РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
27 февруари 2014 година(*)
„Конкуренция — Картели — Световен пазар на екраните с течни кристали (LCD) — Споразумения и съгласувани практики в областта на цените и на производствените мощности — Вътрешни продажби — Право на защита — Глоби — Частично освобождаване от глобата — Едно и също продължавано нарушение — Принцип „ne bis in idem“
По дело T‑128/11
LG Display Co. Ltd, установено в Сеул (Южна Корея),
LG Display Taiwan Co. Ltd, установено в Тайпе (Тайван),
представлявани от A. Winckler и F.‑C. Laprévote, адвокати,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват P. Van Nuffel и F. Ronkes Agerbeek, в качеството на представители, подпомагани от S. Kingston, barrister,
ответник,
с предмет жалба за частична отмяна на Решение C (2010) 8761 окончателен на Комисията от 8 декември 2010 г. относно процедура по прилагане на член 101 [ДФЕС] и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (преписка COMP/39.309 — LCD) и за намаляване на размера на наложената с това решение глоба на жалбоподателите,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, G. Berardis (докладчик) и C. Wetter, съдии,
секретар: N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 април 2013 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
Обстоятелства, предхождащи спора
Дружества, разглеждани в настоящото производство
1 LG Display Co. Ltd (наричано по-нататък „LGD“), наричано по-рано LG Philips LCD Co. Ltd, е корейско дружество, което контролира група дружества, установени по целия свят и занимаващи се с производство на екрани с течни кристали с активна матрица (наричани по-нататък „LCD“).
2 LGD е учредено на 26 юли 1999 г. по силата на споразумение за съвместно предприятие, сключено между корейското дружество LG Electronics, Inc. (наричано по-нататък „LGE“) и нидерландското дружество Koninklijke Philips Electronics NV (наричано по-нататък „Philips“).
3 В периода между 26 юли 1999 г. и 23 юли 2004 г. LGE и Philips притежават по 50 % от капитала на LGD. Впоследствие тяхното участие се понижава съответно до 37,9 % и 32,87 %.
4 LG Display Taiwan Co. Ltd, с предишно наименование LG Philips LCD Taiwan (наричано по-нататък „LGDT“), е тайванско дружество, което на 100 % е дъщерно дружество на LGD и се занимава с производството и доставката на LCD.
[…]
Обжалваното решение
[…]
19 В обжалваното решение Комисията установява съществуването на картел между шест големи международни производители на LCD, сред които са жалбоподателите, по отношение на следните две категории такива изделия с големина от дванадесет или повече инча: LCD за информационни технологии, каквито са тези за компактните преносими компютри и мониторите за компютри, и LCD за телевизори (общо наричани по-нататък „обхванатите от картела LCD“).
20 Съгласно обжалваното решение картелът е осъществявал едно и също продължавано нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), извършено поне между 5 октомври 2001 г. и 1 февруари 2006 г. (наричан по-нататък „периодът на нарушение“). В този период участниците в картела са провели редица многостранни срещи, наричани от тях „срещи Кристал“, основно в хотели в Тайван. Срещите са имали насочен явно срещу конкуренцията предмет, тъй като са били повод по-конкретно участниците да определят минимални цени за обхванатите от картела LCD, да обсъждат своите ценови очаквания с цел избягване на понижаването на цените, да координират увеличенията на цените, както и равнищата на производство. През периода на нарушение участниците в картела са провеждали и двустранни срещи, като често са обменяли информация относно разглежданите по време на „срещите Кристал“ въпроси. Освен това са предприемали мерки за проверка на прилагането на взетите по време на тези срещи решения (съображения 70—74 от обжалваното решение).
[…]
22 В съответствие с Насоките от 2006 г. Комисията първо е определила стойността на продажбите на пряко или непряко засегнатите от нарушението LCD, обхванати от картела. За целта тя установява следните три категории на осъществени от участниците в картела продажби:
– „преки продажби в ЕИП“ — това са продажбите на обхванати от картела LCD на друго предприятие в рамките на ЕИП,
– „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ — това са продажбите на обхванати от картела LCD, които са включени в готови изделия на групата, в която участва производителят, и са продавани на друго предприятие в рамките на ЕИП,
– „непреки продажби“ — това са продажбите на обхванати от картела LCD на друго предприятие, намиращо се извън ЕИП, което впоследствие вгражда екраните в готови изделия, които продава в ЕИП (съображение 380 от обжалваното решение).
23 Въпреки това Комисията приема, че може да вземе предвид само първите две категории, посочени в точка 22 по-горе, тъй като включването на третата категория не е необходимо, за да се достигне достатъчно възпиращо равнище на наложените глоби (съображение 381 от обжалваното решение).
24 Вместо да използва стойността на осъществените от дадено предприятие продажби през цялата последна година от участието му в нарушението, както по-конкретно е предвидено в параграф 13 от Насоките от 2006 г., Комисията приема за по-подходящо да използва в случая средната годишна стойност на продажбите за целия период на нарушение, имайки предвид по-специално експоненциалното нарастване на продажбите на повечето от съответните предприятия през разглежданите в обжалваното решение години (съображение 384 от обжалваното решение).
