специално срещу BASF в областта на витамините. Със съобщаването на този документ BASF се ограничава да помогне (съвместно с предприятието Hoffman-La Roche, което вече е било установило контакт с Комисията два дни по-рано) в рамките на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. и да поиска среща по този въпрос с кабинета на отговорния член на Комисията.

95      Явно е, че липсата на позоваване на този документ в Решението не би могла да засегне оценката на Комисията относно сътрудничеството на BASF. Този документ не съдържа никакъв намек за световния картел на холин хлорида (в който впрочем Hoffman-La Roche не е участвало), нито за картела, създаден от европейските производители на този витамин. В най-добрия случай, при това по имплицитен начин, този документ е можел да се отнася единствено до световния картел за холин хлорида, без обаче да съдържа „информация, документи или други доказателства, които могат да допринесат за потвърждаване наличието на извършено нарушение“ по смисъла на точка Г, параграф 2 от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. (вж. в този смисъл Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 507).

 По срещата от 17 май 1999 г.

96      Следва да се отбележи, че от тази среща не е бил съставен никакъв протокол нито на самия ден, нито впоследствие и че тя не е била обект на аудио запис. BASF разкрива пропуска на Комисията да спази тези изисквания, без обаче по никакъв начин да твърди, че то действително е поискало от институцията да се съобрази с тях. При тези обстоятелства не може да се твърди, че последната е нарушила принципа на добрата администрация (вж. в този смисъл Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точки 501, 502 и 509).

97      Налага се да се отбележи, че BASF не изразява ясно становище относно информацията за холин хлорида, която претендира, че е предоставило по време на тази среща, проведена между длъжностните лица на Комисията, представителите на BASF и тези на Hoffman-La Roche. Относно писмените доказателства, свързани със съдържанието на тази среща, преписката съдържа запазени от длъжностно лице на Комисията стенографски бележки. От своя страна BASF представя в своите писмени становища откъси от декларацията „Scholz“, която прилага към своята жалба. Относно преценката на тази декларация като доказателствено средство следва да се отбележи, че Процедурният правилник допуска страните да могат да представят подобни декларации. Тяхната преценка обаче се запазва за Първоинстанционния съд, който може, ако описаните в тях факти са от решаващо значение за разрешаването на спора, да нареди под формата на процесуални действия по събиране на доказателства изслушването на автора на такъв документ в качеството на свидетел (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 24 октомври 2003 г. по дело Heurtaux/Комисия, T‑172/03, непубликувано в Recueil, точка 3). В конкретния случай не е необходимо приемане на подобна мярка.

98      Стенографските бележки дават непълна представа за това, което е било обсъждано по време на срещата от 17 май 1999 г. Въз основа на последните обаче е очевидно, че Комисията, Hoffman-La Roche и BASF са обсъдили основно предварителни аспекти на евентуално сътрудничество, довело до обявяване на съществуването на картели относно неопределен брой витаминни продукти. Било е обсъдено желанието на предприятията да сътрудничат, състоянието на производството в Съединените щати, предстоящите етапи относно разгласяването на данни, отнасящи се по-специално до висящите искове на групата от дружества в Съединените щати, планирането във времето и тезата на Комисията относно това какво предполага за предприятията едно сътрудничество. Единственото позоваване на холин хлорида се намира на третата страница, където просто се посочва, че споменатият продукт е бил предмет на тайни договорености. Следователно BASF не би могло да претендира, че въпросните бележки доказват, че са били предоставени съществени сведения като имената на участващите предприятия (посочено е единствено участието на японските предприятия, но без никаква връзка с картела на холин хлорида) или продължителността на нарушението. Относно факта, че е имало тайни договорености относно холин хлорида, достатъчно е да се напомни, че много преди въпросното събрание Комисията е знаела за това благодарение на съобщението на Chinook (вж. точка 3 по-горе).

99      В декларацията „Scholz“ се посочва (точка 10): „[по време на тази среща BASF обяви], че участва в незаконни дейности, свързани с холин хлорида, включително смеси и премикси, както това е видно от собствения отчет на Комисията за срещата. Също така ние информирахме длъжностните лица, че незаконните споразумения, свързани с основните витамини, са засегнали европейския пазар, включително всички основни европейски и японски производители на витамини. Ние посочихме поименно основните участващи играчи за основните витамини — това несъмнено са Takeda, Eisai, Merck и Rhône-Poulenc. Представителите на Европейската комисия не изглеждаха заинтересувани от имената на другите участници. В светлината на относително ограничения брой производители на другите витамини, включително холин хлорида, идентичността на други участници в евентуален пазар е могла при всички случаи да бъде лесно разкрита от Европейската комисия.“ Следователно ясно проличава, че тази среща се е отнасяла до всички създадени в световен мащаб картели, обхващащи значителен брой витаминни продукти. Тя следователно не се е отнасяла специално за холин хлорида, за който са били предоставени много малко данни, освен вече известния на Комисията факт, че е бил организиран картел относно този продукт.

100    От тази декларация впрочем произтича, че Комисията настоява за предаването на писмени сведения под формата на доклад. В тази връзка точка 12 от декларацията посочва:

„[Тогавашният генерален директор на ГД IV] ни каза, че Европейската комисия предпочита „традиционния“ начин за събиране на сведения, т.е. получаване на сведения в писмена форма с „обичайните подробности“, като например описване на срещите, местата, датите, участниците и обсъжданите теми. При тези обстоятелства аз предложих на [генералния директор] BASF да предостави на Комисията пълен доклад относно последствията за Европейския съюз […]. [Генералният директор] веднага отбеляза своето съгласие с това предложение.“

101    Въпросният доклад е този от 15 юни 1999 г. (вж. точки 21 и 84 по-горе). В част Ж от него, която се отнася до холин хлорида и съдържа три страници, BASF се позовава на състояли се между пролетта на 1992 г. и ноември 1992 г. четири срещи на световния картел на холин хлорида, включително и срещата от Ludwigshafen, както и на шест други срещи до провеждането на тази от април 1994 г. в Johor Bahru. Докладът отбелязвал също, че до края на 1996 г. е имало други срещи относно износа към Южна Америка и Латинска Америка, но без резултат за участниците. Като се има предвид, че според изявленията на BASF докладът от 15 юни 1999 г. съдържал пълно изложение на събитията, свързани с договореностите относно холин хлорида, не е вероятно срещата от 17 май 1999 г. да е довела до предаването на по-изчерпателни данни. Това се потвърждава от самата жалба, където в точка 153 е посочено, че „единствената причина, поради която BASF не е предоставило допълнителните подробни устни сведения веднага, е настояването от страна на Комисията за писмени доказателства“. Освен това в точка 11 от декларацията „Scholz“ е посочено, че въпросната среща е продължила около един час, поради което явно не е било възможно да се направи подробно представяне на различните световни картели, които са засягали тринадесет витаминни продукта, а именно дванадесетте продукта по преписката „Витамини“, точка 39 по-горе, към които се добавя холин хлоридът.

102    Позоваването на предстоящото към този момент сключване на съдебна спогодба с американските власти също е напълно безполезно за Комисията, като се има предвид, че тази информация сама по себе си не съдържа никакво съществено доказателство относно европейския пазар на холин хлорида.

103    От това следва, че не би могло да се приеме твърдението на BASF, според което предоставената на 17 май 1999 г. информация позволила на Комисията да докаже нарушение на общностното право на конкуренцията. Всъщност обикновеният преглед на част IV от Решението, озаглавена „Изложение на фактите“, показва, че неговата фактическа основа (която съдържа 25 страници) съдържа далеч по подробни и съществени данни в сравнение с общите сведения, до които BASF се е ограничило както по време на срещата от 17 май 1999 г., така и в доклада от 15 юни същата година.

104    Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от отказа на Комисията да приеме доказателства под формата на устни свидетелски показания, които според BASF е можело се представят в кратък срок, то също трябва да се отхвърли. Всъщност изтеклото време до съставянето на доклада от 15 юни 1999 г., който според BASF е бил пълен и подробен, не засяга преценката на Комисията относно предложеното от него сътрудничество. Тази институция твърди, че не се е основала на никакво предадено от друго предприятие доказателство, което би намалило стойността на споменатия доклад. Всъщност Комисията подчертава, без това да е оспорено, че не е получила сведения в периода между срещата от 17 май и предаването на доклада от 15 юни 1999 г..

105    Следователно твърденията на BASF се основават върху погрешната предпоставка, според която времето, изтекло между срещата от 17 май и 15 юни 1999 г., има негативно отражение върху намалението на наложената му глоба. Поради същите причини трябва да се отхвърли доводът, според който всички съобщения след срещата от 17 май 1999 г. трябвало да бъдат считани за предадени на тази дата, тъй като те потвърждавали казаното по време на въпросната среща.

106    При тези обстоятелства се налага изводът, че макар и материалите, които BASF твърди, че е предоставило по време на срещата от 17 май 1999 г., със сигурност да са давали възможност на Комисията да отправи искания за предоставяне на информация, дори да нареди извършването на проверки, при все това тя пак е била длъжна поради общия характер на предоставените сведения да установи и докаже фактите, независимо от признаването от BASF на неговата отговорност (вж. в този смисъл Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 517).

107    Следва да се посочи също, че противно на това, което BASF се опитва да внуши (вж. точка 78 по-горе), Комисията никога не взема предвид документа от 6 май, нито срещата от 17 май 1999 г. за целите на прилагането на Известието за намаляване и освобождаване от отговорност от 1996 г. по делото „Витамини“, точка 39 по-горе. За първи път се прави позоваване на тези елементи в съображение 127 от Решение 2003/2, в което Комисията посочва, че по това време не ѝ е било предоставено никакво изявление или писмено доказателство. Освен това от съображения 743, 747, 748, 761 и 768 от Решение 2003/2 произтича, че Комисията е предоставила намаление от 50 % от размера на глобата, която в противен случай би била наложена на BASF, единствено въз основа на документите, които то ѝ е предало между 2 юни и 30 юли 1999 г. относно витамините A, E, B2, B5, C и D3, бетакаротина и каротеноидите. Позоваването на документ от 6 май 1999 г. в съображение 747 от това решение служи само за определяне на датата, на която BASF заявява на Комисията своето намерение да сътрудничи на разследването. Следователно с Решение 2003/2 на BASF не е предоставено никакво намаление на глобата за сътрудничеството поради тези постъпки.

 По съобщението от 21 май 1999 г.

108    Със съобщението от 21 май 1999 г. BASF предоставя на Комисията съдебната спогодба, както и придружаващия я меморандум, който представлява обвинителния акт в рамките на започнатото в Съединените щати производство. Относно стойността на тези данни с оглед на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. следва да се посочи, че Комисията не ги използва нито пряко, нито непряко в Решението при установяване на наличието на нарушение в ЕИП. Следователно при липса на други данни, доказващи, че разгласяването на въпросната съдебна спогодба спомага за потвърждаване на съществуването на засягащо ЕИП нарушение, това разгласяване не влиза в приложното поле на точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597, точка 297).

109    Следователно пропускът да се направи позоваване на тези документи не води до никакво нарушение на точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

 По съобщението от 23 юли 1999 г.

110    Според BASF в съображение 49 от Решението погрешно се посочва, че изпратените със съобщението от 23 юли 1999 г. данни са били същите като тези, които то вече е било изпратило в рамките на преписката „Витамини“, точка 39 по-горе. BASF претендира, че е предоставило допълнителни документи относно холин хлорида.

111    Страните не спорят по въпроса, че тези документи са предадени в отговор на искане за предоставяне на информация от 22 юни 1999 г. съгласно член 11 от Регламент № 17. Впрочем предоставените на Комисията документи в отговор на искане за предоставяне на сведения са предадени въз основа на законово задължение и не биха могли да се вземат предвид по Известието относно сътрудничеството от 1996 г., макар и да могат да послужат за установяване на съществуването на антиконкурентно поведение срещу предприятието, което ги е предоставило, или срещу друго предприятие (Решение по дело Комисия/SGL Carbon, точка 92 по-горе, точки 41 и 50). Ето защо аргументът на BASF следва да се отхвърли като неоснователен. Поради същите причини следва да се отхвърли и общото твърдение за нарушение, според което в рамките на преценката на сътрудничеството на това предприятие Комисията погрешно придала по-голямо значение на съобщенията на BASF, които не са били предшествани от искане за предоставяне на сведения (вж. точка 85 по-горе).

