Language of document : ECLI:EU:T:2019:502

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

11 юли 2019 година(*)(i)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средства — Списък на лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилага замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Оставяне на името на жалбоподателя в списъка — Задължение на Съвета да провери, че решението на орган на трета държава е взето при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита“

По съединени дела T‑244/16 и T‑285/17

Viktor Fedorovych Yanukovych, с местожителство в Киев (Украйна), за когото се явяват T. Beazley, QC, E. Dean и J. Marjason-Stamp, barristers,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват P. Mahnič и J.‑P. Hix, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 60, 2016 г., стр. 76), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 60, 2016 г., стр. 1), и второ, на Решение (ОВППС) 2017/381 на Съвета от 3 март 2017 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 58, 2017 г., стр. 34) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/374 на Съвета от 3 март 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 58, 2017 г., стр. 1), доколкото името на жалбоподателя е включено или оставено в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат тези ограничителни мерки,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: G. Berardis (докладчик), председател, D. Spielmann и Z. Csehi, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 октомври 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Настоящите дела са свързани с приетите ограничителни мерки срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна след потушаването на протестите на площад „Независимост“ в Киев (Украйна) през февруари 2014 г.

2        Жалбоподателят, Виктор Фьодорович Янукович (Viktor Fedorovych Yanukovych), е бивш президент на Украйна.

3        На 5 март 2014 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 26). На същата дата Съветът приема Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 66, 2014 г., стр. 1).

4        В съображения 1 и 2 от Решение 2014/119 се уточнява:

„(1)      На 20 февруари 2014 г. Съветът осъди по най-категоричен начин използването на всички форми на насилие в Украйна. Съветът призова за незабавно прекратяване на насилието в Украйна и за пълно зачитане на правата на човека и основните свободи. Той прикани украинското правителство да прояви максимална сдържаност, а опозиционните лидери — да се разграничат от лицата, прибягващи до радикални действия, включително насилие.

(2)      На 3 март 2014 г. Съветът постигна съгласие да насочи ограничителните мерки към замразяването и възстановяването на активи от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояването на финансови средства на украинската държава, и на лица, отговорни за нарушения на правата на човека, с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава и зачитането на правата на човека в Украйна“.

5        Член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/119 предвижда следното:

„1.      Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.

2.      Никакви финансови средства или икономически ресурси не могат да се предоставят пряко или непряко на разположение или в полза на посочените в списъка в приложението физически или юридически лица, образувания или органи“.

6        Правилата за замразяването на финансови средства са определени в член 1, параграфи 3—6 от Решение 2014/119.

7        В съответствие с Решение 2014/119 Регламент № 208/2014 налага приемането на мерките за замразяване на финансови средства и установява правилата за замразяването им, като те по същество са идентични с установените с посоченото решение.

8        Имената на лицата, за които се прилагат тези актове, са посочени в еднаквите списъци, намиращи се съответно в приложението към Решение 2014/119 и в приложение I към Регламент № 208/2014 (наричани по-нататък „списъкът“), в частност заедно с мотивите за включването им в него.

9        Името на жалбоподателя е включено в списъка заедно с информацията „бивш президент на Украйна“ и следните мотиви:

„Лице, което е обект на наказателно производство в Украйна с цел разследване на престъпления във връзка с присвояването на украински държавни средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна“.

10      На 14 май 2014 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, заведена под номер T‑346/14, с която иска отмяна на Решение 2014/119 и на Регламент № 208/2014, доколкото се отнасят до него.

11      На 29 януари 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/143 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 16) и Регламент (ЕС) 2015/138 за изменение на Регламент № 208/2014 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 1).

12      Считано от 31 януари 2015 г., с Решение 2015/143 се изясняват критериите за определяне на лицата, чиито финансови средства подлежат на замразяване. По-конкретно, член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 е заменен със следния текст:

„1.      Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.

За целите на настоящото решение лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, включват лица, по отношение на които украинските органи провеждат разследване:

а)      за присвояването на украински публични финансови средства или активи или за съучастие в подобно деяние; или

б)      за злоупотреба със служебно положение от страна на лице на публична длъжност с цел получаване на неправомерна облага за себе си или за трето лице, като по този начин се причиняват загуби на украински публични финансови средства или активи, или за съучастие в подобно деяние“.

13      Регламент 2015/138 изменя Регламент № 208/2014 в съответствие с Решение 2015/143.

14      На 5 март 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/364 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 25) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2015 г.“). Решение 2015/364, от една страна, изменя член 5 от Решение 2014/119, като удължава до 6 март 2016 г. срока за прилагане на ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя, и от друга страна, изменя приложението към последното решение. Регламент за изпълнение 2015/357 съответно изменя приложение I към Регламент № 208/2014.