25 Що се отнася до жалбоподателите, Комисията приема въпреки техните възражения, че стойността на разглежданите продажби трябва да се изчисли, като се вземат предвид и осъществените от тях продажби в полза на LGE и на Philips. Всъщност, от една страна, продажбите на тези дружества също били обсъждани между участниците в картела, а от друга страна, отнасящите се до тези продажби цени били повлияни от характеризиращите пазара обстоятелства, а именно съществуването на обхванати от картела цени. По този начин според жалбоподателите общата стойност на осъществените в периода на нарушение релевантни продажби възлиза на 2 296 240 479 EUR, от които средната годишна стойност, получена, като се раздели този размер на продължителността на съществуване на картела от 4,33 години, се равнява на 530 309 579 EUR (съображения 386 и 396, както и таблица 4 от обжалваното решение).
[…]
31 Въз основа на тези съображения с член 2 от обжалваното решение Комисията налага глоба на жалбоподателите солидарно в размер на 215 000 000 EUR.
Производство и искания на страните
32 На 23 февруари 2011 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
33 След подадената от Комисията на 8 декември 2011 г. писмена дуплика, на основание член 48, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателите привеждат допълнително доказателство в подкрепа на повдигнатото в тяхната жалба четвърто правно основание (наричано по-нататък „допълнителното доказателство“).
34 На 26 януари 2012 г. Комисията представя становището си по предявеното допълнително доказателство.
35 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да открие устната фаза на производство и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, поставя писмено въпроси на страните, на които те отговарят в определения им срок.
36 Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 26 април 2013 г.
37 Впоследствие, без да закрива устната фаза на производството, Общият съд поставя на страните още въпроси в писмен вид, на които те отговарят в определения им срок.
38 На 12 юли 2013 г. председателят на шести състав на Общия съд закрива с решение устната фаза на производството.
39 Жалбоподателите искат от Общия съд:
– да отмени частично обжалваното решение и да намали съществено размера на наложената им с това решение глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,
– да предприеме всички други мерки, които счита за подходящи.
40 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По първото правно основание, изведено от обстоятелството, че Комисията погрешно и в нарушение на правото на защита на жалбоподателите е взела предвид техните вътрешни продажби при изчисляването на размера на глобата
[…]
По първата част, отнасяща се до нарушението на Насоките от 2006 г.
[…]
– Относно вземането предвид на продажбите в полза на свързаните с жалбоподателите предприятия
60 Според жалбоподателите по същество те не образуват заедно с LGE и Philips единно предприятие по смисъла на припомнената в точка 54 по-горе съдебна практика, поради което последните не може да се считат за солидарно отговорни за извършеното от жалбоподателите нарушение, като с помощта на това обстоятелство не може да се установи дали обхванатите от картела LCD, които жалбоподателите са продали на LGE и на Philips, са по смисъла на параграф 13 от Насоките от 2006 г. част от продажбите, свързани с констатираното в обжалваното решение нарушение.
61 Във връзка с това трябва да се посочи, че Комисията не твърди, че извършените от жалбоподателите продажби в полза на LGE и на Philips са засегнати от нарушението само поради това че не са осъществени продажби между дружества, образуващи единно предприятие по смисъла на припомнената в точка 54 по-горе съдебна практика.
62 В действителност обстоятелството, че в обжалваното решение Комисията не установява наличието на формирано от жалбоподателите, LGE и Philips единно предприятие, е необходимо условие, за да може осъществените от жалбоподателите продажби в полза на LGE и на Philips да се включат в категорията „преки продажби в ЕИП“, която предполага тези продажби да са осъществени в полза на трети независими лица. При все това Комисията е трябвало да обясни каква е връзката между картела и осъществените от жалбоподателите продажби в полза на LGE и на Philips.
63 С оглед на това в съображение 396 от обжалваното решение Комисията приема, че тази връзка се състои в обстоятелството, първо, че продажбите на обхванатите от картела LCD на клиенти като LGE и Philips, които са свързани с участниците в картела, са били част от провежданите между тях обсъждания и второ, че продажните цени за тези клиенти са били повлияни от характеризиращите пазара обстоятелства, а именно съществуването на обхванати от картела цени.
[…]
По третата част, отнасяща се до нарушението на принципа на равно третиране
[…]
136 По отношение на жалбоподателите Комисията приема в крайна сметка, че те не образуват заедно с LGE и с Philips единно предприятие. Във връзка с това трябва да се посочи, че жалбоподателите не предоставят никакво доказателство, поставящо под съмнение този извод на Комисията.
137 Така осъществените от жалбоподателите продажби в полза на LGE и на Philips са били включени в категорията „преки продажби в ЕИП“.
138 Ако Комисията не бе подходила по този начин, тя би допуснала жалбоподателите да получат предимство спрямо другите участници в картела, които подобно на тях не са били вертикално интегрирани, доколкото не са образували единно предприятие с дружествата, на които са продавали обхванатите от картела свои LCD.
139 Обстоятелството, че по отношение на участниците в картела, които за разлика от жалбоподателите са били възприети като вертикално интегрирани единни предприятия, Комисията е включила съответните продажби в категорията „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“, не следва да се оспорва от гледна точка на спазването на принципа на равно третиране, тъй като съществуването на единно предприятие създава различна обстановка, която оправдава прилагането спрямо посочените участници на тази друга категория.
