ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
12 октомври 2011 година(*)
„Жалба за отмяна — Дебитно известие — Възражение за недопустимост — Договорен характер на спора — Естество на жалбата — Качество на обжалваем акт“
По дело T‑353/10
Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro AE, установен в Атина (Гърция), за който се явява г‑н E. Tzannini, avocat,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н D. Triantafyllou и г‑н A. Sauka, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на издадено от Комисията на 22 юли 2010 г. дебитно известие за възстановяване на сумата от 109 415,20 EUR, преведена на жалбоподателя като финансова помощ за научноизследователски проект в областта на медицината,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro AE е родилен център, специализиран в областта на акушерството, гинекологията и хирургията. Тoй е член на консорциум, който през декември 2003 г. сключва с Комисията на Европейските общности договор за научноизследователския проект „Dicoems“ в областта на медицината, съгласно който Комисията се задължава да окаже финансово съдействие чрез превеждане на няколко парични транша (наричан по-нататък „договорът“). Проектът започва на 1 януари 2004 г. и приключва на 30 юни 2006 г., но договорът продължава да е в сила, а Комисията все още не е привела сумите по последния трети транш.
2 Съгласно член 12 от договора приложимо към него е белгийското право. Освен това съгласно член 13 в зависимост от случая единствено Общият съд или Съдът е компетентен да се произнася по споровете между Европейския съюз и членове на консорциума, които засягат действителността, прилагането или тълкуването на договора.
3 С писмо от 29 април 2009 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че с оглед на неговото участие в проекта „Dicoems“ ще му направи проверка под формата на финансов одит. От писмото става ясно, че по-конкретно в хода на проверката жалбоподателят е трябвало да представи присъствените листове на заетия по проекта персонал. По време на осъществения от 3 до 6 август 2009 г. одит се установява, че жалбоподателят не е представил присъствените листове, където се определят работните часове на неговия персонал, за които иска да му бъдат възстановени разходите.
4 През октомври 2009 г. Комисията съобщава на жалбоподателя проекта на доклад за одита, в който е посочена липсата на присъствените листове и с който той е призован да изрази становище. Изпратеното от жалбоподателя на 5 ноември 2009 г. писмено становище не убеждава Комисията, която с писмо от 23 декември 2009 г. потвърждава направените в доклада за одита изводи.
5 На 27 април 2010 г. Комисията изпраща на жалбоподателя предхождащо процедура по събиране уведомително писмо, с което го приканва да възстанови сумата от 109 415,20 EUR. На 26 май 2010 г. жалбоподателят отправя искане до Комисията вече представеното от него становище да бъде отново разгледано и одобрено.
6 Приемайки обаче, че отговорът на жалбоподателя не съдържа нови елементи, Комисията му изпраща на 22 юли 2010 г. дебитно известие, с което изисква заплащането на сумата от 109 415,20 EUR до 6 септември 2010 г. (наричано по-нататък „дебитното известие“).
7 Освен това под заглавие „Условия за плащане“ дебитното известие съдържа следните указания:
„1. Всички банкови разноски са за Ваша сметка.
2. Комисията си запазва правото след предварително уведомяване да пристъпи към възстановяване на сумата посредством прихващане при наличието на установени насрещни, ликвидни и изискуеми вземания.
3. При непостъпване до определената крайна дата на превод по сметката на Комисията установената от Общностите сума ще бъде олихвена с прилагания от Европейската централна банка процент за основните ѝ операции на рефинансиране, който е публикуван в серия C от Официален вестник на [Европейския съюз] и е в сила от първия календарен ден на месеца на крайната дата, тоест септември 2010 г., плюс 3,5 процентни пункта.
4. Ако на крайната дата не е налице превод по сметката на Комисията, тя си запазва правото:
– да покрие сумата от всяка по-рано представена финансова гаранция,
– да пристъпи към принудително изпълнение съгласно член 299 ДФЕС,
– до пълното изплащане на сумата да въведе информация за неиздължаването в достъпна за разпоредителите с бюджетни средства на Съюза база данни“.
Производство и искания на страните
8 Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 31 август 2010 г.
9 С отделен акт, подаден на 8 октомври 2010 г., Комисията прави възражение за недопустимост.
