РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
6 юни 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за разследване — Директива 2014/41/EС — Член 24 — Разпит чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване — Наказателно производство, образувано в една държава членка срещу лице, пребиваващо в друга държава членка — Възможност за това лице да участва в процеса срещу него чрез видеоконференция без европейска заповед за разследване“
По съединени дела C‑255/23 и C‑285/23
с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Ekonomisko lietu tiesa (Финансов съд, Латвия) с актове от 28 март 2023 г. и 21 април 2023 г., постъпили в Съда на 19 април 2023 г. и 3 май 2023 г., в рамките на наказателни производства срещу
A,
B,
C,
D,
F,
E,
G,
SIA „AVVA“,
SIA „Liftu alianse“,
при участието на:
Rīgas tiesas apgabala prokuratūra (C‑255/23),
и
A,
B,
C,
Z,
F,
AS „Latgales Invest Holding“,
SIA „METEOR HOLDING“,
METEOR Kettenfabrik GmbH,
SIA „Tool Industry“,
AS „Ditton pievadķēžu rūpnīca“,
при участието на:
Latvijas Investīciju un attīstības aģentūra,
Rīgas tiesas apgabala prokuratūra (C‑285/23),
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, L. Bay Larsen (докладчик), заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия в шести състав, и P. G. Xuereb, съдия,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за A, от I. Balmaks, advokāts,
– за латвийското правителство, от J. Davidoviča и K. Pommere, в качеството на представители,
– за естонското правителство, от N. Grünberg, в качеството на представител,
– за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и Zs. Biró-Tóth, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от L. Baumgart, V. Hitrovs, H. Leupold и M. Wasmeier, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 1, параграф 1, член 6, параграф 1, буква а) и член 24, параграф 1 от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 2014 г., стр. 1), както и на член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1).
2 Запитванията са отправени в рамките на наказателни производства, образувани срещу A, B, C, D, F, E, G, SIA „AVVA“ и SIA „Liftu alianse“ (C‑255/23), както и срещу A, B, C, Z, F, AS „Latgales Invest Holding“, SIA „METEOR HOLDING“, METEOR Kettenfabrik GmbH, SIA „Tool Industry“ и AS „Ditton pievadķēžu rūpnīca“ (C‑285/23) за деянията измама в големи размери чрез организирана престъпна група, изпиране на пари чрез организирана престъпна група, злоупотреба със служебно положение, както и за съучастие в измама в големи размери и изпиране на пари в големи размери.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2014/41
3 Съгласно съображение 8, първо изречение от Директива 2014/41 „ЕЗР следва да има хоризонтален обхват и поради това следва да се отнася за всички процесуално-следствени действия, насочени към събиране на доказателства“.
4 Член 1 от тази директива е озаглавен „Европейска заповед за разследване и задължение за изпълнението ѝ“ и параграфи 1 и 3 от него предвиждат:
„1. Европейска заповед за разследване (ЕЗР) е съдебно решение, което е било издадено или потвърдено от съдебен орган на държава членка („издаващата държава“), за извършване на едно или няколко конкретно(и) процесуално-следствено(и) действие(я) в друга държава членка („изпълняващата държава“) с оглед получаване на доказателства в съответствие с настоящата директива.
ЕЗР може да бъде издадена и за получаване на доказателства, които вече са на разположение на компетентните органи на изпълняващата държава.
[…]
3. Издаването на ЕЗР може да бъде поискано от заподозряно или обвиняемо лице или от адвокат от негово име в рамките на приложимите права на защита в съответствие с националното наказателно-процесуално право“.
5 Член 3 от посочената директива е озаглавен „Обхват на ЕЗР“ и гласи следното:
„ЕЗР обхваща всички процесуално-следствени действия с изключение на създаването на съвместен екип за разследване и събирането на доказателства в рамките на такъв екип, както е предвидено в член 13 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз, […] и в Рамково решение 2002/465/ПВР на Съвета [от 13 юни 2002 година относно съвместните екипи за разследване (ОВ L 162, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 249)], освен за целите на прилагането съответно на член 13, параграф 8 от [тази к]онвенция[…] и на член 1, параграф 8 от Рамковото решение“.
6 Член 6 от Директива 2014/41 е озаглавен „Условия за издаване и предаване на ЕЗР“ и параграф 1 от него гласи:
„Издаващият орган може да издаде ЕЗР само ако са изпълнени следните условия:
a) издаването на ЕЗР е необходимо и пропорционално на целта на производствата, посочени в член 4, като се отчитат правата на заподозряното или обвиняемото лице; и
б) процесуално-следственото(ите) действие(я), посочено(и) в ЕЗР, би(ха) могло(ли) да бъде(ат) разпоредено(и) при същите условия в сходен национален случай“.