15      С актовете от март 2015 г. името на жалбоподателя е оставено в списъка заедно с информацията „бивш президент на Украйна“ и следните нови мотиви:

„Лице, по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи“.

16      С изявление за изменение на жалбата от 8 април 2015 г. в рамките на дело T‑346/14, жалбоподателят моли също така да бъдат отменени Решение 2015/143, Регламент 2015/138 и актовете от март 2015 г., в частите, които се отнасят до него.

17      С писмо от 6 ноември 2015 г. Съветът изпраща на жалбоподателя писмо от кабинета на главния прокурор на Украйна от 3 септември 2015 г. (наричан по-нататък „ГП“), адресирано до Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. С писмо от 26 ноември 2015 г. жалбоподателят представя възраженията си.

18      С писмо от 15 декември 2015 г. Съветът изпраща на жалбоподателя писмо от ГП от 30 ноември 2015 г. В това писмо Съветът уведомява жалбоподателя, че възнамерява да остави в сила ограничителните мерки спрямо него, като уточнява какъв е срокът, определен за представяне на възражения с оглед на ежегодното преразглеждане на рестриктивните мерки. С писмо от 4 януари 2016 г. жалбоподателят представя възраженията си.

19      На 4 март 2016 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2016/318 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 60, 2016 г., стр. 76) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 60, 2016 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2016 г.“).

20      С актовете от март 2016 г. срокът за прилагане на ограничителните мерки е удължен до 6 март 2017 г., и то без да се изменя основанието за включване на жалбоподателя в списъка спрямо това от актовете от март 2015 г.

21      С писмо от 7 март 2016 г. Съветът уведомява жалбоподателя за запазването на ограничителните мерки спрямо него, отговаря на направените от него възражения по предходните писма и му изпраща актовете от март 2016. Освен това Съветът посочва какъв е срокът за представяне на възражения преди вземане на решението за евентуално оставяне на името на жалбоподателя в списъка.

22      С решение от 15 септември 2016 г., Yanukovych /Съвет (T‑346/14, EU:T:2016:497), Общият съд отменя Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014, в частите, които се отнасят до жалбоподателя, и отхвърля искането за отмяна, съдържащо се в изменението на жалбата, от една страна, относно Решение 2015/143 и Регламент 2015/138, и от друга страна, актовете от март 2015 г.

23      На 23 ноември 2016 г. жалбоподателят подава пред Съда на Европейския съюз жалба срещу решението от 15 септември 2016 г., Yanukovych/Съвет (T‑346/14, EU:T:2016:497), регистрирана под номер C‑598/16.

24      С писмо от 12 декември 2016 г. Съветът уведомява представителите на жалбоподателя, че възнамерява да поднови ограничителните мерки спрямо него, и прилага 2 писма от ГП, съответно 10 август 2016 г. и от 16 ноември 2016 г., като припомня какъв е срокът за представяне на възражения с оглед на ежегодното преразглеждане на ограничителните мерки. Жалбоподателят представя възраженията си на Съвета с писмо от 11 януари 2017 г.

25      На 3 март 2017 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2017/381 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 58, 2017 г., стр. 34) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/374 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 58, 2017 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2017 г.“).

26      С актовете от март 2017 г. срокът за прилагане на ограничителните мерки е удължен до 6 март 2018 г., и то без да се изменя основанието за посочване на жалбоподателя спрямо това от актовете от октомври 2015 г. и март 2016 г.

27      С писмо от 6 март 2017 г. Съветът уведомява жалбоподателя за запазването на ограничителните мерки спрямо него. Той също така отговаря на възраженията на жалбоподателя, изложени в предходните писма, и му предава актовете от март 2017 г.Освен това Съветът посочва какъв е срокът за представяне на възражения преди вземане на решението за евентуално оставяне на името на жалбоподателя в списъка.

 Производството и исканията на страните

28      На 13 май 2016 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑244/16, за отмяна на актовете от март 2016 г.

29      На 12 септември 2016 г. Съветът представя писмена защита по дело T‑244/16. На 19 септември 2016 г., по това дело, в съответствие с член 66 от Процедурния правилник на Общия съд, Съветът подава и мотивирано искане съдържанието на определени документи, приложени към жалбата, и на определени съображения от писмената защита да не бъде цитирано в документите по настоящото дело, до които е предоставен обществен достъп.

30      Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който съответно е разпределено дело T‑244/16.

31      Репликата и дупликата по дело T‑244/16 са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 28 октомври 2016 г. и на 13 януари 2017 г.

32      На 13 януари 2017 г. приключва писмената фаза на производството по дело T‑244/16.