 По преценката на доклада от 15 юни и съобщението от 23 юни 1999 г. в светлината на искането за предоставяне на информация от 26 май 1999 г.

112    Както беше посочено в точка 21 по-горе, Комисията преценява в съображение 221 от Решението, че независимо от факта, че BASF е предоставило доклада от 15 юни и съобщението от 23 юни 1999 г. в отговор на искането за предоставяне на сведения от 26 май 1999 г., същите трябва да се вземат предвид като доброволно съобщаване на доказателствата. Следователно противно на това, което твърди BASF, Комисията не пренебрегва доброволния характер на предаването на тези данни.

 По съобщението от 16 юли 1999 г.

113    Според съображение 223 от Решението съобщението от 16 юли 1999 г. не е съдържало никакво доказателство, допринасящо да се потвърди наличието на извършеното нарушение. При прочит на този документ тази оценка се потвърждава. Двете приложени таблици, които явно се отнасят до холин хлорида (озаглавени „Premixes and Blends“), дават представа единствено за стойността и за обема на производството и продажбите на BASF в ЕИП от 1994 г. до 1998 г. Вследствие на това, независимо от въпроса дали това съобщение е било отговор на искане за предоставяне на информация от 22 юни 1999 г., споменатото съобщение не е можело да бъде взето предвид по Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

 Обща преценка на предоставеното на BASF намаление

114    От всички гореизложени съображения произтича, че Комисията с пълно право се основава изключително на доклада от 15 юни и на съобщението от 23 юни 1999 г. при преценка на обхвата на сътрудничеството на BASF и при изчисляване на намалението, което да се приложи към основния размер на наложената му глоба въз основа на точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. BASF впрочем признава, че то не е можело да се ползва от точки Б и В от споменатото известие.

115    В трите страници, от които се състои част Ж от доклада от 15 юни 1999 г., се описват някои състояли с в рамките на световния картел срещи, без обаче да се дава и най-малкото уточнение относно обсъжданите на тях въпроси. Първите две срещи, които BASF описва подробно (през пролетта и лятото на 1992 г. в Мексико) се оказват без значение за целите на настоящото производство, тъй като в съображения 136 и 163 от Решението Комисията признава пълната липса на споразумение в резултат от тези събрания и определя за начало на нарушението 13 октомври 1992 г. (трета среща в Мексико).

116    Освен това важно е да се напомни, че BASF не разгласява информация относно съществуването на европейските съглашения, които се оказват особено зловредни за пазара на ЕИП. Дори в своето съобщение от 4 ноември 2002 г. BASF посочва само две потенциално важни срещи, които са имали за предмет „дискусия относно европейския пазар на холин хлорида“ (през февруари 1995 г. с UCB и Akzo Nobel) и друга „относно пазара на холин хлорида“ (през юли 1995 г., без посочване на участниците). Едва след като получава изложението на възраженията, посредством неоспорването на действителността на фактите BASF признава наличието на картел на европейско ниво. Следователно въпросната информация е била най-малкото непълна, след като не споменавала една много съществена част от тайните деяния.

117    Съобщението от 23 юни 1999 г. съдържа пет документа, разпространени по време на срещата от Ludwigshafen, които се отнасят до производствените капацитети през 1992 г. на производителите и преработвателите, както и до международните пратки за същата година. В останалата си част това съобщение съдържа документи, непредставляващи особен интерес, които впрочем не са били използвани от Комисията в Решението.

118    Впрочем макар и тези елементи да потвърждават извършеното нарушение, поради което попадат в полето на точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., техният принос обаче е незначителен на фона на пълнотата и подробния характер на елементите, които Комисията излага в раздел 1.4. от изложението на възраженията, а след това в съображения 63—121 от Решението при описване на фактите по конкретния случай.

119    При тези обстоятелства не би могъл да се подкрепи аргументът на BASF, изведен от закъснението на Комисията при изпращането на първите искания за предоставяне на сведения, за да се намали стойността на данните, предоставени от Bioproducts на 7 май 1999 г. Освен това, с оглед на тяхната ограничена стойност предоставените от BASF данни не могат да се сравняват с предоставените от Bioproducts или Chinook. Ето защо дори и да се предположи, че стойността на последните не е достигнала твърдяното от Комисията ниво, това с нищо не може да промени оценката на сътрудничеството на BASF.

120    Следователно, без да допуска каквато и да е грешка, Комисията прави преценка на стойността на сътрудничеството на BASF и му предоставя намаление от 20 % от глобата, която в противен случай щеше да му бъде наложена. Следователно третото правно основание трябва да бъде отхвърлено. Важно е обаче да се уточни, че тази преценка няма негативно отражение върху последиците, които преценката на Първоинстанционния съд относно петото правно основание може да има върху това намаление (вж. точки 212—223 по-нататък).

5.     По изтъкнатото от BASF четвърто правно основание, изведено от недостатъчно намаление на глобата независимо от Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

 Доводи на страните

121    Независимо от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. BASF счита, че заслужава по-голямо намаление поради следните основания:

–        то предлага своето сътрудничество на много ранен стадий (6 май 1999 г.),

–        то прекратява своето участие в картела преди тази дата,

–        то предоставя подробни сведения по време на срещата от 17 май 1999 г., а след това писмено, като по своя инициатива изпраща допълнителни сведения,

–        то предоставя на Комисията сключената с властите на Съединените щати съдебна спогодба, която също се е отнася до холин хлорида,

–        то незабавно уволнява всички служители, отговорни за картела, и прилага програма за привеждане в съответствие с правилата на конкуренцията.

122    Като се отчита фактът, че според съображение 221 от Решението то е било първият от тримата европейски производители, който доброволно предава доказателства относно нарушението, и с оглед на отпуснатите на другите европейски производители намаления, BASF иска от Първоинстанционния съд да използва своето правомощие за пълна юрисдикция, за да намали наложената глоба.

123    BASF подчертава също, че всеки довод относно значението на предоставените в рамките на сътрудничеството елементи трябвало да фигурира в Решението, тъй като Комисията не може да направи допълнителни уточнения, ако липсват мотиви.

124    BASF опровергава твърдението на Комисията, според което особено важните документи са предадени след прекратяването на груповите действия в Съединените щати. Всъщност последното предадено от BASF писмено становище е от 23 юли 1999 г. (вж. точка 110 по-горе), или повече от три месеца преди прекратяването на първия колективен иск.

125    Комисията счита, че изтъкнатите в рамките на това правно основание и представените в подкрепа на предходното правно основание доводи се припокриват. Тя счита, че фактът, че BASF е прекратило своето участие в картела, преди да предложи своето сътрудничество, не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, нито елемент на сътрудничество. Освен това последващото прилагане на програма за привеждане в съответствие нямало значение за стойността на сътрудничеството на BASF. Следователно Комисията счита, че тези доводи също са неоснователни.

126    Относно настояването на BASF Първоинстанционният съд да упражни правомощието си за пълна юрисдикция Комисията подчертава, че елементите, които тя изтъква благодарение на този жалбоподател, не са се отнасяли до европейската част на картела. Тя напомня своите твърдения относно стойността им и извежда на преден план значимостта на предоставената от UCB и Akzo Nobel информация относно европейския аспект на картела. Поведението на BASF било заблуждаващо, поради факта че то се опитало да въведе Комисията в грешка относно значимостта на проведената в Мексико среща през октомври 1992 г. и относно съществуването на европейското равнище на картела.

 Съображения на Първоинстанционния съд

127    Елементите, които се съдържат в първо, трето и четвърто тире от точка 121 по-горе, вече бяха преценени в рамките на предходното правно основание. С оглед на свързания с това анализ Първоинстанционният съд счита, че никаква причина не оправдава допълнително намаление освен това от 20 %, приложено от Комисията на основание точка 3, шесто тире от Насоките, по-специално като се има предвид най-малко непълният характер на информацията, която BASF предоставя на Комисията (вж. точка 116 по-горе).

128    Фактът, че BASF доброволно е прекратило нарушението преди започване на разследването на Комисията, е отчетен в достатъчна степен при изчисляването на продължителността на приетия за него период на нарушението, така че то не би могло да се позовава на точка 3, трето тире от Насоките (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисията, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точка 341 и Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, T‑50/00, Recueil, стр. II‑2395, точки 328—332). Всъщност прекратяването на нарушенията веднага след намесата на Комисията може логично да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство само ако съществуват причини да се предположи, че разглежданите предприятия са подтикнати от въпросната намеса да прекратят своето антиконкурентно поведение, а случаят, при който преди датата на първата намеса на Комисията нарушението вече е приключило, не попада в приложното поле на тази разпоредба от Насоките (Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сборник, стр. I‑829, точка 158).

129    Относно уволнението на служителите, изиграли решаваща роля в нарушението, Първоинстанционният съд не счита, че то представлява действие, което оправдава намаляването на наложената глоба. Всъщност става въпрос за мярка, чиято цел е да се наложи спазването на правилата на конкуренцията от неговите служители, което при всички случаи е задължение на предприятието и поради това не могло да се разглежда като смекчаващо отговорността обстоятелство.

130    Относно довода, според който BASF е първият европейски производител, предоставил доказателства на Комисията, налага се да се посочи, че този извод не засяга предходните съображения. Всъщност доброволно предоставената от BASF информация относно световния картел е била слабо значима и полезна, докато то не предоставя никаква съществена информация относно европейския картел, чийто обхват е оповестен от Akzo Nobel. Следователно фактът, че BASF е първият европейски производител, който е оказал сътрудничество, не може да доведе до намаляване на глобата.

131    Поради това четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.

6.     По изтъкнатото от BASF и UCB правно основание, изведено от грешка в правото при квалифицирането на световните и европейски договорености като едно-единствено непрекъснато нарушение

 Доводи на страните

132    BASF развива своята аргументация в две части, изведени от нарушение на правото на защита, както и от грешка в правото при квалифицирането на картела като един-единствен и непрекъснат.

133    Що се отнася до първата част, Комисията не била посочила в изложението на възраженията, че световните и европейски картели формирали едно-единствено нарушение за пазара на ЕИП. Тъй като в изложението на възраженията се посочва споразумение за подялба на световния пазар, чиито свързани с Европа дейности представлявали „подспоразумения“, BASF нямало възможността да направи коментари относно съществено различното квалифициране, възприето в Решението, според което факторът, установяващ единния характер на нарушението, се изразявал в неговата единна антиконкурентна цел. Това различие между изложението на възраженията и Решението представлявало нарушение на правото на защита, тъй като BASF е щяло да се защити срещу това неправилно правно описание на фактите, ако то се е съдържало в изложението на възраженията.

134    Що се отнася до втората част, квалифицирането на картела като едно-единствено нарушение било погрешно, тъй като участниците в двата картела били различни. Освен това в някои съображения от Решението се приемало, че става въпрос за две различни нарушения. Думите „нарушава нормалните условия на конкуренция“, които са използвани в съображение 150 от Решението, за да опишат целта на картела, не били достатъчно специфични, за да оправдаят единния характер на нарушението. Освен това световният картел имал за цел глобалната подялба на пазара, докато европейският картел целял най-вече определяне на цените и разпределяне на клиентите в ЕИП, което е различна по естеството си цел. Твърдението на Комисията, че единствената цел на неправомерното поведение е била увеличаване на цените, като всички други цели били считани за второстепенни и допълнителни, не отразявало фигуриращите в Решението констатации. Освен това продължителността на двете нарушения била различна и между тях имало прекъсване, като се има предвид, че световното споразумение относно цените останало в сила от януари 1993 г. до януари 1994 г., докато европейският картел е продължил от март 1994 до октомври 1998 г. Европейският картел не интересувал северноамериканските производители, тъй като те били длъжни да останат извън европейския пазар и износът към Северна Америка бил незначителен. Този баланс на интересите не бил променен след края на глобалния картел.

135    Противно на това, което се поддържа в съображение 149 от Решението, BASF никога не се е съгласявало с квалифицирането на картела като едно-единствено нарушение. Позицията на Комисията била в противоречие с нейната предходна практика по вземане на решения, според която тайните договорености на различни, но тясно свързани географски равнища, били считани за отделни нарушения, а също и с тезата, която тя поддържала пред Първоинстанционният съд в рамките на подадената срещу Решение 2003/2 жалба. От предходни решения на Комисията произтичало, че тайни договорености на различни географски равнища можели да представляват едно-единствено нарушение, когато сключените на едно равнище договорености целели да осъществят, засилят или организират уговорените на друго равнище цели и ако нито едно от двете не продължи да съществува след прекратяване на другото. Комисията не могла да обясни защо европейските производители трябвало да продължат да прилагат глобалния картел след неговото прекратяване. В действителност като се включили в европейски картел, който бил създаден след световния картел и бил напълно отделен от него, европейските производители били извършили ново нарушение.

