Дело T‑128/11
(публикувани откъси)
LG Display Co. Ltd
и
LG Display Taiwan Co. Ltd
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Световен пазар на екраните с течни кристали (LCD) — Споразумения и съгласувани практики в областта на цените и на производствените мощности — Вътрешни продажби — Право на защита — Глоби — Частично освобождаване от глобата — Едно и също продължавано нарушение — Принцип „ne bis in idem“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 27 февруари 2014 г.
1. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Изчисляване на основния размер на глобата — Определяне на стойността на продажбите — Критерии — Вземане под внимание на продажбите в полза на предприятия — трети лица — Условие
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Изчисляване на основния размер на глобата — Опредляне на стойността на продажбите — Критерии — Вземане под внимание на продажбите в полза на дружества от същата група, които не образуват единно предприятие с обвиненото предприятие — Различно третиране на продажбите в рамките на единни предприятия, които също са участвали в картела — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Разграничаване между положение, което води до освобождаване от глоба, и такова, което води до намаляване на нейния размер — Частично освобождаване от глоба — Условия — Ограничително тълкуване
(член 101, параграф 1 ДФЕС; точка 8, буква б) и точка 23, буква б), алинея 3 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
4. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно и също нарушение — Вменяване на отговорност на предприятие за цялото нарушение — Условия
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на обвиненото предприятие — Частично освобождаване от глоба за определен период — Последици — Изключване на този период от всички етапи на изчисляване на глобата
(член 101, параграф 1 ДФЕС; точка 23, буква б), алинея 3 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията — Намаляване на глобата в замяна на съдействие от страна на обвиненото предприятие извън приложното поле на известието за съдействие — Условия
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията и точка 29, четвърто тире от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
7. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Едно и също продължавано нарушение — Задължение на Комисията да преследва чрез една процедура поведение, което се отнася до едно и също продължавано нарушение — Липса — Право на преценка на Комисията относно обхвата на процедурите — Граници — Спазване на принципа „ne bis in idem“
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
8. Конкуренция — Административно производство — Решение за установяване на нарушение — Задължение за мотивиране — Обхват
(членове 101, 102 и 296 ДФЕС)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие за пълен съдебен контрол на съдилищата на Съюза — Обхват
(членове 101, 102 и 261 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Относно определянето на основния размер на глобите, наложени за нарушение на правото на конкуренцията, когато участник в нарушението продава свързаните с това нарушение изделия на дружества, които не образуват единно предприятие с този участник, разглежданите продажби може да се считат за осъществени в полза на трети независими лица въпреки връзката между участника и тези дружества. При все това Комисията е длъжна да обясни каква е връзката между картела и разглежданите продажби.
(вж. точки 60—63)
2. Относно определянето на основния размер на глобите, наложени за нарушение на правото на конкуренцията, не следва да се оспорва от гледна точка на спазването на принципа на равно третиране обстоятелството, че продажби в дадено единно предприятие са третирани по различен начин в сравнение с продажбите между дружества в рамките на една и съща група, които дружества обаче не са определени като единно предприятие. Съществуването на единно предприятие създава различна обстановка, която оправдава прилагането на различни категории спрямо съответните участници.
(вж. точки 136—140)
3. Точка 23, буква б), последна алинея от Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели се прилага изключително в случаите, при които са изпълнени две условия: първо — съответното предприятие е първото, което доказва по-рано неизвестни на Комисията факти, и второ — след като тези факти имат пряко отражение върху тежестта или продължителността на предполагаемия картел, те позволяват на Комисията да направи нови изводи във връзка с нарушението.
Трябва да се възприеме ограничително тълкуване на тези условия, като прилагането на разпоредбата се сведе до случаите, в които участващо в картел дружество предоставя на Комисията нова информация относно тежестта или продължителността на нарушението, и го изключи в случаите, в които дружеството е предоставило само данни, позволяващи да се подкрепят доказателствата относно съществуването на нарушението. Всъщност, ако предприятията загубят стимулите, които ги насърчават да бъдат първите, които предоставят на Комисията информация за картел, това ще се отрази на ефикасността на програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.
Освен това критериите по точка 8, буква б) от Известието относно съдействието са различни от тези, предвидени в точка 23, буква б), последна алинея. Съгласно първата от тези разпоредби пълно освобождаване от глоба се предоставя на предприятието, което първо е разкрило доказателства от естество по мнението на Комисията да ѝ позволят да установи наличието на картел. Обстоятелството, че става дума за различни критерии, предоставя на Комисията обективно основание да не третира първото и второто предприятие по един и същи начин, без при това да нарушава принципа на равно третиране.
