РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
7 юли 2009 година
Съединени дела F-99/07 и F-45/08
Marjorie Danielle Bernard
срещу
Европейска полицейска служба (Европол)
„Публична служба — Персонал на Европол — Атестиране — Атестационен доклад — Повишаване в стъпка — Компетентност на органа, издал акта — Допустимост — Оттегляне на решение — Липса на административна жалба“
Предмет: Жалби, подадени на основание член 40, параграф 3 от съставената на основание член K.3 от Договора за Европейския съюз Конвенция за създаване на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) и на член 93, параграф 1 от Правилника за персонала на Европол, с които г‑жа Bernard иска: по дело F‑99/07, първо, да се отменят атестационните доклади от 5 февруари 2007 г. и от 25 юли 2007 г., както и решението от 26 юни 2007 г., с което се отхвърля жалбата ѝ, второ, да се осъди Европол, от една страна, да ѝ изплати заплата в увеличен размер, считано от 1 септември 2006 г., заедно с законните лихви за забава, и от друга страна, да ѝ заплати сума в размер на 7 500 EUR като обезщетение за вреди; по дело F‑45/08, да се отменят атестационният доклад от 25 юли 2007 г. и мълчаливият отказ на Европол по жалбата от 23 октомври 2007 г., както и да се осъди Европол да ѝ заплати сума в размер на 7 500 EUR като обезщетение за вреди.
Решение: Отменя атестационния доклад на жалбоподателката от 25 юли 2007 г. Осъжда Европол да заплати на жалбоподателката сума в размер на 3 000 EUR като обезщетение за вреди. Отхвърля в останалата ѝ част жалбата по дело F‑99/07, Bernard/Европол. Основанието за постановяване на съдебно решение по дело F‑45/08, Bernard/Европол, е отпаднало. Осъжда Европол да заплати всички съдебни разноски по дело F‑45/08, Bernard/Европол, и да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и четири пети от тези на жалбоподателката по дело F‑99/07, Bernard/Европол. Жалбоподателката понася една пета от направените от нея съдебни разноски по дело F‑99/07, Bernard/Европол.
Резюме
1. Длъжностни лица — Служители на Европол — Повишаване в стъпка на всеки две години
(членове 28 и 29 от Правилника за персонала на Европол)
2. Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Спор от финансов характер по смисъла на член 93 от Правилника за персонала на Европол
(член 93 от Правилника за персонала на Европол)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Вътрешни указания на Европол във връзка с оценката на персонала — Правно действие
(членове 28 и 29 от Правилника за персонала на Европол)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Вътрешни указания на Европол във връзка с оценката на персонала — Нарушаване
(членове 28 и 29 от Правилника за персонала на Европол)
5. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Задължение за определяне на целите — Обхват
6. Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, който не осигурява адекватното обезщетяване на неимуществената вреда
(член 93 от Правилника за персонала на Европол)
1. Атестационният доклад, който не е изготвен от директора на Европол, компетентен във връзка с повишаването в стъпка, а от оценител, компетентен във връзка с оценяването, по никакъв начин, дори имплицитно, не следва да се счита за първоначален отказ за повишаване в стъпка, тъй като тези два вида решения имат съвсем отделен предмет и се вземат от два различни компетентни органа.
(вж. точка 54)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Spee/Европол, F‑121/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 40
2. Във връзка със споровете от финансов характер Съдът на публичната служба разполага съгласно разпоредбите на член 93 от Правилника за персонала на Европол с неограничена компетентност, поради което може да осъди институцията ответник да заплати определени суми, евентуално заедно с лихви за забава.
Искането да се изплати заплата в увеличен размер, заедно с лихви за забава, не представлява искане за задължителни указания, а искане от финансов характер.
(вж. точки 57 и 58)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑241, точки 33 и 92
3. Решението на дадена общностна институция, което е съобщено на всички нейни служители и с което се цели да се осигури еднакво третиране във връзка с атестирането, представлява вътрешно указание и като такова трябва да се разглежда като правило за поведение, което администрацията сама си е наложила и от което не може да се отклонява, без да уточни причините за това, тъй като в противен случай би нарушила принципа за равно третиране.
