Жалба, подадена на 21 юли 2023 г. от TEAG Thüringer Energie AG срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 17 май 2023 г. по дело T-315/20, TEAG Thüringer Energie AG/Европейска комисия
(Дело C-467/23 P)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: TEAG Thüringer Energie AG (представители: I. Zenke, Rechtsanwältin, T. Heymann, Rechtsanwalt)
Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия, E.ON SE, RWE AG
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 17 май 2023 г., TEAG/Комисия (T-315/20), както и решението на Европейската комисия от 26 февруари 2019 г. относно концентрацията „RWE/E.ON Assets“ (дело M.8871, ОВ C 111, 2000 г., стр. 1);
1a. при условията на евентуалност спрямо предходното поне да върне дело T-315/20 на Общия съд за ново разглеждане и решаване на необходимите въпроси;
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително адвокатските и пътните разноски на жалбоподателя по дело T-315/20.
Основания и основни доводи
Като първо основание жалбоподателят изтъква, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е тълкувал неправилно правото на Съюза, и конкретно член 101 ДФЕС и член 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/20041 .
Първо, нарушение на правото на Съюза съставлявало неприлагането на член 101 ДФЕС поради твърдян блокиращ ефект на член 21 от Регламент № 139/2004 (т. 392 и сл. от обжалваното съдебно решение).
Второ, не били взети предвид представените от жалбоподателя данни за картелно споразумение между RWE и E.ON по смисъла на член 101 ДФЕС (т. 392 и сл. от обжалваното съдебно решение).
Трето, несъобразяването на фактическото твърдение на жалбоподателя по формални причини трябвало да се разглежда като нарушение на процесуалните му права (т. 393 и 394, както и т. 406 и сл. от обжалваното съдебно решение).
Като второ основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка, като не е приел производството за контрол на концентрациите пред Комисията по дела M.8871 и M.8870 и производството за контрол на концентрациите пред Bundeskartellamt (Федерална служба за защита на конкуренцията, Германия) по дело B8-28/19 като неразделни части от една-единствена концентрация, която е трябвало да се разгледа в рамките на единно производство.
Първо, Общият съд допуснал грешка, като изключил от обсъждането придобиването от RWE на 16,67-процентен дял в E.ON, предмет на дело B8-28/19 (т. 65 и сл. от обжалваното съдебно решение).
Второ, допуснати били грешки при тълкуването на понятието „отделна концентрация“ по член 3 във връзка със съображение 20 от Регламент № 139/2004 (т. 74 и сл. от обжалваното съдебно решение).
Като трето основание се изтъква, че Общият съд е действал в нарушение на член 2 от Регламент № 139/2004 и е приложил неправилно тази разпоредба поради неправилно определяне на пазара по дело M.8871.
Първо, Общият съд неправилно потвърдил подхода на Комисията да остави отворен въпроса за определянето на пазара (т. 220 и сл. от обжалваното съдебно решение).
Второ, Общият съд не санкционирал недостатъчната прогнозна оценка на Комисията за развитието на пазара (т. 229 и сл. от обжалваното съдебно решение).
Трето, жалбоподателят оспорва недостатъчната според него преценка на нарастващата пазарна мощ на RWE (т. 260 и сл. от обжалваното съдебно решение).
Четвърто, той възразява срещу ненадлежната оценка на конкурентните отношения между RWE и E.ON и на отстраняването на E.ON (т. 337 и сл. от обжалваното съдебно решение).
Накрая, като четвърто основание се изтъква, че Общият съд е действал в нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, тъй като в обжалваното съдебно решение (т. 273, 278 и сл., 328, 341, 344 и 382) е поставил на жалбоподателя прекомерни изисквания за доказване.
____________
1 Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).