140 Що се отнася до довода на жалбоподателите, който се отнася до твърдението за упражнена дискриминация в зависимост от това дали вътрешните за дадена група продажби са били насочени към дъщерни дружества или към дружества майки, достатъчно е да се посочи, че с основание Комисията е приложила понятието за единно предприятие. По този начин е прието, че дружествата, които са дъщерни на 100 %, се отнасят към същото предприятие както участниците в картела, докато за дружествата с акционерно участие в дружества от картела не е прието, че са дружества майки, тъй като не е доказано да са били изпълнени изискуемите от съдебната практика условия за това. Комисията обаче приема, че по отношение на жалбоподателите случаят с LGE и Philips не е такъв и този извод не се оспорва от тях. От друга страна, когато предприятие от тези, които участват в картела, е извършвало продажби в ЕИП в полза на трети независими лица, тези продажби са взети предвид от Комисията независимо от вида на попадащото в това предприятие дружество (дъщерно дружество или дружество майка), осъществило в действителност продажбите на обхванатите от картела LCD.
141 По отношение на обстоятелството, че Комисията е решила при изчисляването на размера на глобата да не взема под внимание предвидената в съображение 380 от обжалваното решение трета категория продажби, а именно „непреките продажби“ (вж. точка 22 по-горе), следва да се посочи, че макар наистина някои от обхванатите от картела LCD, които са доставени от участниците в картела на установени извън ЕИП трети лица, да са могли да попаднат в продавани в ЕИП готови изделия, не би могло да се отрече, че връзката между картела и територията на ЕИП по смисъла на параграф 13 от Насоките от 2006 г. е била по-слаба от връзката, която е била налице при двете категории продажби, взети предвид в обжалваното решение.
142 Освен това, тъй като изключването на „непреките продажби“ е приложено спрямо всички участници в картела, то във връзка с това не може да се установи никаква дискриминация.
[…]
По второто правно основание, изведено от твърдението за неправилен отказ на Комисията да предостави на жалбоподателите освобождаване от глоба за 2005 г.
155 Жалбоподателите считат, че Комисията е трябвало да им признае правото на частично освобождаване от глоби съгласно параграф 23, буква б), последна алинея от Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г. не само за 2006 г., но и за 2005 г. Всъщност с отправеното от тях на 17 юли 2006 г. устно искане за освобождаване от глоби, както и с придруженото от множество писмени доказателства тяхно допълнително устно изявление от 20 юли 2006 г. жалбоподателите първи уведомили Комисията за факти, които дотогава тя не знаела, а именно че отнасящият се до LCD картел е продължил да съществува през 2005 г. Във връзка с това жалбоподателите твърдят, че представените от Samsung на 18 юли 2006 г. документи, които са последвали направеното от тях устно искане, не позволявали да се установи организирането през 2005 г. на „срещи Кристал“, а допълнителното устно заявление на Samsung от 20 юли 2006 г., описващо осъществени между конкурентите контакти през 2005 г., не е било придружено от писмени доказателства.
[…]
157 Следва да се напомни, че параграф 23 от Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г. предвижда следното:
„23 В решението, прието след приключване на административното производство, Комисията преценява:
a) дали предоставените от предприятието доказателства представляват съществена добавена стойност спрямо доказателствата, притежавани от Комисията към същия момент;
б) степента на намаляване на глобата на предприятието, определена по следния начин спрямо размера на глобата, която иначе Комисията би наложила:
– [п]ървото предприятие, изпълнило условието по точка 21: намаление между 30 % и 50 %;
– […]
Освен това, ако дадено предприятие предостави доказателства за неизвестни на Комисията преди това факти, които имат пряко отношение към сериозността или периода на съществуване на предполагаемия картел, Комисията не взема тези факти предвид при определянето на размера на глобата, която ще бъде наложена на представилото доказателствата предприятие“.
[…]
Припомняне на основните принципи
[…]
166 В този смисъл параграф 23, буква б), последна алинея от Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г. не се отнася до случаите, в които предприятието представя само нови или по-пълни доказателства за факти, които вече са известни на Комисията. Споменатата алинея не се прилага и за случаите, в които предприятието представя нови факти, които обаче не могат да променят преценката на Комисията относно тежестта или продължителността на картела. За сметка на това разпоредбата се прилага изключително в случаите, при които са изпълнени две условия: първо — съответното предприятие е първото, което доказва по-рано неизвестни на Комисията факти, и второ — след като тези факти имат пряко отражение върху тежестта или продължителността на предполагаемия картел, те позволяват на Комисията да направи нови изводи във връзка с нарушението (Решение по дело Transcatab/Комисия, посочено по-горе, точка 382).
167 Трябва да се възприеме ограничително тълкуване на условията за прилагането на параграф 23, буква б), последна алинея от Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г., като то се сведе до случаите, в които участващо в картел дружество предоставя на Комисията нова информация относно тежестта или продължителността на нарушението, и го изключи в случаите, в които дружеството е предоставило само данни, позволяващи да се подкрепят доказателствата относно съществуването на нарушението. Във връзка с това трябва да се напомни, че тъй като производството за освобождаване от глоба или намаляване на техния размер е изключение от правилото, съгласно което дадено предприятие трябва да се санкционира за всяко нарушение на нормите на правото на конкуренцията, при това положение свързаните с него правила трябва да се прилагат ограничително. Следва освен това да се подчертае, че ако предприятията загубят стимулите, които ги насърчават да бъдат първите, които предават на Комисията информация за картел, това ще се отрази на ефикасността на програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.
