РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

14 декември 2018 година(*)

„Извъндоговорна отговорност — Инструмент за предприсъединителна помощ — Трета държава — Национална обществена поръчка — Децентрализирано управление — Решение 2008/969/ЕО, Евратом — Система за ранно предупреждение (СРП) — Активиране на предупреждение в СРП — Защита на финансовите интереси на Съюза — Отказ за предварително одобрение от Комисията — Невъзлагане на обществената поръчка — Компетентност на Общия съд — Допустимост на доказателствата — Липса на правно основание за предупреждението — Право на защита — Презумпция за невиновност — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Причинно-следствена връзка — Имуществени и неимуществени вреди — Загуба на обществената поръчка — Загуба на възможност да бъдат получени други поръчки“

По дело T‑298/16

East West Consulting SPRL, установено в Нандрен (Белгия), за което се явяват първоначално L. Levi и A. Tymen, а впоследствие L. Levi, адвокати,

ищец,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват F. Dintilhac и J. Estrada de Solà, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 268 от ДФEС за присъждане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял вследствие на направеното относно него предупреждение в Системата за ранно предупреждение (СРП) и на последвалия отказ на основание това предупреждение да бъде одобрен договорът за обществена поръчка, която е била възложена на ръководеното от него обединение и е трябвало да бъде финансирана от Европейския съюз в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП),

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: I. Pelikánová (докладчик), председател, V. Valančius и U. Öberg, съдии,

секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 май 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

 Фактическа обстановка

 По фактите, предхождащи иска

1        Ищецът, East West Consulting SPRL, е дружество по белгийското право с предмет на дейност предоставяне на услуги в Белгия или в чужбина за своя сметка или за сметка на трети лица или в съдружие с трети лица, чийто управител и единствен съдружник е г‑н L. Освен това ищецът притежава 40 % от дяловете на European Consultants SPRL (наричано по-нататък „ECO3“), дружество по белгийското право, чийто управител също е г‑н L.

2        На 17 юли 2006 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 1085/2006 за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) (ОВ L 210, 2006 г., стр. 82; Специално издание на български език, 2007 г.,  глава 11, том 47,  стр. 134, наричан по-нататък „Регламентът за ИПП“). Съгласно член 1 от Регламента за ИПП Европейският съюз следва да подпомага страните, които са посочени в приложения I и II, сред които е Бивша югославска република Македония, във връзка с тяхното членство, при постепенното им сближаване със стандартите и политиките на Европейския съюз, включително, при необходимост, с достиженията на правото на ЕО. Съгласно член 3 от Регламента за ИПП подпомагането се програмира и реализира съгласно пет раздела, един от които се отнася до „развитие на човешките ресурси“.

3        В резултат на разследвания на деяния, които могат да получат наказателноправна квалификация в рамките на процедура за възлагане на обществени поръчки, финансирани от Съюза, на 26 февруари 2007 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) изпраща на окръжния прокурор към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция) информация относно деяния, които могат да бъдат квалифицирани като престъпление, свързано с корупция, при възлагане на обществена поръчка, финансирана от Съюза в Турция (наричана по-нататък „турската преписка“). Тази информация се отнася по-специално до Kameleons International Consulting, преобразувано в KIC Systems (наричано по-долу „KIC“), и г‑н L. На 5 март 2007 г. във Франция е образувано предварително разследване по турската преписка, възложено на Division nationale d’investigations financières (DNIF) (Национален отдел за финансови разследвания, Франция).

4        На 12 юни 2007 г. Комисията на ЕО приема Регламент (ЕО) № 718/2007 за прилагане на Регламента за ИПП (ОВ L 170, 2007 г., стр. 1).

5        На 4 март 2008 г. е подписано рамково споразумение между правителството на Бивша югославска република Македония и Комисията относно правилата за сътрудничество във връзка с финансовото подпомагане от Съюза, предоставено на тази държава в контекста на изпълнението на помощта, предоставена по ИПП.

6        На 27 юни 2008 г. OLAF изпраща на федералния прокурор на Белгия информация за евентуални корупционни деяния при възлагането на обществена поръчка, финансирана от Съюза в Украйна (наричана по-нататък „украинската преписка“). Тази информация се отнася по-специално до KIC, г‑н L и ECO3. В Белгия са образувани съдебна проверка и разследване по украинската преписка.

7        На 17 септември 2008 г. в Белгия е образувано следствие по украинската преписка.

8        На 14 и 15 октомври 2008 г. по искане на DNIF са извършени предварително разрешени със съдебно разпореждане от 18 септември 2008 г. претърсвания, по-специално в седалището на KIC, в присъствието на няколко служители на OLAF. На 17 октомври 2008 г. DNIF изпраща на представители на OLAF нови съдебни разпореждания, за да бъде извършена обработката на иззетите компютърни данни. Тези следствени действия довеждат до производства по турското досие във Франция и украинското досие в Белгия.

9        Според Комисията на 17 ноември 2008 г. OLAF е поискала в изпълнение на член 5, параграф 2 от Решение C(2004) 193/3 на Комисията относно Системата за ранно предупреждение (наричана по-нататък „СРП“) активирането на предупреждение W3b относно ECO3 в посочената система, въведена с цел борба с измамите и всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. Това предупреждение се основавало на обстоятелството, че ECO3 е обект на съдебно производство за сериозни административни грешки и измами. Комисията твърди също, че е било поискано от OLAF подобно предупреждение относно г‑н L.

10      На 16 декември 2008 г. Комисията приема Решение 2008/969/ЕО, Евратом относно СРП за ползване от разпоредителите с бюджетни средства на Комисията и на изпълнителните агенции (ОВ L 344, 2008 г., стр. 125, наричано по-нататък „Решение за СРП“), което се прилага от 1 януари 2009 г. Решението за СРП отменя Решение C(2004) 193/3 и установява нови правила относно СРП.

11      Съгласно съображение 4 от Решението за СРП „[ц]елта на системата за ранно предупреждение е да се гарантира, в рамките на Комисията и нейните изпълнителни агенции, циркулирането на информация с ограничен достъп относно трети страни, които могат да представляват заплаха за финансовите интереси и репутацията на [Съюза] или за всякакви други средства, управлявани от [него]“.

12      Съгласно съображения 5—7 от Решението за СРП OLAF, която при изпълнение на своите задачи по разследване и събиране на информация с цел предотвратяване на измами има достъп до СРП, има задачата, заедно с отговорните оправомощени разпоредители с бюджетни средства и службата за вътрешен одит, да иска вписване, изменение или заличаване на предупреждения в СРП, чието управление се осъществява от счетоводителя на Комисията или неговите подчинени.

13      В това отношение член 4, параграф 1, втора алинея от Решението за СРП предвижда, че „[с]четоводителят [на Комисията или негови подчинени] вписва[т], изменя[т] или заличава[т] всички предупреждения по СРП съгласно исканията на отговорния [оправомощен разпоредител с бюджетни средства], OLAF и Службата [за] [вътрешен одит]“.

14      В съответствие с член 6, параграф 2, трета алинея от Решението за СРП „[в] случай на процедури за [възлагане] на обществена поръчка или [отпускане на безвъзмездна помощ] отговорният [оправомощен разпоредител с бюджетни средства] или негов подчинен проверява дали има предупреждение в СРП най-късно преди вземането на решението за [възлагане]“.

15      Член 9 от Решението за СРП гласи, че в зависимост от естеството или сериозността на деянията, доведени до знанието на службата, която изисква регистрацията в СРП, предупрежденията се разпределят в пет категории, номерирани от W1 до W5. Съгласно член 9, точка 3 от това решение категория W3, се отнася до „трет[и] стран[и,] [които] [са] предмет или на висящ[о] съдебно производство, което води до известие за постановление за налагане на запор, или на съдебно производство за сериозни административни грешки или измама“.

16      Член 12 от Решението за СРП, озаглавен „Предупреждени[я] W3“, предвижда по-специално следното:

„2.      Отговорният [оправомощен разпоредител с бюджетни средства] изисква предупреждение W3b в случаите, когато за трети страни, по-специално за тези, които се възползват или са се възползвали от средства на Общността, за които той е отговорен, е известно, че са обект на съдебно производство за сериозни административни нарушения или измама.

При все това в случаите, когато разследванията, извършени от OLAF, водят до такова съдебно производство или OLAF предлага съдействие или извършва последващи действия по това производство, OLAF изисква съответното предупреждение W3b.

3.      Предупреждение W3 остава активно, докато излезе решение, което има силата на пресъдено нещо или делото се разреши по друг начин“.

17      Член 17, параграф 2 от Решението за СРП, отнасящ се по-специално до последиците от предупреждение W3b при процедурите за възлагане на обществени поръчки или предоставяне на безвъзмездна помощ, гласи следното:

„Ако третата страна, за която е регистрирано предупреждение W2, W3b или W4, оглавява списъка на комисията за оценка на офертите, отговорният [оправомощен разпоредител с бюджетни средства], при условията на надлежно спазване на задължението за защита на финансовите интереси и имидж на Общността, същността и сериозността на основанието за предупреждението, сумата и продължителността на договора или на [безвъзмездната помощ] и, когато е уместно, спешността на неговото прилагане, взема едно от следните решения:

a)      да възложи договора за обществена поръчка или да предостави [безвъзмездната помощ] на третата страна въпреки регистрацията в СРП и да гарантира вземането на засилени мерки по мониторинг;

б)      когато съществуването на такова предупреждение обективно поставя под въпрос първоначалната оценка на съответствието с критериите за селекция и за възлагане, да се предложи договорът или [безвъзмездната помощ] на друг участник в търга или кандидат, въз основа на оценка на съответствието с критериите за селекция и за възлагане, които се отличават от тези на комисията за оценка на офертите, като надлежно обоснове своето решение;

в)      да закрие процедурата без да възложи договор за обществена поръчка и надлежно да обоснове това закриване в информацията, предоставена на участника […]“.

18      На запитване в писмо от 16 декември 2008 г., изпратено ѝ от ECO3, Комисията потвърждава с писмо от 12 януари 2009 г., че за него е налице предупреждение W3b в СРП от 17 ноември 2008 г.

19      На 15 януари 2009 г. генералният директор на OLAF изпраща на DNIF докладите с анализа на иззетите компютърни данни.

20      На 10 март 2009 г. ECO3 подава жалба до Европейския омбудсман по повод предупреждението в СРП за него. Жалбата е регистрирана под номер 637/2009/(ELB)FOR.

21      На 17 март 2009 г. във Франция е образувана съдебна проверка по турската преписка.

22      На 14 септември 2009 г. OLAF изпраща на федералния прокурор на Белгия информация за евентуални корупционни деяния при възлагането на обществена поръчка, финансирана от Съюза в Сърбия (наричана по-нататък „сръбската преписка“). Тази информация се отнася по-специално до KIC, г‑н L. и ECO3. В Белгия са образувани съдебна проверка и разследване по сръбската преписка.

23      На 1 октомври 2009 г. в Белгия е образувано следствие по сръбската преписка.

24      На 16 октомври 2009 г. Комисията приема Решение C(2009) 7692 окончателен, с което предоставя на Бивша югославска република Македония управленски правомощия по отношение на раздел „Развитие на човешките ресурси“ от ИПП. Като са изтъкнати някои рискове, в член 1 от това решение е предвидено на Бивша югославска република Македония да се предоставят управленски правомощия по отношение на раздел „Развитие на човешките ресурси“ от ИПП, като се уточнява също, че Комисията ще извършва предварителните проверки, изброени в приложение II. Съгласно посоченото приложение след възлагане на обществената поръчка Комисията трябва по-специално да одобрява преписката по договора за възлагане на обществената поръчка.