136    Следователно Комисията не можела да наложи никаква санкция на BASF за световния картел поради свързаната с него погасителна давност съгласно Регламент № 2988/74.

137    Според UCB нищо не свързва тясно двете равнища на картела, за който се претендира, че е един-единствен. Световният картел бил договорен от основните световни производители на холин хлорид, а именно северноамериканските и европейските производители, и имал за предмет подялбата на големите световни пазари в частност посредством споразумение, по силата на което европейските производители не изнасяли повече за Северна Америка и северноамериканските производители не изнасяли повече за Европа. Увеличаването на цените и контролът върху преработвателите имали за цел да осигурят стабилността на тази подялба на световните пазари. Никога обаче не ставало въпрос за подялба на клиенти и на национални пазари вътре в ЕИП, нито за картел относно цените в Европа, както показвало изказването, приписвано на представител на DuCoa в съображение 85 на Решението. Поради неуспеха на тези договорености съответните предприятия, сред които и UCB, ги прекратили през април 1994 г.

138    Обратно, контактите между европейските производители започнали през март 1994 г., или близо две години след срещата в Ludwigshafen (вж. точка 4 по-горе), и продължили до 1998 г., или повече от четири години след края на преговорите на световно равнище. Предмет на договореностите между европейските производители не било регулирането на световния пазар, а единствено това на пазара на ЕИП под формата на подялба на националните пазари и на клиентите. Следователно ставало въпрос за два напълно отделни опита, договорени в различни моменти от различни страни и преследващи явно различни цели. Само фактът, че две практики водят до нарушаването на нормалните условия на конкуренцията в ЕИП, не е достатъчен, за да се установи, че те представляват едно-единствено нарушение. Да се приеме, че една определена по толкова неясен начин обща цел може да е достатъчна за доказването на съществуването на едно-единствено непрекъснато нарушение, означавало да се разреши автоматично квалифицирането на няколко нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО, независимо от сектора, като едно-единствено непрекъснато нарушение. UCB подчертава, че тъй като двата картела засягат един и същ сектор, неминуемо използваните практики са сходни. Този факт обаче не можел да бъде достатъчен за установяване на тясна връзка между двата картела, щом като тези практики имат различен предмет и различна икономическа цел.

139    Квалифицирането на двата картела като едно-единствено нарушение имало за цел да позволи на Комисията да държи сметка за световния картел, като избегне правилата за погасителната давност. Следва обаче да се направи разграничение между конкретния случай и делата, при които понятието за едно-единствено непрекъснато нарушение спомага да се преодолее трудността да се докаже, че всички членове на картел са участвали във всички антиконкурентни дейности, преследващи една и съща цели и вписващи се в една и съща икономическа конюнктура. Напротив, даденият случай бил аналогичен на делото JFE Engineering и др./Комисия, приключило с Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. (T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, стр. 22), в което Комисията разграничила световно нарушение от европейско нарушение, въпреки факта, че преценила второто като средство за осъществяване на първото. Освен това конкретният случай трябвало да се разграничи от делата, по които съдебната практика разглежда дали различни форми на поведение (споразумения, съгласувани практики) могат да бъдат квалифицирани, взети заедно, като едно-единствено нарушение. Според UCB също трябвало да се направи разграничение между конкретния случай и делата, в които функционирането и прилагането на споразуменията са останали идентични през цялата продължителност на картела.

140    От това следвало, че европейският картел не може да се разглежда като продължение в ЕИП на първоначално обсъждани на световно равнище договорености. Такъв извод следвало да се изключи поради самия факт, че въпросът за подялбата на национални пазари вътре в ЕИП никога не бил споменаван от участниците на световните срещи, нито дори от европейските производители преди 1994 г. Комисията не представила никакво доказателство, което би могло да опровергае този факт.

141    Доводът на Комисията, според който европейският картел нямало да бъде възможен, ако страните не бяха продължили да прилагат световните споразумения през цялото времетраене на европейските договорености, противоречал на Решението. Всъщност в него Комисията посочила, че световният картел е бил прекратен през април 1994 г. след срещата в Johor Bahru (вж. точка 9 по-горе) и че тя не разполагала с доказателства за последващи неправомерни действия от страна на северноамериканските производители. При непродължаване на картела на световно равнище след 1994 г., цялото съждение на Комисията се подкопавало. От това следвало, че при липса на едновременно съществуване на двата картела Комисията нямало да има основание да претендира, че двете равнища на антиконкурентните споразумения са били необходими едно на друго.

142    Комисията отхвърля твърденията на BASF и подчертава, че тя никога не е разглеждала поведението на северноамериканските и европейските производители преди 1994 г. и поведението на европейските производители след 1994 г. като два отделни картела. Още повече в Решението тя по никакъв начин не направила разграничение между картел на световно равнище и картел на европейско равнище. Напротив, тя обяснила в съображение 64 от Решението, че единственият картел функционирал на две различни, но тясно свързани равнища, световно и европейско, като тази позиция била изразена в няколко други съображения. Следователно било погрешно да се претендира, че Комисията е приела, че неправомерното поведение представлява едно-единствено нарушение, с единствената цел да определи размера на глобата и да заобиколи срока на погасителната давност.

143    Относно съгласуването между изложението на възраженията и Решението Комисията изтъква, че в това отношение не можело да се констатира никаква разлика. Всъщност изведените от съдебната практика принципи, свързани с понятието за едно-единствено непрекъснато нарушение били анализирани в точки 164—166 от изложението на възраженията и възпроизведени в съображения 145—148 от Решението. Освен това точка 168 от изложението на възраженията се позовавала на една обща цел, изразяваща са в премахване на конкуренцията на пазара на холин хлорид, на една идентична антиконкурентна цел и на една-единствена икономическа цел, а именно да се наруши нормалното развитие на цените на световния пазар на холин хлорида. Същите тези основания накарали Комисията да стигне в Решението до извода, че ставало въпрос за едно-единствено непрекъснато нарушение. Ограничението на компетентността на Комисията до нарушения, пораждащи последици във вътрешността на ЕИП, е това, което я накарало да се съсредоточи върху тази територия в съображение 150 от Решението. Освен това Комисията включила в изложението на възраженията всички необходими фактори относно приложението в конкретния случай на понятието за едно-единствено непрекъснато нарушение, продължителността и тежестта на нарушението, за да бъдат напълно спазени правата на защита на BASF.

144    При всички случаи ако се предположи, че съществува разминаване между изразите в изложението на възраженията и в Решението, то първото съдържало данните, изисквани, за да се даде на BASF възможността да бъде изслушано относно извода, свързан с едно-единствено непрекъснато нарушение, така че да бъдат спазени неговите права на защита.

145    Относно твърдяното погрешно приложение на концепцията за едно-единствено непрекъснато нарушение Комисията отхвърля аргумента, изведен от разлика между участниците в двата картела (вж. точка 134 по-горе). На първо място, Комисията никога не посочила „два картела“, а на второ място, поне три предприятия (BASF, UCB и Akzo Nobel) измежду участниците в това нарушение били едни и същи. Фактът, че Комисията не разполагала с материали, за да докаже, че Bioproducts, Chinook и DuCoa са продължили своето участие в нарушението след 20 април 1994 г. (вж. точка 9, по-горе), не означавал, че неправомерното поведение на европейско равнище е станало различно нарушение, считано от тази дата.

146    Освен това било изкуствено и нереално да се счита, че всеки път, когато едно предприятие влиза или излиза от даден картел, се създава нов отделен картел, включващ останалите предприятия. Същото се отнасяло по-специално до случая, когато картелът се изразява в поведение, засягащо същия пазар на стоки, преследващо основно същата икономическа цел, имащо същия антиконкурентен характер и поддържано за дълъг период от твърдо ядро предприятия. Фактът, че европейските производители са приспособили, дори засилили своите антиконкурентни дейности след отказа на северноамериканските производители, не променял непрекъснатото естество на картела, нито неговата основна цел, чието реализиране продължавало да зависи от упражнявания върху преработвателите контрол, както и от подялбата на пазарите. Възприетото поведение от участниците в картела на световно и европейско равнище било впрочем от същото естество (подялба на клиенти и на пазари, контрол върху преработвателите, обмен на поверителна търговска информация и определяне на цените) и имало единна цел, а именно да се нарушат нормалните условия на конкуренцията в ЕИП относно холин хлорида, за да може неговата цена да бъде определена на изкуствено високо ниво.

147    Следователно Комисията не допуснала никаква грешка, нито възприела теза, противоречаща на нейната теза по преписката „Витамини“, точка 39 по-горе, приемайки, че поведението на европейските производители от 1994 г. нататък било само продължение на предходните споразумения, сключени със северноамериканските производители. Всъщност според Комисията последните имали особен интерес, от една страна, от прилагането на високи цени в Европа, за да могат да поддържат ниво на високи цени в регионите, където действали, а от друга страна, да следят за контрола върху европейските преработватели, за да им попречат да изнасят на ниски цени към другите пазари. Следователно напускането на европейския пазар от тези производители не означавало липса на интерес от тяхна страна към този пазар. Ако трябваше да се приеме, както BASF предлага, че северноамериканските производители нямали същите интереси, нито същите цели както европейските производители, би било невъзможно да се обясни създаването на картела на световно равнище.

148    Комисията също изразява учудване, че BASF оспорва единния и непрекъснат характер на картела, като се има предвид, че то не направило това в своя отговор на изложението на възраженията.

149    Комисията подчертава, че не е имало прекъсване между двете равнища на картела, тъй като минималните цени, както и контролът върху преработвателите били предмет на срещата от Johor Bahru през април 1994 г. (вж. точка 9 по-горе), и че картелът е бил създаден на европейско равнище през март 1994 г.

150    Комисията оспорва също основателността на доводите на UCB. Тя подчертава, че според съдебната практика основният елемент при определяне дали дадено нарушение е единно и непрекъснато или съществуват няколко отделни нарушения е единството на целта, тоест в конкретния случай нарушаването на конкуренцията в сектора на холин хлорида на пазара на ЕИП (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 113; Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 186 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Dansk Rørindustri/Комисия, T‑21/99, Recueil, стр. II‑1681, точка 67). Първоначално това нарушаване се проявило чрез отсъствието на северноамериканските производители от пазара на ЕИП, а впоследствие с подялбата на същия този географски пазар. Съвкупността от елементи, върху които Комисията основала своята преценка, се състои от участието на същите предприятия в картел по смисъла на член 81 ЕО, от непрекъснатостта във времето на съответните дейности, от идентичността на антиконкурентните дейности, както и от преследваните последици.

151    Северноамериканските производители са знаели или е трябвало да знаят, че логичната последица от тяхното напускане на пазара на ЕИП би била подялбата на този пазар между европейските производители. Всъщност подялбата на световно равнище не би имала никакъв смисъл, ако не беше последвана от подялба на общностно равнище, което на свой ред не би било възможно при липсата на предварителна договореност на световно равнище. Освен че нарушенията на световно и европейско равнище, представляващи едно-единствено нарушение, имали същата цел, те също така обединявали едни и същи предприятия през непрекъснат период и посредством идентични практики. Неучастието на северноамериканските производители на европейското равнище на картела според Комисията не променя нито неговата цел, нито неговото естество на непрекъснато нарушение, като се има предвид по-специално, че тяхното отсъствие от пазара на ЕИП нарушавало конкуренцията на този пазар.

152    Във връзка с тази последна констатация Комисията оспорва твърдението на UCB, според което не е имало споразумение на световно равнище относно цените в ЕИП. Възпроизведеното в съображение 85 от Решението изявление на представителя на DuCoa (вж. точка 137 по-горе) се позовавало единствено на среща от януари 1993 г. Всъщност споразумението от Ludwigshafen също засягало цените в Европа, както е посочено в съображение 77 от Решението.

