Language of document : ECLI:EU:T:2022:556

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)

14 септември 2022 година(*)

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Постоянен комитет по растенията, животните, храните и фуражите — Насоки на ЕОБХ относно оценката на риска от продуктите за растителна защита за пчелите — Отделни позиции на държавите членки — Отказ за предоставяне на достъп — Член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 — Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решение“

По съединени дела T‑371/20 и T‑554/20

Pollinis France, установено в Париж (Франция), представлявано от C. Lepage и T. Bégel, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от S. Delaude, C. Ehrbar и G. Gattinara,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),

състоящ се от: A. Marcoulli (докладчик), председател, S. Frimodt Nielsen, J. Schwarcz, C. Iliopoulos и R. Norkus, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението от 15 декември 2020 г. за съединяване на дела T‑371/20 и T‑554/20 за целите на приключване на писмената фаза на производството, на евентуалната устна фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството,

след съдебното заседание от 6 май 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Pollinis France, иска отмяна на Решение C(2020) 4231 final на Комисията от 19 юни 2020 г. (наричано по-нататък „първото обжалвано решение) и на Решение C(2020) 5120 final на Комисията от 21 юли 2020 г. (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“), с които тя му отказва достъп до някои документи, отнасящи се до Насоките на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно оценката на риска от продуктите за растителна защита за пчелите, приети от ЕОБХ на 27 юни 2013 г., първоначално публикувани на 4 юли 2013 г., след това публикувани отново на 4 юли 2014 г. (наричани по-нататък „Насоките за пчелите от 2013 г.“), и му предоставя частичен достъп до някои други документи, отнасящи се до Насоките за пчелите от 2013 г.

I.      Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателят е френска неправителствена организация, работеща за опазването на околната среда и която има за цел защита на дивите и медоносните пчели и насърчаване на устойчивото селско стопанство с цел подпомагане на опазването на опрашителите.

А.      Дело T321/20

3        На 27 януари 2020 г. по силата на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) и на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126) жалбоподателят представя на Европейската комисия заявление за достъп до някои документи, отнасящи се до Насоките за пчелите от 2013 г.

4        След кореспонденция на Комисията с жалбоподателя, за да се определи и намали обхватът на неговото заявление, същото по същество е ограничено до документите, съдържащи позицията на държавите членки, на членовете на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите (Standing Committee on Plent, Animals, Food and feeds) (наричан по-нататък „Scopaff“) и на Комисията относно Насоките за пчелите от 2013 г., както и относно всички проекти по този въпрос, получени или изготвени от Комисията, считано от октомври 2018 г.

5        С писмо от 16 март 2020 г. Комисията идентифицира 25 документа, обхванати от заявлението за достъп на жалбоподателя, посочва, че 6 документа (документи 20—25) са на разположение на уебсайта Europa, и отхвърля заявлението за достъп за останалите 19 документа (документи 1—19) по силата на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001. От приложената към това писмо таблица е видно, че посочените документи 1—19 са електронни писма, някои от които съдържат приложения, предадени от държави членки в рамките на Scopaff между януари и юли 2019 г. и отнасящи се по същество до Насоките за пчелите от 2013 г. или до прилагането им, по-специално относно проект за изменение на единните принципи за оценка и разрешаване на продукти за растителна защита, посочени в член 29, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1) (наричани по-нататък „единните принципи“).

6        На 25 март 2020 г. жалбоподателят представя първо потвърдително заявление за достъп до документите.

7        С електронно писмо от 15 април 2020 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че срокът за отговор на потвърдителното заявление за достъп трябва да бъде удължен, а с електронно писмо от 11 май 2020 г. уведомява жалбоподателя, че не е в състояние да му изпрати отговор на потвърдителното заявление в посочения удължен срок.

8        При липсата на изричен отговор на потвърдителното заявление на 15 юни 2020 г. жалбоподателят подава жалба за отмяна на мълчаливия отказ (наричан по-нататък „мълчаливият отказ“) в съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001.

9        С първото обжалвано решение, изпратено на жалбоподателя с електронно писмо от 22 юни 2020 г., Комисията отговаря изрично на потвърдителното заявление, като предоставя частичен достъп до документ 2, като достъпът до някои части от него е отказан по силата на изключенията, предвидени в член 4, параграф 1, буква б) и в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, и като отказва достъп до всички останали документи, посочени в това заявление (документи 1 и 3—19) по силата на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Б.      Дело T554/20

10      На 8 април 2020 г. жалбоподателят подава до Комисията второ заявление за достъп до някои документи, отнасящи се до Насоките за пчелите от 2013 г. Това искане се отнася по същество до кореспонденцията, дневния ред, протоколите или докладите от срещите между членовете на Scopaff и някои длъжностни лица или членове на Комисията във връзка с Насоките за пчелите от 2013 г. в периода между юли 2013 г. и септември 2018 г.

11      С писмо от 8 май 2020 г. Комисията идентифицира 59 документа, обхванати от второто заявление за достъп на жалбоподателя, и отхвърля това заявление за всички посочени документи по силата на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001. От приложената към това писмо таблица е видно, че посочените документи са електронни писма или „коментари“, които понякога имат приложения, предадени от някои държави членки в рамките на Scopaff между септември 2013 г. и декември 2018 г. и отнасящи се по същество до Насоките за пчелите от 2013 г. или до тяхното прилагане (наричани по-нататък заедно с посочените в точка 5 по-горе документи 1—19 „исканите документи“).

12      На 25 май 2020 г. жалбоподателят представя първо потвърдително заявление за достъп до посочените документи.

13      С електронно писмо от 17 юни 2020 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че срокът за отговор на потвърдителното заявление трябва да бъде удължен.

14      С второто обжалвано решение Комисията отговаря на потвърдителното заявление, като предоставя частичен достъп до четири документа (документи 3, 10, 12 и 33), като достъпът до някои части от тях е отказан по силата на изключенията, предвидени в член 4, параграф 1, буква б) и в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, и като отказва достъп до всички останали документи, посочени в това заявление (документи 1, 2, 4—9, 11, 13—32 и 34—59), по силата на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001. Освен това Комисията уточнява, че всички посочени документи са електронни писма.

II.    Искания на страните

15      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        по дело T‑371/20 да обяви изявлението за изменение на жалбата за допустимо и основателно,

–        по дело T‑554/20 да обяви жалбата за допустима и основателна,

–        да отмени първото и второто обжалвано решение,

–        да осъди Комисията да му заплати 3 000 EUR за съдебните разноски по всяко от съединените дела.

16      Комисията иска от Общия съд:

–        по дело T‑371/20 да обяви за безпредметна жалбата срещу мълчаливия отказ и да обяви за недопустимо изявлението за изменение на жалбата и при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        по дело T‑554/20 да отхвърли жалбата,

–        да отхвърли като недопустимо искането Комисията да бъде осъдена да заплати 3 000 EUR за съдебните разноски по всяко от съединените дела,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

17      Срещу всяко от обжалваните решения жалбоподателят излага четири основания, които по същество са идентични.

18      Първото основание по същество е изведено от нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, тъй като Комисията не приложила правилно изключението, свързано със защитата на процеса на вземане на решение. Второто основание е изведено по същество от нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, тъй като по-висш обществен интерес диктувал оповестяването на исканите документи, които трябвало да се ползват от по-широкия достъп, предоставен до законодателните документи. Третото основание е изведено от нарушение на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, доколкото предвиденото в член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 изключение трябвало да се тълкува още по-стриктно, тъй като исканата информация се отнася до емисии в околната среда. Четвъртото основание е изведено от неправилното прилагане на член 4, параграф 1, буква б) и на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001.

19      Преди да бъдат разгледани тези основания, следва да се уточни предметът на жалбата по дело T‑371/20 предвид искането на Комисията за обявяване на липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество и изявлението за изменение на жалбата на жалбоподателя.

А.      По предмета на жалбата по дело T371/20

20      На 15 юли 2020 г. Комисията прави искане за липса на основание за произнасяне по същество по дело T‑371/20. На 18 август 2020 г. жалбоподателят представя изявление за изменение на жалбата. Становищата на жалбоподателя по искането за липса на основание за произнасяне по същество и становищата на Комисията по изявлението за изменение на жалбата са представени съответно на 31 август и 1 октомври 2020 г. На 13 ноември 2020 г. Общият съд решава да се произнесе по искането за липса на основание за произнасяне по същество заедно с решението по същество.

21      На първо място, страните не спорят, че мълчаливият отказ е заменен с първото обжалвано решение, тъй като в него изрично се дава отговор на потвърдителното заявление, подадено от жалбоподателя на 25 март 2020 г.

22      Следва да се припомни, че доколкото мълчаливо решение за отказ на достъп е оттеглено с последващо изрично решение, вече няма основание за произнасяне по жалбата в частта, насочена срещу това мълчаливо решение (решение от 2 юли 2015 г., Typke/Комисия, T‑214/13, EU:T:2015:448, т. 36; в този смисъл вж. също решение от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия, C‑127/13 P, EU:C:2014:2250, т. 88 и 89).

