Дело C-59/08

Copad SA

срещу

Christian Dior couture SA и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция)

„Директива 89/104/ЕИО — Право относно марките — Изчерпване на правата на притежателя на марката — Лицензионен договор — Продажба на стоки, носещи марката, в нарушение на разпоредба на лицензионния договор — Липса на съгласие на притежателя на марката — Продажба на търговци на стоки с намалени цени — Засягане на добрата репутация на марката“

Резюме на решението

1.        Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Лицензия — Притежател на марка, който може да се позове на предоставените от марката права срещу лицензополучател, който нарушава разпоредба, забраняваща продажбата на луксозни стоки на търговци на стоки с намалени цени — Условия

(член 8, параграф  2 от Директива 89/104 на Съвета)

2.        Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Пускане на пазара от лицензополучател на стоки в нарушение на разпоредба на лицензионния договор — Липса на съгласие на притежателя на марката — Условие

(член 7, параграф 1 и член 8, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета)

3.        Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 89/104 — Пускане на пазара на луксозни стоки от лицензополучател в нарушение на разпоредба на лицензионния договор, което все пак трябва да се счита за направено със съгласието на притежателя на марката — Възражение на притежателя

(член 7, параграф 2 от Директива 89/104 на Съвета)

1.        Член 8, параграф 2 от Първа директива 89/104 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марката може да се позове на предоставените от последната права срещу лицензополучател, който нарушава разпоредба на лицензионния договор, забраняваща по съображения, свързани с престижа на марката, продажбата на стоки на търговци на стоки с намалени цени, при положение че бъде установено, че поради обстоятелства, свързани с разглежданото дело, това нарушение засяга елегантния и престижен вид, придаващ луксозен ореол на посочените стоки.

Качеството на луксозните стоки почива не само на материалните им характеристики, но и на елегантния и престижен вид, който им придава луксозен ореол.

Всъщност, доколкото луксозните стоки са продукти от висока класа, луксозният ореол, който те притежават, е съществен елемент, по който потребителите ги разграничават от други сходни стоки.

Поради това засягането на този ореол може да накърни самото качество на тези стоки.

Националният съд следва да провери дали с оглед на обстоятелствата, свързани с отнесения до него спор, нарушаването от страна на лицензополучателя на разпоредба, забраняваща продажбата на луксозни стоки на търговци на стоки с намалени цени, накърнява луксозния ореол на тези стоки, като засяга по този начин тяхното качество.

Във връзка с това следва по-специално да се вземе предвид, от една страна, естеството на луксозните стоки, носещи марката, обемът, както и систематичният или спорадичен характер на продажбите на тези стоки от лицензополучателя на търговци на стоки с намалени цени, които не са част от мрежата за селективна дистрибуция, и от друга страна, естеството на стоките, които обичайно се продават от тези търговци на стоки с намалени цени, както и начините на пускане в продажба, които обикновено се използват в техния сектор на дейност.

(вж. точки 24—26, 31, 32 и 37; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 7, параграф 1 от Първа директива 89/104 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че пускането на пазара от лицензополучателя на стоки, носещи марката, в нарушение на разпоредба на лицензионния договор, е направено без съгласието на притежателя на марката, когато се установи, че тази разпоредба съответства на една от разпоредбите, предвидени в член 8, параграф 2 от тази директива.

Пускането на пазара от лицензополучателя на стоки, носещи марката, трябва да се счита по принцип за извършено със съгласието на притежателя на марката по смисъла на член 7, параграф 1 от Директивата.

Макар от това да следва, че при тези обстоятелства притежателят на марката не може да се позовава на лошото изпълнение на договора, за да предяви срещу лицензополучателя предоставените му от марката права, това не променя факта, че лицензионният договор не е равнозначен на абсолютно и безусловно съгласие на притежателя на марката стоките, носещи тази марка, да бъдат пуснати на пазара от лицензополучателя.

Всъщност член 8, параграф 2 от Директивата предвижда изрично възможността за притежателя на марката да се позове на предоставените му от нея права срещу лицензополучател, когато последният наруши определени разпоредби на лицензионния договор.

(вж. точки 46—48 и 51; точка 2 от диспозитива)

3.        Когато лицензополучател продава стоки на търговец на стоки с намалени цени в нарушение на разпоредба на лицензионния договор, следва да се претегли, от една страна, законният интерес на притежателя на марката — предмет на лицензионния договор, да бъде защитен срещу търговец на стоки с намалени цени, който не принадлежи към мрежата за селективна дистрибуция и използва тази марка за търговски цели по начин, който може да засегне нейната добра репутация, и от друга страна, интересът на търговеца на стоки с намалени цени да може да препродава въпросните стоки по начини, които са обичайни в неговия сектор на дейност.

Ето защо, когато националният съд приема, че продажбата, извършена от лицензополучателя на трето лице, не може да постави под въпрос качеството на луксозните стоки, носещи марката, така че те трябва да се считат за пуснати на пазара със съгласието на притежателя на марката, националният съд следва да прецени с оглед на обстоятелствата, присъщи на всеки случай, дали по-нататъшното пускане в продажба на луксозните стоки, носещи марката, което се извършва от трето лице по начини, обичайни за неговия сектор на дейност, засяга добрата репутация на тази марка.

В това отношение следва да се вземат предвид по-специално лицата, на които се препродават стоките, а също и конкретните условия на пускането в продажба на луксозните стоки.

Така, когато пускането на пазара на луксозни стоки от лицензополучателя в нарушение на разпоредба на лицензионния договор трябва все пак да се счита за направено със съгласието на притежателя на марката, последният може да се позове на такава разпоредба, за да се противопостави на препродажба на стоките на основание член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, само когато предвид обстоятелствата, присъщи на случая, бъде установено, че такава препродажба засяга добрата репутация на марката.

(вж. точки 56—59; точка 3 от диспозитива)