ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
8 март 2012 година
Дело T‑126/11 P
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Възстановяване на медицински разходи — Увреждащ акт — Мълчалив отказ — Задължение за мотивиране — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (едноличен състав) от 14 декември 2010 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑1/10)
Решение: Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като явно лишена от всякакво правно основание. Отхвърля насрещната жалба отчасти като явно недопустима и отчасти като явно лишена от всякакво правно основание. Осъжда г‑н Luigi Marcuccio да понесе освен направените от него съдебни разноски, и разноските на Комисията в рамките на настоящото производство по обжалване. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в рамките на насрещната жалба.
Резюме
1. Обжалване — Основания — Контрол на Общия съд върху правната квалификация на актовете, извършена от Съда на публичната служба — Допустимост
(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу решението на Съда на публичната служба в частта за съдебните разноски — Недопустимост в случай на отхвърляне на всички останали основания
(член 11, параграф 2 от приложение І към Статута на Съда)
3. Обжалване — Основания — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата, извършена от Съда на публичната служба — Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда)
4. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Пълна липса на мотиви — Отстраняване на нередовности след предявяването на иска или подаването на жалбата — Недопустимост
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
1. Правната квалификация на акт, извършена от Съда на публичната служба, каквато например представлява определянето на бележка на Комисията, изготвена в отговор на искане за допълващо възстановяване на медицинските разноски, като акт с неблагоприятни последици, е правен въпрос, който може да се повдигне в производството по обжалване.
(вж. точки 27 и 29)
Позоваване на:
Съд — 1 юни 1994 г., Комисия/Brazzelli Lualdi и др., C‑136/92 P, Recueil, стр. I‑1981, точка 49; 26 април 2007 г., Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Recueil, стр. I‑3569, точки 38—40
Първоинстанционен съд — 13 октомври 2008 г., Neophytou/Комисия, T‑43/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑53 и II‑Б‑1‑373, точка 45
2. Видно от член 11, параграф 2 от приложение I към Статута на Съда, жалбата не може да се отнася единствено до възлагането и размера на съдебните разноски. Поради това, когато всички други основания за обжалване на решение на Съда на публичната служба са отхвърлени, исканията във връзка с твърдяната неправилност на решението на този съд в частта за съдебните разноски трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.
(вж. точка 37)
Позоваване на:
Общ съд — 9 септември 2009 г., Nijs/Сметна палата, T‑375/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑65 и II‑Б‑1‑413, точка 71 и цитираната съдебна практика
3. Наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на самостоятелната преценка на фактите на Съда на публичната служба, която остава извън контрола на Общия съд в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на представените на Съда на публичната служба доказателства или когато от съдържащите се в преписката документи личи, че констатациите му са фактически неточни.
(вж. точка 41)
Позоваване на:
Съд — 10 юли 2001 г., Ismeri Europa/Сметна палата, C‑315/99 P, Recueil, стр. I‑5281, точка 19 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 21 юни 2011 г., Rosenbaum/Комисия, T‑452/09 P, непубликувано в Сборника, точка 41
4. Пълна липса на мотиви на решение преди подаването на жалбата до Съда на публичната служба не може да се поправи с предоставянето след това на разяснения. Всъщност възможността да се поправи пълната липса на мотиви след образуването на производството по обжалване, би накърнила правото на защита, тъй като жалбоподателят би разполагал само с писмената реплика, за да изложи основанията си срещу мотивите, с които би се запознал едва след подаването на жалбата.
(вж. точка 47)
Позоваване на:
Общ съд — 20 септември 1990 г., Hanning/Парламент, T‑37/89, Recueil, стр. II‑463, точки 41 и 44; 12 февруари 1992 г., Vogler/Парламент, T‑52/90, Recueil, стр. II‑121, точки 40 и 41; 4 юли 2006 г., Tzirani/Комисия, T‑88/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑149 и II‑A‑2‑703, точка 46; 2 март 2010 г., Doktor/Съвет, T‑248/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 93