[…]
Приложение към дадения случай
170 Най-напред следва да се приеме, че жалбоподателите не оспорват възприетата от Комисията последователност на настъпилите през юли 2006 г. събития. Поради това е безспорно, че:
– на 17 юли 2006 г. жалбоподателите правят устно изявление,
– на 18 юли 2006 г. Samsung представя някои доказателства,
– на 20 юли 2006 г. в 9.40 ч. Samsung прави устно изявление,
– на 20 юли 2006 г. в 15.30 ч. жалбоподателите правят устно изявление и представят доказателства.
171 Следователно, за да получат частично освобождаване от глоби за 2005 г., жалбоподателите трябва да докажат, че предоставените от тях на 17 юли 2006 г. данни отговарят на условията по параграф 23, буква б), последна алинея от Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г., както накратко са изложени в точка 166 по-горе. В противен случай жалбоподателите трябва да докажат, от една страна, че въпреки представените от Samsung на 18 и 20 юли 2006 г. данни Комисията не е знаела, че санкционираното с обжалваното решение нарушение е продължило и през 2005 г., и от друга страна, че предоставените от тях на 20 юли 2006 г. данни са отговаряли на тези условия.
172 Следва да се провери дали с посочените в подкрепа на настоящото правно основание доводи жалбоподателите са успели да докажат, че е трябвало да получат частично освобождаване от глоби за 2005 г.
173 На първо място, според жалбоподателите Комисията тълкува неправилно параграф 23, буква б), последна алинея от Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г., като изисква за получаването на частично освобождаване от глоби те да предоставят достатъчно доказателства за установяването на разглежданите обстоятелства. Всъщност текстът на известието, както е разтълкуван от Комисията в други преписки, предвиждал тези доказателства да бъдат само относими. Освен това Комисията проявила към Samsung благосклонно отношение, като го освободила от глоби въз основа на данни, които не били по-качествени от тези, предоставени от жалбоподателите.
174 Във връзка с това следва да се посочи, че в съответствие с припомнените в точки 161—168 по-горе принципи Комисията правилно е приела, че предоставените на 17 юли 2006 г. от жалбоподателите данни са твърде общи, за да удовлетворят въведените с разглежданата разпоредба изисквания, съобразно направеното от съдебната практика тълкуване.
175 Всъщност при разглеждане на изявлението на жалбоподателите от 17 юли 2006 г. се установява, че в съображение 467 от обжалваното решение Комисията с основание посочва следното:
„[…] В случая, за да се докаже, че нарушението е продължило през цялата 2005 г., не са достатъчни направените само устно на 17 юли 2006 г. твърдения, че срещи, подобни на проведените на 5 и 19 октомври 2001 г., са продължили да се провеждат до началото на 2005 г., че след тази дата е продължил да се осъществява известно време определен обмен на информация или че минималните цени и насоките относно тарифите са били понякога обсъждани или договаряни, но от друга страна, тези срещи се ограничавали до обмена на информация за цените, капацитета и производството. Към момента, в който [LGD] представя този вид доказателства, които се отнасят до 2005 г. и до първите два месеца на 2006 г., и по-конкретно представяйки ги с изявлението си от 20 юли 2006 г., Samsung, в качеството му на дружество, искащо освобождаване от глоба, вече в достатъчна степен е било информирало Комисията със своите изявления от 18 и 20 юли 2006 г. за това, че нарушението е продължило и през 2005 г. […]“.
176 За разлика от твърдението на жалбоподателите, не може да се приеме, че тяхното изявление съдържа точни и обосновани доказателства — отнасящи се пряко до продължителността на нарушението по смисъла на припомнената в точка 168 по-горе съдебна практика — че нарушението е продължило да се осъществява през цялата 2005 г. Всъщност, макар в изявлението да се посочва, че по време на срещи, проведени от октомври 2001 г. до началото на 2005 г., са били обсъждани данни за цените, пазара и условията на доставки по света, както и са били обменени данни за отношенията с някои клиенти, след тази дата обаче въпросът се поставя само по отношение на „обмен на данни“ в „определен период от време“, без да се уточнява за какъв вид данни е ставало дума. Позоваването в изявлението на обмена на данни за цените се отнася до посочените срещи, които са проведени между 2001 г. и началото на 2005 г. По никакъв начин в изявлението не е споменат обменът на данни относно цените за периода след началото на 2005 г. В изявлението не се уточнява и на коя дата през 2005 г. е било изменено естеството на срещите, като то се ограничава да посочи, че тази промяна е настъпила в началото на годината.
177 Следователно съдържащите се в изявлението на жалбоподателите данни относно 2005 г. са твърде общи, за да имат пряко отражение върху продължителността на картела.
178 Относно обстоятелството, че Комисията не е приложила спрямо Samsung достатъчно взискателни критерии, като го е освободила от глобите, достатъчно е да се посочи, че приложимите в случая и описани в параграф 8, буква б) от Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г. критерии са различни от тези, които са предвидени в неговия параграф 23, буква б), последна алинея. В действителност съгласно първата от тези разпоредби пълно освобождаване от глоба се предоставя на предприятието, което първо е разкрило доказателства от естество по мнението на Комисията да ѝ позволят да установи наличието на картел.
