ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
6 май 2021 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда — Национална правна уредба, съгласно която на юридическо лице, което се е обогатило в резултат на престъпление, извършено от физическо лице, се налага имуществена санкция, без непременно да е осъществена наказателната отговорност на последното — Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 47 и 48 — Липса на връзка с правото на Съюза — Явна липса на компетентност на Съда“
По дело C‑703/20
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски градски съд (България) с акт от 9 декември 2020 г., постъпил в Съда на 21 декември 2020 г., в рамките на производство по дело
„ПОНС ХОЛДИНГ“ АД
при участието на
Специализирана прокуратура,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: N. Piçarra, председател на състава, M. Vilaras (докладчик), председател на четвърти състав, и S. Rodin, съдия,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на производство, образувано срещу „ПОНС ХОЛДИНГ“ за обогатяване в резултат на престъпление, извършено от негов представител.
Правна уредба
3 Законът за административните нарушения и наказания (наричан по-нататък „ЗАНН“) предвижда в членове 83—83ж система от имуществени санкции за юридическите лица, които са се обогатили от престъпление по смисъла на някои разпоредби на Наказателния кодекс, извършено по-специално от физическите лица, които ги представляват. Производството се образува по мотивирано предложение на компетентния прокурор до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а в някои случаи — до Софийския градски съд. Имуществената санкция, чийто максимален размер е един милион български лева (BGN) (около 511 000 EUR), се налага от компетентния съд, когато установи по-специално наличието на връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице, както и връзка между престъпното деяние, извършено от първия, и облагата за юридическото лице; не се изисква обаче непременно да е установена наказателната отговорност на физическото лице. Решението за налагане на санкция подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
4 Специализираната прокуратура е сезирала запитващата юрисдикция с предложение на „ПОНС ХОЛДИНГ“ да бъде наложена, на основание член 83a от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 1 милион лева (около 511 000 EUR) за това, че се е обогатило със сумата от 2 милиона лева (около 1 022 000 EUR) в резултат на престъпления, извършени от негов представител. Според сведенията, представени от запитващата юрисдикция, за тези престъпления срещу представителя има образувано наказателно дело от административен характер, което е висящо в друг съд.
5 Запитващата юрисдикция отбелязва по-специално че в „тълкувателно решение“ Върховният административен съд приема, че имуществената санкция по член 83 от ЗАНН не представлява административно наказание по смисъла на член 13 от ЗАНН, но не уточнява правната природа на тази санкция. При това положение запитващата юрисдикция счита, че нито законодателят, нито българската съдебна практика са изяснили правния характер и статут на посочената имуществена санкция.
6 Ето защо запитващата юрисдикция счита, че за да разреши делото, с което е сезирана, е необходимо да се прецени дали приложимата българска правна уредба и съответната национална съдебна практика съответстват на членове 47 и 48 от Хартата.
7 При тези обстоятелства Софийски градски съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Текстът на член 48 от Хартата дава ли възможност да се определи „извършителят на престъпното деяние“, по смисъла на член 83г, алинея 5, точка 2 от ЗАНН, като невинен?
2) Текстът на член 48 от Хартата позволява ли установяването на вината на обвиняемо лице да става не от наказателен съд с присъда, а инцидентно в административно дело?
3) Текстът на член 47 от Хартата допуска ли да се приеме като ефективно средство за защита изолирана правна уредба, която не е в синхрон с разпоредбите на закона, където се намира, и която не регламентира правния характер на създадения с нея институт — „имуществена санкция“, именно с оглед на който тя е създадена?
4) Текстът на член 47 от Хартата допуска ли да се приеме като ефективно средство за защита уредбата в членове 83а—83ж от ЗАНН, при която установяването на обстоятелствата по член 83г, алинея 5 от ЗАНН се извършва не по реда, условията и последователността на НПК [Наказателно-процесуалния кодекс], а по „съкратен“ ред, в административно производство, при което основните въпроси за дееца, деянието и вината, без да са решени с влязла в сила присъда, се приемат за установени?
5) Следва ли да се тълкува текстът на член 48 от Хартата в смисъл, че допуска национално право и съдебна практика, които предвиждат налагане на имуществена санкция на юридическо лице за престъпление, извършено от физическо лице, без да е налице влязла в сила присъда спрямо физическото лице?“.
Относно компетентността на Съда
8 Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато разглеждането на определено дело очевидно не е от компетентността на Съда, той може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
9 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
10 Със своите въпроси запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 47 и 48 от Хартата допускат национална правна уредба като предвидената в членове 83—83ж от ЗАНН.
11 Съгласно постоянната съдебна практика в производствата по преюдициални запитвания на основание член 267 ДФЕС Съдът може само да тълкува правото на Съюза в пределите на предоставената на Европейския съюз компетентност (решение от 5 октомври 2010 г., McB., C‑400/10 PPU, EU:C:2010:582, т. 51 и определение от 13 февруари 2020 г., МАК ТУРС, C‑376/19, непубликувано, EU:C:2020:99, т. 15).
12 В това отношение в рамките на сътрудничеството между Съда и националните съдилища необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да спазва стриктно изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване, посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда (определение от 13 февруари 2020 г., МАК ТУРС, C‑376/19, непубликувано, EU:C:2020:99, т. 16 и цитираната съдебна практика).
13 Така съгласно член 94, буква в) от този правилник по-специално е необходимо преюдициалното запитване да излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство (определение от 13 февруари 2020 г., МАК ТУРС, C‑376/19, непубликувано, EU:C:2020:99, т. 17 и цитираната съдебна практика).
14 В случая единствените разпоредби от правото на Съюза, които запитващата юрисдикция посочва в преюдициалното си запитване, са членове 47 и 48 от Хартата.
15 В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Подобно на член 51, параграф 2 от Хартата, член 6, параграф 1 ДЕС уточнява, че разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин приложното поле на правото на Съюза извън определените в Договорите области на компетентност на Съюза (определение от 13 февруари 2020 г., МАК ТУРС, C‑376/19, непубликувано, EU:C:2020:99, т. 21 и цитираната съдебна практика).
16 Както следва от постоянната съдебна практика, когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 22 и определение от 13 февруари 2020 г., МАК ТУРС, C‑376/19, непубликувано, EU:C:2020:99, т. 22).
17 Следва обаче да се констатира, че в нищо в преюдициалното запитване не дава основание да се счита, че главното производство се отнася до тълкуването или прилагането на друга норма от правото на Съюза освен съдържащите се в Хартата. Всъщност от това запитване изобщо не следва, че главното производство се отнася до национална правна уредба, която прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.
18 Поради това на основание член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва да се приеме, че произнасянето по въпросите, поставени от Софийски градски съд с акт от 9 декември 2020 г., очевидно не е от компетентността на Съда.
По съдебните разноски
19 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (девети състав) определи:
Произнасянето по преюдициалните въпроси, поставени от Софийски градски съд с акт от 9 декември 2020 г., очевидно не е от компетентността на Съда на Европейския съюз.
Съставено в Люксембург на 6 май 2021 година.
Секретар | | Председател на девети състав |
A. Calot Escobar | | N. Piçarra |