33      На 20 януари 2017 г. Съветът представя идентично на описаното в точка 29 по-горе искане съдържанието на някои документи, приложени към дупликата по дело T‑244/16, да не бъде цитирано в документите по настоящото дело, до които е предоставен обществен достъп.

34      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 3 февруари 2017 г., жалбоподателят иска провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания по делоT‑244/16.

35      С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 1 март 2017 г., на основание член 85, параграф 3 от Процедурния правилник, жалбоподателят представя нови доказателства по дело T‑244/16. С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 3 април 2017 г., Съветът представя становището си по новите доказателства.

36      На 12 май 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑285/17, за отмяна на актовете от март 2017 г.

37      С Решение от 19 октомври 2017 г., Yanukovych /Съвет (C‑598/16 P, непубликувано, EU:C:2017:786), Съдът отхвърля жалбата на жалбоподателя за частична отмяна на решението от 15 септември 2016 г., Yanukovych/Съвет (T‑346/14, EU:T:2016:497).

38      На 27 октомври 2017 г. Общият съд иска от страните да изразят становище, от една страна, относно въздействието, което би могло да има решението от 19 октомври 2017 г., Yanukovych/Съвет (C‑598/16 P, непубликувано, EU:C:2017:786), за дело T‑244/16 и за дело T‑285/17, и от друга страна, относно евентуалното съединяване на тези дело за целите на устната фаза на производството и на решението.

39      Становищата на страните по тези процесуално-организационни действия са представени съответно на 9 ноември 2017 г. от жалбоподателя и на 10 ноември 2017 г. от Съвета. Що се отнася до евентуалното съединяване на делата T‑244/16 и T‑285/17, жалбоподателят счита, че това би било оправдано при необходимост единствено за целите на устната фаза на производството. Съветът предоставя на Общия съд преценката по този въпрос.

40      На 9 ноември 2017 г.Съветът представя писмена защита по дело T‑285/17.

41      На 20 ноември 2017 г., по това дело, Съветът подава и идентично на посоченото в точка 29 по-горе искане съдържанието на определени документи, приложени към жалбата, и на определени съображения от писмената защита да не бъде цитирано в документите по настоящото дело, до които е предоставен обществен достъп.

42      На 24 ноември 2017 г. Общият съд приема, че по дело T‑285/17 втора размяна на писмени изявления не е необходима. С акт от 6 декември 2017 г., на основание 83, параграф 2 от Процедурния правилник, жалбоподателят представя мотивирано искане Общият съд да разреши на страните да допълнят съдебната преписка с реплика и дуплика. С акт от 19 декември 2017 г. Общият съд уважава искането и определя срок за представяне на реплика.

43      Репликата и дупликата по дело T‑285/17 са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 22 януари 2018 г. и на 8 март 2018 г.

44      На 8 март 2018 г. писмената фаза на производството по дело T‑285/17 е приключена.

45      На 16 март 2018 г. Съветът подава идентично на посоченото в точка 29 по-горе искане съдържанието на определени документи, приложени към дупликата по дело T‑285/17, да не бъде цитирано в документите по настоящото дело, до които е предоставен обществен достъп.

46      На 10 юли 2018 г. с акт на председателя на шести състав на Общия съд, след изслушване на страните, на основание член 68 от Процедурния правилник дела T‑244/16, Yanukovych/Съвет, и T‑285/17, Yanukovych/Съвет, са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството.

47      С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 28 септември 2018 г., жалбоподателят представя становище по доклада за съдебното заседание.

48      Устните становища на страните и отговорите им на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 октомври 2018 г., което по искане на Съвета и след изслушване на жалбоподателя е проведено отчасти при закрити врата.

49      В хода на съдебното заседание Съветът прави забележка по доклада за заседанието, която е отразена в протокола от съдебното заседание.

50      С Решение от 19 декември 2018 г., Azarov /Съвет (C‑530/17 P, EU:C:2018:1031), Съдът отменя решението от 7 юли 2017 г., Azarov /Съвет (T‑215/15, EU:T:2017:479), и актовете от март 2015 г., в частта, в която се отнасят до жалбоподателя по делото, по което е постановено посоченото решение.

51      Поради потенциалното въздействие на разрешението, възприето от Съда в решението от 19 декември 2018 г., Azarov /Съвет (C‑530/17 P, EU:C:2018:1031), върху настоящите дела, с определение от 7 януари 2019 г., Общият съд (шести състав) решава да възобнови устната фаза на производството на основание член 113, параграф 2, буква б) от Процедурния правилник, за да даде възможност на страните да вземат отношение по този въпрос.