25      През май 2010 г. г‑н L. е привлечен като обвиняем за активна корупция от френски съдия-следовател по турската преписка.

26      Според Комисията и OLAF през юли 2010 г. OLAF е поискала активиране на предупреждение W3b в СРП, засягащо ищеца, в изпълнение на член 12 от Решението за СРП. Комисията твърди, че OLAF е поискала активиране на същото предупреждение и относно г‑н L.

27      На 6 юли 2010 г. в Приложението към Официален вестник на Европейския съюз (ОВ S 128—194817, 2010 г.) под референтен номер EuropAid/130133/D/SER/MK е публикувано обявление за ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги, озаглавена „Засилване на борбата срещу недекларирания труд“ (наричана по-нататък „разглежданата обществена поръчка“). Разглежданата обществена поръчка попада в предвидения в Регламента за ИПП раздел „Развитие на човешките ресурси“. Предмет на процедурата за възлагане на обществена поръчка е сключването на договор с прогнозна стойност 1 милион евро за подобряване на ефективността и ефикасността на борбата срещу недекларирания труд в Бивша югославска република Македония. Става въпрос за децентрализирана обществена поръчка с предварителен контрол, чийто възлагащ орган е Централната служба за финансиране и възлагане на обществени поръчки към Министерството на финансите на Бивша югославска република Македония (наричана по-нататък „националният възлагащ орган“).

28      Процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка е предмет на разпоредбите на Практическото ръководство за договорни процедури в рамките на външни дейности (наричано по-нататък „PRAG“), както е посочено на заглавната страница от указанията към оферентите в процедурата за възлагане на тази поръчка.

29      Точка 2.2 от PRAG, регламентираща методите за управление, посочва по-специално че в рамките на децентрализирана програма, по която е предвиден предварителен контрол, възлагащият орган взема решенията относно процедурите и възлагането на поръчките и ги представя за предварително одобрение на Комисията. Съгласно същата точка участието на Комисията е свързано с предоставянето на разрешение за финансирането на децентрализираните договори, като намесата на нейните представители в децентрализирани процедури за сключването или изпълнението на тези договори е единствено с цел да се установи дали са изпълнени условията за финансиране от Съюза. Следователно тези мерки нямат за цел и не могат да имат за последица да се накърни принципът, съгласно който децентрализираните договори остават национални договори за подготовката, договарянето и сключването на които носят отговорност само децентрализираните възлагащи органи. Освен това, видно от същата точка, децентрализираният договор се подписва и обществената поръчка се възлага от посочения в споразумението за финансиране възлагащ орган, т.е. от правителството или образуванието с юридическа правосубектност от държавата получател, с което Комисията е сключила посоченото споразумение, но това правителство или това образувание трябва предварително да представят за одобрение на Комисията резултата от оценката и впоследствие, след като са уведомили изпълнителя за този резултат, получили са и са анализирали доказателствата относно критериите за отстраняване и за подбор, изпращат договора на Комисията за одобрение (получаване на съгласие).

30      Точка 2.4.13 на PRAG относно прекратяването на процедурата за възлагане на обществена поръчка предвижда, че преди подписването на договора възлагащият орган може да се откаже от поръчката или да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка, без кандидатите или оферентите да имат право на каквото и да е обезщетение, като посочва случаите, в които процедурата не е проведена успешно, тъй като не са били получени оферти, които удовлетворяват изискванията за качество или финансовите условия. Съгласно тази точка окончателното решение по въпроса е от компетентността на възлагащия орган (след предварителното съгласие на Комисията за поръчките, възлагани от този орган в рамките на системата за предварителен контрол).

31      Точка 2.4.15 от PRAG, посветена на средствата за правна защита, предвижда по-специално че когато Комисията не е възлагащ орган и е била уведомена за жалба на оферент, който счита, че е ощетен поради грешка или от нередовност, допусната в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, тя трябва да изложи становището си пред възлагащия орган и доколкото е възможно, да потърси намиране на решение по взаимно съгласие между подалия жалбата оферент и възлагащия орган.

32      Точка 2.9.2 от PRAG относно подготовката и подписването на договора гласи, че в децентрализираната система за предварителен контрол възлагащият орган изпраща за одобрение преписката по възлагането на договора на делегацията на Съюза, която следва да подпише всички оригинали от договора, за да се потвърди финансирането от Съюза.

33      Освен това в точка 14.1 от указанията към участниците в процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка се предвижда, че възложителят трябва да бъде информиран писмено за приемането на офертата, а в точка 15 — че процедурата за възлагане на обществена поръчка може по-специално да бъде прекратена, ако не е била проведена успешно например поради това че не е получена нито една оферта, която удовлетворява изискванията за качество или финансовите условия, и се припомня, че в такъв случай националният възлагащ орган не дължи никакво обезщетение.

34      Обединение, в което ищецът е водещ участник, подава оферта в разглежданата процедура.

35      На 13 септември 2011 г. националният възлагащ орган изпраща на ищеца уведомително писмо, в което го информира, че разглежданата обществена поръчка се възлага на ръководеното от него обединение, при условие че в срок до петнадесет дни бъдат представени допустими доказателства за липсата на основания за отстраняване и за съответствие с критериите за подбор в разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка. В писмото се припомня, че при определени условия националният възлагащ орган все пак може да реши да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка, без да дължи никакво обезщетение.

36      С писмо от 4 октомври 2011 г. националният възлагащ орган посочва на ищеца, че е получил всички оправдателни документи. За извършване на последна проверка иска от него да изпрати счетоводния си баланс за 2006 г. или вместо това да му предостави определена информация. Ищецът прилага към изпратеното в отговор електронно писмо от 5 октомври 2010 г. счетоводния си баланс за 2006 г. Националният възлагащ орган потвърждава получаването с писмо от същия ден.

37      С електронно писмо от 2 ноември 2011 г. ищецът иска от националния възлагащ орган информация за напредъка на процедурата.

38      С писмо от 3 ноември 2011 г. националният възлагащ орган отговаря, че очаква предварително одобрение от делегацията на Съюза в Бивша югославска република Македония (наричана по-нататък „делегацията“) на преписката по възлагането на договора, за да може да завърши процедурата по подписването му. Според него процедурата следва да приключи много бързо, така че е важно ищецът да гарантира, че главните експерти, които трябва да участват в изпълнението на договора, ще останат на разположение до края на 2011 г.

39      С писмо от 9 ноември 2011 г. делегацията потвърждава получаването на проекта на договора за възлагане на разглежданата обществена поръчка, изпратен ѝ за одобрение от националния възлагащ орган. В съобщението, към което препраща споменатото писмо, тя посочва, че е взела решение да не одобри договора по силата на член 17, параграф 2, буква в) от Решението за СРП.

40      В посоченото в точка 39 по-горе съобщение делегацията изтъква проблем със законосъобразността или редовността, дължащ се на факта, че за дружеството, на което се предлага да бъде възложен договорът, а именно ищецът, е налице предупреждение W3b в СРП, свързано с висящо съдебно производство поради измама или сериозни административни грешки. На последно място, в същото съобщение тя препоръчва на националния възлагащ орган да прекрати процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка без сключване на договор и надлежно да обоснове това прекратяване в предадената на участника информация.

41      В писмото от 9 ноември 2011 г. делегацията добавя, че е взела решението да не одобри договора предвид задължението си за защита на финансовите интереси и имиджа на Съюза, както и с оглед същността и сериозността на основанието за въпросното предупреждение. В него се предлага на националния възлагащ орган да започне нова процедура за възлагане.

42      С писмо от 17 ноември 2011 г. националният възлагащ орган уведомява делегацията, че предвид изпратената му от нея информация, че единствената приемлива от техническа гледна точка оферта за участие в процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка е на дружество, за което е налице предупреждение W3b в СРП, той ѝ изпраща за одобрение съобщение за прекратяване на процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка, както и писмата за уведомяване на неуспелите оференти.

43      През ноември 2010 г. е публикувано обявлението за прекратяване на процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка.

44      С „писмо до неуспял оферент“ от 6 декември 2011 г. националният възлагащ орган уведомява ищеца, че „предвид необходимостта от защита на финансовите интереси и репутацията на Съюза, както и с оглед същността и сериозността на основанието за предупреждението“ е решил да прекрати процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка, без да възложи договор за тази поръчка, както е предвидено в член 17, параграф 2, буква в) от Решението за СРП.

45      С писма от 12 декември 2011 г. до делегацията и до националния възлагащ орган ищецът оспорва законосъобразността на решението на националния възлагащ орган да прекрати процедурата за разглежданата обществена поръчка, без да възложи договор за тази поръчка, поради предупреждение в СРП за него и иска оттеглянето на това решение. Той посочва по-конкретно, че Комисията е вписала предупреждение в СРП за него, без да го уведоми за това и a fortiori, без да го изслуша предварително и в нарушение на правото му на защита, а както е видно от определение от 13 април 2011 г., Planet/Комисия (T‑320/09, EU:T:2011:172), това предупреждение е увреждащ го акт. Във всеки случай националният възлагащ орган не мотивирал решението си да прекрати процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка, без да възложи тази поръчка, вместо да избере друга по-малко увреждаща алтернатива, предвидена в член 17, параграф 2, буква в) от Решението за СРП.

46      На 16 декември 2011 г. Омбудсманът приема проект на препоръка относно проверката си по собствена инициатива по преписка OI/3/2008/FOR срещу Комисията. В този проект той препоръчва преразглеждане на Решението за СРП, за да се гарантира, че неговият обхват не надхвърля необходимото за защитата на финансовите интереси на Съюза и че то не нарушава основните права на лицата, регистрирани в СРП, по-специално тяхното право да бъдат изслушани преди регистрацията им. В точка 141 от този проект той препоръчва и да се приеме, че предупрежденията W3b се прилагат в дадена система за налагане на санкции само в случаите, в които съдебните органи са решили да преминат от фазата на разследване към фазата на съдебното производство. Според него само предупреждения W1 или W2 могат евентуално да се извършват във фазата на разследване.

47      С писма от 12 януари 2012 г. до делегацията и до националния възлагащ орган ищецът припомня позицията си, като се основава на проекта на препоръка на Омбудсмана от 16 декември 2011 г.

48      В писма от 1 март 2012 г. до делегацията и до националния възлагащ орган ищецът посочва, че според него в конкретния случай Съюзът носи отговорност и отправя искане на основание член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да му бъде предоставена цялата кореспонденция и всички документи, разменени между Комисията и органите на Бивша югославска република Македония във връзка с процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка, доколкото се отнасят до него.

49      С писмо от 14 март 2012 г. делегацията се извинява за закъснението при отговора на писмата на ищеца и го уведомява, че в съответствие с член 2.4.15 от PRAG делегацията и националният възлагащ орган, който е единствено отговорен за процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка, са търсили заедно решение как да се отговори на искането му за предоставяне на достъп до определени документи.

50      С писма от 11 май 2012 г. до делегацията и до Комисията ищецът посочва, че счита, че решението за прекратяване на процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка, взето от националния възлагащ орган, е само последица от решението на Комисията да го регистрира в СРП и последващото решение на делегацията да не одобри договора поради тази регистрация. Освен това той припомня своето искане за предоставяне на документи.

51      С решение от 24 май 2012 г. Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) отменя съдебните разпореждания от 18 септември и 17 октомври 2008 г., издадените въз основа на тях доклади на OLAF, както и всички последващи актове.

52      С писма от 25 юни 2012 г. ищецът отново припомня на делегацията и на Комисията искането си за предоставяне на документи.

53      С писмо от 25 юни 2012 г. ищецът също иска от Комисията да потвърди, че относно него е налице предупреждение в СРП и да му посочи естеството и основанията за това предупреждение, а също и автора и датата на искането за предупреждение.