23      Следователно, както изтъква Комисията, липсва основание за произнасяне по искането за отмяна на мълчаливия отказ.

24      На второ място обаче, на основание член 86 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят представя изявление за изменение на жалбата предвид приемането на първото обжалвано решение след подаването на същата, с което иска занапред да се приеме, че с жалбата се иска отмяна на това изрично решение.

25      Макар исканията на страните по принцип да се характеризират с неизменност, член 86 от Процедурния правилник предвижда изключение от този принцип. Така съгласно член 86, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник, когато акт, чиято отмяна се иска, е заменен с друг акт със същия предмет, жалбоподателят може преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство, като внесе посоченото изменение с отделен акт и в срока, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС, в който може да се иска отмяна на акта, обосноваващ изменението на жалбата.

26      В случая мълчаливият отказ е заменен с първото обжалвано решение и изявлението за изменение на жалбата е подадено в предвидените за тази цел форма и срок, което впрочем Комисията изрично признава в становището си по посоченото изявление за изменение.

27      Комисията обаче, от една страна, отбелязва общо, че не е ясно посочено дали това изявление замества или допълва жалбата, но че тя се основава на последното разбиране. Запитан в това отношение в рамките на процесуално-организационно действие, в отговора си, подаден в секретариата на Общия съд на 25 март 2022 г., жалбоподателят потвърждава, че всъщност изявлението му за изменение на жалбата допълва жалбата. Доколкото обаче последното е общото разбиране на страните и освен това, както следва от член 86, параграф 4 от Процедурния правилник, изявлението за изменение не трябва да заменя изцяло жалбата, а трябва да съдържа изменените искания и ако е необходимо, изменените основания и доводи, както и доказателствата и доказателствените искания във връзка с изменението на исканията, становището на Комисията не може да постави под въпрос допустимостта на изявлението за изменение на жалбата като такова.

28      От друга страна, Комисията твърди, че основанията, изложени в изявлението за изменение на жалбата, са недопустими, неотносими или явно неоснователни. При все това, тъй като тези критики се отнасят до допустимостта, относимостта или основателността на посочените основания, те спадат към преценката на всяко от тези основания и следователно са ирелевантни по отношение на допустимостта на изявлението за изменение на жалбата в неговата цялост.

29      Следователно, тъй като предвидените в член 86, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник условия в случая са изпълнени, следва да се приеме, че жалбата по дело T‑371/20 вече има за предмет искане за отмяна на първото обжалвано решение.

30      Освен това във връзка с последното Комисията посочва въз основа на изречение, съдържащо се в представеното от жалбоподателя становище по искането за прекратяване поради липса на основание за произнасяне по същество, че той, изглежда, не оспорва първото обжалвано решение в частта му, с която е предоставен частичен достъп до документ 2 (вж. т. 9 по-горе). Следва обаче да се отбележи, от една страна, че изтъкнатото от Комисията изречение на жалбоподателя се свежда до посочване на интереса му от отмяната на първото обжалвано решение, като припомня, че тя продължава да отказва достъп до всички останали документи (т. 9 по-горе) и от друга страна, че изявлението за изменение на жалбата не ограничава предмета на жалбата само до документите, достъпът до които е бил напълно отказан. Впрочем, запитан в съдебното заседание, жалбоподателят потвърждава, че жалбите му имат за цел да оспорят обжалваните решения, включително в частта им, в която те предоставят частичен достъп до някои документи, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание. Ето защо следва да се приеме, че противно на поддържаното от Комисията, жалбата по дело T‑371/20 има за предмет искане за пълна отмяна на първото обжалвано решение.

Б.      По първото основание, изведено по същество от нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, доколкото Комисията не приложила правилно изключението, свързано със защитата на процеса на вземане на решение

31      В самото начало следва да се отбележи, че несъмнено заглавията и първоначалните и крайни точки на първото основание на жалбите, така както е развито в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20, се позовават на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001, като по този начин възпроизвеждат терминологията и структурата на първото основание, изложено в жалбата по дело T‑371/20, отнасящо се до мълчаливия отказ. Доводите по посоченото основание, съдържащи се в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20, обаче не се отнасят само до твърдение за нарушение на втора алинея от посочената разпоредба, а се позовават по-конкретно на мотивите, изложени от Комисията в обжалваните решения, и се отнасят също до член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

32      Следователно първото основание по същество се разделя на две части, отнасящи се до нарушението, първата, на втората алинея на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, а втората — на първа алинея от същата разпоредба.

33      Най-напред, що се отнася до първата част на първото основание, както изтъква Комисията, доколкото жалбоподателят се позовава на доводи, изведени от неправилно прилагане на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001, и дори от липсата на указване на причините за прилагането на посочената разпоредба, трябва да се констатира, че тази част е неотносима, тъй като не може да доведе до отмяната на обжалваните решения. Всъщност в тях Комисията не е приложила член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001, а е отказала достъп до исканите документи въз основа на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от същия регламент. Освен това е ирелевантен в това отношение фактът, че в писмото си от 16 март 2020 г. (вж. т. 5 по-горе) Комисията е посочила втората алинея от посочения член 4, параграф 3, при положение че настоящите дела целят отмяната не на посоченото писмо, а на обжалваните решения, в които Комисията се е основала на изключението, предвидено в първата алинея на член 4, параграф 3 от посочения регламент. Следователно първата част на първото основание трябва да се отхвърли като неотносима.

34      Втората част на първото основание, отнасяща се до нарушението на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, съдържа две твърдения за нарушения. Жалбоподателят оспорва по същество, от една страна, релевантността на изключението, предвидено в посочената разпоредба, на което се позовава Комисията, тъй като разглежданият процес на вземане на решения не бил в ход, и от друга страна, мотивите, които Комисията изтъква, за да обоснове прилагането на това изключение.

1.      Предварителни бележки

35      Регламент № 1049/2001 съгласно съображение 1 от него е проява на волята за създаване на Съюз, в който решенията се вземат при възможно най-пълно зачитане на принципа на откритост и възможно най-близо до гражданите. Както припомня съображение 2 от посочения регламент, правото на публичен достъп до документите на институциите е свързано с техния демократичен характер (вж. решение от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент, T‑540/15, EU:T:2018:167, т. 57 и цитираната съдебна практика).

36      С оглед на това, както се посочва в съображение 4 и в член 1 от Регламент № 1049/2001, целта на този регламент е да предостави на обществеността възможно най-широк достъп до документите на институциите (вж. решение от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент, T‑540/15, EU:T:2018:167, т. 58 и цитираната съдебна практика).

37      Това право все пак подлежи на определени ограничения, основани на съображения за обществен или частен интерес. По-специално и в съответствие със съображение 11 от него, Регламент № 1049/2001 предвижда в член 4 режим на изключения, позволяващ на институциите да отказват достъп до документ, в случай че оповестяването му би засегнало някой от интересите, защитени от този член (вж. решение от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент, T‑540/15, EU:T:2018:167, т. 59 и цитираната съдебна практика)

38      След като тези изключения са дерогация от принципа за възможно най-широк достъп на обществеността до документите, те трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. решение от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент, T‑540/15, EU:T:2018:167, т. 61 и цитираната съдебна практика)

39      В съответствие с принципа за стриктно тълкуване, когато съответната институция реши да откаже достъп до документ, чието предоставяне ѝ е било поискано, тя по принцип трябва да обясни по какъв начин достъпът до този документ може конкретно и действително да засегне интереса, защитен от предвидено в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключение, на което тази институция се позовава. Освен това опасността от такова засягане трябва да бъде разумно предвидима, а не чисто хипотетична. Единствено обстоятелството, че даден документ се отнася до интерес, защитен с изключение, не е достатъчно, за да се обоснове прилагането на това изключение (вж. решение от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент, T‑540/15, EU:T:2018:167, т. 62 и цитираната съдебна практика)

40      Следва да се припомни също, че прилагането на предвиденото в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 изключение предполага да бъде доказано, че достъпът до съответните искани документи може да засегне конкретно и действително защитата на процеса на вземане на решение от институцията и че тази опасност от засягане е разумно предвидима, а не просто хипотетична (вж. решение от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент, T‑540/15, EU:T:2018:167, т. 63 и цитираната съдебна практика).

41      Освен това, за да може да попадне в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, засягането на процеса на вземане на решение трябва да е сериозно. Това е така по-специално когато оповестяването на съответния документ оказва съществено влияние върху процеса на вземане на решение. Преценката на сериозността зависи от всички обстоятелства в случая, и по-специално от изтъкнатите от институцията отрицателни последици от оповестяването върху процеса на вземане на решение (решение от 7 юни 2011 г., Toland/Парламент, T‑471/08, EU:T:2011:252, т. 71 и цитираната съдебна практика).

