ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
7 декември 2021 година(*)
„Жалба за отмяна — Марка на Европейския съюз — Липса на представителство от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИП — Явна недопустимост“
По дело T‑422/21
Daimler AG, установено в Щутгарт (Германия),
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO),
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е била
Volkswagen AG, установено във Волфсбург (Германия),
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 7 май 2021 г. (преписка R 734/2020‑1), постановено в производство по възражение със страни Daimler и Volkswagen,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: D. Spielmann (докладчик), председател, R. Mastroianni и M. Brkan, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Правна рамка
1 На 1 февруари 2020 г. влиза в сила Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 29, 2020 г., стр. 7, наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“) съгласно член 185 от него. В член 126 от това споразумение се предвижда преходен период, приключващ на 31 декември 2020 г., през който правото на Европейския съюз е било приложимо в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, освен ако в споразумението не е предвидено друго. Следователно от 1 февруари 2020 г. нататък Обединеното кралство вече не е член на Съюза.
2 Член 91 от Споразумението за оттегляне, озаглавен „Представителство пред Съда“, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Без да се засяга член 88, когато преди края на преходния период адвокат, имащ право да практикува пред съдилищата или трибуналите на Обединеното кралство, е представлявал или подпомагал страна в производство пред Съда на Европейския съюз или във връзка с преюдициални запитвания, направени преди края на преходния период, този адвокат има право да продължи да представлява или да подпомага тази страна в това производство или във връзка с тези запитвания. Това право се прилага за всички етапи на производството, в това число производствата по обжалване пред Съда и производствата пред Общия съд, след като му е било върнато дело.
2. Без да се засяга член 88, адвокатите, имащи право да практикуват пред съдилищата или трибуналите на Обединеното кралство, могат да представляват или да подпомагат страна пред Съда на Европейския съюз в случаите, посочени в член 87 и член 95, параграф 3. Адвокати, имащи право да практикуват пред съдилищата или трибуналите на Обединеното кралство, могат да представляват или подпомагат Обединеното кралство в производства, обхванати от член 90, в които Обединеното кралство е решило да встъпи или да участва“.
3 Член 87 от Споразумението за оттегляне, озаглавен „Нови дела пред Съда“, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Ако Европейската комисия счита, че Обединеното кралство не е изпълнило задължение съгласно Договорите или съгласно част четвърта от настоящото споразумение преди края на преходния период, Европейската комисия може, в срок от 4 години след края на преходния период, да отнесе въпроса пред Съда на Европейския съюз в съответствие с изискванията, определени в член 258 от ДФЕС или член 108, параграф 2, втора алинея от ДФЕС, според случая. Съдът на Европейския съюз има компетентност по такива дела.
2. Ако Обединеното кралство не спази решение, посочено в член 95, параграф 1 от настоящото споразумение, или не придаде правна сила в правния ред на Обединеното кралство на решение, посочено в същата разпоредба, чийто адресат е физическо или юридическо лице, което пребивава или е установено в Обединеното кралство, Европейската комисия може, в срок от 4 години от датата на въпросното решение, да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз в съответствие с изискванията, определени в член 258 от ДФЕС или член 108, параграф 2, втора алинея от ДФЕС, според случая. Съдът на Европейския съюз има компетентност по такива дела“.
4 Член 95 от Споразумението за оттегляне, озаглавен „Задължителна сила и изпълнителна сила на решенията“, предвижда в параграфи 1 и 3:
„1. Решенията, приети от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза преди края на преходния период или приети в рамките на производствата, посочени в членове 92 и 93, след края на преходния период и адресирани до Обединеното кралство или до физически и юридически лица, пребиваващи или установени в Обединеното кралство, стават задължителни за и във Обединеното кралство.
[…]
3. Законността на решение, посочено в параграф 1 от настоящия член, се преразглежда единствено от Съда на Европейския съюз в съответствие с член 263 от ДФЕС“.
5 Член 92 от Споразумението за оттегляне, озаглавен „Текущи административни производства“, предвижда в параграф 1:
„1. Институциите, органите, службите и агенциите на Съюза продължават да са компетентни по административните производства, които са образувани преди края на преходния период относно:
a) спазването на правото на Съюза от Обединеното кралство или от физически или юридически лица, пребиваващи или установени в Обединеното кралство; или;
б) спазването на правото на Съюза във връзка с конкуренцията в Обединеното кралство“.