179 Обстоятелството, че става дума за различни критерии, предоставя на Комисията обективно основание да не третира Samsung и жалбоподателите по един и същи начин, без при това да нарушава принципа на равно третиране (вж. съдебната практика, припомнена в точка 131 по-горе).
[…]
189 Вярно е освен това, че представеното от Samsung последно доказателство, посочено в точка 187 по-горе, не е споменато в обжалваното решение, което се основава предимно на представените от жалбоподателите доказателства относно 2005 г. Въпреки това неспоменаването в обжалваното решение на всяко от представените от Samsung доказателства не променя обстоятелството, че към 20 юли 2006 г., която е датата на изявлението на жалбоподателите, Комисията е знаела, благодарение на представените от Samsung доказателства, че двустранните контакти между някои от участниците в картела са продължили и през 2005 г.
190 Фактът, че Комисията е използвала по-често представените от жалбоподателите на 20 юли 2006 г. данни, потвърждава действително тяхното по-голямо за нея доказателствено значение от това, което имат представените по-рано от Samsung доказателства. Така или иначе именно по тази причина Комисията е приела, че представените от жалбоподателите доказателства имат „съществена добавена стойност“ по смисъла на параграфи 21 и 22 от Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г., която обосновава намалението с 50 % на размера на глобата. В това отношение трябва да се подчертае, че критериите за преценка при предоставянето на това намаление са различни от припомнените в точка 166 по-горе критерии, които са приложими с оглед на преценката дали въз основа на изявлението на жалбоподателите от 20 юли 2006 г. може да се предприеме частично освобождаване от глоби и за 2005 г.
[…]
192 Четвърто, що се отнася до обстоятелството, че представените от Samsung данни не се отнасят до „срещите Кристал“, а само до двустранни контакти, следва да се напомни, че обжалваното решение, и по-конкретно неговото съображение 70, определя разглежданото нарушение като обхващато не само „срещите Кристал“, но също срещите и двустранните контакти между участниците в картела. Поради това доказателствата относно наличието на тези контакти през 2005 г. са от значение, за да се докаже, че констатираното с обжалваното решение едно и също нарушение е продължило през цялата 2005 г.
193 По отношение на обстоятелството, че представените от Samsung доказателства не се отнасяли точно до участието през 2005 г. на жалбоподателите в картела, следва да се напомни от една страна, както бе отбелязано в точка 185 по-горе, че в едно от представените от Samsung електронни писма се прави позоваване на възможността жалбоподателите да бъдат запитани за намеренията им относно някои цени, което указва на тяхното продължаващо участие в картела. От друга страна, съгласно съдебната практика, след като става дума за едно и също продължавано нарушение, то предприятие, участвало в нарушение със собствените си действия, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика по член 101, параграф 1 ДФЕС, и което е целяло да способства за цялостното осъществяване на нарушението, може да е отговорно за целия период на участието си в посоченото нарушение и за действията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение (Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точка 160 и Решение на Общия съд от 2 февруари 2012 г. по дело Denki Kagaku Kogyo и Denka Chemicals/Комисия, T‑83/08, точка 242).
194 От изложеното по-горе следва, че доводите на жалбоподателите, насочени към постигането на частично освобождаване от глобите за 2005 г., са неоснователни.
195 При тези обстоятелства, на последно място, следва да се разгледа изложеният при условията на евентуалност довод на жалбоподателите, който се отнася до обстоятелството, че признатото от Комисията в тяхна полза частично освобождаване за януари 2006 г. предполага този месец да бъде изключен от всички засягащи ги етапи на изчисляване на размера на глобата.
196 Във връзка с това трябва да се напомни посоченото в таблица 5 от обжалваното решение, че при изчисляването на коефициента за продължителност на нарушението Комисията е изключила месец януари 2006 г. по отношение на жалбоподателите. Всъщност спрямо тях е бил приложен коефициент от 4,16, докато коефициентът, приложен спрямо другите участници в картела е бил от 4,25 и е съответствал на продължителността на целия период на нарушение, закръглен надолу.
197 Въпреки това, за да определи стойността на свързаните с нарушението продажби на стоки — стойност, от която е получен основният размер за изчисляването на глобата — Комисията е изчислила за всички участници в нарушението средната стойност на техните продажби през целия период на нарушение, включително през м. януари 2006 г.
198 Поради това Комисията е взела предвид и по отношение на жалбоподателите общия размер на техните продажби за целия период на нарушение, включително за м. януари 2006 г., и е разделила получената стойност на 4,33, което е продължителността на целия период на нарушение, закръглен нагоре.
199 Следва да се напомни направеното от Комисията потвърждение в съображение 468 от обжалваното решение, че фактът на частично освобождаване на жалбоподателите от глоби за 2006 г. означава, че за да се изчисли размерът на съответстващата им глоба, те следва да се третират по същия начин, както ако бяха участвали в нарушението от 5 октомври 2001 г. до 31 декември 2005 г. Казано по начин, който е по-близък до текста на параграф 23, буква б), последна алинея от Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г., за да се определи размерът на тази глоба, не би следвало да се вземат предвид настъпилите след 31 декември 2005 г. обстоятелства.
200 Чрез своя подход спрямо жалбоподателите обаче Комисията не е спазила собственото си обещание да не взема предвид покрития от частичното освобождаване от глоби период, предоставен в съответствие с параграф 23, буква б), последна алинея от Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г.