42      Не може да се изисква от институциите да представят доказателства, за да установят наличието на такава опасност. Във връзка с това е достатъчно обжалваното решение да съдържа конкретна информация, позволяваща да се направи извод, че към момента на приемане на решението опасността от засягане на процеса на вземане на решение е била разумно предвидима, а не чисто хипотетична, като се посочи по-специално наличието, към този момент, на обективни причини, позволяващи разумно да се предвиди, че може да се стигне до подобно засягане в случай на оповестяване на исканите документи (вж. решение от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент, T‑540/15, EU:T:2018:167, т. 65 и цитираната съдебна практика).

43      Именно с оглед на тези разпоредби и принципи следва да се разгледа втората част на първото основание на жалбите.

2.      По първото твърдение за нарушение от втората част на първото основание, изведено от липсата на характер на процес на вземане на решение

44      Жалбоподателят твърди, че тълкуването и използването от Комисията на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, не са обосновани. Според жалбоподателя даденото от Комисията основание да откаже достъпа, а именно защита на текущия процес на вземане на решения, е в противоречие с твърдението на Комисията, че процесът на вземане на решение е спрян. Последното посочване било източник на объркване и въвеждало в заблуждение, тъй като процесът бил или „спрян“ или „в ход“. Дори да се приеме, че процесът на вземане на решения е бил спрян и би продължил върху преработен вариант на Насоките за пчелите от 2013 г., този документ вече няма да бъде същият.

45      В отговор Комисията посочва, че разглежданият процес на вземане на решения не е приключил, и уточнява, че в обжалваните решения е използвала термина „спрян“ като означаващ „прекъснат“ или „временно спрян“. Освен това обстоятелството, че Насоките за пчелите от 2013 г. могат да бъдат изменени, не било релевантно за прилагането на изключението по член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001. Следователно мотивите на всяко от обжалваните решения не били противоречиви.

46      В самото начало следва да се отбележи, че макар Комисията да оспорва допустимостта и относимостта на многобройните доводи, представени от жалбоподателя във връзка с втората част на първото основание, доколкото те не се отнасяли до приложеното в обжалваните решения изключение или са били представени неоснователно на етапа на репликата, това не е непременно така за доводите относно текущия характер на процеса на вземане на решение, посочен в точка 44 по-горе. Всъщност в становището си по изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 Комисията признава, че подобни доводи се съдържат в посоченото изявление за изменение на жалбата и се отнасят до изключението, изтъкнато в обжалваните решения, като посочва, че „освен точките от изявлението за изменение на жалбата, които се отнасят до текущия характер на процеса на вземане на решение, жалбоподателят не е изменил основанията си в съответствие с новото правно основание, посочено в [първото обжалвано решение]“. Следва действително да се констатира, че тези доводи са били представени в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20. Освен това тези доводи са били представени по идентичен начин в жалбата по дело T‑554/20. Вследствие на това всяко последващо твърдение на Комисията, представено по-конкретно в нейната писмена защита или в хода на съдебното заседание, целящо да намекне, че тези доводи са недопустими или неотносими, или че жалбоподателят не оспорвал това, че разглеждания процес на вземане на решение бил в ход, трябва да се отхвърли като неоснователно.

47      Следователно трябва да се разгледа основателността на това първо твърдение за нарушение на жалбоподателя.

48      От преписката е видно, че Насоките за пчелите от 2013 г. са изготвени от ЕОБХ през 2013 г. по искане на Комисията. Този документ е представен от Комисията на Scopaff през 2013 г. за становище с оглед приемането му в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13), и в съответствие с член 77 и член 79, параграф 2 от Регламент № 1107/2009.

49      Между страните е безспорно, че Насоките за пчелите от 2013 г. са обсъждани в продължение на няколко години в рамките на Scopaff, без да е постигнато съгласие по текста им поради различията между държавите членки, като по този начин Комисията не е успяла да приеме посочените насоки.

50      При липсата на приети Насоки за пчелите от 2013 г. като такива и за частично прилагане на посочения документ през 2018 г. Комисията предлага да се приложат някои части от тях, като при това внася изменения в единните принципи, предвидени в Регламент (ЕС) № 546/2011 на Комисията от 10 юни 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламенти и на Съвета по отношение на единните принципи за оценка и разрешаване на продукти за растителна защита (ОВ L 155, 2011 г., стр. 127). Така през 2018 г. Комисията представя на Scopaff проект на регламент за изменение на Регламент № 546/2011 за становище с оглед приемането му в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 1999 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159), в съответствие с член 29, параграф 6, член 78, параграф 1, буква в) и член 79, параграф 4 от Регламент № 1107/2009.

51      Между страните е безспорно, че Scopaff е дал положително становище по проект на регламент за изменение на Регламент № 546/2011 през юли 2019 г., но че той също не е бил приет от Комисията, тъй като в рамките на процедурата по регулиране с контрол Европейският парламент се противопоставя на приемането му през октомври 2019 г., като по същество приема, че посоченият проект не предвижда достатъчно равнище на защита.

52      Докато до 2018 г. не планира преразглеждане на Насоките за пчелите от 2013 г., през март 2019 г. Комисията иска от ЕОБХ да преразгледа посочения документ, за да отчете научното развитие, считано от 2013 г.

53      Следователно в този контекст в обжалваните решения, приети през юни и юли 2020 г., Комисията посочва, че в очакване на приключване на преразглеждането на Насоките за пчелите от 2013 г. от ЕОБХ, разглеждането им в рамките на Scopaff е „спряно“ и че това означава, че процесът на вземане на решение може да се счита за „текущ“, тъй като ще може да продължи едва след като ЕОБХ преразгледа посочените насоки. Впрочем в обжалваните решения Комисията посочва, че е подчертала пред ЕОБХ значението на представянето на „нейния ревизиран доклад“ за март 2021 г. и също така е поискала от нея да включи експерти от държавите членки и заинтересованите страни, за да бъдат взети предвид всички гледни точки, което би трябвало да позволи бързо приемане на преразгледаните насоки за пчелите.

54      Запитана в съдебното заседание по състоянието на преразгледаните насоки за пчелите, Комисията посочва, че всяко съображение относно съдържанието и евентуалното обвързващо действие на този документ е хипотетично, тъй като процесът на преразглеждане на посочения документ от ЕОБХ все още не е приключен. Същото важало и за всяко съображение относно формата на евентуалното му приемането от Комисията и процедурата, която би била следвана за тази цел.

55      От изложените в точки 48—54 по-горе обстоятелства следва, че противно на приетото от Комисията в обжалваните решения, процесът на вземане на решение, за който се отнасят исканите документи, не може да се счита за текущ към момента на приемане на посочените решения.

56      Всъщност безспорно може да се приеме, че исканите документи се отнасят до процес на вземане на решения на Комисията, който е протекъл от 2013 г. до 2019 г. и е целял цялостното или частично прилагане от Комисията на Насоките за пчелите от 2013 г., било с приемането на посочения документ като такъв съгласно консултативната процедура, предвидена в Регламент № 182/2011, било с изменянето на единните принципи, предвидени в Регламент № 546/2011 съгласно процедурата по регулиране с контрол, предвидена в Решение 1999/468. Налага се обаче изводът, че към момента на приемане на обжалваните решения нито един процес на вземане на решения не е целял да приложи посочените Насоки от 2013 г., нито в този им вид, нито под формата на изменение на единните принципи. Напротив, Комисията е решила имплицитно, но несъмнено, да не прилага повече тези Насоки от 2013 г. и дори изрично е поискала от ЕОБХ да ги преразгледа, тъй като такова преразглеждане, което все още е било в ход към момента на приемане на обжалваните решения, предполага впрочем невъзможност да се определи съдържанието на евентуално преразгледаните насоки, формата на евентуалното им приемане и процедурата, която евентуално ще бъде следвана за тази цел. Следва, че това преразглеждане води до самата липса на предмета на процес на вземане на решения от Комисията към момента на приемане на обжалваните решения.

57      Доводът на Комисията, че въпреки посочените в точки 48—54 по-горе обстоятелства тя винаги е имала за цел да приложи насоки за пчелите, за да предостави на органите на държавите членки документ, съдържащ „съвременни научно-технически познания“ съгласно член 36, параграф 1 от Регламент № 1107/2009, не може да доведе до различен извод. Всъщност, дори да се предположи, че такава цел бъде установена, сама по себе си тя по никакъв начин не предполага, че към момента на приемане на обжалваните решения е бил в ход процес на вземане на решения, имащ за предмет такъв документ. Напротив, данните по преписката доказват, че Комисията е решила да не прилага повече Насоките за пчелите от 2013 г. и че евентуално процес на вземане на решения, имащ за предмет преразгледани насоки за пчелите, е можел да се проведе, когато ЕОБХ предаде този документ на Комисията и последната реши да го приложи, което впрочем е било хипотетично към момента на приемане на обжалваните решения и все още продължава да е такова към датата на съдебното заседание. По същите причини, противно на поддържаното от Комисията, фактът, че жалбоподателят е поискал, дори все още иска Насоките за пчелите от 2013 г. да бъдат приети изцяло, по никакъв начин не означава, че към момента на приемане на обжалваните решения е бил в ход процес на вземане на решения по този документ или дори че такъв все още е в ход.