7 Член 24 от тази директива е озаглавен „Разпит чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване“ и предвижда в параграф 1:
„Ако лице, което се намира на територията на изпълняващата държава, трябва да бъде разпитано като свидетел или вещо лице от компетентните органи в издаващата държава, издаващият орган може да издаде ЕЗР за разпит на свидетеля или вещото лице чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване в съответствие с параграфи 5—7.
Издаващият орган може да издаде ЕЗР и с цел разпит на заподозряно или обвиняемо лице чрез видеоконференция или друго аудио-визуално предаване“.
Директива 2016/343
8 Съгласно съображение 9 от Директива 2016/343 „[ц]елта на настоящата директива е да се укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство посредством установяване на общи минимални правила във връзка с някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес“.
9 Член 8 от тази директива е озаглавен „Право на лицата да присъстват на съдебния процес“ и предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях.
2. Държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че:
a) заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване; или
б) заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата“.
Латвийското право
10 Член 140 от Kriminālprocesa likums (Наказателно-процесуален кодекс) гласи следното:
„(1) Органът, провеждащ производството, може да извършва процесуални действия чрез използване на технически средства (телефонна конференция, видеоконференция), когато това е необходимо за целите на наказателното производство.
(2) При извършването на процесуално действие чрез използването на технически средства трябва да се гарантира, че органът, провеждащ производството, и лицата, които участват в съответното процесуално действие и които се намират в различни помещения или сгради, могат да се чуват взаимно по време на телефонната конференция, а по време на видеоконференция — да се чуват и виждат взаимно.
(21) В случаите по параграф 2 на настоящия член органът, провеждащ производството, оправомощава — или възлага на ръководителя на институцията, намираща се във второто място на извършване на процесуалното действие, да оправомощи — лице, което да гарантира извършването на процесуалното действие на мястото, на което се намира (наричано по-нататък „оправомощеното лице“).
[…]
(5) Оправомощеното лице проверява и удостоверява самоличността на лицата, участващи в процесуалното действие, които не се намират на същото място като провеждащия производството орган.
[…]
(7) Оправомощеното лице съставя удостоверителен документ, в който се вписват мястото, датата и часът на извършване на процесуалното действие, длъжността и имената на оправомощеното лице, идентификационните данни и постоянният адрес на всяко от лицата, присъстващи на мястото на извършване на процесуалното действие, както и предупреждението към тези лица в случаите, когато законът предвижда отговорност за неизпълнение на съответните им задължения. Посоченото предупреждение се подписва от предупредените лица. В удостоверителния документ се вписват още прекъсванията в хода на процесуалното действие и часът на приключването му. Удостоверителният документ се подписва от всички лица, които присъстват на мястото на извършване на процесуалното действие, и се изпраща на органа, провеждащ производството, за приобщаването му към протокола за процесуалното действие.
(71) Разпоредбите на параграфи 21, 5 и 7 от настоящия член може да не бъдат прилагани, когато органът, провеждащ производството, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицата, които се намират в други помещения или сгради.
[…]“.
11 Съгласно разпоредбата на член 463, параграфи 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс:
„(1) Участието на подсъдимия в наказателния процес е задължително.
(2) При неявяване на подсъдимия в съдебното заседание провеждането на наказателния процес се отлага“.
12 Член 464 от посочения кодекс предвижда:
„(1) По наказателни дела с обвинение за леко, средно тежко или тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, съдът може да разгледа делото в отсъствието на подсъдимия, ако същият нееднократно и без уважителна причина не се явява на съдебните заседания или ако е направил искане делото да бъде разгледано без негово участие.
(2) Наказателно дело може да бъде разгледано без участието на подсъдимия, ако той страда от сериозно заболяване, което му пречи да присъства на наказателния процес.
(3) Наказателно дело срещу няколко подсъдими може да бъде разгледано в отсъствието на някого от тях, когато в съответното съдебно заседание се разглеждат обвиненията срещу другите подсъдими, ако присъствието на този подсъдим в това съдебно заседание не е необходимо и същият е уведомил съда за желанието си да не участва в него“.
13 Член 465, параграф 1 от посочения кодекс предвижда:
„Съдът може да разгледа наказателно дело в отсъствието на подсъдимия (in absentia) в един от следните случаи:
1) местонахождението на подсъдимия е неизвестно, което се посочва в информацията за резултатите от издирването;
2) подсъдимият се намира в чужбина и явяването му пред съда не може да бъде осигурено“.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
Дело C‑255/23
14 Пред Ekonomisko lietu tiesa (Финансов съд, Латвия), който е запитващата юрисдикция, има висящо наказателно дело по-специално срещу E, обвинен в изпиране на пари в големи размери. E е литовски гражданин, който пребивава в Литва.