10 Комисията иска Общият съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
11 Жалбоподателят иска по същество Общият съд:
– да отхвърли направеното от Комисията възражение за недопустимост,
– да отмени съдържащото се в писмото на Комисията от 5 ноември 2009 г. дебитно известие в частта, с която тя изисква от него да заплати сума, надхвърляща размера, признат от самата нея като нейно задължение, която сума той отказва да плати или да прихване срещу дължимата от нейна страна сума по третия транш от договора,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
От правна страна
12 По смисъла на член 114 от Процедурния правилник на Общия съд по молба на една от страните Общия съд може да се произнесе по възражение за недопустимост, без да пристъпва към разглеждане на делото по същество. В съответствие с параграф 3 от същия член производството преминава в устна фаза, освен ако Общия съд не реши друго. В случая Общият съд смята, че въз основа на проверката на документите по делото разполага с достатъчно данни, за да се произнесе по молбата, без да пристъпва към устната фаза.
13 Комисията прави възражение за недопустимост, изведено, от една страна, от договорната природа на спора ѝ с жалбоподателя, която не предполага Общият съд да има компетентност за произнасяне по него в рамките на производство по отмяна на дебитно известие по реда на член 263 ДФЕС, и от друга страна, от изцяло уведомителния характер на изпратеното до жалбоподателя дебитно известие, което не е обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.
Доводи на страните
14 На първо място, Комисията счита, че дебитното известие е издадено в рамките на договора с оглед на недостатъчно обоснованите разходи на жалбоподателя в изпълнение на неговите договорни задължения. Неточното изпълнение на договор било въпрос, свързан с договорната отговорност и размяната на писма, на покани за изпълнение и на свързаните с тях парични преводи не следвало да подлежи на контрол за законосъобразност по член 263 ДФЕС. В противен случай Общият съд щял да разшири своята компетентност извън определените от ДФЕС граници, които допускат осъществяването на контрол от негова страна на договорноправни спорове само въз основа на специфични арбитражни клаузи съгласно член 272 ДФЕС — нещо, което междувременно щяло да изключи паралелното прилагане на останалите способи за защита.
15 На второ място, Комисията посочва, че дебитното известие е само обикновен подготвителен акт с уведомителен характер, който не променя правното положение на жалбоподателя. В това отношение тя се позовава на разпоредбите от Финансовия регламент и подробните правила за прилагането на Финансовия регламент, както и на Решение на Общия съд от 17 април 2008 г. по дело Cestas/Комисия (T‑260/04, Recueil. стp. II‑701, точка 76). Според Комисията правното положение на жалбоподателя може да бъде променено само със съдебно решение, което ѝ присъжда дължимата сума, или при условията на евентуалност — с прието от нея по реда на член 299 ДФЕС окончателно решение с изпълнителна сила.
16 Според жалбоподателя, на първо място, обстоятелството, че пред Общия съд се поставя на разглеждане основан на арбитражна клауза спор, не изключва той да бъде сезиран на основание член 263 ДФЕС. От арбитражната клауза не следвало също така, че някой от способите за защита е второстепенен по отношение на друг способ. Освен това настоящият спор не бил следствие от тълкуването или от изпълнението на условията на договора, а имал отношение само към пълната липса на мотиви в дебитното известие. Също така според жалбоподателя самото обстоятелство, че приет от Комисията акт е част от договорна по своя характер процедура, не е достатъчно, за да се приеме недопустимостта на насочена срещу него жалба за отмяна, подадена от засегнато от този акт частно лице, което е и негов формален адресат, тогава когато актът е приет от Комисията в изпълнение на нейните правомощия.
17 На второ място, жалбоподателят счита, че Комисията не е изпълнила задължението си ясно да разграничи дадено изпълнително основание от обикновен уведомителен документ. Поради това дебитното известие трябвало да се разглежда според неговото съдържание. Прилагайки този критерий, жалбоподателят приема, че дебитното известие е окончателен акт, който поражда изпълнителни последици съгласно разпоредбите на член 299 ДФЕС. Това следвало от самия негов текст, който съдържал заплаха за принудително изпълнение в случай на неплащане, както и всички необходими за принудителното изпълнение елементи, каквито са точният размер, падежът на плащането, началната дата на начисляване на лихвите и заплаха за налагането на санкции. Освен това жалбоподателят счита, че в процедурата на осъществяване на вътрешен административен и счетоводен одит актовете, които окончателно отразяват становището на Комисията, са подлежащи на обжалване актове. С издаването на дебитното известие обаче тази процедура приключила и след него нямало повече възможност да се предприеме каквото и да било правно действие.
