ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
17 юни 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда — Директива 95/46/ЕО — Обработване на лични данни в рамките на производство по принудително изпълнение — Изискване за представяне на фактическия и правния контекст на спора в главното производство — Изискване за посочване на причините, поради които е необходим отговор от Съда, както и на връзката между разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, и приложимото национално законодателство — Липса на достатъчно пояснения — Явна недопустимост“
По дело C‑599/23
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Айтос (България) с акт от 18 септември 2023 г., постъпил в Съда на 28 септември 2023 г., в рамките на производство по дело
QP
срещу
Национална агенция за приходите,
Община Бургас,
Министерство на правосъдието,
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, A. Prechal (докладчик), председател на втори състав, изпълняващ функцията на съдия от седми състав, и M. L. Arastey Sahún, съдия,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: A Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между QP, от една страна, и Национална агенция за приходите (България) (наричана по-нататък „данъчната администрация“), Община Бургас (България) и Министерство на правосъдието (България), от друга страна, тъй като в рамките на образувано срещу QP изпълнително производство данъчната администрация разкрива информация относно имущественото му състояние на съдебния изпълнител, който води това производство.
Правна уредба
Директива 95/46
3 Член 2, буква б) от Директива 95/46 определя „обработване[то] на лични данни“ за целите на тази директива като „всяка операция или набор от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни, като събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване“.
4 Член 20 от тази директива е озаглавен „Предварителна проверка“ и гласи следното:
„1. Държавите членки определят операциите по обработката, които могат да създадат конкретен риск за правата и свободите на съответните физически лица, и проверяват дали тези операции по обработката са били разгледани преди да бъдат започнати.
2. Такива предварителни проверки се извършват само от надзорния орган, след получаване на уведомление от администратора или от служебното лице по защита на данните, което при колебание трябва да се консултира с органа по надзора.
3. Държавите членки могат също да извършват такива проверки в контекста на подготовката на мярка на националния парламент или на мярка, основаваща се на такава законодателна мярка, която определя характера на обработването и постановява подходящи гаранции“.
5 Член 22 от посочената директива е озаглавен „Средства за правна защита“ и гласи:
„Без това да засяга и да е административно средство за правна защита, което може да бъде предвидено, inter alia, пред надзорния орган, посочен в член 28, преди сезиране на съдебен орган, държавите членки предвиждат правото на всяко лице на правна защита за всяко нарушение на правата, гарантирани от националното право, приложимо към въпросната обработка“.
6 В глава IV от същата директива, озаглавена „Предаване на лични данни на трети страни“, е включен член 26, озаглавен „Дерогации“, който предвижда в параграф 1:
„По пътя на дерогация от член 25 и ако друго не е постановено от националното законодателство, уреждащо особени случаи, държавите членки постановяват, че предаването или набора от предавания на лични данни на трета страна, която не осигурява достатъчна степен на защита по смисъла на член 25, параграф 2, може да бъде извършено, при условие че:
[…]
г) предаването е необходимо или изисквано от закона по съображения от важен обществен интерес или за установяването, упражняването или защитата на правото на иск; или
[…]“.
Процедурният правилник на Съда
7 Член 94 от Процедурния правилник на Съда гласи:
„Освен отправените до Съда преюдициални въпроси преюдициалното запитване:
a) съдържа кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите;
б) възпроизвежда съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика;
в) излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
8 На 11 октомври 2016 г. Община Бургас, чрез председателя на своя общински съвет, подава до съдебен изпълнител в съответния съдебен район молба за образуване на изпълнително производство против QP за събиране на вземане в размер на 300 български лева (BGN) (приблизително 150 евро).
9 Според QP в хода на това производство съдебният изпълнител по-специално е получил от данъчната администрация информация за неговите доходи, автомобили и недвижими имоти.
10 На 24 октомври 2016 г. съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, тъй като на 18 октомври 2016 г. QP превежда на Община Бургас сумата от 300 лева.
11 На 23 октомври 2018 г. QP подава жалба до Министерство на правосъдието, с която иска да се констатира нередовността на воденото срещу него изпълнително производство. На 18 декември 2018 г. министерството уведомява QP, че при извършената в това отношение проверка не е констатирана никаква нередовност.