Насоките, които съдържат правила за изготвяне на атестационните доклади в Европол, представляват подобно вътрешно указание. Ето защо, когато съгласно вътрешното указание атестационният доклад се изготвя и подписва от прекия началник на служителя, изготвянето и подписването на този доклад от заверяващия, още повече когато не е оправомощен за това, представлява нарушение на посоченото вътрешно указание.
Макар решение, което е взето от некомпетентен орган поради неспазване на правилата за разпределяне на правомощията, да може да бъде отменено само когато неспазването на посочените правила засяга правилата на добра администрация във връзка с управлението на персонала или някоя от гаранциите, които правилникът предоставя на длъжностните лица, целта на насоките относно развитието на кариерата и оценката на персонала е да се даде възможност на администрацията редовно да получава колкото е възможно по-точна и пълна информация за това как оценяваните служители изпълняват възложените им задачи и да се гарантира, че оценката ще бъде изготвена от лицата, които най-добре познават работата на съответните служители и поради това най-добре могат да определят техните цели. Следователно с тези разпоредби действително се цели да се осигури добра администрация във връзка с управлението на персонала и тяхното неспазване по принцип може да доведе до отмяна на атестационния доклад, изготвен и подписан от заверяващия.
(вж. точки 79, 80, 83—85, 87 и 88)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 септември 2003 г., McAuley/Съвет, T‑165/01, Recueil FP, стр. I‑A‑193 и II‑963, точка 44; 13 юли 2006 г., Vounakis/Комисия, T‑165/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑155 и II‑A‑2‑735, точки 45—50
Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Diomede Basili/Комисия, F‑108/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 61 и 62
4. В някои случаи, когато това е обективно оправдано, администрацията може да се отклони от правилата, съдържащи се във вътрешното указание. Все пак обстоятелството, че служител на Европол е имал трима различни преки началници през годината, за която е оценяван, и техните оценки са противоречиви, не е основание да се приеме, че изготвянето на атестационния доклад в нарушение на точка 8 от насоките относно развитието на кариерата и оценката на персонала е оправдано, след като втората алинея от посочената точка 8 се отнася именно до случаите, в които през периода, за който е оценяван, служителят има повече от един пряк началник.
Освен това различното оценяване на служителя от страна на отделните преки началници по принцип не е причина, обосноваваща неспазването на съдържащо се в насоките правило, съгласно което последният по време пряк началник на служителя изготвя атестационния доклад, тъй като в противен случай посоченото правило би било изпразнено от съдържание.
Поради това, когато отклонението от насоките не е обективно оправдано, атестационният доклад, изготвен в нарушение на правилото, съдържащо се в точка 8, втора алинея от тези насоки, трябва да се счита за приет от некомпетентен орган.
(вж. точки 89—91 и 93)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 21 октомври 1998 г., Vicente-Nuñez/Комисия, T‑100/96, Recueil FP, стр. I‑A‑591 и II‑1779, точки 67—76; McAuley/Съвет, посочено по-горе, точка 45
Съд на публичната служба — 9 юли 2008 г., Kuchta/ЕЦБ, F‑89/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 49—59
5. От насоките относно развитието на кариерата и оценката на персонала следва, че в края на всеки период на оценяване Европол е длъжен да определи на лицето, заемащо съответната длъжност, цели, въз основа на които впоследствие ще бъде изготвен атестационният доклад за следващия период. Атестационният доклад, изготвен без предварително на служителя да са били определени такива цели, е незаконосъобразен.
(вж. точки 95, 96 и 100)
6. Отмяната на атестационен доклад, изготвен при съществени нарушения на процесуалните правила, в случая приемане на този доклад от некомпетентен орган и без на служителя да са били определени каквито и да било цели, не осигурява адекватно и достатъчно обезщетяване на неимуществената вреда, която служителят претърпява в резултат на въпросния доклад.
(вж. точки 104—106)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 30 септември 2004 г., Ferrer de Moncada/Комисия, T‑16/03, Recueil FP, стр. I‑A‑261 и II‑1163, точка 68