15 В съдебното заседание от 22 септември 2022 г., предвид искането на E, прокуратурата прави възражение срещу участието на последния в съдебните заседания от разстояние чрез видеоконференция, като се основава на разпоредбите на член 140, параграф 71 от Наказателно-процесуалния кодекс, както са тълкувани от общото събрание на съдиите от наказателната колегия на Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия) в решението му от 4 ноември 2021 г.
16 На 16 октомври 2022 г. от защитника на E постъпва искане запитващата юрисдикция да отправи до Съда преюдициални въпроси за тълкуването на разпоредбите на Директива 2014/41, за да се уточни естеството на правото на E да участва от разстояние чрез технически средства в съдебното производство.
17 Запитващата юрисдикция посочва, че член 140, параграф 71 от Наказателно-процесуалния кодекс разширява възможностите за извършване на съдебни действия от разстояние и че с тази законова добавка националният законодател цели да насърчи използването на технически средства в наказателното производство, като рационализира и опрости неговото протичане, по-специално в случаите, когато страните по дадено производство се намират в различни градове или държави.
18 Запитващата юрисдикция обаче счита, че от даденото от общото събрание на съдиите от наказателната колегия на Augstākā tiesa (Върховен съд) тълкуване на член 140, параграф 71 от Наказателно-процесуалния кодекс следва, че когато участник в производството не се намира в юрисдикцията на Република Латвия, а именно на територията на страната, използването на технически средства за извършването на процесуално действие е допустимо единствено чрез използването на европейска заповед за разследване или на друг инструмент за съдебно сътрудничество. Така лице, пребиваващо в страна, различна от Латвия, срещу което е повдигнато обвинение, не би могло да участва от разстояние в съдебно заседание чрез използването на технически средства дори да участва пасивно в провеждането на наказателното производство.
19 Като се има предвид, че E пребивава в Литва, участието му от разстояние чрез технически средства в съдебното производство в Латвия предполага латвийският съд да поиска от литовския съд, в рамките на европейска заповед за разследване, да осигури възможност за участие от разстояние за дълъг период от време. С оглед обаче на продължителността и разходите, свързани с изпълнението на европейската заповед за разследване, запитващата юрисдикция счита, че издаването ѝ за целите на осигуряването на пасивното участие на подсъдимия в съдебните заседания е непропорционално по смисъла на член 6 от Директива 2014/41.
20 Като се има предвид, че Е е обвинен в изпиране на пари в големи размери, участието му в съдебните заседания, предвид тежестта на твърдяното престъпление, ще е задължително при разглеждането на доказателствата във връзка с неговото обвинение дори ако той не желае да участва в съдебните заседания. С оглед на тълкуването, дадено от общото събрание на съдиите от наказателната колегия на Augstākā tiesa (Върховен съд), при разглеждането на тези доказателства или E ще трябва да присъства редовно и за продължителен период от време на съдебните заседания в Латвия, или с европейска заповед за разследване ще трябва да бъде поискано от литовския съд да осигури възможността за участието му от разстояние в съдебното заседание за продължителен период от време.
21 Тъй като има съмнения относно приложимостта на Директива 2014/41 спрямо участието на подсъдим в съдебни заседания, в които той не се изслушва, Еkonomisko lietu tiesa (Финансов съд) решава да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1 Допускат ли член 1, параграф 1, член 6, параграф 1, буква а) и член 24, параграф 1, втора алинея от Директива 2014/41 правна уредба на държава членка, която позволява, без да е издадена европейска заповед за разследване, участието чрез видеоконференция в съдебно заседание на лице, което пребивава в друга държава членка, в качеството му на подсъдим, когато на съответния етап от производството не се извършва разпит на този подсъдим, с други думи, не се събират доказателства, при условие че органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и че се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?
2. При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, може ли съгласието на лицето, което трябва да бъде изслушано, да се счита за критерий или самостоятелно или допълнително предварително условие за неговото участие чрез видеоконференция в провеждането на съдебно заседание, когато не се събират доказателства, ако органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и ако се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?“.
22 Запитващата юрисдикция посочва, че към момента на постановяване на акта за преюдициално запитване все още предстои да бъдат обсъдени около 60 свидетелски показания, които нямат връзка с обвинението срещу E. Ако тя реши да спре производството, това би затруднило значително произнасянето ѝ по главното производство в разумен срок. Поради това запитващата юрисдикция счита, че може да продължи съдебното производство, най-малкото докато не бъдат обсъдени доказателствата, на които се основава обвинението срещу E, и докато неговото присъствие не е задължително.