58      Освен това следва да се отбележи, че обстоятелството, че преразглеждането на Насоките за пчелите от 2013 г. от ЕОБХ все още е било в ход, по никакъв начин не означава, че към датата на приемане на обжалваните решения Комисията все още е била в процес на вземане на решения относно прилагането на същия този документ. Напротив, самото протичане на този процес на преразглеждане потвърждава констатацията, че след отхвърлянето на изменението на единните принципи, към момента на приемане на обжалваните решения Комисията вече не е била в процес на вземане на решения по Насоките за пчелите от 2013 г. Всъщност, както подчертава жалбоподателят, без това да е било оспорено от Комисията, до 2018 г. последната не е планирала да иска подобно преразглеждане. Както обаче следва от обжалваните решения, това преразглеждане като че ли е било предвидено с оглед на невъзможността да се приемат Насоките за пчелите от 2013 г. и с цел да се позволи бързо приемане на преразгледани насоки за пчелите.

59      От това следва, че процесът на вземане на решения на Комисията с предмет Насоките за пчелите от 2013 г. е бил приключен към момента на приемане на обжалваните решения и че следователно при конкретните обстоятелства по настоящите дела Комисията не е могла валидно да основе посочените решения на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, целящо да защити процеса на вземане на решение от институцията по въпрос, по който тя все още не е взела решение.

60      Освен това член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 провежда ясно разграничение в зависимост от обстоятелството дали дадена процедура е приключила или не. След приемането на решението нуждата от изисквания за защита на процеса на вземане на решение не е така остра, тъй като оповестяването на който и да било документ, различен от посочените в член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001, въобще не би могло да засегне споменатия процес и тъй като отказът да се оповести такъв документ не може да се позволи, дори оповестяването му да е могло да засегне сериозно същия процес, ако е било извършено преди приемането на разглежданото решение. Така доводите, на които дадена институция се позовава и с които може да бъде обоснован отказ на достъп до документ, чието предоставяне е било поискано преди приключването на административната процедура, биха могли да са недостатъчни, за да се откаже оповестяването на същия след приемането на решението (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 78, 80 и 82).

61      Ето защо първото твърдение за нарушение от втората част на първото основание следва да се уважи и вследствие на това обжалваните решения да се отменят, доколкото с тях се отказва достъп до исканите документи на основание член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

62      При обстоятелствата по настоящите дела обаче следва да се разгледа в допълнение и второто твърдение за нарушение от втората част на първото основание, което се отнася до мотивите, които Комисията изтъква в обжалваните решения, за да обоснове прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, ако следователно се предположи, че тази разпоредба е приложима в случая.

3.      По второто твърдение за нарушение от втората част на първото основание, отнасящо се до мотивите, изложени в обжалваните решения

63      В самото начало следва да се припомни, че в обжалваните решения Комисията се е основала по същество на съвкупност от три свързани мотива, за да откаже достъпа до исканите документи на основание член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001. Според Комисията, първо, процедурите на комитет запазвали поверителността на отделните позиции на държавите членки. Второ, оповестяването на позициите на държавите членки, разменени в контекст на поверителност, би застрашило сътрудничеството между държавите членки, както и взаимното доверие между същите и Комисията. Някои обстоятелства около обсъжданията по Насоките за пчелите от 2013 г. представлявали солидни доказателства за сложността и чувствителния характер на разглеждания процес на вземане на решения, който трябвало да бъде защитен. Трето, Комисията била и продължавала да бъде обект на външен натиск от различни заинтересовани страни с противоречиви интереси, така че оповестяването на исканите документи би изложило продължителен и сложен процес на вземане на решения на още по-голям външен натиск. Оповестяването на исканите документи би намалило свободата на действие и гъвкавостта на държавите членки, които трябвало да са свободни да проучват, без външен натиск, всички възможности в рамките на постоянните комитети.

64      Преди да се разгледат доводите на жалбоподателя, с които той оспорва тези мотиви, изложени от Комисията в обжалваните решения, следва да се разгледа оспорваната от Комисията допустимост на тези доводи, тъй като те представлявали ново основание.

а)      По допустимостта на доводите на жалбоподателя

65      В репликата жалбоподателят потвърждава, че обжалваните решения нарушават и първа алинея на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, при това без да променя доводите си, а само като заменя „втора алинея“ с „първа алинея“, тъй като приложимото право е едно и също. При всички случаи жалбоподателят се позовава изрично на посочената първа алинея в изявлението си за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20. Следователно тези доводи не били „ново основание“, тъй като изложеното в тях съображение е напълно едно и също и жалбоподателят вече се е позовал на него. Освен това, като се позовава на съдебната практика относно допълването на правните основания, жалбоподателят поддържа, че в случая двете алинеи представляват „допълнения, необходими за условията за оповестяване на документите […], що се отнася до необходимостта от защита на процеса на вземане на решение“, и че смисълът на доводите му в жалбата и в репликата, представени по всяко от съединените дела, бил един и същ. Жалбоподателят заключава, че първото основание следователно не е недопустимо, доколкото се отнася до член 4, параграф 3 първа алинея от Регламент № 1049/2001.

66      Що се отнася до възможността на жалбоподателя да уточни обхвата на първото основание, в дупликата си Комисията отбелязва най-напред, че тезата на жалбоподателя почива на погрешната предпоставка, че член 4, параграф 3, първа и втора алинея от Регламент № 1049/2001 се отнася до едно и също изключение, а всъщност се отнасял до две различни изключения, които се прилагат алтернативно. В този контекст, от една страна, Комисията поддържа, че жалбоподателят е потвърдил, че възнамерява да се позове на нарушение на втората алинея от посочената разпоредба, тъй като позоваването на тази алинея следователно не представлява фактическа грешка. За сметка на това споменаването на първа алинея от посочената разпоредба (веднъж в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и веднъж в жалбата по дело T‑554/20) представлявало фактическа грешка, тъй като в това отношение нямало никакви самостоятелни доводи, още повече че двете изключения се прилагали алтернативно. Ако жалбоподателят е възнамерявал да изложи допълнителни или кумулативни съображения относно първа алинея, той е трябвало ясно да посочи това в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 или в жалбата по дело T‑554/20, а не можел да прави подобно разширяване с обратна сила. От друга страна, Комисията поддържа, че жалбоподателят не може да се позовава в репликата на доводи, отнасящи се до първа алинея, с мотива, че те били тясно свързани с изтъкнатите в жалбата, тъй като двете изключения са различни и защитават два различни интереса. Обстоятелството, че документите можели да попаднат в обхвата на двете изключения, не се отразявало по никакъв начин на преценката, която Комисията трябва да направи, която се различава в зависимост от това дали защитеният интерес е текущ или приключен процес на вземане на решения. Освен това фактът, че жалбоподателят е могъл да се позове на същите доводи, не бил релевантен. Поради това Комисията стига до извода, че в репликата си жалбоподателят е изтъкнал ново основание, което било недопустимо.

67      Първо, следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че доводите, развити във връзка с втората алинея на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, биха могли да важат за първа алинея от същата разпоредба, тъй като приложимото право било същото и че доводите на жалбоподателя следователно можело да останат същите, като просто думите „втора алинея“ се заменят с „първа алинея“. Всъщност това твърдение почива на погрешни предпоставки. Както следва от точка 60 по-горе, съображенията, приложими в рамките на едното и на другото от тези изключения, предвидени в член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, не са едни и същи, тъй като тези две изключения имат за цел да защитят два различни интереса и са подчинени на различни условия за прилагане. Освен това жалбоподателят не може основателно да твърди, че може да се позовава на разпоредби, различни от посочените, с мотива че било достатъчно в доводите му да се промени единствено позоваването на разглежданите разпоредби.

68      Второ, жалбоподателят при все това изтъква, че във всички случаи в документите за образуване на производството той се е позовал на нарушение на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 и че следователно в репликата си той можел да разшири доводите, изложени в подкрепа на такова позоваване.

69      В това отношение, от една страна, е достатъчно да се припомни, че както впрочем следва от точки 44—46 по-горе, действително в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20 в рамките на първото основание жалбоподателят изрично се позовава на нарушение на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, като посочва, че „жалбоподателят счита, че тълкуването и използването от Комисията на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея (защита на текущия процес на вземане на решения) от Регламент […] № 1049/2001 не са обосновани“.

70      Освен това в съответствие с това позоваване в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20 в доводите, развити в рамките на първото основание, жалбоподателят изрично припомня „мотива, който Комисията дава, за да откаже достъп до документите, а именно „защита на текущия процес на вземане на решения“.

71      Също така в уводната част както на изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20, така и на жалбата по дело T‑554/20, жалбоподателят припомня, че всяко от обжалваните решения „се основава на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея (защита на текущия процес на вземане на решения) от Регламент № 1049/2001“.

72      Освен това в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20 в рамките на третото основание по жалбите жалбоподателят изтъква нарушение на член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 във връзка с изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

73      Следователно от съдържанието на първото основание, както и на жалбите в тяхната цялост следва, че член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 е изрично посочен от жалбоподателя в рамките на съображенията, свързани с първото основание на жалбите. Следователно не може да се приеме доводът на Комисията, че тези споменавания били печатни грешки на жалбоподателя.