54      На 6 юли 2012 г. Омбудсманът приема решение за прекратяване на проверката по собствена инициатива по преписка OI/3/2008/FOR срещу Комисията.

55      С писмо от 11 юли 2012 г. Комисията потвърждава пред ищеца, че по отношение на него е налице предупреждение W3b в СРП от юли 2010 г. съгласно член 12 от Решението за СРП, който предвижда, че „когато разследванията, извършени от OLAF, водят до такова съдебно производство или OLAF предлага съдействие или извършва последващи действия по това производство, OLAF изисква съответното предупреждение W3b“. Освен това тя посочва, че всеки разпоредител с бюджетни средства трябвало да прецени последиците от това предупреждение върху процедурите за възлагане на обществени поръчки и съществуващите договори.

56      С писмо от 11 юли 2012 г. делегацията уведомява ищеца, че решението за прекратяване на процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка е прието от националния възлагащ орган, че тя не разполага с преписка, до която би могла да му предостави достъп, и поради това препраща искането му до компетентните национални органи.

57      С писмо от 23 август 2012 г. ищецът подава жалба до Омбудсмана с искане да се установи, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, като е регистрирала предупреждение относно него в СРП, без да го уведоми предварително, като отказва да му предостави информацията, необходима за разбирането на това предупреждение, и като е отказала на това основание да одобри договора за разглежданата обществена поръчка, която му е била възложена, без изобщо да вземе предвид последващите му възражения. Той иска също Омбудсманът да се намеси с цел предупреждението в СРП за него да бъде заличено. Тази жалба е регистрирана под номер 604/2013/FOR.

58      С решение от 19 декември 2012 г., Комисия/Planet (C‑314/11 P, EU:C:2012:823), Съдът отхвърля жалбата, подадена срещу определение от 13 април 2011 г., Planet/Комисия (T‑320/09, EU:T:2011:172), като потвърждава, че предупреждението за дадено образувание в СРП, включително предупреждение W1, може да увреди образуванието, за което е подадено.

59      Вследствие на решение от 19 декември 2012 г., Комисия/Planet (C‑314/11 P, EU:C:2012:823), Комисията приема временни мерки за прилагане на Решението за СРП, които да дадат възможност на образуванията, за които е налице искане за предупреждение в категория W1—W4, да представят писмено становище преди регистрацията на предупреждението.

60      С решение от 8 май 2013 г. Омбудсманът прекратява преписка 637/2009/(ELB)FOR със следната критична забележка: „OLAF неправилно се е въздържала да поиска оттегляне на активираното срещу [ECO3] предупреждение W3b“.

61      С писмо от 16 декември 2013 г. Омбудсманът предоставя на ищеца становището, получено от OLAF с писмо от 2 декември 2013 г.

62      С писмо от 8 януари 2014 г. ищецът излага пред Омбудсмана становището си по писмото на OLAF от 2 декември 2013 г.

63      С писмо от 1 септември 2014 г. Омбудсманът предоставя на ищеца проекта на препоръката си по преписка 604/2013/FOR, а именно Комисията да заличи предупреждението в СРП за него или да представи основанията, които биха обосновали запазването му, и да изпрати на ищеца копие от разменената кореспонденция с националния възлагащ орган относно това предупреждение.

64      През февруари 2015 г. Комисията заличава предупреждението за ищеца в СРП както и предупреждението за г‑н L.

65      С определение от 16 април 2015 г. френският съдия-следовател, отговарящ за турската преписка, постановява, че по преписката липсва основание за наказателно преследване срещу г‑н L. за активна корупция, тъй като при разследването не са установени достатъчно уличаващи го факти и/или обстоятелства.

66      С писмо от 29 април 2015 г. Омбудсманът изпраща на ищеца становището на OLAF относно проекта на препоръка по жалбата на ищеца. В становището на OLAF се посочва, че на 10 февруари 2015 г. в изпълнение на член 5, параграф 3, буква б) от Решението за СРП службата е изпратила на счетоводителя на Комисията искане за заличаване на предупреждението в СРП за ищеца и че на 16 февруари 2015 г. въпросният счетоводител взема решение за заличаване на предупреждението. Що се отнася до искането за изпращане на кореспонденция, OLAF заявява, че е препратила това искане до компетентната служба на Комисията.

67      С писмо от 21 май 2015 г. до Омбудсмана ищецът отбелязва оттеглянето на предупреждението в СРП за него, но същевременно изтъква резерви по становището на OLAF.

68      С определение от 21 май 2015 г. съдебният състав за предварително производство на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия) по-специално изправя г‑н L. и ECO3 пред наказателния съд за евентуални корупционни деяния по украинската преписка.

69      С писмо от 26 юни 2015 г., получено от ищеца на 1 юли 2015 г., Комисията му изпраща кореспонденцията между националния възлагащ орган и делегацията, а именно писмата от 9 и 17 ноември 2011 г., до които ищецът не е имал достъп дотогава.

 По фактите, настъпили след предявяването на иска

70      С определение от 14 юни 2016 г. съдебният състав за предварително производство на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел) по-специално изправя г‑н L. и ECO3 пред наказателния съд за евентуални корупционни деяния по сръбската преписка.

71      С две решения от 5 октомври 2017 г. Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел) обявява за недопустимо наказателното производство по украинската и сръбската преписка, тъй като самата основа на тези производства е непоправимо засегната, след като френските съдебни органи изключват съществени доказателства и в резултат на това приемат, че не са компетентни да разглеждат гражданскоправни претенции. Тъй като срещу тези решения не е подадена жалба, те стават окончателни.

 Производството и исканията на страните

72      На 13 юни 2016 г. ищецът подава настоящия иск в секретариата на Общия съд. Делото е разпределено на пети състав на Общия съд.

73      На 6 октомври 2016 г. вследствие на извършените промени в съставите на Общия съд делото е преразпределено на седми състав на Общия съд.

74      На 14 февруари 2017 г. в интерес на доброто правораздаване делото е възложено на нов съдия докладчик, принадлежащ към първи състав на Общия съд.

75      В рамките на процесуално-организационно действие, предвидено в член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, съобщено на страните на 15 юни 2017 г., те са приканени да представят становища относно евентуалните последици за настоящото дело от определение от 13 септември 2012 г., Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon/Комисия и др. (T‑369/11, непубликувано, EU:T:2012:425), потвърдено в производство по обжалване с определение от 4 юли 2013 г., Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon/Комисия и др. (C‑520/12 P, непубликувано, EU:C:2013:457). Страните изпълняват това искане в определените срокове.

76      По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на нови процесуално-организационни действия, които са били съобщени на страните на 23 март 2018 г., те са приканени да отговорят на някои писмени въпроси. Страните изпълняват това искане в определените срокове.

77      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 2 май 2018 г. В края на това заседание устната фаза на производството е приключена.

78      По искане на съдията докладчик, като счита, че делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните, Общият съд решава да възобнови устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационно действие приканва последните да отговорят писмено на един въпрос. Страните изпълняват това искане в определените срокове и с решение на председателя на първи състав на Общия съд устната фаза на производството приключва отново.

79      Ищецът моли Общия съд:

–        да осъди Комисията да поправи имуществените и неимуществените вреди, които е претърпял поради предупреждението в СРП за него и последвалия основан на това предупреждение отказ за одобряване на договора за възлагане на разглежданата обществена поръчка, които той оценява като обща сума от 496 000 EUR, съответстваща на сума в размер на 166 000 EUR за имуществените вреди, причинени от загубата на разглежданата обществена поръчка, и сума в размер на 330 000 EUR за имуществените и неимуществените вреди, причинени от загубата на възможност да получи други обществени поръчки в областта на заетостта и в Бивша югославска република Македония,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

80      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли иска,

–        да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По компетентността на Общия съд да се произнесе по иска

81      Въпреки че в писмената дуплика Комисията посочва, че не оспорва допустимостта на настоящия иск, тя отбелязва в отговора си на процесуално-организационното действие, съобщено на 15 юни 2017 г., че настоящият иск трябва да се обяви за недопустим служебно от Общия съд. От точка 62 от определение от 13 септември 2012 г., Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon/Комисия и др. (T‑369/11, непубликувано, EU:T:2012:425), било видно, че когато актът, стоящ в основата на причинената вреда, е издаден от възлагащия орган на трета държава, единствено съдебните органи на тази държава били компетентни да разгледат искане за евентуално обезщетение. Според Комисията актът, който е причина за твърдяната от ищеца вреда, бил акт на националния възлагащ орган, а именно решението за прекратяване на процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка, взето от националния възлагащ орган, за което ищецът е уведомен с писмото на същия от 6 декември 2011 г.

82      В отговора на процесуално-организационните действия, съобщени му на 15 юни 2017 г. и на 23 март 2018 г., ищецът излага твърдения за допустимостта на настоящия иск, като възразява, че дори като се вземе предвид решението на националния възлагащ орган да прекрати процедурата за възлагане на разглежданата поръчка, без да сключи договор, за незаконосъобразния акт, сочен като причина за вредата, а именно регистрацията на ищеца в СРП и последвалия отказ за одобряване на договора за възлагане на разглежданата обществена поръчка, отговарят Комисията или делегацията. Следователно положението било различно от това по делото, по което е постановено определението, посочено в точка 81 по-горе, в което ищецът иска обезщетение за вредите, произтичащи от прието от възлагащия орган на трета държава решение, чиято законосъобразност той оспорва.

83      С препратка към допустимостта в конкретния случай страните обсъждат въпроса дали Общият съд е компетентен да разгледа настоящия иск или той попада в компетентността на съдилищата на Бивша югославска република Македония.

84      Макар че обсъжданият от страните въпрос не е повдигнат формално, той може да се разгледа служебно от съда на Съюза, тъй като засяга компетентността на съда на Съюза да разглежда спора, което представлява въпрос, свързан с абсолютна процесуална предпоставка (вж. в този смисъл решения от 18 март 1980 г., Ferriera Valsabbia и др./Комисия, 154/78, 205/78, 206/78, 226/78—228/78, 263/78, 264/78, 31/79, 39/79, 83/79 и 85/79, EU:C:1980:81, т. 7 и от 15 март 2005 г., GEF/Комисия, T‑29/02, EU:T:2005:99, т. 72 и цитираната съдебна практика).

85      В това отношение е важно да се подчертае, че актът, на чиято незаконосъобразност ищецът се позовава, за да обоснове правото си на обезщетение, не е решението за прекратяване на процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка, взето от националния възлагащ орган, а решението на Комисията да го регистрира в СРП и последвалият отказ на делегацията да одобри договора за възлагане на разглежданата обществена поръчка. От друга страна, както посочва ищецът в отговора си на процесуално-организационните действия, съобщени му на 15 юни 2017 г. и 23 март 2018 г., „[той] не основава своя иск за обезщетение на решението на националния възлагащ орган, който е компетентен в рамките […] на децентрализирана обществена поръчка с предварителен контрол“, но който „не може да сключи договор без предварителното съгласие на Комисията“, която при това положение е единствено „отговорна за възлагането или отказа за възлагане на този договор“.

86      От това следва, че макар решението за прекратяване на процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка да е взето от националния възлагащ орган, незаконосъобразността, на която се основава настоящият иск, действително произтича от действие на институция, орган, служба или агенция на Съюза и не може да се разглежда като незаконосъобразност, за която отговаря национален публичен орган.

87      Видно от член 1 от Решение C(2009) 7692 окончателен, във връзка с приложение II към същото решение, както и от точка 2.2 на PRAG, делегацията не просто дава становище за сключването на договора със спечелилия оферент, но в действителност разполага с правомощието да приеме или отхвърли подобно сключване, когато счита, че условията за него не са били изпълнени.