23 След като на 7 март 2024 г. Съдът изпраща на основание член 101 от Процедурния си правилник искане за разяснения по това дело до запитващата юрисдикция, тя отговаря с писмо, постъпило в секретариата на Съда на 21 март 2024 г., като изтъква, че посочените от прокуратурата и от защитата свидетели са били изслушани. По-специално, различните съдебни заседания са позволили да се разпитат 12 свидетели, чиито показания са релевантни за доказване на вината на подсъдимия, тъй като той е участвал в тези съдебни заседания едновременно лично и от разстояние чрез видеоконференция.
Дело C‑285/23
24 Пред Ekonomisko lietu tiesa (Финансов съд), който е запитващата юрисдикция, има висящо наказателно дело, в което едно от подсъдимите лица, A, е пребиваващ в Германия германски гражданин, обвинен в измама и изпиране на пари в големи размери чрез участие в организирана престъпна група. Тези деяния се квалифицират като престъпления и се наказват с лишаване от свобода.
25 Деянията, за които е обвинен А, са престъпления по латвийското право. С оглед на тази квалификация и на факта, че не са изпълнени условията за разглеждане на наказателно дело в отсъствието на подсъдимия, посочени в член 465 от Наказателно-процесуалния кодекс, следователно съгласно членове 463 и 464 от този кодекс провеждането на съдебен процес без участието на подсъдимия не е възможно и неговото присъствие е задължително.
26 A и неговият защитник уведомяват запитващата юрисдикция за обстоятелства, свързани по-специално с възрастта и личното и семейното положение на А, които не му позволяват да присъства лично на повечето съдебни заседания по настоящото дело. Тъй като не възнамерява да избегне правосъдието, той желае да присъства на съдебния процес, но чрез видеоконференция от Германия.
27 Както издадената от запитващата юрисдикция европейска заповед за разследване, така и отправеното искане за помощ от латвийското министерство на правосъдието срещат отказа на компетентните германски органи. Те посочват, че изпълнението на европейската заповед за разследване не е възможно, тъй като се иска не осигуряването на изпълнение на процесуално-следствено действие, а участието на подсъдим в съдебно заседание чрез видеоконференция. Освен това в рамките на искане за взаимопомощ не съществувало никакво правно основание, позволяващо участието в производството чрез видеоконференция. В германското право физическото присъствие на подсъдимия в съдебния процес било задължително и участието от разстояние в процеса било в противоречие с основните принципи на германското право.
28 Съгласно поясненията, направени в решението на общото събрание на съдиите от наказателната колегия на Augstākā tiesa (Върховен съд) от 4 ноември 2021 г., предвид териториалния обхват на Наказателно-процесуалния кодекс юрисдикцията на Република Латвия е ограничена до територията на страната. Също така провеждането на видеоконференция извън международната правна помощ е възможно само ако процесуалното действие се извършва в юрисдикцията на Република Латвия.
29 Запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали разпитът на обвиняемо лице чрез видеоконференция, предвиден в член 24, параграф 1 от Директива 2014/41, обхваща участието на това лице в съдебната фаза на наказателното производство, включващо правото да присъства на съдебния процес и да го наблюдава. Запитващата юрисдикция иска да се установи и дали член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 предоставя на подсъдимия правото да участва чрез видеоконференция в съдебната фаза на наказателното производство от своята държава членка на пребиваване.
30 При тези обстоятелства Ekonomisko lietu tiesa (Финансов съд) решава да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 24, параграф 1 от Директива [2014/41] да се тълкува в смисъл, че разпитът на обвиняемия чрез видеоконференция включва също и участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?
2) Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива [2016/343] да се тълкува в смисъл, че правото на обвиняемия да присъства на съдебните заседания може да бъде гарантирано и с участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?
3) Участието на обвиняемия в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му, равнозначно ли е на физическото му присъствие в съдебното заседание пред съда на държавата членка, пред който е висящо съответното дело?
4) При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, провеждането на видеоконференция само с посредничеството на компетентните органи на държавата членка ли е възможно?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли съдът на дадена държава членка, пред който се провежда съответното дело, да влезе във връзка директно с обвиняемия, който се намира в друга държава членка и да му изпрати връзката за включване към видеоконференцията?
6) Съвместимо ли е с поддържането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза провеждането на видеоконференция без посредничеството на компетентните органи на съответната държава членка?“.