12 QP подава искова молба пред запитващата юрисдикция срещу данъчната администрация, Община Бургас и Министерство на правосъдието, като отправя искания да бъдат прогласени за нищожни молбата за образуване на изпълнително производство, както и извършената от министерството проверка във връзка с това производство, и иска тези страни да бъдат осъдени да заплатят обезщетение в размер на 5 500 лева (около 2 810 евро) за причинените му неимуществени вреди.
13 За тази цел, от една страна, като се позовава на дерогацията, предвидена в член 26, параграф 1, буква г) от Директива 95/46, и като уточнява, че и тримата ответници в главното производство са администратори на лични данни по смисъла на тази директива, QP изтъква, че в случая съдебният изпълнител е поискал информация относно имущественото му състояние без правно основание и че данъчната администрация е предоставила тази информация, без да прецени конкретните обстоятелства по случая.
14 QP твърди, че не му била връчена покана за доброволно изпълнение и че председателят на Общинския съвет не разполагал с правомощия да представлява Община Бургас за целите на подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство.
15 Освен това QP счита, че съдебният изпълнител е нарушил разпоредбите на Директива 95/46, доколкото личните му данни се съхраняват след изплащане на задължението, извън срока за съхранение според националното право и правото на Съюза.
16 От друга страна, що се отнася до извършената проверка от Министерството на правосъдието, QP твърди, че тя е била извършена при непълнота на данните и умишлено не били събрани данни в достатъчна степен, за да се избегне установяването на нарушение на приложимите правила.
17 Община Бургас и Министерството на правосъдието оспорват изцяло исковата претенция, а данъчната администрация от своя страна не отговаря на твърденията на QP.
18 Запитващата юрисдикция уточнява, че с молба от 29 август 2023 г. QP я е приканил да отправи преюдициално запитване до Съда относно тълкуването на членове 20 и 22 от Директива 95/46, предвид изложените в иска му обстоятелства.
19 При тези условия Районен съд Айтос (България) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1. Допустимо ли е обработването на събрани лични данни за едно лице, срещу което е образувано изпълнително дело по молба на председателя на Общински съвет, нямащ активна процесуална легитимация за образуване на изпълнителни дела от името на юридическото лице — Община Бургас?
2. Допустимо ли е по смисъла на Директива [95/46] предоставянето на събрани лични данни за имуществото на физическо лице от един администратор на лични данни [като данъчната администрация] на друг администратор на лични данни (частен съдебен изпълнител, назначен от Министерство на правосъдието), без да бъде проверена необходимостта от тяхното получаване и наличието на законови предпоставки за това?
3. Дали само по себе си позоваването в едно съдебно производство (гражданско в случая) на факта на водени изпълнителни и граждански производства [спрямо] едно лице от органа, който е разпоредил образуването им по тях и е надзорен орган за обработване на лични данни, и е администратор по смисъла на член 2, [буква] „г“ от Директива [95/46], след приключване на изпълнителното дело с постановление за прекратяване, съставлява „обработване“ на лични данни по смисъла на член 2, [буква] „б“ от Директива [95/46], или под „обработване“ следва да се разбира предоставянето им на [частен съдебен изпълнител] в изпълнително производство и по този начин — разкриването на съдържащата се в тях информация за субекта на данните?
4. Съставлява ли нарушение на правата на физическо лице съхранението и обработката на личните му данни (включително относно имуществено състояние) по изпълнително дело, което е прекратено поради изплащане на задължението преди повече от 5 години?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
20 Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, когато преюдициално запитване е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
21 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
22 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда преюдициалното производство, предвидено в член 267 ДФЕС, е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор (решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44 и цитираната съдебна практика).
23 Тази система за пряко сътрудничество не зависи изобщо от инициативата на страните. Следователно въведената с член 267 ДФЕС система не съставлява средство за защита, което е на разположение на страните по висящ пред национален съд спор. Ето защо не е достатъчно дадена страна да твърди, че в спора се поставя въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, за да се породи задължение за съответната юрисдикция да приеме, че такъв въпрос е повдигнат по смисъла на член 267 ДФЕС (решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 53 и 54 и цитираната съдебна практика).