88      Освен това, видно от материалите по преписката и обсъжданията пред Общия съд, в писмото от 9 ноември 2011 г. делегацията действително е използвала предоставеното ѝ правомощие да откаже сключването на договора за обществената поръчка с ръководеното от ищеца обединение, в резултат на което националният възлагащ орган не е имал друга възможност, освен да прекрати процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка, тъй като единствената приемлива от техническа гледна точка оферта е била подадена от това обединение.

89      От гореизложеното следва, че за твърдяната от ищеца незаконосъобразност, с която обосновава правото си на обезщетение, отговаря не националният възлагащ орган, който е бил длъжен да се съобрази с отказа на делегацията, основан на свой ред на предходно решение на Комисията, а самите делегация и Комисия.

90      Така настоящото положение се различава от положението в основата на определение от 13 септември 2012 г., Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon/Комисия и др. (T‑369/11, непубликувано, EU:T:2012:425), по което единствените актове, чиято незаконосъобразност е била изтъкната в подкрепа на искането за обезщетение, са приети от националния публичен орган.

91      От всички гореизложени съображения следва, че Общият съд е компетентен да разгледа настоящия иск и че изтъкнатите в това отношение доводи за противното от страна на Комисията трябва да се отхвърлят.

 По допустимостта на доказателствата, представени в приложения C.1—C.12 към писмената реплика

92      По силата на член 113 от Процедурния правилник Общият съд може служебно да проверява условията за допустимост на иска, които са свързани с абсолютни процесуални предпоставки (вж. решение от 2 април 1998 г., Apostolidis/Съд, T‑86/97, EU:T:1998:71, т. 18 и цитираната съдебна практика). Все пак съдът на Съюза по принцип не може да изтъкне за решението си правно основание, което е разгледал служебно, дори ако то е абсолютна процесуална предпоставка, без предварително да покани страните да представят становищата си по това основание (вж. решение от 17 декември 2009 г., Преразглеждане M/EMEA, C‑197/09 RX‑II, EU:C:2009:804, т. 57 и цитираната съдебна практика).

93      В конкретния случай допустимостта на доказателствата, представени в приложения C.1—C.12 към писмената реплика, следва да се разгледа служебно.

94      В отговор на процесуално-организационно действие на Общия съд (вж. т. 78 по-горе) ищецът изтъква, че всички доказателства, представени в приложения C.1—C.12 към писмената реплика, излизат извън обхвата на преклузивния срок, предвиден в член 85, параграф 1 от Процедурния правилник, тъй като са насрещни доказателства или допълват доказателствените искания. От своя страна Комисията отбелязва, че ищецът дотогава не е мотивирал късното представяне на разглежданите доказателства, и осланяйки се на преценката на Общия съд, изразява становище, че посочените доказателства биха могли да се обявят за допустими като допълващи данни, като насрещни доказателства или като такива за допълване на доказателствените искания.

95      В това отношение, видно от исковата молба, настоящият иск има за предмет искане за обезщетение за поправяне на имуществените и неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял вследствие решението на Комисията да го регистрира в СРП и последвалия отказ на делегацията да одобри договора за възлагане на разглежданата обществена поръчка. Следователно става въпрос за иск, с който ищецът цели да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза.

96      Впрочем съгласно трайно установената съдебна практика в рамките на иск за извъндоговорна отговорност ищецът трябва да представи доказателства пред съда на Съюза, за да установи наличието и размера на вредата, която твърди, че е претърпял (вж. решение от 28 януари 2016 г., Zafeiropoulos/Cedefop, T‑537/12, непубликувано, EU:T:2016:36, т. 91 и цитираната съдебна практика, и от 26 април 2016 г., Strack/Комисия, T‑221/08, EU:T:2016:242, т. 308 (непубликувано).

97      Безспорно съдилищата на Съюза приемат, че в определени случаи, по-специално когато са налице затруднения за количествено изразяване на твърдените вреди, в исковата молба или жалбата не е абсолютно необходимо да се уточнява точният им размер, нито да се посочва размерът на исканото обезщетение (вж. решение от 28 февруари 2013 г., Inalca и Cremonini/Комисия, C‑460/09 P, EU:C:2013:111, т. 104 и цитираната съдебна практика).

98      Исковата молба по настоящото дело е подадена на 13 юни 2016 г. В нея ищецът е оценил имуществените и неимуществените вреди, които смята, че е претърпял, като се основава на представените в приложенията към исковата молба доказателства.

99      В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 76, буква е) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа при необходимост доказателствата и доказателствените искания.

100    Освен това член 85, параграф 1 от Процедурния правилник гласи, че доказателствата се представят и доказателствените искания се правят при първата размяна на писмени изявления. Член 85, параграф 2 от същия правилник добавя, че страните могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания в подкрепа на своите доводи и с репликата и дупликата, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано. В последния случай съгласно член 85, параграф 4 от Процедурния правилник Общият съд се произнася по допустимостта на представените доказателства или направените доказателствени искания след като на другите страни е предоставена възможност да вземат отношение по тях.

101    Правилото за преклузивния срок, предвидено в член 85, параграф 1 от Процедурния правилник, не се отнася за представянето на насрещни доказателства и допълването на доказателствените искания вследствие на представяне на насрещни доказателства от противната страна (вж. решение от 22 юни 2017 г., Biogena Naturprodukte/EUIPO (ZUM wohl), T‑236/16, EU:T:2017:416, т. 17 и цитираната съдебна практика).

102    От съдебната практика във връзка с прилагането на правилото за преклузивния срок, предвидено в член 85, параграф 1 от Процедурния правилник, е видно, че страните трябва да посочат мотиви за късното представяне на привежданите от тях нови доказателства или доказателствени искания (решение от 18 септември 2008 г., Angé Serrano и др./Парламент, T‑47/05, EU:T:2008:384, т. 54) и че съдът на Съюза има правомощието да контролира обосноваността на мотивите за късното представяне на тези доказателства или доказателствени искания и според случая — тяхното съдържание, както и да ги отхвърли, ако късното представяне или поискване не е надлежно обосновано или основано (решения от 14 април 2005 г., Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, непубликувано, EU:C:2005:238, т. 33 и от 18 септември 2008 г., Angé Serrano и др./Парламент, T‑47/05, EU:T:2008:384, т. 56).

103    Съдът вече е постановил, че късното представяне от една от страните на доказателства или доказателствени искания може да бъде обосновано от обстоятелството, че страната не е можела преди това да разполага с въпросните доказателства, или ако късното представяне от насрещната страна обосновава допълването на преписката, за да се гарантира спазването на принципа на състезателност (решения от 14 април 2005 г., Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, непубликувано, EU:C:2005:238, т. 32 и от 18 септември 2008 г., Angé Serrano и др./Парламент, T‑47/05, EU:T:2008:384, т. 55).

104    В настоящия случай ищецът е представил редица доказателства в приложения C.1—C.15 към писмената реплика, без да посочи ясни мотиви за късното им представяне.

105    В самото начало следва да се отбележи, че както отбелязва ищецът, таблицата с оперативните разходи на ищеца, представена в приложение С.7 към писмената реплика, не представлява доказателство. Всъщност, става въпрос за обикновена информация от страна на ищеца в отговор на въпрос, формулиран от Комисията в точка 52 от писмената защита, който последната е взела „под внимание“ в точка 34 от дупликата. Следователно не става въпрос за доказателство, чиято допустимост следва да се разглежда с оглед на член 85, параграф 1 от Процедурния правилник.

106    При условие че в отговорите си на въпросите на Общия съд (вж. т. 78 по-горе) ищецът се позовава на това, че приложения C.1—C.12 към писмената реплика съдържат необходимите доказателства за опровергаване на доводите, изложени от Комисията в писмената защита, следва да се отбележи, че както правилно отбелязва ищецът и както признава Комисията, късното представяне на доказателствата в приложения C.1—C.4 към писмената реплика всъщност може да бъде обосновано с цел да се гарантира спазване на принципа на състезателност по отношение на някои доводи, развити в писмената защита. Първо, в приложение С.1 към писмената реплика е представен откъс от определението за предаване на наказателния съд и за частично прекратяване от 16 април 2015 г., постановено в образуваното във Франция наказателно производство, за да се докаже, че по отношение на г‑н L. е липсвало основание за произнасяне по същество, а именно липсвали са достатъчно уличаващи го факти и/или доказателства, а не компетентност, както твърди Комисията в точка 12 от писмената защита. Второ, документите от производството пред Омбудсмана са представени в приложения C.2 и C.3 към писмената реплика, за да се докаже, че само по отношение на г‑н L. и ECO3 е имало предупреждение в СРП, а не спрямо самия ищец, както твърди Комисията в точка 16 от писмената защита. Трето, извлеченията от окончателните одитни доклади за три проекта, в които е участвал ищецът, са били представени в приложение С.4 към писмената реплика, за да се установи, че броят на дните, реално предоставени в рамките на един проект, като цяло отговаря на разчетените в бюджета, което Комисията поставя под съмнение в точка 50 от писмената защита.

107    За сметка на това доказателствата, съдържащи се в приложения C.5, C.6 и C.8—C.12 към писмената реплика, а именно изявления на двама от основните експерти, посочени в приложената към исковата молба таблица за оценка на вредата (наричана по-нататък „таблица за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка“) и потвърждаващи тяхната дневна ставка, фиш за заплата на ръководител на проект, нает от ищеца през 2012 г., декларации на членовете на обединението, потвърждаващи формулата за разпределение в таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка, и обявление за обществена поръчка, която следвало се възложи от властите на Бивша югославска република Македония с предмет предоставяне на помощ в борбата срещу недекларирания труд, публикувано на 13 февруари 2013 г., заедно със списък на предварително подбраните оференти за тази обществена поръчка, са били представени от ищеца с цел да се установи, в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 96 по-горе, наличието и размера на твърдените имуществени и неимуществени вреди, така както са посочени в исковата молба. Фактът, че в писмената защита Комисията твърди, че ищецът не е доказал надлежно наличието и размера на вредите, които твърди, че е претърпял, не позволява да се приеме, че късното представяне на доказателствата в приложения C.5, C.6 и C.8—C.12 към писмената реплика следователно е обосновано от необходимостта да се отговори на доводите на Комисията и да се гарантира спазване на принципа на състезателност.

108    Видно от предходните съображения, сред доказателствата, представени в приложенията към писмената реплика, доказателствата в приложения C.5, C.6 и C.8—C.12 към репликата трябва да се отхвърлят като недопустими и няма да бъдат взети предвид на етапа на разглеждането по същество на жалбата.

 По същество

109    Съгласно член 340, втора алинея ДФЕС „[в] случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения“. Съгласно постоянната съдебна практика, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерно поведение на неговите органи, трябва кумулативно да са налице определени условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (вж. решение от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 106 и цитираната съдебна практика; решения от 11 юли 2007 г., Schneider Electric/Комисия, T‑351/03, EU:T:2007:212, т. 113 и от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, T‑384/11, EU:T:2014:986, т. 47).

110    В подкрепа на настоящия иск ищецът твърди, че трите условия, посочени в точка 109 по-горе, са изпълнени в конкретния случай.

111    Комисията иска от Съда да отхвърли настоящия иск като неоснователен с довода, че ищецът е бил длъжен, но не е доказал, че всички условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза са изпълнени в настоящия случай. Като главно искане тя поддържа, че ищецът не е представил доказателство за наличието и размера на вредите, които посочва. При условията на евентуалност Комисията оспорва неправомерността на поведението, за което я упреква ищецът.