Преценка на Общия съд
По естеството на настоящата жалба, така както е заведена от жалбоподателя
18 В самото начало трябва да се напомни, че жалбоподателят е този, който трябва да избере правното основание на жалбата си, а не следва Съдът на Съюза сам да избира най-подходящото правно основание (Решение на Съда от 15 март 2005 г. по дело Испания/Евроюст, C‑160/03, Recueil. стp. I‑2077, точка 35, Определение на Общия съд от 26 февруари 2007 г. по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑205/05, непубликувано в Recueil, точка 38 и Определение на Общия съд от 10 април 2008 г., Imelios/Комисия, T‑97/07, непубликувано в Recueil, точка 19).
19 В случая, макар че жалбата не се основава изрично на разпоредбите, уреждащи жалбата за отмяна, от предоставеното на Общия съд писмено изложение на жалбоподателя следва, че жалбата за отмяна на дебитното известие се основава на член 263 ДФЕС.
20 Така на първата страница от своята жалба той я определя като „имаща за цел да отмени дебитното известие“. По същия начин в исканията си, изложени на страница 22 от жалбата, той прави искане Общият съд по-точно „да отмени оспореното дебитно известие“ и „също да отмени оспореното решение в частта, заради която третият транш [от плащанията на Комисията] не е бил преведен“. Освен това в точка 18 от становището си във връзка с възражението за недопустимост, след напомнянето, че „в рамките на жалба за отмяна съдът разгле[да] законосъобразността на актовете […], които целят да породят задължителни правни последици по отношение на третите лица чрез съществена промяна на тяхното правно положение“, жалбоподателят подчертава, че „[д]ебитното известие следва да се разглежда като такъв акт“. Също така в същата точка 18 жалбоподателят посочва, че „при всички случаи [настоящият] спор не е следствие от тълкуването или от изпълнението на условията на договора, а има отношение само към пълната липса на мотиви в дебитното известие“.
21 Следователно настоящата жалба трябва да се разглежда като жалба за отмяна.
По допустимостта на настоящата жалба като жалба за отмяна по член 263 ДФЕС
22 Трябва да се припомни, че по силата на член 263 ДФЕС юрисдикциите на Съюза осъществяват контрол върху законосъобразността на приетите от институциите актове, насочени към пораждането на задължителни правни последици по отношение на трети лица, като изменят съществено тяхното правно положение (Решение на Съда от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil. стр. 2639, точка 9 и Решение на Общия съд от 15 януари 2003 г. по дело Philip Morris International и др./Комисия, T‑377/00, T‑379/00, T‑380/00, T‑260/01 и T‑272/01, Recueil, стp. II‑1, точка 81).
23 Съгласно постоянната съдебна практика тази компетентност се отнася само до предвидените в член 288 ДФЕС актове, които институциите приемат при определените от ДФЕС условия чрез упражняване на своите властнически правомощия (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 10 май 2004 г. по дело Musée Grévin/Комисия, T–314/03, Recueil, стр. II‑1421, точки 62, 63 и 81 и Определение на Общия съд по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, точка 18 по-горе, точка 39).
24 От друга страна, приетите от институциите актове, които са част от изцяло договорна рамка, от която те са неделими, поради самото им естество не са сред предвидените в член 288 ДФЕС актове, чиято отмяна може да се иска на основание член 263 ДФЕС (Определение на Общия съд по дело Musée Grévin/Комисия, точка 23 по-горе, точка 64, Определение на Общия съд по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, точка 18 по-горе, точка 40, Определение на Общия съд по дело Imelios/Комисия, точка 18 по-горе, точка 22, Определение на Общия съд от 6 октомври 2008 г. по дело Austrian Relief Program/Комисия, T‑235/06, непубликувано в Recueil, точка 35 и Решение на Общия съд от 17 юни 2010 г. по дело CEVA/Комисия, T‑428/07 и T‑455/07, все още непубликувано в Сборника, точка 52).