201 В действителност тази разпоредба не задължава Комисията само при изчисляването на коефициента за продължителност на нарушението да се абстрахира от обстоятелствата, за които се отнася конкретното освобождаване от глоби, а трябва да ѝ се признае по-широко действие, което изключва вземането под внимание на тези обстоятелства по отношение на аспектите, отнасящи се до определянето на размера на глобата, включително до изчисляването на средната стойност на относимите продажби. По този начин по същество частичното освобождаване от глоба съгласно Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г. е равностойно на „правна фикция“, по силата на която за изчисляването на размера на глобата Комисията трябва да процедира, както ако предприятието, ползващо се от освобождаването от глоба, не бе участвало в нарушението в периода, за който се отнася това освобождаване.
202 Поради това следва да се отхвърли становището на Комисията, че частичното освобождаване от глоба не се отразява по никакъв начин на избора на референтната година или референтните години, използвани за изчисляване на стойността на относимите продажби в рамките на изчисляването на основния размер на глобата, която стойност служела само за преценяване на увреждащото въздействие на участника в картела.
203 От изложеното по-горе следва, че настоящото правно основание трябва да бъде уважено частично, доколкото Комисията неправилно е взела под внимание м. януари 2006 г. при изчисляването на стойността на продажбите на жалбоподателите във връзка с изчисляването на размера на глобата, която да им наложи.
По третото правно основание, изведено от обстоятелството, че Комисията отказала неправилно да разгледа съдействието на жалбоподателите като смекчаващо обстоятелство при изчисляването на размера на глобата
[…]
205 Съгласно параграф 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. може да представлява смекчаващо обстоятелство, което да доведе до намаляване на размера на глобата, обстоятелството, че „съответното предприятие е оказало ефективно съдействие на Комисията извън обхвата на Известие за намаляване и освобождаване от отговорност [от 2002 г.] и извън своето правно задължение за това“.
206 Във връзка с това следва да се посочи, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска за оказано на Комисията едно и също съдействие дадено предприятие да получи двойно намаление на размера на глобата въз основа на Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г. и въз основа на Насоките от 2006 г.
207 Всъщност съгласно съдебната практика по отношение на нарушенията, които попадат в приложното поле на Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г., заинтересованото лице по принцип не може основателно да упреква Комисията, че не е отчела степента на неговото сътрудничество като смекчаващо обстоятелство извън правната рамка на това известие (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точка 586 и Решение на Общия съд от 14 юли 2011 по дело Arkema France/Комисия, T‑189/06, Сборник, стр. II‑5455, точка 178). След като Комисията е взела предвид съдействието на жалбоподателите, като е намалила размера на глобата, прилагайки Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г., тя не може основателно да бъде упрекната, че не е приложила допълнително намаление на размера на наложената на жалбоподателите глоба извън приложното поле на това известие.
208 От това следва, че съдебната практика, съгласно която в изключителни случаи Комисията трябва да намали размера глобата на предприятие въз основа на параграф 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г. (вж. в този смисъл Решение от 17 май 2011 г. по дело Arkema France/Комисия, посочено по-горе, точка 170 и Решение по дело Transcatab/Комисия, посочено по-горе, точка 330), трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на подобни положения предполага сътрудничеството на съответното предприятие, макар и да надхвърля неговите законови задължения за съдействие, да не му дава право на намаление на размера на глобата въз основа на Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г.
209 В случая, тъй като Комисията упреква жалбоподателите, че са участвали в картел, безспорно е, че става дума за нарушение, попадащо именно в приложното поле на Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г. (вж. по аналогия Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 381).
210 Също така безспорно е, че жалбоподателите са получили намаление на размера на глобата в съответствие с това известие.
211 При тези обстоятелства жалбоподателите могат да се ползват от допълнително намаление с оглед на смекчаващо обстоятелство само въз основа на сътрудничество, което е различно от взетото вече под внимание в съответствие с Известието относно освобождаването от глоби от 2002 г. и което отговаря на изискуемите условия за прилагане на параграф 29, четвърто тире от Насоките от 2006 г.
[…]
По четвъртото правно основание, изведено от изключването на японските доставчици на LCD от процедурата
[…]
Относно понятието за едно и също продължавано нарушение
[…]
220 Най-напред следва да се припомни, че понятието за едно и също нарушение се отнася до положение, при което няколко предприятия са участвали в нарушение, състоящо се в продължаващо поведение, което преследва единствената икономическа цел да се наруши конкуренцията, или състоящо се в самостоятелни нарушения, свързани помежду си от еднаква цел (една и съща цел на съвкупността от елементите) и едни и същи субекти (едни и същи предприятия, съзнателно участващи в постигането на общата цел) (вж. Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, Сборник, стр. II‑1255, точка 89 и цитираната съдебна практика).
221 По-нататък следва да се припомни, че нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде резултат не само от изолирано действие, а и от поредица действия или пък от продължавано поведение. Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с довода, че един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли да представляват сами по себе си и взети поотделно нарушение на посочената разпоредба. Когато различните дейности се вписват в общ план поради тяхната нарушаваща конкуренцията на общия пазар еднаква цел, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези дейности от съответните предприятия в зависимост от тяхното участие в нарушението, разгледано в неговата цялост (вж. Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, посочено по-горе, точка 90 и цитираната съдебна практика).