153    Освен това споразуменията, сключени на световното равнище на картела, били абсолютно необходими за реализирането на картела на европейско равнище, тъй като за да може да се раздели европейският пазар между европейските производители, като се поддържат високите цени, трябвало тези производители да бъдат сигурни, че няма да изпитат конкуренцията на северноамериканските производители. Разликата на географските пазари, към чиято подялба се стремели всички равнища на картела, не била значим фактор, тъй като споменатите подялби позволявали да се увеличи по изкуствен начин рентабилността на холин хлорида, което е единствената цел на картела. Теорията за едно-единствено непрекъснато нарушение имала за цел да не се позволи изкуственото разделяне на това, което по същество е единно, а именно съвкупност от действия, насочени към една и съща цел. В конкретния случай без подялба на световния пазар подялбата на европейско равнище нямало да има смисъл и без подялба на европейско равнище нямало да има никаква полза от световния картел.

154    Така според Комисията поддържането на високи цени в Европа позволявало на северноамериканските производители да прилагат аналогични условия на американския пазар. Противно на твърдяното от UCB, европейските цени били действително обсъждани, тъй като всяко споразумение относно световните цени задължително предполагало определяне на европейско равнище. Що се отнася до контрола върху преработвателите, то от него се интересували северноамериканските производители, които желаели да избегнат износа на ниски цени извън ЕИП, докато европейските производители имали за цел да попречат на продажбите на ниски цени от преработвателите вътре в ЕИП.

155    В допълнение, точки 369 и 374 от Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 139 по-горе, обезсилвали тезата на UCB, противопоставяйки се на изкуственото разделяне на една и съща съвкупност от правила, целящи подялбата на пазарите. Всъщност било очевидно, че споразуменията на европейско равнище представлявали продължаване и прилагане на световните споразумения, като просто заменяли световната подялба с подялбата на националните европейски пазари. Тази замяна била възможна само защото след края на световните споразумения страните продължили да ги прилагат и северноамериканските производители продължили да стоят извън европейския пазар в приложение на световните споразумения. UCB погрешно смесвало продължаването на споразуменията на световно равнище с продължаването на техните последици. Не било никакво противоречие да се приеме, че картелът е приключил на световно равнище, но именно на европейско равнище е продължил да се ползва от последиците на световните споразумения. При тези обстоятелства липсата на едновременност не променяла единния и непрекъснат характер на нарушението.

156    Относно твърдението за нарушение, изведено от употребата на понятието за единствено нарушение, с цел да се избегнат правилата на погасителната давност, Комисията подчертава, че не се стреми да извлече финансова полза посредством налагането на глоби и че нейната цел не е да определя високи размери. Впрочем при изчисляването на основния размер Комисията взела предвид световните, а не европейските пазарни дялове. Ако тя беше отчела европейските пазарни дялове, щеше да се наложи да наложи по-високи глоби. Относно северноамериканските производители Комисията подчертава, че тяхното поведение е щяло да бъде санкционирано за целия период на нарушението, ако техните действия на световно равнище не бяха погасени по давност.

 Съображения на Първоинстанционния съд

 Предварителни бележки

–       По обхвата на доводите на BASF

157    Важно е в самото начало да се посочи, че първата част от това правно основание цели да покаже несъответствие между изложението на възраженията и Решението относно квалифицирането на световния и европейски аспект на деянията като едно-единствено непрекъснато нарушение. Тази част представлява отделно правно основание, изведено от нарушението на правата на защита на BASF в това отношение, което следва да бъде анализирано, ако е необходимо, след разглеждане на правното основание, изведено от грешка в правото при квалифицирането на световните и европейски договорености като едно-единствено непрекъснато нарушение. Всъщност, в случай че Първоинстанционният съд приеме, че това квалифициране е опорочено от грешка в правото и поради това трябва да бъде отхвърлено, евентуалното констатиране на нарушение на правата на защита по отношение на това квалифициране би останало без последици (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, известно като „Цимент“, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 3436 и Решение на Първоинстанционния съд от 14 декември 2005 г. по дело General Electric/Комисия, T‑210/01, Recueil, стр. II‑5575, точка 633).

–       По понятието за едно-единствено непрекъснато нарушение

158    Квалифицирането на определени незаконни деяния като деяния, представляващи едно и също нарушение, или като множество нарушения по принцип засяга санкцията, която може да се наложи, тъй като констатацията за множество нарушения може да доведе до налагането на няколко отделни глоби, всеки път в границите, определени в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Възможно е обаче от констатацията за множество нарушения да имат полза техните автори, когато някои от нарушенията са погасени по давност (вж. в този смисъл Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 72).

159    Понятието за едно-единствено нарушение може да се свърже с правната квалификация на антиконкурентно поведение, състоящо се от споразумения, съгласувани практики и от решения на сдружения на предприятия (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 150 по-горе, точки 112—114, Решение на Първоинстанционния съд от 24 октомври 1991 г. по дело Rhône-Poulenc/Комисия, T‑1/89, Recueil, стр. II‑867, точки 125—127, Решение на Първоинстанционния съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, известно като „PVC II“, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точки 696—698 и Решение на Първоинстанционния съд по дело HFB и др./Комисия, точка 150 по-горе, точка 186).

160    Понятието за едно-единствено нарушение може също да се свърже с личния характер на отговорността за нарушенията на правилата на конкуренцията. Всъщност предприятие, което е участвало в нарушение чрез своето собствено поведение, обхванато от понятията за споразумение или за съгласувана практика, попадащи под ударите на член 81, параграф 1 ЕО, и което е целяло да спомогне за цялостното осъществяване на нарушението, за целия период на своето участие в споменатото нарушение може да бъде също така отговорно и за следваното от другите предприятия поведение в рамките на същото нарушение. Такъв е случаят, когато е установено, че въпросното предприятие е знаело за неправомерното поведение на другите участници или е можело разумно да го предвиди и е било готово да поеме риска за него. Този извод произхожда от широко разпространената в правния ред на държавите-членки концепция за вменяване на отговорността за нарушения, извършени от няколко автори, в зависимост от тяхното участие в нарушението като цяло. Следователно той не противоречи на принципа, според който отговорността за такива нарушения има личен характер, не пренебрегва индивидуалния анализ на уличаващите доказателства и не нарушава правата на защита на участващите предприятия (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 150 по-горе, точки 83, 84 и 203 и Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 150 по-горе, точка 231).

161    Така бе прието, че случай на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО може да е резултат от серия действия или от непрекъснато поведение, които се вписват в „общ план“ поради идентичния си предмет, нарушаващ конкуренцията във вътрешността на общия пазар. В такъв случай Комисията има право да вменява отговорността за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано като цяло (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 66 по-горе, точка 258), дори и да е установено, че съответното предприятие е участвало пряко само в един или няколко от елементите от фактическия състав на нарушението (Решение по дело PVC II, точка 159 по-горе, точка 773). Освен това фактът, че различни предприятия са играли различни роли в преследването на една обща цел, не заличава същността на антиконкурентния предмет и следователно на нарушението, при условие че всяко предприятие е допринесло на своето собствено равнище за преследването на общата цел (Решение по дело „Цимент“, точка 157 по-горе, точка 4123 и Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 139 по-горе, точка 370).

162    В конкретния случай това, че Комисията квалифицира световния и европейския клон на картела като едно-единствено непрекъснато нарушение, води до констатирането на един-единствен картел, който продължил от 13 октомври 1992 г. до 30 септември 1998 г. Обратно, в случай че Първоинстанционният съд приеме, че тези два клона представляват отделни нарушения, като последица от това ще се наложи изводът, че глобалният картел, продължил от 13 октомври 1992 г. до 20 април 1994 г., е погасен по давност (вж. точка 9 по-горе). Освен частичната отмяна на Решението, тази констатация би имала отражение върху изчислението на глобата както на BASF, така и на UCB.

163    Следователно трябва да се разгледа дали с оглед на посочената в точки 159—161 по-горе съдебна практика Комисията допуска грешка в правото, като квалифицира деянията, за които жалбоподателите се упрекват, като едно-единствено непрекъснато нарушение. За тази цел следва в рамките на предварителните бележки да се изложи и приетата от Комисията позиция относно изложението на възраженията и тя да се сравни със съдържащите се в Решението констатации.

–       Приета от Комисията позиция в изложението на възраженията и констатации в Решението

164    От точка 111 от изложението на възраженията от 22 май 2003 г. произтича, че Комисията считала по това време, че картелът е продължил на световно равнище от 1992 г. до 1998 г. и на европейско равнище от март 1993 г. до октомври 1998 г. Така Комисията приема, че картелът е бил осъществен на различни равнища: световно, регионално, дори и национално, в зависимост от интересите и ангажираността на участниците на съответните пазари (точка 78 от изложението на възраженията). Според Комисията картелът се е състоял от непрекъснато действащо споразумение между производителите на холин хлорид, което включвало по същество световните договорености и регионалните „поддоговорености“ на европейско равнище (точки 79 и 84 от изложението на възраженията).

165    От точки 168 и 169 на изложението на възраженията произтича, че според преценките на Комисията европейският клон на картела е представлявал особено приложение на установените на световно равнище принципи, което е станало възможно благодарение на сигурността, че северноамериканските производители няма да се намесват на европейския пазар, като изнасят холин хлорид за него. Следователно е ставало въпрос за „поддоговорености“, свързани с Европа, според израза, който Комисията използва няколко пъти в изложението на възраженията (вж. например точки 79, 84, 90 и 169). Относно северноамериканските производители Комисията счита, че тяхната отговорност за всички деяния се е основавала на факта, че те са знаели за съществуването на споменатите „поддоговорености“ (точка 169 от изложението на възраженията).

166    Следователно се оказва, че в момента на изпращането на изложението на възраженията на страните Комисията е считала, че световните и европейски договорености са представлявали само едно нарушение, за осъществяването на което всеки участник е изиграл определена роля.

167    В резултат на предоставените от северноамериканските производители становища по съдържанието на изложението на възраженията Комисията обаче оттегля своите твърдения за нарушения, свързани с тайните контакти на световно равнище, за които се твърди, че са се състояли след 20 април 1994 г. (точки 121—123, 144—147, 149 и 151 от изложението на възраженията).

168    Именно при тези обстоятелства Комисията възприема посочения в Решението подход относно връзката между световното и европейското равнище на въпросните договорености.

169    Така в съображение 64 от Решението, озаглавено „Организация на картела“ Комисията потвърждава, че картелът е функционирал „на две различни, но тясно свързани равнища“. Според същото съображение предприетите на световно равнище дейности са имали за цел да увеличат цените в световен мащаб, да контролират преработвателите и дистрибуторите на холин хлорид, за да се гарантира, че те няма да предлагат холин хлорид на ниски цени, и да поделят световните пазари посредством споразумение, според което северноамериканските производители биха се оттеглили от европейския пазар.

170    В съображение 65 от Решението, посветено на срещите на европейско равнище, Комисията посочва, че последните са послужили да се продължи сключеното на световно равнище споразумение, включително между самите европейски производители, с цел да се увеличат цените и да се упражнява контрол върху преработвателите в Европа. Следователно тези срещи са се отнасяли за увеличението на цените не само в цялото ЕИП, но също и на националните пазари, както и по отношение на индивидуалните клиенти. Всичко това е било организирано по такъв начин, че да се зачитат пазарните дялове на европейските производители, с цел да се гарантира по-добра рентабилност и стабилност на пазарите. Според съображение 68 от Решението тази стабилност била постигната с елиминирането или избягването на износа от конкуренти в географските зони, в които други конкуренти притежават важни пазарни дялове. Според същото съображение ключов елемент в това отношение е било споразумението, предвиждащо, че европейските производители няма да изнасят в Северна Америка, а северноамериканските производители няма да изнасят на европейския пазар. Благодарение на тази подялба на пазари споменатите производители можели да „стабилизират“ своя национален пазар и да подобрят рентабилността в своя регион. Било сключено и споразумение с цел световно увеличаване на цените до идентични равнища. Това споразумение трябвало да позволи не само да се подобри рентабилността на пазара, но също да се избегне всяко дестабилизиране на вноса между регионите. Именно за преследването на тези цели е било абсолютно необходимо да се контролират преработвателите и дистрибуторите.

171    Според съображение 69 от Решението сключените на световно равнище споразумения са засягали четири свързани помежду си антиконкурентни дейности, изразяващи се в определянето и увеличаването на световните цени, в подялбата на световните пазари (оттегляне на северноамериканските и европейските производители съответно от европейския и северноамериканския пазар), в контрола върху дистрибуторите и преработвателите и накрая в редовен обмен на поверителна търговска информация, за да се осигури прилагането на споразуменията.