52      Така на 10 януари 2019 г. в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник Общият съд приканва страните да представят становищата си относно последиците от решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет (C‑530/17 P, EU:C:2018:1031), върху настоящите дела. Страните изпълняват това искане в определения срок.

53      По дело T‑244/16 и по дело T‑285/17 жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени актовете от март 2016 г. и актовете от март 2017 г. (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“), в частите, които се отнасят до него,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

54      След направените по време на съдебното заседание уточнения, в отговор на въпроси на Общия съд, Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта на препращането към други документи

55      Следва да се отбележи, че в съображенията си относно искането за отмяна на актовете от март 2016 г. жалбоподателят препраща към съображенията, представени пред Общия съд в рамките на делото, по което е постановено решение от 15 септември 2016 г., Yanukovych /Съвет (T‑346/14, EU:T:2016:497), а в съображенията относно искането за отмяна на актовете от март 2017 г. препраща както към тях, така и към съображенията, представени в рамките на искането за отмяна на актовете от март 2016 г., които прилага.

56      Както обаче Съветът правилно подчертава, следва да се припомни, че за да се гарантират правната сигурност и доброто правораздаване, за допустимостта на исковата молба или жалбата е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава, да следват от текста на самата искова молба или жалба. Според трайно установената съдебна практика, въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общо препращане към други документи, дори да са приложени към исковата молба или жалбата, не може да компенсира липсата на съществена част от правните доводи, които съгласно член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 76, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник следва да бъдат посочени в исковата молба или жалбата (вж. в този смисъл решения от 15 юни 2017 г., Al-Faqih и др./Комисия, C‑19/16 P, EU:C:2017:466, т. 54 и цитираната съдебна практика и от 18 януари 2012 г., Djebel — SGPS/Комисия, T‑422/07, непубликувано, EU:T:2012:11, т. 42 и цитираната съдебна практика).

57      Следователно общото препращане, което прави жалбоподателят по дело Т‑285/17 към съображенията, представени по предходни дела или по дело T‑244/16, следва да се счита за недопустимо.

 По същество

58      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем основания: първото,липса на правно основание, второто, злоупотреба с власт, третото,липса на мотиви, четвъртото, несъобразяване с критериите за включване в списъка, петото, явна грешка в преценката, шестото, нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, и седмото, нарушение на правото на собственост.

59      Най-напред следва да се разгледа четвъртото основание — несъобразяване с критериите за включване на името на жалбоподателя в списъка.

60      В рамките на това основание жалбоподателят по същество поддържа, че мотивите за включването на името му в списъка не отговаря на критериите за прилагане на ограничителни мерки, предвидени в обжалваните актове.

61      Жалбоподателят твърди по-специално че наличието на подозрение или започването на някакво предварително разследване срещу него не е достатъчно, за да се приеме, че е отговорен за твърдяното престъпно поведение. Доколкото спазването на процесуалните права по предварителното разследване е контролирано от ГП, който според жалбоподателя не предоставя нужните гаранции за независимост и безпристрастност, Съветът е следвало да извърши и допълнителни проверки в това отношение. Жалбоподателят освен това подчертава липсата на напредък на воденото срещу него предварително разследване след налагането на разглежданите ограничителни мерки и отхвърля твърдението на Съвета, че липсата на напредък се дължи на неговото собствено поведение. Всъщност, независимо от наличието на разрешение за провеждане на задочно разследване по едно от наказателните производства, водени срещу него, не бил отбелязан какъвто и да било напредък и не били събрани никакви доказателства срещу него.

62      Освен това писмата от ГП, на които се основава Съветът, също не доказвали, че жалбоподателят попада в някоя от категориите лица, определени с решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93). Дори да се предположи, че в случая в достатъчна степен е имало съдебна намеса, що се отнася по-специално до изземването на имущество на жалбоподателя и до решението за прилагане на превантивни мерки за задържането му, подобна намеса не можела да се счита за достатъчна и достоверна по смисъла на съдебната практика, доколкото украинската съдебна система не предоставяла изискуемите гаранции за независимост и безпристрастност, дори в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“).

63      Според жалбоподателя обстоятелството, че Съветът не е бил в състояние да прецени неговата виновност или законосъобразността на провежданото срещу него разследване, не го освобождавало от задължението да следи за спазването на правата и принципите, гарантирани от Хартата за основните права на Европейския съюз в рамките на упражняването на неговите правомощия, и следователно, да провери дали и в каква степен основните права на жалбоподателя са били спазени в Украйна.