74      Макар несъмнено за съжаление в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20 в рамките на първото основание жалбоподателят да се е позовал, без да прави разграничение, на разпоредби с различен обхват, какъвто е член 4, параграф 3, първа и втора алинея от Регламент № 1049/2001, това не променя факта, че изтъкването на нарушението на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 произтича както от изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20, така и от жалбата по дело T‑554/20.

75      От друга страна, несъмнено е вярно, че в допълнение към вече припомнените в точка 44 по-горе доводи, едва в репликата си в отговор на критиките на Комисията жалбоподателят формулира в по-голяма степен такова позоваване на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, като развива доводи с цел да подкрепи по-подробно втората част на първото основание.

76      По силата на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Освен това основание, което представлява допълнение към основание, което е изложено преди това пряко или имплицитно в жалбата и което е в тясна връзка с последното, трябва да се обяви за допустимо В допълнение, доводите, които по същество имат тясна връзка с основание, посочено в жалбата, не могат да се считат за нови и тяхното представяне на етапа на репликата или заседанието е допустимо (вж. решение от 8 ноември 2018 г., „Pro NGO!“/Комисия, T‑454/17, EU:T:2018:755, т. 70).

77      В случая обаче, противно на поддържаното от Комисията, доводите, изложени от жалбоподателя в репликата, не представляват ново основание, а са тясно свързани с изтъкването на нарушението на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, което вече се съдържа в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20.

78      Всъщност в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20 жалбоподателят изтъква, че прилагането на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 „не е обосновано“. Освен това в посочените актове жалбоподателят добавя, наистина по общ начин, че „Комисията не е обяснила как достъпът до исканите документи би засегнал конкретно и действително процеса на вземане на решение“. В репликата жалбоподателят обяснява защо според него Комисията „не е доказала, че разрешаването на оповестяването на исканите документи би създало конкретна и действителна опасност за текущия процес на вземане на решение“ и по-точно защо мотивите, изложени в обжалваните решения, не доказват „по подходящ начин, че разрешаването на оповестяването на документите би създало конкретна, действителна и сериозна опасност за текущия процес на вземане на решение“. Следователно доводите, изложени в репликата по всяко дело, имат за цел да развият пряко съдържащото се в жалбите твърдение за нарушение относно липсата на подходяща обосновка за прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

79      Поради това, доколкото в случая представените в репликата по всяко дело доводи относно нарушението на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 представляват разгръщане на основанието, изложено в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20 относно същата тази разпоредба, те трябва да се считат за допустими.

80      Освен това трябва да се отбележи, че доколкото се отнасят до мотивите, изложени в обжалваните решения, тези доводи по същество съвпадат с развитите доводи — макар несъмнено за съжаление да са неточни разпоредбите, за които се твърди, че са нарушени — в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 и в жалбата по дело T‑554/20 във връзка с конкретното съдържание на обжалваните решения (вж. т. 31 и 74 по-горе).

81      Следователно трябва да се разгледат доводите, представени от жалбоподателя в репликата, за да се поставят под въпрос припомнените в точка 63 по-горе мотиви, изтъкнати от Комисията в обжалваните решения.

б)      По обосноваността на доводите на жалбоподателя

82      Жалбоподателят поддържа, от една страна, че Стандартният процедурен правилник за комитети (ОВ C 206, 2011 г., стр. 11, наричан по-нататък „стандартният процедурен правилник“) не може да има предимство пред Регламент № 1049/2001 и от друга страна, че Комисията не е обяснила по какъв начин оповестяването на исканите документи би създало конкретна и действителна опасност за текущия процес на вземане на решения. Първо, Комисията не доказвала по какъв начин накърняването на взаимното доверие между държавите членки и Комисията би засегнало сериозно процеса на вземане на решение. Фактът, че Насоките за пчелите от 2013 г. са обсъждани от повече от седем години или че са в процес на преразглеждане, бил ирелевантен в това отношение. Второ, изтъкнатият от Комисията външен натиск също не доказвал, че оповестяването би засегнало сериозно процеса на вземане на решение. Този натиск дори не трябвало да се взема предвид, тъй като не бил пряка последица от оповестяването на документите и институциите следвало да вземат необходимите мерки, за да ги избегнат. В случая Комисията не само не доказала наличието на твърдения натиск, но и не обяснила защо този натиск създавал „сериозна опасност“ за процеса на вземане на решение. Трето, Комисията трябвало да докаже наличието на конкретна опасност по отношение на всеки от исканите документи.

83      Комисията поддържа, че доводите на жалбоподателя са неоснователни. От една страна, жалбоподателят нарушавал релевантната правна уредба, по-специално стандартния процедурен правилник. От друга страна, жалбоподателят, изглежда, оспорва за първи път и несъгласувано с предходните си доводи факта, че Комисията била подложена на външен натиск. Доказателствата в подкрепа на наличието на опасност за процеса на вземане на решение не трябвало да се разглеждат изолирано, а като част от съвкупност от съвпадащи косвени доказателства. Освен това Комисията уточнява, че тя не приложила обща презумпция, а преценила конкретно съдържанието на всички искани документи.

84      В самото начало следва да се отхвърлят като неоснователни доводите на жалбоподателя в частта им, в която те биха могли да се разбират като изтъкващи липса или непълнота на мотивите на обжалваните решения. Всъщност, както следва от точка 63 по-горе, в обжалваните решения са изложени мотивите, поради които Комисията отказва достъп до исканите документи. За сметка на това въпросът дали изтъкнатите от Комисията мотиви позволяват да се обоснове надлежно такъв отказ, е свързан с обосноваността на обжалваните решения, а не с тяхната липса или непълнота на мотивите. Поради това следва разглеждането на тези мотиви да продължи.

1)      По отделните позиции на държавите членки в процедурите на комитет

85      В обжалваните решения Комисията посочва, че процедурите на комитет запазват поверителността на отделните позиции на държавите членки и че това намира отражение в някои разпоредби на стандартния процедурен правилник, приет от Комисията на основание член 9, параграф 1 от Регламент № 182/2001 — разпоредби, които според Комисията „изключват изрично отделните позиции на държавите членки от публичния достъп“.

86      Жалбоподателят поддържа, че стандартният процедурен правилник не може да има предимство пред Регламент № 1049/2001.

87      Комисията възразява, че жалбоподателят не е взел предвид релевантната правна уредба.

88      Най-напред следва да се отбележи, че настоящият спор се отнася не общо до правилата, уреждащи дейността на комитетите по комитология, нито до прекия достъп до тази дейност, а единствено до достъпа, вследствие на заявление за достъп, подадено от жалбоподателя на основание Регламент № 1049/2001, до някои документи, разменени в рамките на Scopaff при разглеждането на Насоките за пчелите от 2013 г., тъй като тези документи са електронни писма, които по същество съдържат отделните позиции на някои държави членки по посочените насоки или по проект за изменение на единните принципи с цел тяхното прилагане (вж. т. 5, 11 и 14 по-горе).

89      На първо място, в конкретния случай следва да се отбележи, че в обжалваните решения, с цел да подкрепи мотива, че в процедурите по комитети отделните позиции на държавите членки трябва да се защитят и следователно да се изключат от публичния достъп, Комисията се основава единствено на съдържанието на две разпоредби от стандартния процедурен правилник, тоест член 10, параграф 2 и член 13, параграф 2 от него: първата от тези разпоредби сочи, че в „обобщен[ия] протокол не се посочват отделните позиции на членовете, изразени по време на разискванията на комитета“, а втората, че „разискванията на комитета са поверителни“.

90      С други думи, в обжалваните решения Комисията не се е основала нито на разпоредбите на Регламент № 1049/2001, нито на Регламент № 182/2011, нито дори на съдържанието на вътрешен правилник, с какъвто Scopaff действително разполагал.

91      Освен това във връзка с последното, запитана в рамките на процесуално-организационно действие, на въпроса дали Scopaff е приел вътрешен правилник, в отговора си, представен в секретариата на Общия съд на 15 март 2022 г., Комисията посочва, че този комитет не е приел свой вътрешен правилник, а организира работата си в съответствие със стандартния процедурен правилник. Комисията обаче не е представила никакво доказателство в подкрепа на това последно сведение. Запитана в съдебното заседание въз основа на този подход на Scopaff, Комисията не посочва конкретно основание, но посочва по същество, че тъй като Scopaff не е възпроизвел правилата на стандартния процедурен правилник във вътрешен правилник, за да организира дейността си, той „на практика“ се позовава на първия.

92      Следователно трябва да се констатира, че за разлика от положението, което Общият съд е взел предвид в точка 86 от решение от 28 май 2020 г., ViaSat/Комисия (T‑649/17, непубликувано, EU:T:2020:235), отнасящо се до някои дейности на друг комитет по комитология, в случая нито един елемент от преписката не позволява да се приеме, че Scopaff разполага с вътрешни правила, съответстващи на разпоредбите на стандартния процедурен правилник, посочени от Комисията в обжалваните решения и подчертаващи значението, което този комитет придава на поверителността на някои сведения, разменени в него и при неговите разисквания.