172    След представянето на проведените на световно и европейско равнище срещи Комисията посвещава десет съображения на анализа на понятието за едно-единствено непрекъснато нарушение, както и на прилагането на свързаните с него принципи към конкретния случай. Така в съображения 145—148 от Решението, под заглавие „Понятието за едно-единствено непрекъснато нарушение — Принципи“, Комисията поддържа по-голямата част от съждението, посочено в изложението на възраженията (вж. точка 166 по-горе), като цитира Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 150 по-горе. Именно в съображения 150—154 от Решението обаче Комисията излага мотивите на своето ново съждение относно прилагането на принципа за едно-единствено непрекъснато нарушение към конкретния случай.

173    Според съображение 150 от Решението световните и европейските договорености са имали една-единствена антиконкурентна цел, а именно да се нарушат нормалните условия на конкуренция в ЕИП. По-точно сравнението на сключените на тези две равнища договорености показвало, че сключените такива на европейско равнище можело да са считат като продължение от европейските производители на първоначално договореното не само със северноамериканските производители, но и между самите европейски производители на световно равнище относно увеличаването на цените и контрола върху преработвателите. Комисията посочва, че с цел да се увеличат цените, фактурирани на някои европейски клиенти, последните били поделени между съответните европейски производители. За да стане възможно тези производители да постигнат съгласие относно такава подялба, според Комисията е очевидно, че те е трябвало да зачитат своите съответни глобални пазарни дялове в Европа.

174    Според съображение 151 от Решение по дело Akzo Nobel, UCB и BASF са участвали в разглежданите дейности както на европейско, така и на световно равнище, като най-напред са постигнали съгласие относно някои дейности, които да предприемат в ЕИП, а след това като са продължили тези дейности, обединявайки се на европейско равнище. Северноамериканските производители не били участвали в европейските срещи, тъй като в момента на започването на тези срещи световните договорености били в процес на прекратяване. Още повече, дори и да се предположи, че европейските договорености са започнали преди 14 март 1994 г. (което Комисията признава, че не е в състояние да докаже), за северноамериканските производители е щяло да бъде безполезно да участват в тях, доколкото те са приели да се оттеглят от европейския пазар.

175    Според съображение 152 от Решението северноамериканските производители са знаели или е трябвало да знаят за европейските договорености. Всъщност основната цел, преследвана от европейските производители посредством оттеглянето на северноамериканските производители от европейския пазар, е била „стабилизиране“ на европейския пазар. Това „стабилизиране“ обаче е щяло да бъде невъзможно без други тайни допълнителни договорености между европейските производители.

176    В заключение Комисията излага в съображение 153 от Решението, че европейските производители са се съгласили в действителност да нарушават конкуренцията в ЕИП от началото на световните договорености до края на европейските договорености. Според Комисията фактът, че европейските производители са притежавали заедно 80 % от европейския пазар, доказва, че те са били в състояние да прилагат своите договорености дори и след изтичането на световните споразумения.

 По квалификацията на въпросното неправомерно поведение

177    Следва да се посочи, че в съответствие с цитираната в точка 159 по-горе съдебна практика антиконкурентните дейности, предприети на световно равнище и описани в съображение 69 от Решението, представляват сами по себе си едно-единствено нарушение. То се състои от споразумения (относно определянето и увеличаването на световните цени, относно оттеглянето на северноамериканските производители от европейския пазар и относно контрола върху дистрибуторите и преработвателите), както и от съгласувани практики (обмен на поверителна търговска информация, с цел да се оказва реципрочно въздействие върху търговското поведение на участниците).

178    Същото се отнася за антиконкурентните дейности на европейско равнище, които представляват сами по себе си едно-единствено нарушение, състоящо се от споразумения (относно определянето и увеличаването на цените за ЕИП, за национални пазари, както и за индивидуални клиенти, относно разпределянето на клиентите, относно подялбата на пазарните дялове и относно контрола върху дистрибуторите и преработвателите), както и от съгласувани практики (обмен на поверителна търговска информация, с цел да се оказва реципрочно въздействие върху търговското поведение на участниците).

179    От прилагането на тази съдебна практика към конкретния случай обаче не произтича автоматично, че договореностите на световно и европейско равнище, взети заедно, образуват едно-единствено непрекъснато нарушение. Всъщност изглежда, че наличието на обща цел, състояща се в нарушаване на нормалното развитие на цените, е оправдавало в посочените в съдебната практика дела квалифицирането на различните споразумения и съгласувани практики като елементи от фактическия състав на едно-единствено нарушение. В това отношение не може да не се признае, че тези деяния са се допълвали взаимно, в смисъл че всяко от тях е било предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и са допринасяли посредством взаимодействие за осъществяването на всички антиконкурентни последици, желани от техните автори в рамките на глобален план, насочен към постигане на единна цел.

180    В този контекст е важно да се уточни, че понятието за единна цел не би могло да се определи чрез общото позоваване на нарушението на конкуренцията на пазара на холин хлорида, тъй като накърняването на конкуренцията представлява, в качеството на предмет или последица, неразделен елемент от всяко поведение, попадащо в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО. Такова определение на понятието за единна цел би рискувало да лиши понятието за едно-единствено непрекъснато нарушение от част от неговия смисъл, доколкото то би имало за последица няколко забранени с член 81, параграф 1 ЕО вида поведение, засягащи даден икономическия сектор, систематично да бъдат квалифицирани като елементи от фактическия състав на едно-единствено нарушение.

181    Ето защо следва да се провери дали между двата блока от споразумения и съгласувани практики, които Комисията санкционира с Решението като едно-единствено непрекъснато нарушение, има връзка на взаимно допълване по смисъла, описан в точка 179 по-горе. Впрочем самата Комисия обосновава своята теза, като се позовава на факта, че световните и европейски договорености били „тясно свързани“ (вж. точки 4, 142 и 169 по-горе). В това отношение следва да се държи сметка за всяко обстоятелство, с което може да се установи или оспори споменатата връзка, какъвто е периодът на прилагане, съдържанието (включително използваните методи) и съответно целта на различните въпросни споразумения и съгласувани практики.

182    Относно периода на прилагане на въпросните споразумения се налага изводът, че прекратяването на световните договорености най-късно на 20 април 1994 г. води до това, че от тази дата нататък северноамериканските производители повече не са били задължени да не изнасят за Европа. Самата Комисия разкрива липсата на доказателства за други срещи или контакти, в които северноамериканските производители участвали и посредством които определили цените за ЕИП или потвърдили своето първоначално задължение да не изнасят за Европа след тази дата (вж. Съображение 165 от Решението). От това следва, че преценката, според която, за стане възможна подялбата на европейския пазар между тях при поддържане на високи цени, европейските производители е трябвало да са сигурни, че няма да им се налага да търпят конкуренцията на северноамериканските производители (вж. точка 153 по-горе), не отчита факта, че след 20 април 1994 г. световните споразумения вече не са били в сила. Всъщност споразуменията за подялба на европейския пазар са приложени при липсата на каквото и да е споразумение за забрана на износ с произход от Съединените щати.

183    Освен това не може да се приеме изводът на Комисията, според който подялбата на световните пазари не би донесла никаква полза за участващите предприятия без подялба на европейския пазар и обратно (вж. точка 153 по-горе). В конкретния случай забраната на износ за европейския пазар е имала за цел да избегне смущаването на този пазар поради продажбата на холин хлорид на изкуствено намалени цени, водещо до възвръщането на една част от фиксираните разходи за извънредната продукция (съображения 39 и 68 от Решението). Отстраняването на тази търговска заплаха е цел, отделна от целта за подялбата на европейския пазар, като последната изисква, както ще бъде посочено по-нататък, прилагането на различни механизми за нейното постигане.

184    Вследствие на това европейските договорености, сключени едва на 14 март 1994 г., по време на срещата в Schoten, когато страните са констатирали неуспеха на световните споразумения по време на последните срещи в Брюж и в Johor Bahru през ноември 1993 г. и през април 1994 г. (съображения 92—95 от Решението), от тази гледна точка са имали самостоятелно значение спрямо споразумението за взаимно оттегляне от европейския и северноамериканския пазар. Тази констатация се налага на още по-силно основание относно периода след формалното прекратяване на всеки опит за споразумение на световно равнище (по време на срещата в Johor Bahru от 14 до 20 април 1994 г.). Следователно Комисията погрешно поддържа в съображение 68 от Решението, че европейските производители са могли да „стабилизират“ пазара на ЕИП благодарение на предварителната подялба на световните пазари, доколкото по време на прилагането на споразуменията на европейско равнище тези пазари повече не са били поделени между северноамериканските и европейските производители.

185    Освен това като изтъква, че след формалното прекратяване на световните споразумения страните са продължили да ги прилагат и че северноамериканските производители са продължили да стоят извън европейския пазар в приложение на световните споразумения (вж. точка 155 по-горе), Комисията противоречи на съображение 165 от Решението, според което тя не е разполагала с доказателства, показващи, че е имало други срещи или контакти, в които северноамериканските производители били участвали и посредством които били определени цените за ЕИП или потвърдено тяхното първоначално задължение да не изнасят за Европа (вж. точка 9 по-горе).

186    След запитване по този въпрос в съдебното заседание Комисията посочва, че с тази аргументация тя не е искала да изтъкне, че световното споразумение е продължило да съществува след възприетата в Решението дата на неговото прекратяване, а че на практика поведението на участващите предприятия е останало почти такова, каквото е било, когато тези споразумения са се били в сила. Ето защо трябвало да се направи разграничение между това обстоятелство и посоченото в съображение 165 от Решението относно продължителността на световното споразумение.

187    Налага се констатацията, че това разграничение, което впрочем противоречи на писмените изявления на Комисията (вж. точка 155 по-горе), се основава на погрешно тълкуване на член 81 ЕО. Всъщност според постоянната съдебна практика установеният с членове 81 ЕО и 82 ЕО режим на конкуренцията се интересува от икономическите резултати от споразуменията или от всякаква друга форма, подобна на съгласуване или на координиране, вместо от тяхната правна форма. Вследствие на това в случаите на престанали да бъдат в сила съглашения, за прилагането на член 81 ЕО е достатъчно те да произвеждат своите правни последици и след формалното им прекратяване (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия, T‑30/91, Recueil, стр. II‑1775, точка 71 и Решение на Първоинстанционния съд от 11 декември 2003 г. по дело Ventouris/Комисия, T‑59/99, Recueil, стр. II‑5257, точка 182 и цитираната съдебна практика). От това следва, че продължителността на дадено нарушение не трябва да се преценява в зависимост от периода, по време на който споразумението е в сила, а в зависимост от периода, по време на който обвинените предприятия са имали забранено от член 81 ЕО поведение. Тезата на Комисията обаче не позволява да се обясни причината, поради която макар че след 20 април 1994 г. северноамериканските производители са продължили да се държат по предвидения в световните споразумения начин, не им е наложена никаква глоба. Следователно предложеното от Комисията тълкуване на съображение 165 от Решението не би могло да се приеме.

188    Относно посоченото от Комисията обстоятелство в дупликата по дело T‑111/05, според което правните последици от световния картел продължавали да съществуват след неговото формално прекратяване (вж. точка 155 по-горе), следва да се посочи, че подобно на изложеното в предходната точка твърдение, то не е посочено в Решението. Не би могло да се приеме обяснението, представено от Комисията по време на съдебното заседание, според което в съображение 96 от Решението тя се позовавала на това обстоятелство, доколкото то показвало, че износът от Северна Америка към ЕИП е останал относително слаб след края на световните договорености. Всъщност от съображения 40 и 44 на Решението произтича, че през 1990 г. вносът на холин хлорид представлявал близо 9 % от оценената стойност на пазара в Общността, съставена от 12 държави-членки, докато през 1997 г. вносът на холин хлорида достигнал 9,3 % от обема на продажбите в цялото ЕИП. Тези стойности не биха могли да потвърдят тезата на Комисията, тъй като показват, че ситуацията относно вноса в европейския пазар е била почти същата както в периода, предшестващ сключването на споразуменията на световно равнище, така и в периода след тяхното изтичане и че следователно тези споразумения не са повлияли съществено на структурата на европейския пазар относно междуконтиненталния внос.