Също така критериите за преценка при предоставянето на намаление със съществена добавена стойност по смисъла на точки 21 и 22 от Известието за съдействие също са различни от тези, които следва да се приложат, за да се определи дали изявлението на дадено предприятие може да доведе до частично освобождаване от глоби по смисъла на точка 23, буква б), последна алинея от Известието.
(вж. точки 157, 166, 167, 178, 179 и 190)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 193, 220 и 221)
5. В областта на конкуренцията частичното освобождаване на предприятие по точка 23, буква б), последна алинея от Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели означава, че то следва да бъде третирано по същия начин, както ако не бе участвало в разглежданото нарушение в периода, за който се отнася освобождаването, за да може да бъде изчислен размерът на съответстващата глоба. Тази разпоредба не задължава Комисията само при изчисляването на коефициента за продължителност на нарушението да се абстрахира от обстоятелствата, за които се отнася конкретното освобождаване от глоби, а трябва да ѝ се признае по-широко действие, което изключва вземането под внимание на тези обстоятелства по отношение на аспектите, отнасящи се до определянето на размера на глобата, включително до изчисляването на средната стойност на относимите продажби. По същество частичното освобождаване от глоба съгласно Известието относно съдействието е равностойно на „правна фикция“, по силата на която за изчисляването на размера на глобата Комисията трябва да процедира, както ако предприятието, ползващо се от освобождаването от глоба, не бе участвало в нарушението в периода, за който се отнася това освобождаване.
(вж. точки 199 и 201)
6. Точка 29, четвърто тире от Насоките за изчисляване на размера на глобите, налагани в изпълнение на член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 1/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска за оказано на Комисията едно и също съдействие дадено предприятие да получи двойно намаление на размера на глобата въз основа на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели и въз основа на Насоките за изчисляване на размера на глобите. По отношение на нарушенията, които попадат в приложното поле на Известието относно съдействието, заинтересованото лице по принцип не може основателно да упреква Комисията, че не е отчела степента на неговото сътрудничество като смекчаващо обстоятелство извън правната рамка на това известие. Разрешението, съгласно което в изключителни случаи Комисията трябва да намали размера глобата на предприятие въз основа на точка 29, четвърто тире от Насоките за изчисляване на размера на глобите, трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на подобни положения предполага сътрудничеството на съответното предприятие, макар и да надхвърля неговите законови задължения за съдействие, да не му дава право на намаление на размера на глобата въз основа на Известието относно съдействието.
(вж. точки 205—208)
7. В областта на конкуренцията, ако тълкуването на понятието за едно и също продължавано нарушение допуска Комисията да преследва само с една процедура и едно решение едновременно няколко поведения, които биха могли да се преследват поотделно, то все пак не задължава Комисията да действа по този начин. Затова Комисията по принцип не би могла да бъде упрекната, че преследва поотделно различни поведения, които е могла да групира в едно и също продължавано нарушение. Следователно Комисията има право на преценка относно обхвата на образуваните от нея процедури. В действителност тя не може да бъде задължена да констатира и да санкционира всяко антиконкурентно поведение и съдилищата на Съюза не могат, дори само с оглед на намаляването на размера на глобата, да приемат, че с оглед на доказателствата на нейно разположение Комисията е трябвало да констатира съществуването на дадено нарушение в определен период и по отношение на определено предприятие.
Упражняването на това право на преценка е поставено под съдебен контрол. Въпреки това нейният избор би могъл да се счита за злоупотреба с власт единствено ако се окаже, че Комисията е направила без обективна причина едно и също фактическо положение предмет на две отделни производства. Когато Комисията приеме, че не разполага с достатъчно доказателства срещу предприятия, за които има подозрения, че са участвали в същото единно нарушение или не е налице доказателство за наличието на общ план и общи методи, тези обстоятелства представляват обективни основания, позволяващи на Комисията да образува различни процедури срещу различни оператори.
Освен това съществуващата опасност срещу предприятие, спрямо което Комисията вече е образувала процедура за едно и също продължавано нарушение, да бъде образувана евентуално втора процедура за същото нарушение, не позволява на предприятието да се позовава на принципа „ne bis in idem“ по отношение на решението, с което се слага край на първата процедура. Спазването на този принцип очевидно не може да се осъществи превантивно и не освобождава предприятието от задължението му да сътрудничи с Комисията за целите на евентуална втора процедура.
(вж. точки 222—225, 231, 242—244)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точка 238)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 255 и 256)