31 Запитващата юрисдикция счита, че след като въпросът, който трябва да се разреши от гледна точка на правото на Съюза, се отнася само до формата на участие на подсъдимия, а именно лично или чрез видеоконференция, до постановяването на решение по преюдициалното запитване тя може да продължи да разглежда делото, както е направила до настоящия момент, при физическото присъствие на A. Така няма да бъде накърнено правото на подсъдимите в главното наказателно производство делото им да бъде разгледано в разумен срок в съответствие с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз. Поради това по настоящото дело производството не е спряно.
Производството пред Съда
32 С решение от 14 юни 2023 г. дела C‑255/23 и C‑285/23 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.
33 Като се има предвид естеството на поставените въпроси, с решение от 14 юни 2023 г. председателят на Съда постановява дела C‑255/23 и C‑285/23 да се разгледат с предимство по силата на член 53, параграф 3 от Процедурния правилник.
34 С решение от 21 юли 2023 г., след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат, председателят на Съда обаче отхвърля искането на запитващата юрисдикция дело C‑285/23 да бъде разгледано по реда на бързото производство на основание член 105, параграф 1 от Процедурния правилник.
По преюдициалните въпроси
35 Съгласно постоянната съдебна практика член 267 ДФЕС установява диалог между съдии именно между Съда и юрисдикциите на държавите членки, който има за цел да осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, и така дава възможност за осигуряване на неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му, както и, в последна сметка, присъщия характер на установеното с Договорите право (решение от 17 май 2023 г., БК и ЖП (Частично спиране на главното производство), C‑176/22, EU:C:2023:416, т. 26 и цитираната съдебна практика).
36 Така, постановеното в това производство решение обвързва националния съд по отношение на тълкуването на правото на Съюза при решаването на спора, с който е сезиран (решение от 17 май 2023 г., БК и ЖП (Частично спиране на главното производство), C‑176/22, EU:C:2023:416, т. 27).
37 Съхраняването на полезното действие на посоченото производство обаче не става практически невъзможно или прекомерно трудно вследствие на национално правило, което позволява между датата на отправяне на преюдициално запитване до Съда и датата на определението или решението, с което Съдът отговаря на това запитване, главното производство да продължи, за да се извършат процесуални действия, които запитващата юрисдикция смята за необходими и които се отнасят до аспекти без връзка с поставените преюдициални въпроси, а именно процесуални действия, които не биха могли да попречат на запитващата юрисдикция да се съобрази с посоченото определение или решение в рамките на спора в главното производство (решение от 17 май 2023 г., БК и ЖП (Частично спиране на главното производство), C‑176/22, EU:C:2023:416, т. 28)
38 В случая запитващата юрисдикция посочва по дело C‑255/23, че въпреки отправянето на преюдициалното запитване не е спряла производството и е продължила съдебните заседания, в които E е участвал както лично, така и от разстояние чрез видеоконференция. Що се отнася до дело C‑285/23, запитващата юрисдикция уточнява, че също не е спряла производството и че възнамерява да продължи съдебните заседания при физическото присъствие на A. Такива процесуални действия обаче, които включват по-специално разглеждането на доказателствата, на които се основава обвинението на подсъдимите, могат да лишат преюдициалните въпроси относно възможността подсъдимият да участва в производството чрез видеоконференция, от предмет и смисъл от гледна точка на споровете в главните производства и следователно могат да попречат на запитващата юрисдикция да се съобрази в споровете по главните производства с актовете, с които Съдът ще отговори на преюдициалните запитвания.
39 В това отношение следва да се припомни, че в преюдициалното производство Съдът не е компетентен да дава отговори, които имат чисто консултативно значение (решение от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 12).
40 Освен това член 23, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз предвижда, че преюдициалното запитване спира националното производство. Макар при особени обстоятелства Съдът да е допускал изключения в това отношение, важно е да се отбележи, че както следва от цитираната в точка 37 от настоящото решение съдебна практика, това е така, при условие че подобни изключения не засягат полезното действие на предвидения в член 267 ДФЕС механизъм за сътрудничество. В случая обаче това полезно действие би било нарушено, ако поставените въпроси по дела C‑255/23 и C‑285/23 бъдат обявени за допустими, тъй като запитващата юрисдикция е продължила главните производства след датата на отправяне на преюдициалните запитвания, за да извършва процесуални действия, отнасящи се до аспекти, свързани с поставените въпроси.
41 С оглед на гореизложените съображения не следва да се отговаря на преюдициалните въпроси, поставени по дела C‑255/23 и C‑285/23.
По съдебните разноски
42 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
Липсва основание за произнасяне по преюдициалните запитвания, отправени от Ekonomisko lietu tiesa (Финансов съд, Латвия) с актове от 28 март 2023 г. и 21 април 2023 г.
Подписи