189    При всички случаи, дори и да се предположи, че съображение 96 от Решението се позовава по същество на твърдени изменения на структурата на европейския пазар, които се дължат на световните договорености и които са улеснили осъществяването на европейските договорености, то това обстоятелство не беше доказано. Всъщност Първоинстанционният съд покани страните, както и Akzo Nobel, да дадат своята оценка за пазарните дялове, притежавани от жалбоподателите и от Akzo Nobel на европейския пазар (схващан в смисъл, че включва държавите — членки на Общността, както и държавите от EАСТ, които създават ЕИП през 1994 г.) в третото тримесечие на 1992 г., тоест в началото на световните договорености. Никоя от страните обаче не представя конкретни данни в това отношение поради причини, свързани с отдалечеността във времето на въпросните операции. Вследствие на това следва да се направи преценка въз основа на произтичащите от Решението данни, както и от данните, произтичащи от административната преписка, към които Решението препраща.

190    Както е посочено в съображения 97 и 153 от Решението, Akzo Nobel, BASF и UCB са притежавали повече от 75 % от европейския пазар в момента на започване на европейските договорености (март 1994 г.) и поради това са можели да си поделят този пазар, без да се безпокоят от поведението на другите световни производители. Този голям пазарен дял обаче не изглежда да е резултат от световните договорености. Всъщност от съображение 40 от Решението произтича, че през 1990 г. вносът на холин хлорид е представлявал близо 9 % от стойността на пазара на Общността (3 525 t внос от 40 000 t). През първите седем месеца на 1992 г., която е била първата година на нарушението на световно равнище, вносът в Европа с произход от Северна Америка възлизал на 2 900 t на пазар от 43 800 t, или 6,6 % от европейския пазар (съображение 71). През същата година пазарният дял на Ertisa е възлизал на не повече от 7,9 % (производствен капацитет от 3 500 t съгласно стр. 1999 от административната преписка, приложена към писмената защита по дело T‑101/05). Ако се отчита пазарният дял от около 15 % за ICI (четвъртият европейски производител, неучастващ във въпросните дейности, поради факта че по традиция се е ограничавал до пазара на Обединеното кралство) според бележка под линия 152 от Решението, остава колективен пазарен дял от минимум 70,5 % за Akzo Nobel, BASF и UCB през 1992 г. Ето защо следва да се констатира, че световните договорености не са предизвикали достатъчно съществено изменение в структурата на европейския пазар, и по-специално относно колективния пазарен дял на BASF, UCB и Akzo Nobel, което позволява да се стигне до извода, че благодарение на тях тримата европейски производители са могли да си поделят пазара на ЕИП.

191    При тези обстоятелства не би могло да се приеме твърдението, според което споразуменията на европейско равнище са представлявали продължаване и изпълнение на световните споразумения, просто замествайки световната подялба с подялбата на националните европейски пазари (вж. точка 155 по-горе). Всъщност дадено антиконкурентно споразумение по принцип не може да се разглежда като средство за прилагането на друго вече приключило споразумение (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 139 по-горе, точка 363).

192    Що се отнася до преследваната цел от всеки от двата блока договорености, от съображения 64—68 и 150—153 от Решението произтича, че Комисията е споменала съществуването на единна антиконкурентна цел, състояща се в достигане на изкуствено високи цени. Макар и да е вярно обаче, че световното споразумение е предвиждало минималните приложими от производителите цени (вж. например съображения 77, 79, 85, 88, 90, 91 и 92 от Решението), не по-малко вярно е, че тази мярка е имала за единствена цел да запази ключовия елемент на това споразумение, а именно да се избегне износът от Европа към Северна Америка и обратно, а не да се направи подялба на европейския пазар между европейски производители. Всъщност ако производителите решат да продават на европейските преработватели и дистрибутори на много ниски цени (поради своите възможности да произвеждат в излишък), това съгласно съображение 151 от Решението е щяло да позволи на последните да изнасят холин хлорид за Съединените щати на конкурентни цени. Напълно очевидно е, че северноамериканските производители би трябвало в замяна на това да възприемат подходящо по смисъла на споразумението поведение спрямо своите клиенти (преработватели и дистрибутори) в Съединените щати.

193    Според съображение 85 от Решението, в което се цитира изявление на DuCoa, „вярно е да се каже, че когато [представител на DuCoa] обяви, че те са възнамерявали да се опитат да повишат цените на световно равнище, това преди всичко се отнасяше за цените в Далечния Изток и в Латинска Америка; те нито обсъдиха, нито сключиха с европейците споразумение относно цените в Северна Америка, нито споразумение с европейците относно цените в Европа и тези въпроси не са били предмет на никакъв опит за постигане на споразумение“. Според същото изявление „никога американските производители не са се опитвали да диктуват цените на холин хлорида в Западна Европа […], но те са споменали факта, че ако цените в Европа са много ниски, съществува вероятност стоката отново да се изнася към Съединените щати“. Противно на това, което Комисията поддържа, изразите в това изявление не могат да бъдат тълкувани като позоваващи се изключително на срещата от януари 1993 г.

194    Що се отнася до двете последни изречения от съображение 152, според които взаимовръзката между световния и европейския клон се доказва от факта, че стабилизирането на европейския пазар, което е било една от целите на световното споразумение, е щяло да бъде невъзможно без други тайни договорености между европейските производители, то това се основава на погрешна предпоставка. Всъщност нито от Решението, нито от представените на Първоинстанционния съд материали по преписката, на които Комисията се основава, произтича, че „стабилизирането“ на посочените в световното споразумение пазари се е изразявало в конкретния случай в подялба на европейския и американския пазар между производителите, които са останали активни в тях.

195    Напротив, както беше посочено (вж. точка 192 по-горе), това „стабилизиране“ е целяло да се избегне междуконтиненталния износ на цени, по-ниски от тези, които са в сила в региона, в който се внася. Според съображение 39 от Решението „когато това се случи, [този внос] може въпреки свързаните с него малки обеми да има дестабилизиращ ефект върху нивото на цените, които са в сила в региона, в който се внася, особено когато това ниво е относително високо“. Споменатото съображение уточнява, че този тип продажби може да бъде привлекателен за дружество, което произвежда излишък и се стреми да си възвърне част от своите фиксирани разходи.

196    Фактът, че „стабилизирането“ на пазарите трябва да се разбира по този начин, се потвърждава със съображение 68 от Решението, посветено на функционирането на картела на световното равнище, което гласи: „[…] не е можело да се изключи рискът производителите да се освобождават от някои излишъци в производството под формата на отделни инцидентни продажби, предназначени единствено да покрият фиксираните производствени разходи. Макар че се отнася само за малки количества, такъв износ е можел да смути цените в пазара, в който се внася, тъй като клиентите биха могли да използват продажбите, когато такива бъдат извършвани, за да договарят по-ниски цени. Следователно стабилизирането на пазара би могло да се постигне чрез отстраняване или чрез избягване на износ от конкуренти в географските зони, в които други конкуренти притежават важни пазарни дялове. Ключов елемент в това отношение е било споразумението, предвиждащо европейските производители да не изнасят за Северна Америка и северноамериканските производители да не изнасят за европейския пазар. Благодарение на тази подялба на пазарите другите оператори биха могли да „стабилизират“ своя национален пазар и да подобрят рентабилността в своя регион.“ Дори да се предположи, че с думите „подобрят рентабилността в техния регион“ Комисията има предвид не само оттеглянето на северноамериканските производители, а също и подялбата на пазара на ЕИП между европейските производители, такъв анализ не е приемлив с оглед на последиците от прекратяването на антиконкурентните дейности на световното равнище най-късно на 20 април 1994 г. (вж. точки 184—190 по-горе).

197    Важно е да се добави, че както произтича от съображения 71 и 75 и от бележки под линия 31 и 66 от Решението, в момента, в който световното споразумение е било приложено, всички производители са имали капацитет за извънредна продукция, като това е благоприятствало междуконтиненталния износ на холин хлорид на ниски цени и поради това е застрашавало стабилността на световните пазари (вж. точки 192 и 195 по-горе). Следователно понятието „стабилизиране“ на пазарите в рамките на световното споразумение не се е отнасяло до подялба вътре в европейския и северноамериканския пазар, както това се предполага в съображение 152 от Решението. Фактът, че европейските производители са започнали подялбата на европейския пазар едва в края на световния картел и в момент, в който неуспехът на този картел е бил установен от участниците (съображение 93 от Решението), свидетелства, че тяхната цел не е била да участват в световните договорености, за да се извърши последваща подялба на отредените им пазари. Впрочем налага се констатацията, че Комисията не посочва в Решението никакво доказателство, което да доказва съществуването на такава цел.

198    Респективно контролът, на който са били подложени дистрибуторите и преработвателите, е различен по съдържание в зависимост от преследваната цел. В рамките на световните договорености този контрол се е изразявал под формата на фактуриране на холин хлорида „на подходящи цени“ (съображение 69, буква в) от Решението). Относно тази мярка Комисията посочва в съображение 81 от Решението: „[…] Този контрол би могъл по-специално да се упражнява, като се гарантира, че преработвателите купуват техния холин хлорид от членовете на картела при подходящи условия. Бележките на Bioproducts гласят следното: „Трябва да контролираме суровините на преработвателите. Ще извлечем полза от увеличение на цените“. Същата цел произтича и от цитирания в съображение 75 документ, който гласи: „Преработвателите и дистрибуторите трябва да бъдат контролирани посредством подходящи цени“. Накрая, според друг документ, произтичащ от срещата [в Ludwigshafen]: „Всеки производител на [холин хлорид] е отговорен за контрола на преработвателите на своя национален пазар. Доставката на течен [холин хлорид] с произход от друг регион подкопава това правило и вреди на пазара.“ Следователно този контрол е означавал спазване на договорените на срещите на европейските и северноамериканските производители „минимални“ цени (съображения 77 и 79 от Решението).

199    Относно целта на този контрол Комисията посочва в съображение 151 от Решението: „Що се отнася до увеличаването на цените в Европа, интересът на северноамериканските производители се е ограничавал до гарантиране, че нивото на цените в Европа няма да спадне под това в другите региони на света. Доколкото очевидно е нямало риск това да се случи, докато преработвателите са подложени на контрол, не е било необходимо да се разглеждат по-специално европейските цени по време на световните срещи, освен в качеството им на елемент от увеличаването на цените, за което е постигнато съгласие на световно равнище.“ Така този контрол е имал за цел да попречи на дистрибуторите и на преработвателите да застрашат целта на договореностите, тоест взаимното оттегляне от европейския и северноамериканския пазар. Страните по споразуменията относно това взаимно оттегляне обаче са прекратили тези споразумения най-късно на 20 април 1994 г. съгласно съображение 165 от Решението (вж. точки 185—187 по-горе).

200    В замяна на това съгласно съображение 99, буква г) от Решението контролът върху дистрибуторите и преработвателите в рамките на европейските договорености е приел няколко форми, състоящи се в избягване на осъществяването на продажби на преференциални цени (мярка, засягаща дистрибуторите), гарантиране, че преработвателите купуват суровините от членовете на картела при подходящи условия, в информирането им за договорените от членовете на картела нива на цените и създаване на отношения на изключителност с тях. Относно целта на този контрол същото това съображение подчертава, че той се е изразявал в гарантиране на ефикасността на споразуменията за пазарните дялове, на подялбата на клиентите и на цените, както е договорено между европейските производители.

201    Следователно световните споразумения относно цените нямат „тясна връзка“, както Комисията твърди, с осъществената след тяхното окончателно прекратяване подялба на пазара на ЕИП между европейките производители. Това се доказва и от факта, че според съображения 65, 103, 105 и 113 от Решението за тази подялба е било необходимо прилагането на различна техника, изразяваща се в определянето на различни цени от всеки европейски производител по отношение на всеки клиент, за да може последният да бъде „разпределен“ на определен производител по силата на тайните споразумения на европейско равнище. Такъв резултат не би могъл да бъде постигнат въз основа на единствена „минимална“ цена, предназначена да бъде прилагана от всички производители, както е определено в световните споразумения (съображения 77 и 79 от Решението).

202    Освен това нищо не е задължавало европейските производители след края на световните договорености да се основават на договорените в рамките на споменатите договорености „минимални“ цени при разпределяне на европейската клиентела. При тези обстоятелства аргументът на Комисията, според който определянето на „минимална“ цена на световно равнище задължително води до определянето на цените на европейско равнище, се оказва без значение.