222 В това отношение на първо място следва да се посочи, че ако тази съдебна практика допуска Комисията да преследва само с една процедура и едно решение едновременно няколко поведения, които биха могли да се преследват поотделно, то тя не задължава Комисията да действа по този начин. Затова Комисията по принцип не би могла да бъде упрекната, че преследва поотделно различни поведения, които е могла да групира в едно и също продължавано нарушение. Всъщност всяко от тези поведения би могло да обхваща в себе си множество нарушения.
223 Следователно Комисията има право на преценка относно обхвата на образуваните от нея процедури. В действителност съгласно съдебната практика тя не може да бъде задължена да констатира и да санкционира всяко антиконкурентно поведение и съдилищата на Съюза не могат, дори само с оглед на намаляването на размера на глобата, да приемат, че с оглед на доказателствата на нейно разположение Комисията е трябвало да констатира съществуването на дадено нарушение в определен период и по отношение на определено предприятие (вж. в този смисъл Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, посочено по-горе, точки 369 и 370).
224 Упражняването на това правомощие е поставено под съдебен контрол. Въпреки това от съдебната практика следва, че нейният избор би могъл да се счита за злоупотреба с власт единствено ако се окаже, че Комисията е направила без обективна причина едно и също фактическо положение предмет на две отделни производства (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 юни 2010 г. по дело Комисия/Alrosa, C‑441/07 P, Сборник, стр. I‑5949, точка 89).
225 В случая Комисията е приела, че не разполага или все още не разполага с достатъчно доказателства срещу японските доставчици, и по този начин е избрала да не образува срещу тях производства едновременно с тези срещу жалбоподателите и останалите адресати на обжалваното решение. Това обстоятелство обаче представлява обективна причина, която оправдава направения от Комисията избор. Безспорно в рамките на образувана срещу японските доставчици процедура Комисията е длъжна по-специално да спазва принципа „ne bis in idem“ по отношение на жалбоподателите.
[…]
228 В случая трябва да се посочи най-напред, че нарушението, в което Комисията упреква адресатите на обжалваното решение, се състои в тяхното участие, от една страна, в „срещите Кристал“, по време на които те са определяли минимални цени на обхванатите от картела LCD, обсъждали са прогнозни цени, за да се избегне тяхното намаление, и са координирали тяхното увеличаване, както и равнището на тяхното производство, а от друга страна, ги упреква за участието им в двустранни срещи, в които са засягани обсъждани по време на „срещите Кристал“ теми (вж. точка 20 по-горе).
229 Но жалбоподателите признават, че японските доставчици са участвали не в „срещите Кристал“, а в други срещи, в които обаче адресатите на обжалваното решение не са участвали.
230 Дори да се предположи, че японските доставчици също са образували помежду си или заедно с адресатите на обжалваното решение картел, целящ да наруши конкуренцията при цените на LCD, не би могло да се счита, че насочената към тази цел тяхна стратегия непременно е била част от същия общ план и е използвала същите методи като тези, които са били замислени от адресатите на обжалваното решение.
231 Липсата на доказателство за общ план и общи методи представлява обективна причина, която позволява на Комисията да образува производство за извършеното от жалбоподателите нарушение, без да включва в него нарушението, евентуално извършено от японските доставчици.
[…]
234 Освен това следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, който те се опитват да изведат от факта, че в подадените пред Общия съд становища на Комисията тя твърди, че за да се съобрази с принципите, установени в Решение на Общия съд от 12 октомври 2007 г. по дело Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия (T‑474/04, Сборник, стр. II‑4225, точки 72—81), не е споменала изобщо в обжалваното решение за японските доставчици, макар те да са били посочени в изложението на възраженията, въпреки че не са били негови адресати.
235 Във връзка с това трябва да се припомни какво всъщност следва от посоченото по-горе Решение по дело Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, а именно че за да се спази по-специално презумпцията за невиновност, Комисията трябва в публикуваните от нея решения да избягва да се позовава на предприятия, ако това би могло просто да се окаже обвинение в извършването на нарушение, когато диспозитивът на съответното решение не се отнася до съответното предприятие. При все това обстоятелството, че прилагайки установените в посоченото съдебно решение принципи, Комисията не е споменала в обжалваното решение японските доставчици, означава единствено, че тя се е съобразила с презумпцията за невиновност по отношение на тези доставчици. От друга страна, липсата на посочването им не би могла да се тълкува в смисъл, че Комисията е взела становище, дори имплицитно, относно участието на японските доставчици в антиконкурентни практики, свързани с обхванатите от картела LCD.
[…]
Относно твърдяното нарушение на задължените за мотивиране
[…]
238 Във връзка с това трябва да се напомни, че в обжалваното решение Комисията не е имала никакво задължение да излага мотивите, поради които срещу японските доставчици не е било образувано производство. Всъщност задължението за мотивиране на даден акт не може да предполага задължение за институцията, която е негов автор, да мотивира факта, че не е приела други подобни актове, адресирани до трети лица (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 414 и Решение на Общия съд от 4 юли 2006 г. по дело Hoek Loos/Комисия, T‑304/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 63). Следователно посочените от жалбоподателите доводи трябва да се отхвърлят.