25 Следователно Общият съд може да бъде валидно сезиран с настоящата жалба на основание член 263 ДФЕС само ако дебитното известие е насочено към пораждането на задължителни правни последици, които надхвърлят последиците, произтичащи от договора, и предполагат упражняването на предоставените на Комисията властнически правомощия в качеството ѝ на административен орган.
26 В това отношение от материалите по делото е видно, че дебитното известие се вписва в контекста на договора, който обвързва Комисията и жалбоподателя, доколкото има за предмет възстановяването на основано на клаузите на договора вземане.
27 Всъщност, на първо място, сумата от 117 306,85 EUR е била преведена от Комисията на жалбоподателя съгласно договора. На второ място, по силата на член II.31, параграф 1 от Общите условия в приложение II към договора Комисията има право да изиска от член на консорциума да възстанови всяка недължимо получена сума или сума, чието възстановяване е обосновано с оглед на изпълнението на договора — нещо, което тя е направила с писмо от 27 април 2010 г., отправяйки искане към жалбоподателя да възстанови сумата от 109 415,20 EUR (точка 5 по-горе). На трето място, съгласно дебитното известие, което освен това препраща към писмата на Комисията от 27 април и 13 юли 2010 г., Комисията е поискала от жалбоподателя „възстановяването на сумата от 109 415,20 EUR във връзка с участието [на жалбоподателя] в проект 507760 [Dicoems] и предвид съобразяването с резултата от одита [осъществен при жалбоподателя]“.
28 Въпреки договорния контекст, в който се вписва правоотношението, предмет на спора, жалбоподателят счита, че оспореното дебитното известие има административен характер. Във връзка с това той с основание напомня, че акт, приет в определен договорен контекст от страна на институция, трябва да се разглежда като отделим от този контекст, когато е бил приет при упражняване на властническите правомощия на институцията (вж. в този смисъл Определение по дело Imelios/Комисия, точка 18 по-горе, точка 28).
29 В случая обаче няма никакво обстоятелство, въз основа на което да може да се заключи, че Комисията е използвала своите властнически правомощия. В действителност, както следва от точки 26 и 27 по-горе, дебитното известие има за предмет предявяването на права, които Комисията извежда от клаузите на обвързващия я с жалбоподателя договор. От друга страна, то няма за цел да породи по отношение на жалбоподателя правни последици, които да се основават на упражняването от страна на Комисията на предоставени ѝ от правото на Съюза властнически правомощия. Поради това дебитното известие в случая трябва да се разглежда като неделимо от съществуващите между Комисията и жалбоподателя договорни отношения.
30 Както бе посочено в точка 7 по-горе, наистина, под заглавие „Условия за плащане“ дебитното известие съдържа указания относно лихвите, приложими при неиздължаване на крайната дата на установеното вземане, относно възможното възстановяване чрез прихващане или чрез покриване от евентуално представена по-рано гаранция, както и относно възможно принудително изпълнение и вписване в достъпна за разпоредителите с общностния бюджет база данни. Въпреки това, макар да са формулирани по начин, с който се създава впечатление, че става дума за окончателен акт на Комисията, тези указания във всички случаи и според естеството си могат да са само подготвителни за акт на Комисията, който се отнася до събирането на установеното вземане, след като в дебитното известие Комисията не взема отношение по способите, които възнамерява да използва, за да събере вземането и лихвите за забава, считано от посочената в дебитното известие крайна дата за издължаването (вж. в този смисъл Решение по дело Cestas/Комисия, точка 15 по-горе, точки 71—74).
31 От посоченото следва, че съгласно изложените в точка 25 по-горе съображения дебитното известие по своето естество не попада сред актовете, за които може да се иска отмяна от юрисдикциите на Съюза на основание член 263 ДФЕС.
32 Следователно при всички случаи настоящата жалба следва да се отхвърли като недопустима.