203    Следва също да се подчертае, че Решението не съдържа никакъв елемент, който може да докаже, че европейските производители са сключили споразумение за подялба (дори последваща) на пазара на ЕИП по време на срещите на световния картел, нито че са имали намерение да използват световните договорености, за да улеснят последваща подялба на пазара на ЕИП. Освен това Комисията приема в съображение 151 от Решението, че не е в състояние да докаже такова обстоятелство. Ако случаят беше такъв, не би имало никаква причина началото на договореностите относно подялбата на ЕИП да не се отнесе преди 14 март 1994 г., датата на първата среща между европейските производители. Случаят обаче не е бил такъв.

204    При тези обстоятелства съображение 151 от Решението (вж. точка 174 по-горе) е ирелевантно, доколкото цели да обясни защо северноамериканските производители не са участвали на европейските срещи. Всъщност тази част от съображение 151 отговаря на изтъкнатия по време на административното производство от европейските производители неефикасен довод, изведен от липсата на идентичност на страните по световните и европейски споразумения.

205    Също така съображение 152 от Решението (вж. точка 175 по-горе) не би могло ефективно да подкрепи тезата на Комисията, доколкото посочва, че северноамериканските производители са знаели или е трябвало да знаят за съществуването на европейските договорености. Всъщност в случай на констатиране на едно-единствено нарушение знанието на северноамериканските производители за тези договорености щеше да има за последица разпростирането на тяхната отговорност към цялото това нарушение, при условие че споменатите договорености са имали връзка със световните договорености (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 139 по-горе, точка 371). Следователно този фактор не може да има отражение върху отговорността на европейските производители и не установява съществуването на едно-единствено непрекъснато нарушение.

206    Поради това е неточно общото твърдение, според което европейските договорености могат да се разглеждат като продължаване от европейските производители на това, което е първоначално договорено на световно равнище не само със северноамериканските производители, но и между самите европейски производители относно увеличението на цените и контрола върху преработвателите. Същото по необходимост се отнася за преценката, според която всички договорености представляват един картел, от който северноамериканските производители са се оттеглили в даден момент и чиито характеристики са били адаптирани от оставащите страни след това оттегляне.

207    С оглед на изложените дотук съображения Комисията не би могла да се позове на точка 67 от Решението по дело Dansk Rørindustri/Комисия, точка 150 по-горе. Всъщност макар и да е вярно, че по повод на нарушение, засягащо първоначално датския пазар на топлоизолационни тръби и след прекъсване — целия европейски пазар, Първоинстанционният съд е отчел единствената цел да се контролира пазарът на градското отопление при квалифицирането на споменатите деяния като едно-единствено непрекъснато нарушение, не по-малко вярно е, че тази преценка също е била основана на други еднакво важни съображения. Така в това решение Първоинстанционният съд по подобие на Комисията подчертава съществуването „още от началото на картела в Дания [на] дългосрочна цел да се разшири този контрол върху целия пазар […] и че имало очевидна последователност в методите и практиките между новото споразумение, сключено в края на 1994 г. за целия европейски пазари, и предходните договорености“ (точки 65 и 68). Освен това в посочената от Комисията точка 67 е подчертано също, че от първото споразумение относно координирането на увеличението на цените за пазарите на износ произтича, че „от самото начало картелът между датските производители е надхвърлил рамките на датския пазар“.

208    Впрочем в конкретния случай Комисията не установява, че с участието си в световните договорености жалбоподателите са имали цел в по-дългосрочен план, състояща се в подялбата на пазара на ЕИП, каквато е направена в рамките на европейските договорености. Тя също не доказва, че има връзка между използваните методи и практики в рамките на всеки блок от договорености.

209    С оглед на последиците, изведени от липсата на едновременно прилагане на световните и европейските договорености (вж. точки 182—191 по-горе), поради факта че взаимното оттегляне от европейския и северноамериканския пазар и подялбата на пазара на ЕИП посредством разпределяне на клиентите представляват различни цели, изпълнени чрез нееднакви методи (вж. точки 192—202 по-горе), и накрая от липсата на доказателства, показващи намерението на европейските производители да участват в световните договорености, за да осъществят впоследствие подялбата на пазара на ЕИП (вж. точка 203 по-горе), следва да се заключи, че европейските производители са извършили две отделни нарушения на член 81, параграф 1 ЕО, а не едно-единствено непрекъснато нарушение.

210    Следователно Решението трябва да бъде отменено в частта му, в която налага глоба на жалбоподателите поради тяхното участие в световния картел — нарушение, което трябва да се счита за погасено по давност. Отражението на тази отмяна върху изчисляването на размера на наложената на BASF глоба ще бъде разгледано по-нататък в точки 212—223. Що се отнася до отражението на тази отмяна върху изчисляването на наложената на UCB глоба, то следва бъде анализирано след разглеждане на второто правно основание на този жалбоподател (вж. точки 235—241 по-нататък).

211    При тези обстоятелства не е необходимо произнасяне по правното основание, изведено от нарушение на правата на защита на BASF (вж. точка 157 по-горе).

 По изчисляването на глобата на BASF

212    Най-напред следва да се подчертае, че по искане на Първоинстанционния съд както жалбоподателите, така и Комисията са изложили в съдебно заседание своята оценка относно изчисляването на размера на глобите в хипотезата, в която правното основание, изведено от грешка в правото при квалифицирането на световните и европейски договорености като едно-единствено нарушение, се приеме за основателно от Първоинстанционния съд. Както беше отбелязано в точка 120 по-горе, направената преценка относно сътрудничеството на BASF в рамките на неговото трето правно основание не засяга последиците, които преценката на Първоинстанционния съд относно петото правно основание може да окаже върху това намаление.

213    Пълната юрисдикция, предоставена с член 31 от Регламент № 1/2003 на общностния съд, го оправомощава извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията да замества преценката на Комисията със своята собствена и вследствие на това да отменя, да намалява или да увеличава наложената глоба или периодичната имуществена санкция, когато въпросът за размера на същите подлежи на неговата преценка (Решение Groupe Danone/Комисия, точка 65 по-горе, точки 61 и 62). В рамките на това е важно да се посочи, че Насоките не предопределят преценката на глобата от общностния съд, когато той взема решение въз основа на споменатата компетентност (Решение на Първоинстанционния съд от 27 юли 2005 г. по дело Brasserie nationale и др./Комисия, T‑49/02—T‑51/02, Recueil, стр. II‑3033, точка 169).

214    Вследствие на това, след като BASF поставя въпроса за размера на наложената му глоба на преценката на Първоинстанционният съд, той следва да упражни своето правомощие за пълна юрисдикция.

215    В това отношение е важно в самото начало да се разгледа твърдението на Комисията, формулирано в нейната писмена защита по дело T‑111/05, според което ново изчисляване на размера на глобите предполага изменение на разпределението на европейските производители по категории. Това твърдение е основано на факта, че Решението прави посоченото разпределение, като отчита световните пазарни дялове на предприятията, които са страни по нарушението през 1997 г., последната пълна година на нарушението. Въз основа на тази преценка UCB и Akzo Nobel са класирани в третата категория (с пазарен дял съответно 13,4 % и 12 %), докато BASF е класирано в четвъртата категория с пазарен дял 9,1 % (вж. точка 15 по-горе).

216    След като обаче единственото нарушение, което се взема предвид, е това относно пазара на ЕИП (вж. точка 210 по-горе), пазарните дялове, които следва да се отчитат с цел разпределянето на европейските производители по категории, са свързаните с този пазар. Такова изменение обаче не може да промени класирането на предприятията по категории, нито началните размери, приети с оглед на тежестта на нарушението. Всъщност от съображение 44 от Решението произтича, че през 1997 г. Akzo Nobel и UCB са притежавали съответно 28,9 % и 28,5 % от европейския пазар, докато частта на BASF е възлизала на 20,9 %. Тази конфигурация на пазарните дялове оправдава запазването на направеното от Комисията разпределение, при което Akzo Nobel и UCB са в една и съща категория, а BASF в по-ниската категория.

217    Що се отнася до общото ниво на началните размери, те трябва да останат същите като определените в съображение 202 от Решението. Всъщност тези размери са определени въз основа на много сериозното естество на неправомерното поведение, възприето както на световното, така и на европейското равнище, както и въз основа на относително ниската стойност на пазара на холин хлорида (52,6 милиона евро през 1997 г.) — фактори, които остават значими дори и ако единственото нарушение, което се взема предвид, да е това относно ЕИП.

218    Следователно началният размер, определен на BASF поради тежестта на нарушението, не трябва да се променя, а да остане 18,8 милиона евро.

219    Що се отнася до продължителността на участието на BASF в европейските договорености, от съображения 101, 102, 105 и 206 от Решението произтича, че то започва на 29 ноември 1994 г. по време на среща в Amersfoort (Нидерландия) и приключва на 30 септември 1998 г. В това отношение следва да се посочи, че предложения от Комисията подход, състоящ се в увеличение на началния размер с 10 % за всяка пълна година и с 5 % за всеки допълнителен период от шест месеца, може да предизвика съществени различия между жалбоподателите при обстоятелствата в конкретния случай. Всъщност тъй като участието на BASF в нарушението продължава три години и десет пълни месеца, ако за да отчете тези десет месеца, Първоинстанционният съд приложи увеличение с 5 %, той би игнорирал четирите допълнителни месеца. Следва също да се посочи, че в дадения случай Първоинстанционният съд разполага с точни данни относно продължителността на участието на всеки жалбоподател в нарушението и следователно е в състояние да изчисли глобите по начин, който отразява точната продължителност на това участие, като така направи глобите по-пропорционални.

220    Така в рамките на упражняването на своето правомощие за пълна юрисдикция Първоинстанционният съд счита, че следва да се приложи намаление от 38 %, за да се отчете периодът от три години и десет месеца на участие на BASF в нарушението.

221    Ето защо основният размер на глобата на BASF се определя на 25,944 милиона евро. Към този размер следва да се приложи увеличението с 50 % поради повторност на нарушението (вж. точка 18 по-горе), което води до размер на глобата от 38,916 милиона евро.

222    Окончателният размер на глобата на BASF ще бъде определен след намалението поради сътрудничество с 10 % за неоспорване на действителността на фактите. В противовес на това, относно предоставените от BASF доказателства в рамките на неговото сътрудничество, за които му е предоставено намаление от 10 % (вж. точка 87 по-горе), следва да се напомни, че не представлява сътрудничество, спадащо към приложното поле на Известието за намаляване и освобождаване от отговорност от 1996 г., това дадено предприятие да предостави на Комисията данни относно действия, за които то не би следвало да плати глоба на основание Регламент № 17 и Регламент № 1/2003 (Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, точка 108 по-горе, точка 297). Като се има предвид, че споменатите доказателства са се отнасяли изключително до световните договорености, докато предоставените от BASF данни относно европейските договорености са имали само незначителна стойност (вж. точка 116 по-горе), че нарушението, свързано със световните договорености, е прието за погасено по давност (вж. точка 210 по-горе) и че вследствие на това BASF не е длъжно да заплати никаква глоба в това отношение, то вече не следва да се ползва от намалението от 10 %, което му е било предоставено на това основание.

223    Следователно размерът на глобата на BASF трябва да се определи на 35,024 милиона евро.

7.     По второто изтъкнато от UCB правно основание, изведено от погрешно прилагане на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

 Доводи на страните

224    Според UCB разграничението, което трябва да се направи между световните договорености и европейските договорености, би имало последици върху прилагането спрямо него на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. По-конкретно, тъй като UCB е било първото предприятие, което е разгласило за тайния картел на общностно равнище (вж. точка 19 по-горе) и е изпълнило всички други условия, посочени в точка Б от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., то счита, че има право да се ползва от намаление от 75 % до 100 % от размера на глобата, която в противен случай би му била наложена.

225    UCB изтъква, че новото известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството от 2002 г.“), което заменя Известието относно сътрудничеството от 1996 г., предвижда, че Комисията освобождава от всякакви глоби предприятие, което първо предостави сведения, които да ѝ позволят да констатира нарушение на член 81 ЕО. Стандартът на защита на основните права в общностния правов ред налагал прилагането на принципа за обратно действие in mitius, общ международно признат принцип на правото, свързан с принципа за липса на обратно действие на закона, налагащ по-тежко наказание. Комисията била длъжна да прилага този принцип във всяко производство, което може да завърши с налагане на санкции в приложение на правилата на конкуренцията. От това произтичало, че Комисията трябвало да приложи точка А от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. като по-благоприятен „закон“ в сравнение с точка Б от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., тъй като установява пълно освобождаване от отговорност, без да оставя на Комисията свобода на преценката относно размера на намалението, както се предвиждаше в Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Следователно приложението на Известието за сътрудничеството от 2002 г. щяло да доведе до пълно освобождаване от наложената на UCB глоба.