112    Съгласно постоянната съдебна практика условията за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС, посочени вече в точка 109 по-горе, са кумулативни (решение от 7 декември 2010 г., Fahas/Съвет, T‑49/07, EU:T:2010:499, т. 92 и 93 и определение от 17 февруари 2012 г., Dagher/Съвет, T‑218/11, непубликувано, EU:T:2012:82, т. 34). От това следва, че когато едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да бъде отхвърлен в неговата цялост (решение от 26 октомври 2011 г., Dufour/ЕЦБ, T‑436/09, EU:T:2011:634, т. 193).

113    Поради това следва да се провери дали в случая ищецът е изпълнил задължението си да докаже неправомерността на поведението, в което упреква Комисията, наличието на имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял, и наличието на причинно-следствена връзка между неправомерното поведение, в което упреква Комисията, и вредите, които претендира.

 По неправомерното поведение, в което се упреква Комисията

114    Ищецът поддържа по същество, че Комисията и делегацията са допуснали нарушение, като най-напред са предприели действия по регистриране на предупреждението в СРП за него, а след това като отказват поради това предупреждение да одобрят договора за разглежданата обществена поръчка, след като тя е била възложена на ръководеното от него обединение. Според него това нарушение е резултат от редица неправомерни действия, за които отговарят Комисията и делегацията.

115    От една страна, предупреждението в СРП за него било незаконосъобразно.

116    Първо, това предупреждение било лишено от правно основание, тъй като решението, въз основа на което е било извършено, а именно Решението за СРП, само по себе си било лишено от такова правно основание и следователно било прието в нарушение на принципа на предоставената компетентност, закрепен в член 5 ДФЕС, както и принципа на презумпцията за невиновност, закрепен в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права, както Общият съд вече е установил в решение от 22 април 2015 г., Planet/Комисия (T‑320/09, EU:T:2015:223, т. 57, 58 и 66—68).

117    Освен това Решението за СРП било прието в нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като условието за предупреждение W3b съответното лице да е обект на „съдебно производство“, не било достатъчно ясно и точно, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения, както Омбудсманът е установил в своя проект на препоръка от 16 декември 2011 г. по преписка OI/3/2008/FOR.

118    Второ, предупреждението W3b в СРП нарушавало член 41 от Хартата на основните права, принципа на добра администрация, принципа на зачитане на правото на защита, основното право на изслушване и задължението за мотивиране, тъй като то било осъществено, без ищецът да е уведомен за него, нещо повече — без да бъде предварително изслушан и без да са му предоставени достатъчно мотиви.

119    Трето и при условията на евентуалност, предупреждението в СРП за него нарушавало Решението за СРП и принципа на пропорционалност, тъй като условието за предупреждение W3b във връзка с наличието на „съдебно производство“ не било изпълнено в неговия случай, нито в случая на г‑н L. и ECO3, доколкото етапът на разследването или на следствието в дадена система за налагане на санкции не бил обхванат от това понятие.

120    От друга страна, отказът да се одобри договорът за възлагане на обществена поръчка, а оттам и прекратяването на процедурата без възлагане на разглежданата обществена поръчка в съответствие с член 17, параграф 2 от Решението за СРП, бил незаконосъобразен. Комисията не изпълнила задължението за мотивиране, закрепено в член 41 от Хартата на основните права, задължението за полагане на грижа и принципа на пропорционалност, тъй като не приложила член 17, параграф 2 от Решението за СРП, нито обяснила причините да не приложи тези разпоредби, които позволяват, когато лицето, за което е издадено предупреждение W3b, оглавява списъка на комисията за оценка на офертите, поръчката да му бъде възложена при засилени мерки по мониторинг. Освен това Комисията не е спазила точка 15 от указанията към оферентите в разглежданата обществена поръчка, в която изчерпателно са определени случаите, когато процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка може да се прекрати, без да е предвидена хипотезата на предупреждение W3b в СРП.

121    Комисията оспорва да е допуснала незаконосъобразност, която да е от естество да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза.

122    Съгласно постоянната съдебна практика установяването на незаконосъобразност на правен акт не е достатъчно, колкото и нередно да е допускането на тази незаконосъобразност, за да се приеме, че е изпълнено условието за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, свързано с неправомерността на поведението, в което се упрекват институциите (решение от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, T‑384/11, EU:T:2014:986, т. 50; вж. също в този смисъл решения от 6 март 2003 г., Dole Fresh Fruit International/Съвет и Комисия, T‑56/00, EU:T:2003:58, т. 72—75 и от 23 ноември 2011 г., Sison/Съвет, T‑341/07, EU:T:2011:687, т. 31).

123    Условието да е налице неправомерно поведение на институциите на Съюза, изисква да е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти (вж. решение от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 30 и цитираната съдебна практика).

124    Изискването за достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти, цели, независимо от характера на съответния незаконосъобразен акт, да предотврати случаите, в които рискът от понасяне на вредите, които претендират засегнатите лица, накърнява способността на съответната институция да упражни в пълна степен правомощията си в обществен интерес както в рамките на нормативната си дейност или на дейността, включваща упражняването на избор от областта на политическата икономия, така и в сферата на административните ѝ правомощия, при това без да пренася върху трети лица тежестта на последиците от явни и неизвиними нарушения (вж. решения от 23 ноември 2011 г., Sison/Съвет, T‑341/07, EU:T:2011:687, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, T‑384/11, EU:T:2014:986, т. 51).

125    В конкретния случай ищецът с основание твърди, че предупреждението W3b в СРП за него е незаконосъобразно.

126    Първо, това предупреждение е лишено от правно основание.

127    Всъщност принципът на предоставената компетентност, закрепен в член 5 ДФЕС, изисква всяка институция да действа в границите на правомощията, предоставени ѝ с Договора (вж. в този смисъл решение от 22 април 2015 г., Planet/Комисия, T‑320/09, EU:T:2015:223, т. 57 и 58). Освен това принципът на правна сигурност налага всеки акт, който има за цел да породи правни последици, да черпи своята задължителна сила от разпоредба на правото на Съюза, която трябва да бъде изрично посочена като правно основание и да предписва правната форма, в която актът следва да бъде издаден (решение от 16 юни 1993 г., Франция/Комисия, C‑325/91, EU:C:1993:245, т. 26).

128    В случая предупреждението W3b в СРП за ищеца е извършено в изпълнение на разпоредбите на Решението за СРП, уреждащо този вид предупреждение и последиците от него. Никое действащо правно основание обаче не оправомощава Комисията да приема такива разпоредби, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху правното положение на лицата, за които се отнася този вид предупреждение (вж. в този смисъл решение от 22 април 2015 г., Planet/Комисия, T‑320/09, EU:T:2015:223, т. 64, 68, 70 и 71).

129    Освен това, доколкото предупреждението W3b в СРП за ищеца поражда безспорни последици върху правното му положение, Комисията няма основание да поддържа, че разпоредбите на Решението за СРП, уреждащи този вид предупреждения и последиците от тях, са само обикновени вътрешни правила за изпълнение на общия бюджет на Съюза.

130    Освен това Комисията няма основание да се позовава на факта, че липсата на правно основание на Решението за СРП все още не е била официално установена в момента, в който тя е регистрирала ищеца в СРП. Всъщност липсата на подобно установяване изобщо не е пречка в рамките на настоящия иск ищецът да повдигне възражение за незаконосъобразността на това решение, за да получи обезщетение за вредите, които счита, че е претърпял поради регистрацията си в СРП.

131    Второ, предупреждението W3b в СРП за ищеца е извършено в нарушение на правото на защита на ищеца.

132    Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ за лицето, към което е насочен (решение от 18 декември 2008 г., C‑349/07, EU:C:2008:746, т. 36).

133    По силата на този принцип лицата, адресати на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, следва да имат възможност да представят по надлежен начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Това задължение тежи върху администрацията, когато взема решения, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, дори и когато приложимото законодателство не предвижда изрично подобно изискване (вж. решение от 18 декември 2008 г., Sopropé, C‑349/07, EU:C:2008:746, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика). Член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права предвижда също, че всяко лице има правото да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

134    Друго следствие от принципа на зачитане на правото на защита — задължението за мотивиране на увреждащ акт — съгласно постоянната съдебна практика има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на този съд да упражни контрол за законосъобразността на този акт (решения от 2 октомври 2003 г., Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, EU:C:2003:531, т. 145, от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 462 и от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 148). От това следва, че мотивите трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение, както и че липсата на мотиви не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице научава мотивите на решението в хода на производството пред съда на Съюза (решение от 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, EU:C:1981:284, т. 22).

135    Съгласно постоянната съдебна практика мотивите, които се изискват въз основа на член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права, трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста, в който той е бил приет. В този смисъл, от една страна, увреждащият акт е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка. От друга страна, степента на точност на мотивите на акта трябва да бъде съразмерна с действителните възможности, техническите условия и сроковете, в които той трябва да бъде приет (вж. решение от 14 април 2016 г., Ben Ali/Съвет, T‑200/14, непубликувано, EU:T:2016:216, т. 94 и 95 и цитираната съдебна практика).

136    В случая едва с писмото от 11 юли 2012 г. Комисията официално уведомява ищеца, че по отношение на него е налице предупреждение W3b в СРП, считано от юли 2010 г. Следователно тя е пропуснала да изслуша ищеца, преди да го регистрира в СРП или да откаже да одобри, поради тази регистрация, договора за обществената поръчка, възложена на ръководеното от него обединение.

137    Относно основанията за предупреждението Комисията се е ограничила в писмото от 11 юли 2012 г. да припомни общите и абстрактни обстоятелства, посочени в член 12, параграф 2 от Решението за СРП, при които OLAF изисква активиране на предупреждение W3a в СРП, а именно когато разследванията ѝ водят до съдебно производство или OLAF предлага съдействие или извършва последващи действия по това производство. По този начин Комисията е пропуснала да съобщи на ищеца мотивите за предупреждението W3b в СРП за него при самото му регистриране и освен това не е изложила в писмото от 11 юли 2012 г. или дори при контактите между делегацията и националния възлагащ орган, които са съобщени на ищеца с писмо от 26 юни 2015 г., специфичните и конкретни причини, поради които счита, че член 12, параграф 2 от Решението за СРП е приложим спрямо него. Подобно излагане на мотиви обаче е още по-необходимо в контекста на конкретния случай, защото, както е видно от документите по преписката, няма съдебно производство, отнасящо се лично до ищеца, и защото процедурите във Франция и Белгия, отнасящи се до лицата, с които той е свързан, а именно г‑н L. и ECO3, са едва във фазата на разследването, а не във фазата на съдебното производство, която именно е единствената фаза на производството, която във френската и белгийската правни системи за налагане на санкции може да завърши със съдебно решение, имащо сила на пресъдено нещо. Както е видно обаче от писмените изявления на страните и проекта за препоръка на Омбудсмана от 16 декември 2012 г. по преписка OI/3/2008/FOR (вж. т. 46 по-горе), точният обхват на член 12 от Решението за СРП е неясен. По-специално, не било ясно, предвид член 12, параграф 3 от това решение, че предупрежденията W3b могат да се прилагат в дадена система за налагане на санкции още от фазата на разследването.

138    В съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 134 по-горе, тази липса на мотиви не може да бъде поправена с обясненията, дадени от Комисията в писмените ѝ изявления по настоящото дело. Във всеки случай следва да се отбележи, че конкретните основания, обосноваващи предупреждението W3b в СРП за ищеца, на този етап остават неизвестни, тъй като Комисията никога не е предоставяла документи в подкрепа на заявленията за активиране на предупреждение в СРП, които са ѝ били изпратени от OLAF по отношение на ищеца или свързаните с него лица, а именно г‑н L. и ECO3.