6 Член 93 от Споразумението за оттегляне, озаглавен „Нови процедури в областта на държавната помощ и нови процедури на Европейската служба за борба с измамите“, предвижда:
„1. По отношение на помощ, предоставена преди края на преходния период, за срок от 4 години след края на преходния период Европейската комисия е компетентна да започва нови административни процедури в областта на държавната помощ, уредени от Регламент (ЕС) 2015/1589, по отношение на Обединеното кралство.
След изтичането на 4‑годишния срок Европейската комисия продължава да е компетентна по процедурите, започнати преди изтичането на този срок.
Член 92, параграф 5 от настоящото споразумение се прилага mutatis mutandis.
Европейската комисия уведомява Обединеното кралство за всяка нова административна процедура в областта на държавната помощ, започната съгласно първа алинея от настоящия параграф, в срок от 3 месеца от започването ѝ.
2. Без да се засягат членове 136 и 138 от настоящото споразумение, за срок от 4 години след края на преходния период Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е компетентна да започва нови разследвания, уредени от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на:
a) факти, настъпили преди края на преходния период; или
б) митнически задължения, възникнали след края на преходния период от приключването на митнически режими, посочено в член 49, параграф 1 от настоящото споразумение.
След изтичането на 4‑годишния срок OLAF продължава да е компетентна по процедурите, започнати преди изтичането на този срок.
OLAF уведомява Обединеното кралство за всяко ново разследване, започнато съгласно първа алинея от настоящия параграф, в срок от 3 месеца от започването на това разследване“.
7 Член 97 от Споразумението за оттегляне, озаглавен „Представителство в текущи производства пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост“, предвижда:
„Ако преди изтичането на преходния период лице, което е упълномощено да представлява физическо или юридическо лице пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост в съответствие с правото на Съюза, е представлявало страна в производство, образувано пред тази служба, този представител може да продължи да представлява тази страна в посоченото производство. Това право се прилага за всички етапи на производството пред службата.
Когато представлява страна пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост в производствата, посочени в първа алинея, такъв представител във всяко едно отношение се третира като професионален представител, упълномощен да представлява физически или юридически лица пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост в съответствие с правото на Съюза“.
Фактите и производството
8 На 12 юли 2021 г. жалбоподателят Daimler AG подава жалба в секретариата на Общия съд срещу решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 7 май 2021 г. (преписка R 734/2020‑1) относно производство по възражение между него и Volkswagen AG.
9 В жалбата си той посочва, че е представляван от г‑н D. Moore, „patent attorney litigator“, както и от г‑н D. Ivison и г‑жа K. Nezami, barristers.
10 На 19 юли 2021 г. Общият съд приканва жалбоподателя да отстрани нередовностите на жалбата по-специално като представи документи, удостоверяващи, че г‑н Ivison и г‑жа Nezami са имали право да практикуват пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), в съответствие с член 51, параграф 2 от неговия процедурен правилник.
11 На 31 август 2021 г. жалбоподателят представя две удостоверения за вписване в адвокатската колегия, издадени от General Council of the Bar of England and Wales (Генерален съвет на адвокатската колегия на Англия и Уелс, Обединено кралство), съгласно които г‑н Ivison и г‑жа Nezami притежават званието „barrister“ и имат право да практикуват пред всяка юрисдикция в рамките на всяко производство.
От правна страна
12 По силата на член 126 от Процедурния правилник, когато Общият съд е сезиран с явно недопустима жалба, той може по предложение на съдията докладчик във всеки един момент, без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
13 В настоящия случай, тъй като счита, че разполага с достатъчно данни от материалите по преписката, Общият решава да се произнесе в приложение на тази разпоредба, без да дава ход на делото.
14 Съгласно член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим в производството пред Общия съд съгласно член 53, първа алинея от същия, само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП, може да представлява или да подпомага страна пред юрисдикциите на Съюза.