226    Понятието за обратно действие на lex mitior включвало изменението на всяка специфична разпоредба, която даден орган възнамерява да приложи срещу лице, като известията на Комисията относно наложените глоби в областта на конкуренцията. Впрочем този принцип имал превес спрямо точка 28 от Известието за сътрудничество от 2002 г., която ограничава неговото прилагане за периода след 14 февруари 2002 г. Фактът, че оправданите правни очаквания на UCB в момента на неговото сътрудничество са били основани върху Известието за сътрудничество от 1996 г., не бил в състояние да възпрепятства прилагането на принципа за lex mitior.

227    При всички случаи прилагането на Известието за сътрудничество от 1996 г. трябвало да накара Комисията да не налага глоба на UCB, тъй като то първо е представило информация относно европейския картел, преди още Комисията да е отправила искане за това и в момент, когато последната не е знаела нищо за този картел.

228    Комисията подчертава, че това правно основание представлява в действителност анализ на последиците, пораждащи се, в случай че първото посочено от UCB правно основание бъде прието за основателно. Ето защо тя препраща към своята свързана със споменатото правно основание аргументация и счита, че настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

229    При условията на евентуалност Комисията приема, че ако деянията на жалбоподателите не са се вписвали в рамките на едно-единствено непрекъснато нарушение, UCB е щяло да се ползва от намаление на размера на неговата глоба най-малко със 75 %. В тази хипотеза са щели да бъдат изменени други елементи от изчислението на размера на глобата, като продължителността, утежняващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и оборота, който се взема предвид при диференцираното третиране.

230    Относно принципа за прилагане с обратното действие на lex mitior, Комисията подчертава, че макар и да е вярно, че става въпрос за общ принцип на наказателното право, не по-малко вярно е, че решенията, с които се налагат глоби в областта на конкуренцията, не са от наказателноправно естество. Съдебната практика не потвърждавала тезата на жалбоподателя относно задължителното прилагане с обратно действие на lex mitior в областта на конкуренцията. Освен това приложението на този принцип предполагало изменение на правната основа за изчисляване на глобата, тоест на член 15, параграф 2 от Регламент № 17, който не е изменен с Известието относно сътрудничеството от 2002 г.

231    Комисията разполагала със свобода на преценката при определянето на размера на глобите, която била определена от известията относно сътрудничеството. Съдебната практика потвърдила, че доколкото тези известия остават в рамките на разпоредбите на Регламент № 17, Комисията разполага с голяма свобода за маневриране при определяне на нивото на глобите, което да отговаря на нуждите на нейната политика на конкуренцията. Освен това при упражняването на това право на преценка Комисията била обвързана само за времето, през което приложимото известие било в сила. Комисията подчертава в това отношение, че от 14 февруари 2002 г. Известието относно сътрудничество от 2002 г. замества това от 1996 г. Оправданите правни очаквания на UCB обаче били ограничени от приложението ratione temporis на всяко известие, в конкретния случай на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

232    При всички случаи Комисията изразява съмнения относно по-благоприятния като цяло характер на Известието относно сътрудничество от 2002 г. в сравнение с това от 1996 г. Този характер не можел да се разглежда въз основа на селективна преценка на разпоредбите на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. В противен случай Комисията щяла да бъде длъжна да прилага това известие с обратно действие единствено по отношение на предприятия, които откриват в него благоприятен елемент, което застрашавало последователността на нейната политика.

 Съображения на Първоинстанционния съд

 По прилагането на lex mitior

233    От съдебната практика произтича, че принципът за забрана на обратното действие не изключва прилагането на Насоките, за които се предполага, че имат утежняващи последици относно нивото на наложените глоби за извършени преди тяхното приемане нарушения, при условие че политиката, която те прилагат, е разумно предвидима във времето, когато съответните нарушения са извършени (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 91 по-горе, точки 202—232).

234    Следователно правото, макар и условно, на Комисията да прилага с обратно действие в ущърб на заинтересованите лица правила на поведение, целящи да породят външни последици, каквито са Насоките, изключва всякакво задължение за тази институция да прилага lex mitior.

 По изчисляването на глобата на UCB

235    За целите на изчисляването на глобата на UCB следва най-напред да се направи препращане към намиращите се в точки 212—217 по-горе съображения.

236    По-нататък, фактът, че преценката на Комисията относно единния и непрекъснат характер на нарушенията е погрешна, оказва влияние върху размера на наложената на UCB глоба с оглед на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Както Комисията приема (вж. точка 229 по-горе), UCB щеше да се ползва от разпоредбите на точка Б от Известието относно сътрудничеството, озаглавена „Неналагане на глоба или съществено намаляване на нейния размер“, ако световните договорености бяха считани за отделно нарушение от европейските договорености и поради това погасени по давност. Всъщност при тези обстоятелства следва да се констатира, че UCB е разкрило на Комисията европейския картел и е изпълнило другите условия, предвидени в точка Б от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. (вж. точка 237 по-долу).

237    Съгласно точка Б от Известието относно сътрудничеството от 1996 г.:

„Предприятие, което:

а)      разкрие на Комисията таен картел, преди същата въз основа на решение да е пристъпила към проверка в участващите в него предприятия и преди тя вече да разполага с достатъчно данни, за да докаже съществуването на разкрития картел;

б)      е първото, което предоставя съществени доказателства за съществуването на картела;

в)      е прекратило своето участие в незаконната дейност най-късно в момента, в който то разкрива картела;

г)      предоставя на Комисията всички необходими данни, както и всички документи и доказателствени материали, с които разполага относно картела, и поддържа постоянно и пълно сътрудничество през цялото време на провеждане на разследването;

д)      не е принудило друго предприятие да участва в картела, нито е играло роля на инициатор или решаваща роля в незаконната дейност,

се ползва с намаление най-малко от 75 % от размера на глобата, която щеше да му бъде наложена при липса на сътрудничество, като това намаление може да доведе до пълно освобождаване от глобата.“ [неофициален превод]

238    При тези обстоятелства следва определеният от Комисията поради тежестта на нарушението (вж. точка 15 по-горе) начален размер от 12,9 милиона евро да бъде увеличен с 45 % поради продължителността от около четири години и половина на нарушението (от 14 март 1994 г. до 30 септември 1998 г.). Следователно основният размер трябва да бъде определен на 18,705 милиона евро.

239    Тъй като никакво утежняващо отговорността обстоятелство не е открито спрямо UCB, следва към основния размер да се приложи процентно понижаване с оглед на неговото сътрудничество. При определянето на този процент следва да се приеме, че UCB е разкрило европейския картел, което е позволило на Комисията да наложи значителни санкции — възможност, каквато тя не би имала само въз основа на световния картел, който е бил погасен по давност към момента нейната първа намеса (вж. точка 9 по-горе). Още повече от съображения 102, 105, 107, 108, 109, 114, 118, 119 и 120 от Решението произтича, че разкритите от UCB девет срещи са покривали целия период на нарушението, засягащо ЕИП, като шестте разкрити от Akzo Nobel срещи са били само междинни, както произтича от съображения 110, 112, 113, 115, 116 и 117 от Решението.

240    При все това UCB разкрива по-малко от две трети от срещите. Още повече че макар и UCB да действа по собствена инициатива, не по-малко вярно е, че към датата, на която то предоставя тези данни (26 юли 1999 г.), вече му е бил известен фактът, че Комисията е започнала действия по отношение на световния картел за холин хлорид.

241    При тези обстоятелства следва да се приложи намаление от 90 % към основния размер, така както той е определен в точка 238 по-горе, което свежда размера на глобата на UCB до 1,870 милиона евро.

242    Тъй като третото правно основание е изтъкнато от UCB при условията на евентуалност, в случай че Първоинстанционният съд възприеме тезата на Комисията относно единния и непрекъснат характер на световните и европейски договорености (вж. точка 35 по-горе), то повече не е необходимо произнасяне в това отношение. Всъщност макар и UCB да иска и в рамките на това правно основание да не му бъде налагана никаква глоба, не по-малко вярно е, че неговата аргументация почива, първо, върху наличието на едно-единствено непрекъснато нарушение — обстоятелство, което не беше възприето, второ, върху прилагането на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. (вж. точка 225 по-горе) и трето, върху факта, че при липса на сътрудничество от негова страна Комисията нямаше да е в състояние да наложи глоба. Доводът, изведен от приложението на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., обаче вече беше отхвърлен (вж. точки 233 и 234 по-горе), докато при упражняването на своята пълна юрисдикция Първоинстанционният съд прецени стойността на сътрудничеството на UCB, като му предостави намаление с 90 % от размера на глобата, която в противен случай щеше да му бъде наложена.

243    Следователно размерът на глобата на UCB трябва да се определи на 1,870 милиона евро.

244    Въз основа на изложеното дотук следва, първо, да се отмени член 1, букви б) и е) от Решението, доколкото там се установява извършено от жалбоподателите нарушение за периода преди 29 ноември 1994 г. относно BASF и преди 14 март 1994 г. относно UCB, второ, да се определи размерът на наложените на BASF и на UCB глоби съответно на 35,024 и на 1,870 милиона евро и трето, да се отхвърлят жалбите в останалата им част.

 По съдебните разноски

245    Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

246    По дело T‑101/05, тъй като BASF е загубило по няколко правни основания, но е спечелило в рамките на своето пето правно основание, следва да се постанови, че всяка страна понася своите съдебни разноски.

247    По дело T‑111/05, тъй като Комисията е загубила по по-голямата част от своите искания, следва да се постанови, че освен своите съдебни разноски тя понася и 90 % от съдебните разноски, направени от UCB.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Разделя дело T‑112/05 Akzo Nobel и др./Комисия от делата T‑101/05 и T‑111/05 за целите на съдебното решение.

2)      Отменя член 1, букви б) и е) от Решение 2005/566/ЕО на Комисията от 9 декември 2004 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (Преписка COMP/E-2/37.533 — Холин хлорид), доколкото там се установява извършено от BASF AG и UCB SA нарушение за периода преди 29 ноември 1994 г. относно BASF и преди 14 март 1994 г. относно UCB.

3)      По дело T-101/05 определя размера на наложената на BASF глоба на 35,024 милиона евро.

4)      По дело T-111/05 определя размера на наложената на UCB глоба на 1,870 милиона евро.

5)      Отхвърля жалбите в останалата им част.

6)      По дело T-101/05 всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

7)      По дело T-111/05 Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и 90 % от съдебните разноски, направени от UCB.

Meij Forwood Papasavvas

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 декември 2007 година.

Секретар       Изпълняващ функциите на председател

E. Coulon        A. W. H. Meij

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалвано решение

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  Предварителни бележки

2.  По първото посочено от BASF правно основание, изведено от нарушение на Регламент № 17 и Регламент № 1/2003, както и на Насоките, поради увеличението на размера на глобата със 100 % с възпираща цел

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

3.  По второто посочено от BASF правно основание, изведено от нарушение на принципите на правната сигурност и на пропорционалността с увеличаването с 50 % на размера на глобата поради повторност на нарушението, както и поради погрешно изчисляване на това увеличение

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

4.  По третото посочено от BASF правно основание, изведено от погрешно приложение на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По документа от 6 май 1999 г.

По срещата от 17 май 1999 г.

По съобщението от 21 май 1999 г.

По съобщението от 23 юли 1999 г.

По преценката на доклада от 15 юни и съобщението от 23 юни 1999 г. в светлината на искането за предоставяне на информация от 26 май 1999 г.

По съобщението от 16 юли 1999 г.

Обща преценка на предоставеното на BASF намаление

5.  По изтъкнатото от BASF четвърто правно основание, изведено от недостатъчно намаление на глобата независимо от Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

6.  По изтъкнатото от BASF и UCB правно основание, изведено от грешка в правото при квалифицирането на световните и европейски договорености като едно-единствено непрекъснато нарушение

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

Предварителни бележки

–  По обхвата на доводите на BASF

–  По понятието за едно-единствено непрекъснато нарушение

–  Приета от Комисията позиция в изложението на възраженията и констатации в Решението

По квалификацията на въпросното неправомерно поведение

По изчисляването на глобата на BASF

7.  По второто изтъкнато от UCB правно основание, изведено от погрешно прилагане на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По прилагането на lex mitior

По изчисляването на глобата на UCB

По съдебните разноски

* Езици на производството: английски и френски.