64      Необходимостта от спазването от страна на Съвета на задължението за предприемане на изчерпателни и строги проверки, за да се увери, че всяко решение относно налагането на ограничителна мярка е взето при наличието на солидна фактическа основа, се налага особено в настоящия случай, поради обстоятелството че Украйна не е член на Европейския съюз, налице са политически мотиви за повдигнатите срещу жалбоподателя обвинения, липсва значителен напредък на наказателните производства, на които се основава включването на името му в списъка, липсва надлежен и справедлив процес при вземането на решения на етапа преди обвиненията в Украйна, както и предвид срока, с който Съветът е разполагал за да извърши проверка на доказателствата, обосноваващи оставянето на името на жалбоподателя в списъка.

65      В отговора на въпрос на Общия съд (вж. т. 52 по-горе) жалбоподателят уточнява, че обосновката и разрешението, възприети от Съда в решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет (C‑530/17 P, EU:C:2018:1031), имат особено голямо значение в конкретния случай, доколкото обстоятелствата, породили задължението на Съвета за проверка по делото, по което е постановено посоченото решение, са по същество идентични с тези, които характеризират приемането на обжалваните актове. Така жалбоподателят първо упреква Съвета, че не е извършил проверка, тъй като е считал, че не е длъжен да я направи, дали решенията на украинските органи, на които е възнамерявал да се основе за оставянето на името на жалбоподателя в списъка, са били приети при спазване на неговото право на защита и на правото му на ефективна съдебна защита. Второ, той упреква Съвета, че в мотивите, обосноваващи оставянето на името му в списъка, не е посочил причините, поради които счита, че решението на украинските органи е било прието при спазване на тези права. Освен това писмата на Съвета от 7 март 2016 г. и от 6 март 2017 г., с които жалбоподателят бил уведомен за подновяването на ограничителните мерки спрямо него, не съдържали такива причини.

66      Съветът възразява, че решението да включи, а впоследствие и да остави името на жалбоподателя в списъка въз основа на информацията, съдържаща се в писмата на ГП, удовлетворявали критериите за включване в списъка и почивали на достатъчно солидна фактическа база, която позволявала да се установи, че жалбоподателят е обект на наказателни производства за престъпления, свързани с присвояване на публични средства.

67      Що се отнася до твърдението, че ГП не предоставя изискуемите съдебни гаранции за независимост и безпристрастност, Съветът репликира, че предварителното разследване, водено от ГП под контрола на съдебен орган, представлява етап от наказателното производство. Освен това целта на ограничителните мерки не би могла да бъде постигната, ако е невъзможно такива мерки да бъдат приети по отношение на лица, които са обект на предварително разследване за участие в престъпления като тези на жалбоподателя.

68      В отговор на твърдението, че не би могъл надлежно да се основе на наказателно производство, без предварително да е проверил в каква степен основните права на жалбоподателя са били защитени в Украйна, Съветът отбелязва, първо, че жалбоподателят не бил доказал, че правата му реално са били нарушени. Второ, от съдебната практика не произтичало, че Съветът е бил длъжен да провери спазването на правото на ефективна съдебна защита от страна на трета държава, част от която е съдебният орган, издал удостоверенията, въз основа на които Съветът е наложил ограничителни мерки като разглежданите. Трето, жалбоподателят винаги можел да се защити в рамките на наказателните производства, водени срещу него, както и в рамките на производството пред ЕСПЧ, и това не било пречка Съветът, в очакване на изхода на посочените производства, да се обоснове с наличието на висящи производство при вземане на решение за налагане на ограничителни мерки.  

69      Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, че няма значителен напредък по наказателните производства срещу него, Съветът възразява, че от значение било обстоятелството, че към момента на приемане на обжалваните актове производствата били висящи и освен това тази липса била по вина на жалбоподателя, който се укривал от правосъдието.

70      В по-общ план Съветът припомня, че според съдебната практика не бил длъжен да предприема системно свои разследвания или проверки, за да получи допълнителни по-точни данни, когато вече разполага с данни, предоставени от орган на трета държава, за да наложи ограничителни мерки на лица, които са с произход от тази държава и срещу които в последната се водят наказателни производства. Подобни проверки били необходими само ако предоставените данни били недостатъчни ли противоречиви. В конкретния случай Съветът счита, че надлежно е проверил основателността на решението за замразяване на средства по отношение на жалбоподателя с оглед на украинските наказателни производства за присвояване на публични средства.