93      На второ място, при всички случаи, дори да се предположи, че Scopaff е приел или следва „на практика“ правилата на стандартния процедурен правилник, включително разпоредбите, на които се позовава Комисията в обжалваните решения, това обстоятелство не позволява да се приеме, че тези разпоредби, дори и да трябва да се тълкуват в смисъл, че подчертават поверителния характер на разискванията в рамките на Scopaff и на изразените от държавите членки позиции в тази връзка, могат по принцип да изключат някои документи от приложното поле на Регламент № 1049/2001.

94      Всъщност следва да се отбележи, че съображение 19 от Регламент № 182/2011 уточнява, че следва да се гарантира достъпът на обществеността до информация, свързана с работата на комитетите, в съответствие с Регламент № 1049/2001. За тази цел член 9, параграф 2 от Регламент № 182/2011 предвижда, че принципите и условията за публичен достъп до документи, приложими за Комисията, се прилагат за комитетите (впрочем идентична разпоредба се е съдържала в член 7, параграф 2 от Решение 1999/468). В този смисъл Регламент № 182/2011 припомня, че комитетите са подчинени на същите правила като тези на Комисията, що се отнася до публичния достъп до документи, а именно тези на Регламент № 1049/2001, и не съдържа специално правило относно публичния достъп до документи, свързани с работата на комитетите.

95      Несъмнено член 9, параграф 1 от Регламент № 182/2011 предвижда, че всеки комитет приема свой процедурен правилник въз основа на стандартния процедурен правилник, който се изготвя от Комисията след консултация с държавите членки и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

96      При все това разпоредбите на вътрешния правилник на комитет, дори тези на стандартния процедурен правилник, независимо дали са възпроизведени или не от комитета във вътрешния му правилник, не позволяват в отговор на искане за публичен достъп да се предостави защита на документи, който да надхвърля предвиденото в Регламент № 1049/2001.

97      Така разпоредбите на стандартния процедурен правилник, на които се позовава Комисията в обжалваните решения, не могат да позволят защита на застъпените от държавите членки позиции, която надхвърля предвиденото в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 (вж. по аналогия решение от 18 декември 2008 г., Muñiz/Комисия, T‑144/05, непубликувано, EU:T:2008:596, т. 92).

98      Освен това от съдебната практика следва, че правната уредба на Съюза в областта на достъпа до документите не може да обоснове принципния отказ на институция да предостави достъп до документи, свързани с нейните разисквания, с мотива, че те съдържат информация относно позицията, заета от представителите на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 10 октомври 2001 г., British American Tobacco International (Investments)/Комисия, T‑111/00, EU:T:2001:250, т. 52 и цитираната съдебна практика).

99      От това следва, че що се отнася до публичния достъп до документите, присъщи на дейността на комитетите по комитология, Комисията не може да приеме, че релевантната правна уредба по принцип изключва достъпа на обществеността до отделните позиции на държавите членки.

100    На трето място, освен това следва да се отбележи, че разпоредбите на стандартния процедурен правилник, на които се позовава Комисията в обжалваните решения, не могат да се тълкуват в смисъл, че изключват достъпа на обществеността, при поискване, до отделните позиции на държавите членки.

101    Първо, член 10, параграф 2 от стандартния процедурен правилник се отнася до съдържанието на „обобщения протокол“ за дейността на комитетите. Както обаче следва от член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 182/2011, обобщеният протокол е един от документите, които са част от регистъра за дейността на комитетите, воден от Комисията по силата на последната разпоредба — документи, чиито данни се публикуват в посочения регистър в съответствие с параграф 5 от същата разпоредба. Безспорно член 10 от стандартния процедурен правилник добавя в параграф 2, че макар обобщеният протокол да описва точките от дневния ред и резултатите от гласуванията, в него „не се посочват отделните позиции на членовете, изразени по време на разискванията“. Последната разпоредба обаче не се отнася до публичния достъп до документите на комитетите, а до съдържанието на регистъра на дейността на комитетите, и по-специално до съдържанието на един от съставящите го документи, обобщеният протокол. Обстоятелството, че в обобщения протокол не се споменават отделните позиции на държавите членки, обаче е без значение в областта на достъпа до документите и следователно не може да предопредели достъпа на обществеността, при поискване, до документи, които отразяват посочените отделни позиции. Освен това, противно на поддържаното от Комисията в съдебното заседание, посочената разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че отделните позиции на държавите членки не би трябвало да се запишат в нито един документ, тъй като посочената разпоредба се отнася единствено до съдържанието на обобщения протокол.

102    Освен това, доколкото пред Общия съд Комисията се е позовала и на член 10, параграф 1 от Регламент № 182/2011, за да поддържа, че отделните позиции на държавите членки трябва да бъдат защитени, тъй като само резултатите от гласуването се отразявали в регистъра за дейността на комитетите, подобен довод също трябва да се отхвърли по тази логика. Всъщност посочената разпоредба се отнася единствено до съдържанието на регистъра за дейността на комитета, а не до публичния достъп до документите, който, както следва от член 9, параграф 2 от Регламент № 182/2011, може да се извърши в съответствие с Регламент № 1049/2001.

103    Второ, наистина в член 13, параграф 2 от стандартния процедурен правилник се посочва, че „[р]азискванията на комитета са поверителни“.

104    При все това, от една страна, посочената разпоредба се ограничава по спомене поверителния характер на „разискванията на комитета“, а не на цялата процедура, която приключва с обсъждане от членовете на комитета (вж. по аналогия решение от 13 юли 2017 г., Saint-Gobain Glass Deutschland/Комисия, C‑60/15 P, EU:C:2017:540, т. 81). От друга страна, без да е необходимо да се дефинира понятието „разисквания на комитета“ по смисъла на посочената разпоредба, достатъчно е да се отбележи, че обхватът на тази разпоредба се оказва относителен спрямо целия член 13 от стандартния процедурен правилник. Всъщност в параграф 1 от него се посочва, че исканията за достъп до документите на комитета се разглеждат от Комисията в съответствие с Регламент № 1049/2001, а параграф 3 от него добавя, че „[д]окументите, предоставени на членовете на комитета, на експерти и на представители на трети страни, са поверителни, освен ако не е осигурен достъп до тези документи съгласно параграф 1 или те не са направени публично достояние по някакъв друг начин от Комисията“.

105    Така член 13, параграфи 1 и 3 от стандартния процедурен правилник предвижда възможността в съответствие с Регламент № 1049/2001 достъпът да бъде предоставен по-специално до документите, предадени от член на комитета на другите членове на комитета, и че в този случай тези документи нямат поверителен характер или губят същия. Тези разпоредби обаче по никакъв начин не изключват документи като електронни писма, съдържащи становища или предложения на член на комитета по проект за мярка, защото в противен случай ще се намали неоснователно обхватът на посочения параграф 3 в областта на достъпа до документи.

106    Освен това, противно на поддържаното от Комисията в съдебното заседание, нищо не подкрепя тълкуването, че предвид твърдяната поверителност, произтичаща от член 13, параграф 2 от стандартния процедурен правилник, разискванията на комитета по принцип са чувствителни.

107    От гореизложеното следва, че противно на поддържаното от Комисията в обжалваните решения, процедурите по комитет, и по-специално стандартният процедурен правилник, сами по себе си не изискват достъпът до документи, показващи отделните позиции на държавите членки в рамките на Scopaff, да бъде отказан, за да се защити процесът на вземане на решения от този комитет по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, което по никакъв начин не е пречка в надлежно обосновани случаи Комисията да откаже достъп до документи, отнасящи се до отделните позиции на държавите членки в рамките на посочения комитет, когато тяхното оповестяване би довело до опасност от конкретно засягане на интересите, защитени с изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001.

2)      По сътрудничеството и взаимното доверие, както и по сложността и чувствителността на процеса на вземане на решения

108    В обжалваните решения Комисията посочва, че оповестяването на отделните позиции на държавите членки, изразени в контекст на поверителност, би засегнало неблагоприятно тяхното сътрудничество „в процедурите на комитет“ и взаимното доверие между държавите членки и Комисията. Комисията добавя по същество, че фактите, че Насоките за пчелите от 2013 г. са обсъждани от повече от шест години, че през този период не е постигнато споразумение между държавите членки и че посочените насоки са предмет на преразглеждане, представляват солидно доказателство за сложността и чувствителността на процеса на вземане на решения, който трябва да бъде защитен в конкретния случай. Освен това във второто обжалвано решение Комисията посочва политическата чувствителност на Насоките за пчелите от 2013 г., което се доказвало от продължителността на обсъжданията в това отношение.

109    Жалбоподателят сочи, че Комисията не обяснила по какъв начин накърняването на взаимното доверие би засегнало сериозно процеса на вземане на решения и че посочените в обжалваните решения обстоятелства са ирелевантни, а по-скоро липсата на прозрачност възпрепятствала процеса на вземане на решения.