24 Оттук следва, че само националните юрисдикции, които са сезирани със спора и трябва да поемат отговорността за последващото му съдебно решаване, могат да преценят — предвид особеностите на всяко дело — както необходимостта от преюдициално решение, за да могат да се произнесат, така и релевантността на въпросите, които поставят на Съда (решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 22). Макар в този контекст националната юрисдикция да е свободна да покани страните по спора, с който е сезирана, да предложат формулировки на преюдициалните въпроси, които могат да бъдат възприети при тяхното отправяне до Съда, така или иначе в крайна сметка единствено запитващата юрисдикция следва да вземе решение както за формата, така и за съдържанието им (решение от 18 юли 2013 г., Consiglio Nazionale dei Geologi, C‑136/12, EU:C:2013:489, т. 30 и цитираната съдебна практика).
25 Освен това, след като актът за преюдициално запитване е основание за производството за преюдициално запитване пред Съда на основание член 267 ДФЕС, в този акт националната юрисдикция трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде минимум обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство (решение от 4 юни 2020 г., C.F. (Данъчна ревизия), C‑430/19, EU:C:2020:429, т. 23 и цитираната съдебна практика).
26 Необходимостта да се даде тълкуване или преценка на валидността на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да спазва стриктно кумулативните изисквания относно съдържанието на акта за преюдициално запитване, които са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник и с които запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното в член 267 ДФЕС сътрудничество. Освен това тези изисквания са припомнени в точки 13, 15 и 16 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C 380, 2019 г., стр. 1) (решение от 13 юли 2023 г., Azienda Ospedale-Università di Padova, C‑765/21, EU:C:2023:566, т. 30 и цитираната съдебна практика).
27 Необходимо е да се подчертае също, че съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация трябва да позволява, от една страна, на Съда да даде полезен отговор на поставените от националната юрисдикция въпроси, и от друга, на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани да упражнят правото, което им е предоставено с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, да представят становища. Съдът трябва да следи това право да се зачита, предвид факта че по силата на посочената разпоредба на заинтересованите се съобщават само актовете за преюдициално запитване (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Irish Ferries, C‑570/19, EU:C:2021:664, т. 134 и цитираната съдебна практика).
28 В случая преюдициалното запитване съдържа четири въпроса, които по същество се отнасят до условията, на които трябва да отговаря обработване на лични данни, извършено вследствие на образуването на производство по принудително изпълнение спрямо заинтересованото лице, за да може това обработване да е в съответствие с Директива 95/46, включително дали представляват такова обработване само позоваванията в последващо съдебно производство на образуването на изпълнително производство, след като то е приключило.
29 Впрочем, на първо място, това запитване не е в съответствие с член 267 ДФЕС, така както е тълкуван в съдебната практика, припомнена в точки 23 и 24 от настоящото определение.
30 В това отношение от самия текст на акта за преюдициално запитване следва, че запитващата юрисдикция е решила да постави посочените в него четири въпроса, предвид факта че QP, ищецът в главното производство, е поискал това от нея. Всъщност тази юрисдикция уточнява, че „[в] нарочна молба от 29 август 2023 г. [QP] моли до Съда […] да бъде изпратено преюдициално запитване относно приложението на Директива [95/46]“ и че поради изложените пред нея от тази страна причини „[последната] счита, че за не[я] е налице правен интерес да повдигне пред [Съда] [четирите преюдициални] въпрос[а]“, както са възпроизведени в точка 19 от настоящото определение.
31 Така при липсата на каквито и да било данни, позволяващи да се разбере, че запитващата юрисдикция е извършила собствена оценка по този въпрос, изглежда, че тази юрисдикция се е позовала изключително на преценките на QP по отношение на необходимостта и релевантността на четирите поставени въпроса, като същевременно само е възпроизвела въпросите, така както са предложени от последния.