71      В отговор на писмен въпрос на Общия съд (вж. т. 52 по-горе), Съветът отбелязва, че макар да не е уточнил в изложението на мотивите, е знаел, че в хода на наказателните производства срещу жалбоподателя в Украйна е бил упражняван съдебен контрол. Всъщност от писмата на ГП, посочени в точки 17, 18 и 24 по-горе, било видно, че в Украйна са били издадени множество съдебни решения по отношение на жалбоподателя, като например за изземване на имущество, разпоредено от Районен съд Печерск (Киев), както и за предварителното му задържане от Апелативен съд Киев. Обстоятелството, че правото на защита и правото на ефективна правна защита са били спазени, както и надлежно упражнени от жалбоподателя, освен това било доказано от решението на съда в Печерск от 27 юли 2015 г., в което в публично заседание и при участие на защитниците на жалбоподателя съдия-следователят уважил искането на прокуратурата за провеждането на задочно предварително разследване от прокурора. Същото се отнася и до решението на посочения съд от 22 април 2016 г., с което частично е била уважена жалбата, подадена от страна на защитата на жалбоподателя за допуснато нарушение от страна на ГП, свързано с несъобразяване с искане за предприемане на определено процесуално действие по производството.

72      Според Съвета посочените примери доказвали, че когато се основал на решенията на украинските органи, съдържащи се в писмата на ГП, той е успял да провери, че тези решения са приети при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя.

73      Съгласно практиката на Съда, в рамките на упражнявания върху ограничителните мерки контрол съдилищата на Съюза трябва да осигуряват по принцип пълен контрол за законосъобразност на всички актове на Съюза с оглед на основните права, които са неделима част от правния ред на Съюза, като сред тези основни права са по-специално зачитането на правото на защита и на правото на ефективни правни средства за защита (вж. решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет, C‑530/17 P, EU:C:2018:1031, т. 20 и 21 и цитираната съдебна практика).

74      Ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата, изисква при проверката на законосъобразността на съображенията, на които се основава решението за включването или оставянето на името на дадено лице в списък на лицата, обект на ограничителни мерки, съдът на Съюза да се увери, че това решение, което за посоченото лице е индивидуален акт, почива на достатъчно солидни факти. Това предполага проверка на фактическите твърдения в изложението на основанията на посоченото решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените основания, а да обхване и въпроса дали тези основания, или поне едно от тях, считано само по себе си за достатъчно, за да обоснове посочените актове, са подкрепени с доказателства (вж. решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет, C‑530/17 P, EU:C:2018:1031, т. 22 и цитираната съдебна практика).

75      Прилагането и запазването на ограничителни мерки като предвидените в Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014, изменени, наложени по отношение на лице, за което е установено, че е отговорно за присвояването на публични средства, собственост на трета държава, по същество се основава на решение на орган на тази трета държава, който е компетентен да започне и да проведе наказателно разследване срещу това лице за извършено престъпление присвояване на публични средства (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет, C‑530/17 P, EU:C:2018:1031, т. 25).

76      Освен това, макар критерият за включване в списъците, посочен в точка 12 по-горе, действително да позволява на Съвета да наложи ограничителни мерки въз основа на решение на трета държава, задължението на тази институция да зачита правото на защита и правото на ефективна съдебна защита предполага тя да се увери, че приелите решението органи на третата държава са спазили посочените права (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет, C‑530/17 P, EU:C:2018:1031, т. 26, 27 и 35).

77      В това отношение Съдът уточнява, че изискването за проверка от страна на Съвета дали решението на трета държава, на което възнамерява да се основе, е прието при спазване на посочените права, цели да гарантира, че прилагането или запазването на мерки за замразяване на средства почива на достатъчно солидна фактическа база, и по този начин да защити засегнатите лица и образувания. Всъщност Съветът би могъл да приеме, че решението за включване в списъците се основава на достатъчно солидни факти, единствено след като сам се увери, че правото на защита и правото на ефективна съдебна защита са спазени при приемането на решението на съответната трета държава, въз основа на което той възнамерява да наложи ограничителни мерки (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет, C‑530/17 P, EU:C:2018:1031, т. 28 и 34 и цитираната съдебна практика).

78      Освен това, макар обстоятелството, че третата държава се е присъединила към държавите по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), да предполага контрол от страна на Европейския съд по правата на човека върху спазването на гарантираните от тази конвенция основни права, които съгласно член 6, параграф 3 ДЕС са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи, то все пак не може да направи излишна проверката на Съвета, посочена в точка 77 по-горе (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет, C‑530/17 P, EU:C:2018:1031, т. 36).

79      Съдът е приел също така, че Съветът е длъжен в изложението на мотивите към решението за прилагане или запазване на ограничителни мерки по отношение на дадено лице или образувание да изложи, дори и накратко, причините, поради които счита, че решението на третата държава, на което възнамерява да се основе, е взето при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита. Следователно, за да изпълни задължението си за мотивиране, Съветът трябва да покаже в решението за налагане на ограничителни мерки, че е проверил, че решението на третата държава, на което основава тези мерки, е прието при спазване на посочените права (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет, C‑530/17 P, EU:C:2018:1031, т. 29 и 30 и цитираната съдебна практика).

