Преюдициално запитване от Curtea de Apel Oradea (Румъния), постъпило на 11 май 2021 г. — Curtea de Apel Alba Iulia, Curtea de Apel Cluj, Tribunalul Bihor, Tribunalul Satu Mare, Tribunalul Sălaj /YF, KP, OJ, YS, SL, DB, SH
(Дело C-301/21)
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Curtea de Apel Oradea
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Curtea de Apel Alba Iulia, Curtea de Apel Cluj, Tribunalul Bihor, Tribunalul Satu Mare, Tribunalul Sălaj
Ответници: YF, KP, OJ, YS, SL, DB, SH
Преюдициални въпроси
Трябва ли разпоредбите на член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/Е[О] на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите1 , които гарантират съдебни процедури „за всички лица, които считат себе си засегнати поради неприлагането спрямо тях на принципа за равно третиране“, както и разпоредбите, съдържащите се в член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, които гарантират на всяко лице правото „на ефективни правни средства за защита [и правото] неговото дело да бъде гледано справедливо“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 211, буква c) от Legea dialogului social nr. 62/2011 (Закон № 62/2011 за социалния диалог), който предвижда, че тригодишният срок за предявяване на иск за обезщетение започва да тече „от датата, на която е настъпила вредата“, независимо дали ищците са знаели или не за настъпването на вредата (и за нейния размер)?
Трябва ли разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, както и на член 3, параграф 1, буква в) in fine от Директива [2000/78] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 1, параграф 2 от Legea-cadru nr. 330, din 5 noiembrie 2009, privind salarizarea unitară a personalului plătit din fonduri publice (Рамков закон № 330 от 5 ноември 2009 г. за единното заплащане на служителите на бюджетна издръжка), както е тълкувана в решение № 7/2019 (публикувано в Monitorul Oficial al României — Официален вестник на Румъния — № 343/6.5.2019 г.), постановено от Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния) в резултат на обжалване в интерес на закона, при обстоятелства, при които ищците не са имали законовата възможност да поискат увеличение на възнаграждението при постъпването им в съдебната система след влизането в сила на Закон [№] 330/2009 — нормативен акт, който изрично предвижда, че възнагражденията са и остават единствено предвидените в [посочения] закон, което е довело до възникване на дискриминация по отношение на възнагражденията в сравнение с техните колеги, включително въз основа на критерия за възраст, което всъщност означава, че само по-възрастните магистрати, встъпили в длъжност преди януари 2010 г. (по отношение на които са били постановени съдебни решения в периода между 2006 г. и 2009 г., чиято разпоредителна част е била предмет на тълкуване през 2019 г. с решение [на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд)] № 7/2019), са получили през месеците декември 2019 г. — януари 2020 г. заплащане със задна дата на възнагражденията (равняващи се на предявените с исковата молба, която е предмет на настоящото производство) за периода от 2010 до 2015 г., въпреки че през този период ищците също са изпълнявали функциите на съдии, извършвали са същата трудова дейност при същите условия и в същата институция?
Трябва ли разпоредбите на Директива [2000/78] да се тълкуват в смисъл, че не допускат дискриминация, само когато тя се основава на един от критериите, посочени в член 1 от тази директива, или напротив, тези разпоредби, евентуално допълнени от други разпоредби на правото на Съюза, по принцип не допускат служител да бъде третиран различно от друг по отношение на заплащането, когато [през] един и същи период и при едни и същи условия полага същия труд за един и същ работодател?
____________
1 ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.