32 От това следва, че посочената юрисдикция не е преценила сама необходимостта и релевантността на посочените въпроси и не е взела сама решение относно формата и съдържанието им, евентуално отчитайки за тази цел изтъкнатите от QP причини и формулировки.
33 На второ място и във всички случаи, преюдициалното запитване очевидно не отговаря на предвидените в член 94, букви a)—в) от Процедурния правилник изисквания, посочени в точки 25—27 от настоящото определение.
34 Всъщност, що се отнася, първо, до член 94, буква а) от Процедурния правилник, макар запитващата юрисдикция да възпроизвежда подробно фактическите твърдения на QP, тя не уточнява дали тези твърдения съответстват на собствените ѝ констатации, нито в каква степен биха могли да бъдат релевантни за разрешаването на спора в главното производство (вж. в този смисъл определение от 16 февруари 2023 г., KI (Прехвърляне на португалска нотариална кантора), C‑483/22, EU:C:2023:124, т. 20 и цитираната съдебна практика), така че от това не може да се изведе отговор на въпроса на какви фактически хипотези в крайна сметка се основават поставените въпроси.
35 Второ, въпреки че националната юрисдикция възпроизвежда позоваванията на разпоредбите на националното право, които правят страните в главното производство, тя не излага съдържанието на тези разпоредби в разрез с член 94, буква б) от Процедурния правилник. При тези условия Съдът не е в състояние да разбере причините, поради които откриването на разглежданото изпълнително производство, както и последващото обработване на лични данни на QP, биха били в противоречие, както твърди последният, с това национално право (вж. по аналогия определение от 13 декември 2012 г., Debiasi, C‑560/11, EU:C:2012:802, т. 29).
36 Що се отнася, трето, до член 94, буква в) от Процедурния правилник, с оглед на констатациите в точки 30—32 от настоящото определение следва да се припомни, че самото възпроизвеждане от запитващата юрисдикция на представените пред нея доводи не може да представлява достатъчно точно посочване на причините, поради които тя има съмнения относно тълкуването на разпоредбите, съдържащи се в преюдициалните въпроси (определение от 1 март 2023 г., Edison Next, C‑93/22, EU:C:2023:163, т. 23 и цитираната съдебна практика).
37 Впрочем, дори да се предположи, че запитващата юрисдикция възприема изтъкнатите от QP доводи в този смисъл, следва да се констатира, че в първия, втория и четвъртия въпрос не се споменава нито една разпоредба от Директива 95/46, чието тълкуване иска тази юрисдикция. Освен това третият въпрос се отнася до разпоредба, а именно член 2 от тази директива, която изобщо не е спомената в изложението на тези доводи, като в него се изтъкват само членове 20, 22 и 26 от посочената директива, без обаче да се изяснява по какъвто и да е начин връзката, която тези разпоредби биха могли да имат с обхвата на поставените въпроси или с разрешаването на спора в главното производство.
38 Към това се добавя фактът, че тъй като не включва съдържанието на релевантните разпоредби от националното право, актът за преюдициално запитване не позволява да се установи връзката между тях и евентуалните разпоредби от правото на Съюза, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция (вж. по аналогия решение от 13 юли 2023 г., Azienda Ospedale-Università di Padova, C‑765/21, EU:C:2023:566, т. 42).
39 Следователно актът за преюдициално запитване не позволява да се разберат нито причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на правото на Съюза, нито дори с кои разпоредби биха могли да са свързани нейните съмнения, нито, накрая, по какви причини тази юрисдикция счита, че тълкуването на тези разпоредби е необходимо за разрешаването на спора в главното производство (вж. по аналогия решение от 13 юли 2023 г., Azienda Ospedale-Università di Padova, C‑765/21, EU:C:2023:566, т. 52 и 53).
40 С оглед на гореизложеното настоящото преюдициално запитване е явно недопустимо на основание член 53, параграф 2 от Процедурния правилник във връзка с член 94 от този правилник.
По съдебните разноски
41 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (седми състав) определи:
Преюдициалното запитване, отправено от Районен съд Айтос (България) с акт от 18 септември 2023 г., е явно недопустимо.
Подписи