80      В крайна сметка, когато обосновава приемането или запазването на ограничителни мерки, като разглежданите в случая, с решението на трета държава за образуване и провеждане на наказателно производство за престъпление, свързано с присвояване на публични средства от съответното лице, Съветът, от една страна, е длъжен да се убеди, че към момента на приемане на посоченото решение органите на третата държава са спазили правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на лицето, срещу което се води разглежданото наказателно производство, и от друга страна, да посочи в решението за налагане на ограничителните мерки причините, поради които е счел, че решението на третата държава е прието при спазване на тези права.

81      Именно в светлината на тези принципи от съдебната практика трябва да се разгледа въпросът дали Съветът е спазил тези задължения.

82      Най-напред следва да се припомни, че жалбоподателят е обект на нови ограничителни мерки, приети с обжалваните актове въз основа на критерия за включване в списъка по член 1,параграф1 от Решение 2014/19, уточнен с Решение 2015/143, и по член 3 от Регламент № 208/2014, уточнен с Регламент 2015/138 (вж. т. 12 и 13 по-горе). По този критерий се замразяват средствата на лицата, за които е установено, че са отговорни за присвояване на публични средства, включително на лицата, по отношение на които украинските органи провеждат разследване.

83      Безспорно е, че за да остави името на жалбоподателя в списъка, Съветът се е основал на обстоятелството, че жалбоподателят е обект на „наказателно производство, водено от украинските органи за присвояване на публични средства“, установено от писмата на ГП от 3 септември и 30 ноември 2015 г., що се отнася до актовете от март 2016 г., и от писмата от 10 август и 16 ноември 2016 г., що се отнася до актовете от март 2017 г.

84      Продължаването на ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя, следователно почива, по подобие на делото, по което е постановено решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет (C‑530/17 P, EU:C:2018:1031), на решението на ГП да започне и да проведе наказателно разследване за престъпление, свързано с присвояване на публични средства, принадлежащи на украинската държава.

85      Важно е, на първо място, да се отбележи, че в мотивите на обжалваните актове по отношение на жалбоподателя (вж. т. 15, 20 и 26 по-горе) не се съдържа ни най-малко позоваване на обстоятелството, че Съветът е проверил спазването от страна на украинските съдебни органи на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя и поради това такава липса на мотиви е първият знак, че Съветът не е извършил подобна проверка.

86      На второ място, следва да се отбележи, че почти идентичните писма от 7 март 2016 г. (вж. т. 21 по-горе) не съдържат никаква информация, що се отнася до дело T‑244/16, и от 6 март 2017 г. (вж. т. 27 по-горе), що се отнася до дело T‑285/17, която да позволи да се приеме, че Съветът е разполагал с данни за спазване на въпросните права от украинските органи във връзка с наказателните производства срещу жалбоподателя, или още по-малко, че Съветът е преценил тези данни, за да провери дали посочените права са били защитени в достатъчна степен от украинските съдебни органи при приемането на решението за започване и провеждане на наказателно производство за престъпление, свързано с присвояването на публични средства от жалбоподателя. Всъщност в тези писма, по подобие на делото, по което е постановено решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет (C‑530/17 P, EU:C:2018:1031, т. 24), Съветът се ограничава в това да твърди, че писмата на ГП, съобщени предварително на жалбоподателя (вж.т. 18 и 24 по-горе), установявали, че последният продължава да е обект на наказателни производства за присвояване на публични средства. Освен това обстоятелството, че Украйна се е присъединила към държавите по ЕКПЧ, изрично посочено от Съвета в неговите писма, както и в съображенията му, не може да направи излишна проверката за спазване на правото на защита и правото на една ефективна съдебна защита на жалбоподателя (вж. т. 78 по-горе).

87      На трето място, следва да бъде отбелязано, че противно на твърдяното от Съвета, той е бил длъжен да извърши посочената проверка независимо от всички доказателства, представени от жалбоподателя, за да докаже, че в случая неговото лично положение е било засегнато от проблеми, дължащи се на начина на функциониране на съдебната система в Украйна. При всички положения, както многократно твърди жалбоподателят, представяйки конкретни доказателства, украинските съдебни органи не са спазили неговото право на защита и правото му на ефективна съдебна защита и че положението в Украйна е било изцяло несъвместимо със съществуването на достатъчни гаранции в това отношение, Съветът не е посочил каква проверка е извършил за спазването на тези права. Напротив, Съветът многократно потвърждава в писмените си съображения, че е нямал задължение в този смисъл и че подобно задължение не произтича от принципите от съдебната практика, развити в решение от 26 юли 2017 г., Съвет/ LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583), изтъкнати от жалбоподателя.