По възможността да се промени правната квалификация на настоящата жалба в жалба, основана на арбитражна клауза по член 272 ДФЕС
33 С оглед на предвидената в член 13 от договора арбитражна клауза, съгласно която юрисдикциите на Съюза са компетентни да се произнесат по всеки спор относно действителността, прилагането или тълкуването му, следва да се разгледа дали правната квалификация на настоящата жалба може да се промени в жалба по член 272 ДФЕС.
34 Съгласно трайно установената съдебна практика, когато е сезиран с жалба за отмяна или с иск за обезщетение, при положение че в действителност спорът има договорен характер, Общият съд променя правната квалификация на жалбата, ако са изпълнени условията за такава промяна (Решение на Общия съд от 19 септември 2001 г. по дело Lecureur/Комисия, T‑26/00, Recueil, стр. II‑2623, точка 38, Определение на Общия съд по дело Musée Grévin/Комисия, точка 23 по-горе, точка 88, Определение на Общия съд от 9 юни 2005 г. по дело Helm Düngemittel/Комисия, T‑265/03, Recueil, стр. II‑2009, точка 54 и Решение по дело CEVA/Комисия, точка 24 по-горе, точка 57).
35 Освен това прегледът на съдебната практика показва, че при наличието на спор от договорно естество Общият съд смята, че за него не е възможно да промени правната квалификация на жалба за отмяна, когато изричната воля на жалбоподателя да не основава искането си на член 272 ДФЕС не допуска такава промяна на правната квалификация (вж. в този смисъл Определение по дело Musée Grévin/Комисия, точка 23 по-горе, точка 88, Определение от 2 април 2008 г. по дело Maison de l’Europe Avignon Méditerranée/Комисия, T‑100/03, непубликувано в Recueil, точка 54 и Решение по дело CEVA/Комисия, точка 24 по-горе, точка 59) или когато жалбата не се основава на никакво правно основание, изведено от нарушаването на нормите, уреждащи разглежданото договорно отношение независимо дали става въпрос за договорните клаузи или за разпоредбите на посочения в договора национален закон (вж. в този смисъл Определение по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, точка 18 по-горе, точка 57, Определение по дело Imelios/Комисия, точка 18 по-горе, точка 33 и Решение по дело CEVA/Комисия, точка 24 по-горе, точка 59).
36 В случая трябва да се приеме, че в подкрепа на искането си за отмяна на дебитното известие жалбоподателят посочва четири правни основания, изведени съответно от липсата на мотиви на дебитното известие, от невземането предвид на присъствените листове, съставени ex post от жалбоподателя, от невземането предвид на представените от жалбоподателя фактически доводи и от нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
37 Тези четири правни основания обаче, които се основават изключително на отнасящи се до административно правоотношение съображения, са характерни за жалбата за отмяна. Освен това в становището си относно възражението за недопустимост жалбоподателят не прави искане нито изрично, нито по подразбиране да се промени правната квалификация на неговата жалба. Накрая, обратно на онова, което се предвижда в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, жалбоподателят не излага, дори в обобщен вид, каквото и да било правно основание, довод или твърдение за нарушение на клаузи от договора или на разпоредби от белгийското законодателство, което е приложимо към договора съгласно член 12 от него.
38 Поради това съгласно посочената в точка 35 по-горе съдебна практика не е възможно да се промени правната квалификация на настоящата жалба в жалба по член 272 ДФЕС.
39 С оглед на всичко гореизложено възражението за недопустимост на Комисията следва да се уважи и следователно настоящата жалба да се отхвърли като недопустима.
По съдебните разноски
40 Съгласно член 87, параграф 3 от неговия процедурен правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
41 В настоящия случай, макар исканията на жалбоподателя да са отхвърлени, Общият съд счита, че Комисията не е съставила по ясен и недвусмислен начин текста на дебитното известие. Всъщност някои елементи от известието, и по-специално позоваването на евентуалното приемане на решение, което да бъде изпълнително основание съгласно член 299 ДФЕС, биха могли да породят у жалбоподателя впечатлението, че става дума за окончателен акт, приет в изпълнение на нейните правомощия. С оглед на това, справедливо би било в зависимост от преценката на обстоятелствата по делото Комисията да бъде осъдена да понесе направените както от нея, така и от жалбоподателя съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като недопустима.
2) Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro AE.
Съставено в Люксембург на 12 октомври 2011 година.