139    При условие че Комисията твърди — за първи път в стадия на писмената защита — че в конкретния случай може да се отклони от принципа на зачитане на правото на защита по отношение на ищеца за целите на защитата на поверителността на производствата по разследване и съдебните производства, започнати от OLAF и от френските и белгийските власти по отношение на г‑н L. и ECO3, достатъчно е да се констатира, че доколкото предупреждението W3b в СРП за ищеца може да има неблагоприятни последици за правното му положение, правото му на защита трябва да бъде спазено, без да се засяга възможността за някои допълнителни действия, които могат да са необходими, за да се гарантира, че тези права са съвместими с правата на трети лица. Комисията обаче нито твърди, нито, a fortiori, доказва в конкретния случай, че е потърсила начин да осъществи подобно съвместяване. В частност, Комисията не е представила обяснение на обстоятелството, че тази поверителност е трябвало още да бъде пазена през ноември 2011 г., когато тя е отказала да одобри договора за възлагане на разглежданата поръчка, с мотива че по отношение на ищеца е налице предупреждение W3b в СРП.

140    Трето, предупреждението W3b в СРП за ищеца нарушава принципа на презумпцията за невиновност, закрепен в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права, чиято цел е да се гарантира, че никой няма да бъде нито посочен, нито третиран като виновен в извършването на престъпление, преди вината му да бъде установена от съд. Този принцип предполага също, че ако Комисията смята за необходимо да вземе превантивни мерки на по-ранен етап, тя се нуждае от правно основание, позволяващо да се създаде подобна предупредителна система и да се приемат свързаните с това мерки, която система трябва да е съобразена с правото на защита, с принципа на пропорционалност и с принципа на правна сигурност, който изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо по-специално когато те могат да имат неблагоприятни последици за частноправните субекти (вж. в този смисъл решение от 22 април 2015 г., Planet/Комисия, T‑320/09, EU:T:2015:223 т. 66 и 67). Както обаче следва от точка 128 по-горе, подобно основание в случая липсва.

141    За да осъществи предупреждението W3b в СРП за ищеца Комисията се основава, съгласно текста на член 9, точка 3 и на член 12, параграф 2 от Решението за СРП и както е видно от придружителното писмо, приложено към писмото на делегацията на 9 ноември 2011 г., на обстоятелството, че ищецът е бил обект на съдебно производство за сериозни административни грешки или измама. Както обаче вече бе констатирано в точки 128 и 137 по-горе, никое действащо правно основание не оправомощава Комисията да приема разпоредбите относно предупреждение от вида W3b и последиците от него. Освен това към момента на предупреждението W3b в СРП за ищеца никакво разследване или съдебно производство не засяга пряко ищеца, а съдебните производства, насочени към свързаните с него лица, са още във фазата на разследването. Тъй като това предупреждение има отрицателни последици за ищеца, следва да се приеме, че той е бил третиран като виновен за измама или административни грешки, без неговата пряка или косвена вина за такива деяния да е била установена по съдебен ред.

142    Що се отнася до въпроса дали така нарушените от Комисията правни норми предоставят права на частноправните субекти, следва да се припомни, че за да се гарантира полезното действие на това условие, е необходимо защитата, предлагана от посочената правна норма, да е ефективна по отношение на лицето, което се позовава на нея, и следователно то да е сред лицата, на които въпросната норма предоставя права. Всъщност не може да се допусне, че е основание за обезщетение норма, която не защитава частноправния субект срещу неправомерността, която той изтъква, а друг частноправен субект (решение от 12 септември 2007 г., Nikolaou/Комисия, T‑259/03, непубликувано, EU:T:2007:254, т. 44).

143    Съдът вече е постановил, че принципът на зачитане на правото на защита представлява правна норма, която има за предмет предоставяне на права на частноправните субекти (решение от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207, т. 239), също както принципът на презумпцията за невиновност (решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 218). Ищецът, чието правно положение е засегнато от предупреждението W3b в СРП, трябва сам да се ползва по отношение на това предупреждение от защитата, предоставена от принципите на зачитане на правото на защита и на презумпцията за невиновност.

144    Що се отнася до липсата на правно основание за предупреждението, вече е постановено, че макар само по себе си незачитането на системата за разпределяне на правомощия между различните институции на Съюза — система, която има за цел да осигури спазването на предвиденото с договорите институционално равновесие, а не защитата на частноправните субекти, да не може да ангажира отговорността на Съюза по отношение на засегнатите частноправни субекти, положението би било различно, ако акт на Съюза е приет в нарушение не само на разпределението на правомощията между институциите, но и ако неговите материалноправни разпоредби нарушават правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти (вж. в този смисъл решение от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, EU:C:2012:216, т. 81 и цитираната съдебна практика). В конкретния случай обаче е установено в точки 131 и 140 по-горе, че предупреждението W3b в СРП за ищеца нарушава принципите на зачитане на правото на защита и на презумпцията за невиновност, предоставящи права на ищеца.

145    Относно въпроса дали установеното нарушение на нормите на правото на Съюза може да се счита за достатъчно съществено нарушение, Съдът вече е имал повод да уточни, че това условие може да се счита за изпълнено, ако съответната институция явно и сериозно е нарушила пределите, наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на органа на Съюза (вж. решение от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 30 и цитираната съдебна практика).

146    Съгласно съдебната практика, когато орган на Съюза разполага само със значително ограничена свобода на преценка или дори не разполага с такава, самото неспазване на правото на Съюза може да е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение (вж. решения от 14 декември 2005 г., FIAMM и FIAMM Technologies/Съвет и Комисия, T‑69/00, EU:T:2005:449, т. 88 и 89 и цитираната съдебна практика, и от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207, т. 235 и цитираната съдебна практика).

147    От съдебната практика накрая следва, че при всички положения нарушението на правото на Съюза е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на съдебно решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или въпреки наличието на трайно установена практика на съда на Съюза в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение (вж. решение от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 31 и цитираната съдебна практика).

148    Тъй като в конкретния случай самата делегация е отказала да одобри договора за обществената поръчка, възложена на воденото от ищеца обединение, само поради съображението, че Комисията е вписала предупреждение W3b в СРП за ищеца, Комисията не може да твърди, че това предупреждение не е било предназначено да породи последици извън вътрешната сфера на институцията, нито да повлияе неблагоприятно правното положение на ищеца.

149    През юли 2010 г. обаче трайно установената съдебна практика, както и Хартата на основните права, която влиза в сила на 1 декември 2009 г., позволяват на Комисията да разбере, че щом правното положение на ищеца е можело да бъде засегнато неблагоприятно от предупреждението W3b в СРП за него, трябва да се зачитат правото му предупреждението да се основава на законосъобразно правно основание, както и правото му на защита и принципът на презумпцията за невиновност.

150    Прилагането на тези права в конкретния случай не поражда особени затруднения и Комисията не разполага с никаква свобода на преценка в това отношение. По-конкретно, фактът, че се очаква от Комисията да осигури защитата на финансовите интереси и репутацията на Съюза, не може да обоснове нарушаване от нейна страна на правата на ищеца.

151    Освен това, независимо от многобройните писма и инициативи на ищеца да постигне зачитане на правата си, Комисията не е предприела действия за изменение на Решението за СРП или за заличаване на предупреждението в СРП за ищеца или за свързаните с него лица, преди нейните актове или поведение да се поставят под въпрос пряко от Омбудсмана.

152    Накрая, поведението на Комисията не е било нито прозрачно, нито последователно. Първо, Комисията никога не е предоставяла на ищеца или в рамките на настоящото производство документи в подкрепа на заявленията за активиране на предупреждение в СРП, изпратени ѝ от OLAF, по отношение на ищеца или по отношение на г‑н L. и ECO3 (вж. т. 138 по-горе). Второ, с писмо от 9 ноември 2011 г. делегацията посочва на националния възлагащ орган решението си за прекратяване на процедурата за разглежданата поръчка без възлагането ѝ по силата на член 17, параграф 2 буква в) от Решението за СРП, приложимо за разпоредителите с бюджетни средства и оправомощените разпоредители с бюджетни средства на Комисията, като същевременно в отговора си на процесуално-организационните действия, за които е уведомена на 15 юни 2017 г. и 23 март 2018 г., Комисията посочва че актът, стоящ в основата на претърпяната от ищеца вреда, е издаден от националния възлагащ орган, който единствено е компетентен да реши да прекрати процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка в съответствие с точка 2.4.13 от PRAG и точка 15 от указанията към участниците в тази процедура. Трето, вследствие на намесата на Омбудсмана Комисията е оттеглила през февруари 2015 г. предупреждението в СРП за ищеца и г‑н L. (вж. т. 64 по-горе), като същевременно продължава да твърди в писмените си изявления пред Общия съд, че съдебните производства, обосноваващи посочените регистрации, продължават в Белгия, където е поискано наказателно преследване срещу г‑н L. Четвърто, докато по отношение на ищеца все още е налице предупреждение W3b в СРП и поради това Комисията е отказала да одобри договора за възлагане на разглежданата обществена поръчка, на 15 декември 2010 г. последната сключва с ищеца договор на стойност 1 338 225 EUR за възлагане на обществена поръчка в Албания, финансиран в рамките на ИПП със средства на Съюза, и не е успяла в отговорите си на процесуално-организационните действия, за които е уведомена на 23 март 2018 г., и в съдебното заседание да докаже, че в този контекст е гарантирала вземането на засилени мерки по мониторинг по смисъла на член 17, параграф 2 буква а) от Решението за СРП.

153    С оглед на гореизложените съображения и без да е необходимо да се разглеждат другите неправомерни действия, посочени от ищеца, следва да се приеме за установено, че като е активирала предупреждение W3b в СРП и като е отказала въз основа на това предупреждение да одобри договора за възлагане на разглежданата обществена поръчка, Комисията, самостоятелно или посредством делегацията, е извършила достатъчно съществено нарушение на правна норма, което може да ангажира отговорността на Съюза.

 По наличието на вреди и на причинно-следствена връзка между тези вреди и допуснатата от Комисията незаконосъобразност

154    Ищецът твърди, че поради допуснатата от Комисията незаконосъобразност е претърпял двойна вреда, оценена на обща сума от 496 000 EUR, съответстваща на сума в размер на 166 000 EUR за имуществените вреди, причинени от загубата на разглежданата обществена поръчка, и сума в размер на 330 000 EUR за имуществените и неимуществените вреди, причинени от загубата на възможност за получаване на други обществени поръчки.

–       По вредите, произтичащи от загубата на разглежданата обществена поръчка и причинно-следствената връзка между тези вреди и допуснатата от Комисията незаконосъобразност

155    Ищецът твърди, че е понесъл имуществени вреди в размер, съответстващ на пропуснатите ползи, които би реализирал при изпълнение на разглежданата обществена поръчка. Оценява тези пропуснати ползи на сумата от 166 000 EUR, като препраща към таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка. Според него тази сума се равнява на максималната печалба, която би реализирал при пълно и качествено изпълнение на договора, и съответства на сума в размер на около 78 000 EUR — комисионното възнаграждение за управление, което би получавал като водещ участник в обединението, а именно 10 % от общия размер на възнагражденията на експертите, посочени във финансовата оферта на обединението, и сума в размер на около 88 000 EUR — дял от 45 % от нетната печалба, който би получил, като тази печалба представлява разликата между очакваната брутна печалба, от една страна, а именно 315 455 EUR, и оперативните разходи, както и комисионното възнаграждение за управление от друга страна, а именно съответно 41 500 EUR и 78 305 EUR. Брутната печалба представлява процент, вариращ между 22 % и 37 % от възнагражденията на експертите, посочени във финансовата оферта на обединението. Освен това сключването на договора за разглежданата обществена поръчка можело да доведе до сключването на допълнителни споразумения, от които той е бил лишен, което за него представлявало пропуснати ползи.