110    Комисията възразява по същество, че посочените в обжалваните решения обстоятелства трябва да се разглеждат не поотделно, а в тяхната съвкупност.

111    На първо място, доколкото в обжалваните решения Комисията изтъква необходимостта от защита на сътрудничеството между държавите членки, достатъчно е да се отбележи, че в това отношение Комисията се е основала на абстрактни мотиви относно запазването на това сътрудничество в процедурите на комитет като цяло. Също така, доколкото в обжалваните решения Комисията изтъква необходимостта от защита на взаимното доверие между Комисията и държавите членки, тъй като отделните позиции на последните били обменени в „контекст на поверителност“, се налага изводът, че Комисията се е позовала и на общи мотиви. Тези съображения се основават на предпоставката, че по отношение на заявление за достъп до документи процедурите на комитет защитават поверителността на изразените в комитетите отделни позиции на държавите членки — предпоставка, която обаче вече бе отхвърлена в точка 107 по-горе. Следователно става въпрос за обосновка, която няма никаква конкретна връзка с обстоятелствата на разглеждания по настоящото дело процес на вземане на решения.

112    Следователно, както отбелязва жалбоподателят, съдържащите се в обжалваните решения обяснения не могат да докажат по какъв начин сътрудничеството и взаимното доверие в разглеждания процес на вземане на решения биха били накърнени в случай на оповестяване на исканите документи.

113    Впрочем следва да се припомни, че държавите членки имат задължение за лоялно сътрудничество помежду си и с институциите на Съюза по силата на член 4 ДЕС, така че оповестяването на исканите документи при всички положения не може да породи опасения от неспазването на такова задължение и отслабването на отговорността на държавите членки в това отношение.

114    На второ място, доколкото в обжалваните решения Комисията се позовава на някои фактически обстоятелства в подкрепа на твърдението си, че процесът на вземане на решения, който следвало да се защити в конкретния случай, бил сложен и чувствителен, дори че Насоките за пчелите от 2013 г. били политически чувствителен документ, следва да се отбележи, че Комисията не се е позовала на съдържанието на исканите документи, а най-общо на разглеждания процес на вземане на решения като цяло или на Насоките за пчелите от 2013 г.

115    В това отношение най-напред следва да се отбележи, че в обжалваните решения Комисията следователно не твърди, нито a fortiori доказва, че исканите документи имат чувствителен характер или че става въпрос за чувствителни документи по смисъла на член 9 от Регламент № 1049/2001 — разпоредба, която изобщо не се разглежда в настоящия случай. Освен това Комисията не твърди и че която и да било държава членка е поискала от нея в съответствие с член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 да не оповестява без нейно съгласие позицията ѝ по Насоките за пчелите от 2013 г.

116    По-нататък следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика твърдяната сложност на процеса на вземане на решения не представлява сама по себе си особена причина за опасение, че оповестяването на исканите документи би засегнало сериозно този процес (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 7 юни 2011 г., Toland/Парламент, T‑471/08, EU:T:2011:252, т. 81). Освен това обстоятелството, че дадена тема е чувствителна, не може да представлява само по себе си достатъчна обективна причина за опасение от сериозно засягане на процеса на вземане на решения в случай на оповестяване на исканите документи (вж. в този смисъл решения от 7 юни 2011 г., Toland/Парламент, T‑471/08, EU:T:2011:252, т. 80 и от 20 септември 2016 г., PAN Europe/Комисия, T‑51/15, непубликувано, EU:T:2016:519, т. 34). Всъщност привидно чувствителна тема не може да се смесва с чувствителен документ (решение от 21 април 2021 г., Pech/Съвет, T‑252/19, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:203, т. 57).

117    Така Общият съд вече е приел, че сложността на разискванията, евентуалните разногласия между участниците или чувствителния характер на обсъждане сами по себе си не позволяват да се обоснове прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл решение от 21 април 2021 г., Pech/Съвет, T‑252/19, непубликувано, обжалвано, EU:T:2021:203, т. 56).

118    Накрая, следва да се отбележи, че обстоятелствата, посочени от Комисията в обжалваните решения, не водят до възникването на опасение от сериозно засягане на процеса на вземане на решения в случай на оповестяване на исканите документи.

119    Първо, фактът, че Насоките за пчелите от 2013 г. са били предмет на обсъждания в продължение на няколко години, и фактът, че през това време между държавите членки не е постигнато съгласие, не потвърждават изтъкнатото от Комисията изискване за защита на исканите документи, а напротив, при обстоятелствата в конкретния случай, са в противоречие с него. Всъщност разглежданият процес на вземане на решения не е довел до приемането на Насоките за пчелите от 2013 г., въпреки че е безспорно, че този процес се е провел, без обществеността да е имала достъп до отделните позиции на държавите членки в това отношение. Така, от една страна, липсата на резултат от процеса няма връзка с каквато и да било форма на информиране или на прозрачност по отношение на обществеността и от друга страна, не е доказано, че липсата на достъп до исканите документи би позволила този процес да приключи. Следователно не изглежда, че оповестяването на тези документи може да засегне по какъвто и да било начин разглеждания процес на вземане на решения.

120    Второ, фактът, че Насоките за пчелите от 2013 г. са предмет на преразглеждане от ЕОБХ, също не подкрепя изтъкнатото от Комисията изискване за защита. Всъщност оповестяването на исканите документи няма отражение върху посоченото преразглеждане, което се извършва от ЕОБХ, а не от Комисията.

121    От гореизложеното следва, че изтъкнатият в обжалваните решения мотив, свързан със сътрудничеството и взаимното доверие, както и със сложността и чувствителността на процеса на вземане на решение, не може да докаже, че при обстоятелствата по настоящите дела е налице опасност от сериозно засягане на разглеждания процес на вземане на решения.

3)      По външния натиск, свободата на действие и гъвкавостта

122    В обжалваните решения Комисията посочва, че тя е била и продължава да бъде обект на външен натиск от страна на няколко заинтересовани страни, представляващи понякога различни интереси. Тя добавя, че държавите членки и самата Комисия трябва да са свободни да проучат всички възможности в „постоянните комитети“ и да не търпят външен натиск. Оповестяването на исканите документи би изложило дълъг и труден процес на вземане на решения на допълнителен външен натиск. Така според Комисията оповестяването на исканите документи би намалило свободата на действие на държавите членки при гласуването и тяхната гъвкавост, като сериозно би засегнало процеса на вземане на решения, който ще се започне отново в рамките на Комисията.

123    Жалбоподателят изтъква, че външният натиск не трябвало да се взема предвид и че при всички случаи той не бил последица от оповестяването на исканите документи.

124    Комисията възразява, че самият жалбоподател е признал съществуването на този натиск.

125    На първо място, що се отнася до посочения в обжалваните решения външен натиск, от съдебната практика следва, че защитата на процеса на вземане на решения срещу целенасочен външен натиск може да представлява основателна причина за ограничаване на достъпа до документи, свързани с този процес на вземане на решения. Въпреки това действителното наличие на подобен външен натиск трябва да е установено със сигурност и да е представено доказателство за това, че вследствие на посочения външен натиск опасността да се засегне съществено текущия процес на вземане на решения е била разумно предвидима (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2008 г., Muñiz/Комисия, T‑144/05, непубликувано, EU:T:2008:596, т. 86).

126    Налага се обаче изводът, че в обжалваните решения мотивът, свързан с наличието на външен натиск, е бил изтъкнат от Комисията общо и неясно.

127    Най-напред, макар Комисията да посочва, че е била и продължава да бъде обект на външен натиск от страна на няколко заинтересовани страни, следва да се отбележи, че този натиск просто се твърди, а действителното му съществуване не е доказано в обжалваните решения. Освен това Комисията споменава подобен натиск по толкова абстрактен начин („Комисията също така е била и все още е обект на външен натиск от страна на няколко заинтересовани страни, които понякога представляват противоречиви интереси“), че подобна обосновка може да се използва за който и да е процес на вземане на решения в която и да е област.

128    Наистина, както изтъква Комисията, в изявлението за изменение на жалбата по дело T‑371/20 жалбоподателят посочва, че „знае, че в този процес Комисията е била обект на външен натиск“. При все това, освен факта, че контролът за законосъобразност на Общия съд се отнася до обжалваните решения и че следователно подобно посочване от страна на жалбоподателя не може да компенсира липсата на индикации, съдържащи се в обжалваните решения, това посочване е също толкова неясно и общо, колкото това на Комисията. Всъщност, макар жалбоподателят да се позовава на „този процес“, той не уточнява и външния натиск, за който става въпрос, така че не може да се заключи, че „действителното съществуване“ на посочения натиск е било установено „със сигурност“ по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 125 по-горе.

129    По-нататък, при всички положения, както по същество подчертава жалбоподателят, изтъкнатата в обжалваните решения обосновка се отнася единствено до външен натиск, насочен срещу самата Комисия. За сметка на това обжалваните решения не се позовават на никакъв външен натиск, който да е понесен от държавите членки. Освен това обжалваните решения не предоставят никакво доказателство, позволяващо да се установи връзка между понесения от Комисията външен натиск, ако се предположи, че същият е доказан, и засягането, което би произтекло от оповестяването на исканите документи, които се отнасят до отделните позиции на държавите членки.