15 Така съгласно постоянната съдебна практика от посочения член следва, че трябва да са изпълнени две кумулативни условия, за да може дадено лице да представлява надлежно пред юрисдикциите на Съюза страни, различни от държавите членки и институциите на Съюза, а именно, първо, да има качеството на адвокат и второ, да има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИП (вж. в този смисъл определения от 11 май 2017 г., Neonart svetlobni in reklamni napisi Krevh/EUIPO, C‑22/17 P, непубликувано, EU:C:2017:369, т. 6 и 7 и от 12 юни 2019 г., Saga Furs/EUIPO, C‑805/18 P, непубликувано, EU:C:2019:488, т. 5 и 6).
16 Като начало следва да се припомни, че „patent attorney litigator“, какъвто е г‑н Moore, не се причислява към адвокатите по смисъла на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз и следователно няма право да представлява страна пред Общия съд (определение от 20 октомври 2008 г., Imperial Chemical Industries/СХВП (FACTORY FINISH), T‑487/07, непубликувано, EU:T:2008:453, т. 22).
17 По-нататък, безспорно жалбоподателят е доказал, че г‑н Ivison и г‑жа Nezami са имали право да практикуват пред съдилищата на Обединеното кралство. Той обаче не е установил, че те са имали право да практикуват и пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИП.
18 След влизането в сила на Споразумението за оттегляне различните хипотези, в които адвокат, който има право да практикува пред юрисдикциите на Обединеното кралство, може да представлява или да подпомага страна пред юрисдикциите на Съюза, са уредени в член 91, параграфи 1 и 2 от това споразумение.
19 В настоящия случай, първо, жалбата е подадена на 12 юли 2021 г., тоест след края на преходния период. Следователно тази жалба не спада към хипотезите, посочени в член 91, параграф 1 от Споразумението за оттегляне, който се отнася до висящите производства пред юрисдикциите на Съюза преди края на преходния период.
20 Второ, настоящата жалба е подадена на основание на член 72 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1). Следователно тя не попада в обхвата на някоя от хипотезите, предвидени в член 87 от Споразумението за оттегляне, към който препраща член 91, параграф 2 от същото споразумение и който се отнася конкретно до образуваните от Европейската комисия срещу Обединеното кралство производства за установяване на неизпълнение на задължения на основание на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 258 ДФЕС.
21 Трето, тъй като обжалваното решение е прието на 7 май 2021 г., тоест след края на преходния период, жалбата не попада в хипотезата по член 95, параграф 1, първа част от изречението от Споразумението за оттегляне, към който член 91, параграф 2 от същото споразумение препраща непряко и който се отнася до решенията, приети от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза преди края на този период.
22 Четвърто, настоящата жалба, доколкото се отнася до отмяната на решение на апелативен състав на EUIPO, не попада в обхвата нито на хипотезите, посочени в член 92, параграф 1 от Споразумението за оттегляне, към който препраща член 91, параграф 2 от същото споразумение и който засяга административните производства, отнасящи се, от една страна, до спазването на правото на Съюза от Обединеното кралство или от физически или юридически лица, пребиваващи или установени в Обединеното кралство, и от друга страна, до спазването на правото на Съюза във връзка с конкуренцията в Обединеното кралство, нито до хипотези, предвидени в член 93 от това споразумение, към който също препраща член 91, параграф 2 от това споразумение и който се отнася до процедурите в областта на държавната помощ и процедурите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).
23 Накрая, пето, жалбата не попада в обхвата на член 97 от Споразумението за оттегляне, на който се позовава жалбоподателят в жалбата си, тъй като тази разпоредба се отнася единствено до представителството във висящите производства пред EUIPO, но не и пред Общия съд.
24 От гореизложеното следва, че настоящата жалба не попада в нито една от хипотезите, предвидени в Споразумението за оттегляне, в които адвокат, имащ право да практикува пред съдилищата на Обединеното кралство, който обаче не е доказал, че има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за ЕИП, може да представлява или да подпомага страна пред юрисдикциите на Съюза.
25 Следователно жалбата не отговаря на условията, предвидени в член 19, четвърта алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, поради което тя трябва да се отхвърли като явно недопустима, без да е необходимо да се връчва на EUIPO и на другата страна в производството пред последната.
По съдебните разноски
26 Тъй като настоящото определение е постановено преди жалбата да бъде връчена на EUIPO и на другата страна в производството пред нея и преди те да са направили съдебни разноски, достатъчно е да се постанови, че съгласно член 133 от Процедурния правилник жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата като явно недопустима.
2) Daimler AG понася направените от него съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 7 декември 2021 година.