156    На етапа на писмената реплика ищецът поддържа, че максималният прогнозен бюджет, който служи като основа за оценка на пропуснатите ползи от разглежданата обществена поръчка, е надежден, тъй като доброто изпълнение на обществените поръчки винаги предполага да се използват всички или почти всички средства, посочени във финансовата оферта на спечелилия оферент, за което свидетелстват извлеченията от окончателните одитни доклади в три проекта, които са му били възложени в Албания, Черна гора и Чад. Що се отнася до таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка, ищецът признава за допусната техническа грешка при изчисляването на размера на пропуснатите ползи, които в действителност са в размер на 130 348 EUR. Той твърди, че комисионното възнаграждение за управление, посочено в таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка, съответства на възстановяването на разходите за управление на проекта като водещ участник в обединението и е равностойно на това, което един ръководител на проект би му струвал средно за периода от 18 месеца, необходим за успешното приключване на проекта. Съкращението „TBC“, съответстващо на английски език на обозначението „to be confirmed“ (очаква се потвърждение), посочено в таблицата по отношение на комисионното възнаграждение за управление и на дела от нетната печалба, се дължи на това, че подписването на договора между членовете на обединението е трябвало да се извърши едва след сключването на договора с националния възлагащ орган, в съответствие с пазарната практика.

157    Ищецът счита, че пропуснатите ползи, които сочи във връзка с разглежданата обществена поръчка, са пряка последица от допуснатата от Комисията незаконосъобразност, тъй като разглежданата поръчка е възложена на ръководеното от него обединение, както е видно от писмото на националния възлагащ орган от 13 септември 2011 г., и тъй като процедурата е прекратена, както е видно от писмото от 6 декември 2011 г. на националния възлагащ орган, само поради отказа на делегацията да одобри договора за разглежданата обществена поръчка, с мотива че по отношение на ищеца е налице предупреждение W3b в СРП.

158    Комисията по същество поддържа, че ищецът е бил длъжен, но не е доказал вредата и причинно-следствената връзка между вредата и допуснатата незаконосъобразност.

159    В това отношение следва да се припомни, що се отнася до условието за наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда, че посочената вреда трябва да произтича достатъчно пряко от укоримото поведение, като последното трябва да представлява основната причина за вредата, но липсва задължение да се поправя всяка вредоносна последица, дори непряко свързана, която е резултат от незаконосъобразно положение (вж. решение от 10 май 2006 г., Galileo International Technology и др./Комисия, T‑279/03, EU:T:2006:121, т. 130 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 4 октомври 1979 г., Dumortier и др./Съвет, 64/76, 113/76, 167/78, 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79, EU:C:1979:223, т. 21). Ищецът трябва да докаже съществуването на причинно-следствена връзка между укоримото поведение и претендираната вреда (вж. решение от 30 септември 1998 г., Coldiretti и др./Съвет и Комисия, T‑149/96, EU:T:1998:228, т. 101 и цитираната съдебна практика).

160    В случая, макар договорът за разглежданата обществена поръчка да не е бил подписан от националния възлагащ орган и същият да може до подписването да реши да прекрати процедурата за възлагане на въпросната поръчка в съответствие с точка 2.4.13 от PRAG и точка 15 от указанията към оферентите в тази процедура, това не променя факта, че в писмото си от 3 ноември 2011 г. той ясно и точно изразява готовност за бързо сключване на договора за разглежданата обществена поръчка с ръководеното от ищеца обединение, на което е била възложена поръчката, като единственото условие за финализиране на процедурата по подписването на посочения договор остава преписката по възлагането да бъде одобрена от Комисията.

161    Както вече бе посочено в точка 88 по-горе, видно от документите по преписката и обсъжданията пред Общия съд, с писмото си от 9 ноември 2011 г. делегацията е упражнила правомощието, което ѝ е предоставено съгласно член 1 от Решение C(2009) 7692 окончателен, във връзка с приложение II към същото решение, както и съгласно точка 2.2 от PRAG, да откаже да одобри сключването на договора за разглежданата обществена поръчка с обединението, ръководено от ищеца, с мотива че по отношение на последния е налице предупреждение W3b в СРП, в резултат на което националният възлагащ орган не е имал друга възможност — тъй като единствената приемлива от техническа гледна точка оферта е била подадена от това обединение, освен да прекрати процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка.

162    При тези условия следва да се приеме, че предупреждението W3b в СРП за ищеца е било основната причина за отказа на делегацията да одобри сключването на договора за разглежданата обществена поръчка, която е била възложена на ръководеното от ищеца обединение — отказ, който от своя страна е основната причина националният възлагащ орган да прекрати процедурата по възлагане на тази поръчка. В този смисъл при обстоятелствата по конкретния случай пропуснатите ползи, която ищецът би получил при изпълнение на разглежданата обществена поръчка, произтичат достатъчно пряко от укоримото поведение, за да се установи наличието на причинно-следствена връзка между това поведение и претендираната вреда.

163    Освен това следва да се припомни, що се отнася до условието за наличие на вреда, че съгласно съдебната практика (вж. в този смисъл решения от 27 януари 1982 г., De Franceschi/Съвет и Комисия, 51/81, EU:C:1982:20, т. 9, от 13 ноември 1984 г., Birra Wührer и др./Съвет и Комисия, 256/80, 257/80, 265/80, 267/80, 5/81, 51/81 и 282/82, EU:C:1984:341, т. 9 и от 16 януари 1996 г., Candiotte/Съвет, T‑108/94, EU:T:1996:5, т. 54) извъндоговорната отговорност на Съюза може да бъде ангажирана само ако ищецът наистина е претърпял действителна и сигурна вреда. Ищецът трябва да докаже, че това условие е изпълнено (вж. решение от 9 ноември 2006 г., Agraz и др./Комисия, C‑243/05 P, EU:C:2006:708, т. 27 и цитираната съдебна практика) и по-специално да представи убедителни доказателства както за наличието, така и за размера на вредата (вж. решение от 16 септември 1997 г., Blackspur DIY и др./Съвет и Комисия, C‑362/95 P, EU:C:1997:401, т. 31 и цитираната съдебна практика).

164    По-конкретно, във всяко искане за обезщетение за вреди, независимо дали става въпрос за имуществени или неимуществени вреди, символично или за получаване на реално обезщетение, трябва да се уточнява естеството на твърдените вреди с оглед на укоримото поведение и дори приблизително да се оцени цялата вреда (вж. решение от 26 февруари 2015 г., Sabbagh/Съвет, T‑652/11, непубликувано, EU:T:2015:112, т. 65 и цитираната съдебна практика).

165    В конкретния случай следва да се отбележи, че ищецът не е оценил дори приблизително вредите, които по същество съответстват на загубата на възможност да се сключат допълнителни споразумения към договора за разглежданата обществена поръчка. Поради това неговото искане за обезщетение за вредите на това основание не може да бъде взето предвид от Общия съд в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 163 по-горе.

166    По отношение на ползите, които ищецът би могъл да получи от разглежданата обществена поръчка, следва да се отбележи, че ръководеното от ищеца обединение няма безусловно право да получи сумите, които са били предвидени в договора, в размер на общо 893 050 EUR, предвид финансовата оферта на обединението. Всъщност правото да получи тези суми зависи от пълното и качествено изпълнение на разглежданата обществена поръчка от обединението, както и от използването за тази цел на всички средства, посочени в офертата на обединението. Спазването на тези условия обаче е обвързано с известна несигурност, поради което ищецът в рамките на настоящия иск може да се позовава само на загуба на възможност за постигане на ползите, които би получил, ако обединението бе изпълнило изцяло и качествено разглежданата обществена поръчка, като използва всички средства, посочени в неговата оферта.

167    В конкретния случай, макар ищецът — ръководител на проекта, да посочва, че не е имал предишен опит в областта на заетостта, той все пак е успял да докаже на националния възлагащ орган, че ръководеното от него обединение разполага с достатъчни финансови, икономически, технически и професионални възможности, необходими за изпълнение на разглежданата обществена поръчка, по-специално защото основните експерти, които е подбрал, притежават достатъчно компетентност и опит в областта, обхваната от посочената поръчка. В този смисъл следва да се приеме, че обединението най-вероятно би изпълнило успешно разглежданата обществена поръчка с помощта на посочените експерти.

168    По отношение на комисионното възнаграждение за управление, което ищецът би получил като водещ участник, както поддържа Комисията и както признава самият ищец, то съответства на възстановяване на разходите, които ищецът трябва да направи в качеството си на ръководител на проекта, и в този смисъл е свързано с „продължителността на проекта и [с] работното натоварване, произтичащо [за него, по-конкретно] от подпомагане[то] на експертите, посещения[та] на място, проверка[та] на докладите, проверки[те] на присъствените списъци, подготовка[та] на фактурите, управление[то] на екипа, решаване[то] на проблеми, замяна[та] на експерти и др.“ Следователно това комисионно възнаграждение не съответства на пропуснати ползи, а на разходи, основно за персонал, които ищецът щеше да трябва да направи в качеството си на водещ участник, ако разглежданата обществена поръчка беше изпълнена от ръководеното от него обединение. При липсата на такова изпълнение ищецът не може да претендира да получи възстановяване на тези разходи, които не доказва, че е направил. От това следва, че ищецът не може да иска възстановяване на сума, закръглена на 78 000 EUR, основаваща се на комисионното възнаграждение за управление, което би получил в качеството си на водещ участник.

169    Що се отнася до дела от нетната печалба, която ищецът е трябвало да получи, по отношение на достоверността на размера на хонорарите на експертите следва да се отбележи, както признава Комисията, че дневният размер на тези хонорари, както и броят на работните дни, използвани в таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка, съответстват на посочените във финансовата оферта на обединението.

170    Що се отнася до възражението на Комисията, че ищецът не бил доказал, че всички остойностени в офертата на обединението работни дни реално биха били използвани при изпълнението на разглежданата обществена поръчка, следва да се отбележи, че такова доказателство е невъзможно да се представи, тъй като обединението не е имало възможност да изпълнява действително разглежданата обществена поръчка. Необходимо е обаче да се има предвид, че докато максималната стойност, предвидена за изпълнение на обществената поръчка, възлиза на 1 000 000 EUR, както е видно от обявлението за обществена поръчка и от точка 4.2 от указанията към участниците, финансовата оферта на обединението възлиза на обща сума от 893 050 EUR, от които сумата от 783 050 EUR съответства на възнаграждението на експертите. От това следва, че обединението е съобразило и ограничило финансовата си оферта, за да бъде конкурентоспособно в рамките на процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка, съобразявайки се точно за всяка категория експерти с минималните изисквания за работни дни, посочени в точка 6 от указанията към оферентите, а именно най-малко 275 работни дни за главен експерт 1, най-малко 193 работни дни за главен експерт 2, най-малко 80 работни дни за главен експерт 3 и най-малко 539 работни дни за останалите експерти, от които 184 за старшите експерти и 355 за младшите експерти. При тези условия няма основание да се предполага, че обединението, чиято финансова оферта е одобрена от националния възлагащ орган, в изпълнение на разглежданата обществена поръчка би се отказало да използва всички предвидени в бюджета ресурси, главно под формата на възнаграждения за експерти, в противоречие с минималните изисквания за използване на персонала, поставени в указанията към оферентите.

171    Що се отнася до възражението на Комисията, че ищецът не е доказал действителното плащане на хонорарите, които биха били дължими на експертите, следва да се отбележи, че в съответствие с точки 4.1 и 4.2 от указанията към оферентите обединението трябва да включи в техническата си оферта поемането на задължение за изключителност и за разположение от страна на тримата главни експерти, а във финансовата си оферта — тарифата за хонорари за всяка категория експерти. Така финансовата оферта на обединението предвижда дневни ставки от 900 EUR за тримата главни експерти и старшите експерти и от 350 EUR за младшите експерти, които включват заплащаните на експертите хонорари, общите разходи и печалбата, предвидена за обединението, както е описана подробно за всяка категория експерти в таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка. Това са дневните ставки, които обединението е трябвало да приложи при изпълнението на разглежданата обществена поръчка и които са били одобрени от националния възлагащ орган при приемането на финансовата оферта на същото. При тези обстоятелства Комисията не може да твърди, че дневните ставки, които обединението е трябвало да приложи при такова изпълнение, се нуждаят от доказване.