Относно твърдението за нарушение на принципа на правна сигурност и на принципа „ne bis in idem“
[…]
242 В дадения случай жалбоподателите не могат да се позоват на принципа „ne bis in idem“, тъй като тяхната жалба е насочена срещу решението, с което се слага край на образуваната срещу тях от Комисията първа процедура във връзка с нарушение, отнасящо се до обхванатите от картела LCD. Всъщност на този принцип може да се прави позоваване само спрямо решение, с което се приключва евентуална втора процедура, отнасяща се до същото нарушение. От друга страна, този принцип не може да има никаква роля по отношение на обжалваното решение, чието наличие е conditio sine qua non за предявяването на същия принцип във втората процедура.
243 Правната сигурност на жалбоподателите е гарантирана от обстоятелството, че всяко решение на Комисията, с което тя ги преследва за същото нарушение като това, което е визираното в обжалваното решение, би противоречало на принципа „ne bis in idem“. Спазването на този принцип очевидно не може да се осъществи превантивно, в рамките на настоящото производство, което е насочено срещу обжалваното решение.
244 Що се отнася до обстоятелството, че Комисията е образувала процедура срещу японските доставчици, в рамките на която е поискала информация от жалбоподателите, тази процедура няма никакво отражение върху законосъобразността на обжалваното решение или върху размера на наложената на жалбоподателите глоба. Всъщност фактът, че срещу тях е било образувано производство заради констатираното в обжалваното решение нарушение, не освобождава жалбоподателите от задължението им да сътрудничат с Комисията за целите на процедура, която може да доведе до установяването на допуснато от други предприятия или дори от самите тях нарушение, при условие приетите от Комисията във връзка с това факти да бъдат различни от тези, на които се основава обжалваното решение, и с уточнението последното да не се отнася до японските доставчици.
[…]
Относно твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност
[…]
248 Следва да се посочи, че пропорционалният характер на дадена глоба трябва да се преценява с оглед на съвкупността от свързаните с нарушението обстоятелства (вж. Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело SNCZ/Комисия, T‑52/02, Recueil, стр. II‑5005, точка 58 и цитираната съдебна практика). Посочените обаче от жалбоподателите рискове, състоящите се в поемането на допълнителни разходи вследствие от образуването от Комисията на втора процедура по отношение по-специално на японските доставчици, не следва да се считат за обстоятелства, които са свързани с установеното в обжалваното решение и извършено от жалбоподателите нарушение.
[…]
Упражняване на пълен съдебен контрол
252 Освен частичната отмяна на обжалваното решение, жалбоподателите искат Общият съд да намали размера на наложената им от Комисията глоба, основавайки се на обстоятелството, че тя е допуснала грешки, посочени в разгледаните по-горе правни основания, а по отношение на изключването от процедурата на японските доставчици на LCD се основават също на вероятността образуването на процедура по отношение на тези доставчици да причини вреди на жалбоподателите.
253 От анализа на правните основания на жалбоподателите следва, че единствената допусната от Комисията грешка при определянето на наложената им от нея глоба е тази, че е взела под внимание м. януари 2006 г. при изчисляването на средната стойност на техните продажби (точки 195—203 по-горе). Освен това по изложените в точка 244 по-горе причини не може да се счита, че образуването от Комисията на процедура по отношение на японските доставчици е причинило вреда на жалбоподателите. При всички случаи това обстоятелство не се е отразило на тежестта и продължителността на извършеното от жалбоподателите нарушение.
254 При тези обстоятелства следва да се разгледа искането на жалбоподателите за поправяне от Общия съд на грешката, която се отнася до м. януари 2006 г., и за намаляването съответно на размера на наложената им от Комисията глоба.
255 Следва да се напомни, че контролът за законосъобразност на приетите от Комисията решения се допълва от пълната юрисдикция, призната на съда на Съюза в съответствие с член 261 ДФЕС по силата на член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). Тази компетентност оправомощава Съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или на периодичната парична санкция.
256 Поради това в рамките на своята пълна юрисдикция Общият съд следва да прецени, към датата, на която приема решението си, дали на жалбоподателите е наложена глоба, чийто размер правилно отразява тежестта и продължителността на разглежданото нарушение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. по дело Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, точка 117 и цитираната съдебна практика).
257 В случая трябва да се посочи, че за страните няма разногласие относно обстоятелството, че изключването на м. януари 2006 г. от изчисляването на средната стойност на относимите продажби на жалбоподателите води до определяне на наложената на жалбоподателите глоба в размер на 210 000 000 EUR предвид прилагането към посочената средна стойност на метода, използван в обжалваното решение.
258 Поради това при липсата на други елементи, които биха могли да обосноват по-съществена ревизия на размера на наложената с обжалваното решение на жалбоподателите глоба, и предвид съвкупността от обстоятелства по случая този размер трябва да се намали до 210 000 000 EUR.
259 Освен това с оглед на всичко, което бе изложено по-горе, останалите исканията в жалбата трябва да се отхвърлят.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Определя на 210 000 000 EUR размера на наложената солидарно на LG Display Co. Ltd и на LG Display Taiwan Co. Ltd глоба по член 2 от Решение C (2010) 8761 окончателен на Комисията от 8 декември 2010 година относно процедура по прилагане на член 101 [ДФЕС] и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (преписка COMP/39.309 — LCD).
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда LG Display и LG Display Taiwan да понесат направените от тях съдебни разноски, както и три четвърти от тези, които е направила Европейската комисия.
4) Европейската комисия понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 февруари 2014 година.
Подписи