Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 14 юни 2021 г. — Hewlett Packard Development Company LP/Senetic Spółka Akcyjna
(Дело C-367/21)
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Sąd Okręgowy w Warszawie
Страни в главното производство
Ищец: Hewlett Packard Development Company LP
Ответник: Senetic Spółka Akcyjna
Преюдициални въпроси
Трябва ли член 36, второ изречение ДФЕС във връзка с член 15, параграф 1 от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз1 и във връзка с член 19, параграф 1, второ изречение от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на националните съдилища на държавите членки, при която:
когато уважават исканията на носителя на правата върху марка на ЕС да се забрани внасянето, изнасянето и рекламирането на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС, или да се разпореди изтегляне от пазара на такива стоки,
когато в обезпечително производство разпореждат изземване на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС,
съдилищата посочват в текста на съдебните актове „продуктите, които не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие“, вследствие от което — заради общата формулировка на текста на съдебния акт — се оставя на органа на принудителното изпълнение да констатира до кои от обозначените с марката на ЕС продукти се отнасят постановените съдебни разпореждания и забрани (тоест да констатира кои продукти не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие), като за да направи тези констатации, посоченият орган се опира на изявленията на носителя на правата върху марката или на предоставените от него инструменти (в това число информационни инструменти и бази данни), а допустимостта на оспорването на тези констатации на органа на принудителното изпълнение пред съд по исков ред е изключена или ограничена поради естеството на правните средства за защита, с които разполага ответникът в обезпечителното и в изпълнителното производство?
Трябва ли членове 34—36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изключват възможността притежателят на марка на Общността (понастоящем на ЕС) да се позовава на защитата, предвидена в членове 9 и 102 от Регламент (ЕО) № 207/2009 от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (понастоящем членове 9 и 130 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз), при положение че:
притежателят на марката на Общността (понастоящем на ЕС) по такъв начин разпространява обозначените с марката стоки в рамките на Европейското икономическо пространство и извън него, че разпространителската дейност се осъществява чрез оторизирани дистрибутори, които могат да препродават обозначените с марката стоки на лица, които не са крайни потребители на тези стоки, само ако тези лица принадлежат към официалната дистрибуторска мрежа, а същевременно оторизираните дистрибутори са длъжни да закупуват стоките само от други оторизирани дистрибутори или от носителя на правата върху марката,
обозначените с марката стоки нямат никакви означения, нито други отличителни белези, които да позволяват да се определи на кое място са пуснати на пазара от носителя на правата върху марката или с негово съгласие,
ответникът закупува обозначените с марката стоки на територията на Европейското икономическо пространство,
ответникът се снабдява с декларации от продавачите на означените с марката стоки, че тези стоки могат законно да се търгуват на пазара в Европейското икономическо пространство,
притежателят на марката на ЕС не предоставя достъп до никакъв информационен (или друг) инструмент, нито използва система за означаване на стоките — способи, които биха позволили на потенциалните купувачи, преди да купят означената с марката стока, самостоятелно да проверят законна ли е търговията с тези стоки на пазара в Европейското икономическо пространство — и отхвърля исканията на купувача за извършване на такава проверка?
____________
1 ОВ L 154, 2017 г., стр. 1.