172    Печалбата, която обединението отчислява от хонорарите за всяка категория експерти, а също и размерът на разходите, свързани с всяка от тях, не са оспорени от Комисията в рамките на настоящото производство и нито един от материалите по преписката не поражда съмнения относно тяхната надеждност. Както Комисията правилно отбелязва и ищецът сам признава, допуснати са обаче грешки при сбора на тези разходи и тази печалба в таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка. Следователно очакваната брутна печалба от изпълнението на разглежданата обществена поръчка от обединението не е 315 455 EUR, както твърди ищецът в подкрепа на искането си за обезщетение, а 235 455 EUR.

173    Що се отнася до оперативните разходи и комисионното възнаграждение за управление, които в таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка, намаляват размера на очакваната брутна печалба от изпълнението на разглежданата обществена поръчка от обединението в размер съответно на 41 500 EUR и 78 305 EUR, Комисията посочва в писмената дуплика, че е взела предвид таблицата, в която ищецът предоставя подробно резюме на своите оперативни разходи. В този контекст и при липсата на доказателства в преписката, които да водят до съмнение по отношение на тяхната надеждност, няма основание да се поставят под съмнение сумите, които са били приспаднати в таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка, за целите на изчисляването на очакваната нетна печалба от изпълнението на разглежданата обществена поръчка от обединението, която след корекцията, направена в точка 172 по-горе, възлиза на сумата от 115 650 EUR.

174    Що се отнася до дела от 45 % от нетната печалба, който е трябвало да получи ищецът, Комисията възразява, че ищецът не е представил никакво споразумение в този смисъл с членовете на обединението, че този дял в таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка, е съпроводен от съкращението „TBC“ и че той изглежда непропорционален, тъй като, добавен към комисионното възнаграждение за управление, води до запазване за ищеца на 67 % от очакваната нетна печалба от изпълнението на разглежданата обществена поръчка, като оставя за разпределение между четиримата други членове на обединението само оставащите 33 %. В това отношение следва да се отбележи, че единствените допустими доказателства, представени от ищеца, не свидетелстват за коефициента на разпределение на нетната печалба, за който членовете на обединението са се споразумели, в случай че им бъде възложена разглежданата обществена поръчка. Освен това ищецът не оспорва, че обозначението „TBC“ в таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка, показва, че коефициентът на посоченото от него разпределение „очаква потвърждение“ след официалното подписване на договора. Тъй като ищецът неминуемо щеше да има право на същото основание като останалите членове на обединението на дял от очакваната нетна печалба от изпълнението на разглежданата обществена поръчка, но не е успял в настоящия случай да докаже, че неговият дял е трябвало да бъде по-висок от този на другите участници в обединението и в частност, че е в размер на 45 % от тази печалба, Общият съд счита, че ще се извърши справедлива преценка на правото на обезщетение на ищеца, като въпросният дял бъде определен на 20 %, което съответства на разпределяне на равни дялове на очакваната нетна печалба между петимата членове на обединението.

175    Следователно делът на очакваната нетна печалба от изпълнението на разглежданата обществена поръчка от обединението, който е трябвало да получи ищецът, възлиза на сумата от 23 130 EUR, съответстваща на 20 % от тази печалба, оценена на свой ред на 115 650 EUR (вж. т. 173 по-горе). За да се отчете несигурността относно правилното и цялостно изпълнение на разглежданата обществена поръчка от обединението, посочена в точка 167 по-горе, в допълнение е целесъобразно тази сума да бъде сведена до 20 000 EUR.

176    По гореизложените съображения претенцията на ищеца за обезщетение за имуществените вреди, причинени от загубата на възможността за реализиране на ползите, които е очаквал от изпълнението на разглежданата обществена поръчка, следва да се уважи в размер на 20 000 EUR, и да се отхвърли в останалата ѝ част претенцията за обезщетение за загубата на разглежданата обществена поръчка.

–       По вредите, произтичащи от загубата на възможност за получаване на други обществени поръчки и причинно-следствената връзка между тези вреди и допуснатата от Комисията незаконосъобразност

177    Ищецът твърди, че е понесъл имуществени и неимуществени вреди, които произтичат от загубата на възможност за получаване на други обществени поръчки. В това отношение той поддържа, че прекратяването на процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчката поради предупреждение W3b в СРП за него, оповестено публично в публикуваното през ноември 2010 г. обявление, е засегнало неговия имидж и следователно търговската му репутация, особено по отношение на бившите членове на обединението, и го е лишило от важен опит, който разглежданата обществена поръчка щеше да представлява и който можел да посочи при участие в други процедури за възлагане на обществени поръчки в същия сектор или в Бивша югославска република Македония. Поради това той счита, че е загубил възможността да участва в петнадесет процедури за възлагане на обществени поръчки. Доколкото обаче по това време той би печелил средно едно от пет участия в процедури за възлагане на обществени поръчки, счита, че е загубил възможността за сключване на три договора, равностойни на договора за възлагане на разглежданата обществена поръчка. Така той изчислява съответстващата на тази загуба сума като три пъти размера на пропуснатите ползи в рамките на разглежданата обществена поръчка, а именно 480 000 EUR, като същевременно определя по предварителни оценки претърпените от него вреди в по-малък размер, а именно 330 000 EUR.

178    Ищецът счита, че претендираната загуба на възможност е пряка последица от незаконосъобразността, допусната от Комисията, по същите причини като изложените в точка 157 по-горе.

179    Комисията по същество оспорва, че ищецът е доказал, което е бил длъжен да направи, вредата, която изтъква, и причинно-следствената връзка между вредата и допуснатата незаконосъобразност.

180    В конкретния случай следва да се отбележи, че ищецът не е изчислил, дори приблизително, неимуществените вреди, съответстващи на загубата на възможност да получи други обществени поръчки. Поради това искането му за обезщетение за вредите на това основание не може да бъде взето предвид от Общия съд в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 163 по-горе.

181    Относно имуществените вреди, съответстващи на загубата на възможност да бъдат получени други обществени поръчки, оценени от ищеца в размер на 330 000 EUR, следва да се отбележи, че прекратяването на процедурата за възлагане на разглежданата поръчка поради предупреждението W3b в СРП за ищеца несъмнено засяга неговия имидж и следователно търговската му репутация както пред публичните власти на Бивша югославска република Македония, така и пред бившите членове на обединението, които са узнали за него. Освен това въпросното прекратяване със сигурност е лишило ищеца от възможността да се позове на разглежданата обществена поръчка, за да докаже техническите си възможности да извършва дейност в областта, обхваната от тази обществена поръчка, в рамките на други процедури за възлагане на обществени поръчки, в които е щял да участва или би искал да участва.

182    При все това не произтичат пряко чрез причинно-следствена връзка констатациите, направени в точка 181 по-горе, че ищецът е пропуснал възможност за сключване на три договора, равностойни на договора за възлагане на разглежданата обществена поръчка, а оттам и за реализиране на печалба, съответстваща на трикратния размер на очакваната от него печалба от изпълнението на последната обществена поръчка, а именно в размер на 480 000 EUR, сведена в исканията му до сумата от 330 000 EUR.

183    В самото начало следва да се посочи, че както отбелязва Комисията и както признава ищецът, фактът, че по отношение на последния е налице предупреждение W3b в СРП между юни 2010 г. и февруари 2015 г., не му е попречил да сключи самостоятелно или в рамките на обединение пет договора с Комисията между 15 декември 2010 г. и 3 август 2015 г. за възлагането на обществени поръчки, финансирани със средства на Съюза, по-специално в рамките на ИПП, в области, различни от заетостта, в съседните държави на Бивша югославска република Македония (Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания) и в Африка, на обща стойност 3 503 955 EUR.

184    Доколкото ищецът поддържа, че позоваването на разглежданата обществена поръчка е изключително важно за способността му да участва в процедури за възлагане на други съответни обществени поръчки, следва да се отбележи, че неговите твърдения относно липсата на опит в областта на заетостта се опровергават от информацията, предоставена на страниците на неговия уебсайт, приложени към преписката от Комисията, в която той посочва сред областите, в които има опит, „заетост[та] и пазар[а] на труда“. Дори да се предположи, че ищецът, както той твърди, не може да се позове на опит в тази област, това не го е възпрепятствало посредством обединение с други предприятия, разполагащи с такъв опит, да печели обществени поръчки като разглежданата, както вече бе отбелязано в точка 167 по-горе.

185    Доколкото ищецът твърди, че след прекратяването на процедурата за разглежданата обществена поръчка за него вече е невъзможно да се обедини с други предприятия, по-специално с бившите членове на обединението, същият, както правилно отбелязва Комисията, не представя никакви доказателства, че с цел участие в процедури за възлагане на обществени поръчки в областта на заетостта или в Бивша югославска република Македония се е свързал с други предприятия за създаване на обединение, които са му отказали. Освен това самият ищец признава, че като водещ участник в обединение е спечелил поръчки в други области, различни от заетостта или извън Бивша югославска република Македония. Твърденията на ищеца в това отношение следователно не са достатъчно обосновани.

186    По същия начин, доколкото ищецът твърди, че е загубил възможността да получи други обществени поръчки в Бивша югославска република Македония, тъй като неговият имидж е бил накърнен пред органите на последната, следва да се констатира, че както основателно отбелязва Комисията, той не е посочил, нито a fortiori доказал, че е кандидатствал в процедури за възлагането на обществени поръчки, в които органите на Бивша югославска република Македония са възлагащ орган. При тези условия ищецът не може да твърди, че е загубил действителна възможност да сключи договор за тези обществени поръчки поради накърняването на имиджа му пред споменатите органи.

187    Накрая следва да се отбележи, че в таблицата за оценка на вредата, свързана със загубата на разглежданата обществена поръчка, включена в исковата молба, се съдържат данни, които са изцяло хипотетични. Всъщност ищецът не е посочил наличието на конкретни процедури за възлагане на обществени поръчки, в които би участвал или би могъл да участва, а само намалява броя на процедурите за възлагане на обществени поръчки, за които счита, че би могъл да участва по данни от миналия си опит, без да представи никакво доказателство, което позволява да се провери истинността и релевантността.

188    От предходните констатации следва, че ищецът не е доказал нито действителния и сигурен характер на имуществените вреди, съответстващи на лишаването от възможност да получи други обществени поръчки, нито че тези вреди са произтекли достатъчно пряко от констатираната в точка 153 по-горе незаконосъобразност в смисъл, че тази незаконосъобразност би била основната причина за посочените вреди.

189    Ето защо искането за обезщетение, обосновано със загуба от страна на ищеца на възможност да получи други обществени поръчки, следва да се отхвърли изцяло.

190    С оглед на гореизложените съображения Комисията следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 20 000 EUR като обезщетение за претърпените от последния вреди и искът в останалата му част да бъде отхвърлен.

 По съдебните разноски

191    Съгласно член 134, параграф 2 от Процедурния правилник, когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски. Тъй като в случая страните са загубили частично по предявените от тях искания, следва да се постанови, че всяка от тях понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Осъжда Европейската комисия да заплати на East West Consulting SPRL сумата от 20 000 EUR.

2)      Отхвърля иска в останалата му част.

3)      Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Pelikánová Valančius Öberg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 декември 2018 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: френски.