88      На четвърто място, в отговора на въпроса относно въздействието на решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет (C‑530/17 P, EU:C:2018:1031), върху настоящите дела, Съветът изтъква само доводите, представени накратко в точка 71 по-горе.

89      В това отношение, първо, трябва да се отбележи, че Съветът заявява, че мотивите на обжалваните актове не засягат въпроса за правото на защита и правото на ефективна съдебна защита по отношение на решението да се започне и да се проведе наказателно преследване, с което е обосновано включването на името на жалбоподателя в списъка.

90      Второ, следва да се отбележи, че според Съвета от преписката по настоящите дела ясно се виждало, че по време на водените наказателни производства в Украйна е бил осъществен съдебен контрол. По-специално Съветът твърди за наличието на множество съдебни решения, постановени в хода на наказателните производства, водени срещу жалбоподателя, което доказвало, че когато се е основал на решението на украинските органи, посочено в писмата на ГП, от една страна, е успял да провери дали това решение е било прието при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, и от друга страна, се е убедил, че значителен брой съдебни решения са били постановени в рамките на наказателните производства при спазване на тези права.

91      Всички съдебни решения, посочени от Съвета, обаче са в рамките на наказателните производства, въз основа на които името на жалбоподателя е вписано в списъка, и са само инцидентни по отношение на тях, доколкото те са или обезпечителни, или процесуални. Действително тези решения биха могли да обосноват тезата на Съвета относно съществуването на достатъчно солидна фактическа база, а именно обстоятелството, че в съответствие с критерия за включване в списъка срещу жалбоподателя се водят наказателни производства по-специално за присвояване на публични средства, собственост на украинската държава. Освен това подобни решения сами по себе си не са в състояние да докажат, както смята Съветът, че решението на украинските съдебни органи за започване и провеждане на наказателни производства, на което се основава по същество запазването на ограничителните мерки срещу жалбоподателя, е било взето при спазване на неговото право на защита и на правото му на ефективна съдебна защита.

92      При всички положения Съветът не е в състояние да посочи и най-малко доказателство от преписката по производството, довело до приемането на обжалваните актове, от което да е видно, че той е разгледал решенията на украинските съдебни органи, които изтъква понастоящем, и е стигнал до извода, че правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя са били спазени по същество.

93      Следователно не би могло да се приеме, че данните, с които Съветът е разполагал по време на приемането на обжалваните актове, са му позволили да провери дали при вземане на решението от украинските съдебни органи са били спазени посочените права на жалбоподателя.

94      В това отношение следва да се отбележи и че, както е уточнено в решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет (C‑530/17 P, EU:C:2018:1031), практиката на Съда, според която по-специално при вземането на решение за замразяване на средства, като това спрямо жалбоподателя, Съветът или Общият съд е длъжен да провери основателността не само на разследванията, водени в Украйна срещу лицето, на което се налагат ограничителните мерки, но и на решението за замразяването на средства с оглед на документа или документите, на които то се основава (вж. в този смисъл решения от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 77, от 19 октомври 2017 г., Yanukovych/Съвет, C‑599/16 P, непубликувано, EU:C:2017:785, т. 69, и от 19 октомври 2017 г., Yanukovych/Съвет, C‑598/16 P, непубликувано, EU:C:2017:786, т. 72), не може да се тълкува в смисъл, че Съветът не е бил длъжен да провери дали решението на трета държава, въз основа на което възнамерява прилагането на ограничителни мерки, е било прието при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет, C‑530/17 P, EU:C:2018:1031, т. 40 и цитираната съдебна практика).

95      Поради гореизложените съображения не се установява, че преди приемането на обжалваните актове Съветът е извършил проверка относно спазването от страна на украинските съдебни власти на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя.

96      При тези обстоятелства обжалваните актове следва да се отменят, в частите, които се отнасят до жалбоподателя, без да се налага разглеждането на останалите основания и доводи, наведени от последния, както и на искането на Съвета за поверително третиране.

 По съдебните разноски

97      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Отменя Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2014 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, както и Решение (ОВППС) 2017/381 на Съвета от 3 март 2017 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/374 на Съвета от 3 март 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, доколкото името Viktor Fedorovych Yanukovych е оставено в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат тези ограничителни мерки.

2)      Съветът на Европейския съюз понася освен направените от него разноски и разноските, направени от гн Yanukovych.

Berardis

Spielmann

Csehi

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 юли 2019 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.


i След първоначалната електронна публикация на този текст е направено изменение в точка 91.