Дело T‑219/10

Autogrill España, SA

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Разпоредби относно корпоративния данък, позволяващи на предприятията, които подлежат на данъчно облагане в Испания, да амортизират финансовата репутация, която произтича от придобиването на дялово участие в предприятия, подлежащи на данъчно облагане в чужбина — Решение, което квалифицира тази схема като държавна помощ, обявява същата за несъвместима с вътрешния пазар и разпорежда нейното възстановяване — Понятие за държавна помощ — Селективен характер — Установяване на категория предприятия, които са поставени в по-благоприятно положение от съответната мярка — Липса — Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО“

Резюме — Решение на Общия съд (втори разширен състав) от 7 ноември 2014 г.

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Данъчно облекчение — Критерии за преценка

(член 87, параграф 1 ЕО)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Изключение от общата данъчна система — Разграничение между предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение — Обхват на тежестта на доказване

(член 87, параграф 1 ЕО)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Преценка, която се основава на селективния характер на установения правен режим, без да отчита последиците от мярката — Изключване

(член 87, параграф 1 ЕО)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Изключение от общата данъчна система — Преценка чрез сравнение с други предприятия от същата държава членка, а не с предприятия от други държави членки

(член 87, параграф 1 ЕО)

5.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията, с което схема за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар — Жалба на предприятие, ползвало се от индивидуална помощ, която е отпусната съгласно тази схема и трябва да бъде възстановена — Допустимост — Значение на липсата на искане за отмяна на правното основание на решението — Липса

(член 240, четвърта алинея ЕО)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 33)

2.      Критерият за селективност на мярката позволява да се разграничат държавните помощи от общите мерки на данъчната или икономическата политика на държавите членки. Следователно, за да е изпълнено условието за селективност, трябва във всички случаи да се установи категория предприятия, които единствено са поставени в по-благоприятно положение от съответната мярка.

В това отношение член 87, параграф 1 ЕО изисква да се установи дали в рамките на даден правен режим една национална мярка може да постави в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки спрямо други, които се намират в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната от този правен режим цел. Когато обаче съответната марка може да е достъпна за всички предприятия, макар да представлява дерогация от общия или обичаен данъчен режим, не може да се извърши сравнение с оглед на целите, преследвани от посочения режим, между фактическото и правно положение на предприятия, които могат да се ползват от мярката, и тези, които не могат да се ползват от същата. Ето защо в тази хипотеза селективността на посочената мярка не може да се изведе само от констатацията, че е въведена дерогация от общия или обичаен режим на данъчно облагане.

Впрочем Комисията трябва да докаже, че дадена мярка въвежда разграничения между предприятия, намиращи се в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната цел

(вж. точки 34 и 43—46)

3.      Когато дадена данъчна мярка е селективна в смисъл, че е предвидена в полза само на определени групи предприятия, които осъществяват определени инвестиции в чужбина, това не е основание да се приеме, че мярката има селективен характер. Всъщност член 87, параграф 1 ЕО разграничава държавната намеса в зависимост от нейните последици. Следователно именно въз основа на последиците на съответната мярка следва да се преценява дали последната представлява държавна помощ, по-специално поради това, че е селективна. В това отношение, ако се приеме, че дадена мярка е селективна, без да се разгледат последиците от нея, това може да доведе до установяване на селективност за всяка данъчна мярка, която се ползва при определени условия, макар ползващите се от нея предприятия да нямат общи специфични характеристики, които да ги разграничават от другите предприятия, освен обстоятелството, че евентуално отговарят на необходимите условия, за да се ползват от мярката.

(вж. точки 63—65 и 68)

4.      Закрепеното в член 87, параграф 1 ЕО условие за селективност може да се преценява само на равнището на една-единствена държава членка и се свежда до анализ на разликите в третирането единствено на предприятията или на производството на стоки в тази държава.

Ето защо обстоятелството, че дадена мярка поставя в по-благоприятно положение предприятията, подлежащи на данъчно облагане в една държава членка, в сравнение с тези, които подлежат на данъчно облагане в другите държави членки, по-специално като улеснява придобиването от страна на установени в дадена държава членка предприятия на дялове в капитала на предприятия, установен в чужбина, е без значение за преценката на условието за селективност.

(вж. точки 71 и 72)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 86—88)