130    Освен това следва да се припомни, че в обжалваните решения Комисията не твърди, че неприключването на процеса на вземане на решение е последица от външен натиск, а изрично посочва, че то е следствие от несъгласието между държавите членки, което няма никаква връзка с твърдения понесен от Комисията натиск.

131    Накрая, макар Комисията да посочва, че държавите членки и самата тя трябва да бъдат свободни от външен натиск, за да проучат всички възможности в „постоянните комитети“, достатъчно е да се отбележи, че тя не се е позовала на разглеждания процес на вземане на решения в рамките на Scopaff, а е посочила изрично най-общо „постоянните комитети“ като цяло.

132    На второ място, що се отнася до посочените в обжалваните решения свобода на действие и гъвкавост, най-напред следва да се отбележи, че Комисията само е изложила общи твърдения, които не позволяват да се установи, че оповестяването на исканите документи би довело до намаляване на свободата на действие или на гъвкавостта на държавите членки в рамките на Scopaff.

133    Всъщност Комисията не се позовава на никакво конкретно доказателство, годно да докаже каквото и да било влошаване на позициите на държавите членки в случай на оповестяване на исканите документи. Напротив, както бе отбелязано в точка 131 по-горе, когато посочва, че държавите членки трябва да могат да проучват всички възможности, тя се позовава не на положението в рамките на Scopaff в рамките на разглеждания процес на вземане на решения, а най-общо на позициите им в „постоянните комитети“.

134    По-нататък, доколкото обжалваните решения трябвало да се разбират като целящи установяването на връзка между намаляването на свободата на действие на държавите членки и претърпения от Комисията външен натиск, следва да се припомни, че Комисията не е представила никакво доказателство, позволяващо да се приеме, че посоченият натиск, който тя понесла, би се отразил върху позициите на държавите членки и че поради това оповестяването на исканите документи би намалило свободата им на действие или тяхната гъвкавост.

135    Накрая, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика обстоятелството, че свободата на действие и способността за постигане на компромис между държавите членки биха били намалени, не може да е белег за наличието на достатъчно сериозна и в разумни граници предвидима опасност, оправдаваща прилагането на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2016 г., PAN Europe/Комисия, T‑51/15, непубликувано, EU:T:2016:519, т. 36).

136    От изложеното по-горе следва, че изтъкнатият в обжалваните решения мотив, свързан с външния натиск, свободата на действие и гъвкавостта, не е от естество да докаже, че при обстоятелствата по настоящите дела е налице опасност от сериозно засягане на разглеждания процес на вземане на решения.

137    От това следва, че при обстоятелствата по настоящите дела изложените от Комисията мотиви в обжалваните решения не могат да обосноват прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, дори да се предположи, както беше посочено в точка 62 по-горе, че тази разпоредба е приложима в случая.

138    Поради това следва да се уважи и второто твърдение за нарушение от втората част на първото основание и на тази основа също да се отменят обжалваните решения, доколкото с тях се отказва достъп до исканите документи на основание член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

4.      Извод по първото основание

139    От всичко изложено по-горе следва, че в обжалваните решения Комисията е нарушила член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, като е отказала оповестяването на исканите документи с мотива, че това би довело до сериозно засягане на текущия процес на вземане на решения.

140    Следователно не е необходимо да се разглежда въпросът за наличието на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на исканите документи, предвид техния законодателен и екологичен характер — въпрос, повдигнат в рамките на второто и третото основание.

141    За сметка на това следва да се разгледа четвъртото основание.

В.      По четвъртото основание, изведено от погрешно прилагане на член 4, параграф 1, буква б) и на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001

142    Жалбоподателят изтъква, че обжалваните решения не могат да се основават на необходимостта от защита на частния живот и личната неприкосновеност, що се отнася до личните данни, съдържащи се в исканите документи, тъй като, ако такава информация се съдържа в посочените документи, Комисията трябвало да ги анонимизира и да оповести останалите части от документите.

143    Жалбоподателят добавя, че не е обвързан от съдържанието на обжалваните решения и че поддържа, че Комисията е можела да оповести исканите документи след анонимизиране на информацията относно личните данни: макар Комисията да е направила това за документ 2, посочен в първото обжалвано решение, и за документи 3, 10, 12 и 33, посочени във второто обжалвано решение, останалите документи все още не били публикувани.

144    Комисията възразява, че четвъртото основание е погрешно от фактическа гледна точка и е неотносимо.

145    В самото начало следва да се припомни, че в обжалваните решения Комисията предоставя частичен достъп по силата на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 до някои от исканите документи, а именно документ 2, посочен в първото обжалвано решение, и документи 3, 10, 12 и 33, посочени във второто обжалвано решение (вж. т. 9 и 14 по-горе). Така, като предоставя достъп до някои части от посочените документи, Комисията отказва достъп до други части от тези документи. За тази цел Комисията се позовава на изключенията, целящи защита, от една страна, на текущия процес на вземане на решения на основание член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, и от друга страна, на частния живот и личната неприкосновеност на основание член 4, параграф 1, буква б) от същия регламент. Именно във връзка със тези документи, до които жалбоподателят е имал частичен достъп, в обжалваните решения Комисията е приложила член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, за да защити личните данни на някои физически лица.

146    Както обаче следва от изложените от жалбоподателя доводи във връзка с четвъртото основание и както той потвърждава в съдебното заседание, с това основание той няма за цел да поддържа, че що се отнася до документите, до които е получил частичен достъп, Комисията е нарушила член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, като не му е предоставила достъп до личните данни, до които му е бил отказан достъп по силата на посочената разпоредба. С други думи, като оспорва обжалваните решения, доколкото с тях се предоставя частичен достъп до някои от исканите документи, жалбоподателят не иска да му бъде предоставен достъп до защитените от Комисията лични данни, които се съдържат в тези документи, и освен това не е изтъкнал никакъв довод, за да постави под въпрос прилагането от Комисията на посоченото изключение в това отношение. За сметка на това жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е трябвало да следва същия подход и по отношение на другите искани документи, в смисъл че е трябвало да му предостави и частичен достъп до тези други документи, като се ограничи да защити само съдържащите се в тях евентуални лични данни. Следователно доводите на жалбоподателя целят по същество да се поддържа, че Комисията е приложила неправилно член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

147    При тези обстоятелства, както изтъква Комисията, трябва да се констатира, че четвъртото основание е неотносимо, тъй като, от една страна, то не може да постави под въпрос начина, по който Комисията е приложила в случая член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, и от друга страна, прилагането на посочената разпоредба е без значение за прилагането на член 4, параграф 3, първа алинея от този регламент. Всъщност евентуално нарушение на първата разпоредба, дори да се предположи, че е установено, само по себе си не може да доведе до оповестяване на исканите документи или части от тях, до които достъпът е бил отказан по силата на втората разпоредба.

148    Следва, че четвъртото основание трябва да се отхвърли.

149    След като първото твърдение за нарушение от втората част на първото основание (вж. т. 61 и 62 по-горе) и на второто твърдение за нарушение от същата (вж. т. 137 и 138 по-горе) са уважени, само по себе си уважаването на тези твърдения за нарушения трябва да доведе до отмяната на обжалваните решения, поради което следва обжалваните решения да се отменят.

IV.    По съдебните разноски

150    Жалбоподателят иска по всяко от настоящите дела Комисията да бъде осъдена да му заплати сумата от 3 000 EUR като съдебни разноски.

151    В това отношение следва да се припомни, че в решението, с което слага край на производството, Общият съд определя единствено разпределянето на разноските между страните, без да се произнася по техния размер. В случай на спор размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски може да бъде предмет на самостоятелно производство, уредено от разпоредбите на член 170 от Процедурния правилник, отделно от решението за разпределяне на съдебните разноски. Така съдебните разноски могат да се определят едва след постановяване на съдебното решение или определение, с което се слага край на производството (решение от 6 февруари 2019 г., Karp/Парламент, T‑580/17, непубликувано, EU:T:2019:62, т. 100).

152    Поради това следва да се отхвърли като недопустима частта от искането на жалбоподателя относно съдебните разноски, в която той иска Общият съд да определи на 3 000 EUR сумата, която Комисията трябва да му заплати като съдебни разноски по всяко от настоящите дела.

153    Това не променя факта, че жалбоподателят иска Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

154    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

155    Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и разноските на жалбоподателя съгласно направените от последния искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)

реши:

1)      Отменя решения на Европейската комисия C(2020) 4231 final от 19 юни 2020 г. и C(2020) 5120 final от 21 юли 2020 г., доколкото с тях се отказва достъпа до документите, поискани на основание член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

2)      Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Marcoulli

Frimodt Nielsen

Schwarcz

Iliopoulos

 

      Norkus

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 септември 2022 година.

Подписи


*       Език на производството: английски.